Какво е свещен егоизъм и как много ученици оправдават своя застой на гърба на Учителя..?

"Срещата между Учителя и ученика
е среща в Словото, среща в Доверието, среща в Любовта.
Тук няма външни срещи, няма общи приказки, няма време.
Срещата между Учител и ученик е среща в Безвремието,
среща в Реалността на Словото."
Б.Б.

Какво е свещеният егоизъм? Свещеният егоизъм е сложен и многопластов феномен, който обединява духовност и егоистични стремежи в едно. Той се разгръща като концепция, където индивидът, под маската на духовно търсене и самоусъвършенстване, пренебрегва или нарушава основни междуличностни и морални ценности, като по този начин се отклонява от истинските божествени принципи и Истината.

Този вид егоизъм е уникален с това, че се прикрива зад външен вид на духовност и просветление. Хората, практикуващи свещен егоизъм, често използват своите "духовни" стремежи като оправдание за действия, които в действителност са насочени към лично облагодетелстване, власт или контрол над другите. Те могат да изопачават духовни учения или принципи, за да оправдаят своите действия, които в крайна сметка са в противоречие с истинските ценности на съпричастност, любов и алтруизъм, които са основополагащи за много духовни традиции.

Свещеният егоизъм също така може да включва изкривяване на понятието за "личен духовен път", като се твърди, че всички средства са оправдани в името на духовния растеж. Това води до самоцентриран подход, където благоденствието и развитието на другите са пренебрегнати или дори потъпкани.

Съотношението между свещения егоизъм и постоянното оправдаване с фрази като "Учителят така е казал" или "каквото каже Учителят", може да бъде разгледано в контекста на премеждията в духовното ученичество и връзката между Учител и ученик:

Свещен Егоизъм и Оправдаването с Учителя
Оправдаване с авторитета на Учителя има в случаите на свещен егоизъм, когато индивидите използват името на своя Учител като средство за оправдаване на своите действия или вярвания, независимо дали те съответстват на истинските Учения. Това често води до изкривяване на Учението и пренебрегване на собствената отговорност спрямо всички наоколо.

Създаване на Сложни Изпитания
Някои Учители могат да създават сложни изпитания за своите ученици, които тестват тяхната свободна воля и разбирания. В този контекст, сляпото следване на указанията на Учителя без разбиране, различаване и вътрешен анализ може да бъде много опасно и да има много тежки последствия.

Чистото Духовно Ученичество - Вътрешна, а не Външна Връзка с Учителя
Истинското духовно ученичество не е свързано с физическата близост до Учителя или със "захващането за полата му". По-скоро, то включва вътрешно развитие и вглъбяване, при което ученикът възприема и размишлява върху ученията, развивайки лично разбиране на база своя опит и връзка със Словото и Същността на Учителя, които постепенно му се разкриват.

Вътрешна и Дълбока Връзка
По-напредналото осъзнаване води до вътрешна и дълбока връзка между Учител и ученик, където обменът на Любов, Мъдрост и Истина е основен. В тази връзка няма място за външна показност или егоистични стремежи. 

Физическата близост и начинаещите ученици
Физическата близост до Учителя (ако Учителя е разпознат като такъв във физическо въплъщение) може да бъде полезна за начинаещите или изостаналите ученици, които все още търсят външни форми на наставления и подкрепа. Истинските отношения обаче са извън външната показност. Истинската духовна връзка между Учител и ученик трансцендира външните форми и се фокусира върху вътрешния растеж, разбирането и сърцевината на Учението. Поддържането на високо ниво на различаване, самостоятелност и самосъзнание са ключови елементи за избягване на свещения егоизъм и за развитие на истинска духовна връзка, основана на вътрешно просветление и разбиране, а не на външна зависимост или показност.

Учителя Беинса Дуно казва:
"Свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония. Дисхармонията между животните се ражда, понякога, само от нуждата им за храна. Когато вълкът търси своята прехрана, по някой път, може да нападне някоя овца. Ще ви приведа един анекдот: Оплакала се овцата на кучето и му казала: "Много съм ти благодарна, че ни пазиш. Ние служим на хората даром, даваме вълната и млякото си даром, но децата ни, нашите роднини, нашите ближни, всяка година изчезват и не се връщат". Кучето й отговорило: "Какво да правя, аз ви пазя, но, по някой път, господарят повиква някой от вас и ги праща в странство, да се учат". "Не зная, но досега, нито една от нашите дъщери или синове, не са се върнали"! - Както виждате, аз ви пазя, но има някакъв закон. Кучето е закон. То варди от вълците, но от Господаря не може да варди"."

В крайна сметка, свещеният егоизъм представлява сериозно отклонение от истинската духовност, която по своята същност е свързана с разширяване на съзнанието и съпричастността към другите и света, а не с тесногръдо следване на собствени интереси под прикритието на духовно търсене. Това трябва да се помни, за да се различава.