Търси

Николай Велев: Когато човек се издигне до най-висшето, случва се утихване. Там няма движение. Няма явления. Единствено Мир

Още по темата ...
Елеазар

Елеазар Хараш: Ако Бог беше тотално явен, свободният избор щеше да бъде невъзможен (ПЪЛЕН ТЕКСТ +ВИДЕО на лекцията от Бургас)

Виж повече
Елеазар Хараш: Бог е Истина

Елеазар Хараш: Бог е Истина, Реалност и Свръхреалност навътре (ВИДЕО)

Виж повече
интуицията

Ошо: Интуицията не може да бъде обяснена, защото обяснението означава причинност

Виж повече
навътре към Източника

Пападжи: Твоята истинската природа е Осъзнатост. Обърни лицето си навътре към Източника

Виж повече
28.10.2023 г.
2447
Добавена от: Николай Велев
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Когато човек се издигне до най-висшето, трансцеденталното, всичко е тихо. Случва се утихване. Tочният превод на думата "нирвана" е "угасване". Там няма движение. Няма явления. Единствено Мир.

В Тхеравада Будизма, който е, до голяма степен, следствен на Хинаяна ("Малката колесница"), известен още като "Южен Будизъм", защото е популяризиран предимно в Южна Азия, най-висша цел се явава именно тази Нирвана на Покоя. В "Махаяна" и "Ваджраяна" Будизма, висшата цел е по-различна.

В Аврамическите религии се говори за "Божият Мир", за "Божията Почивка"; "Божието Успокоение", за "Светилната на Седмия Ден" - Денят, в който Бог си почина от всичките си дела, извършени по време на т.н. Сътворение, известни още като "Шестоднев". И има Обещание, особено в Стария Завет/Танах, за и към праведника, че ако съумее да удържи праведността, ще получи наградата след смъртта да влезне в Божието Успокоение.

Оттам и думата "покойник", или "починал" (от "почивка"), която употребяваме за онзи, който е напуснал този, наш материален свят. Когато се молим за някой починал, чрез силата на молитвата, чрез силата на благите мисли и чувства към него, чрез тази енергия, ние му помагаме в т.н. "Митарстване", да навлезе в окончанието, във въпросната Божия Почивка, във Великият Покой.

В Исляма, в Коран се говори за "Седем Небеса" и за това как Седмото Небе е най-висшето и престолно за Аллах... "Седмото небе" има своята аналогия в човека - това е т.н. седма чакра, Сахасрара, която е областта на фонтанелата и с център Епифизата.

От гледна точка на Йога и респективно на Будизма, ние приживе можем да постигнем този Мир, чрез Медитацията. Патанджали систематизира Йога в осем степени, като последните две степени се отнасят именно до Почивката, Покоя, Мира и до Разпознаването, Осъзнаването на въпросния Мир, като собствена Същност, като присъща Природа.

Седмата степен е Медитацията (Дхяна), която е същинското Успокояване, умиротворение, а осмата степен е Разпознаването на този Мир - "аз съм тoва" -  което е и т.н. Просветление, в една от неговите ширини.

От гледна точка и на Дао, и на Будизма, и на Йога, включае Славянството, Скандинавската Митология, и разясненията дошли чрез Беинса Дуно (Петър Дънов), се говори още за "Три кухини", или "Три свята", "Три части на Буда/Бога". Доста популярни са "Трите Гуни" във Ведите и Веданта; трите Свята при славяните (Прав, където я Правдата; Яв, където Правдата може да се про_Яви; и Нав, където са "мъртвите"); Трите "Дан-Тиян" в Дао, намиращи своето отражение/аналогия в човека, в съответствищите му три главни кухини - глава, гърди, корем.

Беинса Дуно обяснява, че главата отговоря на Света на Принципите, гърдите (сърцето) - на Света на Законите; а корема - на Света на фактите (веществеността).

Та ние можем и имаме абсолютната възможност да познаем приживе този Божи Мир, който го има вътре в нас. Реално ние сме изтъкани от Мир/Покои, пълен с Мъдрост, Любов и Чистота!...

Някои наричат този Мир още с думата "Пустота", или "Шунията" и казват, че той е "Пуст от дхарми", сиреч от явления, от нещата познати на сетивата, от "самсара" (сътовреност).

Наричат още този Мир "Абсолютна Пустота" защото макар и "пуст от дхарми" (от явления), той не е празен (не е "нихио", не е "Нищо"), а е пълен със Светлина (Мъдрост, Любов и Чистота - "Троица"/"Тримурти").

В неканоничното (апокрифно) Евангелие от Тома, Христос казва, че дава онова, което не може да бъде видяно с физически очи ("око не е видяло"), или да бъде докоснато с физически ръце, а с други думи именно, носи този Абсолютен Мир, "пуст от дхарми", и в същото време пълен със Светлина, която не и от "този свят".

"Моят Мир ви давам! Мир да бъде в стените ви!
Не ви давам каквото ви дава света!"


В този "наш свят" не може да намериш такъв дълбок и истински Мир, какъвто е Божия Мир, макар човек да го търси несъзнателно я на почивка на море, я на почивка на планина, я на разходка в парка/гората..., въпреки че целия този свят е изтъкан и просмукан* от този Мир, изпълващ и съставящ всичко и всички.

Човек обаче може да го намери вътре в себе си, където, подобно на Бога, да си почине от всичките си дела.
И тъй, всеки който погледне навътре към сърцевината си, ще намери този Мир и ще може да се "отпусне" в него, което е медитацията, или окончанието на постоянната молитвена практика, или просто следствието от прегръдката с любим човек, от любовта.

Всеки, който наблюдава ума си, ще разпознае на първо време, че мислите биват положителни, неутрални и отрицателни; че всички те са нетрайни - пораждат се, съществуват и угасват; че няма вечна мисъл; че между мислите, след угасването на настоящата мисъл и преди появата на следващата мисъл, има Покой, Мир; че всичките мисли циркулират в "легло от Мир" както прожекцията на филм циркулира на бял екран, както музиката, тоновете звучат и украсяват тишината.
Мирът винаги е тук и сега. Той никога не изчезва. Той е Вечната Основа и Същностна природа на всичко и всички.
Той е тази Абсолютна Пустота и единственото условие за Появата* на Висшата Светлина (Мъдрост, Любов и Чистота), идващи като Сладост (Елексир, Нектар... ), като Благост, като Благодат, като Блаженство.

Норбу Ринпоче казваше приживе, че "всички явления са Украшенията на Пустотата".
Намирайки своя Мир, човек разпознава, че всичко е Мир, навред, и че явленията произхождат от този Мир, че са Негови Прояви ("игри", "лилла") и че отнасяйки се зле с дадено явление/проявление, всъщност той се отнася зле със себе си...
Разпознаването на Мира се случва чрез ума, или чрез сърцето, или чрез благородната работа, чрез човешкия труд, който цели облагородяване ("да работиш и пазиш").

Джяна, Бхакти и Карма Йога
Единствено невежеството ни ни кара* да воюваме едни с други, един с друг, да се крадем, лъжем и убиваме, включително на религиозна основа, непознаващи истинската същност на религиите, или на религията.

Шалом, Шаббат, Шине, Шудхи, Шамата, С/Шалям... Шшшшт..., тихо...., Утихни....!

Ти_Шина!
Мир вам!

Николай Велев

*****



ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12