Търси

Зор Алеф: Мъдростта прави Душата устойчива (ВИДЕО ИНТЕРВЮ+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Още по темата ...
Зор Алеф

Зор Алеф - Докосване до тайните на думата АУМЕН и Псалом 91 (ВИДЕО)

Виж повече
Росица Божкова

Росица Божкова: Голямата Промяна включва да погледнем навътре и да видим истинските ценности (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
невидим свят

Елеазар: Има един свят, който наричаме невидим, но той много ни влияе

Виж повече
20.09.2021 г.
3017
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Неуязвимостта във времето на Преход

 

Здравейте, Зор Алеф! Радвам се, че с Вас ще направим ново интервю днес. Днес, когато светът е изпълнен със страх, с несигурност, с едни общи, бих ги нарекъл егрегориални емоции, които дърпат човечеството надолу, и затова днешната тема е свързана с Неуязвимостта.

Вие имате цяла книга, която се казва “Метод на Неуязвимостта”.

Нека да започнем от това: Способно ли е човечеството само да се освободи от оковите на страха и зависимостите си?

Приветствам те, Борислав!

Винаги е голямо удоволствие да работя с вас, тъй като според мен Портал 12 е един проводник за духовно знание, за подкрепа, за истински мистични и автентични възгледи, които дават опора на Душата.

И това е много важно в наши дни, защото точно Душата търси подкрепа. Тя се лута, тя не е сигурна нито в църквата, не е сигурна нито в това, което и предлага научният мироглед, не е сигурна в социалния живот - времето на тотална несигурност. Но такова е било всяко време на Преход.

 

Всъщност днешните дни с нищо не са по-лоши или по-добри от другите дни, които човечеството е живяло преди хиляди или преди стотици години, или преди десетки години.

Нека да си спомним, че началото на XX-ти век е белязана със страшна и кървава световна война. Средата на XX-ти век е още по-кървава световна война. И от тази гледна точка нещата, през които преминаваме сега са спираловидно разположени събития, само подобни на минали изпитания и събития, които човечеството вече е преживявало и преминавало.

 

Аз често го споделям това:

Вярвам, и дори мога да кажа знам, че макар и трудно ние правим своите изводи и учим своите уроци.”

 

Това, което научихме в безумието на световните воини, в тези милиони жертви, които човечеството беше дало вече по време на всевъзможни други пандемии, като да кажем испанският грип, например, който беше отнесъл стотици хиляди, милиони животи, това е, че трябва да бъдем по-толерантни, по-човечни, трябва да се взираме с повече надежда в бъдещето, трябва да помним, че изпитание винаги има. Днешните изпитания може би са по-фино нюансирани, но не мога да кажа, че са по-страшни или по-лоши.

 

Можем да кажем, че донякъде вируса през последните две години замества една пълномащабна, глобална война?

До някаква степен може би. До някаква степен, защото и жертвите, които ги има на общо световно ниво не са малко. Но да не забравяме, повтарям, че всичко това са еволюционни изпитания. Тоест, на всеки етап от развитието на историята, те биват по-тежки или по-меки. Все пак, в днешното положение изпитанието е много по-меко от това, което се е случило в различни бурни драматични периоди по-рано.

Но случва се не случайно сега. Защото имаше едно затишие от порядъка на 30-40 години, може би, в които света привидно се развиваше относително нормално. Обаче цялата тази “нормалност” тласна хората към консуматорство, към препроизводство, към безочливо отношение към ресурсите и към земята, към студено и отчуждено отношение едни към други. Сякаш цели прослойки от обществото живееха в опасна илюзия, в някакъв блян, че с тях и със света всичко е наред и така ще си остава, а те могат да правят каквото си искат - да купонясват по всякакъв начин, да унищожават околното пространство, да преяждат с ресурси, да трупат ресурси, които няма как да бъдат изконсумирани, а те искат да ги имат, да не преразпределят нищо. И това нямаше как да продължи по този начин.

Земята, пространството, Душата на Земята, астралното тяло на Земята, ако искате, е такава фина структура, че когато ти генерираш толкова болка, толкова потребителство и толкова нахално се държиш в това пространство, То ти отвръща с удари, отвръща ти с негодувание, отвръща ти с погнуса от действията на човека.

И според мен цялата тази пандемия, която се беше случила преди две години, това е една погнуса на пространството от действията на човека.

 

То казва:

“Спри се! Погледни в себе си, постави пред себе си огледало, опитай се да видиш истинското си лице. Задай си големи въпроси. Погледни в Душата на околните хора. Разбери, че ти не си сам на тази Земя! След теб не е потоп - краят на света не идва след теб!”

 

Но ако се случи, така че масовата част от хората не тръгнат на решителна и категорична промяна - говоря за промяна на съзнанието, както и за промяна в стила на живот, това означава, че…?

Означава, че ще дойде още една пандемия, и още една, и други изпитания от такова естество.

Като цяло, пандемията показа изключителната уязвимост на човешкото съзнание - това основно, защото не толкова пандемията, дори за мен е страшна и е въпрос номер едно, колкото всичко това и всичките тези проблеми, които тя извади наяве.

Оказа се, че хората се отнасят едни към други с тотално недоверие. Оказа се, че в трескавият си опит да се обградят и да се предпазят от всичко възможно, хората измислят всякакви безумни мерки, едни срещу други. Забравят, че са едно човечество и няма как тази пандемия да бъде спряна с ограничения на граници, по национална принадлежност, по червени зони, виолетови, зелени и “бембени”, както е казал българският народ.

Значи, това са приумици, безумия, безочливости на човека към ближния си.
 

Забравяме, че: ние сме в Един Дом.

В този Един Дом, единствените мерки, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат на медицинско ниво - хората трябва да развиват медицината, трябва да търсят лекарства, трябва да търсят начини да преодоляват това локално, но не бива да създават подобия на геноцид, а всъщност пандемията изкара тези нагласи.

Ние сме готови да отсечем, да отрежем, да се изолираме, да вкарваме хората в затвор.

