Кармата и кармическите изчиствания на душите
Здравейте, Зор Алеф!
Радвам се, че правим с вас ново интервю. И сега, то е по темата за: кармата и кармическото изчистване.
Приветствам ви, Борислав!
Приветствам нашите скъпи приятели - редовни участници в нашата дейност в Портал 12!
Защото, аз възприемам зрителите, които слушат Ученията, не като пасивни гледащи и слушащи хора, аз ги възприемам като участници в тази дейност. Защото всичко, което правим е предназначено, така или иначе, за Душата, за самата ѝ Сърцевина. Когато Душата поема Знанието, работи с него, позволява му то да влезе и да действа вътре - Душата действа! И в това е същината на думата “карма”.
Думата “карма”, в превод от древен санскрит, означава действие. В зависимост от това, как действаме, какъв е моделът на поведението ни - какви действия предпочитаме да извършваме: ментално, астрално, енергийно, словесно, физически, съответно, се моделира и се формира кармата ни.
Единият от символите на кармата е числото 8, което представлява и един особен вид верига. Знаем от дълбоките духовни Учители и учения, че единственият начин за решаването на кармата е саможертвата. Но освен високият ръст, високата степен на саможертвата, кои са другите неща, които могат да разкъсат тази “верига на осмицата”?
Като заговори за саможертвата, Борислав, аз просто усетих как ти уплаши целият български народ. Сега, седят хората, гледат ни и казват: Сега, за да изчистим тая пуста карма, ще трябва да жертваме животеца си за нещо.
Саможертвата е много важен момент, но да не забравяме, че има различни нива на жертва. За това ще поговоря малко по-късно.
Сега, понеже ти заговори за осмицата, да не забравяме, че осмицата е знак за безкрайност.
Ако е хоризонтална.
Ако е хоризонтална…Осмицата е знак за безкрайност обърнат вертикално. И това не е случайно.
Осмицата е число съставено от две четворки. Може да бъде съставено от други числа: да кажем от 2-ка, 6-ца и т.н., но първоначалното му сакрално прочитане, това са два кватернера - две 4-ки.
Четворката е свещено число и свещен символ - квадрата или кръста. При питагорейците - тетрактида. Две тетрактиди формират осмицата, затова тя е толкова важна.
Питагорейците така дълбоко са почитали числото 4 и Учението за четирите елемента, свързани с него: огън, въздух, вода, земя - да знаеш, да смееш, да жадуваш, да мълчиш; четирите измерения на реалността; четирите нива материя и т.н., че те са се заклевали в името на Питагор по този начин: “Кълна се в името на човека, който ни е дал Учението за тетрактида.”
Какво означава тетрактида? Това са четирите елемента на нашата дейност: мисъл, енергия или желание (ако искате, разглеждайте енергията в действието като желание, като мотивация на действието), физическото действие, и резултата на действието.
Да кажем: замислили сте да строите къща - желаете, изпълнили сте тая къща със своята воля, любов, събирали сте средства, викнали сте майстори, вдъхновявали сте се, мислили сте как ще изглежда - трупали сте енергия. Най-после са физическите действия - тези майстори работят, вие купувате материали и т.н., направили сте градина. Това обаче е една построена къща. Може да е празна, може да е обитавана. От кого ще бъде обитавана? Какво ще се случи в тази къща? Какви хора ще влизат в нея? Какво ще отнесат от нея? Дали тя ще бъде едно прибежище? Дали тя ще бъде Храм? Дали тя ще бъде домашно огнище? Дали тя ще бъде място на Силата? Всичко зависи от вас - с какво ще я изпълните!
И състоянията на хората, които живеят в нея, нещата и събитията, които се случват в нея, това е резултата на вашето действие. Хората отнасят резултата, както човека отнася една ябълка от градината и я нахапва. Вкусът на ябълката, състоянието на отхапаната ябълка, която носим в себе си, вкусът на общуването с даден човек, това са резултатите на действието.
Сега, внимание! Първата тетрактида - първите четири елемента - това е идеята, енергията вложена в действието, физическото действие и неговият резултат. Самият резултат поражда верига от причинно-следствени взаимодействия.
Резултатът: хората са влезли във вашата къща, излезли са и са отнесли някакво състояние. Предали са го на другите. Това състояние се е материализирало в различни действия, в различни последици. И се пуска една верига от непрекъснато повтарящи се четири елемента: идеи, състояния, енергии, действия, резултати от действията.
Може да го разгледате като един основен кръст: първичното пораждащо действие и множество такива малки кръстчета, които се отделят от него.
Осмицата олицетворява кармата - първото действие и неговият резултат, който сам по себе си е: идея, енергия, физическа материя (проявява се по някакъв начин) и поражда други причинно-следствени трептения. Затова осмицата е знак за безкрайност.
Сега, внимание! Тук разбираме защо точно 8 е символа на безкрая. Защото осмицата символизира безкрайните причинно-следствени взаимовръзки, които поражда всяко едно действие.
Ако действието е извършено осъзнато - изпълнено е с енергия, мотивация и вдъхновение, тогава причинно-следствените взаимовръзки (трептенията, които то разпръсква в околният свят - множество от тези тетрактиди, множетвото вериги по четири елемента, всяка брънка на веригата е също четири елемента: идея, енергия, състояние, материални резултати и нови последици - нови и нови взаимодействия) - тези вериги се разпростират далече. Те обхващат пространството. Те променят живота на много хора.
Както например някое гениално произведение. Дали четете Евгений Онегин или четете “Война и Мир” на Толстой. Или “Великите Посветени” на Едуард Шуре…Ето, той е писал “Великите Посветени” - тази впечатляваща книга. Предполагам много от нашите зрители познават произведението, щом се интересуват от мистицизъм. Значи, той е имал идея за това, той е вложил енергия и воля в това. Той дори е посветил на жената-вдъхновителка, която го е довела на този път - на Маргарита Албаниминяти. След това той е писал, влагал е физически усилия - книгата е била издадена, била е плод. Всеки, който е прочел книгата е получил своя причинно-следствена верига: идеи от книгата, енергия и състояния, породени от идеите, практически действия - “как всичко това е резонирало върху живота ми” - тук някакво действие се е променило, там някакво действие е било извършено, в съответствие с тези нови идеи, които той е възприел. И ето ти нови причинно-следствени взаимовръзки, разпростиращи се до безкрай.
