Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Планетата Земя все повече прилича на един Голям Театър, в който всеки човек е актьор, играещ своята роля в тази непрекъсната драма, комедия, трагедия или фарс. Този глобален театър включва всички жанрове, които познаваме: от класическата драма, през абсурдния театър, до експерименталния и уличния театър. Важното за всеки "актьор" в този световен театър е да разбере и приеме своята роля, да се стреми да я изиграе с достойнство и искреност, без значение дали тя е водеща или поддържаща (свързано със смирението).Играта на сцената на живота изисква адаптивност и гъвкавост, тъй като сценарият постоянно се променя. Актьорите трябва да бъдат готови за импровизации, да се справят с предизвикателствата на трагедията и да се научат да ценят моментите на комедия и радост. Както във всеки добър театър, и тук взаимодействието между актьорите е ключово - способността да се слуша, да се реагира и да се проявяват принципи и добродетели е от съществено значение за развитието на цялостната "постановка". От начина на игра на актьорите, зависи дали комедията ще се превърне в драма, или драмата ще се превърне в траги-комедия.
В този Голям Театър на живота, всеки актьор има своя момент на сцената, но както всяка постановка има своя край, така и животът води към своя финал. "Изходът" от този театър не е просто краят на една роля или представление, а е преход към следващата глава, към ново Начало. Този изход представлява момент на осъзнаване и преосмисляне, където всеки "актьор" отразява своите постижения, уроци и поуки. Истинският герой "умира" и се преобразява още докато е на сцената, той не чака Завесата да се спусне и подходящият Миг да е изпуснат безвъзвратно.
Важно е не толкова дължината на времето, прекарано на сцената, колкото дълбочината и Истинността на изпълнението. Изходът е символ на завършек, но също така и на ново Начало, където предишният опит служи като основа за бъдещи роли и нови театрални светове.
Често в Големия Театър на живота, целувката на сцената между актьорите често е възприемана като израз на любов, но това е белег за илюзията и непълнотата на театралната сцена. Това е само символ, едно артистично представяне, което може да отразява, но не и да замени истинската Любов. Истинската Любов в този контекст трансцендира физическото и емоционалното, тя е по-дълбока, по-постоянна и значима. Истинската Любов е тази, която е свързана с безусловното приемане, разбирането и взаимната подкрепа. Тя не се нуждае от сценарии или декори, защото е непреходна и истинска във всеки един миг. Тя е нещо надчовешко, но намира проявление и в земното. Тук обаче е нужно различаване.
Учителя Беинса Дуно казва:
"Мислите ли, че когато в един театър се играе една драма на сцената, то е реално? Там се играе на сцената, но нищо не е реално!
На сцената, които сте, вие всички сте актьори. Актьори сте на земята. Все имате да играете някаква роля в тази драма, която е написана."
Истинската Любов в Големия Театър на живота е Любовта, която идва като Лъч от Древността и се възпламенява като Феникс в дълбините на Чистото Сърце. Тя се изразява чрез действията, мислите и чувствата на всеки "актьор" и нейн ясен белег е, че тя е в състояние да преодолее различията, да прости грешките и да види красотата във всеки характер, независимо от ролята, която играе (дори ролята на враг). Тази Любов е основата, върху която се гради сценарият на живота, и е източник на вдъхновение и сила за всички участници в този величествен спектакъл. Истинската Любов в този Голям Театър не е просто една сцена или акт, тя е непрекъснат поток от емпатия, разбиране и взаимност, който обвързва всички "актьори" в единство и хармония.
В този Голям Театър на живота, Бог играе ролята на Главния режисьор, който невидимо и непрекъснато ръководи представлението. В този вселенски сценарий, Бог не само задава рамките и основните насоки, но също така позволява на всеки "актьор" да използва своята свобода и уникалност, за да сътвори неповторимо изпълнение. В тази велика драма, Бог е както режисьорът, така и вдъхновителят, който внушава вяра, смисъл и цел в сърцата на участниците. Той е този, който вижда голямата картина и знае как всеки фрагмент се вписва в общата картина. В този смисъл, всяко действие, всяка сцена и всяка роля, независимо колко малка или голяма, дори привидно противоречива, придобива дълбок смисъл в контекста на това великолепно творение. Така, в крайна сметка, всяко изпълнение и всяка завеса в този театър са част от един по-голям план, оркестриран с безкрайна мъдрост и любов от Главния режисьор.
А вие играете ли достойно вашата роля...?
