Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Много хора са свободни външно, но вътрешно са роби. Техните мисли и чувства ги лишават от свободата. Когато човек има истински стремеж, грешките водят към поука и светлина, което означава освобождение.Да постигнеш свобода, означава да решиш въпроса на живота си. Да постигнеш свобода, означава да постигнеш Духа на Истината. Качествата, които освобождават човека, не могат да се развиват без нашите врагове и без изпитанията.
Който греши по отношение на Истината, губи своята свобода. Волята в човека – това е висшият Дух, а Той живее в свобода и независимост.
Когато разгониха богомилите из България, българския народ падна под турско робство цели 500 години. Това са думите на Учителя – заплатата за изпъждането на божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и от тогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.
Богомилите са една чудна струя в тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – това е Божествената природа.
Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават, остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света.
Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали и те заслужили Неговото вечно благословение.
Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. Чрез гоненията, които са от Бога, Бог им дава Себе Си. Това е целта на гоненията: Бог им дава Себе Си и знания за Себе Си. Това живо знание за Бога е съкровено и то е единственото, което носи спасението.
Животът на богомилите беше едно велико търсене на Бога. Не просто търсене или някакво четене, или някакви молитви – мащабно, глобално, тотално търсене на Бога и в това е бил вложен целия им живот, душа и дух. Това е било велико воюване за придобиването на Любовта, а това означава да имаш право да застанеш пред прага на Вечните мистерии – нещо, което се случи на кладите – да застанеш пред Бога, да имаш право на достойнство и да бъдеш приет.
Според богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал, от личност в личност, докато се пречисти и някога заслужи освобождението – това е дългият път. Краят на чистилището, т.е. краят на заблужденията свършва, когато постигнеш собствената си чистота и зряла духовност.
Богомилите са носители на необикновено дълбоко знание, което го няма в религията и в църквата, нито в книгите. Има изключителни книги, но това е друг въпрос – като цяло го няма в книгите – защото тайната не е книга, а убеждение и особен начин на живот в Бога.
Богомилството не е църква, защото е различаване и затова то е възход в Истината, чрез която то се превръща и във възход в самия Бог. Битката на църквата срещу богомилите е битка на безумието срещу великия разум, битка на застоя срещу Любовта.
Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във вярата, и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в свободата, в духовния свят, а църквата се вкорени в застоя и в земното, и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.
Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове.
Боян казва: Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога. Изключителни думи на Боян Мага!
Богомилството, това е постигане на първосмисъла, познаването на живия Бог в себе си – не някъде, а на живия Бог в себе си, в своята цялост.
Богомилството, това е един от заветите на Бога с човечеството. Посланието на богомилството е спасяващо, защото то е тотално единение с Бога, което се осъществи на кладите – т.е. истинска, жива любов, а не хитроумни слова, лицемерие, ритуали и палене на свещи. Истинска, жива любов, без никакви примеси! Кой може да сравни тази любов с някакви си свещи и ритуали, и който няма тази любов, да изпълнява някакви свещи и ритуали и да очаква нещо.
Богомилите, това са духове с огромна воля, голяма сила, но без агресия. Това е разликата – без агресия. Агресията е слабост и его, и застой. Егото е друго име на смъртта. Когато говорим за бойните изкуства, там ще го обясня по-дълбоко. Агресията е паднало състояние на всички нечисти духове.
Богомилите бяха призовани да свидетелстват Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и църквата и народа живееха в безмислие.
Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят – от Витлеем до Голгота, т.е пътят на Христос.
Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.
Смъртта се пронизва само с чиста духовна любов, която отваря прохода към Бога и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.
Богомилите осъзнали, че с чиста духовна любов те преминават от смърт в живот и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.
Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.
Богомилството учи човека на постижението на Бога, постижението на Бога в смисъл постижението на духовния свят. Разбира се, има още много степени. Богомилството е една велика преданост, а предаността е правилният път на енергията да се движи. Духовността не е религия, тя е истински път на любовта към Бога.
Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората, но тази Любов се срещна със стария и голям застой, и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог като Велика Любов искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, Самия Бог не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.
Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание, и видях и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници, и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.
Богомилското християнство е било едно чисто учение, чисто учение за Бога, но падналото християнство не го прие. То е здраво свързано с Дървото за познаване на доброто и злото, здрава връзка със смъртта и с преражданията, здрава връзка със застоя. Ще обясня: когато си духовен и си отидеш от този свят, ти взимаш със себе си духовността и тя става твоята вечност. Но когато си умствен, това е падение, ти отиваш в астралната змия. Това означава, че те очакват нескончаеми страдания и прераждания, очакват те участи, съдби и заблуди. Те продължават и там, и после отново на земята.
Боян Мага казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят и тръгнаха на поход срещу тях. И Святият дух ги запечата в застоя. Те отдавна знаеха, казва Боян, че са в тъмнина и че старият дявол ги води, и затова тръгнаха срещу богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можаха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си, и в света.
Богомилите бяха чисто Духовно християнство. Църквата беше религиозността на християнството – т.е. религията е свързана с психиката и падението. Чистотата е пробният камък за всяко учение и религия. Всичко друго е лицемерие.
Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното, защото това не е човешки род и народ; това е Духовен народ, Духовна цивилизация – народ, съставен от Души и Духове, а не от умове и сърца.
Изостаналата част от българския народ и застоялата Църква посегнаха на тази чиста Духовност. Така те посегнаха и на самия Бог и така навлязоха в още по-голям застой и отклонение от развитието. Глупостта, жестокостта, лицемерието всякога се запечатват със застой. Тези, които побеждават с насилие и жестокост, се продънват и пропадат в себе си, в собствените си дълбини – пропадат навътре, защото това е духовен провал. Богомилската искра беше Божие Дело – което Дело Църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар.
Богомилството искаше да създаде Духовност, защото от тази Духовност започва разцветът и истинското развитие на хората; но тези, които си останаха религиозни, те си останаха и земни. Нисшата България не прие тази Духовност – и затова ум и религия вървят заедно, както Духовност и Любов. Религията е умствена и психична. Любовта е Духовна и Божествена. Религията е умствено отношение към Бога – преведено означава лицемерно. А Духовното, Духовността е искрено отношение към Бога. За религията или за попа народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той върши“.
Умствените хора, земните, психичните нямат Любов в себе си. Нямат дълбочина – по простата причина че в ума няма Същност, в ума няма Душа. Той трябва да бъде тотално пречистен и покорен, за да се яви Същността. А без Същност, без Душа, всичко друго е провал. Каквото и да правиш, е провал. Това е човешката участ.
Богомилството – тази велика Духовност – е искала да покаже Истинския Път към Бога, това е било идея и на самия Бог. Но старите умствени хора от Дървото за Познанието – те искат да си устроят живот посвоему, или както е девизът на Дявола: „Не Твоята Воля, Господи, но моята воля“. Така се устройва всяко падение. Всеки, който иска да си устрои живота, той е обречен, защото само Бог може да устройва живота.
Богомилската Вяра е Огън, който е стигнал до Сърцевината на Бога. Тази Вяра е истинска Божия крепост. В умствената вяра, Дяволът се е създал. В богомилската Вяра, Бог Се е създал. При умствената вяра ти е скъпа Църквата, религията, имотът и т.н. При богомилската Вяра ти е скъпа Истината. Умствената вяра е външна и болна, а всички външни неща ги очаква поражение. В умствената вяра хората са трупали знания, понятия; а в богомилската Вяра се е трупала Чистота, Любов и Принципи.
В Чистата Вяра човекът е Душа. В Абсолютната Вяра, на по-високо ниво, човекът е Дух. В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност; в Абсолютната Вяра – своята Безкрайност. А щом има Душа, има и Любов към Бога. Условието за Любов към Бога не е умът, не е чистото сърце, а Висшата Душа. Богомилската Вяра е Тайно знание. Тя е Божие докосване, особено благословение.
из лекции на Елеазар Хараш