Това се нарича Учението за двойният кватернер, или за двойната тетрактида, или ако искате събрано - Осмицата в Безкрая.
Много посоки за размисъл отворихте с това разяснение, но…
…Връщаме се към твоята саможертва.
Добре.
Връщаме се към твоята саможертва, защото ти като истински вглъбен мистик, веднага взимаш бика за рогата - веднага да вземеш нещата под контрол, да започнеш от важното.
Саможертвата е много важен ключ за изчистване на кармата.
Да не забравяме обаче, че ние се жертваме, когато да кажем, възпитаваме едно дете. Жертваме време, усилия, енергия и т.н. Защото, хората мислят: “отиди някъде да дадеш живота си за нещо”. Чакайте, мили хора, не е нужно да умирате, не е нужно да ви разпъват на кръст. Както беше писал Андрей Андреев, покойният - Царство му Небесно - беше наш голям приятел:
“Тук някъде Небето ме разпъна на кръста си с името “Живот”.”
Не е нужно това да се случва. Вие всеки ден жертвате усилия, жертвате енергия, жертвате грижа, жертвате внимание, жертвате своите живи сили за околните хора.
Започнах по този начин - със саможертвата интервюто, т.к. зрителите на Портал 12, вече в 7-та година откакто правим интервюта, лекции, стотици публикации, вече на тях, не им трябва да им се обяснява какво е кармата. Те, бих казал, са излезли от това ниво, където църквите даже още даже казват, че “няма карма” и постоянно повтарят, че идеята за карма отлагала развитието на човека. Но, ако се огледаш, в природата всичко доказва, че има карма… - от най-малката тревичка.
Ти ми напомняш една ситуация, когато веднъж консултирах органите на генерална прокуратура на руска федерация относно една секта. Ставаше въпрос за дианетиката, ако бъдем по-точни. И те не можеха да формулират критериите за тоталитарна секта и за секта изобщо. И аз попитах отговорната сътрудничка на органите, която водеше това дело: А, ти обърнали ли се към Православната църква? - Шеговито я попитах. - Тя каза: Обърнахме се, Зор, но те ни дадоха такив критерии, според които ние самите тях трябва да ги вкараме в затвора.
Аз не случайно се усмихвам за това. Една от най-несъмнените черти на сектанство, това е да отсичаш със замах и да казваш “това няма, това не съществува, това не може да е така, ние знаем как са нещата,…”
Хиляди велики човешки Души, хиляди просветлени хора, хиляди впечатляващи животи, са били посветени на понятието “карма” и хората са учили какво е карма. Изведнъж са дошли нашите свещеници и са казали “карма няма”. Чакайте, бре хора, мили, отворете Евангелието, случайно някъде Иисус да е казал, че карма не съществува?
Е, те точно с Евангелията се оправдават, че не бил казал, че съществува.
Това, в юриспруденцията се нарича “да обещаеш, не означава да се ожениш за някого”, тоест да не си казал за нещо или да си премълчал за нещо. Това не означава, че дадената реалност не съществува, примерно.
Все пак искам да оборя тези хора, които казват, че “Иисус не е казал това, не е казал онова” - нищо подобно. Всичко това е казал. Има две места, където той директно говори за прераждането, а прераждането е понятието тясно свързано с кармата.
Когато той пита: За кого ме почитат хората? - Първите ученици му отговарят: Някои те смятат за Пророк Илия, някой те смятат за Моисей, някои за Лия, някой за Ангел, който се е явил. - И тогава Той пита Петър: А, ти за кого ме почиташ? - Тогава той прекланя коляно и казва: Ти Си Син Божи!
Та, това говори за това, че те са знаели Учението за прераждането.
В друго място го питат: Кой бил Йоан Кръстител? - Той казва: "Истина ви казвам, че Йоан Кръстител е пророк Илия"..., но хората не са го познали и са направили каквото са желали.
Той директно казва, че Илия се е въплътил в Йоан Кръстител и е понесал неговата кармична отговорност. Защо? Защото пророк Илия, с неговото разрешение, са обезглавени поклонниците на култа на Ваал. Той е бил разпространен и в Асирия.
В какво се изразява?
Почитането на Ваал - това е божество, общо взето, не е демон. Това е божество на земята - на земните недра. Може би аналог на персийският, на древно-шумерски Нергал - царят на подземният свят. Но, той като цяло е бил и Бог на плодородието, Бог на закрилата, която е давал на човеците. Вярно е, че е бил Бог на подземният свят и това е послужило като причина да го смятат за демон.
Около култът на Ваал, са били изградени всякакви приумици и измишльотини: “на Ваал са пренасяли младенци, към статуите на Ваал са били колени хора, поливани са неговите жертвеници с човешка кръв…” - Това е пълна заблуда, илюзия. Такива неща не са съществували при служителите на Ваал.
Дори древните вакханки, които предшестват още Моисей, и те не са пренасяли в жертва човешки същества. Значи, цялото това нещо за човешки жертвоприношения - за клане на младенци и т.н., това е пълна измишльотина на хората, които са дошли на тези земи, настанили са се там и по този начин са оправдали геноцида, на който са подложили всичките тези племена - ханаанските племена.
Между другото, това също влиза в учението на кармата. Защото, когато ти извършваш геноцид срещу даден народ, рано или късно, геноцид ще бъде извършен срещу твоя народ.
Да. Историята го е потвърдила.
Историята го е потвърдила.
Както, примерно, геноцида срещу ханаанските племена - страшен геноцид, с който Израел (да обобщим племената, които тогава са съставяли Израел) влиза в тези земи. И до сега тая земя не може да се укроти, до сега бушуват войни. Един геноцид от страна на римляните; първи геноцид от страна на асирийците - когато огромно количество хора са изведени от Юдея в Асирия; след това римляните - разрушаването на Йерусалим; след това нацисткия геноцид и т.н.
