Иво Величков: Най-вредният за душата плевел е страхът, а единствено Любовта го изкоренява

„Най-важната ни задача сега е да запазим критичността на съзнанието си – само така можем да развием собствени критерии за разпознаване на адекватната от неадекватната информация, тъй като живеем в епохата на доктрините, на фалшивите новини, на внушенията, а не на фактите. Основният прицел е върху нашето съзнание, не толкова върху нашите физически същности – развитието на технологиите предопредели тази посока. Ясното, свободното от страх, както и от инфантилна позитивност, свободното от апокалиптично и утопично мислене съзнание е единственото оръжие, на което можем да разчитаме днес“, казва Иво Величков - психотерапевт с повече от 20-годишен опит, автор на „Тайните на хипнозата“. Председател e на Българска Асоциация по Хипноза. Завършил е философия в СУ, психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis, Лондон.

Г-н Величков, всички пророчества за болести, бедствия и катаклизми в света започват да се сбъдват, идва ли нов ред, по който ще се учим да живеем?

Винаги и във всяка култура е имало пророчества и немалко от тях се припокриват, защото са доста генерализирани като изказ и посока и могат да се тълкуват по много и различни начини. Но дори и извън тях човек не може да пренебрегне видими тенденции в развитието на все по-глобализирания ни свят. Ние постоянно се приспособяваме към новите реалности. От повече от година ние вече живеем по нов начин и връщане назад няма да има – напротив, все по-целенасочено се налага една сякаш подготвена форма на нов тип отношения и поведение. Колкото по-организирано е едно общество, толкова по-хомогенно приема тази промяна и съответно свиква с нея, тъй като това е основното ни качество като биологичен вид – да се приспособяваме лесно към промените. Каква цел стои зад тази тенденция можем само да гадаем, но най-логичното нещо, според мен, е да ни реорганизира за един нов свят, който ще делим с някой друг. Все пак едва няколко години ни делят от деня, в който за добро или за лошо Изкуственият Интелект ще контролира почти изцяло живота ни – снежната топка на технологичното развитие се търкаля и трансформира с невероятна скорост и навлизаме във време на непредвидими промени. Това е необратима тенденция и ако някой не го осъзнава, значи просто живее в отрицание. 

Отрицанието е първата естествена реакция към непознатото, което обикновено плаши, но аз не мисля, че трябва да бъдем водени от страха. Все пак човекът е най-приспособимият вид на нашата планета и вярвам, че просто навлизаме в следващата фаза на нашето развитие.

Как да се подготвим за новия живот?

Най-голямата сила, най-уникалната способност на нашето съзнание не е да следва модели, а да импровизира решения и поведения. В период, в който промените се случват със скорост, която не позволява дългосрочна предвидимост, единствената адекватна реакция е готовността за приемане на новото, защото думите на Н. Хайтов, че след като веднъж светът си е събул потурите, никога няма да ги надене отново са по-валидни от когато и да било. 

В днешно време ни трябва гъвкаво и свободно съзнание, за да се пренастроим адекватно на нови вълни, на нови честоти. В днешно време достъпът до информация е улеснен, но информацията не е знание, още по-малко пък е умение. 

Днес повече от всякога ни е необходим достъп до нашата вътрешна сензитивност, до нашата интуиция – самата техника става все по-интуитивна. Това е посоката, а не следването на познати модели и форми.

Какви мисли и чувства е добре да култивираме у себе си на фона на всичко, което ни се случва в последно време? Какво дойде да ни каже пандемията?

Преди да култивираме нещо в себе си, трябва да премахнем, да преодолеем нещо в себе си. Ако искаме да засадим дадена реколта и тя да даде плод е добре преди това да оплевим нивата, да се справим с вредните плевели, които биха задушили новата култура. 

Най-вредният за душата плевел е страхът. Смелост, готовност за среща с новите реалности е основното нещо, което ни е необходимо, за да бъде все по-ясен погледът и мисленето ни.

На мен лично пандемията ми показа, че в тази ситуация най-важната ни задача е да запазим критичността на съзнанието си – само така можем да развием собствени критерии за разпознаване на адекватната от неадекватната информация, тъй като живеем в епохата на доктрините, на фалшивите новини, на внушенията, а не на фактите. Основният прицел е върху нашето съзнание, не толкова върху нашите физически същности – развитието на технологиите предопредели тази посока. Ясното, свободното от страх, както и от инфантилна позитивност, свободното от апокалиптично и утопично мислене съзнание е единственото оръжие, на което можем да разчитаме днес.

Как всеки от нас да работи за пробуждането – своето и на другите?

Базисните морални критерии не са се променили от древността, като днес дори са все по-необходими като пътеводител в един свят, в който човекът няма да е единствената същност, притежаваща сложен интелект. 

Пробуждането е осъзнаването, че светът и отношенията около нас са наше отражение. Това осъзнаване се нарича социална зрялост. Съчетаването на авангардните технологии с традиционните морални ценности според мен е рецептата за успешно развитие – и на лично, и на социално ниво.

Страхът за това кое и как ще се случи не е ли най-голямата ни спънка?

Винаги и във всичко страхът е спънка. Страхът вирее само в бъдещето, а бъдещето експоненциално бързо се е втурнало към нас. Затова сме и толкова объркани днес. Страхът сковава, затова не трябва да му позволяваме да ни контролира. Страхът измества любовта и вярата (вярата като психологическо качество, а не религиозно).

Имаме ли любов и вяра, страхът изчезва.

Болното его ли е най-големият проблем на хората  днес?

Болното его винаги е най-големият проблем. Човек трудно се бори с него, тъй като тази болест може да приема много и различни форми, нерядко и духовни. Може би силата на стихиите на природата, както и непобедимата сила на времето има успешен, смиряващ, а оттам и оздравителен ефект. Поне за малко.

Само чрез прочистване ли може да дойде Новото, може ли да дойде то без да се освободим от оковите на досегашната матрица?

Новото идва без значение дали го искаме или не. Идва за всеки и ако говорим за пречистване, това за мен означава колкото се може по-неизкривено, по-чисто, по-автентично възприятие на реалността. 

Възприятие отвъд внушенията, отвъд страха, отвъд илюзиите. Възприятие, което разпознава реалното от виртуалното, но същото така разпознава реалното въздействие на виртуалната същност върху поведението и изборите ни. Докато имаме физически тела ние винаги ще сме способни да функционираме само в матрица – просто тя ще се актуализира непрекъснато. 

Има ли молитва, формула или практика, която бихте препоръчали, за повдигане на съзнанието на хората?

Мисля, че всеки има свой начин – независимо дали е молитва, формула или практика – по който навлиза в спокойно и стабилно състояние на съзнанието. Важното е съзнанието да е стабилно, а то е стабилно, когато е спокойно. Когато е спокойно, то отслабва защитите между себе си и подсъзнанието и позволява ресурсите и на двете да работят заедно. Тогавa заедно с мислите, работи и интуицията. 

Колко е важно да обръщаме поглед и към корена и рода си?

В нас има заложени генетични тенденции и сили, но това е потенциал, а не предопределеност. Елементаризирането на тази тема понякога лесно може да се превърне в културално внушение, което да развие илюзорна вяра в несъществуващи фантазии, което пък е предпоставка за мисловни и съответно поведенчески ограничения. Важното нещо е запазването на традициите, които са резултат от емпирично натрупаното знание на една общност относно градивните и деструктивни модели на отношения и развитие. 

Пред какви предизвикателства са изправени младите хора днес и кои са най-честите им проблеми?

Проблемите на младите хора днес са принципно различни от проблемите на предишните поколения, тъй като условията и факторите, отговорни за тях са от съвсем различно естество. 

Стремглавото навлизане на виртуалната реалност в живота ни оказа пагубно влияние върху съзнанието на много деца и младежи, които нямат опит и понятие за свят без интернет. Нашият мозък не различава истина от лъжа – всяко нещо, което е преживяно, мозъкът ни приема за реалност. 

