Кристиан Жак: Космосът е построен върху основата на едно Централно Единство

Магията в Древен Египет се е възприемала като творческа сила, възникнала преди света такъв, какъвто го познаваме днес. За египтянина всичко е живо, а да мислиш, че нещо не е живо, означава че погледът ти не е достатъчно възприемчив за Реалността.

Свръхестествената сила, която поддържа живота, не е отвъд разбирането на човешкия разум. Тя обитава сърцето на човека, вътрешния му храм. Като я търси и намира, магьосникът открива, че неговите действия имат отзвук в този свят и в другия свят, сякаш не съществува истинска граница между двата. Опознавайки Бога на Магията, той разбулва Силата на силите и прониква в хармоничната игра на Боговете. Смъртта, която преминава от другата страна на огледалото, трябва да съхрани магическата сила на човека, за да може той да постигне Върховната Реалност.
Магията може да се определи като същностна енергия, която циркулира в света на Боговете и на хората. Няма „живи“ и „умрели“ хора, а има само същества, които са повече или по-малко способни да уловят енергията, скрита в Тайното Име на Боговете. Изучавайки йероглифите, Словата на Боговете, човек напредва в знанието за тези Имена, които са изпълнени с енергия. В Египет нищо не остава чисто интелектуално, отрязано от Реалността. Затова всеки магичен и ритуален предмет носи в себе си някоя тайна за живота. Духът и материята са изтъкани от една и съща субстанция. Важното в практикуването на магията е да отличаваш нишката, която свързва всичко и която обединява всички създания в една верига на Космическо Единство.

В Древен Египет магията се е считала за точна наука. Тя е свещена наука, изискваща специалисти, обучавани в продължение на дълги години, които да достигнат способността да улавят най-тайните сили на вселената.

Магията е въпрос на възприятие, а центърът на най-фините възприятия, това е сърцето – не телесният орган, а безплътният център на човешкото същество. Сърцето е свидетелят на човешкия живот. То не може да бъде заблудено или излъгано. Сърцето-съзнание поражда идеите и мислите; то заповядва на нервите, мускулите и крайниците. Чувствата и впечатленията се връщат в сърцето, за да може то да обмисли и извлече поуки от информацията, която идва от външния свят.

Птах е заченал света в сърцето си, преди да го изплюе с езика си. Във всяко осъзнато същество се пробужда едно сърце, наследник на Божественото сърце. В него се съдържа Божествената сила. То отговаря за праведноста на магьосника, когато последният се изправя пред съдиите – тук и в отвъдния свят. Качеството на магията е пряко свързано с качеството на сърцето на магьосника. Задачата на магията е насочена към изработването на сърце с небесен произход, което да трепти вътре в магьосника и да събужда неговите възприятия за Невидимото.

Магията е една от най-ранните дейности на държавата Египет. Книгите по магия са книги на официалните институции като Дома на Живота. Те са част от кралските архиви. Магията е висша държавна дейност, родена от египетското възприятие за света. Във времената на фараоните тя не е била дейност на отделния човек. В нейната най-долна и упадъчна форма тя се среща като индивидуално занимание.

Египетският магьосник прекарва голяма част от времето си, връзвайки възли. Магическият възел е събирателно място на силите, които обединяват Божествения и човешкия свят. Заклинания 406-408 от Текстове на саркофазите са заклинания, за да се познаят седемте възела на космическата крава. Те са необходими на магьосника за управлението на лодката, с която той прекосява небесните пространства. Още повече, небесните възли имат еквиваленти с „възлите“ в човешкото тяло – онези чувствителни места, където се събират енергийните потоци, от които зависи животът ни.

Някои заклинания от Лондонските и Лайденските папируси ни дават ценни техники. Те касаят броя и цветовете. Възел, който се връзва на земята, също така се връзва на небето, и обратно. Христос използва тази символична идея, която срещаме в коптските магически папируси: „Нека гласът Ми ви достигне – заявява магьосникът на силите, – вие, които съединявате нишките, възлите и веригите, за да може да обедините всички вериги завинаги“.

Магията на числата е неотделима от тази за възлите. Числото се счита за идеен възел. Все още липсват подробни изследвания относно символиката на числата в Древен Египет, обаче те присъстват през цялото време даже и в държавната магия. Един от най-хубавите примери е олтарът в Хелиопол. Той представлява жертвена маса, съставена от четири маси, събрани ведно, върху която са поставени листа, обозначаващи четирите посоки. С други думи, космосът е построен върху основата на едно централно единство и само то може да придаде реалност на това, което се дарява на Боговете (*вижте още какво казва Учителя за квадрата и числото 4). В космическата религия на Хелиопол четворката се е считала за числото на Реалността, ефикасността и полезността.

Без съмнение числото 7  е най-срещаното: връв със седем възли, седем златни каменни пръстена, седем ленени конеца и т.н. До нас е достигнал записан ритуал, който изцяло използва числото седем. Човек избира седем неизползвани тухли, взима ги, без да докосват земята, и ги нарежда според изискванията на ритуала, като самият той преди това се е пречистил. Три от тухлите служат за опора на съд, съдържащ масло, а другите четири са поставени наоколо. След това човекът донася седем хляба, седем парчета сол и съд с прясно масло от оазиса. Всичко това се поставя около съда с маслото. Магьосникът кара човекът да легне на земята по корем и напява заклинание, докато човекът се взира в маслото, седем пъти. На седмия час от деня човекът задава въпроса, който го интересува.

Още по темата: Египетски афоризми и магия - книга втора - съставител Елеазар Хараш