“Няма нищо нелечимо, Бог е най-големият лечител, аз съм само проводник. Болестта е следствие от погрешни мисли, думи и дела. Когато се отстрани причината, и въздействието ще бъде отстранено“, казва Бруно Грьонинг, лечител и ясновидец, който продължава да изцелява хора и днес 60 години след смъртта си. Феноменът казвал: „Ако искат да са здрави, хората трябва да държат радостни и хубави чувства в сърцето си. Трябва да вярвате в Бог, а на мен да се доверите“.
Бруно се ражда на 30 май 1906 г. в Гданск, Западна Прусия, сега Полша в католическо семейство. От рано всички разбират, че той е необикновен. Имал способността да кара хора в тежки физически и душевни състояния да забравят за болката и да се чувстват радостни и спокойни. Детето не обичало да играе с връстници, най-любимото му занимание било да прекарва часове сам насред гората, сред животните и растенията. Казвал, че там се чувства най-добре, защото изпитва невероятна радост и единение с всичко живо.
Първото чудо, благодарение на Грьонинг, се случило на 25 юни 1949 г., когато инженер Хюлсман идва с последна надежда при него. 9-годишният му син страдал от прогресираща мускулна дистрофия. Вече го били прегледали лекари и професори и не могли да помогнат. След срещата с Грьонинг детето по чудо оздравява. Това показват и изследванията на лекарите. Събитието поражда вълна от удивление и само след дни дворът на Грьонинг се изпълва с народ. Чудесата на изцелението започват да валят едно след друго, а ливадата им се превръща в море на надеждата. Целителят започва да посещава различни градове и се среща със стотици болни и страдащи. Превръща се в истинска сензация.
Единственото, което казвал Бруно е: „Бъдете добри и се обичайте!“.
Според него хората са като батерии, които с течение на времето губят заряда си. Това става причина за болести, а начинът за зареждане е вярата в Бог и връзката с Божествената искра.
„Вярата в доброто и силата на Бог са ключови предпоставки за здрав живот. Само тогава човек е готов да бъде излекуван“, казва Бруно, който страдал от това, че хората са роби на земното с мислите и чувствата си.
В негово присъствие се случвали необикновени изцеления. Едни прохождали, други проглeждали, най-голямо недоумение предизвикало изцелението на мъж с възпаление на гръбначния мозък, който не е можел да стои на крака повече от 5 минути. Медиците нямали никакво обяснение за случващото се.
Има хиляди показания на изцелени от онова време, които се пазят грижливо в архив в Германия. Те свидетелстват за пълно освобождение от нелечими от медицината по онова време болести, като ангина пекторис, остеопороза, парализа, множествена склероза, депресия, онкологични и други болести.Самият Бруно Грьонинг е казвал, че не той лекува болните, а висшата сила, която идва от Създателя на всичко живо и е на разположение на всеки човек.Грьонинг наричал тази универсална сила хайлщром – целебен ток.
„Всеки човек в ежедневния си живот отдава от своята сила (енергия) и ако тя не се възстановява, тялото се изтощава като батерия, жизнените функции отслабват и то не може да изпълнява своето предназначение Последствията са отпадналост, нервност, депресия и накрая тежки заболявания“, казва той.
Грьонинг твърдял, че всеки човек може да се зареди отново с енергия, като всеки ден се настройва за приемането й. Предпоставка за това е вярата в доброто, както и волята да бъде здрав. Навсякъде човек е заобиколен от целебни вълни, които трябва само да приеме. Изцеленията стават само по духовен път и при това не са обвързани с материалното тяло на Бруно Грьонинг.
Още по-впечатляващо е това, че Грьонинг бил лечител безсребърник. Той отказвал категорично парични награди и дарения.
Винаги подчертавал, че всичко идва от Бог, на него трябва да се благодари и добавял: „Силата не идва от мен, а чрез мен“. Въпреки че много хора смятали, че учението му е вид секта или звучи религиозно, той никога не е пропагандирал конкретна религия.
Единственото важно за него било не по кой път хората стигат до Бог, а че изобщо го намират и проповядвал добродетели:
Доверявай се и вярвай, помага, лекува божията сила.
Най-великият лекар на всички хора е и си остава нашият Господ Бог!
Нито един човек не може да лекува, може го винаги само Един - Бог!
За Бог няма невъзможни неща!
Бог е сътворил човека красив, добър и здрав. Такъв и иска да бъде той.
Първоначално хората бяха изцяло свързани с Бог и тогава цареше само любов, хармония и здраве, всичко беше едно цяло.
Болестта не е част от човека.
Да си богат означава да си здрав.
Ако искаш да си здрав, престани да се оплакваш! Оплакването води до отчаяние.
На двама господари не можете да служите, не може от една страна да служите на злото, а от друга – на Бог!
Каквото приемате в себе си, каквото допускате, това имате. Ако приемате винаги само доброто, а оставяте злото настрана, ще имате винаги само добро.
Човек постъпва според волята си. Каквато е волята, такива са и мислите. Мисълта подтиква човек към действие.