А всичко това трябва да се осъзнава! Не може да дойде мир на една земя, не може да се възцари Покой при един народ, ако той не осъзнава исторически грешките, върху които почива.
По същият начин турците с геноцида на арменците - те досега не признават това престъпление. Когато не признаваш исторически престъплението, ти не можеш да прогресираш напред и си хвърлил котва в миналото и не можеш да вървиш напред.
Американците дали признават…
Геноцида на индианците? Аз мисля, че те плахо прикриват срама си със смокиново листо. Нали знаеш, както Адам и Ева са били рисувани от “естетична гледна точка”. Не могат да ги нарисуват голи - сложили са им смокинови листа. От там нататък е историята, че смокинята символизира неприлично явление. И примерно, в Русия казват (когато искаш да кажеш “нищо подобно” или нещо като “ще ти покажа среден пръст”) “смокиня ти давам” или “показвам ти смокиня”.
Та, американците са прикрили срама си със смокинови листа. Казали са “имало е там нещо, воювали сме там с индианците - те са ни сваляли скалповете, ние сме ги избивали, имало е конфликти”, като резултат Америка е преминала под контрол на всевъзможни европейски групировки, от които после са изградени САЩ. Да не забравяме, че не е имало такава нация като американска. Тоест, това са много националности смесени в един казан. От там се получава Америка.
И много смесени карми.
И много смесени карми, да.
Всъщност, между другото, и руската земя е такава. Това са много националности, много народи, много кармични линии омесени заедно. И такива държави изградени с влияния, с истории, които са съвсем различни - често противоречащи и често носят конфликти в себе си - примерно един по-силен народ е подтиснал друг, някой нещо някъде е присвоил, друг го мрази и т.н.
Всичко това формира много сложна, многоспектрална карма на народите. Защото има карма на отделен индивид, има карма на неговото семейство - родовата карма, има кармата на града. (Дори града си има своя карма, със своята история, която и камъните я помнят.) Има карма нацията и народа. И има карма нашата Земя.
Някога се надявам да разширим тази тема за кармата на народите, защото тя наистина е голяма. Но ако се върнем на кармата и приемането на това, че има карма, това не означава, че човек, приемайки, че има карма, отлага развититето си? Защото църквата използват точно това, за да атакуват, когато става въпрос за прераждане и карма, че едва ли не…
Кармата е веригата на развитието, инструмент на развитието, а не пречка в развитието на човечеството.
Защото по-голяма глупост, честно казано, аз не съм чувал, от това че “кармата пречи на развитието”. Как може да пречат на развитието на човечеството причинно-следствените взаимовръзки?
А бре, хора мили, замислете се , използвайте си умовете и главата - едно е да носиш свещеническо расо и голям кръст върху корема, друго е да имаш глава на раменете. Трябва да се замисляш и да си зададеш въпроса: Може ли да съществува живота без причинно-следствените връзки? Кармата по същина е нищо друго, освен причинно-следствените връзки. Ако вие разбирате кармата така, че кармата е рог, предопределеност, сляпа съдба, фатум, който контролира човека във всяко негово действие, значи вие не сте разбрали учението за кармата.
Тоест, не сте си задали въпрос: Какво означава кармата? Това са действия. Човечеството се развива благодарение на творческите си действия - на техните резултати. Има добра карма има лоша карма.
Примерно, вие се трудите, работите за нещо, получавате някакви резултати, хонорари, възнаграждения. Ако сте се трудил достойно, вашите хонорари и възнаграждения са плод на вашата добра карма. Това е толкова елементарно. По-елементарно не би могло да бъде. Това е 2 х 2 = 4.
А по отношение на грешките, които човек е натрупвал през преражданията си, в текущият си живот, има ли някаква методология, по която той първо да има ясен поглед върху това каква карма в един момент си е донесъл? И има ли рецепта, начин, по който той да започне да изчиства тази карма?
Има разбира се. Това е животът тук и сега.
Голяма част от кармата на миналите прераждания е скрита от човека. Това не е случайно. Защото, представи си, какво би се случило, ако едно малко дете - младенец, съвсем малко дете на 1-2 годинки - би му се открило, че в някакъв живот то е убило някого, в някакъв друг живот той е бил подложен на тежко насилие, бил е измъчван или още нещо се е случило такова, грешките на възрастните - техните болки, страдания, противоречия, не бива да се изсипват върху Душата на малко дете. Тоест, младенчеството, това е такъв период, в който на повечето човешки същества им се дава да започнат новият живот от чист лист и кармичните натрупвания и отпечатъци съществуват като информационни зрънца.
Сега, внимание! Ако волята и свободата не извършват деяния съответстващи на от миналите животи, тези зрънца остават закапсулирани и постепенно се разтапят.
Ако обаче действията, заблудите и грешките на човека са идентични или сходни, с тези, които са довели до престъпленията или до пренебрегване на Космическият Закон в миналите животи, зрънцата получават вибрационно въздействие. Поливаш ги със съответна вода. Те започват да растат. Да не забравяме, че под това небе растат и плевели и плодни дървета, и плевели и отровни растения. Да не забравяме, че има растения, които дават сок, или чиито извлици са много по-отровни, да кажем, от отровата на една змия, когато се дестилират по съответен начин и се концентрират. Цикутата например: Ухапването от усойница няма да те убие веднага, но концентрираният сок от цикута те убива за няколко минути.
Та, всичко това расте. Аз не случайно използвам растенията като пример.
Мисля че Омраам Микаел Айванов - най-големият ученик и голям духовен Учител на европейско ниво, създал Бялото Братство във Франция, обичаше да казва:
“Първите специалисти по закона на кармата са земеделците.
Те знаят основната Истина - каквото ще посееш, това ще жънеш.”
И досега ме втрещяват хората, които казват “Карма няма”.
Да кажеш “карма няма”, то е все едно да кажеш “ние не съществуваме”.
Вие сте резултат на причинно-следствени взаимовръзки. Събитията ви в живота са резултат на причинно-следствени взаимовръзки.
