Здравейте, Зор Алеф!
Радвам се, че в днешното интервю ще поговорим за темата за "Успеха и неуспехите".
Нека в самото начало да споделите и да фокусираме вниманието върху това, че, поне на мен така ми се струва, много хора днес хвърлят изключителна енергия, усилия, време в цели, които си поставят под етикета "успех" и не след дълго време идва крахът в техния живот.
Приветствам ви!
Много точно зададен първия въпрос. Да подчертаем в самото начало, да го сложим като фундамент, като основа. Има огромна разлика между такива понятия като “успех” и “резултат”, или “ефикасност”. Човекът може да бъде изключено ефикасен като професионалист. Абсолютно да е успешен в живота и като личност. Човекът може да има впечатляващи резултати на външно ниво. Може да е постигнал изключителни плодове като писател, като художник, като певец. Може да е много известен, но заедно с това да е напълно провален като личност.
От друга страна, повечето хора, които не са постигнали каквито и да е забележителни резултати на материално ниво “дундуркат” егото си с това, че за сметка на това пък ние сме изключително добри, красиви, чисти, възвишени и духовни хора. Всичко това са едни приумици на егото - начини да се самоуспокояваме в единия и в другия случаи. И тези, които си внушават, че "ние сме успешни, защото имаме резултати”, и тези които си внушават на себе си, че “с нас всичко е наред, защото материалното е зло, успехът е илюзорен, най-важното е Духа” и т.н., те всички са в заблуда, защото Истината не е нито там, нито в другото място.
Истината е, че само трите нива на успеха носят задоволство на Душата.
Тоест, говорите за един комбиниран успех, както на духовно и последствията му в материално ниво?
Говоря за способността на човека ефикасно и без изкривявания да осъществява, материализира и изпълнява своите цели, задачи и предназначение.
Когато говориме за успех подразбираме: нашата способност ефикасно и без изкривявания да материализираме нашите цели, задачи, мечти, желания и намерения.
Разбира се, голямо изкуство е да различаваме: мечтите от желанията; намеренията на близкото време от големите цели на живота и така нататъка.
Освен това всичко това има смисъл за един човек - за една душа, живееща на тази земя, само когато Висшите цели и задачи на Душата са добре осъзнати - не директно свързани с материалния план. Защото Душата, както и тялото, което има своите първоначални инстинкти, така и Душата има своите Велики Първоначални стремежи.
Ако за тялото може да отбележим инстинкта за оцеляване, за продължение на рода и т.н. - такива естествени физически потребности - като глад и други, в случая с Душата нещата стоят по подобен начин, само че приоритетите и задачите са на едно принципиално по-високо и по-фино ниво.
За Душата животоподдържащо е да дарява обич. Животоподдържащо е да получава обич, внимание, сила и подкрепа от околните. Това са Първоначалните стремежи на Душата.
Изключително важно е Душата да осъзнава себе си, да осъзнава своята първоначална, неподвластна на времето и тлението природа. Изключително важно е Душата да направи поне няколко осъзнати крачки в посока получаване на Мъдрост и знание за природата на Битието и за света извън физическия свят. Значи всичко това са Първоначални стремежи. Душата не може да ги отхвърли. Тя не може да ги забрави.
Каквото и да се случва в този свят, каквито и препятствия да ни се изпречват, каквито и трудности да ни сполетяват, ние винаги ще се стремим да се време към осъществяването на тези задачи и стремежи.
И ако ние за всичко сме се погрижили, както е казал Руми, всичко сме изпълнили, за всичко сме помнили, но не за това, ние не сме направили нищо на този свят.
Заедно с това, трите нива: Духа, Душата на човека - неговите чувства, емоции, мечти, желания и физическия свят - трябва да са свързани йерархично. Това означава, че колкото е по-висш дадения план - Духът е над Душата, Душата е над физическото тяло - толкова са по-важни приоритетите и ценностите на Висшия план, толкова повече внимание трябва да "усмукват" към себе си.
Но, за да се достигне до тези приоритети и ценности, тоест да се събуди и интуицията, и това, което човек си носи от всичките опитности на преражданията, това трябва наистина едно поне базово различаване да се случи. Не сме ли днес свидетели днес на обратното? В много, така наречени практики, курсове, семинари за успех и така нататък, които само усилват най-ниската природа, така да се каже, на успеха - тя даже не е и успех - усилват най-първичните желания и мечти, които в един момент се превръщат в окови за самия човек.
Това всичко е така, но за щастие света е широкоспектрален. Битието и обществото, също като една част от Битието, в което живееме, не предлага само бързоразтворими хапчета за успех. Има дълбоки, велики и Древни Учения, които ни посочват какво е “успеха”.
Аз си представям как би протекъл един такъв семинар на някой съвременен коучър, както това е една модна съвременна дума - "коучинг", нали и така нататък. Ако той започне с едни думи, да кажем на Якоб-Справедливия, родният брат на Исус, който говори за “успеха” също, но по съвсем друг начин.
Ето какво казва Якоб-Справедливия за успеха. Чакай да ти го цитирам, за да разберете разликата в посланието.
Той казва:
"На който проникне в закона на Свободата - Съвършеният закон - той, бидейки не слушател бързо забравящ, а изпълнител на делото, благоуспешен ще бъде във всяко свое действане."
Понеже това е една менталност, която ни е трудно разбираема днес, един символизъм, една образност - забравена отдавна, човекът трябва да си направи голям труд, за да проникне там, но това е съкровищница.
