Каква е целта на посвещението според суфите?

Стремейки се към посвещение, човек обикновено мисли, че ще научи нещо повече от това, което се научава в света. Всеки човек изпитва потребност да търси нещо различно, макар, че често не е наясно какво. При суфите, когато човек тръгне в пътя на духовното развитие, започва да усеща, че противоречията свързани с доброто и злото започват постепено да се размиват, както и тези свързани с понятията "правилно" и "грешно", "приятели" и "врагове" и т.н.

Един от първите признаци за приближаване към посвещение - това са интензивните вътрешни страдания, а също силният сърдечен усет за повече съчувствие, за повече милосърдие, за повече справедливост...., но такава справедливост, която кара да разсъдиш първо себе си, а не да съдиш другите.

Каква е целта на посвещението? Основно, това е връзката между ученика и Учителя. Тази връзка може да бъде и на физически план, но главно е вътрешна, съкровена връзка, дори ако Учителя не е на земно ниво.

Важно е да се помни, че Учителя е съветник по духовния път на ученика, но Той не дава нищо (наготово) на ученика, защото не може да му даде онова, което той като Учител има и не може да научи ученика на онова, което душата на ученика вече знае. Учителя показва на ученика как сам да разчисти пътя си към Светлината, как да осъзнае и просветли собствената си висша Душа. Това е може би единствената цел на човешкия живот на земята.

Да приемеш посвещение при суфите означава, да повериш себе си изцяло на Учителя като твой духовен водач по отношение на всички духовни въпроси.

Един от признаците на случващо се посвещение при ученика е, когато той спре да възприема себе си като център и започва да възприема Общото и Цялото, а не различията между възгледите на околните, религиите или всички Учители. Когато е настъпило първото докосване до посвещението, ученикът вижда навсякъде Божественият Дух и Духът на Истината.

Нещата, които отдалечават или даже - забраняват навлизането в състояние на посвещение, това са: очакването, любопитството, идеята за щастие или материални ползи и т.н. Ако погледнем примерите на Великите Духовни Учители, всъщност ясно виждаме, че големите посвещения са свързани с големи страдания, в които главната задача е да разцъфти Любовта към Бога. Когато човек стане посветен, той става проводник на Словото Божие и само тогава той изпълнява законът : "Да бъде Твоята воля". 

---








още по темата вижте в свързаните статии и видео по-долу: