Търси

За Сведенборг освен макроструктурата на Универсума има и трети свят - на духовете

Още по темата ...
Емануел Сведенборг

Емануел Сведенборг: Всяко творение на Бога отразява безкрайността и вечността

Виж повече
Сведенборг

Сведенборг: Волята може да се сравни с Огъня, докато разумът може да се сравни с неговата Светлина

Виж повече
Емануел Сведенборг

Емануел Сведенборг: Човекът се е отдалечил от Небето поради любов към себе си и към света

Виж повече
15.06.2024 г.
968
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Всеки ден на вас ви трябва това, същественото, което да подкрепи живота ви. Прана ви трябва. Всеки ден ви трябва по малко въздух, за да се подкрепи организма ви. Всеки ден ви трябва по една мисъл, за да подкрепи вашия ум. Това е сега същественото. Днес в какво вярваш? На онова, което можеш да възприемеш и което може да ти бъде полезно в дадения случай. Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език.
Учителя Беинса Дуно, besedi.bg


Сведенборг отрано е бил запознат с идеята, че взаимното привличане на те­лата, на нещата и явленията, казано най-общо, тяхното сродство или афинитет е иманентно свойство на самата Природа на съществуването, условие за чудотворно Единство, каквото, от друга страна, предполага и изкуството - то предопределя и него­вата анагогична функция, т.е. задачата му да разкрива най-въ­трешните тъкани в сетивния свят, като творящият ерос трябва и може да демонстрира истинския, при това с помощта на вдъхно­вението, прозрението, интуицията, считани за извори на позна­ние от най-висш порядък наред със сънищата и виденията. Изходен пункт за неоплатонизма и за алхимията като опит за практическо приложение и онагледяване на неговата идейна сис­тема са глави първа, втора и трета на Битие, съдържащи според представителите му мъдростта на цялата световна книжовност.

Разказът за Сътворението има за тема всъщност възраждането на човека след грехопадението и раздялата му с Бог. А учението за промяната в ново и цялостно качество, за сливане с универсал­ния дух, проявяващ се в безчет видове и форми, се отнася не са­мо до човека, но и до цялата природа, до царството на минералите, на растенията, на животните. Ключът към тази промяна е пре­чистването, облагородяването на веществата; в царството на смъртта старото загнива и отстъпва място на онова, което се е устремило нагоре чрез повторно раждане и ново сътворение. В резултат се получава res bina, т.е. нещо двойно и абсолютно раз­лично - съчетаването на, да речем, сярата и живака в продукт, колкото мъжки, толкова и женски, стига се до „химическо брако­съчетание" на женското, пасивното с мъжкото, активното или, ако използваме християнска терминология, любовта се обвързва с мъдростта, като доброто и истинното се сливат.

По такъв начин благодарение на вярата и близостта до Всевишния съзнанието на човека може да бъде превърнато от склад на основни и по прин­цип животински подтици и желания (символизирани от множе­ството планетарни метали) в чисто, златно, богоподобно храни­лище на най-светли помисли и да постигне изкупление, а Бог ще се прояви в него от искрица във велико и славно битие. Едва след такова преобразяване, осъществимо и в третия свят, този на ду­ховете*, твърди Сведенборг, човек си възвръща неопосреденото и интуитивно познание за живота и смъртта, за смисъла и ус­тройството на всемира, което е загубил поради грехопадението и принудително е заменил с умозрителния анализ. Без да са из­вестни някакви негови пристрастия към алхимията, той използва символната наситеност на акта за получаване на злато от калай, сребро, олово или живак като доказателствена възможност за аналогия между физическо и духовно, вътрешно и външно, за глъбинно по смисъл тълкуване на алхимическото тайнство: мета­морфозата на индивида продължава цял живот и в пространство­то на три свята. В нейния ход той би могъл с помощта на чудо­дейния философски камък - lapis philosophorum, който му е да­ден за тази цел, да преобразува и филтрира металите вътре в себе си като в алхимически съд, реализирайки онова обединяване с божественото, без което по-нататъшното му усъвършенстване е неосъществимо.

Не само хората обаче, но и всичко сътворено е устремено към такова сливане, към непрестанно възраждане (или превъплъщение) на духовното и именно това се описва в „Небе и Ад", а се подлага на скрупульозен разбор в „Небесни тайни", където Сведенборг набляга върху значението на волята за познание, за обогатяване на вътрешния живот на човека, за максимално задълбочаване чрез пречистване на неговите мисли. Този труд е свидетелство впрочем за метаморфозата на своя ав­тор, за онази коренна промяна във или на съзнанието му, благода­рение на която той бива осенен със способността да изживява рая и ада като състояния, като части от или във живота на земя­та.

Всичко във Вселената е органично, одушевено, минералите, растенията, животните, хората, демоните и ангелите са елементи в една и съща мисловна система, посочва Сведенборг. Подобно на полския алхимик Михаел Сендивогиус, на родения в Швейцария лекар и природоизследовател Парацелз или на фла­мандския химик-физиолог Ян Баптист ван Хелмонт79 той изхож­да от идеята за една постоянна съзидателна и дейна природна си­ла, която, подобно на своите предшественици, нарича archeusm, откривайки навсякъде - в библиотеките и академиите на рая, в градините и ателиетата на небесата, в мрачните лабиринти на ада - съвпадането на противоречията, coincidentia oppositorum, сливането им в синтез от най-висш порядък, един от духовните двигатели на Просвещението.

Наред с небесния и земния според Сведенборговата представа за макроструктурата на универсума има и трети свят, на духовете, където чо­век пристига и пребивава след смъртта си, за да се отправи след това към един от другите два, нагоре или надолу, в ада. Всеки от тези три свята има сложна инфраструктура и се дели на свои вътрешни светове или зони, все по три. А и хората са съответно със земна, духовна и небесна нагласа. Следва да се отбележи впрочем тенденцията към „троично" възприятие у Сведенборг.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12