Нека да си спомним какво се случи с Индия? Милиардна нация - тяхното правителство реши в един прекрасен ден, че цялата нация трябва да седи под карантина две седмици, месец - хората изпоумираха от глад, защото те живеят на ниво немотия - много от тия хора се препитаваха с ежедневния си труд. Те бяха лишени от тая възможност. Умряха хиляди и стотици хиляди хора, просто от мерки, които им бяха наложени. Като резултат - никаква пандемия не беше спряна. Тя избухна със същата сила и тези мерки не работят. Човекът трябва да го осъзнава това.

 

А и не трябва да забравяме, че зад самата пандемия е Скритият Бог, който в крайна сметка подава ръката си за промяната.

Разбира се! Когато говорим за търсене на начини на медицинско равнище, ние не трябва да забравяме, че преди тях има начини на духовно и общочовешко равнище.

Като цяло пандемията ще отшуми и ще започне да отшумява, когато ниво състрадателност в човечеството нарасне.

Засега има една голяма борба: между страха, подозрението, резервираните нагласи към ближния и едни към други, и състраданието, общочовешките ценности, и всичко това през което човекът е декларирал, че вярва през цялото време. Но както се е оказало, по време на пандемията, той не вярва много, много на тези основополагащи ценности, които са били заложени в Женевската конвенция и в другите пактове, които са били спазвани между народи и държави, основополагащите принципи на свободата на придвижването на хората, и отговорността за своето здраве, което всеки човек трябва да носи.

Изведнъж правителствата решават, че трябва да натрапят всевъзможни модели. По този начин не се решават проблеми.

 

По този начин се показа една двустранна лицемерност и факт, че хората са се отдалечили от истинността на нещата.

Това е така.

Не трябва да забравяме, че една глобална криза, в каквото и да се изразява тя - икономическа, или криза в здравеопазването, или криза на ниво пандемия, да кажем, тя се решава със състрадателно отношение един към друг, тя се решава с благородни нагласи към човечеството и към ближния.

А ние с благородни думи прикриваме неблагородни действия. Ето това е зле в днешен ден. Това бави нещата между другото.

Колкото повече се изграждат тези изкуствени бариери и света се дели на ваксинирани и неваксинирани - тези, които там имат право на еди какво си, тези, които нямат право на еди какво си - толкова по-зле ще стават нещата. Човекът трябва да разбере, че по този начин с нищо не се справяме.

 

Споделете и вашите мисли, за това че голяма част от хората вярват в премного конспирации свързани покрай тази ситуация и по този начин, поне на мен ми се струва, че те увеличават своята уязвимост.

 

Колкото повече се фиксираме върху нечии зловещи замисли насочени към нас, толкова по-уязвими ставаме, защото всяка мнителност, всяка несигурност на Душата поражда уязвимост - отваря вратички и: “Влизай, който искаш и прави каквото искаш”.

Вярно е, че според тази информация, с която аз разполагам поне засега, вирусът има изкуствена намеса - това е така. И имам основания да смятам така, макар че няма да отстоявам тази гледна точка и няма да я навръзвам на никого.

Но това не означава, че ние трябва сега да живеем в страх и трепет пред всеобщо унищожаване, защото колкото вирусът да има изкуствена намеса, или да няма такава, това не отменя нито Божията Воля спрямо човечеството, нито отнема ресурсите и вътрешните сили, с които разполага човечеството да се справя с такива предизвикателства и недобронамерени присъствия на ниво общо човечество, на ниво човечество.

 

Ресурсите ни са много големи. Ние просто не знаем за тях. Човешкият род няма как да бъде разклатен много силно от една пандемия.

Разбира се, развива се теория, че “една поредна пандемия може да унищожи човешкият род, Земята и т.н.”

 

На всички тези хора, аз казвам така:

“Окей, че корона вируса е една репетиция и т.н. - Знам всичките тези идеи.” - многократно са ми ги изказвали. Задавали са ми въпроси и в зали и по време на интервюта, и лично хората са се обръщали към мен.

Аз ги питам всичките тези хора:

“Добре. А къде в цялата тази ваша параноя и в страх от всеобщо унищожаване, в страх от конспиративно зло, което ви преследва, е Божията Воля? Къде е упованието на Милостта на Всевишния? Къде е Вярата в безкрайните ресурси и възможности на човешката Душа? Вие гол ли сте? Сакат ли сте? Вярно е, че света е пълен с нещастни и осакатени хора - има много такива - но като цяло, ресурса на човечеството надмогва неговите немощи.”

 

Да.

 

Позитивният и градивният импулс на човечеството винаги е надмогвал немощите на човечеството. Затова то се развива. Знам, че има хора, които са страшно наплашени - това са хора живеещи в специални условия, на специално равнище - хора, които имат илюзията, че те управляват света по някакъв начин. Познавам такива хора. Те са страшно наплашени от пренаселението на Земята. Те са на позиция, че това пренаселение на Земята, може да бъде спряно само с някаква поредна пандемия. Има конструктори на такива възможни пандемии и се разглеждат такива модели, и се работи върху това, че пренаселването на Земята трябва да бъде спряно чрез една пандемия.

Примерно, уважаваният писател Дан Браун има книга на тази тема, ако не греша “Адът”, където един смахнат учен работи върху вирус, който поразява човечеството избирателно - всеки трети остава стерилен (безплоден). Да не забравяме, че Дан Браун е член на същият клуб, в който участват Бил Гейтс и други хора, които са финансирали изследвания по коронавирусите. Всичко това между другото не е случайно. Но както и да е - това са просто факти, за които можем да се замислим.

Тези хора не разбират, че проблемите на Земята не могат да бъдат решени по този начин - нито със създаване на вируси, нито с изолация на хора едни от други, нито с каквито и да е изкуствени намеси.

 

Човекът има еволюционен път. Човекът има знание и хоризонти, които той трябва да преоткрие за себе си.

 

Съзнанието на народите, които засега страдат от пренаселение - Китай, Индия, някои арабски държави. Примерно в Египет има страшно пренаселение на тази малка земя. Раждат се огромно количество хора. Всичко това е период от последните 80-100 години, в които нещата вървят по този начин.

 

И човечеството се развива по периоди.

 

Ние смятаме, че така както е сега, така ще бъде винаги, а в различни периоди, човечеството се държи по различен начин, реагира на различни предизвикателства, променя си модела по различен начин. И всичко това е на Доверие!

