Зор Алеф: България е неслучайно място - Дом на богомилството и мистичното християнство (ИНТЕРВЮ)

Представяме ви пълен текст от интервюто със Зор Алеф на журналиста от БНР - Десислава Семковска:

Произхождате от лечителски род на известни лечители и знахари. Владеете недостъпно за мнозина мистично знание. Как се разкри при Вас тази дарба?
Десислава, дарбата, ако може да се нарече така, дарбата на целител, на мистик, на духовен учител, защото аз смятам, че по-скоро не е дарба, а призвание, се разкриваше постепенно, стъпало след стъпало. Първо се започнаха едни видения, които не можех да изтълкувам от пет-шест годишна възраст, когато бях в планината при моята българска прабаба Мара - знахарка, лечителка. Все още нямах представа какво виждам, виждах картини, вероятно от някакво дълбоко, далече отминало време. После, по някакъв удивителен начин в съвсем такава ранна тийнейджърска възраст, при мен започнаха да попадат труд след труд, книга след книга редки реприентни възпроизведения, които гълтах аз, буквално ги поглъщах, разбирайки че исках да допиша тези книги. Имам какво да кажа от горе. Не ме устройваше много от това, което четох. Това бяха доста специфични трудове по церемониална магия, изданието на д-р Папюс, репринтни произведения от 19-ти век. Това бяха книгите на Елифас Леви - великият френски маг, също 19-ти век, бившият апат Алфонс Луи Констант. Това бяха книгите на големия руски мистик, розенкройцер, мартинист и масон Георги Отонович с автора на “Енциклопедията на окултизма”. Това бяха издания, които сега много трудно ще открием. При майка ми, тъй като тя беше много прочута в Русия лечителка, събираше огромни зали по няколко хиляди души идваха на нейните колективни сеанси. Там цареше безумие всякакво около нея - хора се опитваха да я разкъсат, да стигнат до нея през кулисите, тълпа се хвърляше да щурмува сцената след този колективен сеанс, а такива имаше доста по цяла страна и цялото това нещо аз го наблюдавах. В мен растеше непреодолимо желание да дам нещо различно на тези хора, тъй като дори най-яркият, надареният целител, каквато беше майка ми, Джуна Давиташвили беше такава, но Джуна изгоря в тази работа и до някаква степен загуби разума си. А аз я наблюдавах и майка ми беше приятелка с Джуна в годините на изгрева на Джуна, майка ми започваше, а Джуна беше вече много известна лечителка. Лекуваше и Брежнев и някои други другари от ЦККП. И наблюдавайки цялото това нещо, което се случваше в изгрева на екстрасензориката на целителството в 80-те години на нашия 20-ти век, току-що отшумял 20-ти век, в мен се раждаше все по-непоколебимо желание да дам алтернативи и отговори, да дам на хората система, работейки с която те биха могли да контролират своето здравословно, физическо, психическо, емоционално и духовно състояние. Биха могли да намерят някакъв изходен път от тези обстоятелства, в които се намират, защото искам да подчертая, ние получавахме огромно количество писма всяка седмица, всяка събота и неделя на пощата идваха писма в чували за Иванка. Нека да отбележа, че руското списание “Християнка”, което беше най-многотиражното издание в света с многомилионен тираж, публикуваше редовни интервюта с нея. Хората заспиваха и си слагаха снимки на майка ми под възглавниците. Обръщаха се към нея едва ли не като към светица или като към панацея, която ще дойде и ще ги избави, защото Джуна вече беше почти прекратила своята активна дейност. И това беше времето, когато бяха прочутите колективни сеанси на Алан Чумак, на Кашпировски по телевизията. Аз гледах всичко това и тези неща не предизвикаха в мен разбиране и одобрение, защото прекрасно разбирах, че това е едно копче на пистолет - ти го натискаш и оръжието ще стреля, накъде ще стреля и какво ще се случи, какви ще бъдат резултатите от цялото това нещо - никой не знае. Те са непрогнозируеми. Затова от четиринадесетгодишна възраст, когато аз започнах да лекувам и написах първата си книга, поставих задача да създам духовна система, даваща на хората ясна картина за невидимия свят, за техните психични възможности, за ресурсите, за начините на себеосъществяване, за духовната практика, за магическите инструменти, които могат да бъдат задействани, защото неслучайно поколение и поколение жреци и духовни учители, мистици, велики души, които са идвали на тоя свят са ни предавали знания за това. Просто тези знания трябваше да бъдат обобщени. Обобщени, систематизирани и предадени във вид на послание.

