Константин Златев
СЪНИЩАТА
духовен ракурс
София
2021 година
1. Сънищата от гледна точка на съвременната наука:
Човешкият живот преминава в две основни фази: будно състояние и сън. Втората от тях – сънят, заема около една трета от времето, което прекарваме в плът на тази планета. Съвременната наука все още не е изяснила напълно същността, произхода и причините за сънищата. Главната пречка за това е, че тя е подчинена на материалистическия мироглед, който ограничава предмета ѝ на изследване до физическата действителност и до действието на петте сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание (дактилност). В някои научни среди е възприето названието „онирология”, което означава „наука за сънищата”. На практика, обаче, такава наука няма. Има само отделни знания за сънищата, които не могат да бъдат обединени в стройна теория, обясняваща из основи всичко, свързано с това така важно за човека явление.
Сънищата са област на изследване, с която се занимават физиологията, психологията и психиатрията. Сънуването се определя в съвременната наука като второ състояние на съня или трето състояние на човешкото съществуване наред със съня и бодърствуването. Това трето състояние бива назовавано по различен начин: сън Б.О.Д. (бързи очни движения), (REM – от англ. Rapid Eyes Movements), сън с бързи вълни (С.Б.В.), състояние Д от „десинхронизация“, „drеаm“ (съновидение) според Хартман, тъй като тогава се появяват сънищата, или парадоксален сън според Жуве. При будуване мозъкът излъчва алфа-вълни с честота около 10 херца. В първия стадий на съня алфа-ритъмът затихва; човек се унася и навлиза в лек сън. Във втория стадий сънят е по-дълбок, но все още може да бъде прекъснат от лек шум. В третия стадий се осъществява преходът към дълбок сън; мозъкът излъчва делта-вълни с ниска честота – от 0,5 до 3 херца. Четвъртият стадий е на същинския дълбок сън с бавни делта-вълни с честота между 0,5 и 1 херц; само силен външен дразнител може да промени това състояние. Следващият стадий е на т.нар. парадоксална фаза: дълбокият сън прекъсва; настъпват Б.О.Д.; това е стадият на сънуването, придружено със свиване на лицето, гримаси, контракция на мускулите на ларинкса, на пръстите, краката или на средното ухо.
Съвременната наука разкрива, че докато спим, мозъците ни не са по-малко активни – просто са активни по различен начин. В един пълноценен нощен сън преминаваме по три или четири пъти през няколко етапа на съня, всеки с различно качество и цел. Будният мозък е оптимизиран за събирането на външни стимули, а спящият – за затвърждаване на събраната информация. Тоест нощем ние превключваме от записване към редактиране – промяна, която може да бъде измерена на молекулярно ниво. Ние не просто механично подреждаме мислите си – спящият мозък активно определя кои спомени да запази и кои да изхвърли. Различните стадии на сънуването могат да бъдет проследявани с помощта на електроенцефалограф.
Всички тези сведения, които ни предоставя материалистическата наука в нашата епоха, представляват точно, но ограничено описание на явлението «сънуване». Точно, тъй като резултатите от наблюденията и анализа с научни средства и апаратура не бива да бъдат оспорвани. Ограничено, защото не предлага отговор на най-важния въпрос: каква е ролята на сънуването за вътрешния, духовния живот на човека? Оказва се, че то, сънуването, не е просто почивка за тялото ни, а сложен процес на взаимодействие между нашата духовна същност и сфери от невидимата вселена.
Ето и някои опити на съвременната наука да изгради теории за сънуването:
1) Изпълнение на желания
В началото на XX век психоаналитикът Зигмунд Фройд прави едни от първите и най-упорити опити да проучи сънищата от научна гледна точка. След като изследва сънищата на стотици хора, той достига до теория, която мнозина подкрепят и днес – те са своеобразен метод, посредством който изпълняваме своите желания. Всеки сън, без значение колко ужасен е той, може да се разглежда като начин, благодарение на който получаваме нещо, което искаме. Било то буквално или символично. Да речем, че имате сън, в който майка ви умира. Защо бихте имали подобно желание? Вероятно Фройд би казал, че между вас и вашия родител съществува конфликт, който би се разрешил много бързо, ако тя не е сред живите. Т.е. вие не искате майка ви да умре. По-скоро желаете да разрешите конфликта. Разглеждайки сънищата именно по този начин, Фройд успява да помогне на много от своите пациенти да разрешат проблеми и да се преборят с бремето на скрити емоции, за които дори не са подозирали, че съществуват.
Все пак подобно ограничаване ролята на сънищата не може да обхване всичките им функции. Дори и да съществува връзка между желанията ни – явни и скрити – и сънуването, тя не е в състояние да отговори на всички въпроси, отправени към произхода и същността на това явление.
2) Случаен страничен ефект, породен от произволни нервни импулси
Ако приемем теорията на Фройд за вярна, то темите в сънищата носят особено дълбоко значение. Те могат да разкрият емоции или желания, за които дори не сте подозирали, че съществуват. Други обаче вярват, че те представляват своеобразен отпадък, изхвърлян от мозъка. Един случаен страничен ефект, породен от активираните вериги в мозъка и стимулацията на лимбичната система, свързана с емоциите, усещанията и спомените. Именно Дж. Алън Хобсън популяризира тази идея. Накратко, според тази изследователка мозъкът се опитва да интерпретира тези сигнали и това довежда до сънища.
Интересното при тази теория е, че тя би могла да обясни защо хората използват разказвачеството, за да осмислят една Вселена. А тя често е хаотична и произволна. Ако теорията е вярна, то означава, че историите, които съчиняваме, представляват "будни сънища" – значения, които използваме, за да осмислим фундаментално дезорганизираните сигнали, които получаваме от света около нас.
Вярно е, че чрез сънищата в някои случаи ние се освобождаваме от товара на преживявания и емоции, които биха могли да ни навредят – най-вече психически. Но и тази им характеристика не предлага пълнота на разкриването на всичките им роли в нашия вътрешен живот.
3) Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет
Вероятно сънищата са произволно генериращи се истории, предизвикани от нервните импулси. Може би има и причина за подобно нещо. За да проучи тази идея, психиатърът Джи Занг предлага теория, според която мозъкът ни постоянно съхранява спомени, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са "временно хранилище" – спомените попадат именно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние тайно ги поставяме във "файловете" на нашата памет.
Тази теория е твърде оригинална, но свеждането на сънуването до функция на нервните импулси е прекалено опростенчески подход за адекватното им обяснение.
4) Кошче за боклук
Според друга теория сънищата са метод, посредством който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни през деня. На практика сънищата са своеобразно кошче за боклук – механизъм, благодарение на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На практика сънуваме, за да забравим. Сънищата ни помагат да елиминираме прекомерната информация от нашето ежедневие и да запазим само най-важните неща.
Приликата с теория № 2 е очевидна, но и тази концепция олеква пред погледа на прозорливия изследовател заради явната си неизчерпателност.
5) Консолидация на това, което вече сме научили
Тази теория е пълна противоположност на предходната. Според нея ние сънуваме, за да запомним, не за да забравим. Тя се базира на изследвания, според които хората запомнят по-добре онова, което са научили, след като го сънуват. Подобно на теорията на Занг, и тази предполага, че сънищата ни помагат да съхраним това, което сме научили.
Тази идея се подкрепя и от скорошните изследвания, свързани с травмата. Според нея хората, които заспят след травматично преживяване, са по-склонни да запомнят ужасното нещо, което им се е случило, и то да ги преследва за дълъг период от време. Именно затова съществува практика хората, преживели травма, да се държат будни няколко часа след това, макар и да са изтощени. Смята се, че по този начин се пречи на консолидацията на травматичните спомени.
В случая се намесва подсъзнанието, за да подпомогне будното съзнание. Ала и това схващане е прекалено едностранчиво, за да обгърне целия проблем.
6) Еволюционно надрастване на защитния механизъм "правя се на умрял"
Тази теория се базира на изследванията, които намират здрави връзки между животните, които се правят на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на древен защитен механизъм – привидната смърт. Когато сънувате, мозъкът ви се държи така, сякаш сте будни. Съществува обаче една ключова разлика – химически вещества, като допамина, свързани с движението и активацията на тялото, са напълно изолирани. Това се наблюдава и при животни, които изпадат във временна парализа, за да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е възможно първоначално сънищата да са възникнали като защитен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.
Тази теория е колкото парадоксална, толкова и безсмислена. Сънуването едва ли би се нагърбило с толкова отговорна еволюционна задача.