Ние все смятаме, че ако оставим нещата без нечия твърда намеса, ако не се случи нещо драстично и решително, ще се унищожим и ние вярваме, че с всякакви безумни действия, ние ще спасим човечеството. Едни вярват на правителствено равнище, че със своите безумни действия, те ще спрат пандемията, други вярват, които създават всевъзможни епидемии или мислят за това, как епидемии могат да спрат препроизводство на населението, вярват че с техните жалки усилия, могат да помогнат за спасение на земята.

Всичко това са тотални илюзии и заблуди!

 

В началото започнахте примера с Първата и Втората световна война, с пандемията от испански грип в началото на миналия век. На практика човечеството се нуждае от страдания, за да формира разумност и възход на вътрешния човек, така да го кажа, на Духа.

А това означава ли, че земята по презумпция не може да бъде място, където човек да е неуязвим? Или неуязвимостта е вътрешно качество и на там трябва да бъдем насочени…?

Аз бих отговорил - за Земята и нашето пространство, което обитаваме, като за място, където човечеството може да бъде неуязвимо. Човечеството, според мен, винаги ще проявява един или друг вид уязвимост към различни неща, защо човечеството е широко спектрално. Има различни народи.

Примерно: все още има племена, които живеят в полу първобитен строй. Може би за Земята това е добре. Ние не можем да кажем дали това е добре или зле. За тези хора може би това е добре. Вярно е, че има и племена, където все още се практикува и канибализъм. По никакъв начин не можем да кажем, че това е добре.

 

Но Земята допуска това да се случва - Земята и Небето.

 

Преди да съдим човечеството, трябва да разберем, че от една страна то е един Организъм - един Човек, Един Голям Човек, който живее на много различни нива на Съзнание едновременно. То е широкоспектрално Същество.

От друга страна, в различни части на нашата планета Съзнанието, културата, етническите особености са много различни.

Затова картината на уязвимост на реакцията на човека към заплахи - заплахите, които възникват, опасностите, които възникват в различни части на Земята, са различни.

Примерно в съвременен Китай, най-разпространена е смъртта от така наречения “инфаркт на мениджъра” - когато човека като роб е истискан до крайна степен и до голяма степен много хора живеят с това, че те служат на своята нация и на своя народ. И е чест да дадат живота си за този народ, работейки до умопобъркване. От голяма гледна точка, аз смятам това за една изумително удобна за управляващите заблуда, която се толерира и специално като вирус се поддържа в съзнанието на народа.

Но Китай с нищо не е по-лош или по-добър от другите нации.

 

В другите нации е пълно с такива вътрешни вируси ментални, които се подкрепят.

 

Да вземе Русия и Америка, те засега живеят в тотално неприятие едни към други. Познавам огромно количество хора, които смятат, че всички заплахи, цялото зло, цялата лошотия идва от Америка. По същият начин, познавам хора европейци, които смятат, че Русия е опасната и т.н.

 

Докато човекът не поизчисти малко илюзиите и заблудите от ума си, той е уязвим.

 

Защото вирусът се развива вътре. Вирусът отваря вирусът на отчуждението, вирусът на страха, вирусът на подозрителността, отваря вратички към други заплахи от астралния свят, които вече са невидими за необикновеното око - “ларвите и демоните”, демоничните и тъмни присъствия - аз не мога да кажа, че те ни заобикалят неотстъпно и постоянно, но те реагират на такива трептения и зловония, които излъчва аурата на човека, който да кажем е обзет от някаква порочна страст, или от омраза.

Когато някой мрази, това е не просто еднопосочен поток трептения, с който можем да причиним вреда, но това е и определен вид зловоние. То се излъчва в пространството и съответни хищни същества от астралния свят реагират на тези вибрации, които те ги “ядат”.

 

Да. И ето как външната, земна част на уязвимостите, всъщност отваря врата към астралните уязвимости и от там може би и към духовните?

 

Разбира се! Винаги големите крепости, големите градове падат заради предателство отвътре.

Между другото, едно от старите атрибути на дявола и имена, които са били давани на дявола, сред които има “Лукавия, врага на човешкия род, дявола, Сатаната” и т.н., едно от тях е “Клеветникът”.

 

Клеветникът?

 

Да, един от преводите на думата “diabolos” е клеветник - този който клевети.

Значи, всъщност, какво означава това?

Когато ние не поддържаме хигиена на Душата си, там се развиват патогенни микроорганизми, както и в тялото. Има известна степен, когато тези микроорганизми са в естествена среда. Да кажем: нашето тяло съдържа голям брой патогенни микроорганизми - стафилококи, ентерококи - всевъзможни други бактерии, които до определен момент си седят там не се обаждат, но когато нещо извади организма от равновесие, те изведнъж започват да се размножават. Популацията им рязко нараства, случва се възпаление, заболяване, сепсис и така нататъка.

 

С Душата е същото. Когато тези микроорганизми се пораждат от страха, от гнева, от мнителността - защото мнителността е един страшен враг на Душата - започват да се размножават твърде много, Душата се разболява отвътре. А болната Душа е уязвима. Това е като град. Представете си, че отвъд има “враг”, който обсажда града - както Русия по време на революцията и Първата световна война. Тя влиза в Първата световна война - отначало в една доста силна позиция, след което отвътре избухва революцията. И тя се озовава на външен фронт и на вътрешен фронт. Случват се две войни едновременно.

С човешката Душа е същото. Вътрешната борба - Душата води - нейните противоречия, нейната слабост, нейната несигурност в себе си, нейната неспособност да вижда чисто самата себе си, да задава въпроси:

В какво състояние се намирам? Защо с мен се случва всичко това? Каква е причината на моята болка и на моето страдание? Какво да правя с всичко това, нали?”

Човекът рядко си задава тези въпроси. Той просто плува по течението като една лодка, която е носена от бурните вълни и накъдето течението го отнесе. Обикновено към водопада, откъдето лодката пада.

 

Всичко това означава, че човек трябва да има един Център към който трябва да е насочен, за да не бъде като тази лутаща се лодка, която накрая да стигне до водопада?

Несъмнено! Ние наричаме това платформа на личността, основа на личността.

Център е добра дума, но “център” означава по-скоро “истинското Аз”.

Истинското Аз е в основата на платформата на личността. Представете си кръг и точка.

Кръгът съществува, защото има точко в центъра.

По същият начин, личността е силна, когато точката е проявена - “Истинското Аз” е активно - есенциалната духовна същност!

 

Но, за да разберем по-добре как се структурира личността, трябва да знаем, че тя винаги опира върху една основа.

 

Личността е като къща. Душата е като Дом.

 

Не случайно в Кабала с една буква бейт(ב) се предават 3 понятия:

  • дом;

  • Храм;

  • Душа;

  • четвърти символ на тази буква е Мъдрост (отделно четвърто символично значение на буквата Бейт (ב)).

 

Душата е като Храм и Дом за живеещият в нея. Живеещият в нея е Мъдростта. Мъдростта прави Душата устойчива.

 

За това Цар Соломон в едно от най-тайнствените си писания казва:

“Премъдростта си построи Дом. Издялка седемте негови колони.” - тоест, структурите на Душата, които подкрепят тавана и свода. - “Постла своята трапеза, наля своето вино. Изпече хляба си. Изпрати слугите си да провъзгласят от градските възвишености. Елате и яжте хлябът ми, пийте виното, което аз съм разредил” - казва Мъдростта.

 

Когато говорим за платформата на личността - това не е абстрактно понятие. Ние опираме върху определени неща. Това е това, в което вярваме, наистина вярваме - нашата ценностна и философска система, ако имаме такава.

Нашата ценностна и философска система е толкова по-ценна и добре структурирана, колкото е преживявана като реален опит, а не като декларации и провъзгласявания.

 

Не като външна натрапеност?

Не...като външна натрапеност или като морални догми, или като поведенчески модели, които заместват ценностите и идеите. Ние винаги трябва да знаем в какво вярваме и защо вярваме в това.

А е разбира се важно да имаме в какво да вярваме. Това е първо!

На второ място, платформата на личността, се изгражда от реално преживени от Душата мистичен опит и от опита на Любовта, който Душата е получила.

 

Колкото Любов е получила Душата и колкото е сгенерирала, колкото отпечатъци на чиста, Безусловна Любов тя е създала - любов във вид състрадание, любов във вид служение към околните, любов във вид на бащина или майчина любов, любов към децата си или към ближните си, любов към мъжа или към жената (важното е тази Любов да е била необусловена, стойностна, да е била истински духовен опит) - тогава всичко това заляга плътно в основите на личността. И личността има върху какво да опре.

 

Ако личността притежава мистичен и духовен опит, опит на реализирана Любов и стойностна - духовна, етична и философска система върху която опира, тя може да се смята за голяма степен неуязвима.

 

И веднага ще продължа това с директният пример, който дава Исус /Йешуа Машиах/:

“Всеки, който слуша тези мои Слова - казва Той - но не ги изпълнява, аз ще уподобя на един мъж неблагоразумен, който е построил къщата си върху пясък и чакъл. И дойдоха ветровете, руйниха дъждовете и се вдигнаха големите води и налегнаха върху тази къща, и тя се разклати и рухна и падението и беше велико.”

Всъщност, той описва основата на личността на всеки:

“Който слуша тези мои Слова и ги изпълнява, Аз ще оприлича на мъж благоразумен, който е построил Дома си върху твърди основи. И дойдоха дъждовете, духнаха ветровете, разляха се големите води, налегнаха върху този Дом и той устоя, тъй като изграден беше върху камък.”

 

Точно този “камък”, върху който стъпва нашата Душа е съвкупност от ценостната и философската система и нейната Неуязвимост на тази ценностна и философска система. Докато тя е декларативна или отвлечена от реалния опит, тя няма тази устойчивост, тази каменна структура:

  • опита на Любовта;

  • и мистичният и Духовен опит, като Душата е преживяла като цяло.

 

Което означава, че опита под всякаквата му форма, било то страдания, изобщо всичко…

 

Всеки опит, който Душата е преработила и го е направила духовен опит. Защото всяко страдание може да бъде изпитание за единия, а за другия може да бъде безсмислено събитие, което поражда само гняв и болка.

И докато човекът се отнася към изпитанията в живота си по този начин - безсмислени, нямащи причина, като неприятни и натрапени от пространството, Бог и от света събития, дотолкова човекът влиза в заблудата все повече и повече.

 

А, трябва да виждаме Промисъла на Бога, защото в крайна сметка това е и част от Неговата Милост.

Аз искам обаче да продължа с такъв въпрос за неуязвимостта по отношение на различните тела - физическо, астрално и духовно.

Има ли нива на неуязвимостта там?

Хубав, точен, правилен въпрос, защото има такива нива да.

 

На физическо ниво има недостъпност.

Тялото ни няма как да е неуязвимо, от голяма гледна точка. Тялото винаги е уязвимо. Тялото е крехко, тялото е много лесно травматично. Колкото да помпаш мускули, колкото да се заобикаляш с железни врати или с охрана, си лесно уязвим. Ударите идват неочаквано. Може да загинеш от вирус, могат да те гръмнат зад ъгъла и т.н.

А, ти можеш да бъдеш недостъпен за известно време.

Но, повечето хора, възприемат неуязвимостта по този начин, като едно “безопасно и изолирано място”. затова по времето на тази пандемия, всички крещяха: “Самоизолация, самоизолация, самоизолация.” - дрън, дрън, дрън - пълни глупости.

 

Изолацията не е спасила още нито един народ.

Колкото човек да си седи вкъщи зад каквито иска… - видял съм безумни сцени - как нали идва майка при дъщеря, никой от тях не страда от коронавирус или каквато и болест, и да се прегръщат през една такава гумена завеса, или през някакъв найлонов плик, за да не се докосват - случайно да не заразят един друг.

 

Мили хора, има нещо, които са по-важни от идеята, че можеш да се разболееш или да умреш. Има неща, които са много над тях. Когато майка ти страда, или баща ти е на смъртно легло, независимо дали е болен от чума или от коронавирус, ти трябва да си до него и да му помагаш. А ти идваш в този дом и се страхуваш да го прегърнеш.” - позор за човешкия род!