В единият случай ти консумираш неща, които са нещо като "джънк фуд", разбирате, като “чипс” и получаваш съответната полза. В другият случай ти получаваш един достъп до една истинска съкровищница на древни, автентични знания. Защо? Защото те са проверени с векове и хилядолетия. Те не са плод на приумици на съвремени хора, които са си измислили нещо и са казали: "Да, това е яко, това е добре,това се харесва на хората".
В Русия има такава поговорка : "Аз не съм 10 рубли, за да харесвам на всички". Същата е историята с духовното знание, с истинското знание за успеха. То не се харесва на всички, защото за истинският успех Душата трябва да се труди наистина. А човекът иска бързо, веднага, сега, незабавно и ако може два пъти.
А, можем ли да кажем, в такъв случай, че всички тези души, на тяхното ниво, които ходят на тези “коучинг” ли, как ги казахте там, семинари и т.н. за успехи, че това е една в крайна сметка форма на тяхно…
Самозалъгване.
...самонаказание?
И самозалъгване. За самонаказание не бих говорил, защото има хиляди начини Душата да се самонаказва на този свят.
Едва ли някакъв семинар за бързо правене на пари, защото нали има дори магически техники. Тоест, аз си спомням един такъв известен, опитен като цяло психолог и коучър в Москва, с който и аз съм работил по време на неговите уебинари. Но прегледах материалите му за “Успеха”, които той правеше, разбира се, извън нашите предавания - аз се втрещих! Той значи показва ей така: “Вземете една банкнота 500 евро. Добре е да бъде максимално голяма банкнота. Потрийте я, помиришете я. А сега затворете очи и си спомнете най-вдъхновяващия сексуален опит, за да свържете сексуалната енергия и енергията на парите” и т.н. - И в подобни абсурдни съвети буквално се дави вниманието и възприятията на човека, който иска по някакъв начин да вземе нещата под контрол - да получи контрол върху ум си. Подобни техники не позволяват да се контролираме, подобни техники не ни дават ключове за себе трансформация. Те не ни позволяват да елиминираме от кармата си, от астралното си тяло, от ума си. Тези илюзии, заблуди и погрешни модели, които всъщност стоят като стени между нас и между нашите истински резултати, задачи на тоя свят.
Ако приемем, че успехът, под общият знаменател, нали което се възприема в обществото, е функция на ума и на мисленето, то Себепознанието вече извън и ума и чисто умствените игри, каква е методологията да се домогне човек, методите да се домогне човек до истинският духовен успех?
Значи, преди всичко нека да не заклеймяваме понятието “ум”. Умът е също широко спектрално понятие.
Добре, да го наречем разум поне.
Да. Ако го наречем “анализиращ интелект” ще бъде по-точно. Анализиращият интелект наистина не е главния ключ към успеха, но той също ни е необходим.
Като цяло всяка една ментална способност, която Всевишния е вложил в човека, тя е някаква част от пъзела на Успеха. Но не бива да се подценяват и да се разменят нещата.
Да, но не смели поставени под едно ограничение и то голямо ограничение? Защото ние ако се уповаваме само на ума или на анализиращата способност на интелекта, ние винаги изхождаме от гледната точка на земното. Но е много ограничено това.
Така, Борислав, аз всъщност исках точно затова да ти разкажа малко по-подробно. Явно тази тема и теб, изключително владее твоята душа. Значи, да започнем от основното.
Има различни нива ум. Умът не е еднородна субстанция.
- Има духовен ум, примерно духовен разум;
- има ум на Мъдростта - както го класифицират в Тибетския Будизъм например, или в будизма като цяло;
- Има анализиращ ум.
- И различаваш ум.
Анализиращият и Различаващият ум не с едно и също, макар че Различаващият ум използва аналитични инструменти. Така че тук трябва да сме наясно с това, кои части от ума трябва не да елиминираме, а да не ги надценяваме. Те си изпълняват своята роля и задачи, но това е сякаш примерно да смениш местата, да кажем, на мотиката в своята градина, нали и на трактора.
Ако ти си земеделец, на тебе ти трябва да обработваш голяма нива. Къде ще тръгнеш да я обработваш с една мотичка, нали дори и да си наемеш пет десет работника. На теб ти необходим трактор никаква селскостопанска техника. По същият начин и с ума. Не може само с концепции, планувания и всевъзможни интелектуални, около интелектуални усилия да решиш най-големите задачи в живота си. Затова е необходима бдителност. Нали разбирате думата бдителност?
Бдителност, това е разпознаване на това какво се случва с Душата ти Тук и Сега; Поддържане на съзнание и вниманието Тук и Сега; Концентрация върху обект, върху символ, върху идея, върху цел, върху задача - способност да поддържаш известно време концентрация върху дадена мисъл, върху дадена цел или дори върху дадена магическа формула, която олицетворява твоята цел. И затова нещо е необходим вече не Анализиращ ум и не обикновен интелект, с който боравим живота. Тук е необходим Концентриращ ум, Медитативен ум, Еднопосочност на Съзнанието.
Той трябва да придобие волева краска - краска на магическа воля. Такъв ум е добре шлифован, той е подготвен. Той е подготвен със съответна духовна практика.
Дори когато се запознава с първоначалните практики за осъществяване на успеха, ума се претопява - той променя начина и качеството си на действие - включват се все по-високи и по-високи структурни части на ума. Само Медитативният ум е огромна тема.
Затова често се случва при някои хора или ученици в Духовното, близките им след определен период от време да кажат: "Абе, ти не си същия" . Тоест, нещо в него се е претопило...
Това е голям комплимент.
...нещо се е претопило, нещо се е облагородило.