7) Симулация на заплаха
Предходната теория си пасва отлично с друга еволюционна теория, развита от философа и неврохирург Анти Ревонусуо от Финландия. Според него "биологичната функция на сънищата е да симулират застрашаващи събития", да изпълняват ролята на своеобразна репетиция, която да ни помогне по-лесно да се справим с тях, когато ни се наложи. Хората с подобни сънища ще се справят по-добре с кризисни ситуации, когато са будни, тъй като вече са ги преживели през нощта. В резултат на това хората, които сънуват подобни неща, са по-предразположени към оцеляване и съответно – предават своите гени на следващото поколение. Тази теория обаче не обяснява постоянните сънища, в които сънуваме, че отваряме хладилника и ядем всевъзможни лакомства – от сладкиши през големи, вкусни и сочни пици.
Не можем да отречем, че сънищата изпълняват и ролята на предупредителни сигнали за събития, които предстоят. В особени случаи те се трансформират в съновидения – твърде ярки и запомнящи се картини и епизоди, които остават живи и в будното съзнание, поне за определено време, което би трябвало да бъде достатъчно да изостри вниманието ни към съответната заплаха.
8) Разрешаване на проблеми
Медицинската изследователка Деидре Барет от Харвард (САЩ) предполага, че сънищата са като театрална сцена, на която успяваме да разрешим проблемите си по-ефикасно, отколкото когато сме будни. Отчасти това се дължи на факта, че когато сънуваме, нашето съзнание прави връзки много по-бързо, отколкото когато е будно. Тази идея се базира отчасти на експеримент, проведен от Барет, при който тя кара хората да разрешат даден проблем, след като "преспят", осмисляйки го. Онези, които го сънували, били по-добри в разрешаването му.
Отново намеса на подсъзнанието, което може да бъде подпомогнато от съответна предварителна нагласа преди заспиване. Такава настройка фокусира вътрешните ни сетива върху външни проблеми и ситуации и предполага възможност за подсказване на разумно решение.
9) Онейричен Дарвинизъм
Може би теорията, според която разрешаваме проблеми в съня си, представлява своеобразен дарвинистки процес. Ето защо сънуваме според Марк Блехнер: «Сънуваме, за да създадем нови идеи чрез, отчасти, произволна генерация. Впоследствие те могат да бъдат съхранени, ако се преосмислят по разумен начин... Сънищата въвеждат произволни вариации във физическия живот, както и вътрешни наративи. Те произвеждат "мисловни мутации". Впоследствие нашите съзнания могат да започнат да подбират между тези мутации и вариации и да произведат нови типове мисъл, въображение, самоосъзнаване и други типове физични функции.»
На практика излиза, че сънищата представляват естествен отбор на идеи. Тази теория може да се разпростре и до емоционално ниво. Според някои изследователи ние преживяваме различни ситуации в сънищата си и се опитваме да изберем най-подходящата емоционална реакция, с която да подходим към тях. Психологът Ричард Къртис смята, че това е един от начините, посредством които ние се опитваме да открием най-добрия вариант, по който да подходим към дадена ситуация емоционално. Това обяснява и защо често се чувстваме добре относно болезнени теми в момента, в който се събудим.
Раждането на нови идеи в съня не бива да бъде преценявано като изключение. Ала все пак каква е връзката с еволюционната теория на Чарлз Дарвин? Може ли естественият подбор да се осланя само на такъв несигурен фундамент?
10) Обработване на болезнени емоции посредством символични асоциации
Докато Дарвинисткият модел за сънищата предполага, че ние мутираме идеите си по агресивен начин или пропъждаме неподходящите емоции, друг модел предполага, че процесът протича по-скоро като терапия, а не като еволюция. Ние не подбираме агресивно най-адаптивната идея или емоция – ние просто пробягваме през тези идеи и емоции и ги поставяме в по-широк психологически контекст. Често мозъкът прави това, като асоциира една емоция със символ.
Психиатърът и експерт по разстройствата на съня Ърнест Хартман нарича всичко това «Съвременна теория на сънуването»: «Когато е налична една ясна емоция, сънищата обикновено са наистина прости. Поради тази причина хората, преживели някаква травма – например са избягали от горяща сграда, някой ги е нападнал или изнасилил, – те обикновено сънуват нещо от сорта: „Лежах на плажа и приливната вълна ме помете.“ Това е парадигматичен случай. Очевидно е, че сънуващият не сънува истинското травматично събитие. Вместо това той си представя емоцията. „Ужасен/а съм, чувствата ме смазват.“ Когато това емоционално състояние не е толкова ясно или присъстват няколко емоции наведнъж, сънищата стават по-комплексни. Разполагаме със статистики, които показват, че подобни напрегнати сънища се срещат по-често и са по-интензивни след преживяването на травма.»
Хартман спекулира, че тези асоциации между емоции и символ ни позволяват да „овладеем“ емоциите и да ги вплетем в нашата лична история. Вероятно въпросната символична асоциация представлява еволюционна адаптация, която е помогнала на нашите предци да се справят с травма в свят, в който всекидневно са ги грозели много повече животозастрашаващи събития, отколкото днес.
Действително сънищата могат да играят ролята и на терапевтично средство, което също опира до способност на подсъзнанието. Тази защитна функция е от особено важно значение в ситуации, когато сме подложени на хроничен външен натиск или са поставени под съмнение водещи елементи от мирогледа ни.
И така стигаме до разказваческия елемент на сънищата. Изглежда използваме тези странни изображения и идеи, за да осмислим събитията от ежедневието. За да превърнем произволните нервни импулси в нещо разбираемо и дори да разберем как трябва да се чувстваме след това, което ни се е случило. Без съмнение сънищата играят основна роля в мисловните ни процеси. Въпросът обаче дали са еволюционна адаптация или нещо, което се е случило случайно, остава.
Материалистичната наука в този ред на мисли е на прага да определи сънуването като плод на случайност. Такава позиция разкрива нейната безпомощност да достигне до истинските корени на явлението.
2. Сънищата от позициите на духовно-езотеричното познание. Видове сънища:
Мозъкът на човека действително играе съществена роля в сънуването, но той не поражда сънищата, той е само техен проводник. Сънищата са плод на невидимите тела на човека, на общуването между тях и онази реалност, която – поне засега – е недостъпна за нашите физически сетива. При сънуването астралното тяло на човека (тялото на чувствата, желанията, страстите и емоциите) се отделя от физическото тяло и пътешества из различни зони на астралното поле. Фазата на сънуването, на парадоксалния сън като правило протича именно на астрално равнище. Фазата на дълбокия сън без сънища може да достигне до менталното поле (полето на конкретния ум). Според посветените в духовно-езотеричното познание сънищата са свързани с движението на планетите, но най-вече с Луната. Тя, както е известно, оказва значително въздействие върху редица планетарни процеси, включително приливите и отливите на световния океан. В духовен аспект Луната е свързана с женската полярност на Битието (Ин в китайската философско-езотерична лексика) и съответства като вибрация на деня понеделник от седмицата, на зеления цвят и на нотата «фа» от музикалната гама.
Във фазата на активния сън астралното тяло на човека преминава през множество области на астралния свят, среща се и контактува с местни същества и същности, обменя с тях мисли, впечатления, опитности. Астралното тяло като носител на съзнанието ръководи тези контакти независимо от будното съзнание на човека. Някои от сънищата са особено ярки, дори оцветени в богата гама, което съответства на конкретно астрално преживяване. Сънищата не са подчинени на будното съзнание, а на по-висши негови носители. Освен чисто физиологическата си функция за отдих и възстановяване на материалното тяло те носят белега на духовни процеси за обмяна на идеи, енергия и впечатления.
Съществува и пряка връзка между сънищата и функциите на жлезата с вътрешна секреция, наречена епифиза или пинеална жлеза, която отговаря за нашата връзка с духовния свят. Нейната проекция в тялото на човека е в средата на челото и отговаря на т.нар. «трето око» или шестата коренна чакра Аджна. Тази дълбоко мистична връзка е обусловена от духовната роля на сънищата.
От духовно-езотерична гледна точка различаваме следните видове сънища:
а) телепатични:
Телепатията представлява пряка връзка между съзнанията на двама души чрез силата на мисълта. Тъй като тя се явява предаване и приемане на мисли, я наричат още «четене на мисли». В сънищата телепатията се изразява чрез спонтанно предаване или приемане на послания от други хора (въплътени или развъплътени), от съзнанията на други същества или същности, които послания в ролята си на външен стимул предизвикват появата на различни сцени и преживявания. Лабораторни опити доказват, че телепатичните връзки биват по-лесно установявани по време на сън, отколкото в будно състояние.
