Константин Златев - Глобалните промени и предсказанията в откровенията на Йоан (ИНТЕРВЮ)
Здравейте, Константин Златев! Радвам се, че правим ново видео с Вас. Преди година темата беше свързана с нужната промяна и кръстопътя, на който са хората поставени в условията на пандемия. За една година според Вас какво се случи? Тръгнаха ли повече хора към така нужната промяна?
Здравейте! Благодаря за възможността отново да споделим мисли и идеи в тази толкова съдбоносна за човечеството епоха. Времето тече, процесите се развиват. От момента в който направихме последното интервю, има развитие. То е в две главни посоки. Първо, що се отнася до човечеството - въпросът, който Вие зададохте - по мое лично мнение и наблюдение продължава да расте в количествено и процентно отношение броят на хората, които се осъзнават; чиито души се пробуждат; които разбират какви са истините, вложени в основите на нашия живот; които проглеждат за истинската духовност. Хората, които отправят своя вътрешен взор към Бога и към Божественото. Нека да приветстваме този процес и да помагаме на тези пробуждащи се и пробудени души според силите си. Другата тенденция е свързана с хората, които не желаят да приемат промяната; биха искали да се върнат към миналото, към онзи удобен за тях живот, който те осъществяваха преди да настъпят промените, а те са глобални; които са закотвени и в собственото си минало и в материята. За огромно съжаление тези хора пропадат в бездната на собственото си невежество. А тя е гибелна най-вече за душите им, защото телата са преходни - могат да бъдат спасени, могат да бъдат възпроизведени, хората могат да се преродят в друга епоха, в други условия, но душата заслужава да получи безсмъртие.
Можем ли да кажем, че в този период, в това отсяване на житото от плявата са включени активно и Бялото, но и Черното Братство?
И двете Братства, или двете ложи, каквото е езотеричното понятие на тези структури, на тези космически организации, работят с пълна сила и размах в нашето време, защото битката е за всяка човешка душа. И всяка човешка душа е безкрайно ценна като придобивка за едната или другата ложа. В това време, споменавали сме го и при други поводи, нараства неимоверно амплитудата между доброто и злото, защото методът на работа на Бялото Братство е доброто, а на Черното е злото. Бялото Братство предлага методи и пътища за спасение на човешките души, а Черното се стреми да ги пороби по пътя на страха, паниката, измамата, манипулацията.
Хубаво е да кажем, че един от методите на Черното Братство е фалшивото неистинско добро, защото за хората, които са загубили вътрешния си усет и различаване, те наричат много често "добро" самото зло.
Фалшивото добро не е никакво добро. То е добре замаскирано зло. Тоест то е една подвеждаща категория, обект, личност, идея, която води към пропастта. То е отлично лакирано, опаковано, в ярки цветове. То примамва очите, то създава изкушение, създава съблазън, но ядрото му е отровно. А в нашето време ние наблюдаваме безброй много такива примери, защото цялата ни цивилизация е тръгнала по пътя на фалшивите ценности. Те са вид изопачено добро. Истинските ценности, които споделят хората, за които споменахме, че са пробудени или в процес на пробуждане, те са непреходни. Те са вечни. Те съществуват от сътворението на света и ще продължат да съществуват във вечността. А преходните фалшиви стойности, които предлага в такова изобилие съвременната цивилизация, пораждат усещането за измамно благополучие, илюзията за притежание, за власт, за богатство и т.н., които подвеждат хората и ги водят към гибел.
В Евангелието на Йоан, искам да го включим в тази тема, той говори и за настоящите времена и за неизбежния апокалипсис на тази цивилизация. Ако направим една ретроспекция, дори хилядолетия назад, Духът, който е бил сякаш по-достъпен за древните и по-проявен във всичките му форми и принципи... Не толкова даже форми, но самото Му проявление... То идвайки насам към днешните времена душите все повече затъват, затъват, затъват в материята. Сега ли е преломният момент, в който ще се зародят тези условия за апокалипсиса или преломният момент тепърва предстои, а сега са само първите заченки на условията за него?
Вие имате предвид книгата Откровение на апостол Йоан Богослов, която е последна в Новия завет и в цялата Библия. Тя е продиктувана на любимия апостол на Христос от Неговия Дух, от Христовия Дух, и разкрива картината на неговата съвременност и проправя пътека с предсказания за идните дни и векове, включително и за нашата епоха. Използвахте думата “момент”. Тя произлиза от английския език и означава мярка за време с продължителност една минута и половина. Не можем да я отнесем към това, което дискутираме, защото става дума за процес. И този процес е в ход. Той е свързан с глобални промени в материалната среда и в човешкото мислене. Тези промени нямат за цел да наранят хората или да унищожат човечеството като цяло, а да му предадат, да му предложат по-скоро една поредица от уроци, една голяма част от които горчиви, които, ако той успее да научи, да усвои и да приложи в новите условия, ще премине в една нова среда, в един по-съвършен свят, вероятно и в Духовната вселена, в 4 или 5-измерен свят. Апостол Йоан Богослов е твърде точен в своите предсказания, но те са предадени на езика на неговата съвременност. Този език е символичен. Той крие много предизвикателства, метафори и алегории.
За момент ще Ви прекъсна, защото знаците са навсякъде. Докато казахте “знаци, метафори и алегории”, мина една кола с регистрационен номер три шестици, а след нея - една с четири шестици. Зрителите, които са запознати с тайната на числата, ще разберат какво имам предвид.
Вие ме насочвате към 13-та глава от книгата Откровение, което е точния превод от гръцката дума “апокалипсис”. В българския език тази дума е възприела гражданственост на катаклизъм, на бедствие, но всъщност означава “откровение”. В тази 13-та глава е разкрито появяването на един звяр с два рога, който има за цел да изкушава човеците, да ги принуждава. Това са методите на Черното Братство. И който има своя знак или белег - това е знакът на Антихриста или белегът на съответния звяр. И там е казано в тази свещена книга, че този белег ще бъде поставен или на дясната ръка на човека или на челото му. Който не си го постави, казано с езика на епохата, няма да може да купува и да продава. Преведено на наш съвременен език означава, че той няма да има достъп до обществения живот. Той ще бъде изключен от социалната среда.
А дали все пак пряко да го тълкуваме или дясната ръка означава един вид метафора, свързано с ума, челото да означава примерно нещо свързано с волята или двояко трябва да го тълкуваме?
Библейският свещен текст има три пласта на тълкувание. Първият е буквален или исторически. Той пресъздава събития, които са засвидетелствани в историята на човечеството. Става дума за фактология, макар и пречупена през призмата на разбиранията на библейския автор. Вторият пласт това е алегоричният, за който вече споменахме. Споменаването на един обект, личност или предмет ни дава насока да разсъждаваме за нещо друго - някакъв символизъм, към който той ни отправя. И третият пласт, който е най-дълбокият, това е духовно-мистичният. Той съдържа всички най-важни истини, които Библията иска да ни преподаде и които са ни предоставени от Божия Дух чрез библейските писатели. В случая може да става дума за определена доза символизъм или метафора, но също така притежава и съответната доза буквалност, защото човек се случи най-вече с едната от своите ръце, независимо дали е десничар или левичар. И те му позволяват, ръцете, най-много му позволяват да общува с околния свят, т.е. става дума за прекъсване на връзката между човека и социалната среда. В същата тази 13-та глава, в последния й стих, 18-я, е посочен и знакът на Антихриста, числото 666, което и Вие споменахте преди малко, и което има най-различни тълкувания, но във всички случаи е свързано с края на времената, с тази епоха, която преживяваме и която някои наричат квантов преход или еволюционен скок. Независимо от названията съдържанието е едно - то е глобален преход.
Според мен е важно да кажете, че нещата, които споделяме сега със зрителите, не е за да ги плашим. Защото някои хора казват: защо ги говорите тия неща, за да ни плашите?! А по-скоро като едно предупреждение за нужната будност.
В този случай е крайно необходимо да направим разлика между заплаха и предупреждение. Заплахата е посегателство върху свободната воля на човек с цел да я ограничи или да я заличи. Предупреждението напротив - мотивира свободната воля на човека, за да го отправи в правилната посока, за да избере правилния път в конкретната ситуация. Ние никога не заплашваме. Това е метод на черната ложа, на тъмните сили. Предупреждението е част от методиката на Бялото Братство и то винаги е свързано с безкрайна любов, търпение и разбиране на човешката душа.
И ако трябва да Ви върна отново към Откровението на Йоан, там се говори, че ще дойде един момент, когато човек срещу човека ще е враг. Нещата, които преживяваме в момента в света, показват създаване на една полярност между хората, които искат да се върнат към стария живот и тези, които започват да се пробуждат. Човек срещу човека ще бъде враг кога при какви обстоятелства според Вас?
Вече споменахме, че амплитудата между доброто и злото в нашата епоха е достигнала своята крайност. Това се отнася и за поляризацията между двете основни групи, които вече набелязахме. Хората, които са с пробудени души, които са осъзнали основните космически истини и се стараят да живеят според тях и тези, които са се закотвили в миналото, не искат да приемат промяната, с всички сили се борят против нея и са закотвени за материята. Логично е да очакваме, че могат да възникнат и възникват такива противопоставяния между хора представители от двете групи. Тези, които са със съвременно мислене, тези които са ориентирани, които са пробудени за Божествената Истина, никога не биха си послужили с насилие. Никога не биха посегнали на здравето или на живота на другите хора, дори да са техни опоненти. Но те имат право да се защитят в определени граници, които им позволява този закон, който те са възприели - законът на Бога за отношенията между хората. Така че такива конфликти възникват и в наши дни. Те имат и личностно проявление, и глобално, между маси хора, между държави, между групировки, и този процес ще продължи, колкото и да е неприятно да го отбележим, защото той е част от едно глобално пречистване. Гръцката дума катарзис най-добре отразява същността на този процес. Пречистването в случая е болезнено, то взема и ще продължи да взема жертви, но то е необходимо, за да може да остане тази есенция от хората, които наистина осъзнават истинския смисъл на живота.
Доколко хората, които са тръгнали по принципите на Бялото Братство, следва да преглъщат горчивите истини? И позволено ли им е да правят компромиси в рамките на този катарзис?
Нашият живот, нека да признаем, е изпълнен с компромиси. Правим ги на всяка крачка и за малки, и големи неща. Има допустими и недопустими компромиси. Можем да си позволяваме да ги правим във всички случаи с едно огромно изключение - когато е засегнато Божественото. Там няма място за никакви компромиси. Хората, които са осъзнали Божественото начало в себе си, които са го оживили, които го проявяват, които са пратеници на това Божествено начало в нашия свят, никога не биха злоупотребили с него, т.е. никога не биха направили компромис. Когато те осъзнаят, че и техните опоненти, колкото и да са непробудени, колкото и да са невежи, също притежават такова Божествено начало, те няма да се стремят да го унищожат, а ще се опитат да им помогнат да го проявят и те от своя страна. Следователно в цялата тази джунгла от компромиси ние трябва да се ориентираме къде е границата - между земното и небесното, между човешкото и Божественото.
Защото поне според мен компромисите винаги водят до проблеми дори и в ежедневния живот. Защото често хората, решавайки да избегнат сблъсъка с истината, защото тя има остри качества, макар че сама по себе си едно от качествата й е Любовта, те оставят отворена врата за нова проява на злото чрез правенето на компромиси. Заради това ми се иска да споделите докъде учениците днес трябва да са меки и откъде трябва да имат една твърдост и строгост?
Допустимите компромиси създават проблеми, които могат да бъдат решени. Недопустимите създават проблеми, които или е трудно, или е невъзможно да бъдат решени. Ако си послужим с езика на науката, недопустимите компромиси изградени в една система могат да бъдат решени, само ако излезем извън системата. Това се отнася и за човешкото мислене и поведение. Под понятието ученик Вие имате предвид окултния ученик, т.е. същество с напреднала духовна еволюция, което притежава едно или повече посвещения. Това е една пробудена душа, която е опознала Божествената Истина и я е направила част от своя мироглед, от своя начин на живот. Окултният ученик никога няма да отстъпи пред предизвикателствата на съвременността, колкото и да са силни те, колкото и да са ярки изкушенията и съблазните по неговия път. Той никога няма да направи компромис с това, което е осъзнал като истина и пътеводна звезда в своя живот. Когато е необходимо да защити тази истина, която вече е част от най-дълбоката му същност, той няма да се спре пред нищо, дори достигайки до саможертва. Следователно окултният ученик, този дълбоко осъзнат човек, има ясна представа за границата, която не бива да пресичаме, когато правим компромиси.
Което означава, че днес… Не го казвам с критика, а с една доза състрадание и пожелание това да се промени... Днес голяма част от тези, които се наричат ученици, те са много далече от ученичеството.
Всеки от нас отговаря за себе си. Когато правим подобни обобщения, ние се основаваме на своите наблюдения, на личните си опитности и на контактите си с хората. Човек може да нарече себе си ученик, да си сложи табелка или да бие барабан. Това няма да го направи действително ученик. Неговият живот, неговото поведение, дори това, което той прави скритом, тайно от всички останали, го определя като ученик или не. Следователно не са важни титлите, важни са знанията и тяхното приложение. Не е важно какво мислим за себе си какви бихме искали да бъдем. Важното е какви сме всъщност и то във всеки миг от нашия живот.
Ако Ви върна в по-началото на разговора, когато заговорихте за предизвикателствата на времето, в което живеем, белегът на звяра... Какви са нещата, които трябва да дават упование на окултния ученик, в които той да бъде концентриран, за да не се поддаде на тези влияния на Черното Братство?