Както за някои хора, които са тръгнали по духовния път им казва: "Ти не си същия", по същия начин само че със съвсем друга интонация, техните съпрузи и съпруги, когато тези хора започват да се променят, казват: "А, ти вече не си същия, това е опасно което го правиш. Аз не мога да те позная. Ти си започнал там или си започнала да отстояваш своето лично пространство, започнал си да практикуваш, нямам достъп вече до живота ти по този начин, по който съм свикнал да имам." - А всъщност всичко това е защото хората се стараят да останат статични бидейки заедно с някакъв човек или партньор(мъж, жена), които са избрали път на трансформация.
Ако едната структура е статична, другата е трансформираща се, естествено на статичната структура не харесва трансформацията. Както на трансформиращата се структура не ѝ харесва много, много статичността. Тук има само един начин: или по някакъв начин хората влизат в синхрон в процесите, или живота ги раздалечава много далеч. По същият начин това е с нашите приятели, та дори и с хората с които сме споделяли дълго време живота - майки, бащи, братя, сестри.
Затова Исус казва, че: “Този, който слуша изпълнява Волята на Отеца ми Небесен, той ми е майка, сестра и брат”.
Да, тази промяна, която се осъществява на личностно ниво, на подсъзнателно ниво, на ниво смяна на приоритети, ценности, разширяване на съзнанието, придобиване на нови потребности в живота, всъщност това е най-добре дошлите първи вестоносни гълъби на Успеха. Точно това са първите вестоносни гълъби, защото Душата на човека се променя по-трудно от една скала.
...На Реалния успех. На успеха, който показва, че вървиш вече в Пътя към Истината.
Несъмнено. И когато трансформациите са градивни и позитивни и истински, тогава външните обстоятелства започват като по махане на магическа пръчка да се променят. Това, което те е спирало изчезва. Това, което те е оковавало - твоята воля, твоят разум, също отслабва своето въздействие върху теб.
Много по-лесно и по-ефикасно твоята воля е като магически инструмент, като поток трептяща сила, преодолява пространството и се фокусира върху тези точки във времето и пространството, където трябва да се извършат определени промени или да се постигнат резултати.
Можем да кажем, че се променят обстоятелствата в обкръжаващата среда. Но тук има един тънък момент: когато ученикът в духовното усети този процес да не се подмами, да не се подхлъзне в това, той да му се зароди желание да контролира материалните неща, включително и разни придобивки и така нататък. За тази тънка разлика да кажете.
Това е така нареченият псевдо-магизъм в поведението. Всъщност илюзията, че може да контролираме изцяло Живота е едно много Древно изкушение за човешкия ум.
Хората, примерно да вземеме Дианетиката на Хабърт - едно абсолютно, бих казал така, “кастриращо” от гледна точка на духовността човешкото съзнание - Те им внушават, на своите последователи на Сайнтолоджи Дианетиката, че “практикувайки диенетични технологии, вие ще придобиете свръхразум, ще станете свръх човеци, ще станете много повече от другите и ще контролирате всичко, което се случва около вас, контролирайки своя разум”. - В действителност инструментите и механизмите, които се прилагат, това са едни окастрени окултни методи, които са абсолютно лишени от тяхната Духовна съставляваща част, от тяхната Медитативна и Волева магическа част и са оставени едни такива технологични около окултни практики за изчистване на съзнанието, за придобиване там на волев контрол върху различни ситуации. Използват се някои неуро-лингвистични модели и други неща. Но, отсъства понятието Любов, отсъства понятието Състрадание, отсъства понятието Фундаментално Доверие към Всевишния, отсъства понятието Бог изобщо.
Също исках да…,Извинявайте.
Извинявай, ще завърша - Не можеш да бъдеш успешен, когато си се превърнал в един интелектуален или волев механизъм.
А, нещо повече, поставяйки си лъжовни и безсмислени мотивации - като мотивацията да контролираш всичко, да управляваш хората около себе си - по този начин стигаш до положението, че използваш чуждата воля, експлоатираш чуждите енергийни ресурси, превръщаш се в нещо като вампир на Цялото на Живота. Независимо от това, че може да не пиеш нечия жизнена сила, ти постоянно си в очакване, че хората трябва да изпълняват твоите желания и прищевки. Ситуациите в живота, ако случайно те не са точно такива, каквито ти искаш да ги видиш, в трескавия си опит да ги контролираш, да ги вкараш в своята схема, ти всъщност се превръщаш в един човек, който изнасилва Реалността около себе си. Затова, това е много нежелателна и опасна нагласа.
И в практиките, в техниките - в магическите техники на успеха, в Ученията за успеха, ние дебело подчертаваме, че успехът не се състои в способността на човека да си осигури изпълняване на всяка прищявка, желание или каприз.
Искам да ви запитам: В този поток на размисли по темата, всъщност окултния ученик, този който е тръгнал към същественото в себе си, в дълбините си, той в един така Молитвен Дух на устременост, той всъщност изобщо задава ли си въпроса, че търси успех?
Според мен той изобщо даже не мисли за успеха като успех, дори в духовното.
Искам да подчертая дебело, че не зависимо от това за какво си мисли окултния ученик в своя Молитвен Дух - идва ми да се усмихна леко, защото Молитвения Дух също е голяма тема и не бива да я надценяваме, така да кажа.
Много хора, които са отнесени от своите молитви, те изобщо не са се приближили към Духовността. Искам да го подчертая дебело това. Илюзиите в Духовния свят, в така наречения Духовен свят, не са по-малко от илюзиите в Астралния свят.
Аз не говоря за механичните молитви обаче.
Така. Точно тук е скрито възможното противоречие.
Духовните усилия не бива да да отнасят човека до толкова от неговите задачи в този свят, че той да губи бдителност, присъствие на съзнанието и на вниманието от Тук и Сега.
