Когато вървиш в едно учение, задай си въпроса, истински ли вървиш и привързан ли си?

Когато вървиш в едно учение, задай си въпроса, истински ли вървиш и привързан ли си? Защото да си предан, е едно, а да си привързан, е друго. Привързаните стават фанатици.

Истината е да си предан и непривързан. Само тогава ти си в учението. Ти не трябва да си привързан дори и към формулите. (Новите формули искат пластичност.) Ако не се откажеш от един навик, няма да ме разбереш. Ако си привързан, ставаш достоен за съжаление. Ако си привързан, винаги ще имаш проблеми.

Първо трябва да разрешиш главния проблем - кой си ти? Когато разбереш кой си ти, ще изчезнеш в универсалната субстанция. Тогава Етерът ще разрешава твоите въпроси, а ти само ще наблюдаваш тихите чудеса на своя живот. Тогава ще съзнаеш ясно, че целта на сътворението на злото е изявлението на Единството. Тогава ти ще рабереш, че изкушението в своята основа е спасително, но трябва будност.

Изкушението идва, за да види твоя избор: ти за Сатана ли си или за Бога? Изкушението те опитва, опитва твоите убеждения, твоята вътрешност. Ако си за Бога, тогава ще създаде една чиста интимност. Тогава ще Го видиш чрез тази чиста интимност. Така ти навлизаш все по-дълбоко в себе си, в своята Божествена същност.

В свещените отношения има един първичен аромат - това е Любовта, самата Божествена атмосфера, и тук всяка енергия е приятелска, всяка енергия се превръща в поздрав. Чрез тази чиста интимност се постига един много фин вътрешен поглед.

Учителят казва: “Само благодарният може да се развива” - защото благодарността му дава нов поглед. Благодарността е лъч на Любовта, а любовната връзка не е земна връзка.

из “ЖИВАТА ВОДА”
лекции IV том
Елеазар Хараш