Негова опора е веруюто му. То съдържа всички най-важни истини за живота, за проявлението на човека и за неговия път, който е път към Божественото. Това верую му дава и мотивацията, и силите да продължи по пътя, независимо от всички затруднения и предизвикателства. Той е превърнал това свое верую в начин на мислене и поведение. Той го е превърнал в своя вътрешна среда, която се проектира във външната и изгражда и неговия външен свят. Веруюто на окултния ученик е основано на вечните истини, които Бог е вложил в цялата вселена, които са непреходни. Затова то не може да бъде засегнато, наранено, от външните условия.
Понеже използвате думата “верую”, а не “вяра”, можем да кажем, че тук говорите за едно доверие в Божествените принципи и закони, а не в така да се каже сухата религиозна вяра?
Има известна разлика между съдържанието на понятията вяра и верую, която се надявам да изясним. Вярата това е доверие или упование в нещо невидимо, в една висша сила, чието съществуване ние признаваме, която наричаме Бог и която е нашата пътеводна звезда в живота, която е и нашият съдник, нашият любящ небесен Баща. Веруюто представлява система от принципи, ценности и идеи, които съставляват вътрешния мир на човека, които изграждат неговата душевност, отношението му към околната среда, към себеподобните, към цялата природа и диктуват същността на неговите действия. Тя е едно развитие на вярата, защото е обогатена с конкретни принципи и закони и правила, които са в основата на мирогледа и на живота на конкретния човек.
В този ред на мисли пред какво ще бъде изправено веруюто на всеки един отделен човек пред процесите, които предстоят пред нашата съвременна цивилизация?
То вече е изправено пред цяла поредица от предизвикателства. Те до голяма степен определят състоянието на социалната среда и мястото на всеки човек в нея. Тук от решаващо значение е проявлението на свободната воля на човека. Ако той е открил своето истинско място в тази среда; ако той е наясно със своето призвание, с това, което наричаме мисия, т.е. какъв е Божият план за него и той притежава необходимите духовни, физически и нравствени сили да го осъществи, той ще продължи напред. Никое от тези предизвикателства, колкото и сурови и жестоки да са те, няма да го спре. Ако човек не е наясно със самия себе си, със своята мисия, със своето призвание, със своето място в обществото, той ще продължи да се лута, като един човек изгубен в лабиринта на илюзиите, защото този свят е колкото и реален, толкова илюзорен. Илюзията, която ни предлага той, е част от нашето предметно обучение в земното училище. Тази илюзия се поражда в ума и понякога води до вземането на съдбоносни решения някои, от които с доста неприятни последствия. И така човекът, който няма яснота пред духовния си взор, ще продължи да броди в този лабиринт и, не дай си Боже, да срещне Минотавъра.
Между другото един от най-големите капани, поне според мен, е, че самата илюзия е приета за реалност, докато истинската реалност, дълбоката реалност, тя е отвъд видимия свят.
Материалният свят е част от великата илюзия наречена в индийската религиозна философска мисъл Мая, великата илюзия на материалното битие. Това понятие идва да ни каже, че всичко, което ние възприемаме като реалност, е само част от реалността, само нейно огледало или отражение, и че истинската реалност се намира някъде на съвсем друго място, в една по-извисена действителност - там откъдето започва творческата дейност на Бога. Това е нашето, именно както казах, предметно обучение в един свят, който ние възприемаме като реален, за да може да учим в него реални уроци. Но той е част от мировата илюзия и ще отмре заедно с нея. Илюзията, както казах, е твърде опасна, защото понякога ни повежда по криви пътеки и някои от които водят до бездната на самоунищожението. И затова една от първите задачи на окултния ученик е да осъзнае какво е илюзия и какво е реалност, да прави точно разграничение между тях и да живее в реалността, а тя е преди всичко вътрешна. Вътрешната реалност, Божественото начало човека изгражда външната действителност. И той самият има свободната воля да пресъздава, да трансформира, да усъвършенства своя външен свят.
И е хубаво да кажем, че ученикът трябва да бъде активен, не трябва да бъде отпуснат, защото някои хора казват: “Ами то Бог всичко е решил. Всичко е по Неговата Воля. Аз приемам безрезервно, включително проявленията на звяра.” И в този смисъл трябва да акцентираме, че ученикът трябва да е проактивен, да е динамичен, да не е отпуснат и да не бъде една сянка дори на самия себе си.
Върховната воля в Космоса безспорно принадлежи на неговия Създател - на Бога. Но Той е дарил всекиго от нас, разумните същества, със свободна воля, която, макар и ограничена от обективните условия, няма право никой да нарушава, включително и Той Самият, който ни я е подарил. Когато окултният ученик, пробудената душа, осъзнае какви са основните тенденции на епохата, какви са пътищата за тяхното реализиране, какво е неговото място в живота; когато той е избрал своя път и го следва безкомпромисно, без да се отклонява, без да спира и без да се връща назад, той ще използва своята свободна воля по най-целесъобразния възможен начин. А това означава, че той ще проявява необходимата активност, за да могат да бъдат осъществени тези замисли, този промисъл на Божия Ум в нашата съвременност за цялото човечество. Той не може и не бива да остава безучастен, защото всяка пасивност в случая се равнява на предателство.
