Търси

Защо е необходимо да се отхвърли всяка гордост, която човек има от добри дела?

Още по темата ...
гордостта и тщеславието

Учителя Беинса Дуно: Няма по-страшно нещо от гордостта и тщеславието

Виж повече
Достоевски

Достоевски: Когато Любовта и Истината се срещнат, се ражда осъзнаване

Виж повече
Елеазар: Петото тяло

Елеазар: Петото тяло - това е висшата душа и означава тяло на будност и духовност едновременно

Виж повече
Methild

Метхилд: Никой не трябва да дава помощ, която не е по Божията воля

Виж повече
01.10.2023 г.
3059
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
ГОРДОСТТА, КОЯТО ЧОВЕК ИМА ОТ ДОБРИ ДЕЛА Е ТОВА, КОЕТО Е ИСТИНСКИЯТ
СМЪРТЕН ВРАГ НА СТРЕМЯЩИЯ СЕ.
АДВАЙТА*

ШЕСТТЕ СТРАСТИ (алчност, гняв, желание, омраза, жадуване и гордост).

Различните видове гордост може да не изоставят човек изведнъж. Ако стремящият се започне да става напълно решителен да бъде осъзнат за видовете гордост, която той таи, и започне да ги изоставя една по една, безкрайно милостивият Господ няма да се провали(забави) да му подаде ръка за помощ. Ако човек се гордее с порочни или зли действия, това трябва да се неутрализира чрез повишаване на гордостта от добри действия, по този начин, изкоренявайки всички негови лоши качества.

Добрите качества трябва да се подхранват и развиват. Обаче, човек не трябва да бъде привързан към тях, и трябва бавно да започне да изоставя гордостта, произтичаща от добрите действия. Тук може да възникне съмнението, че въпреки че пороците заслужават да бъдат изоставени, “Защо ни казвате да изоставим също и добрите качества? В края на краищата, добрите качества са винаги добри.”

Драги стремящи се, въпреки че притежаването на добри качества в сравнение с пороци и лоши качества, изглежда че е по-добро по отношение на стремежа към постигане на Себе-Познание, притежанието на добри качества, които на човек са му скъпи на сърцето, е наистина сто пъти по-лошо, и наистина трябва да бъде изхвърлено.

Погледнете това и вижте. Стремящият се, се опитва да изостави своите лоши качества по съвета на Светците, заради чувството за срам, което е създадено от обществото или в ума на човек, обаче, този, който притежава добри качества, винаги получава възхвала в света, и съответно е пълен с гордост от тези добри качества. Много е трудно за човек да изостави гордостта от тези добри качества.

Гордостта относно негативните качества може да бъде изоставена сравнително лесно, но това не е така в случай на гордост относно добри качества. Никой не иска да признае, че е допуснал някаква грешка, но гордостта, която човек таи, когато е дал храна на хиляди, които са посетили четирите свети места, или е отворил жилище за свети хора, или е почитал божеството милиони пъти, става толкова твърда в него, че става почти невъзможно да се откаже от нея. Когато човек разпознае своите светски пътища, и е готов да се откаже от тях, той скоро открива Садгуру  ( „Садгуру“ е санскритска дума, която се използва в индийската култура и духовност. Терминът се състои от две части: „сат“, което означава „истинско“ или „истина“, и „гуру“, което означава „учител“. В текста не става въпрос за конкретна личност) Така че, Садгуру буквално може да бъде преведен като „истински учител“ или „духовен учител“, който води учениците към Истината или просветлението.. Обаче този, който е търсен от всички за извършване на много добри дела, става толкова дълбоко погребан в ласкателството, което се излива върху него, че неговия път към Садгуру бива изгубен, поради гордостта му.

Осъзнавайки това, човек трябва да заключи, че гордостта от лоши качества е поносима, но гордостта от добри качества е най-добре да бъде избегната напълно. Както гордостта от добрите качества на човек, така и гордостта от неговите
лоши качества, са тръни по пътя на Себе-Познанието.

Когато един трън е изваден с помощта на друг трън, все още остава вторият трън (гордостта от добри действия),
който човек носи наоколо в джоба на ризата. Този трън няма ли също да убоде гърдите или реброто? Ако крадецът е вързан с железни белезници, а царят със златни белезници, означава ли това, че царят не е вързан?

Приеми за даденост, че докато човекът с железните белезници ще благодари на някой, който го освобождава от тях, човекът със златните белезници ще се нахвърли на гърлото на всеки, който се опитва да го освободи. Той ще се постарае завинаги да запази златните белезници на ръцете си. Каква е силата зад това? Кой е този “приятелски враг” в този пример, който кара човек да се чувства толкова щастлив в неговото робство? Именно гордостта, която човек има от добри дела е това, което е истинският смъртен враг на стремящия се. Тази гордост е врагът, който блокира пътя към “Върховната Истина” (Парамартха).

Затова е необходимо да се отхвърли всякаква гордост, която човек има от добри дела. Това може да изисква огромни усилия, но без да се откаже от цялата гордост, стремящият се никога не може да претендира за своето наследство на богатството на “Знанието.” Мнозина смятат, че светското богатство на човек, като пари, красива жена, обществено положение и т.н., е резултат от похвални дела, извършени в предишни раждания, но самите тези вярвания действат като камъни, препречващи пътя към намирането на “Върховната Истина.” Следователно, може да се каже, че тези неща са всъщност резултат от телесното отъждествяване (определението за грях).

Когато един човек е изпълнен с гордост, той става обладан, и следователно става неспособен да стъпи на пътя на Върховната Истина.

Суетната гордост, произтичаща от невежество, умира лесно и бързо, но е много по- трудно да се преодолее гордостта от Знанието. Гордостта от Знанието е по-лоша от гордостта, генерирана поради невежество. Тя е толкова дразнеща и досадна, колкото хапеща дървеница. Гордостта от Знанието е порочно упорита и фина. Нейното присъствие никога не е почувствано и дори ако изглежда, че е напълно изтрита, следите от нея продължават да упорстват. Освен това, гордостта или егото, докато упорства, ще продължи да създава разграничения. Не ставай тази личност, която е проектирана от твоето въображение.Не става дума за това, че „Аз" трябва да стане Брахман,а че „Аз" трябва да умре.Всъщност „Аз" от своя страна е илюзорно въобразена същност. „Аз" е есенцията на това, което се нарича грях. Човек трябва внимателно да обмисли докъде е успял в отказването от гордостта и обуздаването на телесната осъзнатост.

Ти не можеш да придобиеш Крайната Истина, ако не се откажеш от своя навик на разграничаване.

Пълната вяра в Учителя помага на човек да разбие оковите и връзките, които са възникнали в резултат на гордост. Именно само когато човек се предаде в нозете на Учителя, той е благословен с милост или истинско разбиране, и именно това разбиране помага на човек да се отърве от гордостта. Пълната преданост към Учителя поставя човек на правия път. Основното е, че дискриминацията, заедно с гордостта, е тотално изтрита, само когато човек се предаде изцяло на Учителя. Аз се покланям на Учителя, който е напълно реализиран.

“ОМ Намах Сиддхам.”

*  Адвайта Веданта утвърждава, че единствената Абсолютна реалност (Брахман) е без форма, без качества и неизменна. Според този мироглед, индивидуалната душа, или атман, не е различна от Брахман. Различията, които виждаме в света, както и различните форми и атрибути, са илюзорни и са продукт на майя (илюзията). Целта на човешкия живот, според Адвайта Веданта, е осъзнаване на еднообразието - Единството - между атман и Брахман, или самопознание (атмагяна).

още по темата вижте на: advaita.bg
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12