Какво е тъмната материя? Да разгледаме въпроса научно и мистично ...

Какво е тъмната материя? Да разгледаме въпроса научно и мистично

Научно - религиозен подход:

Тъмната материя в Космоса е един от най-загадъчните и необясними феномени в съвременната астрофизика. Тя е нещо, което не можем да видим, не взаимодейства с обикновената материя по обичайния начин и все пак играе критична роля в структурата на Вселената. Учените са сигурни в съществуването й, защото без тъмната материя, нашите модели на Вселената просто не биха могли да обяснят наблюдаваните явления, като например движението на галактиките.

Този мистичен елемент в Космоса може да бъде сравнен с метафората за тъмната материя в Библията. В религиозния текст, може да бъде забелязан подобен необясним и неуловим елемент, който обаче има съществено значение за духовната структура на света.

В Библията, в Книга Исая 45:3, се говори за „съкровища в тъмнината”. Тези съкровища може да се интерпретират като божествени истини и мъдрости, които са скрити от очите на обикновените хора. Тъмнината тук не е буквално липсата на светлина, а по-скоро символизира неизвестното - незнайното, това което е скрито от нашето непосредствено виждане. Тъкмо както тъмната материя в Космоса, тези божествени съкровища са неуловими, но имат съществено значение за разбирането на духовния свят и нашата роля в него.

И така, можем да наблюдаваме интересен паралел между тъмната материя в Космоса и „съкровищата в тъмнината” в Библията. И двете представляват нещо необяснимо и скрито, но съществено важно за структурата на съответните си сфери - физическата Вселена и духовния свят. Това ни подсказва, че във всеки аспект на нашето съществуване, има неща, които можем да не разбираме напълно, но които играят критична роля за пълнотата на нашето виждане и разбиране на света.

Мистичен подход:

Вътре, в Безконечността на Прасветлината, има три вида тъмнина. В тази тъмнина е скрита Първопричината на нещата, това е Неизразимата Тайна, за която не може да се говори. Тази тъмнина влиза в съзнанието на ученика от външният свят и навлиза подобно на великата змия. Тя символизира непознатото и непостижимото Тайнство, което разделя Изначалието от материята на Космоса.

Това движение е спираловидно. Движението е един контраст на Благия Покой – то е хаотично движение с непресекваща суета. А Благият Покой в дълбокия смисъл е морето от прасветлина. Тази тъмнина, тази велика змия е една течаща материя, но паралелно с тази змия тече и една друга материя – Изначалната материя, а това е материята на бъдещата вселена. Тъмната материя на змията е стенеща и ридаеща, защото тя няма светлина и хармония в себе си. Тази огромна течаща тъмна материя е самостоятелна и тя няма съпруг поради своето несъвършенство. Тази велика и тъмна енергия е просила много от Отец (Великия Разум) да създаде деца, особени деца на Мъдростта и чрез тях да се докосне до скритото съвършенство.

Тази велика и хаотична енергия е страдала много докато се превърне в звук, и накрая тя е получила звук – звук от огън, а не от светлина. Звукът от огън изразява желание и светлина, а звукът от Прасветлина изразява Пълнота.  Огънят на желанията или звукът на огъня може да бъде прекъснат само от гласа на Изначалната светлина в човека на пълнотата...

Първичните елементи са Вода, Тъмнина, Бездна и Хаос.
Само този, който се изпълни с Изначалната светлина, само той ще бъде свободен от вмешателството на падналия огън.
На този вик, на този древен вик на тъмнината към Изначалната светлина, е откликнал Логосът (Святото Слово). То се е отронило от своето скрито съвършенство, за да помогне на търсещите Изначалната светлина и това Слово е съвършено. Именно слизането на това Слово е започнало да въвежда ред в елементите на хаоса като ги разделя на Чист огън, Чист въздух, чиста вода и чиста земя. Така тъмната и паднала природа е видяла Словото и Неговата Красота в своя огън и въздух, но тя го е чула само в своята вода и земя.

Великата Изначална светлина или Прасветлината е Абсолютен Разум. Този Разум е Бог, но как да Го понесеш, особено когато имаш в себе си огън, а не Изначалие – квинтесенция... А Той предшества природата, Той е и си остава велико Тайнство. Техути казва: Ако ученикът се домогне до чистата светлина на Словото, той става Син на Бога – това е и целта на ученика, защото, той трябва да стане Син на Великия Разум. Всеки ученик е длъжен да се съедини със Изначалната светлина, защото Словото е вродено у Него.

Словото и Прасветлината (или Изначалната светлина) са в Абсолютно Единство – те са Синът и Отецът. Прасветлината на Отец е животът на Словото, което е Синът. Животът е изграден от светлината на Словото. За да се освободи Техути от пелената на великата - тъмната енергия, Той – Великият Разум – е увеличил Светлината в живота на Техути, в Словото му и той е придобил взор, който прониква през тази велика тъмна змия и той започнал да вижда отвъд нея. Чрез този взор се навлиза в морето от светлина.

1. Светлината на Словото отстранява великата тъмна енергия (Змията).
2. В Свещеното Слово няма змия, няма тъмнина.
3. В Словото, което е Светлина, силата е духовна, динамична и проникваща.
4. Всеки, който не е очистил словото си, не може да види Светлината си и Пътя си, защото Чистото слово е Син.
5. Вътре, в Чистото Слово обитават неизчислимите сили на Светлината.
6. Чистото Слово държи в Ръцете си Необятност и огън.
7. Прасветлината и Логосът са единни.
8. На Сина е позволено да познае светлината на своя Баща.
9. За да проникне в Светлината на Отеца, синът трябва да придобие силата на взора.

Между разумния Космос и Необятността се намира Хорос – Великият предел – Всемогъщата сила. Хорос окръжава елементите на разумния Космос и го държи, чрез юздите на Огъня. Хаосът също е започнал да съществува по Волята на великия Разум. Ред и Хаос – всичко е произлязло от Бога. Първоелементите са желания на Бога, а те са Мъдрост и Природа. Това желание на Великият Разум е Първопричината на материята. Тъмнината е произлязла от самата Светлина, защото преди не е съществувало нищо друго освен Прасветлината. Змеят е създаден като подобие и отражение на светлината и той огражда и пази като Светлината. / Елеазар Хараш из книгата Тот - Древния