Те заедно с това казват “Да, но всеки ще получи според греховете си.” - Разбира се, греховете на човека са част от негативната му карма. Но глупаво е да забравяме, че съществува и добра карма, която е много по-важна за нашият живот.
Но ето, че съвременният човек изпада по един сякаш естествен начин в едно противоречие - всички говорят за щастие, за успехи - говорили сме и друг път, че това са капани, а всъщност, човек, за да тръгне в истинският възход по вътрешният път на развитие и за следващите прераждания, той реално трябва да мине през едно сито, един филтър на живота си, което са страданията, тежките неща, за да може да се изчисти от кармата.
Това е вярно от части. Човекът не е длъжен да минава през страдания, просто той неминуемо ще мине през тях. Страданията не са единствената причина той да расте.
Не са…
Добре. Кармата, освен страданията, какво друго може да я изчисти?
Значи, нека да не забравяме, че преди всичко, страданията, които преживяваме, те са резултат от карма. Страданията са кармична енергия. Обаче, Борислав, едно и също страдание - да кажем двама човека губят крайник в резултат на автокатастрофа или гангрена - двама човека, с един и същ проблем - тези двама човека, с ампутирани крайници, може да възприемат своята болка по съвсем различен начин: единият се затваря в себе си - става мрачен, агресивен, обижда се на целият живот и живее в своето нещастие като затворник в затвора, другият не само, че се опитва да намери причините за случилото се, защото да се копаеш в кармичните последици и да мислиш: “Има ли живот на Марс? Няма ли живот на Марс? “Защо си загубих крака?”, “Ако не бих направил така…, може би не би ми направило такава гангрена…” - това вече отвежда до лудостта - другата степен на фиксацията, но другият човек просто намира в себе си сила да преодолее страданието, да живее въпреки и вдигайки се над страданието и болката…и точно тази позиция неутрализира кармичните причини, които са породили тази ампутация.
Чрез какво се издига над страданието и болката?
Издига се с волята, с волята към живот. Издига се благодарение на състраданието към другия, благодарение на дълга, благодарение на Любовта, благодарение на осъзнаването на себе си като Дух.
Може би този човек да не се осъзнава като дух, да е пълен материалист. Да кажем, дядо ми Анатоли е бил летец. Формално той е бил атеист и материалист, но по-голям мистик от много такива декларативни мистици. Той се е издигал над страданието много пъти, благодарение на волята си към живот и благодарение на отговорността за земята, която е защитавал, когато е излизал да се бие с нацистите в небето. Всеки път, когато той скачал с парашут или е носел бойният си другар на гърба, огромната му воля към живот, го е вдигала над страданието.
Тази воля към живот, това усилие за преодоляване изчиства кармични натрупвания. Това ние дори не го мислим. Дори не знам, че това се случва. А това е могъщ огън. Ние разпалвайки волята към живот, ние преодоляваме болковите натрупвания и това, което ги е породило.
И това е заблуда, ако хората смятат, че ако се разкаеш дълбоко, ако осъзнаеш истинските причини на случилото се, само тогава можеш да бъдеш свободен от кармата - това не е така. Има много начини да се преодолее кармичният отпечатък, който е породил страданието. В някой минал живот, може да си убил някого, но това не означава, че за да се освободиш от тази карма, ти трябва да седиш да блееш в пространството и да мислиш “Дали не съм убил някой в миналият живот?” - Тогава ти си безумец и глупак, ако си провеждаш дните и нощите по този начин.
Но, ако си спасил два-тре човешки живота, или поне един, ако си посветил поне част от живота си за грижа към другите, ти имаш огромен шанс да неутрализираш този отпечатък.
Действията ти тук и сега - реалните действия, които извършваш, а не твоите отвлечени философствания и блянове за това “какво съм направил, какво не съм направил, какво ми се е случило или какво не му се е случило?”, пречистват кармата!
В тази посока, регресията може да е полезна, а може да не води наникъде. Регресията може да постави човека лице в лице с истински отпечатъци-кармични от миналото. А може просто да материализира неговите блянове и фантазии.
Както беше писал, извинявай, ще те прекъсна малко, защото ние седнахме върху такова едно конче, което аз често яздя - руски израз “Яхнах любимото конче.” - Един забавен американски мистик, мисля, че си беше взел също едно такова шеговито име - Рам Дзи, като Лао Дзи - всъщност, мистик с много чувство за хумор. За това нещо беше казал така:
“В миналият си живот ти си била или Клеопатра, или Мадам Помпадур, или някаква друга египетска принцеса или царица, но никога не си била тъпа, скучна и некрасива. Рам Дзи те пита: как се е случило това?” - Трябва да разбираме, че нашият трескав стремеж да научим непременно това какви точно сме били, каква длъжност сме заемали, какъв авторитет сме имали, какво точно сме направили, кого сме убили или кого сме спасили, може лесно да ни доведат до блянове и заблуди, както беше писал Цар Соломон:
“В много сънища има много суета.” - Защото има сънища, които ние сънуваме по време на сън, има сънища, които сънуваме наяве.
Много хубав преход с тази тема за сънищата, т.к. си бях подготвил въпроса: Дали има карма и на астрално ниво, освен на физическо?
Кармата е предимно астрално явление, защото астралният свят е преди физическият. Това е в посока на създаването на света. Първо идеята за света и светлината, после енергията, отпечатъците, образите, формите, които са в енергийният свят и след това са физическите действия. Затова кармата предимно се формира на астрално ниво, след това се отразява в конкретни физически действия. Да не забравяме, че астралното ниво са също действия. Думата “действие” не се отнася до физическият свят.
Имах предвид за процеси и изживявания, които да са и на ниво сънища. Например: във формата на кошмари, преследвания…
Да, разбира се.
…изобщо, такива изживявания.
