Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
По повод първия учебен ден, днес 16-и Септември, ще ви споделим избрани мисли, свързани с децата, родителите, училището и образованието, из Словото на Учителя Беинса Дуно, Михаил Иванов - Омраам и Елеазар Хараш:Същността:
Елеазар Хараш:
Първо. Децата не са деца, това са стари Души с хиляди прераждания.
Любовта е, която единствено може да вкара истинското образование, и за това само Любовта има образ и подобие, всичко друго е трагично възпитание. Главният метод за възпитанието е Любовта. В Любовта идват вътрешните правила за възпитанието на всеки поотделно.
Майка, която е успяла да внесе в сърцето на детето идея за Бога, е изпълнила дълга си като майка.
Най-доброто възпитание за детето е растителната храна. Как се разрушава егоизмът? (причината за болестта рак) Даваш на детето една ябълка и след малко бързо я взимаш. То да свикне да я губи и да не я смята за притежание.
Детето да се възпита така, че да придобие „твърда нежност“. Родителите да се откажат от собствеността върху децата си. Бог да бъде призоваван често, за да уреди тяхната съдба. Родителите не знаят откъде идва душата и къде отива - планът, който е начертан от Бог - но могат да съдействат за Неговия план. Детето идва в семейството и може да си отиде. То не иска мнението на родителите, те не са фактор. Ако родителите бяха истински, при смъртта на детето те щяха да благодарят на Бога. Който го е дал, Си го е взел, и то без грешка. Той бди над всички души. Родителите се безпокоят при смъртта на детето. Докато се безпокоиш, ти не можеш да разбереш Духа и Неговия план - ти си слуга. Детето дойде от невидимия свят и се върна пак там. Родителите трябва да имат истинско отношение към невидимия свят и да го разбират. Истинското отглеждане на детето е нещо безкористно - като служба към Бога, без никаква идея то да се отплаща.
Детето трябва да се научи да приема страданията и трудностите като игра и с голяма Лекота.
Учителя Омраам:
Възпитанието на детето трябва да започне 20 години преди раждането - после вече е късно. В съвременното образование е залегнала тенденцията да се развива само егоистичната страна на човека, неговата личност: всеки дърпа чергата към себе си.
Ако Мъдреци и Посветени ръководеха образованието, те биха дали методи за развиване на Висшата природа у човека, неговата индивидуалност, която е благородна, великодушна, безкористна, надличностна. Сега вече на хората не се дава никакво възпитание. В тях се развива само личността и всеки действа така, сякаш само той живее на Земята - счита себе си за център на Вселената и би искал целият свят да му бъде на разположение, за да му служи. Как искате хора с такъв манталитет да могат да продължават да живеят заедно? Ето защо има само спорове, конфликти, бунтове и стълкновения - и причината е чрезмерното развитие на личността. А това е грешка на училищата и университетите, които са насочили образованието в погрешна посока. Да допуснем, че аз отговарях за образованието: щях да дам друга насока на обучението на децата и младежите, което би променило всичко... разбира се, след много години, но всичко би се променило.
Учителя Беинса Дуно:
Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата.
Три неща има да учи човекът: да остави старото, да възприеме новото и като го възприеме, да го приложи. Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище. Старите навици, които детето е имало в къщи, ще ги изостави и ще се съобразява с новия порядък, който учителят в отделението поставя. Ако учителят от отделенията иска да преподаде на ученика това, което се предава в гимназията, той няма защо да ходи в гимназията. И след като излезе от университета, отиде да повтаря същата материя, която е учил в гимназията, няма защо да ходи в университет. Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: „Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието.“
Който харесва това ново положение, нека го приеме, който не го харесва да си остане със старото. Значи, изоставянето на човешкото и приемането на Божественото е майка на знанието. Животът седи в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз взимам думата „Бог“ и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мен не е важно какво представя светлината изобщо. За мен светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможност да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност. Който харесва това ново положение, нека го приеме, който не го харесва да си остане със старото. Значи, изоставянето на човешкото и приемането на Божественото е майка на знанието. Животът седи в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз взимам думата „Бог“ и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мен не е важно какво представя светлината изобщо. За мен светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможност да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност.