В днешно време хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, събуждането, имат нужда обаче от един допълнителен тласък, вдъхновение, неща, които да ги оставят право в пътя и да не се връщат назад в илюзията. Кое може да подхранва ежедневно този техен стремеж? Може ли това да бъде резултат на една самостоятелна работа, а не само чрез споделяне на колективни опитности?
Българският духовен Учител със световна мисия, Петър Дънов, известен с духовното си име Беинса Дуно, дава два основни метода за работа сред хората в нашата съвременност. Първият това е разпространение на Словото, Словото Божие, чиято редакция той е предал на българите и на земното човечество преди около един век. Това е Словото на Истината, което съдържа всичко необходимо, цялата информация за Бога, за света, за живота и за човека, за неговото присъствие в света, за неговата роля. Вторият основен метод според този миров Учител, това е личният пример. Със своето поведение пробудената душа, окултният ученик, дава възможност на останалите, без да натяква, без да им се натрапва, да разберат какъв е пътят към истината; как човек именно чрез себепознание и разкриване на своя вътрешен потенциал осъществява Божия план за себе си и за цялото човечество. Това, което може да даде допълнителен тласък, както и Вие споменахте, е и индивидуалната работа върху самия себе си, нека да я наречем духовна работа, така и колективната. Двете имат своята роля и своето място в живота на пробудения човек, защото по различен начин упражняват положително влияние върху неговото развитие и израстване. И двете имат своето незаменимо място в неговия път към Божественото. Индивидуалната работа, разбира се, е ежедневна. Тя започва от пробуждането на човека сутрин и продължава до изпадането му в сън, ако можем така да се изразим, макар че след това духовната работа продължава за пробудените души в астралния или в менталния свят. Какво имам предвид? Имам предвид не просто наряда, който си прави човекът ученик в школата на всемирното Бяло Братство, което е началото на неговия ден. Имам предвид цялостното му поведение в ежедневието, и в малките, и големите неща. Казано е, че едно от най-големите предизвикателства за осъзнатата душа, това е отношението към непознатите или малко познатите хора. Там се проявява действителното духовно стъпало, до което е достигнал конкретният човек, защото с близките, с тези, които обичаме и които ни обичат, е лесно. Там няма проблеми. Но когато общуваш с другите, където могат да възникнат сериозни конфликти и противоречия, там се проявява действително твоят духовен ръст. В рамките на индивидуалната духовна работа на първо място стои начинът на мислене. Дори когато ходи по улицата или извършва някаква рутинна дейност, мисълта на пробудения човек е насочена нагоре към небето, към духовния свят, към напредналите същества, към Бога. В това отношение отличен пример дават последователите на исихазма, мистичното направление в православното християнство, които чрез Исусовата молитва “Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме мене грешния” са си я повтаряли непрекъснато през деня, наум или на глас, каквото и да са извършвали. Това е вид медитация. И така от мисленето започва всичко останало. Затова всички велики духовни учители за цялата история на човечеството наблягат именно на това - на чистата мисъл. Учителят Беинса Дуно я нарича “права мисъл”. Права мисъл е тази, която е най-адекватна в конкретната ситуация по отношение на Божия план за човека и за тази ситуация. Колективната духовна работа предлага други възможности, защото там енергията, когато е обединена, когато общността е хармонизирана, тази енергия се увеличава, както Ви е известно, не по аритметична, а по геометрична прогресия. И там могат да бъдат извършвани дори и чудеса от гледна точка на мисленето на обикновения човек. Всяка една от тези разновидности на духовната работа има своето място и не бива да бъде пренебрегвана, а трябва да бъде развивана.
А до колко човек трябва да се предпази в тази духовна работа да не повтаря механично заучени шаблони, дори и модели на поведение? Защото ми се струва, че това също е един особен вид капан.