Кошмарите могат да бъдат олицетворение на отрицателната карма и най-често те са. Защото, когато човека живее трупайки известно количество отрицателен психически материал в живота си - да кажем: гневи се, свръх взискателен е към околните, подозрителен, мнителен, фиксационен - той трупа, той сгъстява психичните си преживявания. Той ги превръща в нещо като капсули изпълнени с ниско трептяща енергия. Всичко това е вътре в Душата му. Тези капсули никъде не си отиват, те само се трупат - още гняв, още болка, още завист, още тревоги, още суета, още страх, още вкопчване, още вманиачаване…И разбираш, Душата скоро се превръща в нещо като боклукчийско кошче. Да, може би в това кошче има и други секции, където се трупат другите зърна: на Любовта, на състраданието, на вниманието, на доверието към света, но всичко е една везна. И когато това боклукчийско кошче е достатъчно добре напълнено, няма как от там Душата да не се опитва да изхвърля всичко това в пространството на сънищата или в реалният свят.
Но, това е само една от причините за кошмарните сънища. Също така събития от минали животи или даже на един и същ сън, който ни придружава постоянно.
Може би хората помислиха, че аз много скептично се отнесох към това, че не е добре да знаем това, което се е случило в минали животи - не казвам такова нещо!
Добре е да знаем, но е добре да го виждаме с безстрастен и ясен поглед.
За да коригираме.
Да, за да коригираме. А, не с екзалтирани очи и не с търсене подобно на треска за злато: Дали ще намеря? Дали ще открия? Дали ще се докопая до тази информация? - От един регресен терапевт към друг, от едни спомени за прераждане към други. Хората попадат в капани по този начин.
Те са благословени ако наистина срещнат някои добър психотерапевт, регресотерапевт или духовен Учител или мистик, който може да ги доведе деликатно до тези отпечатъци от миналите животи. И може да им ги открие без те да се екзалтират от това, без те да изпадат във фантазии, или без тази информация да се изкривява.
Защото много често, това, което излиза от подсъзнанието ни - да кажем истинската информация - някъде нещо се е случило в този живот или в по-предишният живот, и към него веднага като бръшлян около дъба, започват около него да се увиват илюзии и фантазии. Ето го - стволът го има, но илюзиите и фантазиите - бръшляна вече толкова плътно оплита стеблото, че стеблото не се вижда зад тези илюзии и фантазии.
Да кажем: някога човекът е бил воин - участвал е в някакви военни действия. Илюзиите и фантазиите тук веднага започват да се увиват: “той е бил не просто войн, той е бил Александър Македонски.” Нали разбирате? “Тя е била куртизанка, примерно занимавала се е с “древната професия” - тя не може да приеме, че тя наистина е правила това и тя наистина е била не просто куртизанка, тя е била Тай Софинска” - прочутата куртзизанка омаяла Птолемей и т.н.
В Древен Египет - понеже това е тема, която вие обичате, аз също много обичам темата за Египет - там имали ли са някакви тайнства, някакви методи за ускорено пречистване на кармата?
Имали са, разбира се. Методът се нарича: Свещената Терапия. Ние днес сме го донесли в днешният свят.
Египетските жреци са използвали Словото, Заклинанието, Символа, Вибрацията, Трептението, Гласа - обединени в едно Тайнство.
И когато човекът е бил потапян в съответно състояние, използвайки звукова вибрация, енергийно предаване, символ, образ, Слово, реч - на различни нива, всичко това е свързано в един терапевтичен или магически текст, или в заклинание, ако искате да кажете. Всичко това с трептенията си, преминавайки през астралното ни тяло, пробужда от там и същинските отпечатъци - същинската информация на това: какви сме били, какво сме правили - често ни го явява пред нашият поглед.
Примерно, при нас по време на Свещена Терапия, когато върви акта, бих казал, че едно 20-30% от хората имат достатъчно добре оформени кармични видения от миналото. И те задават въпроси. И затова е нужен терапевтът или магът да отговаря не тези въпроси.
А това концентрира ли случването на кармата им в сегашното прераждане?
Това, в зависимост от типа на преживяването, може да изчиства нещата.
Да концентрира по-скоро и…
А, те, ако не са готови?
Тук не се работи с “ако”. Ако човекът преживява съответен опит, ако човекът преминава през своят дълбок вътрешен процес, значи той вече е готов за това. Той е в този процес вече. И тук не е място да се философства: Готов ли съм или не съм готов? Мога ли аз, не мога ли? Защото пак отиваме до дървена философия: Готов ли съм? Мога ли? Има ли живот на Марс?
Този акт се е водел в древен Египет от Жреци и Учители.
Знае се, до Свещена Терапия, в древен Египет не са били допускани “еди кои си” хора. Но, това е било в древен Египет. Това е било 3 хил. години преди нашата ера, 2 хил. години преди нашата ера, хиляда години преди нашата ера, по време на нашата ера. При есеите, които са наследили древноегипетската сакрална целителска традиция. Вие знаете сигурно, че едно от названията на есейското общество е било “Общество на целителите”, “Общество на терапевтите”, или “Братството на терапевтите”.
Има много интересни спомени от Йосиф Флавий как са лекували есеите: със Слово, с мелодизирана Музикална Реч, Дихание и рецитиране на Свещени Текстове.
И това съвсем не е религиозна практика. Това са индиректни магически техники наследени конкретно от египетските жреци. И тази наука, тази техника, това учение е било предавано от поколение на поколение. Ние се постарахме да го възкресим максимално автентично. И ние използваме не само древноегипетски формули, използваме формули от юдейският мистицизъм, формули от християнският мистицизъм, използваме формули от ведическата традиция и от някои други традиции.
Но, разбира се, древноегипетската традиция е много важен корен. Защо?
Защото там това учение за систематичното въздействие върху Духа, Душата, подсъзнанието, астралното тяло, върху КА (астралното тяло) и върху Хайбит (сянката) - връзката на астралното тяло с физическото, върху Рен (името и атрибутите на личността). Защото хората все се питат (тези, които познават египтологията): Рен, Рен, Рен? - Египтяните са смятали името за толкова важно, за толкова свещено. Какво толкова на това име? Какво толкова? Защо името? - Просто името “Рен” е символ на атрибутите, на личностната самоидентификация на човека.
Всичко това в Свещената Терапия са обекти на въздействието.
Ние въздействаме върху качествата на личността, върху добродетелите, върху вътрешните енергии, върху потенциалните структури, върху кармичните енергии - кармичните отпечатъци.
