Как да тълкуваме правилно различните видове вежди у хората? ( физиогномика по Учителя - част 3)

Приятели на Портал12, след като разгледахме в предходни публикации значението на изпъкналите очи и тънките устни, като част от изучаването на психологическите и поведенчески модели у хората на база науката Физиогномика, която е стара наука занимаваща се с тълкуването на външния вид и физическите черти на човека, за да се определят характеристиките на неговия характер, то днес продължаваме с темата за веждите според Учителя Беинса Дуно:

Какво означават различните видове вежди у хората?

Учителя казва в своя беседа, че има 3 вида вежди: 
1. Тези вежди са на човек с научни интереси.
2. Това са вежди на чувствителен човек, венерин тип.
3. Това са вежди на старите хора, клюмнали надолу, на песимистите.

Когато в средата горе те са издадени ( 2), това е идеалното. Но откъдето почват и където свършват, има силно привличане; значи дедите в началото и в края са били материалисти, живели са в гъстата материя. Това са и вежди на весел човек, всичките неща отвънка му правят впечатление; правят му и ефект, но тогава промените стават често. Децата така са радостни, но промените стават бързо. Веселието се превръща скоро в плач. Тези вежди (2) се задоволяват с по-малко и от малко се наскърбяват. А тези вежди (1) са с по-голям простор. От малки работи не се наскърбяват, но веднаж наскърбени, мъчно им минава. Вежди, които при началото си, до носа, са по-тънки, а към края се разширяват, това значи, че у тези хора чувствата играят важна роля. У тях може да се развие и интуицията. Те разсъждават повече, а по-малко наблюдават. Въображението и разсъждението са развити.

Колкото челото е по-близо до правата АВ (фиг. 2), активността е по-слаба, а колкото челото и цялата лицева част са по-издадени навън, и силата е по-активна. И носът също трябва да е навън, да не е спитен до лицето. Ако има вдлъбнатина в брадата, това показва развитие на чувствата, устойчивост на чувствата и амбициозност. Колкото това вдълбаване е по-голямо, толкова повече преобладават личните елементи, а също и волевите елементи. У някои хора волевите елементи не влизат, а те имат само импулсивност на чувствата. Вдлъбнатината на брадата показва аналитичен ум. Има хора, у които е развит повече строителният, конструктивният ум, творческият ум. У някои чувството за ред и порядък е много развито и държат на тях преди всичко, а след това вадят заключение за вътрешния живот. Тези хора първо събират, а разсъждението идва после. У хора, които имат хубав овал на челото, наблюдението е силно развито. Такива хора трябва да наблюдават, но и да разсъждават. Интуицията им е развита, но трябва да разсъждават. Наблюдателните способности са развити най-силно у хора, на които първата част на челото, точно над веждите (обективният ум), е силно развита, изпъкнала. Изпъкналото чело говори за разсъдителни способности. На някои хора им трябва логика, на някои етика, на други педагогика, а на някои - психология. Някои хора имат силно развити методични способности, богато въображение имат. (Откъде да знаем какво трябва още да развиваме или какво ни липсва?) - Това, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но трябва да му дадеш повече възможности да се развие, да го усвоиш. Някой път творческият ум (овалната линия на челото) може да лиши човека от дълбочината на чувствата. Такъв човек не оставя нещата да узреят, той ги обира предварително. Този човек не дочаква плодовете да дозреят, а ги прибира да дозряват вкъщи. Не да ги яде, но да ги пази. Хора, които нямат търпение, не дочакват края. Такъв човек ще изяде баницата недопечена. Опасността у някои хора е, че като бързат, бързат, няма да си доправят баницата. Ще се забъркат повече, понеже са прибързани. Други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази баница?“ А третият ще приготви баницата и всичко, но накрая, като угасне огънят, ще се разсърди. Систематичността и външният ред, всичко това идва от силните наблюдателни способности и от разсъдъка - те турят нещата в ред и порядък и после чакат, търсят вътрешното отношение между нещата. При тях умът се проявява в своята първична дейност. Те си нареждат нещата по един ред и ако някой им ги разтури, може да отнеме всичкото им въодушевление и импулса им за работа (фиг. 3).

Индивидуалните чувства имат нещо общо с тези от умствен характер. Някой по сърце е бърз, припрян, а по ум не е. Някой е по-активен; това се познава по ухото. Ако човек е активен, ухото е добре очертано и средната част е изпъкнала (фиг. 4). Колкото долната месеста част е по-дълга, толкова човек има по-голяма жизненост. Някой е по-активен на физическото поле, а щом дойде до сърцето, при чувствата, той почва да мисли, иска да бъде коректен в чувствата. Ако кажат на този човек „Хайде да спрем тука“ , той казва: „Чакай да помисля“. Всички хора се различават много един от друг. Нищо не се повтаря. Наблюдавайте колко са различни ушите на хората. Някои схващат формата от някое музикално парче, други ще схванат идейното в него. Някои ще се интересуват от това как свири артистът, други ще се интересуват само от музиката, трети от публиката. На някои хора ръката е малка, значи преобладава аналитичният ум. И естетика има у такива хора, те са миролюбиви. Те казват: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ Някои гледат не само как свири музикантът, а и как е вчесан, как е облечен и заедно с това какво впечатление прави, като свири.

Доброто е всякога красиво като закон. Но красивото не всякога е добро. Когато в красотата няма доброта - не е красота, тя е маска. В лицето трябва да има всякога известни черти, които да останат неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят. Това говори за добър, установен характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, които се смеят така, че всичката им сериозност изчезва от лицето. А има хора, и като се смеят, сериозността остава. Сериозността е добро качество; това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва да придобие и затова е сериозен. Скръбта, това е един висок връх, от който идват всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е висок планински връх.

Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не знаете къде са. Същите тези черти ги има в духовния свят. Човек, който се отличава с постоянство, притежава една ярка, пълна светлина. Човек, който е достигнал почти до съвършенство, е като една горяща свещ, дето горенето е пълно, без дим. А у другите хора горенето е непълно, има повече кадеж. По това се познават и различават хората.

Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви.

Тънките вежди „гайтанлии" показват фино чувство, интуиция, вътрешно схващане, а пък дебелите вежди показват чувство към материален живот. Има различни форми на вежди и всяка от тях говори за характера на човека. Вие не сте правили изследвания, не знаете какво значи дебелината например на веждите. В повестта „Тарас Булба" се казва, че веждите на Тарас Булба били толкова големи, че той трябвало да ги вдига нагоре. Дебелите вежди показват един човек, който е влязъл съвсем в материалния живот. Той мисли за нивата, за житото, за къщата и прочее. Той казва: „Не ми разправяйте за отвлечени работи."

Някои моми скубят космите на веждите си, да станат по-тънки. Дебелите вежди говорят за голяма наблюдателност, но същевременно те показват отсътствие на интуиция. Човек с дебели вежди трябва да мине през големи опитности, да вложи в ума си светли, възвишени мисли, за да разбере, че освен обективния, конкретен свят съществува и друг, по-възвишен от него.