Исак Лурия: Очите са кодиран енергиен интелект, който идва от Хокма (акценти от Кабала)

Исаак Лурия, известен също като Ари (от иврит: „Свещен Лъв“) или Ари ХаКадош („Свещеният Лъв“), е един от най-великите еврейски мистици и основоположник на съвременната Кабала. Роден в Йерусалим, Лурия е израснал в Египет и по-късно се премества в Сафед, алилея, където неговите учения и идеи променят значително мистичната традиция на юдаизма. Неговата Кабала, известна като Лурианска кабала, представлява новаторско и дълбоко тълкуване на кабалистичните текстове, особено на „Зохар“ – централния текст на Кабала. Лурия въвежда концепцията за "Цимцум" (свиване на божественото присъствие), като обяснение за това как Бог, който е безкраен, е създал пространство за материалния свят.  Концепцията "Цимцум" в Лурианската кабала е една от най-сложните и дълбоки идеи в еврейската мистика. 

"Цимцум" буквално означава „свиване“ или „съкратяване“ на иврит, но в контекста на Кабалата се отнася до символичното оттегляне или самоограничение на божественото присъствие, за да се създаде пространство, в което да възникне сътвореният свят. 

Според Исаак Лурия, Бог е всеприсъстващ и безкраен (Ейн Соф), но за да може да съществува крайният и материален свят, той „отстъпва“ част от Своето присъствие, създавайки вакуум или празно пространство – пространство на потенциал. Този акт позволява на творението да съществува отделно и независимо от божественото.

Важно е да се разбере, че това „отстъпление“ не означава пълно отделяне или липса на Бога в света, а по-скоро намаляване на Неговото явно присъствие. Божественото продължава да съществува и да влияе върху света, но по начин, който позволява свободната воля и автономията на творението. Исаак Лурия обяснява, че светът е създаден не чрез директно проявление на божествената сила, а чрез "празно пространство", което Бог е оставил за него, без да загуби Своето присъствие напълно, но оставайки скрит.

Според Исаак Лурия в процеса на сътворението е настъпил духовен „разрив“, довел до „разпиляването на светлините“ (шевират ха-келим), което е причината за злото в света. Лурия обяснява, че при създаването на света, божествената светлина е била насочена към специални „съдове“, „контейнери“ или “космически резервоари”, които е трябвало да задържат и разпределят тази светлина. Тези съдове обаче се оказали неспособни да понесат огромната мощ на божествената светлина, което довело до тяхното разпадане. При този разрив част от божествената светлина се разпиляла, попадайки в по-нисшите и нечисти измерения на съществуванието, наречени клипот (обвивки или черупки). Това събитие е причина за разпространението на злото и несъвършенството в света, тъй като част от божественото се оказва затворено в тези нечисти структури.

Задачата на човечеството, според Лурия, е свързана с „тиккун“ – процесът на поправяне и изкупление на тези разпръснати искри божествена светлина. Чрез спазването на заповедите (митцвот), молитвата и медитацията, хората участват в освобождаването на тези искри и връщането им към първоначалния им източник. Това е част от концепцията за „тиккун олам“ – поправяне на света, което е не само индивидуален, но и космически процес.

Елеазар Хараш за Исаак Лурия:
В Кабалата се дава едно понятие от един от най-големите Посветени, Учители, един от най-големите кабалисти – Исаак Лурия – едни от най-големите Посветени в Кабалата, Мистик и Учител. Той казва за историята: „Историята на човечеството – това е възвръщането на душите“. Тук най-вече говорим за Душите Мъдреци. И тези Души Мъдреци са се раждали като най-верен и близък образ до Истината. Защо Мъдреците могат да се изразяват ясно и дълбоко? Ще обясня накратко: Защото те са проникнали в Нищото, т.е. в Неизяснимия смисъл на живота и точно затова най-добре изразяват Истината за Възлюбения. Понеже са разбрали, че животът е неизясним, неизразим, точно на тях е дадено да могат да го изразяват.

В началото на началата Бог е трябвало да направи един изключителен избор, самият Той: дали да създаде живота или не. Той е избрал живота. Според Исаак Лурия Той много е страдал, докато вземе това решение, тъй като е виждал всичко в Себе Си като развитие. Много е страдал, но е взел това решение за живота и създал живота.

Бог е имал и друга трудност в това начало на нещата: дали животът да бъде предопределен или свободен. За Бог свободният избор е върховният избор във вселената, говорим за Божествената вселена и Бог избра свободния избор. Бог е предвидил всичко от самото начало, защото е преди началото. И свободата беше дадена. Това означава, че оттук нататък човек може да избере свободата, или съществата сами да се предопределят. Преведено това означава, че реално предопределение не съществува.

Исаак Лурия, един от най-големите кабалисти, казва още:
За да създаде света, Бог е трябвало да му даде място в Себе Си. Трябвало е да се оттегли навътре в Себе Си (понеже всичко е Бог). Той е трябвало да се сгъсти, да се свие и да се събере в т.нар. цим-цум, т.е. в една точка. Скрил се е в една точка, центъра на окръжността. Бог е направил движение вътре в Себе Си. Той е ограничил самия Себе Си, за да могат другите да съществуват. Той се е отделил от Своето дълбоко уединение и излязъл навън в изгнание, в Битие. Така Бог се е разпръснал на множество, на много части. Той е създал Битието, вселената и света, т.е. Той е отделил нещо от Себе Си, изгонил е нещо от Себе Си навън.