б) кошмари:
Понякога сънищата ни попадат под влиянието на негативни мисли, излъчени от други хора или същества, както и под въздействието на отрицателни енергийни потоци, насочени срещу нас. Причината може да бъде и в собствени негативни преживявания или здравословни проблеми. Така се раждат кошмарите, които някои отъждествяват с нападения на зли духове. В някои случаи кошмари могат да бъдат предизвикани от неприятно събитие, преживяно в будно състояние, което съзнанието ни преработва по време на сънуването и го изразява в конкретна форма. Особено чувствителни към кошмарите са децата, чието съзнание още не е укрепнало и не притежава реални средства за защита против тях.
в) летене насън:
При една анкета 45% от анкетираните заявили, че са изпитвали това чувство поне веднъж, а малцина твърдят, че го правят всяка нощ. В същност не става дума за летене в смисъла, в който го разбираме в материалната действителност, а за стремително придвижване на астралното тяло, създаващо усещането за полет. През 1948 г. една англичанка, чиято дъщеря била емигрирала в Австралия, полетяла насън до къщата на дъщеря си в Бризбейн, където я видяла тежко болна. Когато се събудила, тя позвънила по телефона на дъщеря си, която ѝ потвърдила, че наистина е болна. И което е още по-изумително – самата дъщеря се била събудила през нощта и видяла майка си до леглото. Разбира се, това не било материалното тяло на майка ѝ, а нейната астрална проекция.
г) влюбени от сънищата:
Всички ние си изграждаме образа на мъжа или жената на нашите мечти, но този образ далеч не винаги се материализира в реалния живот. Понякога имаме пророчески сънища за този наш партньор, чиито черти разпознаваме, когато го или я срещнем в плът и кръв. Това би могло да означава, че според нашата програма за даденото земно въплъщение именно той или тя е предопределен(а) да сподели живота си с нас. В сънищата танцът често играе ролята на прелюдия към любовния акт. Жените сънуват много по-често танци и милувки, отколкото мъжете, които са склонни да сънуват интимното общуване по-директно, без заобикалки.
д) сънища, изпълнени с чувство за вина:
Става дума за вина, изпитвана към интимния партньор. Никой не сънува, че прави любов с постоянния си партньор, когато има възможност да го прави в действителност. В замяна на това, ако няма тази възможност, то теорията на Фройд за осъществяването на желанията влиза в действие. Нерядко в съня си правим любов на публични места, което ясно показва, че сънуващият страда от комплекс за вина, който не е непременно от сексуално естество. Сексът в съня може да символизира обикновени или необикновени дейности, които нямат нищо общо със сексуалния акт. Ако сметнем, че даден сексуален сън е буквален, то неговото послание трябва да се съотнесе към нашия живот и към философията ни за интимното общуване между мъжа и жената. Например змиите са известен сексуален символ, но те изразяват прилив на енергия въобще и тъй като сексът е само една от проявите ѝ, контекстът, в който се появява змията, може да ни помогне да определим за каква форма на енергия става въпрос. Следователно змиите могат да символизират амбиция, изкушения, скрити сили, тайни помисли и постъпки, природни сили или способността ни да лекуваме.
е) повтарящи се сънища:
Когато даден сън се повтаря многократно, това означава, че не е било разбрано посланието му. Веднага щом схванем това послание, той престава да ни се явява, защото си е свършил работата. Някои хора имат един и същи сън, който се повтаря още от детство на неравни интервали. Други повтарят съня си в кратки интервали – няколко седмици или месеци. Някои от тези повтарящи се сънища могат да бъдат обяснени с асоциирането на идеи, които се дължат на неправилно класифицирани спомени. Повторението на едни и същи сънища се осъществява под въздействието на личния духовен водач на човека, а в някои случаи – и при намесата на други високо еволюирали същества. Те достигат до подсъзнанието на индивида, а оттам се проектират в съответни фази от сънуването.
ж) сънищата хитруват:
Често си задаваме въпроса защо сънищата са толкова хитри и находчиви. Отговорът е, че те просто не са такива. Те не съдържат нищо, което ние да не сме заложили в тях, макар и някои от тях да бъдат отприщвани от външни фактори. Сънищата не прикриват, а разкриват. Нашият живот е толкова сложен, че нямаме време да разрешаваме всичките си проблеми, преди да заспим, така че голяма част от времето ни във фазата на сънуването минава в преглед на онова, за което не сме имали време или шанса да разрешим.
3. Защита от лоши сънища:
а) психологическа защита:
Налице е проста мисловна техника, която ни осигурява отлична защита срещу нежелателни външни въздействия, в т.ч. и срещу чужди мисли. Тази защита зависи от енергийното поле, обкръжаващо всекиго от нас, създадено от източници на топлина, шумове и електрически импулси, както и от състоянието на личната ни аура. Обикновено сме защитени от съчетанието на всички тези елементи, но когато сме уморени, потиснати или болни, тази бариера става недостатъчна, за да предотврати зловредните влияния. Целта на това упражнение е да възстановим полето на позитивната енергия около нас.
Започнете практиката непосредствено преди заспиване, след като удобно сте се настанили в леглото, излегнати по гръб, със затворени очи. Вдишайте в два такта и издишайте в три или четири такта, имитирайки така ритъма на дишане при спане. За да отпуснете тялото, се съсредоточете върху краката си и свийте здраво пръсти за една-две секунди, след което ги отпуснете. После леко раздвижете глезените и бавно изпънете пръстите на краката в посока към главата, след което ги отпуснете. Съсредоточете мисълта си върху бедрата и колената, докато почувствате да се отпускат от умората. Сега се концентрирайте върху ръцете, свийте юмруци и ги изпънете. После преминете към гръбнака и го отпуснете, а също и раменете. Постарайте се да усетите силата на гравитацията да ви приковава към леглото като магнит. После насочете мисълта си към лицето и си внушете, че всичките ви бръчки са изчезнали и лицето ви е младо и гладко. Сега всички мускули са отпуснати и сте готови да изпълните простия защитен ритуал. Погледнете през очите на душата си и вижте окръжаващото ви енергийно поле. Представете си го в синя, бяла или златиста светлина, която ви обгръща изцяло като защитна мантия, и почувствайте, че в нея сте в пълна безопасност. Нищо не може да преодолее тази бариера. Със собствената си мисъл сте създали непробиваема за злото преграда.
б) лековити мисли:
Мислите са вид енергия и като всяка форма на енергия те могат да бъдат използвани за добро или за лошо. Негативните мисли предизвикват кошмари и нападения на злонамерени към човека същества или същности. И обратно, положителните мисли биха могли да привлекат в сънищата светли същества, носители на важна за човека информация. Ние, хората, сме много по-възприемчиви към външни въздействия, докато спим, по простата причина, че тогава сме по-малко подвластни на петте си физически сетива, които завладяват напълно съзнанието ни при събуждане и въобще в будно състояние. Затова стремежът ни би трябвало да е в посока пълноценно използване влиянията на положителните мисли и светлите сили. А когато все пак попаднем под въздействието на отрицателни сили, да се опитаме да извлечем и в този случай някаква поука.
Когато страдаме от някакво заболяване, изцелението ни може да дойде насън под най-разнообразни форми. Някои от тях ни носят практически съвети, които вършат чудеса, когато ги опитаме на дело, и ни убеждават, че сънищата имат за цел единствено да ни помогнат. Понякога човек изпитва усещането, че това е по-скоро нещо преживяно, а не сън, в който сънуващият вижда как, например, духът на лекар, починал преди години, се завръща и идва към леглото му, за да му донесе лековити отвари. На събуждане пациентът неизбежно чувства подобрение, което той отдава на помощта, получена от онзи странен призрак през нощта. Много болници по света имат своите лекуващи призраци и духове-изцелители, най-известният измежду които е Сивата дама на болницата «Св. Томас» в Лондон, който е бил виждан от медицинските сестри и от множество пациенти. Той се грижи за болните, докато спят, и като се събудят, те вече чувстват, че са на път да оздравеят.
От полза е и отправянето на молитва за помощ насън, което на езотеричен език се нарича «инвокация» (призоваване). В отговор на болния могат да се явят същества от сферата на Светлината, които да откликнат на молбата му и да съдействат за излекуването му.
4. Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно за сънищата:
В своето Слово, посветено на проблема за сънищата, българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов/Беинса Дуно дава израз на великата мъдрост в универсалното учение на Всемирното Бяло братство. Предложените от този велик Посветен знания разкриват произхода, същността и предназначението на сънищата, както и някои съществени правила и практически съвети в разглежданата област.
а) кога да си лягаме:
Общата насоченост в препоръките на Мировия (Световния) Учител Беинса Дуно е ранното лягане и ранното ставане от сън, за да можем да посрещнем изгрева на Слънцето: „Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечер в 9 или 10 часа. Ако си лягате вечер в 11 или 12 часа, или в 1 след полунощ, вие не можете да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата.“ Със своите последователи Учителят на Новата планетарна култура е споделил, че има три «влака» за лягане вечер: в 8 (20), 10 (22) и 12 (0) часа. Ако изпуснем първия, можем да хванем втория. Ако изпуснем и него, последният шанс е третият «влак». Лягането след полунощ, както вече стана ясно, не е за препоръчване.
б) причини и цел на сънищата:
„В Природата сънят съществува като състояние на почивка – след като дълго сме работили, ние се уединяваме вечер и започваме да мислим, че трябва да си починем, излизаме вън от нашето съзнание и оставяме другите да ни проповядват. Друг път пък, след като си похапнем, заспиваме, а Господ влиза в къщата Си и започва да работи. Но сънят се дължи и на други причини, а именно на това, че мозъчната енергия се отбива по друг път. Мозъчната енергия, която служи за производство на нашите мисли, може да се отбива също тъй, както се отбива вадичката на когото и да е градинар. И ако вие се намирате при някой много сух човек, той често ще отбива вадичката ви. Тогава вие ще спите, а той ще полива градината си.“
Сънят като състояние на почивка е благотворен и за материалното тяло, и за фините тела. Те се зареждат с нова, позитивна енергия, освобождават се от излишните и вредни за тях натрупвания, характерни за ежедневието ни, и се настройват за ефективна работа в будно положение.
Мозъчната енергия е тази, която участва в придаването на форма на нашите мисли. Тази нейна функция определя особената важност мозъкът ни да е в изрядно състояние. В качеството му на проводник на мислите мозъкът би трябвало да е структуриран оптимално и да предлага все нови възможности за изработване на действени връзки между невроните му. Количеството и качеството на тези връзки е от решаващо значение за капацитета и полезното действие на нашия мозък.
в) въздействие на сънищата:
„Когато хората започнат много да спят, това показва едно състояние на пасивна дисхармония. Че това е така, може да се види от следния пример. Двама души се обичат. Когато единият говори, другият внимава, слуша го. После другият говори, а първият го слуша. Понеже енергиите им се обменят, те хубаво си говорят. Но един ден те се скарват. Единият започва да спи – не може да слуша другия. Значи двамата са изменили своето положение – енергията на единия се отбива в друга насока. Затова двама души, които не си хармонират, трябва да се избягват един друг – в противен случай единият се приспива.“
Пасивната дисхармония е един вид бягство от действителността, каквото мнозина търсят в алкохола или наркотичните вещества. По някаква причина човек е неудовлетворен от живота си и търси спасение в съня. Той предпочита да прекарва повече време в леглото, отколкото извън него. Така сънуването се превръща в своеобразен наркотик – разбира се, без пагубното въздействие на истинските наркотични вещества.
„Има хора, които могат да обновят тялото си, без да ходят по курорти или да използват разни външни средства. Те оставят физическото си тяло тук, на Земята, а с духовното си тяло, с двойника си, излизат навън, извън земната зона. Там то набира сили и свежест и отново се завръща във физическото си тяло. Това е един много обикновен метод за почивка, но безплатен и особено ефикасен, защото 10-15 минути са достатъчни, за да се обнови човек.“
Обновяването на тялото посредством съня е познато на човека от най-древни времена. За да бъде постигнат подобен ефект, сънят следва да бъде спокоен, дълбок и непрекъсван от външни дразнители. Известно е, че великият български лечител Петър Димков в рамките на обедната си почивка винаги е прекарвал около половин час в такъв дълбок и здравословен сън. Макар и кратък, той наистина носи живителна енергия и бодрост на човека.
„Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек смътно си спомня, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но къде – не помни; разговарял е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози твърдят, че естественото състояние на човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например, че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т. н. Тези сънища са резултат от аномалии, отклонения в живота му. Нормалният живот се придружава от приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които познават Закона на почивката, и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. При излизането си те оставят своето тяло на по-нискостоящите от тях същества да се грижат за него, да го обновят, да го пречистят, и след като то се пречисти, тогава те се връщат в тялото си. Те не се безпокоят за своя живот, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи Живота.“
Сънуването като правило протича в астралния свят. Сънищата ни срещат с обекти и същества на това духовно равнище и предлагат внушения, уроци и поуки, които в повечето случаи забравяме веднага, щом се събудим. Сънят без сънища – когато е спокоен и е постигнат в равновесно състояние на душата – протича в менталния свят, областта на конкретния ум. Там възможностите за общуване с високо еволюирали същества са несравнимо по-големи, отколкото на астрално ниво. Съновиденията – сънищата с особено важно послание – неизменно са резултат от посещение на умствената сфера. Що се отнася да съзнателното излизане и влизане във физическото тяло, това е прерогатив само на особено извисени в Духа личности. Засвидетелствани са случаи, когато Учителят на Всемирното Бяло братство Беинса Дуно е напускал тялото си и го е оставял под закрилата на други същества под негово разпореждане. Контактуването с тях е разкривало разликата между тяхната същност и тази на Мировия Учител Беинса Дуно, включително и до особеностите на дикцията и гласовите данни.
„Когато спи и сънува различни сънища, човек несъзнателно излиза от тялото си и се разхожда из пространството. Че наистина излиза от тялото си и се разхожда в пространството, се вижда по това, че се връща освежен и обновен – ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени.“
Основна задача на съня е да регулира и обнови енергийните потоци в материалното тяло. Ако тази задача бъде изпълнена както трябва, човек се събужда освежен и обновен, готов да се впусне в приключенията на настъпващия ден. Ако това не се случи, човек се събужда във вяло настроение, уморен и потиснат, без да е извършил каквото и да е физическо действие.
„Сънищата действат на човека възпитателно – ако сънува някой лош сън, той може да изправи някоя своя грешка.“
Възпитателната функция на сънищата може да бъде реализирана, ако сънуващият си спомня съдържанието на съня и извлече от него необходимата поука. За това е нужна обективна оценка на съня и прилагане на волята, за да бъде приведено в действие онова, на което сънят ни е научил.
„Щом тялото се пречисти, човек отново влиза в него и се събужда. Ако е спал добре, тялото му се пречиства добре и той се събужда разположен и обновен.“
„Да спи човек след изгрев-слънце, е все едно да го поставят под някой водопад, чиито вълни отгоре го бият. Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната система на човека.“ „Опасно е да се спи денем.“
Дневната дрямка е любима на мнозина. Оказва се, обаче, че тя крие неподозирани опасности за организма ни. Поуката е, че би трябвало да я избягваме винаги, когато това е възможно.
г) уроците на сънищата:
„По време на съня си човек се учи, решава задачите си, които през деня са го смущавали. Затова не бързай да решаваш който и да е въпрос – преспи тази нощ и на следващата сутрин ще видиш на какъв ум ще бъдеш.“ (Това наставление ни припомня народната поговорка: «Утрото е по-мъдро от вечерта.»)
Всеки ден ние сме изправени пред редица нови предизвикателства, нови изпитания изискват от нас решаване на важни проблеми. Когато будното ни съзнание не е в състояние да ни предложи адекватни решения, нека се доверим на съня, в който можем да открием онова, което ни се е изплъзнало през деня.
„Във време на сън човек пътува, ходи на различни места, прави такива неща, каквито в будно състояние никога няма да направи.“
Възможностите за придвижване и действие в съня са далеч по-големи от тези в будно състояние. И това, естествено, не е случайно. Този факт разкрива потенциала на астралното тяло на човека, което притежава способността да се привижва с огромна скорост в невидимите области на Вселената. И да общува със същества и същности, които няма как да срещнем в материалната действителност.
„Мнозина се съмняват в реалността на сънищата и казват, че това са илюзорни неща, предизвикани от външни причини. Ако на краката на някой човек турят топло желязо или гореща тухла и така той заспи, има възможност да сънува, че ходи по нагорещени въглени. А как ще обясните тогава съня на човек, който сънува, че е станал милионер? С какво са го нагорещили, за да сънува такъв сън? Кой е външният стимул за такъв сън? Наистина, топлината предизвиква известни аномалии не само по време на сън, а и в будно състояние. Как се създават обаче толкова многобройни сънища, без да се постави нещо горещо под краката на човека?“
Вярно е, че някои сънища биват предизвиквани от външни фактори като посочените по-горе. Физическото тяло възприема подобни дразнители и пренася въздействието им в сънно състояние. Ала несравнимо по-съществени са факторите, които разумните същества, участници в поцеса на нашето сънуване, ни изпращат, за да ни предадат важна информация или да ни научат на важни уроци, които не сме успели да усвоим в будно състояние.
