Търси

Ваклуш Толев: Страданието е развитие, злото - нееволюирало добро

Още по темата ...

Ваклуш Толев: Пирамидите са построени чрез атомно олекотяване на материята (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
Ваклуш Толев: Будителството

Ваклуш Толев: Будителството е феномен, присъщ само на българина (ВИДЕО)

Виж повече
Ваклуш Толев

Ваклуш Толев: Може ли мъдростта да промени институциите? (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
Ваклуш Толев

Ваклуш Толев: Агни йога подготвя Менталното поле за Духовната вълна на Мъдростта

Виж повече
07.01.2023 г.
5798
Добавена от: Николай Василев
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
На 7 януари 2023 г. отбелязваме 100-годишнината от рождението на една от най-енигматичните личности в българската история и култура - Ваклуш Толев - богослов, общественик, мъдрец и духовен Учител, автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика.

Тържествата стартират с предпремиерата на документалният филм „Ваклуш“ в Пловдив на 7-ми януари от 18:30 часа в “Lucky - Дом на киното”. Той е сниман от режисьора Николай Василев в периода 1994-2022 г.
Ваклуш Толев е роден в пловдивското село Поповица, на 7 януари 1923 г., което по тогавашния календар е било денят на Рождество Христово. Бил необичайно будно дете, а като младеж става изявен патриот и антикомунист. Записва се да учи право в Софийския университет, но след 9 септември 1944 г. e изключен по идеологически причини. Изправен е пред Народния съд заради възгледите си и офицерския си чин в българската царска армия. Пред съдниците си заявява, че докато е жив, с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология. За тази дързост е осъден на доживотен затвор - тоталитарната власт предпочитала да пречупва такива хора за назидание, вместо просто да ги премахва. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене, престоява и в почти всички затвори в страната.

На 28 години, в Кърджалийския затвор, преживява духовно пробуждане, за което по-късно ще каже, че “не е преувеличение, че можеш да държиш Земята в ръката си”. Също така намира начини да изучава различни езици, както и да пише поезия, драми, философски есета. Освободен е след приетата амнистия за политически затворници през 1956 г. Излиза не с огорчение и желание за отмъщение, а с идеи като няма страдание, има развитие и няма зло, има нееволюирало добро.

След освобождаването си е в чести сблъсъци с репресивния апарат на Държавна сигурност. Следен е и е задържан многократно, трудно успява да си намери работа и да се задържи на нея за повече от няколко месеца. Въпреки това успява да кандидатства и завършва богословие в Духовната академия в София само за 18 месеца. След това работи като библиотекар в Пловдивската митрополия, където организира уникална за времето си изложба с ценни икони от цялата епархия.

След 10 ноември 1989 г. Ваклуш Толев получава покана от страна на демократичните сили да стане депутат, но отказва, защото има осъзната духовна мисия. “Проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на поносимост!”, казва по този повод по-късно той.

Започва да изнася публични лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Основава своя школа, наречена “Път на Мъдростта”. Лекциите му се публикуват под формата на списание "Нур" – нетленна светлина. Издава и няколко книги – “История и теория на религиите” в три тома, преиздавани три пъти досега; “Духовните дарове на България” в два тома, посветени на историята на българската духовност; “Седемте Лъча на еволюцията” – един нов поглед върху езотеричното знание; “Беззаветен  Завет”; стихосбирката “Разпилени бисери” и др.

В своите лекции Ваклуш Толев интерпретира достиженията на световната култура през собствена призма. Оригиналният му прочит на историята и теорията на религиите почива на няколко негови фундаментални идеи, които развива под формата на самостоятелно Учение, наречено Път на Мъдростта.

В основата на учението на Ваклуш Толев стои прозрението, че в човека е вложен огромен потенциал, който трябва да се събуди и приложи. Този потенциал, познат в различните култури и наричан Дихание, Кундалини, Оренда, Дух и др., се е разгръщал постепенно в хилядолетната човешка еволюция, за което основен принос имат духовните учения и религии. В този смисъл той ги подрежда йерархично в т. нар. Доктрина за йерархия на Духовните вълни – Сътворение, Митология, Правда, Любов, Мъдрост, Истина и Свобода. След Правдата на Мойсей и Буда, и Любовта на Христос, Ваклуш Толев прокламира Петата Духовна вълна – на Мъдростта.

Ваклуш Толев определя учението си нито като наука, нито като нова религия. Мъдростта, която е интуиция и рефлекс за истина, съчетава постиженията и на двете – ума и сърцето.

Бог и еволюцията не си противоречат, убеден е той. Според него отделно от представата за Бог, която е културно обусловена и се променя във времето, Бог все пак има, но е вътре в човека. Това е и основната концепция в учението му – че човекът е бог в развитие. 


На 28 август 1993 г. в гр. Варна, по повод 50-годишнината от кончината на цар Борис III Обединител, Ваклуш Толев обявява идеята за изграждане на Дом-светилище и утвърждаване 28 август като Ден на безсмъртните българи. „В душата на българина има наличен, но не достатъчно приложен оптимизъм – затова празнуваме повече падналите за освобождение, отколкото идеята за история“. “Всяка една от тези 13 исторически личности с живота и делото си е образец за духовни идеи, с които можем да градим своето бъдеще”, казва Ваклуш Толев. Включени са личности като кхан Аспарух, Цар Борис I, Левски, Паисий Хилендарски, Баба Тонка и др. Избрано е и място за изграждане на бъдещия Дом-светилище - в землището на град Велики Преслав.

На 9-ти декември 1998 г., по случай 50 годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека, по идея на Ваклуш Толев е изпратено официално писмо до Комисията по правата на човека към ООН с предложение за защита на душата на човека: в Хартата за правата на човека да бъде включен казус за душата, да се премахне наказанието анатема (проклятие) от уставите на религиите и прозвището враг като характеристика на социалните взаимоотношения. В мотивите на писмото е посочено, че: “Анатемата е религиозна казън, най-тежката лична покруса, която унищожава човешката духовност. Със същата отрицателна енергия е наситено и понятието „враг”.

„Враг” е клеймо върху личната душевност, същевременно „враг” е социално проклятие! Нещо повече, „анатема” и „враг” са се превърнали в идеология, захранваща социални, религиозни и военни конфликти, нарушаващи живота на нациите и историческия им път.” 


Ваклуш Толев приключва земния си път на 27 ноември 2013 г., на 90-годишна възраст. Приживе често подчертава, че за него не е важна биографията, а вътрешната характеристика, че фактите са гробари на истината. Как самият той би искал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, публикуван в стихосбирката му "Разпилени бисери":

"Тогава нека моят гробен камък,
където пътникът ще иска да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък,
е бил моят път и мойто битие"

Препоръчани книги:

Николай Василев
Николай Василев
Николай Василев завършва кино- и телевизионна режисура в НБУ. Режисьор и автор е на редица документални филми и телевизионни продукции. Дебютният му филм "Пътят на Мъдростта" (посветен на учението на Ваклуш Толев), 2004 г., е отличен с награда от фондация "Култура Аними". Следват още много награди - за филмите: "Исполин", за "Бетон" - специалната награда "Джеймс Баучер", "Приказки", 2010 г. - награда "Jameson" за най-добър късометражен филм на София Филм Фест; "Диагноза", 2014 г. - специална награда на фестивала "Българската Европа", "Пътят към Тива" за най-добър документален български филм на фестивала Masters of art, 2014 г. и др.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12