Търси

Какво казва Метерлинк за Законите на морала и Тайната на справедливостта?

Още по темата ...
Морис Метерлинк

Морис Метерлинк: Трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка

Виж повече
универсален флуид

Метерлинк: Нека ценим и най-дребните външни доказателства за Духа, разпръснати като универсален флуид навсякъде!

Виж повече
Метерлинк

Морис Метерлинк: Смирено признавам, че все още не познавам своя Бог, затова Го търся, винаги и навсякъде

Виж повече
07.12.2022 г.
2670
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Къде се е намирала тайната на справедливостта? Тя е изпълвала света. Тя ту се е намирала в ръцете на боговете, ту ги е прегръщала и властвала над тях. Поставяли са я навсякъде, само не и в човека. Тя е заемала небесата, одухотворявала е скалите, въздуха и морето, населявала е недостъпния свят. Но най-после са започнали да надникват в нейното въображаемо убежище, да разтърсват нейния облачен трон, да я разглеждат. Тайната изчезвала; но в мига, когато сме мислели, че вече я няма, тя отново се появявала, надигайки се от глъбините на нашето сърце. Отново тайната се приближила към човека и влязла в него. Защото почти винаги ние самите ставаме последно убежище, истинско обиталище на тайните, които сме искали да унищожим. В нас те намират огнището, което са изоставили, за да поскитат в пространството в първия порив на младостта. И ние сме длъжни да свикнем с това, да ги намираме и запитваме в нас самите.

В действителност, също толкова удивително и необяснимо е, че човек има в своето сърце неизменен инстинкт за справедливост, както би било удивително и необяснимо, че са справедливи боговете или законите на света. Също така трудно е да се обясни същността на нашата памет, нашата воля или нашия ум, както би било трудно да се схване и обясни паметта, волята и разума на невидимите сили или закони на природата; и ако ни е нужно непознатото или непостижимото, за да облагородим нашето любопитство, ако ни е необходима безпределност и тайна, за да поддържаме нашата страст, то ние не губим нито един от притоците на непознатото или непостижимото, ако приведем най-после голямата река в нейното първоначално русло; ние не затваряме нито един от пътищата на безпределността, ние не намаляваме с нито една линия най-оспорваната от настоящите тайни.

Това, което се отнема от небесата, отново се придобива в сърцето на човека. Но, тайна след тайна, ние не можем да не предпочетем несъмнената тайна пред съмнителната, близката пред далечната, тази, която е в нас и която ни принадлежи, пред тази, която е била вън от нас и е имала пагубно влияние над нас.

Тайна след тайна и ние вече няма да разпитваме "посланиците", а ще се допитваме до Господаря, Който ги е изпратил; няма вече да запитваме този, който мълчаливо е побягвал при първите въпроси, а ще запитаме собственото си сърце, което съдържа едновременно и въпроса, и отговора, и може би някога ще си спомни последния.

И тогава за нас ще бъде възможно да отговорим на не един тревожен въпрос за разпределението, често много справедливо, на наказанията и наградите сред хората. Става дума не само за вътрешните и нравствените наказания и награди, но и за тези, които са видими и напълно материални. Не съвсем неоснователно човечеството от самото начало е повярвало в това, че справедливостта прониква и одухотворява всички предмети в света, в който живеем. За да обясним тази вяра, не е достатъчно да признаем, че главните закони на нашия морал са били насилствено приспособени към главните закони на битието на материята. Има и още нещо:

Невинаги и не при всички обстоятелства всичко се ограничава до простата причинност, до връзката между престъпление и наказание.


В сърцето на този, който извършва несправедливост, се разиграва непоправима драма – основната и най-трагична драма на човешката природа. Тази драма е толкова по-опасна и гибелна, колкото по-велик е човек и колкото повече знае.

Напразно Наполеон си казва в тези тревожни минути, че моралът на великия живот не може да бъде също така прост, както моралът на обикновения живот, че активната и силна воля се ползва от привилегии, които няма за ленивата и слаба воля; че можеш с толкова по-голямо основание да пренебрегнеш някои внушения на съвестта, не поради незнание или слабост, а защото гледаш на тях от по-голяма висота, отколкото обикновения човек; че в теб има велика и доблестна цел, че това мимолетно и умишлено пренебрежение е победа на ума и силата, и че не е опасно да вършиш зло, когато знаеш какво правиш и защо го правиш. Всичко това не може да измами основата на нашето същество.

Несправедливата постъпка винаги разклаща доверието, което човек е имал към себе си или към своята съдба. В дадена минута – и обикновено в много важна минута – той престава да разчита само на себе си: това не се забравя и никога повече той не ще намери напълно себе си. Той е объркал своята съдба и вероятно я е извратил с това, че е въвел в нея чужди сили. Той е изгубил точното съзнание за своята личност и своята власт. Той вече не различава ясно какво дължи на самия себе си и какво постоянно заема от пагубните сътрудници, които е повикала неговата слабост. Той вече не е вожд на послушните войници от армията негови мисли; той е незаконен началник, имащ само съучастници. Той е лишил себе си от човешкото достойнство, търсейки само тази слава, на която не се налага да се усмихва печално в дълбините на сърцето, както се усмихва човек на невярната жена при страстната и нещастна любов.

Истински силният човек старателно отбира похвалите и благата, които е придобил чрез своите постъпки, и мълчаливо отхвърля всичко, което преминава рязката черта, прокарана от неговата съвест. Той е толкова по-силен, колкото тази черта е по-близо до линията, която е начертала тайната правда, живееща на дъното на всичко.

Несправедливата постъпка почти винаги е признание за безсилие пред самия себе си. Не са нужни много такива признания, за да разкриеш на врага най-слабото и уязвимо място на душата си. Вършейки несправедливост, за да получи малко слава или за да съхрани тази, която има, човек признава, че е недостоен за това, което желае или което притежава, че не може честно да изпълни ролята, която е избрал. Независимо от това, че той упорито се държи за нея, в неговия живот влизат заблуждения, призраци и лъжа.

Накрая, след две или три коварни постъпки, две или три измени, няколко предателства, лъжи, падения и престъпни слабости, нашето минало преставлява печално зрелище; а между другото нашето минало ни е необходимо, за да ни поддържа. Само в него ние се познаваме действително, и то успокоява нашите съмнения, казвайки: "Щом веднъж си направил онова, можеш да направиш и това. В момента на тази и тази опасност, в минутата на тази и тази тревога ти не изпадна в отчаяние, ти повярва в себе си и победи. Обстоятелствата приличат на предишните, запази вярата си, твоята звезда не ще ти измени." Но какво ще отговорим, когато нашето минало ще може само да ни прошепне: "Ти постигна успех само благодарение на несправедливост или лъжа: следователно ще ти се наложи отново да лъжеш, отново да мамиш"? Никой не обича да си припомня нечестната постъпка, предателството, низостта, жестокостта, извършени някога; и всичко това, на което не можем да гледаме с твърдия, ясен, спокоен и доволен поглед на вече отминалите дни, ограничава и замъглява хоризонта, в далечината на който се крият дните, които още не са дошли. Само внимателното изучаване на миналото придава на очите ни силата, необходима за да се прозре бъдещето.

Морис Метерлинк


Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12