Какво са светлите точки, които виждаме в пространството?

Учете се сами да се лекувате. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използва синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината върху главата, гърдите и стомаха си. Изобщо добре е човек да отправя сини, жълти или портокалови лъчи към онези органи на тялото си, в които чувства излишна енергия. Понякога на някои места в организма на човека става известно подпушване, което създава анормални състояния. Той трябва да облива тялото си със сини и жълти лъчи на светлината. Човек може да приема тези лъчи от Слънцето.

Първоначално той ще си служи със стъклена призма. С помощта на тази призма човек може да получи слънчевия спектър на стената. Като получи спектъра, той трябва да съсредоточи вниманието си към синия цвят и да се опита да го възприеме в себе си. След това нека затвори очите си, за да види може ли същият цвят да се отпечата в мозъка му. Като прави тези упражнения, той ще може, когато пожелае, да произведе синия, жълтия или който и да е цвят в мозъка си и да се лекува. Когато правите тези опити, в първо време ще настане в съзнанието ви голяма тъмнина. След известно време върху мозъка ви като върху екран ще блесне малка светлинка, както когато се зазорява на хоризонта. Тази светлинка постепенно ще се увеличава, докато се засили толкова, че може да лекува. Правете този опит по няколко пъти на ден, докато придобиете резултат. Вие можете да използвате цветните лъчи направо от Слънцето, но трябва да знаете под какъв ъгъл да отправяте погледа си. Започнете ли да гледате направо в Слънцето, вие ще възприемете такива лъчи, които ще ви се отразят вредно. Когато слънчевата светлина е силна, вие трябва да я приемете през клепачите си. Тогава тя става приятна и действа лековито върху човека.

Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин, от 8 до 9 часа. Към обед лъчите са много силни и не действат добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действат особено добре върху анемични хора. Днес всички хора говорят за Светлината, но ако ги поставят на изпит, едва ли ще могат да докажат нейното влияние върху човека. Това е въпрос на концентриране, на наблюдение. Човек трябва да прави ред опити. Всеки ден, през различни часове на деня, той трябва да се излага на слънце, докато мозъкът му привикне на действието на слънчевите лъчи.

Хората не познават още какво нещо е Слънцето. Те познават донякъде само физическата му страна. За да не се влюбват в Слънцето, Мойсей е забранявал на еврейския народ да му се кланя. Когато отношенията на хората към Слънцето станат съзнателни, когато те привикнат на неговите лъчи и могат разумно да ги използват, тогава Слънцето ще им покаже истинската красота, която крие в себе си.

Като правите опити за изучаване на влиянието на цветните лъчи върху мозъка си, стремете се направо да възприемате слънчевите лъчи. Ако опитът ви излезе сполучлив, след като сте гледали десет секунди направо в Слънцето, затворете очите си и вижте какво ще се яви пред вас. След известно време в хоризонта на зрението ви ще се яви малка светла точка, която представлява Слънцето. Тази точка започва да се движи бързо: ту слиза надолу, ту се качва нагоре, като постепенно се отдалечава и става по-светла, докато приеме човешки образ. Образът става все по-светъл, но постоянно се отдалечава и намалява пак до малка светла точка. В това време се спуща една завеса, която отделя физическия от Духовния свят и пред вас настава голяма тъмнина. На другия ден ще повторите опита. Ако опитът излезе сполучлив, пред вашето зрение ще се яви светлата точка, която ще се превърне в човешки образ и после като светла точка отново ще се крие. Понякога месеци наред можете да правите опита и той всякога да излиза несполучлив. Светлият образ се явява само тогава, когато човек се намира при добро и повдигнато състояние на духа. Който може да види този светъл образ пред себе си само за един момент, той така се ободрява и развеселява, че с дни се намира под неговото влияние. Той се намира в положението на Наполеон, когато виждал своята звезда. Когато виждал своята звезда, Наполеон лесно решавал задачите си. Щом изгубвал звездата си, той изпадал в мрак и съмнение.

И тъй, когато около човека се явяват светли точки, които се движат с голяма бързина, това показва, че той преживява нещо приятно. Ако между светлите точки има и черни, това предсказва на човека някакво болезнено състояние. Щом светлите точки изчезнат, а останат само черните, човек заболява вече. Черните точки се виждат и с отворени очи, а светлите – само при затворени очи.

Светлите точки не са нищо друго освен електрически светлинки, малки резервоари на енергия. Цялото пространство е пълно с електричество. Светлите точки, които виждаме в пространството, са резултат на обмяната, която става между материята и електрическата енергия. Светлите точици, които са много ярки, имат материален или полуматериален характер, докато цветните се отнасят към област вън от материалния свят. Те не съществуват в пространството, нито могат да се видят с просто око или с микроскоп.

Обаче те съществуват в субективното схващане на човека. Следователно, за да се домогне до тия знания, човек трябва да работи върху себе си, за да се повдигне. В пътя на своето повдигане, в пътя на придобиване на положителни знания, човек се натъква на ред препятствия. Природата е турила на пътя на човека много прегради, големи и малки, с които той сам трябва да се справя. На всеки, който иска да мине през тези прегради, Природата задава въпроса: „Готов ли си да минеш през тези прегради? Ако си готов, мини през тях. Ако не си готов, върни се назад.“ Дойдете ли до една от свещените прегради на Природата, спрете се и се запитайте: „Готов ли съм да мина през тази преграда, или не?“ Не е забранено да минавате през тези прегради, но първо трябва да изпитвате силите си и после да ги минавате. Докато не познавате силите си, не правете никакви опити.

Природата обича естествените неща: естествените мисли, чувства и действия. Тя не обича да поставяме прегради на това, което отначало е наредила. Дойдем ли до наредбите и законите на Природата, ние трябва свещено да ги пазим. Никой няма право да пристъпва нейните прегради. Например аурата на човека е естествена преграда. Щом е така, никой няма право да влиза без позволение в аурата на когото и да е. Дойде ли някой човек при вас, той трябва да седи на разстояние 50-70 сантиметра. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до вас, той създава дисхармония в отношенията ви. Тази дисхармония се дължи на неправилна обмяна между енергиите на двамата. Който е чувствителен, той възприема тази неправилност в обмяната и започва да страда. Когато учителят говори на учениците си, те се натрупват около него, приближават главите си един до друг, но тук не става неправилна обмяна. Тук няма опасност от никакво стълкновение между тях. Защо? – Защото мисълта на всички е съсредоточена към един общ предмет. Обаче ако двама души с две противоречиви мисли се приближават един до друг на разстояние, по-малко от 50 см, те се стълкновяват. Аурите им се преплитат и между тях става неправилна обмяна. Щом почувстват такава дисхармония, те веднага се отдалечават. Не пристъпвайте онази свещена преграда, която Природата е поставила.

из беседа на Учителя Беинса Дуно, държана пред  Младежки окултен клас , София, 2 Май 1926г., (Неделя) 19:00ч.