Борислав: Можем ли да кажем, че тайните на египетската мъдрост са слънчеви тайни на една неземна цивилизация?
Зор Алеф: Приветствам Ви, Борислав. И винаги с огромна радост работя с Вас и с Портал 12. Вие се стремите да транслирате духовната мъдрост към човешките души. Тя приема безброй лица, облича се в много одежди. Древноегипетската мъдрост може би е най-бляскавата от древните одежди на Мъдростта. Мъдростта се е обличала в много обвивки, приемала е много форми, явявала се е с множество човешки и не човешки лица на човека. Понякога тя е била давана от велики Учители, Майстори, жреци. Понякога тя е била съобщавана на хората от висши духове и Посветени, които са завършили своя земен път. Но да се говори за древноегипетската мъдрост като слънчева мъдрост, дадена от неземна цивилизация, не е точно. Да, съществува учение, не бих го нарекъл легенда, по-скоро учение в древноегипетското жречество, според което, в учението на древните египтяни има извънземен произход. Но това е един от произходите на учението. Не е единственият корен. Ние намираме много интересни слова за това в Библията. За синовете на звездите, които слезли в древни времена на Земята. Това писание принадлежи на Моисей.
Много интересно свидетелство. Не е посочено в коя част на Земята се е случило това. Но имайки в предвид, че Моисей е оперирал точно със знанията, преданията и мъдростта на египетските жреци... на друго място четем: „И беше научен Моисей на цялата премъдрост египетска”, и това не е случайно. Той неслучайно използва тези предания в Библията и не случайно тя започва с тях. Според данните, които имаме и съпоставяйки тези слова с преданията, които дава жрецът Манетон, които дава Платон, които са записани в текстовете на пирамидите, можем да направим извод, че в древни времена в Египет е дошло човешко племе, наречено синове на звездите или Божествени синове, които вече са носили този извънземен ген. Предполага се, че това е племето на атлантите. След затъването на Атлантида, говорейки само за древни предания, не за доказани факти, но според моето възприятие по-голямата част са истина.“И видяха синовете на звездите дъщерите человечески, че те са красиви. И ги взимаха за жени, който която хареса. И от тези бракове се роди племе, племе на гиганти, и това беше племе славно и величествено за онези времена”.
Борислав: Има и интуитивен и свръхсетивен подход, който доказва това. Когато казах неземна мъдрост, имах предвид точно мъдрост от нива и сфери на съществувание, които са по-висши от земната. Можем ли да кажем, че Египет е колония на Атлантида?
Зор Алеф: Не бих казал така, защото нямаме никакви доказателства за това. Свръхсетивният опит е нещо чудесно, но твърде много хора са спекулирали с този опит и какви ли не безумни откровения и налудничави идеи са давани като родени от свръхсетивен опит. Този опит дава откровения, но не и доказателства. Чрез свръхсетивния опит могат са бъдат доказани някои неща, когато са поставени като научен експеримент. Примерно - ясновидство, телепатия и други подобни. Аз бих предпочел да се опираме върху древни предания, документи, върху свидетелства, традиции, учения, отколкото върху свръхсетивен опит на дадени индивиди. Независимо, че той може да бъде достоверен. Аз не отричам това. Но той не потвърждава а илюстрира, според мен.
Борислав: Можем ли да кажем, че древноегипетската мъдрост е силно повлияна от напреднали същества, които да помогнат на земната цивилизация да не повтори фаталните грешки от Атлантида?
Зор Алеф: Да, можем да кажем така. За фаталните грешки на атлантите ние не знаем толкова много. Не без основание можем да предположим, че синовете на звездите, за които говори Моисей, са се установили точно там, в Атлантида. Защо? Много са интересни начините на строителството, които развиват от една страна египтяните, от друга страна южно-американските древни цивилизации – инките, ацтеките, маите и др. Според преданието атлантите са тръгнали в две посоки, когато континентът започва да потъва и да претърпява всевъзможни катаклизми. Едните са тръгнали на Запад, а другите на Изток. Това сходство на пирамидо-подобните постройки. Знаем, че първите пирамиди в Египет са стъпаловидни, както най-великата стъпаловидна пирамида на фараон Джосер, построена по времето на Имхотеп.

Към колкото по-древни времена на Египет отиваме, толкова сме по-близо до тези атлантически традиции. Виждаме и знаем, че точно пирамидите на инките, ацтеките и маите са предимно стъпаловидни. И независимо, че се стига до много изкривявания на тези учения, при южно-американските народи не е имало толкова съвършена теология, каквато е била развита в Египет. При южно-американските народи, виждаме, че се беше стигнало до доста сериозни изкривявания на тези първоначални знания, вероятно донесени там от атлантите, тъй като са били практикувани доста изобилно и човешки жертвоприношения, което в Египет никога не се е случвало. Вероятно знанието се развива в две различни посоки, макар че коренът е един.
Египтяните не остават с някакъв мъртъв багаж, знание или предадени техники за строителство, медицина и т.н. Те изключително дълбоко, мъдро и човечно развиват тези знания. Изработват едно учение, което първо е толерантно към човешката душа, към вярванията и култовете, които са съществували по света. Египтяните не отхвърлят нищо. Те не настояват за догматично притежание на истината. Те не развиват сектантско мислене, което е присъщо за по-нататъшните религии и традиции, включително и за традицията на Моисей. Защо го наричам сектантско мислене? Защото няма провъзгласявания на единствена и непогрешима вяра. Това е предимно една много толерантна и духовна култура. И точно затова тя е толкова ценна, защото е всеобхватна. Теологията има съвършен символизъм. Всяко от божествата, всеки от героите на епосите или на митовете, представлява някаква космическа сила или има аналогия с качествата и свойствата на душата. Всичко това има аналогии на много нива в психологическия процес, в енергийния процес, в живота на Космоса и Вселената. Ето защо е толкова обемно и дълбоко това знание. По времето на Древен Египет, според нас, ние се срещаме не директно със Синовете на звездите, а с техните генетични наследници, с атлантите, които носят до голяма степен знанието им, колкото са съумели да запазят от него. Също така гена, защото ние говорим за две очевидно генетично съвместими цивилизации - извънземната и човешката. Но освен всичко това, висшите духове и божествени същества са продължили да напътстват растящата земна цивилизация.

Борислав: Тоест, посоката, по която чисто геометрически са подредени върховете на пирамидите към Сириус конкретно, косвено сочат за произхода на цивилизацията?
Зор Алеф: Да. Сириус е била особено почитана звезда от египтяните. В един от древноегипетските магически текстове за възстановяване целостта на Озирис се казва буквално следното:
„Частите на моето тяло бяха възсъединени. Това, което ми бе отнето, се завърна. Разпиляното беше събрано. Моите очи бяха отворени за да виждат Светлината на Великата звезда”.
Става въпрос за звезда Сириус, към която наистина са ориентирани върховете на пирамидите.
Борислав: Ако приемем, че тази мъдрост, която слиза е да защити земляните от грешките по време на краха на Атлантида, то няколко хиляди години след това, когато идва Христос, можем ли да кажем, че самият Христос възобновява египетската мъдрост?
Зор Алеф: Да, несъмнено. Дори нещо повече. Той дава съвсем друга тоналност и друго още по-високо и по-хармонично звучене. Лично бих заявил и бих се подписал под тези думи, че в Тайното учение на Йешуа, древноегипетската мъдрост намира своята кулминация. Тя е извървяла хиляди години път, за да бъде увенчана, както пирамидата е увенчана с пирамидиона - горния камък, Бен-бенът. Така и египетската мъдрост се увенчава с учението на Христос, и това не са празни слова. Есеите, от които Иисус черпи знание и вдъхновение, където той се възпитава до 30-годишната си възраст и където работи вече като един от Съвършените на есейското братство.... Повтарям, това не са празни слова. Те са подкрепени с много нови документи, открития, с работата върху текстовете от Кумран и текстовете от Наг-Хамади, подкрепени са с текстовете на Евангелието от Тома, квеле източникът[1], и много други. Това е много основателно изказване, не е плод на фантазия... Та есеите (един от Съвършените на тази Община, е бил самият Йешуа) твърдо почиват върху древноегипетската мъдрост. Те съединяват юдейския мистицизъм на Моисей и знанието на египетските жреци. Ако се зачетем внимателно в така наречените псалми на Праведния Наставник на есеите, уникални текстове от текстовете на Кумранската общност, виждаме удивителни аналогии между тези текстове с текстовете от Херметичната библиотека на Александрия. Знаем, че есеите са изучавали тези документи.

Знаем, че те са били носители на древноегипетската мъдрост в Юдея. Нещо повече. Официално есеите са имали три важни центъра. Центъра в Дамаск, от който по предания, учението се е развило и където то е родено. Центъра в Александрия в Северен Египет и центъра в Кумран. Това са били трите най-важни центъра за есейския мизтицизъм и всъщност Йешуа се явява възобновител на самата есейска мъдрост, която е наследничка на древноегипетската мъдрост. Александрийските есеи, например, са носили благородната титла – терапевтите или целителите. За тях се говори директно, че те са били наследници на древноегипетската школа на Свещената терапия, на школата на Имхотеп, който в Гърция е наречен Асклепий, от римляните - Ескулап.
Борислав: А от Дамаск тръгват двамата сирийци, които посрещат Иисус при раждането Му...
Зор Алеф: Да, така наречените влъхви и това също не е случайно. Но ако историята около раждането на Йешуа е по-скоро красива и символична, как точно е бил роден, къде... Не можем да кажем, че той е бил роден в Назарет или Витлеем. Специално що се касае за Назарет, както наричат Иисус Йешуа от Назарет, никакъв Назарет не е съществувал в тези времена. Няма го на нито една римска карта. Вие знаете, че населените места, градовете и селата за римляните, които са ги владеели по онова време, са били облагани на данъци. Няма такъв град Назарет на нито една римска карта, той се е появил доста след Йешуа. И той не е бил Йешуа от Назарет, а Йешуа Назир – Йешуа Посветения. Назореец, а не Назаритянин.
Борислав: Хората са свикнали да говорят за Иисус, в годините преди да извърви пътя до Христос, божествено. Но все пак отивайки в Египет, кой го посреща и напътства да си възстанови изгубената памет при слизането си в плътна материя?
Зор Алеф: Ние имаме само откъслечни данни за това, че Йешуа като малък е бил в Египет с Йосиф и Мария. Ние нямаме никакви данни за това, че е получил посвещение в Египет. Защо? Самата Кумранска общност, есеите в Юдея, живеещи в Кумран по онова време, са били изградена и сериозна организация, притежаваща знания и практики, за да дадат пробуждане на неговия месиански дух. Искам да подчертая, че единственият смисъл на съществуването на Есейското братство, те самите са виждали в идването на Месията, в приготвянето за идването на Месията. За първи път по обозначение на Християнското учение, Новият Завет, не е дадено от Христос. Понятието Нов Завет се явява 200 години преди него в текстовете на Праведния Наставник на есеите. Цитирам буквално: „И това е община на Новия Завет”. Есеите са използвали няколко названия, които проливат светлина кои са били и на какво са служили. Едно от названията на тяхната дейност и на тяхното братство е Община на Новия Завет, според документите. Друго название - Братство на синовете на Светлината. Третото названието на есейската общност е Братство на синовете на Садок. Наследниците първосвещеник Садок, живял по Соломоново време и възведен в сан на Първосвещеник лично от цар Соломон. И най-загадъчното и странно название, това е самата община или Братство на есеите. Подразбира се, че те са възприели това название за да изпълнят пророчеството на пророк Исаия:
Това е пророк Исаия, пророчеството за Йешуа. Много е интересно защо той казва „от рода Есеев“? Есей е бил бащата на цар Давид. Исаия Йерусалимски можеше да каже спокойно „от рода Давидов“, тъй като Есей, неговият баща, е бил богат фермер, използвайки съвременния език. Той не се отличавал с някакво особено знание или мъдрост. Не е имал месианска титла, каквато е имал цар Давид. Неслучайно есеите използват това пророчество, защото те са били сигурни, че чрез тях ще се яви Месията. Те се наричат Братство на есеите. „За да произлезне израстъкът от корена Есеев“. Исаия казва „Месията ще дойде от корена Есеев“ от корена на есеите и те приемат това име, за да засвидетелсват, че от тяхното братство ще излезе Месията.„Ще произлезе Назир, ще произлезе Незер – игра на думи, „Назир“ – посветен, „Незер“ - израстък , израстък от корена Есеев и ще се разпространи. И Той ще бъде Словото на устните Му правда, и Той ще съди страдалците на Земята според правдата, и ще съди не по виждане на очите си, и не по чуване на ушите си ще решава делата на страдалците земни, но ще бъде Неговата препаска правда и одеяние Истина”.
Борислав: Ключовите фигури сред есеите не са живели във времето. Те са живеели извън времето и всичко това за външния свят е било пророчество. Те са били преносители на висше съзнание.
Зор Алеф: Да. Искам да подчертая, че тримата най-големи есеи, които ние познаваме по име, без да броим такива достойни представители и поддръжници на есейската мисъл, каквито са били Климент Александрийски, един от Отците на ранната църква, или историкът Йосиф Флавий, мистик и есейски възпитаник навремето. Но великите синове на есейското братство са били Йоан Кръстител, братовчедът на Йешуа.. самият Йешуа Назир, Йешуа Посветения и родният му брат по Йосиф, Яков Справедливия, големият му брат. Ние не обсъждаме дали той е бил роден от Мария, майката на Иисус, или Яков е бил дете на Йосиф от предишен брак или от друга жена, но знаем, че Яков е бил роден брат на Иисус, вероятно по бащина линия. Почитанието към тези хора е било изключително голямо, тъй като дейността и двамата, и на Яков Справедливия и на Йоан Кръстител, започва доста преди официално да бъде обявено за мисията на самия Йешуа. И когато говорим за пътя от Йешуа към Христос, по-правилно би било да кажем пътя от Йешуа към Машиах, към Месия. Христос е само гръцки превод на тази дума. Искам да подчертая, че първите ученици на Христос, не всички са го наричали Йешуа Машиах. За тях Той е бил Учителя, Син Божий.
Борислав: Засягате една тема за различните имена. Многократно съм се питал доколко е позволено да се ползват в днешните времена...
Зор Алеф: Машиах не е име. Машиах е титла, определение на призванието, характеристика на пътя на човека. В юдейската история и духовна култура, тази титла Машиах носи не само Йешуа. Преди него я носят цар Давид, някои от великите пророци, самият Моисей, дори и Исус Навин, към когото никак не изпитвам симпатия заради злодеянията, които е извършил и градовете, които е изтребил. Четем Библията като исторически документ, все пак. Дори той е носил такава титла, Машиях, Помазаник Божий. За древните юдеи Машиах не е бил точно духовен учител, не толкова божествен Син, колкото спасител конкретно на еврейския народ.
Борислав: Евреите избират за своя първа буква от азбуката, буква от египетските йероглифи, която и Вие сте избрали или Ви е дадена...?
Зор Алеф: Не е съвсем така. Алеф (א) е универсален символ. Аналог има в арабската, асирийската и арамейска азбуки. Там буквата Алеф присъства като Алиф или Алеф, както и във финикийската азбука. Естествено всичко това е наследено от Египет, но в Египет тази буква не се казва Алеф.

Символизмът на буквата е взет оттам, идеята за връзката на трите свята. Алеф е много интересна буква. Това са три букви Йод (י) свързани в една система. Йод е най-малката буква в еврейската азбука. Тя олицетворява Първоначалната духовна природа на света. Имаме един Йод, който е горе в горния план в сферите на Духа и имаме един Йод, който е като една мека плавна линия, свързваща двата свята - горния и долния. Тя едновременно опира в Небето и в Земята и имаме един долен Йод, който е насочен към Земята. Това е една от най-древните пози на маговете, позата Алеф. Неслучайно древноеврейската, арамейската, асирийската и арабската азбука използват тази буква като своя първооснова. И гърците произвеждат от буквата Алеф своята Алфа-Бета, а при юдеите това е Алеф-Бейт (чете се отляво надясно: אב).
Борислав: Какви тайни пазят от днешната ни цивилизация египетските йероглифи и какво съхраняват?
Зор Алеф: Преди всичко има два вида писма. Клинописно писмо, което е предназначено за документи, за текстове, за записване на разгърнати мисли и има сакрално писмо, символично писмо, където всеки йероглиф има и звуково значение и преди всичко, свещено символично значение. Например, египетската буква “н” е началното име на бог Нун и то се записва като вълниста линия, като вода. „Аз съм бог Нун, водата на глъбините”. Но това не е просто вода. На едно ниво това е вода, на друго ниво това е астрален свят и океан от енергия. „Аз излетях от първоначалните води“, казва великият пръв скарабей. Тази вълниста линия олицетворява физическата вода, водите на астралния океан, на божественото благо. И на трето ниво - първични води, от които е произлязъл света. Така различните йероглифи, различните букви, имат различни нива на разбиране. Можеш да ги разбереш сакрално-теургично, астрално-магично и можеш да ги разбираш директно според физическия им смисъл и значение.
Борислав: Тоест, това, което е останало като видими знаци под формата на йероглифи. Отново опираме до способността за различаване от всяка отделна душа.
Зор Алеф: Ще ви дам пример. Когато египетски жрец иска да напише: Аз съм син на живота – Инк Са Анх – на египетски език, йероглифът Анх може да бъде прочетен просто като живот, Анх. А може да бъде прочетен като редица сакрални понятия, свързани с понятието живот, но много надхвърлящи го. Ето защо понятието живот е едно от централните магически понятия. И в учението на Йешуа, той казва: „Блажен е, който се е потрудил. Той е намерил живота.”
Тук става въпрос и за духовния живот.

Става въпрос и затова, че животът е особен вид връзка между Духа и материята. Става въпрос и за това, че животът е триединство. На по-дълбоки нива става въпрос за връзката на трите аспекта на Анх – земната енергия Хеб, небесната енергия Нут и въздушната енергия Шун. И всичко това го четем в един символ, в един йероглиф. Да не говорим за това, че например, четирите фундаментални ключове, стълба на древноегипетската мъдрост и символизма – Анх, Нефер, Сема, Хетеп, тоест Живота, Благото, Мъдростта и Ликуването, те имат най-малко по двадесетина символични прочитания всеки от йероглифите. И само от контекста на заклинанието, или от контекста на словото, ти можеш да разбираш точния смисъл, който жрецът е искал да вложи в това, което е казал. Давам пример веднага. Взимаме текста: „Аз излетях от първоначалните води”. Тук веднага става ясно, че става въпрос за първосътворението, не просто води, а първоначалните води, когато не е съществувало битието. И това е реч, която произнася великия първи скарабей, роден от смеха или звука, който е издал първия Бену, великата бяла чапла, застанала на хълма Бен-Бен, който се е вдигнал над тези води и космическите вълни на хаоса - първоначалните води. И от сблъсъка на тези две енергии, творческата, ликуваща, разливаща се във всички посоки енергия на белокрилия Бену и първоначалните води на космическия хаос, се ражда скарабей.
Защо е избран точно този образ и символ? Ето така се построяват древноегипетеките тайни. Всичко е свързано едно с друго. Вие, Борислав, казахте че Египет е наследник на слънчева мъдрост. Да, египетската мъдрост е слънчева по природа. Египтяните са почитали Светлината като една от първите субстанции на живота. „Моята плът е лъчезарна. Аз съм Светлина”, казва жрецът, когато изрича Заклинанието, посветено на победата на Хор над Сет. „Моята плът е лъчезарна. Аз съм Светлина и в свещения миг, когато отстъпва Сет, аз съм Тот – богът на мъдростта и словото - разделил противниците древни, разлял вечните води между враговете.”
