Всяка свобода произтича от Любовта. Само Истината носи свободата. Любовта носи живот, Мъдростта носи светлина. Има същества, които могат да ви привлекат чрез Любовта си, но освобождението става само чрез Истината.
Елеазар Хараш
***
Питам: Кой създаде ония условия, при които вашият живот най-добре се развива? Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат да бъдат фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека. И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало. Хората искат да извоюват свободата си, да бъдат свободни. Няма какво да извоюват свободата си. Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света. Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае. Някой търси Бога тук-там, а забравя, че Той е навсякъде, във всички живи същества.
Ние искаме да възстановим нещо, което сме изгубили. Ние искаме да възвърнем онази първоначална свобода, която Бог ни е дал, тази правда, която Бог е вложил в нас. Свободата е свързана с истината и придобиването на тази свобода не може да стане по механически начин. Никой не може да ни направи свободни.
Ако мислите, че някой може да ви направи свободни, вие се лъжете. Някой мисли, че ако има богатство, ще бъде свободен. Не. Ако имате богатство на земята, ще се зародят много крадци, ще бъдете под постоянен страх. Даже силният на земята, ако някой е силен на земята, пак има кой да му завижда, пак не е свободен. Тогава в какво седи свободата на човека? Свободата на човека седи в това: свободен е онзи човек, който не препятства никому, той се занимава само със себе си. Другояче казано на съвременен език: занимавай се само с Божиите работи и не се занимавай с оправяне на хорските работи.
Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на Истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)
***
Свободата е Божествено посвещение. Само Посветените са свободни.
Свободата на човека се определя според близостта с Бога.
В действителност истинската свобода човек може да я намери само ако знае как, доколко и кога да се ограничава.
Брат Михаил - Омраам
***
Другият важен момент:
Свободата на избора е тясно свързана със съществуването на злото, то и затова живее. По друг начин казано: злото живее заради твоя избор и ако избереш погрешно, злото става твоя съдба. Това означава, че щом има Свобода, трябва да има и зло, т.е. трябва да има нещо, което да предохранява Свободата – един много важен момент. Избереш ли злото, твоята съдба се предопределя, но това не означава, че така е казал Бог.
Когато избереш злото, ти противоречиш на Закона на хармонията, тогава ти ставаш предопределен. Всеки, който има право на избор, злото го очаква. И при лошия избор злото става ръководител на твоя път, т.е. не те ръководи Интуицията, защото Духът ръководи човека чрез Интуицията, а те ръководи умът. Това ще бъде така, докато се научиш да избираш, защото Свободата е Божествен Дар, най-големият Дар в цялата Вселена. Всеки, който злоупотреби с нея, е предопределен за нещастието. С това не искам да кажа, че ученикът трябва да се стреми към щастието, той трябва да надрасне щастието и да навлезе в една по-дълбока област на Мъдростта, която е извън полюсите на щастие и нещастие, в един по-висок свят на равновесие. Има две неща, които са по-лоши от нещастието, но това е друг въпрос, тук се спирам само на въпроса за нещастието. Само в нещастието е твоето спасение, защото то още не е дъното на нещата, това е моментът на пробуждането. Ако и в нещастието не можеш да се пробудиш, вече навлизаш в по-опасните зони на пробуждането, по-голямото зло.
Дадени са Божествените Закони на Живота (в Библията – десетте Божи заповеди, от Учителя – законите на пентаграма – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетели, и т.н.) и ако хората не искат да ги следват, те си предопределят свой самостоятелен, жалък път и старателно се движат по него, това е пътят на егото. Затова Учителя казва, че хората цял живот се трудят, за да станат накрая нещастни.
Този свят, в който живееш, е устроен по законите на твоята собствена воля, по законите на твоите собствени минали избори. Това означава, че ти си в ръцете на твоите избори, в ръцете на своята съдба.
Злото съществува, за да охранява Свободата, или Свещения Закон на Бога, който е бил даден като Дар на цялата Вселена. Това означава, че Бог няма нищо общо със злото, човек сам си предопределя пътя.
В началото Словото е създало света в невъплътен вид, т.е. във вид на идеи, идейният свят или идеалният мир. В тази фаза на творчеството съществата са нямали избор, нямали са това право, но е съществувала една потенциална възможност за разгръщането на Свободата – тази възможност е съществувала Тайно в недрата на Духа. Това означава още, че е съществувала и възможност за злоупотреба със Свободата, т.е. съществувала е възможност и за създаването на злото. Дотогава тя е била само скрита идея в недрата на Духа, т.е. в утробата на живота и на битието.
Елеазар Хараш из Книга за Свободата