Кое обединява слънчевите химни на Ехнатон, св.Франциск от Асизи и Ото Небел?

Слънцето винаги е заемало централно място в човешката култура и светоглед. От древни времена до днес, различни поети и духовни водачи са създавали възхвали, посветени на Слънцето. Днес ще разгледаме трима от тях: Ехнатон (Аменхотеп IV) ; свети Франциск от Асизи, средновековният монах свързани с богомилите и катарите; и Ото Небел, швейцарският експресионистичен поет. Въпреки че те са живели в различни епохи и култури, техните слънчеви химни имат общ център на вдъхновение.

Слънчевите химни на Ехнатон, св. Франциск от Асизи и Ото Небел разкриват общ духовен импулс, изразен чрез преклонението пред Бога и излъчените от него природни сили. И трите химна подчертават връзката с природата, като слънцето е символ на живота, светлината и божествената сила, създаващ усещане за Единство между всички живи същества и техния Създател. Слънчевата светлина се възприема като източник на духовно обновление и просветление, носеща божествено познание и мъдрост, които озаряват душата. Химните изразяват дълбока благодарност и възхвала към божественото чрез поетични образи, подчертаващи неописуемостта и величието на природата. Тези произведения имат универсален характер, който надхвърля времевите и културни граници, като Слънцето е вечен символ на божествената сила и присъствие. Те отразяват общите духовни истини за Единството и хармонията в света:

Химн към Атон (Ехнатон)
(Превод от древноегипетски)

Ти се явяваш красиво в светлите планини на небето, ти животворящо Слънце, което първо заживя; ти изгряваш от източните светли планини, ти изпълваш всяка страна с твоята красота.
Ти си красиво, ти си велико, Ти искриш високо над всяка страна, твоите лъчи обгръщат страната до краищата на Земята всичко онова, което ти направи.

Ти си Ре, ти проникваш до техния най-външен край. Ти ги укротяваш за своя възлюбен Син. Ти си далече, но твоите лъчи са над Земята. Ти си пред лицето на човека, но твоят път е невидим. Когато залязваш в западните светли планини, земята е тъмна като смъртта. Те си почиват в своите покои и никое око не вижда другото. Те не ще забележат. Всеки лъв излиза от своята пещера, всяка гадина се храни, и мракът… Земята лежи в мълчание, нейният творец е отишъл в своята светла планина да си почива. Когато Земята стане светла, ти отново изгряваш от светлите планини. И грееш като слънце през деня.

Тъмата бяга, когато ти пратиш твоите лъчи. Двете страни се радват. Те се събуждат и стават на краката си, след като ти си ги въздигнал. Те се умиват и обличат одеждите си, техните ръце те славословят, защото ти си се явил. Цялата Земя извършва своята работа. Всяко тревопасно животно е доволно със своя злак, дърветата и тревите зеленеят, птиците литват нагоре от гнездата си, техните криле те славословят. Всички диви животни скачат с краката си. Птиците и всичко което лети Те живеят, защото ти си се явил. Корабите плават надолу и нагоре по течението.. Всеки път е отворен, защото ти си се явил. Рибите в потока скачат пред тебе, защото твоите лъчи проникват във вътрешността на морето. Този, които прави плод го оставя в жените, защото ти си сътворило семето у мъжете, защото ти запазваш сина жив в тялото на неговата майка, защото ти я успокояваш, така че тя да не ридае; ти дойка с любов! Ти, който даваш дихание, за да оживиш всяко от твоите творения. Когато то излиза от майчина утроба, за да диша в деня на своето раждане, така ти отваряш устата му, за да говори и правиш това, от което то се нуждае. Малкото в яйцето говори (вече) в черупката; ти му даваш въздух там вътре, за да го запазиш за живот. Ти си поставил в яйцето срока му, за да го счупи. То излиза от яйцето, за да говори в свое време. И го поставяш на краката му щом като то излезе от него.

Колко са многобройни делата ти! Те са скрити от лицето (на човеците); ти единствени Боже, освен когото няма никой друг! Ти си сътворил земята според сърцето си, ти съвсем сам, заедно с хората, стадата и всички животни; всичко, което се движи на Земята с краката си, и всичко, което лети във висината с крилете си. Планинските страни на Сирия и Нубия и равнината на Египет – ти поставяш всеки на неговото място, ти правиш това, от което се нуждаят; за всеки прехрана и времето за живота му е отмерено. Езиците на (хората) са разделени по говор. А тъй също и техните образи, (също) цветът на кожата им е различен – да, ти различаваш народите! Ти твориш Нил в подземния свят и го довеждаш насам според твоето благоволение, За да поддържаш живи хората, както ти си ги направил за теб, ти техен на всичко господарю! Отегчен бе от тях, ти господи на цялата Земя. Който ги осияваш, Ти слънце на деня, велико по чест. Всички далечни планински страни ти направи, за да живеят. Ти постави Нил в небето, за да слиза при тях и вълните удрят планините като морето и техните ниви напоява с тяхната нужда. Колко великолепни са твоите намерения, ти господарю на вечността! Нил в небето, когото ти предостави на чуждите народи, дивечът на всички планински страни, който се движи на краката си, но истинският Нил идва от подземния свят за Египет. Твоите лъчи насищат като кърмачка всички растения.