Например, ако някой ни се усмихне или се държи добре с нас в реалността, то ние получаваме доза допамин, т.е. – чувстваме се добре. Ако в социалните мрежи някой хареса снимките ни, то протича същия процес – получаваме доза допамин и се чувстваме добре. За мозъка ни това е един и същ ефект и затова толкова лесно заменя едната реалност с другата, по-лесната, тази, която можем да контролираме с по-малко усилие. 

Виртуалният живот прави децата трудно приспособими битово и социално. 

Друго предизвикателство пред тях е улесненият достъп до всичко, което пък отнема стимула им да се учат на каквото и да е – от елементарни ежедневни умения до умения в отношенията помежду си. Като добавим и ултралибералното възпитание, което премахва всички видими граници и по този начин обърква съзнанието им, може да си представим хаоса, в който трябва да растат и да формират характер. 

Не случайно все по-млади хора, които трябва да са пълни с енергия и живот, всъщност са депресирани, стресирани, тревожни, несигурни, с потисната или деформирана сексуалност. 

Как да поддържаме психиката си здрава?

Богинята на здравето е Хигия – хигиената е пътят към здравето и това е валидно за състоянието на нашата психика също. Освен хигиена на тялото, на храненето, трябва да развием и хигиена на мисленето, на отношенията и на емоциите си. 

Единственият критерий за правилна, за здравословна посока за нас е дали определено занимания, място, среда, човек ни кара да се чувстваме добре или предизвиква напрежение под някаква форма у нас – наша е отговорността да разпознаваме това усещане, както и да се съобразяваме с него. Трябва да се научим и да си почиваме, но градивно – лежането, яденето, пиенето, истеричното купонясване не са почивка, напротив. Ние можем да релаксираме както в тишина и спокойствие, така и с елементи на  умерено движение, спорт, хоби, изкуство, култура, сред природата, в пътуване и т.н. Най-доброто лекарството за психиката ни са положителните емоции – тези, които са в сферата на любовта, радостта, вдъхновението.

В средата в която живеем често се раждат митове, които ни отклоняват от пътя, замърсявания на нашето мислене, защо филтърът който трябва да имаме за истината не работи така добре, притъпено ли е съзнанието ни?

Основната функция на съзнанието ни е да бъде критично, т.е. да разпознава истината от лъжата, полезните от вредните идеи, опасностите от тях и т.н. Особено важно е да може да разпознава внушенията като инструменти на манипулацията. Внушенията са твърдения, които не почиват на факти. 

Настоящата информационна епоха затруднява проверката на фактите, защото е епоха на фалшивите новини, на подмяната на истината, на непрекъснатата манипулация на възприятията, на техниката на илюзорните избори, на претоварване на вниманието, на откъсване от реалната и насочване към виртуалната реалност, на социално отчуждение, на преформатиране на цялата човешка дейност и познание. Днес фактите са заменени с мнения и стремежът е мненията, обслужващи дадена политика, да бъдат представени за факти – примерите за това са безброй. Днес повече от всякога ни е необходим баланса между отворен и възприемчив ум и критично мислене. И отново – нищо не замъглява ума така, както страхът. А единствено любовта наистина прогонва страха.

За него

Иво Величков е психотерапевт с повече от 20-годишен опит, автор на „Тайните на хипнозата“. Председател e на Българска Асоциация по Хипноза. Завършил е философия в СУ, психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis, Лондон. Преподава клинична хипноза на психолози, стоматолози и медици. Води семинари в сферата на работата с трансовите състояния, дихателните практики, използването на психофизическия ни потенциал и др. Подходът му е насочен към отключване на неподозираните знания, умения и естествени механизми, заложени във всеки от нас. Години наред посещава Индонезия, и по-специално о-в Бали. Казва, че практиките, които са запазени там, са едни от най-ефективните, които е срещал. В една определена школа те се преподават под формата на бойни изкуства, но истинската същност е работа с вътрешните органи, вибрационните честоти на мозъка, дишане, т.нар. безконтактно въздействие.