За Сведенборг освен макроструктурата на Универсума има и трети свят - на духовете

Сведенборг отрано е бил запознат с идеята, че взаимното привличане на те­лата, на нещата и явленията, казано най-общо, тяхното сродство или афинитет е иманентно свойство на самата Природа на съществуването, условие за чудотворно Единство, каквото, от друга страна, предполага и изкуството - то предопределя и него­вата анагогична функция, т.е. задачата му да разкрива най-въ­трешните тъкани в сетивния свят, като творящият ерос трябва и може да демонстрира истинския, при това с помощта на вдъхно­вението, прозрението, интуицията, считани за извори на позна­ние от най-висш порядък наред със сънищата и виденията. Изходен пункт за неоплатонизма и за алхимията като опит за практическо приложение и онагледяване на неговата идейна сис­тема са глави първа, втора и трета на Битие, съдържащи според представителите му мъдростта на цялата световна книжовност.

Разказът за Сътворението има за тема всъщност възраждането на човека след грехопадението и раздялата му с Бог. А учението за промяната в ново и цялостно качество, за сливане с универсал­ния дух, проявяващ се в безчет видове и форми, се отнася не са­мо до човека, но и до цялата природа, до царството на минералите, на растенията, на животните. Ключът към тази промяна е пре­чистването, облагородяването на веществата; в царството на смъртта старото загнива и отстъпва място на онова, което се е устремило нагоре чрез повторно раждане и ново сътворение. В резултат се получава res bina, т.е. нещо двойно и абсолютно раз­лично - съчетаването на, да речем, сярата и живака в продукт, колкото мъжки, толкова и женски, стига се до „химическо брако­съчетание" на женското, пасивното с мъжкото, активното или, ако използваме християнска терминология, любовта се обвързва с мъдростта, като доброто и истинното се сливат.

По такъв начин благодарение на вярата и близостта до Всевишния съзнанието на човека може да бъде превърнато от склад на основни и по прин­цип животински подтици и желания (символизирани от множе­ството планетарни метали) в чисто, златно, богоподобно храни­лище на най-светли помисли и да постигне изкупление, а Бог ще се прояви в него от искрица във велико и славно битие. Едва след такова преобразяване, осъществимо и в третия свят, този на ду­ховете*, твърди Сведенборг, човек си възвръща неопосреденото и интуитивно познание за живота и смъртта, за смисъла и ус­тройството на всемира, което е загубил поради грехопадението и принудително е заменил с умозрителния анализ. Без да са из­вестни някакви негови пристрастия към алхимията, той използва символната наситеност на акта за получаване на злато от калай, сребро, олово или живак като доказателствена възможност за аналогия между физическо и духовно, вътрешно и външно, за глъбинно по смисъл тълкуване на алхимическото тайнство: мета­морфозата на индивида продължава цял живот и в пространство­то на три свята. В нейния ход той би могъл с помощта на чудо­дейния философски камък - lapis philosophorum, който му е да­ден за тази цел, да преобразува и филтрира металите вътре в себе си като в алхимически съд, реализирайки онова обединяване с божественото, без което по-нататъшното му усъвършенстване е неосъществимо.

Не само хората обаче, но и всичко сътворено е устремено към такова сливане, към непрестанно възраждане (или превъплъщение) на духовното и именно това се описва в „Небе и Ад", а се подлага на скрупульозен разбор в „Небесни тайни", където Сведенборг набляга върху значението на волята за познание, за обогатяване на вътрешния живот на човека, за максимално задълбочаване чрез пречистване на неговите мисли. Този труд е свидетелство впрочем за метаморфозата на своя ав­тор, за онази коренна промяна във или на съзнанието му, благода­рение на която той бива осенен със способността да изживява рая и ада като състояния, като части от или във живота на земя­та.

Всичко във Вселената е органично, одушевено, минералите, растенията, животните, хората, демоните и ангелите са елементи в една и съща мисловна система, посочва Сведенборг. Подобно на полския алхимик Михаел Сендивогиус, на родения в Швейцария лекар и природоизследовател Парацелз или на фла­мандския химик-физиолог Ян Баптист ван Хелмонт79 той изхож­да от идеята за една постоянна съзидателна и дейна природна си­ла, която, подобно на своите предшественици, нарича archeusm, откривайки навсякъде - в библиотеките и академиите на рая, в градините и ателиетата на небесата, в мрачните лабиринти на ада - съвпадането на противоречията, coincidentia oppositorum, сливането им в синтез от най-висш порядък, един от духовните двигатели на Просвещението.

Наред с небесния и земния според Сведенборговата представа за макроструктурата на универсума има и трети свят, на духовете, където чо­век пристига и пребивава след смъртта си, за да се отправи след това към един от другите два, нагоре или надолу, в ада. Всеки от тези три свята има сложна инфраструктура и се дели на свои вътрешни светове или зони, все по три. А и хората са съответно със земна, духовна и небесна нагласа. Следва да се отбележи впрочем тенденцията към „троично" възприятие у Сведенборг.