Механичното възпроизвеждане, например на молитви, на формули, на различни действия, ритуали, няма никаква стойност. Още великият духовен Учител от 6 век пр. Хр., Буда, което на санскрит означава “просветлен”, е заявил най-отговорно, че ритуалите не могат да спасят никого. А когато влагаме цялата си мисъл, концентрация, вниманието си, цялата си любов, ако щете, в това, което извършваме, в това, което изговаряме, тогава ефектът е несравнимо по-голям. Тогава постигаме търсения резултат. Използването на шаблони е подвеждащо, защото то улеснява човека. Подвежда го именно към необятните полета на илюзията. Той си въобразява, че извършва нещо полезно, а всъщност той крачи на едно място. В нашата съвременност, а пък и във всички исторически епохи, такива примери е имало безкрайно много. За съжаление, те се отнасят и към религиозните общности, където е възприето да бъдат повтаряни до безкрайност едни и същи текстове, песнопения и прочие, без хората да влагат необходимото съдържание. За окултния ученик концентрацията, граничеща със съзерцание, е част от неговата духовна работа включително и когато извършва наряда, независимо дали е индивидуално или колективно.
В този ред на мисли можем да кажем, че при едно постигане на определено ниво на съзнанието и на пробудеността, Учителят персонално постоянно дава нови методи и обновява начините, по които да приближава учениците към себе си?
Учителят от своята позиция в духовния свят наблюдава своите ученици, тяхното развитие, тяхното израстване и проблемите, които решават; начина, по който ги решават. Той е наясно с постигнатия от тях духовен ръст, какви са реалните им потребности и как могат да бъдат удовлетворени. Когато ученикът засвидетелства една голяма крачка напред в своето развитие, тогава контактът му с неговия духовен Учител става по-дълбок, по-стойностен. Двустранната връзка е по-пълноценна. Тогава именно Учителят му предлага и нови методи и средства за духовната му работа, които отговарят на това ново стъпало. Пътят на духовното, Пътят към Бога, е безкраен. Затова на всяка крачка по него духовният Учител, който работи със своя ученик, винаги предлага нещо ново, което съответства на потребностите на конкретния момент в неговото духовно развитие.
Но това става предимно насаме и не може да бъде в рамките на колективна група?
Тук също има известна разлика, защото Учителят работи, имаме предвид духовния Учител, работи и с индивидуалности, работи и с колективи. Методите, разбира се, са различни.
Борислав: Външното проявление на метода и ефекта и новото от Учителя при колектива какъв е като външен израз?
Във всички случаи това са нови предизвикателства, независимо дали става дума за човек като индивидуалност или за група, която е решила и извършва духовна работа. Тези предизвикателства, когато става дума за общност, са свързани с общото равнище на духовно развитие на групата, отговарят на него и изискват да бъде направена нова крачка напред именно чрез новата методика, чрез новите средства, като се отчита личното отношение на всеки член на групата към духовната работа, към съответния Учител и начина, по който той извършва всички свои действия и цялата си духовна работа. В това е разликата, че именно духовния Учител отчита средното равнище на духовно развитие на групата, докато той е наясно с индивидуалния ученик докъде е достигнал и има по-конкретно виждане.
Тоест можем да кажем, че дори един катарзис, едно сътресение, на една духовна група също може да го тълкуваме като вид подарък от Учителя, като вид изпит?
Вече споменахме, че гръцката дума катарзис, преведена на български език, означава пречистване. Пречистването би трябвало да бъде задължителен елемент от духовната работа на окултния ученик независимо дали той работи индивидуално или в група. Това пречистване трябва да бъде ежедневно. Това е подчертано и от Учителя Беинса Дуно в неговото Божествено Слово. А катарзисът, пречистването, съпътства духовната работа във всеки етап от нейното разгръщане. Ако ние не сме достатъчно пречистени, не можем да възприемем това, което ни се дава като методика, като средства, като начин на обучение, като конкретни уроци. Не можем да усвояваме енергиите, които получаваме от Космоса и от съответния Учител, за да ги използваме за общото благо, за всемирното добро. Пречистването е абсолютно задължително и има различни начини, които са свързани с физическото тяло на човека и с неговата душевност. Такива методи има в изобилие, всеки може да подбере подходящите за него.
Добре, и във финала на този разговор, когато говорим за това пресяване на душите, което продължава и след уж приключването на тази глобална ситуация с вируса, какво практически трябва да направи духовният ученик и в индивидуален, и в участието му в обществения план?