Значи, точно това вади наяве безумието, нали, което дреме вътре в нас, дълбоко.

Но, недостъпността не е само опит да си създадем безопасни условия.

 

Недостъпността е такова състояние и положение на физическото ни тяло, при което ние се намираме в определено място, или под определена защита, където няма достъп за външни негативни вибрации и въздействия.

 

Да кажем, на един висок планински връх, ние сме в много по-голяма степен недостъпни за тъмни, астрални присъствия, защото те са струпани там долу, където е, така да кажем, гъмжилото на човешкия род.

В един Храм, ние сме в по-безопасно положение, защото има трептения на множество молитви, които пъдят тъмните сили и въздействия.

Но ти не можеш да прекараш живота си живеейки в храм от сутрин до вечер, независимо дали работиш като свещеник в него или не.

 

Най-големите Учители казват, че трябва да си построим Храма вътре в Сърцето.

Точно го каза! Това Иисус казва директно. Той е бил между другото есей и е следвал есейските принципи и закони до голяма степен.

Както есеите са забранявали да се ходи на синагогата - смятали, че Синагогите и садукеите са осквернили Истинското Знание, и синагогите не са Истинския Храм на Йахве. Те са забранявали на своите ученици да влизат в синагога. По същият начин Иисус казва:

“Когато искаш да се молиш, не ходи в синагога.”

 

Може да перифразираме:

“Не ходи в храм, затвори вратата зад себе си и гледай дали някой не те вижда. И тогава падни на колене, моли се на Отеца ти, Който е в Тайно и Отеца ти, Който е в Тайна, явно ще ти въздаде на теб.”

 

Затова недостъпността, това е едно понятие.

Примерно, когато си под въздействието на целител, когато си по време на духовна практика, ти си в значителна степен недостъпен за много негативни вибрации и присъствия. Но, това трае известно време.

 

Искам тук да използвам, една скоба да отворим - (Когато цитирахте Христос, казахте “Да не те види някой.” - хубаво е да се знае, че молитвите и тези вглъбявания навътре в Душата и изобщо в този Молитвен Дух, не трябва да бъдат явни не само за околните хора, но не трябва да бъдат явни за съществата от Невидимия свят, защото те веднага биха ни атакували?

 

Това е отделна мисъл. Аз ще спра на нея отделно.

Най-важното е което трябва да се случи по време на една молитва, тя да не бъде декларативна, патосна или формална. Ние трябва да разбираме, че съществата от невидимия свят могат да ни атакуват по време на молитва точно тогава, когато ние сме в самозаблуда, че вършим нещо на духовно ниво, докато просто спазваме догма и ритуал.

Това е за което ти говориш.

 

В друга степен, ние не трябва да се притесняваме, че практикуваме, не трябва да обграждаме своята практика по някакъв специфичен начин, защото самата духовна практика, ако тя е истинска, тя е светилник, който разпръсва тъмнината.

Трябва да помним за това - ако ние сме в Истината обаче, не сме в догма и в ритуал.

 

Има разлика: Духовна практика, магическо Тайнство, а долу е догмата, ритуалът и митът.

 

Докато ние практикуваме не според догмата, ритуала и мита, а практикуваме според Тайнството, Церемонията или Истинското Знание, това определя всичко - върху каква база всъщност почиваме.

 

Но да не се отклоняваме от темата.

И така, има физическа недостъпност. На астрално равнище обаче - неподвластност.

 

Неподвластността е по-дълго или по-малко траещо явление или състояние, което е свързано с това, че Душата ни и менталното ни тяло изпитват високи състояния.

Тоест, ние не сме просто като, по време на молитва като физически акт, а ние запазваме състоянието известно време след това. Ние сме вдъхновени от някаква Висша Цел. Ние сме в процес на Служение.

Ние сме огряни от някакво изключително вдъхновение и това разширява менталното ни тяло. Вътрешният ни светилник пламва, вътрешният ни огън се разгаря и докато този огън гори относително по-ярко, ние сме неподвластни за тъмни присъствия и въздействия.

 

Докато Неуязвимостта - най-високото ментално и духовно състояние - е плод на изградена духовна практика, когато този огън се поддържа постоянно горящ, като Вечният Огън.

 

Да. То това е най-ключовият въпрос и с десетки Души, с които съм говорил и са ми споделяли, така, силни дълбоки изживявания.

Те казват:

“Не можем да задържим това състояние дълго време. Примерно, можем да го задържим до пет, шест дни максимум.”

И след това този огън притихва. И това, наистина така, търсачи-Души са ми го споделяли.

Много висша степен ли е поддържането на този Огън непрестанно?

 

Аз мисля, че повечето хора, с които си разговарял са били в една илюзия за това как изглежда постоянното горене на Свещения Огън вътре в Душата.

 

Те говорят за поддържане на един вид висше състояние, което те разпознават като висше състояние за самите тях, огряно може би от всякакви екстатични състояния, от трансцендентни състояния. Трансцедентните състояния разпалват Мистичният Огън, Огъня на Неуязвимостта.

А постоянното Му горение не е свързано с необходимост постоянно да изживяваш трансцендентно състояние, или да се намираш в постоянно молитвено състояние, или както някои мистици днес смятат, че преди да направят нещо важно изобщо, те трябва да направят непременно някаква защитна практика или формула.

 

Ако ти си толкова слаб, че ти си постоянно уязвим, без да си направил някаква специална защитна формула или практика, в мистицизма няма място за тебе.Ти тогава трябва да ставаш монах в манастир и там да търсиш своето прибежище. Защото духовните формули не са манастир.

Не е необходимо да посрещаш със специална духовна формула всяко изпитание в живота.

 

Има форлмули, с които се посрещат такива изпитания - това е вярно, но когато пренасяш тези Големи Знания за малките и мижави ситуацийки в живота си - примерно, нещо те е разклатило отвътре и трябва да се вглъбиш часове практикуваш, за да си върнеш духовното равновесие. Или да кажем, срещаш се с някакъв гняв или агресия, или предполагаш някакви тъмни сили те изкушават и ще практикуваш с часове, или ще изричаш специални формули постоянно - не!

 

Това се прави в определена цикличност.

Практикуваш известно време и оставяш огъня да гори. Помниш за него, водиш своята духовна практика, стараеш се животът ти да бъде духовна практика, но не се преотъждествяваш с този процес, защото има две страни на медала. Има две крайни части на тази тояга.

 

От една страна е фиксацията, а от друга страна е концентрацията.

 

Духовният Огън се поддържа с висока концентрация.

 

Но ако ти си в постоянна фиксация, че нещо лошо може да ти се случи ако не си направиш някоя формула или практика, тогава ти си във фиксация.

И това се нарича манастирско мислене.

 

Да. И затова Истинските Духовни Учители, те просто са в този Поток, в една Лекота без да я има тази фиксация.

Абсолютно, няма драматизъм. Няма драматизъм, няма лице на непризнат мъченик. Няма излъчване на човек, който се бори с всичките страдания и напасти на света едновременно.

 

Винаги трябва да има естественост и отвореност към света.

 

Трябва да не забравяме, че най-високата степен на Неуязвимостта се ражда в това, че ти не разпознаваш света като опасно място. Ти го разглеждаш като дружествена среда. Ти взаимодействаш. Ти си в Любовна прегръдка с него.

 

А изпитанията трябва да отчиташ, изкушенията и опасностите трябва да отчиташ, но в никакъв случай твоят живот, твоите действия, твоят поведенчески модел, твоето мислене, не трябва да се деформират от този факт, че в света има изпитания, изкушения и трудни моменти.

 

И този Огън, за който споменахте, на практика той веднъж като се разпали истински…

 

Той гори дълго след това. И това е Неуязвимостта!

 

Ние не можем да бъдем сигурни в това, че този Огън ще гори винаги с тази сила или няма да угасне под въздействие на всевъзможни жизнени проблеми, трудности - вниманието ни може да се отклони, нивото на съзнанието ни може леко да падне, но ако сме го разпалили веднъж Истински, лесно се връщаме към състоянието отново. Винаги знаем какво да направим.

 

По какво изобщо се отличава мистика, истинският мистик от човека, който смята че се занимава с духовна или окултна практика, или практикува нещо от тук от там?

 

Мистикът винаги и много лесно влиза в Духовното си състояние. Той не го губи.

 

Кои са основните неща, които разпалват, поддържат този Огън, за да не угасне?

Има няколко Велики Тайни свързани с Неуязвимостта?

Аз мога да ги разкрия тук отчасти.

 

Първото е реализацията, осъществяването на Тайната на Божественото Име вътре в нас.

 

Това Божествено Име не е случайна измислена формула.

В юдейската мистична традиция, това е Името “Истинно Съществуващият или Вечно Съществуващият Йахве”. С неговите четири букви: Йод, Хе, Вав, Хе (YHVH).

 

В 90-ят Псалм, в българското синодално издание - то е 91-ви Псалм, има...това е Магически текст всъщност. Магически текст, който се използва за създаване на Неуязвимост също така.

Вие знаете много добре:

“На Ръце ще те понесат, да се не препънеш у камък с ногата своя. Аспид и василиск ще стъпчеш”- ще стъпчеш лъва и дракона.

 

Но краят на този Псалм е много интересен.

В Устата на Бог, от Магът, който е писал Псалма - предполага се, че това е Асаф - Магът псалмопевецът на цар Давид, са вложени следните думи:

“Защото Той ме е възлюбил ще го защитя.

Ще го избавя - Той ще го предпази от всички напасти- Защото той е познал Името Мое.”

 

Всевишният казва:

“С дълготата на дните ще го наситя и ще му явя Спасението Мое.”

 

И много интересни са тези думи:

“Защото той е познал Името Мое.” - това са неслучайни Думи.

 

В Кабалата, в Египетският херметизъм, се поставя огромен акцент върху това, че Почитаното Божествено Име , почитаното в традиция е Могъща Магическа Формула. Ако се познават нейните трептения, ако се познават значенията на всяка буква, ако човекът преживее всяка буква като точно състояние, а не просто я знае интелектуално, Той изгражда в себе си Неуязвимостта на Името.

 

Затова е казано:

“Ще го защитя, защото той е познал Името Мое”.

 

Интересно, че за дълго, преди да е бил написан 91-ви Псалм, в Древен Египет, се появява следната формула:

 

“Аз Съм Дете на Божествената Светлина.

Аз владея Нейната Магическа Мощ.

Спокойно и Безтрепетно аз преминавам покрай Духовете враждебни и те треперят и отстъпват пред мене, защото се страхуват от Този, чието Име е Скрито.

Аз зная Това Име. То е в мен. То ми е известно.”

 

Тук става въпрос за Древноегипетското Име на Скрития Амен.

Интересно е, че тези две велики сакрални формули:

Амен в Древен Египет, което означава “Скрития, Съкровения” и “Истиносъществуващия”, с което според Библията Бог се открива на Моисей “от Огъня”, от горящият трънлив храст - са много тясно свързани.

В Юдейската мистична традиция е станало практика с формулата: “Амен” да се заменя Великото Име Йахве, точното изричане на което е било осъществявано много рядко.


Много рядко са изричали Йахве или другата вокализация, другото звуково изричане на Името, което не се говори по време на интервю, защото това по съвсем друг начин звучи.

Ние го знаем като Йахве - Истинско Съществуващия.

А в действителност Името звучи по друг начин.

Но...По време на магически церемонии се произнася по друг начин.

Но, за да не се произнася твърде често на Древноеврейски това име, то е било заменено с тази древноегипетска формула: Амен, което го откриваме в древните мистични текстове.

 

Взимаме да кажем Именословието Кадиш - Прославата на Великото Име, и там четем следните Слова:

 

“Да възсияе във Величие и Святост Величаешето Негово Име: Амен в света създаден според Неговата Воля, за да управлява Своето Царство в Свобода и Независимост, Амен във вашия живот, в течението на дните ви и нека това да се случи в най-близкия ден, и ликувайки ние изричаме Амен.”-

След което следват удивителни думи в тази древна молитва, в този древен сакрален текст:

“Амен във вашия живот, Амен в течение на дните ви, Амен във вашия Дом, Амен във всечовечието, и нека това да стане в най-близкия ден и ние изричаме АМЕН.”

 

Написано е със запетая - “Амен, и нека това да стане в най-близкия ден и ликувайки ние изричаме Амен”.

Всъщност “Да възсияе във Величие и Святост Негово Величайше Име” - се поставя тук не запетая а двоеточие. Самото Величайше Име е Амен.

 

Нека да си спомним друг древноегипетски вече текст:

“Ти Си Скрития Амен, Повелител на мълчаливия. Произнасянето на Твоето Име носи сладост на Сърцето, То е подобно на Майката за младенеца, то е подобно на Хляба за гладния.”

 

Тези Учения свързани с властта и изключителната сакрална и магическа мощ на тези Две Имена: АМЕН и ЯХВЕ, всъщност са в основата на това изследване, което ние сме направили и на това проучване, на тази книга. Защото това е книга: “Методът на Неуязвимостта” - тя изцяло е посветена на точното значение на тези две Имена и на начина, по който те се практикуват.

Всяка буква има точно свое значение.

Всяка буква е състояние, не само значение.

Всяка буква е състояние. Четирите стихии, от които сме изградени - знаете много добре, че имаме аналогии. Както ние сме заобиколени от въздух, вода, земя и огън и трептения (и етер).

По същият начин в нашето тяло - земята - това са плътта и костите - плътният елемент.

Водата - това са кръвта, лимфата и течностите - това е течният елемент.

Въздухът, който вдишваме е самият въздух; Огънят е светлината, енергията и вибрацията и вътрешният свещен огън, който гори в човека.

И този Мистичен Огън, висшият от 4-те елементи, всъщност е втората Тайна на Неуязвимостта.

 

Защото Знанието на Божествените Имена разпалва Този Огън и Го прави Неугасяем…, Неугасим!

 

Ето по този начин - аз се опитвам простичко, така, доколкото мога да изложа същината на Метода.

 

Да. Сега ще изредя няколко състояния на уязвимост. Ще ви помоля да коментирате по отношение на Неуязвимостта.

Първо: най-разпространеното- уязвимост от страха.

 

Страхът: Най-опасният от вътрешните врагове на човека.

Той всъщност създава уязвимост към всички други видове опасности, на които сме подложени.

Страхът обезточава човешката Душа, лишава я от сили. Страхът отваря вратичките и дверите към заплахите от астралния свят. Основно трябва да помним, че има 4-ри вида страх, от който страда човека.

Преди всичко това е страха от смъртта. И в Неуязвимостта, ние практикуваме Истинското Знание за безсмъртието на Душата.

Ако изповядваме това, не просто като красива идея, а имаме знание за това, че Душата е безсмъртна, твърдо и ясно осъзнаваме какво е Духовната ни Природа. Осъзнаваме Духовната си Природа като личност. Имаме неразрушим и постоянен контакт с нея. Практитуваме отъждествяване с духовната ни природа. Защото медитацията върху безсмъртната, неподвластната на времето и тление Духовна Природа е основата на Духовната Практика. Тя е в основата на всяка практика. Тогава страхът от смъртта отстъпва.

 

И трябва да отбележим, че преди всичко ние се страхуваме не толкова от самата смърт, колкото се страхуваме от неизвестното и от трансформацията.

 

Страхът от смъртта по същина, това е страх от властна, непреодолима трансформация или промяна, която може да ни се случи и в която ние ще престанем да се самоидентифицираме, ще престанем да познаваме себе си.

Трябва да отбележим, че съществуват такива форми страх, които придружават Душата ни постоянно - като такива сенки спътници - като страх от загуба - страх да загубим имуществото си, страх да загубим собствеността си, страх да загубим здравето си, страх да загубим близките си хора, страх да загубиме...те вече пораждат ревност и други неща.

 

То като се замислим, всичките тези неща, те не ни принадлежат по същество.

 

Това е, скъпи мой Борислав, ако се замислиме.

Ти правилно казваш: “Ако се замислим”.

 

И така страхът от смъртта, страхът от загубата, след което следва страха от болката или от физическото неблагополучие - така, всички се страхуваме да се озовем в ситуация, в което не контролираме, това което се случва на тялото ни. И този страх плътно е укоренен с отъждествяване с физическото тяло.

И най-после идва страха от самата трансформация, както казах, тъй като страха от смъртта е първия, страха от трансформацията е последния. Най-много се боим от промени.

 

Страхът от трансформацията не обхваща само страха от смъртта. Това е страх от всички видове трансформации, които могат да ни се случат, защото трансформацията първо е свързана първо с изваждане на Душата от зоната на комфорт - ние трябва да се трудиме заради някаква трансформация. Второ, тя може да ни се случи неочаквано. И ние не знаем какво ще се случи в трансформацията и тя е винаги свързана с несигурност.

Но, ако човекът има фундаменталното осъзнаване, че Животът е Една Голяма трансформация и че няма нищо, което остава непроменливо, постоянно и статично в този живот, дори и Божествения Закон - се Разширява като област на Своето Управление - вселената нараства и Божествения Закон , Живите Сили на Всевишния, които управляват вселената и които я структурират, те също са в постоянно разширение.

В Космоса няма нищо статично. Трептенията и пулсациите, с които е наситено пространството, те постоянно са в движение, те постоянно са в някаква промяна.

Нашата Душа постоянно е в някаква промяна.

Колкото повече искаме да вкараме себе си в едно блато, където всичко е добре известно, добре познато - винаги утре е като вчера, а вчера е било такова, каквото е било във всичките предишни дни и години. Там, където се опитваме да останем на едно безопасно и спокойно място, където нищо не се случва, всъщност там, този страх започва да нараства в своята концентрация - той пружиниращо се свива навътре. Ние преставаме да усещаме пресинга на пружината на по-съзнателните нива, но в подсъзнателното пространство на човека, колкото повече сме извън трансформация, толкова повече нараства страха.

 

Затова, когато се Доверяваме на Живота, и пожелаваме да преминеме осъзнато през нашата Духовна трансформация - приемаме, че трябва да се променяме, приемаме че трябва да разширяваме съзнанието, приемаме, че трябва да изпълниме Душата си с нови идеи - тези идеи трябва да стават жива част от нас самите, приемаме, че трябва да следваме опита на Великите духовни Учители, приемаме че има път, има Духовни авторитети на този Път, който може да следваме.

