Кое е съкровеното Слово, което Учителя Беинса Дуно споделя с Брат Михаил-Омраам преди външната раздяла?

Кое е съкровеното Слово, което Учителя Беинса Дуно споделя с Брат Михаил-Омраам преди външната раздяла и заминаването на Омраам за Франция? Това е един въпрос, който следва да осветли реалното, истинското отношение на Учителя към своя ученик. Омраам външно е бил "изгонен" от братството, но вътрешно и на дела - той е привнесъл Пламъка на Чистото Божие Слово - там, където е била повелята на неговия Учител.

Превръщайки се впоследствие от ученик в Учител, Брат Михаил-Омраам споделя чрез душата си:

„Никога не разкрих на Учителя как работех с Него – как си Го представях вътрешно, как Го обграждах със светлина и в най-прекрасни цветове. А и Той не ми разкриваше работата, която извършваше върху мен...“

„Да, как пишеше върху мен, за да се превърна в жива книга – книга, която щеше да изпрати в друга страна. Защото, макар словата на даден Духовен Учител да могат да се запишат на книга, те ще изглеждат винаги недостатъчни. Той самият е Жива Книга и е мечта Неговите ученици също да се превърнат в живи книги.“

„По този начин Учителя написа книга, която никой друг освен Него не би могъл да напише: това съм аз.
Да, аз съм една от книгите, които Той написа.“

„Има три свята:
Божественият свят, който е светът на Идеите; светът на психиката – този на мислите и чувствата: именно това е моралният свят; и накрая – физическият свят, този на формите и конкретната материализация. Материалният свят е свързан с моралния, който пък е свързан със света на Идеите, разположен много по-нависоко – това е Божественият свят. Ако хората не виждат тези взаимовръзки, то е, защото не са изучавали, нито наблюдавали нещата добре – така че, ако този пропуск не бъде запълнен, последиците ще бъдат катастрофални.“

„ Дори и човек да не познава законите на поведението, когато започне да ги нарушава, е принуден да понася повече или по-малко сериозните последици. Именно тогава той осъзнава, че тази област също има свои закони, но много по-фини от физическите, защото не са записани само в тялото на човека, но също и в Душата и Духа му.“

„Деня, в който хората разберат, че всичко е взаимносвързано и че в областта на Морала също има непоклатими, неизменни и непреклонни закони, които трябва да се познават – от този ден нататък ще започне тяхното истинско развитие. Човек пренебрегва тези закони, защото те не са записани никъде, и вярва, че всичко му е позволено. Ала докато не проумее, че тези закони съществуват, той не ще може да осъществи истински напредък. “

„Земята е толкова далече от Слънцето! Но разстоянието не е пречка за Слънцето да пише върху Земята. Неговото писмо са камъните, растенията, животните, хората, на които то отдава своята светлина, топлина и живот. Също като Слънцето, и Учителя пишеше върху мен от разстояние. Това са хиляди и хиляди страници, които написа и които са резюмирани сега в книгата, която аз представлявам.“

„И един ден Той ми каза: „Сега вече си готов, можеш да тръгнеш“. Две или три години преди да ме изпрати във Франция, внезапно, по средата на някаква беседа, Учителя ми разказа цяла история за един скъпоценен камък.“

Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов:

„Аз притежавам скъпоценен камък с неоценима стойност – и за да го опазя, искам да бъде пренесен в друга страна. Онзи, който ще го пренесе, трябва да премине през тъмна гора, пълна с диви зверове и разбойници. Там ще бъде хванат, ще го претърсват и ще се опитат дори да го убият. За да не могат да намерят в него този скъпоценен камък, ще трябва да го покрия с кал. Но когато излезе от гората, аз ще бъда там, ще измия камъка, за да може някой ден да засияе с целия си блясък.“

Омраам:
„Скъпоценен камък да се пренесе през тъмна гора, пълна със зверове и разбойници... Това прилича на приказка, но ето така се изразяваше Учителя. Той не каза нищо по-конкретно, а аз слушах, без нищо да разбера. Трябва да е знаел, че не съм разбрал нищо и дори че скоро съвсем ще забравя казаното. Много по-късно споменът за тези Негови думи се върна в съзнанието ми и тогава осъзнах: този скъпоценен камък беше Неговото Учение, което Учителя искаше да спаси, а онзи, който щеше да го пренесе през гората, бях аз.“

„Да, наистина, през каква гора преминах! „Разбойници“ наистина се опитаха да ме унищожат. За щастие, камъкът беше доста поокалян – както и аз самият, на когото беше поверен. По този начин онова, което би могло да изглежда като голяма трагедия – всички тези нападки, предателства и скалъпени обвинения, които ме изпратиха в затвора – всъщност ме опазиха от най-лошото…

И така, без съмнение Учителя дълго бе подготвял плана за моето изпращане във Франция... Сега ни остава да стигнем до края на разказа: да измием скъпоценния камък, който Той ми повери, за да може един ден да засияе с целия си блясък.“

„Въпросите, които ни вълнуват, са все едни и същи: да осъзнаем нашата истинска същност, да открием смисъла на нашето съществуване и да преодоляваме трудностите по нашия Път. Не искайте от мен да говоря за други неща, защото неизбежно ще се връщам на същите теми: нашето израстване, срещаните трудности, Пътят, който ни предстои да извървим, както и методите, необходими в този Път.“

„Със своето Учение искам да ви дам основните понятия за човешкото същество: как е устроено, връзките и отношенията му с Природата, обмена, който извършва с другите същества и с Вселената, за да черпи от източниците на Божествения Живот.“

„Онова, което наричаме живот, не е нищо друго освен един непрекъснат обмен между Вселената и онзи малък атом, който всеки един от нас в известен смисъл представлява в Космоса.“

„Ако в Свещените писания е казано: „Богове сте!“, това е, за да се напомня на хората наличието на скрито дълбоко в тях нещо възвишено, което те трябва да се научат да изявяват. Това е истинското ни предопределение.“

* цитатите подбра  Калина Стойчева

ВИЖТЕ ВИДЕО ИНТЕРВЮ ЗА ОМРААМ: