Търси

Йога Васища: Съществувало древно паднало същество, пожелало да остане скрито, невидимо, да заразява тайно хората

Още по темата ...
Чистото сърце

Ваксината на Любовта се слага в Сърцето и убива най-опасният вирус - егото!

Виж повече
Промяна - Константин Златев

Промяната е в Ход. Изпитанията подлагат на проверка нашия духовен ръст (ВИДЕО)

Виж повече

Д-р Константин Златев: Светът и човекът на Кръстопът (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Елеазар Хараш Бог

Елеазар: Бог е лекарството. Това е единствената ваксина в света (ВИДЕО)

Виж повече
12.02.2021 г.
4718
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ
от Йога Васища

( из лекция на Елеазар Хараш)


Това е само откъс, след време ще ви изнеса и другата част. Тука става въпрос за тайната на бацила, за която горките учени просто хабер нямат за какво става въпрос. Няма и да имат, тъй като те нямат метод, нямат в себе си Брахма, нямат Истината. Да видим какво казва част от това предание, предава го Йога Васища, той има много предания подобни:

Съществувало древно, паднало същество, много висше, древно божество. Когато Брахман му дал избор още в древността, това същество пожелало да стане изключително вредно, много вредно, необикновено вредно за хората и да ги поразява, да ги разрушава. То имало огромно, егоистично желание. След време ще видим за каква красота и воля става въпрос, когато разберем дълбокия замисъл на Брахма.

Това същество станало бацил, вирус. Пожелало да стане много малко, за да остане скрито, абсолютно невидимо, да заразява тайно хората и съществата. Това били дълбоко вродени нечисти склонности.

И така този бацил започнал да странства в много светове, на много места и да се крие. Къде? Йога Васища казва: в праха, в нечистотата, нечисти ръце, нечиста кожа, мъртви тела, гниещи места, в определени хора, застояли води, в животни и т.н. Той странства и се развлича в болните хора, които разрушава.

Но често се случва и да пада на земята от прекалена преумора – тук става въпрос за огромна енергия – да пада дори и това същество от преумора на земята, изморено от своята изключителна разрушителна деятелност. Другият вариант, при който пропада и пада от умора: когато върху него се прочете от чист човек изключителна молитва или изцеляваща формула, или просто се случи подходящо, чисто духовно изцеление.

И така, този бацил (той е пръснат после в многобройни малки бацили), но този бацил – коренът – е една много стара и древна жестокост, която станала неговата естествена функция. Ще видим, това е подобно както при Сатана – ръководи го друго същество, но те са много обвързани; това става естествена негова функция. Това една стара и много странна карма – казва Йога Васища. Дори се е случвало този бацил да изпитва изключително умиление при вида на страдащите хора. Рядко се случвало, но се е случвало. Но той продължавал да следва своята карма.

Но този бацил си имал и свои лични безпокойства. Васища обяснява: лични безпокойства, защото поради това си дело, което е пожелал в своята древност, този бацил забелязал, че си замътил погледа и вече не виждал ясно, и дълбоко не разбирал нещата. Защото да се радваш на страданията и болките на другите, означавало да унищожаваш нещо в дълбините си. И това същество започнало да разбира, че нещо му липсва, почуствал липса на удовлетвореност – нямал този бацил пълнота.

И така, този бацил в един момент започнал да съжалява за своя път, но връзката с това тайно същество, което го ръководи, била огромно, много могъщо силна и обвързана. Освен това, влизайки в хората този бацил усетил, че живее едно много нисше съществувание – друго нещо, което не одобрявал.

И така, малко по малко, този бацил започнал да проглежда, да провижда, че това не е живот и че пътят е напълно погрешен. Той си казал: вече се уморявам от всички тези видове нечистотии. Нямам приятели, никой не ме съжалява, нямам дом, нямам достойно име. Загубих разум и благородно чувство, създадох много проблеми, много невежество и много заблуди. Аз не съм свободно същество.

Има демон, древен и страшен, в мен. Този скрит демон в мен, искам да се умилостиви, или аз ще го унищожа – стара древна воля. Аз не съм разумно същество и самó си избрах да бъда бацил. Как да се освободя сега от това битие, което е по-лошо от битието на червея?! (Започва осъзнаване). Искам да се върна към свободата си, към своята древност.
Дошло време, когато този бацил пожелал много твърдо да се отдели от всичко нечисто и той решил да стане изключителен аскет. Този дух пожелал изключителен аскетизъм – да се уедини, дори да се самоизтезава, за да се самоизтощи, за да се освободи от тази стара, тежка, избрана участ.

Това същество, било както казах, с огромна воля и огромна устременост. И това същество твърдо стояло, казва преданието, седем хиляди години съвършено неподвижно! Ал Халладж е стоял една година абсолютно неподвижно, дори със скорпион под мишнцата си – негов приятел. Бодхидхарма девет години, но тука говорим за седем хиляди години воля, страшна воля – изключителен аскетизъм, абсолютна неподвижност, за да разруши този демон в себе си. Почнали да не го вълнуват никакви събития – нито вятъра, нито дъжда, нито пожарите.

И поради това голямо устремление, то цялото се очистило, то цялото разрушило своята греховност. Всичко греховно се разпаднало и то достигнало много висока мъдрост, защото неговата енергия била готова да запали целите Хималаи. Това било много рядко срещано устремление. И Брахман, казва Васища, го видял. Боговете се изумили.
Той видял, че това същество е изключително и че то практикува аскеза и очистване с много рядка специална сила на преданост – нещото, чрез което се постига всичко.

Случило се, че боговете наблюдавали тази велика аскеза и воля. Те били изумени. Те искали да говорят с това същество, но то било в много висше самоотречение – никакви разговори. И дори боговете изпитали страхопочитание. Но по този път това същество станало съвършено чисто и постигнало най-висока степен на себепознание.

И така, това велико отдадено същество постигнало чисто разбиране за Брахма, за Абсолюта – не за Бога – за най-дълбоките тайни на Абсолюта в себе си; не някъде – в себе си. И нямало вече в себе си нито съмнение, нито желание, чрез това велико себепознание. И то казало: - О, Брахман, демонът в мене, който ме преследваше от хиляди години, умря.

Друг път ще ви продължа другата част от това предание...

Елеазар Хараш
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12