Ако човекът твърдо се е.., твърде се е отнесъл в молитвите си, той се превръща в тези Мъдреци отнесени от вълните на своето Забвение, за които говори Мистикът Лонг Чен в своя трактат “Прощалната песен”.
От друга страна без Общуване с Всевишния, без Дълбока и искрена Молитва, Възвание, Диалог с Небето и с Битието и с Вселената, човешкият Дух остава самотен и изолиран от Океана на Божественото Благо. Затова Балансът между духовните стремежи, духовната практика, между Молитвата и между концентрацията - способността да преживяваш Битието с всичките свои сетива, не само с така наречените Висши духовни сетива, но и с физическите, с астралните, с Пълнотата на чувствата е изключително важна. Ти материализираш, осъществяваш, реализираш своите задачи, своите желания, мечти и цели в този свят, далеч не само благодарение на своите молитви, но и благодарение на своята концентрация, на своите усилия, на своите практически действия и практическите ни действия могат да бъдат много по-красноречива молитва от нашето най-възвишено духовно състояние.
Хиляди пъти бих предпочел човекът, който действа безкористно, благородно, волево и е способен да бъде опора за ближните си, макар и не много пробуден от гледна точка на Духовността от един, така да кажем, монах, който е зает само със своето собствено спасение - илюзорно спасение, разбира се, и е зает с мислите “как да не извърши някой грях”. Това е.., изобщо недъзите на човешкия ум са много. И бих казал, че между многото недъзи на Душата и на ума, псевдодуховността също е изключително опасен път към безумието. В Учението на Йешуа, в тайното Учение на Йешуа, такава духовност е наречена “яростна Мъдрост”.
Затова не бива да бъркаме истинският Молитвен Дух, който е скромен, здържан, не се опитва да направи впечатление на околните, не заявява за себе си, винаги се изживява от човека на Дълбоко вътрешно ниво и по никакъв начин не ограничава неговата астрална и физическа Свобода. От този молитвен дух, в който човека се вглъбява, както съвремените или древните последователи на ортодоксалния Юдаизъм и ходи по улиците четейки Тора, или си разбива челото на някоя църква, или ходи дърдорейки под носа си всевъзможни религиозни текстове, или постоянно е обхванат страшната опасност на греха или Сатаната или Дявола, който го дебне наоколо. Псевдорелигиозността не ни помага, в никакъв случай.
Аз отново се радвам, че ги казахте тея неща, въпреки че не визирах религиозната част.
Аз знам какво сте визирал, но аз говоря дори, не на вас, аз говоря за тези заблуди и погрешни тълкувания на понятията, които отвеждат човека в друга посока...от целта.
Да, трябваше да бъде засегната тази тема, тъй като дори в България, в момента премного има в така наречените окултни среди, хора които са, така образно да го кажа, в облаците и абдикират от ежедневните си отговорности в живота.
Понеже използвахте думата “Молитвен” Дух, аз искам да подчертая нещо, че терминът е познат на религиозно равнище и много малко хора познават какво е “истинският Молитвен Дух” от окултна гледна точка. Така да кажеме, по този начин, по който са използвали този термин Дънов, там... Айванхов или Мистиците от 18 - 19 век, Истинските големи Мистици.
За тях Молитвата е Магическо действие. Това не е раздиране на коси, не е вайкане пред престола на Всевишния.
Точно тези Мистици, които аз най-много обичам между другото. Да ви върна малко по-рано в разговора, когато ви попитах, има ли методология за този успех?
Има.
...Като стъпки.
Има точни и ясни закони. Бих се спрял, може би върху първите пет...фундаментални закона на успеха. Така както ние ги предаваме в Школата на Единното Учение в нашата традиция. На това са посветени, между другото и последните ми семинари, и вероятно това ще бъде тема на една доста обемна книга.
Първият закон: При постигането на своите цели практикувай: осъзнатост, сдържана настойчивост и непоколебимо постоянство на усилията.
Което е свързано пряко с волята.
Точно така. Всяка дума е на своето място. Преди всичко много малко хора познават какво е Осъзнатост.
Осъзнатост, приложена към нашия успех, към резултата, който искаме да постигнеме означава: “Осъзнавай какво точно желаеш да осъществиш, да реализираш, как ще изглежда този резултат, за какво ти е нужно това и каква е мотивацията на твоите действия; И с какви възможни препятствия ще се срещнеш, осъществявайки своите задачи.”
Осъзнатостта предполага: да знаеш какво искаш да направиш; да смееш да действаш за осъществяването на своята цел; истински да желаеш това, което осъзнаваш; и най-после да поддържаш известна концентрация и мълчание за своите планове - осъзнатост, сдържана настойчивост.
Хората добре разбират какво е настойчивост, но лошо се разбира думата “сдържана” настойчивост. Това между другото е близо до дипломатическата терминология.
В дипломатическата терминология има такива понятия като “сдържан” оптимизъм - ние изразяваме когато там, еди кое си правителство е направило някакви крачки в еди каква си посока.
И за да не ги прехвалиме твърди много, понеже знаеме, че резултатите няма да бъдат тези, които ние искаме, ние казваме “изразяваме сдържан оптимизъм”.
Но какво е “сдържана настойчивост”?
Това означава: представи си, че ти си дошъл на Предверите на Всевишния, да кажеме, като предверите на някой свой приятел, който искаш да помолиш за помощ или да вземеш пари назаем, или да помолиш за някаква услуга. Как ще звъниш на звънеца? Как ще тропаш на вратата? Колко пъти ще направиш своите телефонни обаждания? Нали...Ако си натрапчив, а не настойчив ще те пратят “на майната”. По същият начин стоят взаимоотношенията с Господа.
