Какво е нужно на Човека, за да "не катастрофира" по пътищата на живота? Нужно е да знае неговите закони и да ги спазва.
При своето раждане, живот и смърт Човек следва същите закони, които действат във Вселената. Окултната теология оперира с деветте най-важни метафизични закона, чието разбиране дава ясна картина за взаимодействието между Човека и Създателя. Дори да бъдат възприети само на интелектуално ниво, тези закони дават възможност да заключим: единствената реалност на този Свят е Божествената реалност и действително "реално" или "съществуващо" е само това, което излиза от тази Първоначална реалност или се стреми към нея.
Тези закони не трябва да се бъркат с изброените "седем принципа на Херметизма"
В деветте закона последователно и логически неоспоримо се проследява аналогията между човешкото и Божественото битие:
Закон 1 Разширение
Вселената се разширява непрекъснато и при това разширение в периферията й възникват нови светове - звезни системи и галактики.Човекът се разширява подобно на Вселената - от една страна растеж, обновяване и разширение на клетките до към трийсетата година на живота и интелектуално разширение, синхронизирано с духовното, енергийното и нравствено разширение. Мнозина се удивяват като научат, че на енергийно ниво Човек е съвършено кълбо! Колкото по-плътни, материални са нашите мисли и цели, толкова повече се свиват енергийните тела и обратно когато съзнателно или интуитивно приемаме Законите на Вселената и изхождаме от формулата "Аз не съм тяло, Аз съм дух" всичко се преобразява и всичко оживява. Проявяват неведоми до този момент душевни свойства, светът става цветист, сетивата се изострят, старите тежки ситуации просто отпадат като износена дреха.
“Разширение на съзнанието” е прието да се нарича синхронизацията на духовно-нравственото и енергийно разширение на личността, при което се реализира пълният потенциал на душата.
Закон 2 Творчеството
Законът за Разширение на Вселената ражда втория закон - Творчеството, тъй като в процеса на разширение непрестанно възникват нови светове. Човекът е надарен с творчески способности, които проявява различно в различните жизнени ситуации.
Независимо от обмена на неговото творчество и произведения от него резонанс в околния свят, съществува общ закон: Творчеството е истинско, доколкото е изпълнено с любов.
От тук идва и единственото определение за творчеството:
Всичко, извършено с любов, е творчество.
Подобно на Божественото животворчество, истинското творчество на Човека винаги е състрадателно мотивирано - то служи за ускоряване развитието на други живи същества. Творчеството, което се проявява посредством произведения, ситуации и състояния, трансформиращи хармонично околната среда, е тясно свързано с разширението на съзнанието и енергийното разширение на личността на творящия.
Закон 3. Хармонията
Взаимосвързаността, подредеността, целесъобразността и творческата продуктивност на процесите, протичащи в дадена система се наричат хармония.
Хармонията е относително, а не абсолютно понятие. Тази теза е изразена в краткото изречение:
“ Човекът, надарен с хармония, е източник на хармония и проводник на хармония”. Само хармонията може да служи за източник и проводник на хармонията. Човек не може да служи за проявлението на нещо хармонично, без сам да притежава това качество.
Закон 4. Ментализъм
От разбирането и приемането на този закон започва проникването в Божественото битие.
Всичко, в което действат законите на Разширението, Творчеството и Хармонията, е осъзнато, следователно Вселената е осъзната и преизпълнена със смисъл. Ако съществува разширение, трябва ли да има център, от който то се осъществява. Ако съществуват Мисъл, Воля, План и Предназначение, което се доказва от самото съществуване на Разширението, Творчеството и Хармонията, как да наречем Онзи, който мисли, който дава Закона, Онзи, който Твори, Онзи, който се намира в Центъра?
Името му е Скритият, защото човек, който се е приближил до него и е могъл да разкаже за Него или съобщи как изглежда. Той е съществуващият Творец.Как да наречем Творящия, Този, Който се намира в Центъра на Разширението и Самият той е Център? От многото имена и атрибути и качества, ще изберем едно: Бог.
А същността на на принципа на Ментализма е:
следва продължение….Аз не съм тяло, аз съм Дух.
из книгата на "Да бъдеш", Зор Алеф