Всяка теория се превръща в действителност тогава, когато тя е реализирана на практика. Дотук изнесохме редица теоретични положения за състоянието на съвременното човечество, за космическите енергии, които протичат към него, за предизвикателствата, пред които сме изправени, за това какви истини би трябвало да открием и да влагаме в нашия живот на всяка крачка в него. За да превърнем цялото това безценно теоретично знание в практика, в начин на живот, ние трябва да го прилагаме. Учителят Беинса Дуно неведнъж е изтъквал, че истинското знание е единствено това, което е приложено. В тази епоха на съдбоносен преход за цялото човечество всеки един от нас трябва да осъзнае на първо място своята лична отговорност. Тази отговорност е свързана с това, че той е разбрал какво е мястото му в обществените процеси, с какво може да бъде полезен, какъв би трябвало да бъде неговият принос. И имайки това предвид, той да бъде активен участник в осъществяването на тези процеси по възможно най-благоприятния за човечеството начин. Вече споменах, че духовно пробуденият човек е наясно с тенденциите на епохата, а това е именно епоха на глобален преход на всички равнища. Тя засяга всички природни царства - минерално, растително, животинско и човешко. За нас е важно този преход да бъде осъществяван в хармония между човека и природата, която Учителят Беинса Дуно нарича живата разумна природа, защото тя е наш велик учител. Осъзнавайки своето място и личната си отговорност, той трябва да предприеме и конкретни действия. Те са свързани и с индивидуалния му живот, включително и духовната му работа, те са свързани и с обществените му прояви, независимо дали става дума за работното място или духовна група, професионални ангажименти, общуване с всякакви общества и социални групи. Конкретните действия трябва да бъдат в хармония с неговата вътрешна среда и с това, което той е осъзнал като уроци, които в момента му се преподават, които трябва да научи, да усвои и да прилага.
Има два ключови момента, които много често се повтарят при различни души. Едното е, че някои от тях не им достига достатъчно може би това верую, за което говорихте в началото на разговора - верую в себе си и в Божественото - и казват “Ами аз съм прашинка. Аз съм незначителен. Какво зависи от мен?” И други пък, които не могат да комбинират духовното с материалното и изпадат в крайности - или се отказват от духовното - в определен момент им се струва, че е прекалено тежко - или зачеркват целия материален живот под формата на професия, близки, всякакви контакти, и отиват в един почти, бих го казал, религиозен фанатизъм.
Учителят Беинса Дуно е споделил, че дяволът е в крайностите. Когато изпаднем в крайности, ние наливаме вода в мелницата на черната ложа. Тоест не бива да го допускаме в нито едно от тези отношения. Вярно е, че човекът е прашинка в рамките на необятния Космос. Той е една нищожна частица от него като материално същество, но като дух той носи в себе си като зародиш целия Божествен потенциал, всички качества, които, ако той развие, не само ще го докоснат, но ще го слеят с Божественото.
Вие по-рано в разговора казахте, че посоката трябва да бъде навътре, а всъщност Безкраят е навътре. Той не е както астрономите гледат с техника в нашата затворена вселена, колкото и да е голяма. Всъщност Безкраят, той наистина е навътре.
Безкраят е навътре, защото там е притаено това безсмъртно ядро на човека, което ние наричаме Божествено начало. Това, което Бог е дал като дар на всеки един човек и което той трябва да развие, да прояви в неговата пълнота, за да стане съ-работник на Твореца, за да стане равно Божествен. И така, осъзнавайки от една страна, че като материално същество той е нищожен и преходен, а от друга страна, като дете на Бога като носител, като потенциал на Неговата Божественост, на неговите качества, той би трябвало да използва тази материална среда, в случая тялото, за да може да разгърне този потенциал, да го доведе до неговия максимум, до неговата пълнота. И в този случай той ще избягва крайностите, защото ще бъде наясно, че те го водят до залитане. Споменахте за хората, които напълно отричат материалното и се превръщат в своеобразни отшелници. Нашата епоха има за основен акцент участието в социалния живот, а не отшелничеството. То е присъщо само на определен минимален брой души, които в своя еволюционен път са достигнали до такова стъпало, когато за тях това е необходимост. Всички останали милиарди хора би трябвало да бъдат активни и полезни участници в обществените събития. А другите хора, които залитат пък в крайност по отношение на материята, те рискуват да загубят не само живота си като проявление на тази материалност, рискуват да погубят и душата си. Тук се изкушавам да цитирам отново Библията, Евангелието от Марк, 8-ма глава, 36-ти стих, един от най дълбоките стихове в цялото Свещено Писание: “Понеже какво ще придобие човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си.”
И отново в окултните среди е широко разпространено изречението “Тя душата е безсмъртна”. Но това е част от едно преповтаряне на цитати и чужди мисли, а всъщност Духът е безсмъртен и висшата Душа, но нисшата, земната душа, тя е смъртна.
Човек е смъртен в материалната си телесна природа и безсмъртен в духовната си природа, като целта на неговата телесност е да стане съвършен инструмент на Духа до такава степен, че тялото да започне да вибрира на честота максимално близка до тази на неговата духовност. Тогава то ще се обезсмърти и ще се трансформира в духовна същност, в такава субстанция, която съответства на неговото духовно начало.