Когато човек постоянно натиска Реалността, опитва се да Я продупчи буквално със своето усилие, всъщност прекомерната настойчивост и натрапчивост, тя е контролирана от въжделението - тук вече човека е във “въжделение”. Той не различава, че желанието се е хипертрофирало, превърнало се е във въжделение от желание и е започнало да контролира ума му, отсмуквайки силите му към себе си. Затова това е властта на въжделението, за която се говори в Тайното Учение на Йешуа.
Но сдържаната настойчивост означава - и в молитвите си към Всевишния, и в концентрацията си, и в магическите си практики, които правиш, и във визуализацията си, която правиш, когато си завършил това, което правиш, пускай нещата. Не ходи обсебен от тази цел и от тази задача. Помни, че за всичко е Божията Воля! И дори крайният резултат да се отличава от това, което ти си поставяш или дори ти да не получиш точно това, което желаеш тук, сега или да го получиш след седмица, или две седмици, или трябва да чакаш месец или година.
Нека търпението ограничава твоята настойчивост, тя да не стане натрапчивост пред Лицето на Всевишния.
Затова всъщност е прекрасната притча на Исус: Когато един човек е потропал на вратата на своя приятел, защото са му дошли гости, той нямал достатъчно хляб да ги нагости. И той потропал на вратата на приятеля си и приятеля му, който вече е бил на ложето си, както се казва в Евангелието, с децата си, му отвръща от ложето си - “Тръгни си, аз не мога сега да стана от леглото и да ти услужа. Вече е време…,вече се оттегляме за сън.” - и Исус казва: “Казвам ви, че ако той не му отвори и не му даде веднага, поради неговата молба или неговото искане, поради настойчивостта му ще Стане и ще Даде.”
Но ако същият този приятел се опитва да влезе с взлом в жилището на приятеля си и истерично крещи “Дай ми незабавно тези 5 хляба, които ми трябват да нагостя своите гости... там, дай ми още еди какво си…” - разбира се, приятеля му, дори и да изпълни неговата молба, ще го направи с изключително неприятие, от която полза няма да има.
Затова този Баланс - настойчивостта, това себеуважение, което ние проявяваме, когато искаме нещо или действаме за някакъв резултат е изключително балансираща сила.
Това е като едната част на везната - на едната част на везната е желанието и активните действия, но на другата част на везната трябва да има предпазливост, баланс, сдържаност, Покой и Непривързаност към резултата.
Всъщност, това означава “сдържана настойчивост” и “непоколебима последователност на действията”.
Човекът трябва да осъзнава, че търпението и труда, както казват руснаците, претриват всичко. Това е Първият закон.
Вторият е не по-малко важен: - “Действайки, опирай върху мощна лична мотивация.”
Най-успешни са тези действия, които са подкрепени от желанието ни, от личната ни заинтересованост. Когато говориме личната заинтересованост, това не означава меркантилност или печалбарство, или каквото и да е друго. Това означава, че Целта трябва да бъде изключително важна в нашата история на живота; в нашата палитра на личността да се вгражда естествено; трябва да задейства вътрешните ни сили; трябва да пробужда истинско желание да ѝ служиме; да я осъществяваме; да работиме за нея.
Както човекът строи къща за себе си, той мисли че в тази къща ще живеят децата му. Той мисли, че в тази къща той ще бъде щастлив. Това е негова мотивация. Както къщата се строи с желания, по същият начин и резултатите, които искаме да постигнем. Да кажеме, какво желаете да направите? Искате да да създадете някакви отношения, или искате да получите някакви практически резултати на професионално ниво. Ако вие го правите само заради оцеляването, само заради подобряването на своите физически условия, заради външния успех или заради уважението на околните - това са едни частични мотивации.
Но когато мотивацията въвлича различни аспекти на личността, когато тя обзема цялото ни същество, когато желанието е Истинско и Неподправено, тогава то се превръща в “Кръвта на действието” - “Животворната магическа сила”, която материализира, това което ние желаем. Тоест - “Опирай върху мощна лична мотивация.”
Това означава, разбира се, ти не може да правиш всичко в живота с мощна лична мотивация. Понякога се налага да правиме не съвсем това, което бихме желали да правиме, например.
Хиляди хора работят във всевъзможни служби и всевъзможни дела, които съвсем не им харесват, но за това нещо аз искам да напомня, даже не да напомня, да дам пример на нашите зрители и слушатели сега диалога на две мои ученички. - Едната, такава млада девойка, която се старае да живее спокойно без да се самоизнасилва, така да кажеме, в този живот и друга, малко по-опитна в духовен смисъл жена, която отдавна практикува, отдавна работи в Школата, работи и в социума. И едната по-младата девойка казва на другата девойка(малко по-опитната): - “Ами, аз не мога да си намеря досега работа, защото всичко, което ми предлагат не е точно това, което бих искала да правя.” И по-опитната моя ученичка отвръща: - “Да, мила моя, аз също не правя в живота съвсем това, което бих искала да правя - или правя не съвсем, това което бих искала, но това ми дава възможност да правя това, което искам наистина.” - Хубав, дълбок отговор.
Защото там са уроците.
Там са уроците. Хубав дълбок отговор. Когато човекът все търси “на хляба мекото”, да кажем и все гледа да мине по жизнената си пътека максимално неконфликтно, безболезнено, в своята зона на комфорт, така да кажем - не излизайки от тази зона на комфорта, тук няма място за голямо Пробуждане; няма място за нови енергийни възможности; няма място за прокълване на нови ресурси и сили отвътре.