Тук вече Душата получава тази опора, на която страха губи постоянно власт над нея.

 

Да. Аз сега се сещам, че в Египет са имали цяла наука за това “Как да умреш”, а пък и всички големи духовни учители казват, че: “Човек на практика трябва да умре преди самата фактическа физическа смърт”.

 

Това е Великата Трансформация, която се нарича “Посвещаване”.

Физическата смърт е подготовката за нея - това е една част от Ученията. А осъществяването на тази Велика, енергийна и астрална смърт, в която старото умира, а новото се ражда и съществува, и Величествено ни завладява - всъщност, това е същинската смърт-трансформация. Точно от нея Душата се страхува най-много!

 

Защото преди всичко, за такава голяма трансформация, трябва да се работи много.

Човекът се страхува от труда и от усилието, защото физическото усилие (физическият труд) душата го разбира по-добре. То е понятно - трябва да миеш пода, трябва да слагаш тухла върху тухла, трябва да си изпълняваш своите служебни задълженийца, но що се касае за задълженията на Душата ти - тук вече нещата са много по-мъгляви и само хората снабдени с духовно знание ги познават добре.

 

Ние смятам:

И без това в този живот има много мъки и трудности, и задължения и грижи, та камоли сега е необходимо да си береме грижи на духовно и на астрално ниво и да влагаме някакъв труд в Душата си.”

 

Но руснаците казват:

“Без труд не може да извадиш и рибка от едно езеро.”

Съответно, ако ти искаш с Душата ти да се случва нещо, ти трябва да влагаш в нея труд.

Този труд трябва да е трансформационен.

 

Затова в Ученията има две основни понятия:

Както има фиксация и концентрация -

Фиксацията е деструктивно понятие, концентрацията е животоспасяващо понятие.

Защото благодарение на концентрацията Силите на личността нарастват. По същият начин има:

Трансформация, която винаги е позитивно, разширяващо събитие, което се случва в живота ни, а тя води до еволюционни промени. Трептенията ни стават по-фини. Вижданията ни стават по-широки. В мирогледа ни започват да влизат все повече нови идеи.

Ние се отказваме от идеята, че ние сме едно статично самодостатъчно същество - това е когато се касае за трансформацията.

 

А от друга страна е деформацията.

И ако трансформацията е нашият Спасител, то деформацията е страшната опасност на Пътя.

 

Защото бих казал, че…- Ти каза, че има такива уязвимости: като страх, като емоции, като лични отношения - всичко това го знаем, но забравяме, че има уязвимост към много по-сериозни неща: това е деформацията на личността, което се случва под въздействието на много различни уязвимости.

Когато допускаме всичките тези жизнени бури да ни брулят, без да участваме съзнателно в този процес.

Ние показваме зъби като едно “зло куче” - ние ръмжим върху опасностите в живота. Ние се опитваме да се скрием под дивана като котарак. А, ние се опитваме да се закопаем като мурмел под земята, нали? Но където и да се опитваме да се скрием, жизнените бури, неприятностите, проблемите ни връхлитат. Защото ние сме извън трансформацията - с нас нищо не се случва. Душата не се променя.

А деформацията настъпва постъпателно и незабележимо. Повечето хора..., повечето хора, губят тоз имомент - кога стават груби, цинични, разочаровани, отчуждени един от друг.

 

Всичките тези моменти - елемент след елемент се вмъкват в живота им, модел след модел. И в един прекрасен момент, човекът се събужда съвсем различна личност.

 

Всичко онова, в което е вярвал на своите младини, всичко това към, което той се е стремял и тези мечти, които той ги е имал, всичко това е изчезнало, останало е едно сиво и безжизнено пространство, в което човека се грижи само затова да си осигури максимален комфорт и топло безопасно място. Това е тежката деформация.

 

Всъщност, деформацията е първо стъпало, след деформацията идва мутацията на личността.

 

Мутацията?

 

Мутацията, където човека вече се превръща в зомби.

 

Да. И за съжаление много такива примери има, но имено пък те привличат страданията, които…, и катаклизмите, бих казал, не говоря само за външния и за вътрешните катаклизми, които в крайна сметка пак са спасителен пояс, подаден от...

 

Бих поставил този въпрос по друг начин.

Да, когато с човешкият род и с човекът се случват всевъзможни патогенни деформации - когато Душата мутира, тя привлича все повече болка и страдание.

И тя се озовава в едно положение, при което болката и страданието се оказва единствения достъпен за нея да учи някакви уроци.

 

Но, това не е Идеята и Волята на Всевишния!

 

Размишлявайки за това, ние разбираме, че много по-добре за Душата е да се учи да управлява своя живот, отколкото да оставя живота “да хвърля кораба ѝ по бурните вълни, да затъне някъде и след това да призоваваш Всевишния по време на буря с глас пълен с отчаяние.”

 

Да.

 

Аз мисля, че добре изпълнихме своята задача за днес.

 

Много ви благодаря и се надявам да имаме по-чето интервюта с вас, тъй като хората имат нужда от това Слово, което е като попътен вятър в тези лодки, които се нуждаят от упътване, в тези бурни води, в които сме в момента.

 

Човекът има нужда от Ясно Знание.

Той има нужда да разбира какво се случва в живота му, той има нужда от ориентири. Истинските ориентири в живота не могат да бъдат декларативни или натрапени от религиозни системи.

Истинските ориентири в живота могат да ни бъдат предадени от родители или наставници, само ако те са притежавали безусловна Любов и Истинска Интуитивна или Осъзната Мъдрост.

Ориентирите се дават само от Ученията на Мъдростта. Те не се дават от формални, религиозни или околорелигиозни учения и структури.

Искам да кажа, че Исус никога не е създавал религия.

Той е давал Учение даващо съвършени ориентири в човешкия живот.

 

Затова е казал: “Аз съм Пътят, Истината и Животът!”

 

“Аз съм Пътят, Истината и Животът.” - точно така! Това означават тези думи.

Затова щастлив съм винаги да споделям Повереното ми Духовно Знание и смятам това за изключително висока възможност и висока отговорност спрямо ближния.

 

Много ви Благодаря от Сърце!



 

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12