Не може да кажем, че по време на целителският акт или Свещена Терапия, ние можем да отрежем или да махнем карма - няма такова нещо. Но, ние даваме толкова силен духовен тласък и осигуряваме толкова силно високо трептящо въздействие, което много бързо пробужда тези кармични отпечатъци, просветлява ги като лъч-прожектор и личността много бързо извършва своята вътрешна работа по отработване. Те се явяват или пред вътрешният ѝ поглед или личността ги изживява тези неща като състояния, като вълнуващи преживявания по време на Свещената Терапия. И от някои от тях се отказва, а от някои от тях - обратното - се разгръщат и израстват, когато говорим за отпечатъците на добрата карма и на благите деяния, които човек натрупва в своя живот.
В крайна сметка, човекът живее…и земеделецът живее, за да сади плодове и за да засади култури - зърнени култури, плодове, хранителни субстанции. Той не живее, за да сади плевели. И това е много важно!
Душата винаги ще избере зърното и плода пред плевела, ако ѝ дадеш тази възможност.
Да, те са и хубави символи. Искам да ви запитам: Има ли преплитане на кармата в междуличностни отношения между хората, най-често мъж-жена, или в семейство?
Няма как да няма.
…Но, в този контекст, има ли преплитане? Или, Учителите в духовните учения, поемат ли част от кармата на своите ученици?
Това са два различни въпроса, обаче.
Да.
За преплитането на кармите в личните отношения - има, разбира се. Както има преплитане на Душите. Както, когато хората се целуват, има преплитане на Дъх, обмяна на слюнка и т.н. По-нататък ще отидем и тези, които са най бих казал скрупулезните и прецизните - ще кажат: “И обмяна на бактерии, нали?” - Да, и обмяна на бактерии също. И аз не случайно използвам този образ. На кармично ниво, на енергийно ниво е същото. Има обмяна и на добри състояния, на вдъхновяващ опит, на Любов, на Чиста Любов, на високи трептения, има разбира се и обмяна на всякакви пакости. Това е нормално.
Човекът не може да взаимодейства, да се прегръща, да общува, без да предава и част от своята тежест, от своите обременения, от своите заблуди.
Примерно, когато хората са на период “сакрално влюбване”, те се стараят, защото първоначалната природа е събудена от Любовта - стараят се да обменят само високи трептения: лекичко, миличка локвичка, нали. И след 20 години: Накъде ходиш, стара кокошко? Пак влезе в калта. И това е пример за това как се развиват кармичните енергии: ако няма бдителност, ако няма висша воля, ако няма духовен контрол за нещата…
Но, това не е проблем, че се преплитат кармичните енергии, защото сега някои ще ни чуят и ще кажат: “Ох, какъв ужас! Аз си обменям кармични енергии с мъжа ми вече 50 години.” - Ама, чакай, те Дверите Небесни вече се отварят пред тебе, а ти сега си се сетила, че си обменяш кармични енергии. Както има такъв виц, как двама са тръгнали да се развеждат на 80 години. Пита ги съдията: Защо сте чакали толкова дълго? - Ами, знаете ли, чакахме децата да умрат. - Нали, разбирате, тъжна история.
Та, да завърша тази мисъл: Не трябва да ни тревожи това, че си прехвърляме някои други кармични структури. Трябва да ни тревожи другото: Дали имаме съвместно израстване? Дали сме задействали някои механизми на пречистване? Дали сме задействали огън в живота си, който изгаря всичките тези, така да кажем, ненужни състояния?
Въпросът ми по отношение на тези междуличностни отношения беше по́ скоро, дали, да кажем ако разглеждаме двама души, единият може да изчисти със своите чисти действия кармата на ближния си?
Може. Може, но това не става чисто механично.
Значи, има такава шега - при мистиците тя е една идея неприлична, но аз мисля, че нашите слушатели не са първи и втори клас.
Казват така: Духовното развитие и израстване е като заболяване, което се предава по полов път.
Разбирате ли какво искам да кажа?
Когато един мъж и жена, или дори двама приятели взаимодействат достатъчно дълго време - да кажем, единият има мистични виждания, а другият, примерно няма никакви виждания…
Много често срещано.
…или има неизградени представи за живота - объркана картина на света. Но, заедно с това, те неслучайно са приятели - значи имат някакви аналогии. Не случайно са мъж и жена, които са се привлекли - може би там има не само сексуална връзка между тях, може би има и нещо по-дълбоко.
Добрата карма, духовните стремежи, търсенето е много силна енергия. Това са много силни трептения, които се предават неизбежно и постоянно се транслират по малко, по малко, по малко върху човека.
Трябва да бъдеш пълен хипопотам, за да не го усетиш това за година, две, три.
Затова Апостол Павел беше казал в едно от своите послания, че: “Мъжът-езичник, може да бъде осветен от жената-християнка.” - Равно, както и на обратното.
Защо той използва “Мъжът-езичник, може да бъде осветен от жената-християнка.”? - Защото, да не забравяме, че по-голямата част от паството на първите християни, все пак са жени: по-емоционално възприемащи, по-сензитивни, по-дълбоко възприемащи Учението, по-бързо трансформиращи се.
При мъжа, там егото и другите неща пречат на кармичната трансформация, но пък от друга страна - ако мъжът се заеме с кармичната трансформация, той няма да има някои други подводни камъни, които има жената: свръхемоционалността, персоналните преценки и т.н., но ще бъде по-обективен.
Дори в наше време, може би, 70-80% са жените в този път на духовното развитие, спрямо мъжете.
И не случайно! Защото са по-сензитивни, по-възприемчиви, по-лесно се примиряват с отказ от част на егото, по-лесно се доверяват, по-лесно се смиряват пред Истината.
Мъжът - аз бих казал - съвременният неандерталец, той е такъв, че Истината трябва да се преклони пред него, тогава той е готов да я последва.
Да.
Нали разбирате?
Гордостта е най-големият проблем.
Да. И това е един забавен парадокс: Истината, Великите Знания, Учения - те се като Цар. Те трябва да водят и да ръководят човека. Ти, когато взаимодействаш с тези Велики Истини на Мистицизма, на Духовното Знание на човечеството, ти не можеш да ги пуснеш в Душата си и да кажеш:
“Ей, седни там, изчакай ме тук, аз сега ще извърша своите работи и после Царю Мой, Повелителю Мой, Господарю Мой, Президенте Мой, Шефе, после ще се върна и ще ти обърна малко внимание.” - С големите началници, с уважаваните хора или с великите дейци на изкуството не се държим по този начин, нали?
Обаче, сега, ако се върнем по този закон на кармата и преражданията, означава ли това, че прераждането в жена (въпреки, че от духовните учения знаем, че мъжът е символ на Духа, жената на Любовта)...
Никакъв проблем няма мъжа…
…прераждането в жена…
…да се преражда в жена, или на обратното, тъй като в духовната природа има и двата полюса.
Духовната природа съдържа есенцията на двата полюса.
Преражда се не астралното тяло. Преражда се Духовният Зародиш. Преражда се Духът! А той до една степен е андрогинен.
Но, тук има известни нюанси: Обикновено, ако мъжът е извървял достойно своят път като мъж, той като мъж се и преражда. Ако обаче е твърде мекушав, развил е твърде много женска природа и т.н., той има шанс да се прероди като жена. И на обратното - жена с прекомерна мъжественост, която обича да прави скандали, да се доказва, да се самоутвърждава, или отива някъде да се бие постоянно, или както има сега жени боксьорки и т.н. - всякакви безумия се случват по света: гледаш една жена, тя прилича на мъж. Аз лично помня една ученичка своя - чудесно, очарователно момиче, с арабски черти. Мисля, че дядо ѝ беше арабин от Саудитска Арабия, баща ѝ при това боксьор - четирикратен шампион по бокс на Русия. И бяха се случили там всякакви неприятности в семейството - не ги коментираме. Но този баща беше възпитавал това момиченце като момче. И като гледаш - виждаш едно красиво момиче - тя става, започва да се движи и походката е една такава. И ти в един момент изпадаш в ужас и казваш: Миличка, чакай, чакай, чакай. Седни, седни, седни, недей да се движиш.
Аз се опитах да ѝ помогна - може би 100 пъти ѝ обясних принципиално нещата в каква посока трябва да се развива. Препоръчах ѝ да отиде на танци, да отиде на Тай-чи или Ци-гун, да прави някакви си практики, да медитира еди върху какво си, но вече развитата мъжка природа е толкова силна - вие ще кажете: Може би тя в друг живот е била мъж? - Всичко е възможно другари мои, но ние говорим за този живот. В този живот ти си се родил в женско тяло, с женски качества, а женските качества тя си ги има несъмнено, обаче тя можеше да направи тази трансформация. Щеше да ѝ коства сили да развие женствеността, обаче тя не поиска. Тя искаше да си ходи на бойните изкуства, искаше да се бие, да се изживява като боец. И чак после, след години забременя, реши да стане майка. И може би, това сега е попроменило нещата, но аз дори не съм сигурен в това - толкова силна беше мъжката природа в това момиче.
Като заговорихме за мъжката и женската енергия, половете, по-рано за кармата на народите - каква карма в днешно време си посява така нареченият “Европейски съюз”? И заставайки на тези там…аз даже не мога да ги произнеса - Lgbtq+ и т.н…
“Lgbt”, да. - Аз за първи път чух, между другото, тази дума от дъщеря ми, преди години. Попитах: Какво, какво, Еля? - Тя ми каза: Папа, ти не разбираш, Lgbt! - Аз казвам: Какво е това? Кои са тези “Lgbt”? - Ами как? - Лесбианки, гейове, бисексуали и травестити. - А, тя беше говорила, че “Lgbt” също имат права. И аз се опитах да разбера кои са тези, които имат права.
Окей! За Европейският съюз и за това, което те правят: Искам да кажа, че това е път към тотално безумие и унищожаване на менталността, на преобръщане на Космическият Закон с главата надолу и от едно безумие към голямото безумие, след което вече няма да има връщане.
Защо говоря за това?
Понятието “брак” или “съюз на мъжкото и женското” е олицетворение на Съюзът на мъжкото и женското Космическо Начало. Когато ние не уважаваме този Закон и се опитваме тук, долу на земята да го обърнем наопаки и да назовем, че може да има брак или брачен съюз между две женски начела или две мъжки начела - те ще кажат: Но, как? Тази жена се осъзнава като мъж. - Никой не го интересува как се осъзнава тя! Осъзнава се - нека да се осъзнава. Но, това не означава, че в резултат на това нейно осъзнаване като мъж обаче (тя може да си прави каквото си иска с тялото си), на такива хора трябва да се дава да се възпитават деца или че подобни хора могат да сключват бракове. Защото понятието “брак” произлиза от брачният съюз на “Ин и Ян” - на мъжкото и женското начало в Космоса.
Тук женското и мъжкото начало в един такъв човек са толкова объркани, оплетени, в такъв хаос, че всъщност не е понятно кой с кого сключва брак и какво се случва.
Там, някъде в някаква европейска столица, аз знам, поставиха паметник на джендъра - жена с гърди и мъжки полови атрибути. Паметник! - В древен Египет са поставяли статуи на Божествата, a те сега поставят статуи на джендъра.
Какво искам да кажа? Това не е мое лично неприятие към тези неща. Това е според мен неуважение към Космическият Закон.
Защото, в този смисъл, аз все пак обичам шегата, че: Бог е създал Адам и Ева, не е създал “Адам и Джон”. Нали разбирате? Нито пък е саздал “Ева и Кристина”.
Адам и Ева - те са символи на мъжкото и женското начало. Те са символи на Ин и Ян на Космоса - на съответните космически сили, които се намират в баланс в Космоса.
Ти имаш свободна воля тук на Земята. Можеш целият баланс да го обърнеш наопаки. Можеш да си зашиеш мъжки полов орган ако си жена - заповядай! Можеш да си отрежеш половите атрибути ако си мъж и да се опитваш да заприличаш на жена. Но, това не отменя, че всъщност ти си болен човек. А, болните хора, имат право да боледуват както си искат. Никой не бива да ги преследва за това, че те са болни хора. Но те не бива да задават тоналността в обществото и те не бива да диктуват на всичките какво трябва да се случва в пространството на закона!