„Да кажем, че някой път вие сънувате някакъв сън – виждате Христос, разпънат на кръст. Казвате: «Видях Христос, разпънат на кръст!» Какво означава това? Това означава, че вие ще бъдете разпънати – както ти си видял това разумно същество, така ще те разпънат; както ти си видял Христос разпънат, ще има някои неприятности в живота ти. Една жена видяла в съня си, че косите ѝ били остригани. Какво означава това? Казвам: това означава, че ще изгубиш уважението на децата си, на мъжа си, на приятелите си. Това значи отрязването на косата. Да кажем, мъжът сънувал, че в съня го събличат и остава по долни дрехи. Казвам му: това означава, че ще ти отнемат положението, което заемаш.“
Съществуват съновници, в които авторите се опитват да тълкуват сънищата въз основа на конкретни образи, които срещаме в тях. В някои случаи тълкуванията са верни – те разкриват универсални послания, които получаваме по време на сън. Но налице са и далеч повече случаи на конкретни сънни преживявания, които не се вписват и в най-подробните съновници. Тогава на помощ би трябвало да ни дойде интуицията – гласът на душата, който, ако бъде чут и правилно осмислен, ще ни отведе до точното решение на проблема, до точния отговор, който търсим.
„Понеже Невидимият свят се интересува от хората, затова той чрез сънища им показва какво трябва да правят. Някой, едва се събудил от сън, започва да разправя: «Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах.» Защо се качвал на планината, защо хвръкнал, и той не знае, но трябва да мисли. Друг разправя, че сънувал някакво угощение. Трети разправя, че яздил на бял кон, със знаме в едната си ръка и със сабя в другата. Качването на планината символизира Високото място, Бога. Значи човек трябва да мисли за Бога. После ще мисли за коня – конят символизира практическия ум на човека. Сабята означава Словото Божие. Ако сънуваш, че си офицер, това не значи, че трябва да станеш офицер, а означава, че трябва да възседнеш практическия ум, да се препашеш със Словото Божие и да започнеш да го прилагаш в живота си.“
Съществуват редица йерархии високо еволюирали Същества, които са поели отговорността да наблюдават и насочват развитието на земното човечество. Повечето от тях в миналото са преминали през материалния етап на своето духовно израстване, сиреч били са хора като нас. Те са се натоварили с нелеката задача да бъдат наши невидими спътници и водачи в нашите въплъщения. Една особено важна форма на връзка с нас е именно чрез сънищата. Чрез тях те ни внушават верни решения, разкриват ни с езика на сънната символика съществени за нас истини. Учителят Беинса Дуно е засвидетелствал всичко това по най-достъпния начин: „Сънищата са символи, които показват на човека какво трябва да прави в будния си живот.“ Задачата на хората е да разгадават правилно тези символи и да следват насоките, които те им предлагат.
„Бълнуването не е нищо друго освен съобщение с Невидимия свят, но понеже тогава човек не е здрав, той не може правилно да приема и предава тези съобщения.“
Бълнуването е вариант на нездравословно сънуване. То разкрива някакви смущения на физиологическо или психическо равнище. В такива случаи посланията на невидимия свят като правило остават неразчетени и неразбрани.
д) колко време да прекарваме в сън:
„Умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене, а глупавият – повече.“
Равнището на интелектуално развитие очевидно играе роля за това, колко време да прекарваме в сън. Така както по-умният човек «употребява по-малко време за учене», така той същевременно се нуждае по-малко от сън в сравнение с хората, което в умствено отношение стоят под него.
„Според някои физиолози човек се нуждае от 7-8 часа сън, но според окултистите човек може да се задоволи с 5 часа сън. Светиите спят малко, един-два часа сън са достатъчни за светията. Понякога той се задоволява с малко сън, не повече от половин час.“
Не само нивото на умственото ни развитие определя потребностите ни от сън, но така също и духовният ни ръст. Колкото по-напреднал е човек по духовната пътека, толкова от по-малко сън се нуждае той. Най-високо еволюиралите индивиди съхраняват пълен контрол върху сънуването си, тъй като пренасят будното си съзнание и в съня. В древното учение на толтеките, предадено в нашата съвременност от писателя Карлос Кастанеда – ученик на нагуала Дон Хуан, изкуството на сънуването заема водещо място. Овладелият това изкуство е в състояние да пътува във времето и пространството, променяйки положението на събирателната си точка, т.е. центъра на съзнанието си.
„Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание. Съществата, които живеят в духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, затова те нямат нужда от сън – те не спят.“
Сънят е характеристика само на съществата от материалния свят. Той изпълнява функции на отдих и равносметка, на обучение и анализ, които са необходими за живота на физическото поле. В духовната вселена тези потребности отпадат, а с тях – и нуждата от сън.
„Съвременните хора си навличат ред нещастия от много спане – не лягат навреме, когато трябва да спят, и не стават навреме, когато трябва да станат. Знаете ли защо не можете да спите? Тази работа е много проста – кокошките по кое време си лягат? Те знаят, че когато залезе Слънцето, има много влакове за другия свят, съобщенията са много добри, но по-късно, след 22, 23, 24 часа влаковете са редки и ще трябва да чакат. Не може да отидеш в другия свят – ще стоиш буден на гарата, ще чакаш, но щом се качиш на пристигналия влак, вече е лесно; той ще те носи в другия свят.“
Едно от «завоеванията» на съвременната цивилизация е т.нар. нощен живот. Онези, които са привързани към него, сменят местата на деня и нощта. През нощта се забавляват, а през деня спят. Така те нарушават фатално естествения биологически ритъм на своя организъм. Последствията са твърде неприятни: отслабване на имунната им система и на интелектуалните им възможности, психически и физиологически разстройства, нервни изблици и невъздържано поведение, понякога и възникване на хронически заболявания. Разпътният живот рано или късно се отплаща безпощадно жестоко и справедливо на своите любители.
„За един разумен човек не е необходимо да спи по седем часа – за един човек, който живее редовен живот, три часа дълбок сън са достатъчни, за да възстанови силите си. Това се отнася до хората, които разбират законите на природата. Който разбира една работа, може да я свърши за три часа, а който не разбира, ще може да я свърши за дванадесет часа.“
Редовният живот предполага правилно редуване на работа, отдих и сън. Този естествен ритъм на съществуването ни произтича от природните и духовните закони, властващи и във видимия, и в невидимия свят.
„Има хора, които спят по 8-10 часа; те си мислят, че това е добре за тях. По-малко, но по-здрав сън! Ако през нощта се обръщаш по няколко пъти наляво-надясно, не си спал добре. Здрав сън е, на която страна легнеш, на нея да се събудиш.“
Учителят Беинса Дуно е разкрил на своите последователи най-правилните пози за пълноценен, здрав сън. Най-препоръчителна е позата да легнем на дясната си страна. На второ място е тази на лявата страна. Следва лягането по гръб, а лягането по корем бива категорично отхвърлено като вредно. Този велик духовен Учител е съветвал учениците от създадената от Него окултна Школа да лягат на дясната си страна и за съвсем кратко време да преминават във фазата на съня.
„Съвременните хора боледуват, защото не знаят как да се хранят, кога да лягат и да стават от сън. Мнозина стават сутрин в 4 часа. Този час принадлежи на Земята, затова не е удобен. Ако ставате в 2 часа, това е време на Луната и пак не е удобно. Добри часове за ставане са 12 часът, след полунощ – един часът, три, пет и шест часът. Някои спят до късно – до 9 или 10 часа. Това е крайно нехигиенично.“
Всички часове от денонощието са под въздействието на различни планетарни и космически влияния. Не е без значение кога лягаме и кога ставаме от сън, понеже съответните часове са носители на различни енергийни потоци.
„Няма нищо по-хубаво от това, като се събуди човек, да стане – повече да не ляга и да не спи. Най-добре е вечер да си лягате в осем или десет часа, а да ставате сутрин в три или в пет, един-два часа преди изгряването на Слънцето, но никога да не спите, когато то е изгряло.“
Както се казва, тези препоръки на Учителя Беинса Дуно не се нуждаят от коментар.
е) колко можем да издържим без сън:
„Човек може да стои буден до 40 дни. Като беше в пост, Иисус Христос стоя 40 дни буден.“
Опити, проведени с доброволци, показват, че най-издръжливите измежду тях са будували без прекъсване пет денонощия. Ала след това жизненият им тонус рязко спада и те изпадат в полухипнотично състояние, нуждаейки се от дълъг период за възстановяване.
ж) практически съвети:
„Направете следното упражнение: Легнете си в 22 часа и си кажете, че ще станете в полунощ, за да свършите някаква работа. Като си вложите тази мисъл в подсъзнанието, вие ще видите, че ще се събудите точно в полунощ. Но щом се събудите по това време, вие си казвате: «Нека си поспя още поне пет минути – какво ще правя толкова рано!» Не, щом се събудите в полунощ, ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се обърнете към изток и ще си кажете: «Аз съм господар на времето си и ще го използвам както намирам за добре!» Щом кажете така, ще възприемете една хубава, светла мисъл от невидимия свят. След това легнете с мисълта да станете в 2 часа. Като се събудите в 2 часа, станете пак по същия начин и се изправете към изток – ще получите още една светла мисъл. И този път ще ви дойдат изкушения, но ще гледате да преодолеете и тях. Като приемете хубавата мисъл, запишете си я и пак легнете с желанието да станете в 4 часа. В 4 часа ще се събудите и пак ще дойдат изкушения, но ще гледате да ги преодолеете. Ще станете по същия начин, както първия път, и ще се изправите към изток, докато получите трета светла мисъл. Това упражнение ще правите в продължение на една седмица – то не ви се дава за цял живот. Важното е да правите усилия, докато придобиете в себе си добри навици. Развитието на добри навици в човека е първото условие за усилването на волята му.“
Посоченото от Учителя Беинса Дуно упражнение на пръв поглед не изглежда лесно изпълнимо. Ала както отбелязва самият Той, неговото усвояване може да усили волята на човека. А това вече е сериозна предпоставка за всички духовни постижения.
„За онзи, който знае кога да спи, колко време да спи и как да спи, сънят е благословение. Не може ли да спазва известни правила при спането, човек спи, без да се ползва от съня.“
Можем да имаме полза от съня, само ако спазваме условията за потапяне в него. Именно тогава той се превръща в благословение.
„Човек трябва да знае как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш в другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства.“
Едно от условията за пълноценен сън е освобождаването на съзнанието от всички неволи на деня, от всички негативни мисли и преживявания. Тогава към фините тела на човека потичат положителните енергии от невидимия свят и ние ги възприемаме в пълнота.
„Вечер, преди да си легнеш да спиш, затвори вратите и прозорците си – никаква влага, никакви влияния отвън да не влизат в стаята ти. Не допускай да те безпокои нищо отвън – умът ти трябва да бъде свободен, да си почине. Онези работници в тялото, и те да могат да си вършат работата.“
Външните влияния по време на сън могат да доведат до нежелани смущения, до разстройство на сънуването. Свободният ум е предпоставка за пълноценен отдих на физическото тяло и за безпрепятствено пътешествие на астралното тяло в сферите, до които то има достъп.
„Преди лягане мийте краката и ръцете си.“
Учителят Беинса Дуно препоръчва преди лягане да измиваме краката си с топла вода. Тази процедура въздейства благоприятно върху нервната система на човека и се явява предпоставка за здрав и полезен сън.
„Като си лягате вечер, обличайте чиста риза (дреха; б.а.) – не лягайте с тази, която цял ден е събирала прах и нечистотии.“
Хигиената на тялото е важна не само през деня, но и през нощта. Чистата дреха е мост към чистата мисъл и към здравословния сън.
„Всяка вечер, като си лягате, ще употребите 10-20 минути, за да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще извършите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Господи, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предишния ден.”
Равносметката на деня при лягане е важна за самонаблюдението и самоконтрола. Когато е извършена обективно, тя носи добри плодове. Обективна е оценката, извършена върху основата на Божествените принципи Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обективна е, когато безпристрастно оценяваме и собственото, и чуждото поведение.
„Като си ляга вечер, човек трябва добре да се огради – да огради къщата си, леглото си, тялото си, както и всички части на организма си. Това са правили хората от най-стари времена, било с молитви, било с песни. Като си лягате, казвайте формулата: „Няма Любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов.“
Енергийната защита е неизменна част от духовните практики на човека, поел по пътеката към съвършенството. Ограждането, т.е. създаването на енергийна защита, би трябвало да започне още със ставането от сън и да бъде подновявано на няколко пъти през деня, тъй като вложената в защитата собствена енергия подлежи на изчерпване. При лягане също е препоръчително – както ни наставлява и Учителят Беинса Дуно – да изграждаме подобна защита, осигурявайки си спокоен сън и необезпокоявано пътешествие в невидимите сфери на Космоса. Изработването на енергийна защита винаги е по-ефективно, когато е съпроводено с визуализация на обектите, които бихме искали да защитим.
„Правилно спане е, когато си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш; да няма никакво хъркане, мърдане, дишането да е плавно и тихо. Най-хубаво е да се спи на дясната страна; по-малко хубаво е да се спи на лявата страна; лошо е да се спи по гръб, а по корем – още по-лошо.“
Стойността на различните пози при лягане вече бе изяснена по-горе в това изложение. В случая е подчертано, че е добре първоначално избраната поза да не бъде променяна и да няма хъркане, сиреч дихателните пътища да са свободни за преминаващия през тях въздух.
„Правилно е човек да спи на дясната си страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. Следователно човек трябва да знае дали енергиите на повърхността на земята са положителни или отрицателни. При това енергията на земята не е навсякъде еднаква. Човек трябва да познава тези сили и да се съгласува с тях.“
Енергетиката на планетата Земя не е постоянна; тя бележи промени в зависимост от редица фактори. Пробуденият за Божествената Истина човек е в състояние да следи тези промени и да се съобразява с тях и в будно, и в сънно положение.
„Никога не лягайте на гърба си или, ако легнете, дръжте ума си буден. Може да легнете на гърба си, но умът ви да бъде концентриран и не заспивайте, защото жизнените сили, които текат по гръбначния стълб, не могат да функционират правилно и нервите се притискат.“
Лягането по гръб очевидно не е за препоръчване. Още по-зле би се отразило заспиването в тази поза. Тя може да бъде подходяща за молитва или за концентрация, но не и за пълноценен сън.
„За да бъде човек в хармония с космическите течения, при спане главата му трябва да бъде към север или изток.“
Тази препоръка не е трудна за спазване. Важно е да осъзнаем, че и най-дребните и незначителни на пръв поглед фактори имат значение за качеството на сънуването.
„За предпочитане е човек да спи при светлина, отколкото при абсолютен мрак. Нощта е тъмна, но никога не е абсолютно тъмна – безброй звезди светят на Небето и внасят успокоение в човешката душа. Страшно е, когато човек изпадне в абсолютен мрак.”
Абсолютен мрак на практика не съществува. Дори и в най-мрачната нощ, дори и в обгръщащата от всички страни тъмнина на открития Космос се прокрадват частици светлина. От духовно-езотерична гледна точка светлината е символ на Доброто, а мракът – на злото. Затова и при лягане човек би следвало да остави в помещението си някакъв, макар и бледен и недразнещ зрението, източник на осветление.
„За да спи добре, човек трябва да подобри кръвообращението си. За тази цел трябва поне два пъти в седмицата да се предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода.“
Учителят Беинса Дуно е оставил на своите последователи множество рецепти за здравословен начин на живот. Най-евтината и най-достъпната е тази – да пием гореща, преварена вода. Най-мощно е нейното благотворно въздействие сутрин след ставане. Препоръчително е към нея да добавим малко прясно изстискан лимонов сок, което засилва твърде много нейното пречистващо организма въздействие. Гореща вода човек може да пие през целия ден. А в случаите, посочени по-горе, тя предизвиква изпотяване, пречистващо порите на тялото.
„Ако нервната система е възбудена, човек не може да заспи. Щом не можеш да заспиш, започни да мислиш и насочи погледа си към върха на носа си. Няма да мине и половин час и ще заспиш.”
Не ни остава нищо друго, освен да изпробваме на практика този съвет.
„Ако не можете да спите добре, направете следното: поставете възглавницата си на север – като легнете да спите, главата ви да е на север. Ще вечеряте два часа преди залез-слънце и ще прочетете цялото Евангелие от Йоан. По този начин и скръбта ви ще се обърне в радост.“
Ранната вечеря е гаранция за спокоен сън, тъй като организмът разполага с достатъчно време, за да смели храната. Евангелието от ап. Йоан Богослов неслучайно е наречено «духовно», защото то съдържа дълбоки откровения, засвидетелствани от Спасителя Иисус Христос, както и най-много от т.нар. златни стихове на Библията, разкриващи вечни и неизменни истини
„Когато искате да заспите, четете някоя неинтересна книга.“
В сън може да ни потопи както неинтересната, така и интересната книга. Все пак Учителят Беинса Дуно отдава предпочитание на първата.
„Равномерните еднообразни и монотонни звуци и движения успиват човека.“
Тази зависимост е доказана от немалко жречески и шамански практики и религиозни церемонии, както и в сеансите на хипноза.
„В планински места може да лежите, но да не заспивате. Ще избирате по възможност южните и източните склонове – те са здравословни; в тях има повече събрана енергия от синия цвят.“
В Завета на цветните лъчи на светлината – една от свещените книги на духовно общество «Бяло братство», сините лъчи са под ръководството на Духа на Истината, едно от проявленията на Божия Дух. Следователно енергията на синия цвят ни води по пътя към Божествената Истина. Този път е по-кратък в планинските местности, където – според свидетелството на Учителя Беинса Дуно – общуването с духовния свят е по-лесно, контактите с напредналите Същества – по-достъпни. Съществено е наставлението да не заспиваме на подобни места. Това би трябвало да се тълкува като предупреждение, че енергийните потоци на такива места не благоприятстват здравословния сън.
„Като ставате сутрин от сън, определете си поне по 15-20 минути да благодарите на Бога за всичко, което ви е дадено, а след това да помислите за здравето си.“
На Бога би следвало да благодарим винаги и за всичко. Ако започнем деня с благодарност към Него за всичко, което ни е предоставил в земния живот, това ни зарежда с положителна енергия, ражда у нас импулс да изпълним времето си с чисти мисли, светли чувства и благородни дела. Ако отправяме мисълта си към собственото си здраве, нека тя да е оптимистична и да вещае крепко здраве и пълноценно използване на целия ни физически потенциал.
„За всеки човек е определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли в този момент, всичките му работи ще изостанат назад. Често и неразположението на хората се дължи именно на това, че не стават в определения за тях момент.“
Въпросът тук е: как да узнаем часа и минутата, когато трябва да станем от сън? От една страна, можем да се доверим на биологическия си часовник, който не би ни подвел, стига да разгадаваме точно неговите показания. От друга страна, посредством навлизане в дълбините на духовната ни същност бихме могли да фиксираме правилното време за ставане. И в единия, и в другия случай от решаващо значение е вътрешната настройка на човека, както и умелото прилагане на свободната ни воля.
„Щом станеш сутрин от сън, ще знаеш, че първата мисъл, която минава през ума ти, е Божествена. Ако се намираш в опасност, ще ти дойдат някакви мисли в ума ти. Слушай първата мисъл, тя е Божествена.“
Да уловим тази Божествена мисъл и да я последваме – ето какво очаква от нас невидимият свят, разумните Същества, които ръководят човешката еволюция.
„Повечето хора скачат [сутрин] веднага от леглото си, без да размислят дали слизат от лявата или дясната страна на леглото си. Ако някой стане сутрин от лявата страна на леглото си, през целия ден той ще има несполуки. Човек трябва да знае сутрин от лявата или от дясната страна на леглото си да слиза. Някога той може да слезе от лявата, а някога от дясната, затова не трябва да бърза. Мнозина, като не разбират този закон, казват: «Защо е необходимо да се спазват тези правила при ставане сутрин?» Ако човек не спазва тези правила, с това той нарушава равновесието в природата. Също така има правила и при спането. Важно е дали човек спи на дясната си страна или на лявата, дали на гърба или на корема си. Много майки не знаят на коя страна да поставят децата си да спят. Ако знаеха как да поставят децата си да спят, те биха могли донякъде да урегулират техния живот.“
Дясната страна на човека е свързана с положителните енергии в Живата Разумна Природа, а лявата му страна – съответно с отрицателните енергии. Затова и не е без значение от коя страна на леглото ще станем сутрин. Учителят Беинса Дуно ни съветва в допълнение да стъпим при ставане на десния си крак; когато прекрачваме прага на дома си или нечий друг праг, нека и това да стане първо с десния крак. Когато вървят редом мъж и жена, мъжът следва да бъде от лявата страна, а жената – от дясната. Така се съчетават правилно мъжката и женската енергия, чиито представители са те.
„Като ставате сутрин от сън, не мислете, че ви боли нещо или че имате да плащате, а помислете за най-добрия си приятел, за най-доброто си дете. После можете да мислите и за лошия си приятел, за лошото си дете, но първата ви мисъл да бъде светла.“
Вече стана ясно, че първата мисъл при ставане от сън би следвало да бъде Божествена – огряна от светлината на Любовта и Доброто. Тази мисъл дава насока и енергия за целия предстоящ ден. Ако я усвоим както трябва, после можем да насочим мисленето си и към други проблеми. Важното е, че сме поели по правия път за деня.
„Като ставате сутрин, насочете мисълта си към сърцето си, после към ума си и най-после към волята си – да се извърши у вас един процес на раздвижване. После ще раздвижите краката си, кръста си и ще хвърлите одеалото, ще се завъртите на дясната си страна, а после на лявата. Креватът трябва да е по средата на стаята, а вие да спите в нещо като люлка. Спи ли човек на неподвижен креват, става нервен, сприхав, недоволен, упорит. Нервните да спят в люлка.”
Ум, сърце и воля, съответно мисъл, чувство и действие – това е триадата на човешката личност. Първо трябва да насочим мисълта си към сърцето, което е проводник на Божествената Любов. След това – към ума, проводник на Божествената Мъдрост. И на края – към волята, проводник на Божествената Истина. Обливайки последователно тези елементи от триадата на личността, ние ги подготвяме за ефективно проявление през деня. След това вече можем да раздвижим крайниците и кръста си, за да хармонизираме материалното си тяло с духовната си структура.
„Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете си: «Аз искам да стана умен.» Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Като правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат – умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно.“
Големите спортисти представляват съчетание от талант и упорит труд. Умственият потенциал на човека е огромен, но изисква също упорита работа за поддържането и развитието му. Има моменти, когато се налага да осигурим спокойствие и почивка за ума си. През цялото останало време би следвало да го ангажираме с полезна дейност, от която да има полза и самият човек, и обществото. Който работи постоянно и целенасочено с ума си, запазва интелекта си непокътнат до дълбока старост, дори до смъртния си одър.
„Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете си: „Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде.“
Всичко, което е създал Бог, е добро и разумно. Такъв е и човекът като потенциал. Зависи обаче как разгръщаме и употребяваме този потенциал. Българският народ има пословица: «Ум царува, ум робува, ум патки пасе». Можем да царуваме чрез ума си, ако го отправяме непрестанно към Божественото и го използваме, за да творим Любов, светлина и красота. Можем да робуваме чрез ума си, ако го занемаряваме, ако приемаме безкритично всякакви чужди мнения, вместо да изработваме собствени, ако просто ни мързи да мислим. Можем и патки да пасем чрез ума си, тоест въобще да се лишим от него, смятайки го за ненужен, и да се отдадем на безсмислието на едно безцелно съществуване.
„Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: „Добър ли съм или не съм; умен ли съм или не съм?“. Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, а започнете да работите върху себе си, за да проявите това, което Бог е вложил във вас.“
Няма напредък по духовния Път без правилна и обективна самооценка. Изкуство е да осъзнаваме какво ни липсва, какъв урок не сме научили още, какво следва да променим у себе си. Изкуство е и да извършим онова, което е нужно, за да наваксаме пропуснатото.
„Всяка сутрин, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, а поседете около 10-15 минути в размишление, докато се уравновесите. Имате ли някакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате и да го превърнете в човешко. Не успеете ли да направите това, през целия ден работата ви няма да върви успешно. Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно и докато не почувствате мир в душата си, не започвайте никаква работа. След това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щом успеете да уравновесите състоянието си, вие ще уредите всичките си работи по-добре, отколкото ако бързате и не успеете да се уравновесите. Тогава работите ви ще се объркат много повече.“
Цялото Божие творение се стреми към равновесие. Светът, който Той е създал, първоначално е пребивавал в пълна хармония, в съвършено равновесие. Постепенно, с проявите на свободната воля на разумните същества това равновесие в различни точки на Вселената се е разклатило и са възникнали противоречия и дисхармония. Животинското начало у човека все още е живо и често напомня за себе си. Наша еволюционна задача е да го овладеем напълно и да го подчиним на Божественото ядро у нас. Тогава именно ще постигнем желаното равновесие между всички наши вътрешни сили и енергии.
„Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се освободени на Божествената Мисъл – тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е освободено от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка за деня. Колкото и малка да е мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието ви и ще развие вашата самоувереност.“
Непосредствено след събуждане от сън мисълта на човека е свободна от предизвикателствата на ежедневието. Това е моментът, който предлага възможността да възприемем някоя възвишена мисъл от сферите на Божия Дух. И като я възприемем, тя да ни бъде ръководно начало за целия ден.
„Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, за да олекнете.“
Да отправиш ума си нагоре, означава да насочиш мисълта си към Бога с надеждата Той да прочисти ума ти от негативните наслоения и да го просветли със Своята Мъдрост и Любов.
„Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на Живота. Стъпи на земята и помисли за Земята, на която живееш. От значение е още на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш.“
Учителят Беинса Дуно препоръчва при ставане от сън, както и при всяко друго ставане, да стъпваме на десния крак или съответно да се опираме на дясната ръка. Както бе посочено по-горе, така се свързваме с положителните, градивните енергии в Космоса. От особено значение е и при какви житейски обстоятелства се свързваме със слънчевите и земните енергии. Те притежават своята специфика и пробудената за Божествената Истина душа правилно отгатва моментите за тяхната употреба.
„Когато ставаш от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това в продължение на 40 дни и ще оздравееш.“
Вече стана дума за благотворното въздействие на горещата, преварена вода. Тя е отлично и профилактично, и терапевтично средство. При всяка глътка от нея нека си казваме наум нещо добро, красиво, извисяващо, например «Бог», «Христос», «Учителят Беинса Дуно», «Любов», «Мъдрост», «Истина», «Правда», «Добродетел», имената на духовни Учители, на ангели, на светии, на положителни качества и пр. В такъв случай обединяваме положителното действие на водата с една градивна мисъл, което повишава ефекта от процедурата.
„Като станете сутрин, ще си кажете: «Аз няма да се боря със себе си, а ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, а в хармония с нея. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, а ще бъда в хармония с Него».“
Безсмислено е да се бориш със себе си, понеже победител няма да бъде излъчен. Безсмислено е да си в противоречие с Живата Разумна Природа, защото ти си част от нея и няма как да я надмогнеш или пренебрегнеш. Безсмислено е да си в противоречие и с Бога, тъй като Той е твой Небесен Родител и твой дълг е да се вслушваш в гласа Му. Избягваш ли винаги тези противоречия, работиш ли упорито върху себе си, рано или късно ще постигнеш желаната хармония. Първо у самия теб, а след това – и във външния свят. Понеже твоят вътрешен свят се проектира и създава външния.
з) съвети за окултния ученик:
Окултният ученик е високо издигнат в еволюционно отношение човек, поел безусловно по духовния Път към съвършенството и решен твърдо да изпълнява Божията воля и да служи за осъществяването на Неговия план за Вселената и планетата Земя. Той е ученик в Школата на Божествената Мъдрост и на разумния живот независимо дали в момента тя съществува в материален план, ръководена от духовен Учител, или функционира в невидимия свят.
„Когато ученикът (става дума за окултния ученик; б.а.) сгреши, добре е да спи няколко вечери на борови дъски, без възглавница, за да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, като същевременно смекчава характера.“
Растителното царство крие множество тайни, които тепърва следва да разгадаем и да ги използваме за Общото благо и за собственото си духовно-нравствено усъвършенстване. Окултният ученик постепенно овладява езика на по-низшите в еволюционно отношение царства – минерално, растително и животинско, и започва да общува пълноценно с тях. Всяко едно от тези царства и всеки един техен представител може да ни преподаде ценен урок в земното училище.
„Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено.“
Да срещнеш Бога в себе си, значи да Го откриеш в най-дълбоката си духовна същност и да се постараеш никога повече да не се разделиш с Него. Той е у теб и очаква тази среща от мига на твоето сътворение.
„Когато ставаш сутрин от сън, първо се спри върху мисълта какво иска Бог днес от теб.“
Бог има план за теб за всеки твой ден. Опитай се да разбереш какъв е той и го следвай безотказно. Вслушай се в твоя вътрешен глас – гласа на душата; той ще ти открие Божията воля за твоя ден.
„Ето какво правя аз всяка сутрин. Като се събудя, веднага се запитвам: „Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя!“ Отговарям си: „Бог изпраща Своето Благословение на целия свят, към всички същества. Той отправя Погледа Си към всички бедни и богати, прости и учени, болни и здрави и на всички отдава нужното. Той им изпраща храна, сила, утеха.“ […] Истинската философия се състои в това, като станеш сутрин, да отправиш ума си към Бога, към този велик принцип, и да кажеш: „Днес ще обичам всичко заради Бога!“ Бог ще бъде за тебе един обект и изобилието на живота ще се разлее наоколо ти.“
Това е личният пример на Учителя Беинса Дуно, предложен на онези, които са способни да го разберат и да го приложат. В най-тежките минути от живота си нека си представим как в тази ситуация би постъпил Христос или Учителят Беинса Дуно, или Буда, или някой друг велик Посветен. Техният жизнен пример, висшият морал, който са изповядвали и с който са живели, непременно ще ни се притече на помощ и ще вземем правилно решение.
„Като станеш сутрин, кажи си: „Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня!“ Ако започнеш да се съмняваш, сам ще се спънеш.“
Съмнението е препъни-камък по духовната пътека. Негов антипод е вярата в Бога и в Неговия Промисъл за всичко съществуващо. Вярата, превърната в дела, е дневният режим на окултния ученик.
„Като станете сутрин, помислете за вашата свобода, за вашата сила, за вашата светлина и за вашата доброта. В тях е Господ. Ще Го поздравите и ще Му кажете: „Господи, благодаря Ти, че си ми дал свобода, сила, светлина, доброта.“ Вечерта си кажете пак същата молитва. На другият ден Той ще ви каже: „Дете Мое, през целия ден пази свободата, която съм ти дал.“
Свобода, сила, светлина и доброта – това са качества на пробудената душа. Свободата възраства и прави индивидуалния дух господар не само на собственото си битие, но и на космическите простори. Силата, приложена за Добро, внася своя дял в изпълнението на Божия план за Вселената. Светлината на пробудената индивидуалност огрява и собствената пътека към съвършенството, и помага на непробудените души да прогледнат за Божествената Истина. Добротата към всекиго и към всичко е принос към изграждането на Небесното Царство на планетата Земя.
„Като ставате сутрин, казвайте си: «Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, за да работим за Твоята Слава и Твоето Величие. Дай ни светлина, за да разбираме Волята Ти и да я изпълняваме».“
Всички ние, хората, сме комплексни същества, чрез които се проявяват наши по-развити в еволюционно отношение Братя и Сестри от областите на Духа. Най-чистата и прекрасна форма на това проявление наричаме «творчество».
„Искате ли да ви вървят работите добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: „Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух.“
Тази формула, дадена от Учителя Беинса Дуно, активира седмата коренна чакра – Сахасрара, Хилядолистния Лотос, проектирана върху темето, най-горната част на главата. Чрез този енергиен център се осъществява нашата връзка с Божествения свят.
„Всяка сутрин прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре додолу, и мислено си кажете: „Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.“ После прекарайте пръста си над веждите и кажете: „Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога правилно да минавам от единия в другия.“ Веждите са границата между тия два свята. След това със същия пръст обиколете ухото си и кажете: „Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите Думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран.“ Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате в себе си чувството на честност и на справедливост. От време на време допирайте двата си пръста до меката част на ухото, за да придобиете нежност и мекота. Най-после, при леко докосване на пръстите до устата си, кажете: „Господи, вложи Любовта Си в сърцето ми, за да говоря меко и сладко, да изразя Твоята Любов.“
Формулите, предложени тук от Мировия Учител на Новата планетарна култура, активират последователно: обонянието, чрез което получаваме животворниня въздух, без който физическият живот е немислим; зрението, чрез което откриваме красотата на сътворения от Бога свят и различаваме светлината от мрака – вътрешни и външни; слуха, чрез който улавяме звуците на Природата и гласа на Всевишния в сърцето си; словесността, чрез която общуваме със себеподобните и изразяваме преклонението си пред величието на Твореца.
5. Обобщение:
Сънищата заемат важно място в човешкия живот. Съвременната материалистична наука ги разглежда единствено като средство за почивка и възстановяване на физическото тяло след умората на деня. Духовно-езотеричното познание от своя страна разкрива техния произход и същност, прогласява ролята на едно от невидимите тела на човека – астралното, в тяхното проявление, разграничава различни видове сънища и предлага защита от кошмарите. Последният Миров (Световен) Учител Беинса Дуно добавя съществени щрихи към проблема за причините и целите на сънищата, за тяхното въздействие върху човека и препоръчва достъпни за всеки практически съвети, свързани с тях.
В качеството си на същество, притежаващо физическо тяло, човек без съмнение се нуждае от сън. Когато той завърши земния етап от своята еволюция и продължи развитието си в духовните сфери на Битието, тогава ще отпадне потребността от спане, понеже човекът ще е постигнал непрекъснатост на съзнанието, овладявайки неговите нематериални носители – фините си тела.