Няма как да разбереш всичко това, ако не си се задълбал сериозно в магическия символизъм на тези понятия. Има много археолози, които са изучили древноегипетски език и познават митовете, културата, легендите, датите, периодите на Древното, Новото царство и т.н., но тъй като не са си направили труда да се задълбочат в магическия символизъм, те не могат да разберат правилно посланието на текстовете. Съответно не се докосват до мъдростта, а само до сведения и до информация.
Борислав: Преди няколко години направихме няколко интервюта с много утвърдени авторитети в египтологията. Тогава ми направи впечатление, че умственият подход към Египет е като задънена улица..?
Зор Алеф: Невъзможно е да разбереш древноегипетската мъдрост, без да изучаваш магическото изкуство, без да изучаваш Херметичната философия, която е наследница на тази мъдрост. Най-директната наследница на древноегипетската мъдрост е Херметичната философия. Това учение вече не е древноегипетско по произход, но чистият му корен е този. Това е любовният съюз между древногръцката, елинската менталност и древноегипетското мистично учение. Така се заражда Херметизма , от думата Хермес Трисмегист, Трижди величайшият Хермес. Няма да говорим за това дали Хермес Трисмегист е бил реално съществуващо лице или не. Според мен по-скоро първият Хермес или Тот, когото египтяните са почитали като жив бог или олицетворение на въплътената Божествена мъдрост, по-скоро е бил великият везир и великият мъдрец – жрецът Имхетеп. Той е бил наричан Живо Слово, Жив Тот. Той е бил първият от известните месии в египетската култура, създателят на Свещената терапия, на медицинското изкуство, така както то се развива с последващите времена и епохи. Той е не само велик мъдрец, но и вдъхновен Маг и мистик. И от Имхетеп се води цяла традиция на египетското посвещение.
Борислав: Извадил съм една мисъл на Тот: „Времето ти е дадено, за да станеш Нетер - Бог”. Как до наши времена е стигнала тази мъдрост, която се казва, че е от Тот?
Зор Алеф: Искам да кажа, че Тот е събирателно явление за единния ум на великите духовни учители. Само така трябва да го разбираме. В никакъв случай не можем да говорим за Тот като за конкретна физическа личност, каквато е бил Йешуа Машиах, например. Затова заговорих, че първият Тот, за когото ни е известно, че е носил тази титла, живо въплъщение на Тот, това е бил великият везир и жрец Имхетеп.
Тот, както вече казах, е символ, събирателен образ на единния ум, на единната менталност на Великите посветени. Има две ключови божества, които символизират йерофантската, посвещенческа или месианската сила на мъдростта. Тот е единият й аспект, Хор – другият. Тот е аспектът на мъдростта, на знанието, на изреченото слово, на самата духовна традиция. Докато Хор е аспектът на духовната сила, на огъня, на просветлената природа, на висшето Аз, на Истинското Аз. Хор е най-точното олицетворение на това, което бихме нарекли вътрешен Христос, вътрешен спасител, Месия, вдъхновител. Неслучайно именно Хор спасява своя баща Озирис от коварните действия на Сет, който го убива и разчленява. В различните истории и митове това се случва по различен начин. Но винаги е ключова темата на битката на Хор със Сет; на светлината с тъмнината; на духа с материята; на волята, мъдростта и висшата просветлена природа със страстите, гнева, ненавистта, жестокостта. Сет властва в пустинята, Хор властва в плодородните земи, той е наследник на Озирис. Във връзка с казаното от Вас за Тот, можем да кажем, че всеки цитат, принадлежащ било на жреца Птах Хетеп, на Мерикаре, на Интеф, на Имхетеп, или на който и да е друг от Великите посветени, на писаря Анù (познаваме много велики египетски жреци, които са оставили своите следи и са се подписали), всичко това принадлежи на Тот, това е Слово на Тот. В Херметичните текстове ние виждаме такъв персонаж като Хермес-Тот. Говорим за същия символ на колективната и обединена мъдрост на ума на великите учители.
Борислав: Това, което говорихме по-рано, че Христос възобновява египетската мъдрост и Вие казахте, че я надгражда. В днешни времена, 2000 години след Христос, има ли знаци, че има водачи, които могат да възобновят тази египетска мъдрост и да дадат на търсачите практически приложения на тази мъдрост в живота?
Зор Алеф: Има, разбира се. Земята и човешкия род никога не са оставали без присъствието на Великите посветени. Може да се каже, че благодарение на техния труд, на тяхната жертва, на тяхната воля, грижа за човешкия род, той е оцелял и продължава да живее и да се развива и днес. Вие казахте възобновяването на етипеската мъдрост. В една от мистичните формули, които ние използваме в Школата на Единното учение, се казва буквално следното:
„И нека зората на обновената Истина да изгрее и да се разлее над Земята,
където свещенодейства человечеството, съединено в единна братска верига”.