Защото закона човешки по някакъв начин трябва да бъде отражение на Закона Божествен!
Добре. Но, какви енергии, какви сили седят зад това, бих казал, непреувеличено, фанатично натъртване - има официална страница на Европейският парламент, знамена…Между другото, в знамето на дъгата е махнат седмият цвят - аметистовия. Това не е случайно! И тяхното знаме е с шест цвята. То не е със седем - тоест, махнат е духовният цвят.
Зад всичко това стоят долните сфери на тъмният астрал. В стари времена биха го нарекли “дело на Дявола”. По Шумерско време, биха го нарекли, че това са “шегичките на Бог Пацуцу” - Бога на измирането, на войната и на унищожаването. Защото като цяло тези действия водят до унищожаване идентичността на човешкият род. Това е мое дълбоко мнение и никой няма да ме разубеди в това, защото аз тук не съм самотен в своите мнения и представи. Аз се опирам само върху мненията на Жреците и Посветените.
Никога, така нареченето “Lgbt” - както казват сега младите хора, изкривяванията на човешката сексуалност не са били толерирани, поощрявани или одобрявани от мистиците. Аз не смятам, че хората трябва да бъдат преследвани по този признак. Както ти не може да преследваш болни хора, защото те са болни. Дори, хората страдащи от тежка параноидна шизофрения, те се намират на лечение в съответните учреждения. Аз дори не смятам, че тези хора трябва да ги вкарват някъде за лечение, защото лечението на подобни състояния зависи от искреното желание на човек да се лекува.
А, според вас, кармично, каква е причината за такива заболявания?
Изкривяванията в женската и мъжката природа в даден живот. Ето, аз ви дадох пример.
В предходният живот?
Когато хората се развиват по този начин, че предпочитат чертите на противоположният пол на своя собствен пол. Дадох ви пример за това момиче, например. То сега в този живот формира една карма, която при по-нататъшни неправилни движения от нейна страна, при по-нататъшни неправилни избори, в някой следващ живот, ще доведат до едно болнаво прераждане като мъж, или ще доведат до една изкривена сексуалност в следващ живот. Нали разбирате? Защото в този живот още няма изкривена сексуалност. Тя си е напълно нормално момиче, с нормална сексуална ориентация. Но чертите на поведението, на мисленето са мъжки.
А кармичните причини за тежките кармични болести, можете ли да кажете какви са?
Те са безброй.
Като цяло има прекрасна духовна дума, която отсъства в психиатрията като диагностичен еталон: безумие.
Какво е това “безумие”?
Безумие означава липса на Духовен Разум.
От предходния живот?
Като цяло, основната причина за психичните заболявания, това е недоразвит, неформиран Различаващ ум, Духовен Разум и Висше Съзнание като такова.
Дори в този живот, ние често наблюдаваме как едни нормални момичета, момчета - хора, които водят външно абсолютно нормален живот - те са активни, играят със своите връстници, играят някъде, получават някъде образование и т.н., раждат деца - полудяват изведнъж. Изведнъж не е просто така изведнъж. Всичко това се корени в това, че тези хора не са развили платформата на личността - личността не е устойчива. Тя стои върху основи, върху които има празнини. Това е като къщата и фундамента. Фундамента на личността, това са духовните представи за света: философските идеи, мистичният опит, духовният опит, Любовта, която личността е получила.
Ако в посока Любов, ако в посока духовно-мистичен опит, ако в посока висши търсения и големи въпроси и отговори, които човека е получил, има празнини, голям е шанса, че личността ще загуби Душевното си Здраве.
И искам веднага да завърша това: вие дори не си представяте какво голямо количество хора страдат от психически заболявания и психически разстройства.
Едно е да бъдеш освидетелстван в психиатрия, друго е да бъдеш Душевно Здрав човек.
Затова може би добре следващото предаване да направим за Душевното Здраве изобщо, защото това са критерии, които трябва да се дадат на хората.
Обобщено, правилно ли е да кажем, че отричането на Бога или поставянето на Бога встрани от житейският път на човека, е причина за психичните болести?
Може да се каже и така!
Но, аз бих казал по-универсално, защото при повечето хора понятието “БОГ” е размито.
И аз бих казал така: оставянето настрани на Първоначалната Духовна Природа, на Духовната Същност на човека - пренебрегването ѝ, отказа да ѝ предоставиш храна и материал за развитие, отказа да изпълниш Първоначалните Стремежи на Душата - такива като:
Стремежът да обичаш и да даваш Любов;
Да задаваш големи въпроси и да получаваш отговори;
Да се себеосъществяваш в посока Духовно Израстване;
Отказът от всичко това - рано или късно довежда до психични сривове.
И много важно е, хората, които се стремят към Цялостност, Душевно Здраве, към Триединно Здраве, да получат критерии, с които те да могат да изпълват тези празнини. Да получат основа, върху която да стъпят здраво, да получат Колона, върху която могат да опрат.
Това в Древноегипетското Учение се символизира от Колоната Джет. Думата Джет означава непоколебимост или нерушима опора. Това е Колона израснала от гърба на Озирис, след като той е бил положен дори мъртъв в саркофага, в който го полага Сет. Според една от легендите, той е бил разчленен на части. Според друга от легендите, обаче, той е бил положен в саркофаг и саркофагът е бил затворен отгоре. И докато саркофага се е носел по водите, Жизнената Сила, дори на мъртвият Озирис е била толкова силна, че саркофагът разцъфнал и се е превърнал в Колона на Джет. Това е много Мощен Символ!
Тоест, дори могат да те лишат от физическо здраве или живот, може да претърпиш нещастие, може да претърпиш труден период на живота, може да умреш и да възкръснеш, но ако Опората ти е нерушима вътре в теб, ти винаги намираш Сила за Възраждане от пепелта като Феникс, като Белокрил Бену.
Прекрасно! Благодаря ви!
Благодаря, Борислав!
Благодаря!