Преди да продължите с другите акценти от тези вметоди, които изброявате, наситени с толкова важни, зори ключови думи, които всяка една сама по себе си може да е отправна точка за едно истинско Развитие и Успех, искам да ви запитам за две неща от последните мисли, които споделихте:
Едното е, когато човек се определи като, както казахте, да служи, как да намери баланса, да не изпадне в ситуация на прекалено служене? Както например пчелите - до такава степен служат - до смърт, буквално.
А, другото е, във връзка с тази ситуация, с тези две ваши ученички, която искам да ви попитам е затова, че когато човек не работи професия, която иска, той е принуден да слага маски пред лицето си. Не, тия маски сега покрай пандемията - многото други пластове маски, за да се скрие.
По няколко маски една върху друга.
Да.
В постигането и на висшите задачи на една Душа, такива като Просветление, като реализация на своето истинско “Аз”, като отприщване на Любов към Битието и към ближните, като Развитие на различните аспекти на своята личност, като възстановяване на Своята Цялостност, Единство - способност да бъдеме щастливи - това са висшите задачи на Душата - Истински Щастливи, така и в практическите задачи на Душата, примерно: служението към близките хора, осъществяването на нашите големи цели, на които също трябва да служим - примерно, когато ти правиш нещо за своите деца, ти служиш и на децата и на тази цел. И служението трябва да е Радост за тебе. Но в никакъв случай, разбира се, не бива да се превръщаме в роби на цели и на желания. Защото има понятието “служение”, има понятието “обслужване”. Никого не бива да обслужваме в този свят.
Не бива да обслужваме нито своето его, не бива да обслужваме нито своите прищевки - трябва да ги различаваме от истинските и важни желания. Трябва с усмивка, а не с такава монашеска ярост да гледаме своите там прищевки по по-естествени материални желания, с усмивка без да им отделяме, както палави деца - вие ще го потупате по бузата, ще му дадете бонбонче то ще е щастливо. Но няма да воювате с едно дете и да крещите върху него и да кажете: “как така, как смееш да ми искаш сега да те разхождам, когато там, аз съм зает” - или каквото и да е друго.
По същият начин, не бива да се превръщаме в роби на чужди интереси, защото това е загуба на себеуважение; загуба на себеидентификация.
Ако човекът смята, че Господ най-много или Битието най-много иска от него, той буквално да се “сплеска като мекица”, както казват…Да се “сплеска като мекица”, за да бъде полезен постоянно и за всички около себе си, да служи на всичко, да прави всичко. Но при това, той забравя, че той има самоидентификация, свое “Аз” - задачи на този “Аз”; потребност към уединение; потребност за възстановяване на сили; потребност за свой неподправен Диалог с Всевишния; потребност за Безмълвие, усамотение; Потребност за персонално и лично щастие - и всичко това отива далеч на заден план, пред това голямо, голямо служение на държава, за социум, за семейство - можем да измислим много, много посоки, в които да служиме.
Но тук пак баланса е разкъсан, пак Душата е разкъсана; пак личността е разпиляна, защото дискомфорта, противоречието, колкото и да го подтискаш ще живее в тебе. Ти ще живееш осъзнавайки, че ти робуваш, а не служиш в Пълнотата на Съзнанието, с Цялото си Сърце, влагайки всичките усилия в Душата си.
Ние трябва да имаме големи Цели, на които да служим. Само служейки на Големи Цели, ние отприщваме Вътрешни сили.
Но в служението на големите цели, ние трябва да помниме, че когато стигаме към тази Цел, както кораб стига в едно пристанище, трябва да влезе в пристанището не само кораба, трябва да влезе и целият екипаж - и капитана, и матроси, моряците, и пътниците. Нямаме задача да влезе кораба с мъртъв екипаж на борда.
И отделно кораба трябва да влезе много плавно, тихо, нали?
Разбира се.
В реализацията на важни цели и задачи има място за Свръх-Усилия.
Но Свръх-усилието трябва да бъде добре осъзнато: Защо го правиме? И трябва да разбираме, че след свръх-усилие, трябва да има “пауза на Безмълвие” и “период на Покой”.
А хората възприемат успеха в живота: “Свръх усилия, свръх усилия, още свръх усилия - ще поработя 5, 10, 15 години като роб, за да реализирам еди какви си задачи.” - После в пристанището влиза един кораб без моряци и без пътници. Влиза една обвивка от човека, но човека това не го разбира.
И всъщност и коренът и причината, това е невежество - отсъствие на осъзнаване за своята Истинска Природа и за нейните задачи и потребности; за нейните възможности; и също така отсъствие на себеуважение.
Затова един от важните закони на Успеха, това е: “Култивирай Духовното си Достойнство. Осъзнавай какво е Духовно Достойнство.”
То по този начин, човек, в това себеуважение, той култивира уважение към Самия Творец, към Самия Бог.
Уважавайки себе си и отчитайки своите Първоначални стремежи - Първоначалните стремежи на Душата; уважавайки тези стремежи; Давайки на тези стремежи “храна” - защото примерно, за да осъществиш Стремежа да даряваш Любов и да бъдеш обичан, ти трябва наистина не само да се замислиш, но да дадеш правото на Любовта да действа чрез тебе, да махнеш пречките от пътя ѝ.
Как може да дадеш възможност Тя да действа през тебе свободно, ако ти си задръстил този канал, примерно с вкопчвания в постоянни материални обекти; с безгранични тревоги, за това какво ще се случи утре; какво ще бъде “ако; какво ще се случи “ако не успея в еди кое си посоки.
И човек постоянно мисли - “Първо, аз ще изпълня всичките си материални задачи, после ще дам път на Висшето и на Голямото през мене.” - Но така не става. Не става и наобратното. Не става и когато човекът мисли само за своите Висши задачи и своите практически цели той е загърбил, и не се фокусира върху нищо конкретно - умът не е конкретизиран.