И казва Исаак Лурия: “Всичко създадено е акт на самоограничение на Бога.” Той е създал творение от Нищото, като е излязъл навън и го е облякъл в материя и плът. Това е Негова Божествена Тайна. После Той е допуснал строгостта, за да може след време всичко да се завърне при Него. Някои наричат това жестокост, това е неправилно. Той е допуснал строгостта.

След създаването на Творението първичната субстанция е останала скрита най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им спуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още прасветлината на Бога. И според Василид това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.

От това предвечно място чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичният човек — Адам Кадмон, предвечният човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.нар. Ен-Соф, друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, Безпределната пълнота. Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе Си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва, от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина, и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.

По-късно били създадени много същества, казва Исаак Лурия, същества - чаши (така ги нарича той — чаши), върху които се е изливала тази прасветлина — серафими, херувими — най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.

Разбира се, има и много същества, освен сефиротите — сферите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външният, съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.

Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда, или предание) за създаването на сътворен и ограничен външен космос като действие на сефиротата Гебура — т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.

Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исаак Лурия казва: “Злото се явило, когато чашите-хора не са приели пълната светлина на Бога, за което впоследствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната”. В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина”, т.е. изгонените частици светлина. Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. 
 
В чистото Сърце е скрита древна светлина, тя осветява духовния път на човека.

Проникването в тайните на Кабала - не зависи от способностите на ученика, не зависи от неговият интелект и логика, но само от свойствата на неговата душа - от величието на неговата душа.

Времето, пространството и движението са само израз на ограничението, което тялото налага върху душите. Когато душата властва над тялото, тези ограничения престават да съществуват.

Преди да се научи да познава законите на изправлението, човек трябва да се научи да познава корените на своята душа и нейното място сред другите души.

Ако човек не разбира своята душа и душата на жената, която обича, и ако тази любов не е основана на разбирането на прераждането на душите и дълбоката взаимност, то този брак няма трайно и истинско основание.

Истинската природа на съществуването е единна, безвременна и абсолютно неподвижна.

Очите са кодиран енергиен интелект, който идва от Хокма - като отражение. Този интелект съдържа в себе си четири вида сили и енергии на Хокма. Първо - собственият интелект, второ - интелекта на ушите, трето - интелекта на носа, и четвърто - интелекта на устата. Ето защо очите имат четири цвята, защото всеки израз определя енергиите на общия интелект.
Ушите са втората фаза на еволюционния процес - те са свързани с Бина, те са концентрирана енергийна интелигентност и включват в себе си - трите степени на интелигентните сили Устата е свързана с Малкут.

Очите не могат да наблюдават самите себе си, защото произлизат от Хокма - от Мъдростта, която е неизследима и безкрайна. Хокма чрез своите излъчвания може да се разкрива на очите, но ако Хокма разкрие преждевременно своите тайни, тогава това носи повече вреда, отколкото полза.

Когато Хокма разкрива своите тайни на своето време и в съгласие с Божествените желания на ученика, тогава се явява мистичният поглед, който е обладаване на определени вътрешни качества. Това са независими качества и няма значение с кого общува човек, защото никой не може да му отнеме Божествените желания.

За Мистика главното не е Словото, а вътрешният поглед или вътрешното възприятие, което е началото на явяването на очите. Когато очите са свързани с дълбокото вътрешно възприятие, тогава те носят в себе си вътрешното Учение на всички религии. - Защо? - Защото съвършеният човек е последовател на много учения и то цялостно.

Тайната на очите е свързана с Хокма и затова очите имат отраженията на Мъдростта във вътрешен план, а на външен план отраженията на разумност и зрение. Това е наречено преходът от грубото към тънкото, и това зависи от развитието на мистичните способности за възприемане.

Дуализмът в природата съществува от самия момент на Творението. Физическият свят е само петно на безконечния екран на реалността. Духовната субстанция никога не изчезва. Духовната субстанция се състои от светлината на Вечния, Неизменния и Проявяващият се изключително във вид на добро. Историята на света е всъщност - история на възвръщащите се души. По величието на своята душа ти можеш да постигнеш повече, отколкото Ангелите, защото ти можеш да стигнеш до по-високи степени на съзнания, отколкото Ангелите.

За нашето благополучие и щастие е много важно да знаем кои сме ние. С такова знание нито един човек не може да използва нашата неувереност като насочва зло срещу нас самите.

Съществуват три степени на развитие: нефеш, руах, нешама. Между тези степени съществуват метафизични преходи и те водят от едната степен в другата. Тези преходи са като канали, които предават енергията. Тези нови одежди на Адам-Ева са всъщност съществото човек, а това е неговото тяло във феноменалния свят, което е грубо подобие на царството на чистия Дух.

В началото човекът е бил много огромен, неговата фигура се е простирала в три свята. После след разделението той е станал на три части и се е стигнало до необходимостта да има друго тяло, което да е направено от кожа и месо. И както това е написано, Бог им е направил кожени одежди.

Падението на Адам е съзнателно отделяне и откъсване от царството на чистия Дух... и преход във феноменалния свят.
Грехът на Адам е едно смесване на доброто и злото, и затова ние сме обречени да преминем през много въплощения - докато станем възстановени. Когато човек е смесил доброто и злото, две неща са станали: първо - това е задължението на човека да отдели доброто от злото, и второ - човек е длъжен да възстанови синтеза на добрата част.
Отъждествявайки се с въплотената душа, разтваряйки се цялата в нея, висшата душа също участва във всички нейни резултати. По същия начин, както ако тя се беше въплотила в тази низша душа, и сама непосредствено щеше да осъществява нейният живот и деятелност.