Какво е неутрино и каква е връзката с думите светлина и виделина?

 

Определение за неутрино:

Неутрино е елементарна частица в субатомната физика, с много малка маса и незарядена. Тя е един от основните съставки на Вселената и участва в различни ядрени процеси, като бета-разпад. Неутрината са елусивни частици, тъй като те слабо взаимодействат с други видове материя, и затова е изключително трудно бъдат засечени и измервани.

Неутрино-тата са във Вселената в изобилие и постоянно преминават през Земята, без да взаимодействат с нейната материя (поне видимо и осезаемо). Тъй като те нямат електрически заряд и взаимодействат с друга материя главно чрез т.нар във физиката "слаба сила", те могат да пропътуват голяма част от Земята без да бъдат открити.

Въпреки това, учени са успели да разработят специализирани детектори за неутрино, като големи подземни резервоари с вода, снабдени с ултра чуствителни сензори, за да ги наблюдават. Когато неутрино взаимодейства с водните молекули, се освобождава светлина на определена честота, която сензорите отчитат като един от рядките случаи на взаимодействие на неутрино с познатата материя.

Какво казва Николай Дойнов по темата, на база свои разговори с Учителя Беинса Дуно?

Между тъй наречените елементарни частици са и тези, тъй наречените фотони или частици, които ни позволяват да имаме възприятието светлина. Тези частици също са съставени от такова състояние на веществото, което има способности да вибрира. Това състояние на веществото Учителят нарече „Лъчисто" - четвърто състояние. То е нещо по-друго от трите състояния, които ние познаваме. Някои учени също приемат, че има такова едно ново състояние на материята. Тези частици обаче, имаме всичките основания да приемем, че не са еднородни, светлината не е хомогенна, че в тези лъчи от светлина имаме и разни видове светлина, различни видове фотони.

Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по-малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. ...най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре.

Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото. Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка. Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят. Те минават като игла през тензух. Минават през цялата Земя, навсякъде и затуй тази Виделина идваща от Слънцето разбира и знай какво става в центъра на най-голямото небесно тяло и на Земята. Това е то истинската Виделина според мен.

Може да има и други имена, но нека да приемем едно общо понятие, че всички частици, които не приемат никакво съпротивление никъде и минават спокойно където и да бъде, при каквито и да е условия да ги наречем „неутрино". Но такива частици са констатирани и учените искат да ги изучават, и сега ще правят някаква обсерватория дълбоко в земята, за да могат да ги проучват. Но смятам, че няма да могат да успеят господата учени, защото те ще минат през телескопите и всичките уреди без да оставят някаква следа. Тази е Висшата, лъчиста светлина, за която според мен говори Йоан.

„И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". 

Точно така. Истинската светлина на живота, която разумните същества от Слънцето пращат. Те всичко разбират и виждат. Светлината е туй седемтях лъчи, а виделината са онези „неутрино", които минават навсякъде и нищо не може да ги спре. По този начин се Поставя и друг раздел - Светлината, външната страна и онази вътрешна Виделина, и онази духовна Виделина, онова духовно зрение...

Какво казва Елеазар Хараш за думата ВИДЕЛИНА?

Казано е в Писанието: В Словото бе животът и животът бе Виделина. В думата виделина се крие шифърът на Битието. Ние трябва да намерим живота, който е скрит в словото, което е самата Виделина. Там, където работят Словото и истинската Любов, там има едно величествено отваряне на етерното сърце и така Христос отвори сърцето си за Йоан, а Йоан - за света, и ние получихме това пълно със значение Откровение, а от друга страна Христос е сърцето на Бога.

Тук ще кажа някои неща от кабалистическа гледна точка за виждането. В ума винаги се ражда измислицата, в интуицията се ражда просветлението, а в Духа се ражда осмислянето и оживяването (това е най-високата степен). На ума не се разкрива никога Истината, защото той не може да я обхване. Умът обезсмисля и обезценява нещата. Това е неговата природа, това е природата на змията. Христос е виждащ, защото не дава никакъв шанс на ума (това е един образец). Затова Той казва: „Каквото Отец ме учи, това говоря“. Каквото Духът ме учи, (не духовете) това говоря. Учителят говори за виждането като прави връзка с Виделината. Той казва, че тази дума е една от най-силните думи в българския език. Виделина значи да виждаш чрез Духа. Виждането изхожда по принцип от Прасветлината. В Кабала се казва, че Прасветлината е Неговото Лице. За да видиш Неговото Лице, трябва да влезеш в единство с Него. И точно това е направил Йоан, той е влязъл в това единство и затова е получил Свещено Откровение, което важи за цялото човечество до края на седмата раса. Точно Йоан е един от най-великите Посветени, избран да му се даде Откровение от Свещената област, Откровение което обхваща цялото земно развитие на човечеството включително до седмата раса. В Кабала се казва, че този вид Откровения са чисто светлинно изливане на Духа, чисто, без примеси.

Окултната наука казва, че ученикът трябва да създаде Виделината в себе си - а това е осъществената връзка с Бога. Според Учителя, под Виделина се разбира Великия и непрестанен стремеж на Душата да учи. Това е една от най-силните думи в българския език. После ученикът ще разнесе тази Виделина и на много други Души.

Учителя Беинса Дуно по темата (из беседа, държана на 1 април 1917)

Мога чрез тази виделина да се съобщавам с напредналите американци, китайци, японци, с вашите заминали за другия свят, света на Божествената хармония. България се нуждае от сол и от виделина, която възраства нещата, и затова учените хора трябва да мислят върху това. Без сол и без виделина – няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в Божествения свят: този народ трябва да роди плодове на клона си горе. Само така може да се охарактеризира един народ или една душа. Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си.

Ако решите да водите добър, благороден живот, вие ще имате тази виделина, тя ще бъде с вас. Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които имат тази виделина, виждат необятен свят, пълен с най-хубавите цветове, с които се пълни тяхната душа.

​​​​​​​