Аз се сещам за един пример, който е много широко разпространен и е свързан с въпроса, който ви зададох за многото пластове, маски, които хората си слагат.
И той е в това, че много често, основно по-младите хора, за да оправдаят насадени очаквания от страна на родители, близки и така нататък, по отношение разбира се на успеха нали, в социума, във всякакъв аспект, започват да изпълняват една чужда роля.
Да играят по чужд сценарий, да.
Това е много често срещано явление, защото повечето деца се възпитават по този начин, че те са някакво продължение на своите родители.
Децата не са продължение на родителите. Те имат разбира се задачи и задължения към родителите си, както и на обратно. Но в никакъв случай те не са инструменти на осъществяване на нереализираните мечти, копнежи и амбиции на техните родители.
По същият начин, както с Етиката и Морала. Често бъркаме етиката и морала.
Мислиме, че етика и добропорядъчност е това, което ни е вложил рода, Конституцията на нашата държава, нашата Църква и Религия и така натака. Всъщност всичките тези понятия са едно относително временно и преходно явление.
А, Етиката си остава такава каквато си е била преди 5 хиляди години, тя си е същата и сега. И затова човек бърка приоритети, ценности и задачи.
И преди всичко трябва да спазваме тук едно напътствие - много древно напътствие от един древноегипетски жрец, Тахетеп, който казва: “Докато ти съществуваш, следвай Сърцето си. Не жали време, за да последваш Сърцето. Да не използваш порива на Сърцето означава да разрушиш Животворната Мощ на КА.” - “Ка” е Душа - астрално тяло.
Мислейки за Порива на Сърцето, ние стигаме до въпроса: “Какво сме наистина?”; “За какво наистина копнее Душата ни?” - не само тялото ни; Дали ще ни направи по-цялостни, щастливи, красиви, богати и разнообразни хора - разнообразни с различни краски, с различни аспекти на личността, с различни нюанси на индивидуалността, които са проявени; Осъществяването на Стремежите и задачите на околните хора.
В никакъв случай изпълняването на желанието на околните не бива да ни връзва, закотвя, поробва или да нарушава нашата Цялостност и Самоидентификация. Това са много важни неща.
Ние не може да преминем живота си по този начин, че да се харесаме на всички. Не можеме да изпълниме всички очаквания - просто невъзможно. Винаги ще има хора, чиито очаквания са останали неизпълнени.
От друга страна, в никакъв случай не бива да се превръщаме в слепи егоисти, които живеят само за своите наслади, удоволствия и амбиции. Затова е много важно да разделяме големите желания, цели, стремежи и мечти от желания, амбиции, копнеж за удоволствие и наслади.
Ако допуснем, че човек се освободи от примката на чуждото оценяване - зависимостта от чуждото оценяване и тръгне наистина по една по същностна ценностна система - морални устои, качества, стремеж и така нататък, има ли обаче и ако “да”, той здравословен ли е този, бих казал “риск” даже, вече в Душата му, постоянно да има едно усещане, вече не за оценката от хората, от обществото и така нататък, а как ще бъде оценен от Невидимия свят?
Да, здравословно е. Защото, затова се казва в Древните Учения: “Действай така, сякаш си постоянно пред Престола и пред Погледа на Всевишния.”
Но от друга страна, оценката на Невидимия свят много често е манипулирана в нашия ум от около-морални постулати и твърдения, че Невидимия свят би искал от нас това или това, а в действителност Невидимия свят изобщо не му пука за повечето неща, за които ние се тревожим.
Да кажем, че неосъжда примерно.
Разбира се! Не осъжда и изобщо не забелязва тези неща.
Разбира се, не говорим за моменти, когато човека изпада във вкопчвания, във фиксации, защото всичко това, не че предизвиква отрицателна оценка от Невидимия свят, всичко това прави човека трудно забележим за Невидимия свят.
Аз ви моля да се вглъбите обаче в тази разлика, в тази интерпретация.
Тоест…
Повечето хора се страхуват от осъждане от Господ, от Невидимия свят. На някои хора изобщо не им пука за Невидимия свят. Но в действителност Истината не е нито там, нито там.
Истината е там, че с нехармонични и неосъзнати действия, ние се отдалечаваме от Невидимия свят, не предизвикваме оценка.
...сами.
Искам да повторя, да подчертая дебело. Не предизвикваме отрицателна оценка, не предизвикваме Гняв Божи, не предизвикваме “погнуса” от Небето. Защото Небето и Господ не са способни на подобни човешки чувства - чисто човешки чувства.
Тоест, сами се отдалечаваме. А когато усилваме нашите качества, добродетели и изначални, бих казал, състояния на Душата, на Духа, тогава вече ставаме видими…
Не само, че ставаме видими - Практикуваме Възсъединение с Благото. Защото всяко едно осъзнато духовно усилие, което носи наслада на нашата собствена Душа преди всичко.
Защото духовните усилия са безсмислени ако не ни носят наслада, удоволствие и Покой. Изпълнени по принуда, изпълнени под пресинг на морални постулати, изпълнени “защото така трябва”, изпълнени “защото трябва да се ходи на църква”, изпълнени “защото това искат нашите родители”, изпълнени “защото това е по-полезно отколкото да не се прави нищо друго” нали.
Разбира се, по-добре е човек да води здравословен начин на живот, а не да пуши и да разлага физическото си тяло с алкохол или някакви низки страсти. Но, и този здравословен начин на живот с едно “постническо лице” и с една “около монашеска нагласа”, изобщо не го ползува и неговия жизнен път.
И може здравословният начин на живот да се окаже болестно състояние.