Аз ви казвам, че точно на възобновяването на тази мъдрост ние служим днес. Затова е създадено Единното учение.
Борислав: Прекрасна формула. Има хора, които не разбират как така Истината ще се обновява? Тя не е ли една константна?
Зор Алеф: Така, както се обновява човешкото тяло и клетките в него, така както се обновява Вселената. В едно древноегипетско заклинание за това се казва: „Аз съм свързан в едно. Аз съм точен. Аз съм изброен. Моята младост се завърна. Аз съм Озирис - Господарят на вечността”. Макар, че Озирис е Господарят на вечността, тоест, той е космическа сила и явление, неговата младост се завърна. Той е обновен, частите на неговото тяло са възсъединени и това е тайната на живота. Животът е възможен само, когато има смърт и възкръсване, прераждане, възстановяване, умножение, регенерация, циркулация, обмяна на енергии и информация, разширение, уголемяване на енергийния обем. Същото е и с човека. Ако има разширение на съзнанието, ако той се обновява, ако той обновява и подлага на инспекции своите възгледи, стреми се да ги разширява към все по-съвършена, етична или духовна система, старае се все по-дълбоко да проникне в тайната на живота, тогава този човек наистина става съвършен.
Борислав: По този път, то и самият Бог се обновява.
Зор Алеф: Разбира се, Бог е жива субстанция.
Борислав: Египетската мъдрост казва, че една от най-големите лъжи, която е заседнала в човечеството е лъжата, че има смърт.
Зор Алеф: Това е вярно. Но египетската мъдрост се отнася към смъртта като едно относително явление, затова ние използваме думата “преход”. Това също е древноегипетски термин, той не е отнякъде си. „Моето сияние огрява всички възкръсващи същества, които докато не намерят своя път в царството на покоя, мъчително се опитват да си проправят път в царството на сенките и на мъглите”. Смъртта и времето според египтяните, са относителен процес. Учението на древноегипетския мистицизъм, древноегипетската Мàгия, изкуството Ур Хекау – изкуството на изреченото слово, изкуството Меду Нетер – изкуството на Божественото слово, всичко това е посветено на тържество над времето. Посветено е, за да възтържествува Озирис над своите врагове, над смъртта, над тлението, над разрушението, над преходното, над илюзорното. Защото както има смърт, по същия начин има илюзия, относителност и променлива природа на материята.
Борислав: Ето още една мисъл от египетската мъдрост: „Ние не течем във времето, ние течем в Бога”.
Зор Алеф: Това е перифразирано. По-скоро, би трябвало да кажем така: „Аз извървявам милионите години”. Това казва Хор или по-точно не самият Хор, а неговото Око, което върви с Космота по пътеките на вечността. Истината е, че времето ни обтича, ние не течем заедно с времето. Хората смятат, че те са безпомощни капки, хвърлени в океана, които се разтапят или се разтварят в него. Други се смятат за лодки без весла или за плувци, загубили сили и водата или течението ги води към своята бездна. Но египтяните са казвали: „Пътеките Небесни аз обхождам. Аз живея вечно в Окото на Хор. Аз изгрях. Аз се родих. Аз съществувам. Аз живея”. Вечността на Аз-а, на Божествената природа, съвършенството на божествената природа, могъществото на духовната природа е била истина, утвърждавана през вековете и тя преминава като червен конец през магическите текстове и заклинания.
Когато ние постоянно се вглъбяваме и концентрираме върху дадена истина, ние ставаме част от нея. И тогава наистина ние не течем заедно с времето, а времето ни обтича или ние извървяваме времето, като една от Небесните пътеки.
Борислав: Като казахте “вглъбяваме” и в съзнанието ми изникна образа на Сфинкса, който винаги е насочил погледа си към изгрева, и който обаче някак стои безпристрастно, стабилно, величествено, сякаш за него външния свят няма никакво значение.
Зор Алеф: Сфинксът, както и Озирис, носят друга още по-важна титла, титлата на Неб Нехех - Господар на Вечността. Ето защо е вечно неизменната усмивка, родена само в ъгълчетата на устните. Ето защо е погледа в безкрая, който обхваща цялата реалност. Ето какво изразяват този поглед и тази усмивка. Поглед през преходната природа на илюзията, поглед през относителното, трансцендентен поглед отгоре върху променящите се и изтляващи явления, раждащи се царства, отшумяващи цивилизации. Но един Дух, една мъдрост, една сила, една воля, която преодолява и пронизва тези ветрове, бури, времена. Всъщност това олицетворява Сфинкса. Ето защо тази тайнствена усмивка, която са я постигнали само египтяните, ние така я и наричаме „Усмивката на Сфинкса“. Ще я видите на множество статуи, бюстове на жреци,статуи на фараони, фрески. Искам да завършва за това. Тази усмивка не е просто някакво естетично явление в древноегипетското скуплтурно творчество или живопис. Това е духовна мъдрост. Това е магическо състояние, осъзнато предавано и съобщавано на тези статуи и фрески, за да ни научат, да ни покажат как изглежда трансцендентната гледка, необусловеното състояние, сакралното състояние на ума. Тази усмивка носи название „Усмивката Хетеп“. Усмивката на ликуването, на доволството и покоя.
Борислав: И много години след това, частица от тази усмивка е озарила и усмивката на Мона Лиза.
Зор Алеф: Предполагам Леонардо неслучайно е изобразил Мона Лиза по този начин.
Борислав: Когато разглеждаме външните форми на днешен Египет - пирамидите, Сфинкса, които за съжаление повечето хора приемат като туристически атракции, а те далеч не са това, има ли нещо, което се съхранява активно в момента, било то под пирамидите или под Сфинкса?
Зор Алеф: Има разбира се, има още много неоткрити артефакти. Но дори и до момента за откритите артефакти хората нямат никаква ясна представа. Хиляди хора изкачващи се към централната камера на пирамидата на фараон Хофу или към централната камера на пирамидата на фараон Хефрен, мислят, че те застават пред един гроб или в центъра на гробница изградена за едно човешко същество. Това е абсолютно невежество. Пирамидите са изпълнявали ролята и на сакрални гробници, но това е била само една от малкото им функции. Те са храмове, лаборатории, уникални антени, фокусиращи космически лъчи и трептения, свързващи ги със Земята и разпределящи ги в пространството. Нека завърша, за да не бъда голословен, ако възприемаме пирамидата като гробница. Дали някой от изкачващите се към централната камера, където се предполага, че е полагано тялото на фараона, марак че никакво тяло не е било открито в нито една от трите пирамиди, дали някой си е направил труда да издаде няколко хармонични или мантрични звука, или да изсвири мелодия на обертонален инструмент, като с цигулка или фортепиано, или с жив човешки глас да издаде няколко звука? Не, хората идват и гледат. Ако биха го направили, те веднага биха чули странния и необясним резонансен полихромен ефект на централната камера, което е необяснимо от гледна точка на това, че навсякъде около тях има десетки метри плътна каменна материя. Гранит и други субстаници. Оставени са уникални резониращи акустични ниши. Звукът се създава от всякъде. Аз направих няколко пъти този експеримент и е много интересно как хората реагират, защото те не виждат кой издава звука. Тъй като ние владеем определено изкуство на мантрическо звукоизвличане, чрез което можем да издаваме звуците почти със затворена уста, аз застанах до саркофага, експериментирах с някои магически звуци и звукът се създаде навсякъде, от всякъде. Той обгърна всички, които присъстваха в залата. Хората се зачудиха, стреснаха и започнаха един по един да излизат. Уплашиха се. Издадох много тих звук и пирамидата мултиплицира звука така, сякаш имаше десетки микрофони в стените. От тук става ясно, че камерата е била предназначена за сакрални, магически действия, в които човешкият глас е участвал най-активно. Иначе този съвършен акустичен инструмент е бил безмислен. За какво й е на една гробница акустика? И то такава, каквато лично аз не съм срещал другаде – в нито една театрална зала или където и да е другаде.
Борислав: Можем ли да допуснем, че тези гробници всъщност са били места за репетиция за смъртта?
Зор Алеф: Да, може да допуснем. Но не толкова за репетиция, колкото за инициации и за посвещаване. Но не за всеки неофит и ученик, защото някои изследователи предполагат, че всички неофити са били допускани в тези гробници. Не. Жреците от висока степен са прекарвали до три денонощия, потопени в екстериориално състояние. В това място душата по естествен начин се отделя от тялото, при положение, че прекараш няколко часа в легнало положение, практикувайки определени не много сложни практики в централния саркофаг под върха на пирамидата. Това е портал, врата, двери, през, които душата излиза. Веднага ще потвърдя думите си. Аналог на това е прозорчето за изхода на душата в горната камера на Храма на Хатхор в Дендера.

Всички познаваме първия зодиак с множеството божества, подредени в зодиакалния кръг, но малко хора посещавали този храм, обръщат внимание на един уникален точно пирамидообразен отвор, от който струи чиста Светлина, изграден точно над едно каменно ложе. Никой не разбира за какво точно е ложето, а всъщност на него е било полагано тялото на човека, който или се е разделял със земния живот, извършвал е преход, или е практикувал своето астрално пътуване. В самия пирамидоподобен отвор са начертани текстове за освобождаване на душата. Там се вижда подготовката на тялото за мумификация, подготовката за освобождаване на душата. Изключително интересно място! По директен начин ни съобщават, че пирамидоподобните структури способстват за отделяне на финото от плътното. И затова са първите канони на Херметичната мъдрост. „Ти ще отделиш земята от огъня, финото от плътното, внимателно с велико изкуство”. Енергията, която привлича, фокусира и създава тези трептения, които създава пирамидата и ги фокусира в определена точка в себе си, те точно и деликатно, като скалпел разрязват финото от плътното, отделят фините елементи. Способстват за тяхното отделяне и свободно съществуване.