Смятате, че магията е остатък от много древни знания и практики, а едно от местата за практикуването й са манастирите. Каква е обаче енергията в българските и в руските манастири?
Аз трудно мога да разсъждавам за енергията в българските и руските манастири, защото аз не посещавам такива места. Това ми напомня по-скоро един забавен момент от филма за Сергеей Есенин, говоря че това реална случка, реална история с Есенин, когато го питат “Как вы относитесь к Маяковскому?”, как се отнасяте към Маяковски, той отговаря “Я к нему не отношусь“, аз към него не се отнасям. Аз не смятам, че манастирът е правилно място за духовно осъществяване на човека, защото Господ не е промислил това за човешкия род. Смятам, че монашеството и крайният аскетизъм - това са изкуствени стимулатори на духовното развитие. По същия начин, както ние можем да взимаме и всякакви енергийни стимулатори, такива като “редбул” или нещо друго, нали, имаме идея, че имаме повече енергия, че имаме там прилив на яснота в мисълта и в съзнанието. По същия начин аскетичната практика и ограниченията от този род - те, подтискайки физическата природа на човека стимулират психичните му способности несъмнено, стимулират чувствителността, сетивността, дори на известен етап от времето могат да доведат до определено извисяване, но искам да кажа честно, че аз не вярвам в святост, аз вярвам в хармония. Аз не вярвам в мъченичество, аз вярвам в жертва и служение. Затова бих казал не точно за манастирите, бих казал за магията, за магията. Вярно е, че много хора намират всевъзможни практикуващи, магически практики и хора, т.нар. ходжи или всякакви монаси, които са били в манастирите по-рано и са излязли от там или хора, които са съпричастни по някакъв начин към християнската или някоя друга традиция, но трябва да помним, че изкуството на ма́гията. Правилно се произнася ма́гия, маги́ята е селското приложение на това изкуство. Изкуството на ма́гията е извън институалнизираните религии, то предшества религиите, то е в сърцевината на човешкото същество. От древни времена човекът е разбирал, че притежава психични сили. От древни времена шаманът в племето е облекчавал страдания с докосване, слово, реч, напевно произнасяне на заклинание или формули, с билки, с минерали, с камъни, със стихийни и природни сили. Такива са били първите магове - познавачи на силите на природата. После, когато еволюцията на човека вече встъпва във фаза на осъзнато развитие, когато се появява теологията, когато се появяват представите на човека за космоса и за вселената и търсенето на своето място в космоса и вселената, магическата практика става систематизирана. И някъде тогава с появата на древните традиции - такива като древноегипетската, древната шумерска магическа и мистична традиция, хиндуиската мистична и магическа традиция. Още тогава се осъществява това разделяне на маги́ята като примитивния, селски вариант, която се практикува от врачки, вещери, магьосници от всевъзможно естество и ма́гията, носители на която са посветените. Посветените, окултистите, познавачите на тайните на духа и на съзнанието. Затова не бих казал, че ма́гията може да бъде вместена в стена на манастири или каквото и да е друго религиозно учреждение. Тя е просто много по-широко изкуство, тя е извън религията и до голяма степен тя е над религията, тъй като всички религиозни системи използват знанията на маговете. 

Едва на четиринайсет започвате лечителската и духовната си практика. От какво е болно човечеството?
Човечеството най-вече страда от неведение, от неведение. Има уникален магически и мистически текст, нарича се папирусът на Мария-Магдалена. Това е автентичен апокриф, писан между I-ви и III-ти век, поне ръкописът, който е стигнал до нас се датира I-III-ти век, но стилът е същия като на учението, дадено в Евангелието от Тома. И там Исус, по свидетелството на Мария-Магдалена, с чието име е подписан папируса, дава разгърнато обяснения за страданието на човечеството, показвайки всичките страдания в образа на седемте власти в тъмнината, всъщност той ги нарича “власти на гнева”, но е вярно да бъдат наречени “власти на тъмата”, защото първата от тях е тъмата. И той казва - “Това са седемте власти на гнева: тъмата, въжделението, неведението, смъртната ревност, царството на плътта и лукавството на плътта, и яростната мъдрост.”. Аз мисля, че неведението и яростната мъдрост са най-фино нюансираните власти, тези, които се разпознават най-трудно. Защото в неведението си ние се смятаме за знаещи, смятаме се за можещи, смятаме се за оформени личности, които притежават вече всичко необходимо да бъдат доволни и щастливи от живота и натрапват своето отделно поведение на своите деца и на другите около тях. В неведението лидери и диктатори на едни държави смятат за възможност там да натрапят своята воля на своите народи и на други народи около тях. И тази параноя в човечеството продължава хилядолетия. Неведението за Божествената природа, неведението за отговорността, неведението за Висшия свят, неведението за приоритетите и големите цели и задачи на човешката душа. Това е, бих казал така, структуриращата причина за човешките нещастия, но нека да не забравяме яростната мъдрост, която ни прави фанатици и роби на фалшиви идеи и цели, която ни поробва в илюзии. Яростната мъдрост, която прави човека вместилище на най-абсурдни вярвания, които човекът защитава с ярост. Ето в това е същината на понятието “яростната мъдрост”. Вземете всеки религиозен фанатик, вземете всеки национален шовинист, който смята, че той е по-добър, защото той е българин ли, македонец ли е, руснак ли е, американец ли е, немец ли е, нали разбирате през историята на човешкия род тези неща са се редували постоянно. И всичките тези хора, опиянени от тази кървава власт на яростната мъдрост са смятали, че имат право да манипулират чуждия живот, воля, свобода, личности, съдби. Благодарение на това, че те принадлежат към някаква религия, традиция, култура, нация и т.н. И вождовете на тези народи са разпалвали това безумие в хората именно с тази власт на яростната мъдрост. Затова бих казал, че неведението и яростната мъдрост са двата най-големи недъга на човечеството. Тъмата, междудругото, е пълно отсъствие на каквото и да е - това е отрицание, отричане, отрицание на цели, отрицание на приоритети, отрицание на необходимост за духовно развитие, отрицание за възможности за другите хора, отрицание за това, че другите хора могат да бъдат по-добри от тебе - това е тъмата. Що се касае за въжделението всичко е ясно, във въжделението човекът е роб на страсти, той се старае да получи власт, контрол, обекти, материални ресурси, тялото на ближния си, душата на ближния си, личността на ближния си и т.н. И така при седемте власти, които показва Исус в папируса на Мария-Магдалена, затова аз настоявам, че това е уникален документ. Този, който има очи да го прочете внимателно, и който има подготовка, знанието на символизма на Исусовото време. Защото Исус, това което е говорил, е използвам уникален, трудна разбираем от днешното съзнание символизъм - сивмолизмйт на древните есеи. Да не забравяме, че есеите са мистична организация, възникнала повече от два века преди Исус. 

Ковид, войната в Украйна, опустошителните земетресения в Турция и Сирия, природни катаклизми - пречиства ли се света по този начин? 
За съжаление да, по този начин също се пречиства. Но това, разбира се, не е единственият пречиствателен механизъм в света. Има и далеч по-хармонични механизми, но, разбирате ли, когато вие се държите като натрапник в един дом, правите скандали, вдигате врява, там съблазнявате жената на ближния си, палите дома му и т.н., рано или късно ти ще бъдеш изправоден от там. Може би дори ще бъдеш съден и ще понесеш наказание. Същото е с човешкия род. Той се държи като натрапник в земята, той разорява земята, той все по-дълбоко и по-дълбоко се вгризва буквално, вгрызаясь на руски, все по-дълбоко се закопава, буквално я дере с нокти тази нещастна земя, за да изкопчи от нея ресурси, ресурси, ресурси. За да получи контрол. Земята е живо същество, нека да не забравяме за това. Земята е цяло, организъм. Вашият организъм, когато в него попада една инфекция се бори с инфекцията, той създава имунна защита, той отговаря с гняв, с неприятие. По същия начин, не казвам че човешкият род е инфекция, в никакъв случай, аз смятам човека и човешки род за украшение на пространството, но огромно количество от представителите на човешкия род, избирайки кривите пътеки, така да кажем, и избирайки хаотичния модел на поведение, хаотичния модел на стопанисване на повереното му пространство, се превръща в подобна бактериална инфекция. Земята и аурата на Земята отвръща с гняв и неприятие от лукса и ковид, земетресения и всичко, което ни се случва. Далеч съм от мисълта да смятам всичките нещастни жертви на тези земетресения, причинители на подобни бактериална инфекция. Трябва да не забравяме, че дори и най-мъдрите не могат да кажат къде, кога и защо кармата на човечеството се е разредила с толкова драматизъм и болка. Но несъмнено е едното, че прогресията на тези нещастия, прогресирането, умножението на тези нещастия, и виждаме, че 21-ви век е белязан с войни и катаклизми, говори за прогресиращо агресивното поведение на човека на Земята, потвърждава го, това е реакцията на Земята. И може би тези неща се осъществяват успоредно с прехода от едно съзнание към друго. От материалното към алтруистичното, от обсебващото, егоцентричното и консуматорското поведение към служението. Трябва да има някакво болезнено чупене на мисленето, трябва да има някакви тежки уроци за човека, човешкия род може би, когато страданието и болката ще научи най-после хората как да проявяват състрадание и внимание един към друг, как да уважават живота, как да уважават волята и свободата на другите, как да оценяват тези дарове като въздух, като здраве, като естествена среда на обитание, което сме изградили за толкова векове. Беше достатъчен само един ковид с всичките тези странни мерки, за мен си бяха доста странни като изолация, там карантини и т.н. Мерките за мен лично, това е мое мнение, бяха странни, абсурдни и доста безсмислени, макар че със сигурност има чиновници от Министерството на здравеопазването, които ще кажат - “Не, това беше обосновано, ние разтоварвахме медицинската система и т.н.”. Аз не вярвам, че да вкараш хората под карантина и да накараш бабите и малките деца да седят вкъщи без възможност за достъп до чист въздух и движение, може да допринесе за нечие здраве, здраве на обществото. Както и много видни учени се изказаха за това, но тези мерки бяха достатъчни хората да се замислят за това колко всъщност голяма скъпоценност са въздухът, свободата, движението, свободната комуникация и общуването. И по този начин за съжаление човешкият род, който доста е преял с всякакви стимуланти, с всякакви дразнители, може би и време да се замисли, че нещата не са вечни, те много лесно могат да изчезнат, те могат да бъдат много бързо погребани от едно земетресение или от една война. И може би най-после човекът трябва да се събуди, за да започне да се отнася с трепетна предпазливост към своите стъпки на тази Земя. 

Какъв е пътят на човечеството? Какво или кой ще спаси света?
Вие ми давате абсолютно библейски въпроси. Искам да кажа, че дори да знаех отговора на този въпрос, аз донякъде зная отговора на този въпрос, аз нямам правото да отговарям в посока кой или какво ще спаси света. Мога да кажа само едно - Истината и Любовта ще спасят света, защото Истината ни прави свободни, а Любовта ни прави пълноценни. Това са двете велики сили - Истината и Любовта и третата великата балансираща сила - Мъдростта. Мъдростта и пътят към Истината и Мъдростта е служител и пазител на Любовта. Любовта без Мъдростта, без Истинското знание няма как да бъде опазена. Тя ще бъде духната от ураганните ветрове на живота, ще бъде загасена. Без Любовта човешкият живот е ад. Колкото по-малко е потенциала на Любовта, толкова повече превръщаме нашето пространство в ад, толкова по-надълбоко сме в сферите на ада. Между другото искам да кажа, че пътят към Мъдростта, духовното знание, знанието на великите души, мистичното измерично знание, те са пазителите на Любовта и това е Пътят към Истината. Затова вярвам, че чрез тези велики сили Истината, Любовта и Мъдростта - с тях ще се спаси света.

Неведнъж сте казвали, че България и богата на памет и учения, място на мистичната памет на Земята.
Аз вярвам, че България е неслучайно място на Земята. Може да погледнете сами - уникален кръстопът между Запада и Изтока. Земя с феноменално количество активни геомагнитни зони с висока енергийни активност. Такива като планинските върхове, древни тракийски светилища, където те са строили своите храмове, такива като Бегликташ, Перперикон и други подобни. Тракийците са били несъмнено народ, основаващ своите виждания върху древния мистицизъм на египтяните. И те са придали на египетския мистицизъм вече други такива прото елински черти и виждания, но те са били преносители на същото това древно египетско мистично знание, както Орфей, има такива легенди, че Орфей всъщност е възприел своето знание от Египет, както и Моисей. И искам да кажа, че тази земя, която е била люлка на тракийската цивилизация след това е послужила за дом на три култури, три народа - българите, тракийците, славяните. Няма как да е случайно избрано място. Знам и наблюдавам особен стремеж към мистицизма и мъдростта в много пробудени българи.

Виждам стремеж за пробуждане, който бих казал в количествено съотношение е доста по-висок със стремежа към пробуждане в същото количество хора от Запада, от западните държави, "по-ситите", "по-доволните", "по-щастливите".

Виждам уникален генетичен казан. Казан, в който се варят заедно наследието, гените, културите, магическия и мистичен опит на няколко цивилизации. Всичко това прави България неслучайно място. Ето защо тук намира свой дом богомилството, мистичното християнство. Може би единствен аналог в богомилството в човешката история, без да говорим за малтийските катари и албигойците, които долу-горе са съвременници на богомилите, до някаква степен техни последователи. Но учението, което много наподобява богомилството и предшества богомилството, това е есейското учение предшестващо християнството, затова такива земи като Ханаанските земи, юдеи, Израел, Египет, България, Хималаите, Тибет и т.н. - това са точки в света, където се концентрират духовните сили. Ето защо сме тук, ето защо работиме тук.

Това ли е причината, поради която тук в България има толкова известни лечители и знахари?
Разбира се. Това е причината. Тези хора се раждат в народи, които вече имат съответния духовен и кармичен опит, където вече са се раждали много души, търсещи Истината и владеещи магически знания.

Какво очаква България и българите?
Смятам, че България и българите имат добро и благодатно бъдеще, а днешният период е период на изпитание на цялото човечество, не само в България. България може да се оплаква от едни страдания и премеждия, но да не забравяме, че по цялата Земя те са още по-тежки и още по-страшни. От друга страна искам да кажа, че такива народи, които от стотици години в Европа живеят привидно максимално благополучно, да кажем, да вземем Швейцария, Финландия, там Дания или други държави подобни, или Белгия. Аз не бих завидял на хората, които биха избрали да живеят там дълго време. Духовната активност е изключително ниска масово. Съзнанието се приспива много бързо под въздействието на царството и лукавството на плътта, ако използваме Исусовия език на Мария-Магдалена. Затова смятам, че България е в много потенциално по-добро положение. Да, не толкова добре подсигурена и не толкова богата на материални възможности като тези например в европейски държави, но много по-динамична, много по-жива, като в Евангелието от Тома примерно, Исус казва: “Тези, които са мъртви, те не са живи, а тези, които са живи, те няма да вкусят смъртта.”. Живите души в България са много. Душите, които се пробуждат за истинския живот, живота на Духа, на знанието и на пълнотата, на енергийната пълнота, те също никак не са малко, затова аз вярвам, че българите ще изградят едно хармонично пространство, което за в бъдещи времена ще опадабят България на един храм на човечеството, и вярвам, че тука ще идват вдъхновения, изцеления и помощ, хора от много държави. Благодаря.


интервю на Десислава Семковска - БНР, можете да чуете аудио записа тук