Затова говориме: “Действай, опирайки върху мощна лична мотивация” - трябва да усещаш своите действия като Истинско продължение.
Както ние усещаме ръцете - продължение на тялото; пръста, пръстите, които се движат - продължение на ръката; нашите близки хора - усещаме част от своята Душа. По същият начин нашите действия трябва да бъдат продължение…, те трябва да бъдат “Невидими ръце на Душата” ни. Тогава те са благоуспешни.
То така се получава, че успехът всъщност - Същинският Успех е когато направим така, че да станем “видими за Невидимия свят”?
Видими за Невидимия свят - между другото това е хубав образ, ще го използваме на някоя своя лекция.
Да, да станем видими, достъпни. Аз бих казал светещи за Невидимия свят, защото човека започва да свети, да излъчва пулсации, вибрации. Колкото повече активни действия той извършва, толкова повече енергия генерира в околното пространство.
Самата Молитва, тя е Поток сила, светлина и трептения, генерирани в пространството. Молбата към Всевишния за Помощ - Тя е Послание в пространството.
Всяка искрено отправено Послание среща своя отговор на Небето. На всяко волево настойчиво и правилно формулирано Намерение, което ние отправяме като “бял вестонесен гълъб” - като продължение на Душата ни в пространството - се връща друг гълъб, който каца върху нашия Прозорец - Отговора на Битието.
Искам да си позволя в края на нашето интервю един малко извън темата въпрос. Може ли да споделите, доколкото е допустимо, част от историята за пръстена, който е на дясната ви ръка?
Пръстенът на дясната ми ръка, това е Знак в Ордена Единното Учение - вътрешна структура в Школата на Единното Учение.
Той свързва три традиции: Древноегипетската - кръстът Анкх, с изумруда, който символизира Разцъфването на Живота; Древноюдейският Мистицизъм - с великото Име Божията…(Тетра)Граматон; и Кръстът на Единството, което е всъщност Третия клон на тези традиции: на Древноегипетската и на Юдейската Мистична традиция.
Особено когато казахте за Египет, не знам защо, си представих една нишка, която свързва по един странен начин Египет с България, но и с Русия.
Древноегипетската традиция е мощен корен, много мощен корен, от който расте голямото Дърво на Херметичния Мистицизъм и на Европейския Мистицизъм като цяло.
Бих казал, че семето на Египетският Мистицизъм е оплодотворило и Юдейският Мистицизъм, и до голяма степен Ислямският Мистицизъм, и в много голяма степен Гръцкия Херметизъм.
Бих казал в една такава...в едно доминиращо въздействие върху Гръцкия Херметизъм. От Древногръцкият Херметизъм, който всъщност е Единосъщ, до голяма степен на Тракийското орфико-питагорейско Учение, стигаме до България. Това е много понятно. Връзката е несъмнена.
В такъв случай обаче и тази нишка, тепърва: България-Русия - можем да кажем, поне аз я чувствам като някаква точка в спиралата на бъдещето?
Връзката между България и Русия е била и си остава изключително силна. Това е Връзка на Сърца, на Души, на два народа, които са вървели по един много близък Духовен път.
Развитието на културите е имало изключително много подобия. Менталността има изключително много подобия. И чрез, между другото, чрез България и чрез Византия, и чрез - на по-дълбоко ниво Древногръцката Мистична традиция - също е породен и така наречения Православен християнски Мистицизъм. Тези връзки са несъмнени, те са на по-дълбоки нива, отколкото ние ги разбираме. И всъщност този Християнски Мистицизъм, който действа и съществува и тук, има го и в Русия, много силно развит, но макар и не толкова очевиден за външния наблюдател. Той е много повече от формализирането Православие или дори от добре практикуваното Православие.
Всъщност Християнският Мистицизъм дори не е Православен по Същина. В дълбоките си корени това е Есейски и Елински Херметизъм. - Есейски Мистицизъм, Юдейски Мистицизъм, Елински Херметизъм. И тези древни традиции, те всъщност са изградили духовната менталност и на българина и на руснака. Говориме за търсещите хора, разбира се.
И не случайно, Учителя Беинса Дуно, казва че разпространението в глобален мащаб на Обновеното Христово Учение ще стане през Русия.
Ние имаме такава формула в Школата на Единното Учение:
“И нека Зората на Обновената Истина да изгрее и да се разлее над Земята, където свещенодействието и човечеството, съединено в Единна Братска Верига.”
Искам да кажа, че аз не виждам Русия или България като Месия или Спасители на човечеството, защото това е твърде префърцунен образ. Но, несъмнено тази особена мистична Духовност по тези земи, и тук в момента, и в този етап на Развитието на цивилизацията, е изключително по-ярка, отколкото това се случва в съвременна Европа или в Америка, или където и да е в другите държави. Може би се доближава донякъде до тази Духовност, която наблюдаваме в Индийският Мистицизъм. Но Индийският Мистицизъм си е съвсем отделно мета-историческо явление.
А Духовността - Древната Херметична Духовност, която е намерила нов Живот днес в България, като наследница на Тракийското Учение в Русия, като наследница на Елинският Мистицизъм, това е вече нов вид менталност. Менталност, която е едновременно научна от едната страна, добре подкована на духовна, практическа, теоретическа и на такава магическа подплънка е сложена. А от друга страна е подкрепено от самия жертвен, огнен и темпераментен Дух на Славянството.
Затова мисля, че Русия и България наистина имат особена, изключително важна роля в преобразуванието на съвременната менталност на човечеството като Цяло.
Тези плодове, които ще бъдат получени тука, както те бяха получени по Дъновско време и по-рано, те ще ползуват целия свят.
Благодаря ви за споделените Слова.
От Цялото Сърце...