Борислав: Прекалено ли ще бъде ако кажем, че в тези зали и саркофази се е правила практическа дематериализация на материята чрез която по-напредналите същества са се връщали в Сириус?
Зор Алеф: Прекомерно ще бъде, защото в ученията нямаме никакво споменаване за това. На една освободена душа не ù е нужна пирамида, за да отпътува към далечни светове. Но би било правилно да кажем, че това е лаборатория за улесняване на процеса на екстериоризацията на астралното тяло от физическото.
Борислав: В днешни времена, предвид това, че липсва върха на една от основните пирамиди, те могат ли да изпълняват тази функция на вибрационно очистване на планетата?
Зор Алеф: Могат, разбира се. На тази пирамида не случайно ù липсва върха. Великата пирамида според някои легенди е била оставена без крайния последен пирамидион. Но има други легенди, които казват че Голямата пирамида няма последния пирамидион, както Творението не е завършено. Олицетворява акта на незавършеността на Божественото творение. Създава особен вид отворени трептения и вибрации. Макар, че този пирамидион очевидно е съществувал в някаква форма, аз само подчерватам символизма на това, че Голямата пирамида няма в момента своя пирамидион. В древните времена този пирамидион е бил сложен на върха ù.
Борислав: Говори се, че е бил златен.
Зор Алеф: Не е бил златен. Цялата пирамида е била абсолютно бяла, покрита с бял алабастъров камък и е била гладко полирана. Последният пирамидион и отсъствието му във Великата пирамида също е символ, макар свалянето му да е извършено във времето. По този начин тази система сякаш специално остава незавършена, за да разбере човек, че нищо завършено няма в този свят, че земният живот също няма завършек, че пространството, към което се отправя душата след напускане на тялото, също е пространство, което няма граници и няма нищо, което да го обуслови или ограничи. Тази тема може да се прочете в отсъствието на пирамидиона, макар че, самите египтяни може би не са влагали тази идея и не са планирали свалянето на пирамидиона. Но учението се развива по свой начин, символите приемат нови значения и се интерпретират по нови начини.
Борислав: Темата за липса на край е много дълбока и тя доказва, че смъртта не може да превъзхожда живота, а животът превъзхожда смъртта, защото ако смъртта беше господар, животът нямаше да има откъде да извира. А той постоянно извира.
Зор Алеф: Разбира се. Това го знаем и от астрономията. Силата, която ръководи Вселената е разширението. Ентропията, разрушението, хаоса – това са фрагментарни явления във Вселената. Докато съзиданието, творчеството, разширението, изграждането на материята е ръководещият принцип. И Вселената се разширява със скорост, надвишаваща скоростта на Светлината. Това също можем да видим като символ в отсъстващия пирамидион. Една структура, която е останала абсолютно отворена към пространството.
Борислав: Можем ли да кажем, че днес Египет, пирамидите и Сфинкса съхраняват нещо, което тепърва ще покълне и ще даде плод?
Зор Алеф: Можем да кажем и така. Дори и тези тайни, които вече са били открити, разбулени, възродени и предадени са достатъчни, ако бъдат изучавани правилно. Но една голяма част от тайните и мъдростите остават неразкрити. Не защото са опасни, а защото съзнанието на повечето хора не е готово да работи с тях. Защото за възприятието на тези тайни е необходимо определено количество посветени и подготвени хора. Един от великите текстове на древноегипетския мистицизъм – Стелата на Интеф, Интеф Великия. Археолозите я откриват и смятат, че това е текст, написан за възхвала на някога живеещ фараон и жрец, Интеф Великия, управлявал Южното царство в своя период и словата са такива:
Археолозите смятат, че това е начин да убедим боговете в нашата святост и съвършенство и по този начин да получим по-добро място в отвъдното. Но истината е, че това е духовна практика и всичко, което е написано в Стелата на Интеф, това са атрибути, качества и първоначални състояния на нашата духовна природа, която се пробужда и реализира. Защото всичко това ние го притежаваме по правото си, че сме човешки същества.„Аз съм мълчалив пред избухливия,
търпелив лице в лице с невежия
и така аз укротявам всяка свада.
Аз съм човек спокоен, неподатлив на дразнение...” и т.н.
Стелата на Интеф е един от запазените древноегипетски манифести на окултното и посвещенческо мислене. Учудващо е как до тази толкова елементарна идея не са стигнали хората, които за първи път са я превели и прочели. Това показва, че едно е да разкриваш информация, друго е да проникваш в значението ù и да намираш точното значение на нещата.„Аз се владея съвършено, аз съм любезен и учтив.
Утешавам плачещия с думи, вдъхващи в сърцето му вяра.
Долавям замисленото коварство, но лицето ми грее,
ръката ми е щедра и аз не задържам за себе си хляба,
който притежавам”.
Борислав: Благодаря Ви много за споделените мисли! В очакване сме на следващи теми с Вас.
Зор Алеф: Насладата беше изцяло моя.
[1] Quelle – от немски, извор.