Мислите ти формират живота така, както го живееш.
За да приеме само една единствена мисъл, човек се нуждае от сила, трябват му енергии и затова той винаги трябва да се грижи ежедневно да приема нови енергии.
Който изоставя Бог, сам е изоставен. Който съхрани Бог, себе си съхранява. Където връзката с Бог е слаба, човек пада.
Бъдете свързани с Бог – това е всичко!
Ако искаш да преживееш божественото, трябва да се стремиш към него.
Назад към природата! Назад към нашия Творец! Назад към вярата в Доброто у човека!
Доброто може да се докаже само с дела. Нека делата говорят.
Освободете се от омразата и завистта, защото Вие живеете според това какви сте. Омразата и завистта водят до скандали и раздори.
Благородният мисли за дълга. Злонамереният мисли за печалбата.
Духът владее материята.
Трайното добро надвива злото.
Никога не допускайте куража да Ви напусне, ако Ви кажат: Не можем вече да помогнем. Най-много обичам, когато помощта е отказана.
Всичко, което правя, служи единствено на целта да изведа всички хора на тази Земя отново на истинския път – на божия път. Това е великият обрат.
Преминете от пътя на страданията на божия път! По него няма нещастия, нито болки, няма нелечими болести, тук всичко е добро. Този път води обратно към Бог!
Човекът е творение на Любовта. Създаденото в Любов може да живее само в Любов (Любовта е Бог).
Ако ми бъде забранено да лекувам, аз ще изгоря отвътре. Така и се случва!
Под натиска на медиите лечителят бил подложен на изследване за доказване на способностите му в Хайделбергска клиника. С растежа но популярността си обаче той печели и врагове в лицето на лекари, лечители и психиатри, които усещали заплаха за собствения си поминък. През 1957 г., наклеветен от помощника си Макелбург, Грьонинг бива подведен под съд за убийство по небрежност и нарушение на закона за лечителска практика. Осъден е на година и месец затвор и глоба на първа инстанция. След изслушване на свидетели съдът го обявява за невинен по обвинението за убийство, но запазва глобата от 2000 германски марки по второто обвинение. В началото на следващата година прокуратурата подава жалба срещу присъдата и започва нов процес срещу Грьонинг. Осъден е на 8 месеца затвор с изпитателен срок и 5000 марки глоба. Всичко това е крайно унизително за него, тъй като, ако продължи да лекува, го чака затвор.
Грьонинг е отчаян, а здравето му се влошава. Пред близките си той споделя: „Ако действително ми бъде напълно забранено да лекувам, аз ще изгоря отвътре“. Съпругата му Жозет настоява да заминат за Париж на лечение. Откриват му рак на стомаха в напреднал стадий. Налага се спешна операция, при която лекарите виждат, че тялото му е обгорено отвътре, точно както самият Грьонинг се изразил. Бруно Грьонинг умира на 26 януари 1959 г., едва на 53 години.
Продължава да лекува и след смъртта си и до днес
Както тогава, така и днес, хората от цял свят, членове на Приятелския кръг на Бруно Грьонинг се настройват ежедневно за приемане на целебния ток. Целта е всеки сам да получава помощ и изцеления, приемайки животворната сила и да се освободи от телесни и душевни обременености. Защото Бруно Грьонинг е казвал, че, когато той се пресели в отвъдното и тялото му бъде положено в земята, ще продължава да помага на всички страдащи, ако го повикат и помолят за помощ.
Необходимо е болният да застане с разтворени ръце и да се отпусне напълно. Краката също не бива да бъдат кръстосвани, тъй като това възпрепятства потока на лечебния ток. Веднъж проникнала в тялото, лечебната енергия започва да се разпростира в него и да открива болните места, за да започне да ги пречиства и лекува.
Не е изключено по време на процеса болният да изпадне в криза, при която болката се засилва. Това е напълно нормално и означава, че процесът по възстановяване е започнал. Не само позата, но и мислите по време на лечението са от значение. Те трябва да бъдат хубави, да не се мисли за самата болест, а за лечението й. По този начин те се настройват за прием на лечебен ток, благодарение на който вярват, че създават съвършена хармония между телата си и природата.
Със смъртта на феномена лечителската му мисия продължава благодарение на учителката Грете Хойслер. Тя се запознава с Бруно Грьонинг през 1950 г. и още при първата им среща получава спонтанно изцеление от три нелечими болести. Тя става гореща последователка на учението на Грьонинг и макар и здрава продължава да посещава неговите беседи за душевното здраве. Малко след смъртта му в дома на Грете се случва нещо изумително. Почиствайки къщата, прислужницата й събаря портрета на Бруно и чупи стъклото. Когато казва това на Грете, тя й разказва за човека на снимката. На следващия ден жената проглежда с лявото око, с което до момента била сляпа. Тогава Грете си спомня за обещанието на Грьнинг, че ще продължи да помага и след като тялото му е положено в земята. През 1979 г. тя основава организацията „Приятелски кръг на Бруно Грьонинг“, която има за цел запазване на духовното му наследство.