Когато ти изгрееш те живеят и растат за теб. Ти правиш годишните времена за да направиш да съществуват делата ти. Зимата за да ги охладиш, зноя за да те вкусят. Ти си направил далечното небе, за да изгряваш на него, за да виждаш всичко, което ти съвсем сам направи, когато ти изгряваш в твоя образ като животворно слънце, като грееш, сияеш, ти се отдалечаваш и пак се връщаш.

Ти си направил милиони образи от теб самия. Градове, села и ниви, земни пътища и потоци – всички очи те виждат пред себе си, когато ти дневно слънце си над Земята… така ти си в моето сърце. Никой друг не те познава освен твоя син Ехнатон, ти си го посветил в твоите намерения и твоята сила. Земята е на ръката ти, както ти си ги създало.

Изгряваш и те живеят, залязваш и те умират. Ти само си времето на живота и всеки живее в теб. Всички очи гледат твоята красота докато залезеш. Всяка работа бива изоставяна щом ти залезеш на запад. Когато ти отново светиш оставяш бедният да работи за царя, и бързината е с всеки крак, откакто ти си основало Земята. Ти ги издигаш за твоя син, Който сам е излязъл от теб, цар Ехнатон и за царица Нефер-неферу-Атон-Нефретете."


Наистина химнът предизвиква не само нашето естетическо възхищение, но и свидетелства за търсенията на поетичната душа на Ехнатон. Неговите идеи в богословско отношение се издигат далече над тези на неговите предшественици.


Песен на съществата (Франциск от Асизи)
(Оригинален текст на италиански, превод на български)

Всевишни, Всемогъщи, добри Господи, твои са хвала, слава, чест и всяка благословия.
На Тебе, Всевишни, подобава, и човек не е достоен да Тебе именува.
Бъди възхвален, Господи мой, с всички твои създания, особено с господин Брат Слънце, който ни дава деня и чрез когото ни озаряваш.
И той е красив и блестящ с велико сияние, защото е образ на Тебе, Всевишни.
Бъди възхвален, Господи мой, чрез сестра Луна и звездите, на небето си ги сътворил ясни, ценни и красиви.
Бъди възхвален, Господи мой, чрез брат Вятър, и чрез въздуха и облаците, и всяка благотворна погода.
Бъди възхвален, Господи мой, чрез сестра Вода, която е много полезна, смирена, ценна и чиста.
Бъди възхвален, Господи мой, чрез брат Огън, чрез когото осветяваш нощта, и той е красив, радостен, мощен и силен.
Бъди възхвален, Господи мой, чрез нашата сестра Майка Земя, която ни поддържа и управлява, и произвежда различни плодове с цветни цветя и билки.
Бъди възхвален, Господи мой, чрез всички онези, които прощават заради любовта ти и понасят болести и трудности.
Блажени онези, които ги изтърпяват в мир, защото от Тебе, Всевишни, ще бъдат увенчани.
Бъди възхвален, Господи мой, чрез нашата сестра телесната смърт, от която никой жив човек не може да избяга.
Горко на онези, които умират в смъртен грях; блажени онези, които намерят твоята свята воля, защото втората смърт няма да им навреди.
Хвалете и благославяйте моя Господ, и му благодарете, и служете Му със смирение.



Слънчевите песни (Ото Небел)

(Ото Небел (1892-1973) е швейцарски художник, поет и писател, свързан с експресионизма и сюрреализма. Роден на 25 декември 1892 г. в Берн, Швейцария, той е важна фигура в швейцарската културна сцена през първата половина на 20-ти век. В своите мемоари Ото Небел споменава за контакти с различни артисти и писатели, включително и със забележителния Райнер Мария Рилке. Също така Ото Небел посещава лекции на Рудолф Щайнер и е вдъхновен от неговите идеи. Щайнер влияе върху много художници и поети от онова време, и Небел не е изключение. Влиянието на Щайнер се усеща в абстрактните и духовно наситени творби на Небел.

(Оригинален текст на немски, превод на български)

О, Слънце, ти златен факел на деня, пламък на живота, блестящ в небесата, в твоите лъчи танцуват сенките на нощта, прогонили тъмнината с твоето сияние.
Ти носиш топлина и светлина на земята, събуждаш спящите семена в земята, даваш живот на растения и цветя, и те издигаш към небето.
О, Слънце, ти си символ на вечния живот, вечна светлина в космическия кръг, твоята сила е безкрайна, твоята светлина е безкрайна, ти си златната песен на съществуването.