Но аз съм си задавал въпроса след като редица Учители от древността, и е останало и чрез писанията, че преди хиляди години всъщност хората не са били толкова плътни колкото сега. Материята не е била толкова груба и проявена. Духът не е бил толкова затиснат от материята. Тоест това означава, че ние в момента сме в една фаза на еволюционно развитие, която е най-трудн, така да се каже. Тоест ние трябва да направим това освобождение, тази трансформация, тъй като в момента ние сме в най-тежката плътност... Всъщност може би единствено в центъра на Земята, т.нар. пъкъла, е по-плътно от тук, може би единствено само там... За да направим тоя преход към по-леките, по-фини и ефирни нива?
Най-дълбокото затъване в гъстата материя за съвременното човечество, най-ниската точка от неговия инволюционен период, когато Духът снизхожда в материята и създава света на формите, е била по времето на мисията на Христос. Той посажда еволюционния импулс, когато материята започва да се усъвършенства, да се трансформира и да придобива тази степен на вибрационна честота, за която споменах, за да може да хармонизира с духовното начало у човека. От началото на осъществяването на мисията на Христос ние вървим по пътя на еволюцията. И това означава, че постепенно човечеството би трябвало да се отърсва от това затъване в гъстата материя и да върви нагоре към по-ефирни области на битието.
А за тези 2000 години след Христос има ли души, които вече са се освободили?
Разбира се, че има, във всяка епоха, има във всеки век. Всяка година се освобождават души. Не можем да посочим бройката, но това е един непрекъснат процес. Да се освободят означава, че те са прекъснали цикъла на Самсара - кармичният цикъл на раждане, смърт и ново раждане. Бих искал да допълня към отговора на въпроса, че дори съвременната наука след дългогодишни изследвания, е установила, че теглото на протона, тази елементарна частица, която присъства в ядрото на всеки атом, е намаляло с 4%. Това означава, че не само протонът, но всички ядра, всички атоми, цялата материя, е олекнала. Това е един от признаците за това, че ние вървим от по-гъста към по-ефирна материя, от по-гъста материалност към по-одухотворени зони на битието. Дори съвременната наука със своя апарат, със своята методология, вече установява тези обективни процеси, които от духовна гледна точка са предвидени и предсказани преди хилядолетия.
Да, това е много интересно, въпреки че винаги има нещо, което продължава да се изплъзва на науката, но пък нека заради това да продължава тяхното търсене. Но като отворихте тази тема за връзката между Духа и материята, много хора питат, защото това остава като неразрешен въпрос, за цялата тази тъмна материя, която е в Космоса. Какво всъщност е това?
Никой още не може да даде точен отговор, освен изчислението, че тъмната материя представлява около 96% от цялата материалност на видимата вселена. Това от своя страна води до извода, че всички галактики, които са около 100 милиарда на брой, представляват в съвкупност около 4%. А тъмната материя може да бъде свързана и с паралелните вселени, с обмяната на енергия и информация между нашия свят и техния, с черните дупки, които са прозорци от нашата реалност към други и т.н. Тя има някакви конкретни функции, които ние тепърва трябва да узнаем.
А може ли да се каже, че черната материя е свързана с това, което е и в Библейските текстове описано като Нищото? Защото, аз вече и в други интервюта съм го споменавал, знаем един от текстовете “И окачи Земята на Нищото”.
Аз лично не бих свързал тази тъмна материя с Нищото, освен ако нямаме предвид само материалния Космос, материалната вселена. Ако имаме предвид Нищото с главна буква, това е самата Същност на непроявения Бог.
Да, и в този смисъл можем да кажем, че тези 96% е самия Бог.
Бог присъства навсякъде чрез Своя Дух - и в Нищото, и в Нещото, и в сътвореното, и в несътвореното, във всяка частица, във всеки атом, във всяка човешка душа. Може би имате предвид интензивността на присъствието.
Да, въпреки че има и още един ключ, самото число 96 - девятката, Духът, слиза към материята, шестицата. Ето, че пак Бог ни дава ключове, дори в това съотношение.
В този смисъл би трябвало да възприемаме тъмната материя като потенциала, който следва да се разгърне и да обогати вече съществуващата действителност.
Да, много добре казано. Много са загадките, въпросите, с които сме пратени тук като задачи за решаване. Очевидно сме в една школа. И аз Ви благодаря наистина за всички мисли, които споделихте и дано те да послужат за вдъхновение на всички души, които искрено и чисто търсят не само смисъла, но и правия път към Бога.
Амин. Прав сте, че загадките са много, но нашата роля е да ги разкриваме една по една, защото те са своего рода факли по нашия път към Бога. Те осветяват тази тясна пътека, за която говори Христос - за тесния път към Божественото. Те хвърлят тази светлина, която ни е необходима да продължим напред. Те ни дават допълнително сили и увереност, че именно сме на правия път.
Благодаря Ви много!
И аз благодаря.
