Търси

Защо е важно да помним, че интелектът е смъртно-опасен капан? (АКЦЕНТИ)

Още по темата ...
Слънчевият сплит

Омраам: Слънчевият сплит усеща, разбира, схваща Великите Космични Истини. Той е истинското Сърце

Виж повече
Емануел Сведенборг

Емануел Сведенборг: Човекът се е отдалечил от Небето поради любов към себе си и към света

Виж повече
Александър Солженицин

Александър Солженицин: В основите на ерозиралия хуманизъм прозира безкраен материализъм (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
Емоционална интелигентност

Емоционална интелигентност - как да се предпазим от нея и защо злото се храни с умствени игри?

Виж повече
07.06.2023 г.
11101
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Интелектът е единственото успешно творение на дявола
в тази Божествена Вселена


Човешкият интелект е свързан с гъстата материя. Гъстата материя от своя страна е свързана със злото, а злото със звяра. Истинският човек не се интересува от интелектуални въпроси, а от Същността. 

В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшето аз. Това се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на интелекта и нисшето аз, са мъртви - това се нарича в Библията „варосан гроб“. Тези мисли са сенки и хвърлят петна върху бялата дреха на човека, която е етерното тяло. Тук няма жизнерадост (става въпрос за гъстата материя), защото никаква нечистота не може да живее в Бога. Може да има привиден живот, но ние трябва да различаваме същественото от привидното.

За да имаш бъдеще трябва напълно да се освободиш от звяра, от злото в себе си - от втвърденият интелект, втвърденото зло. Всички интелектуални умеят да спорят и разсъждават и да водят най-тънките преговори. Те имат много висок интелект, но тяхната воля е фатална - и тя, макар и силна, е нагласена към злото. 

Умът няма Мъдрост. Той има само мнения. Учените търсят знания, а Посветените - Мъдрост. В главния план и задачите на твоя живот умът ти не трябва да се бърка, само така ще намериш своя път. Пътят не е нещо външно, пътят трябва да се намери отвътре. Жертвата трябва да стане твоят път, но ти трябва да узрееш за нея. Всички съчетания около теб са дадени за твоето развитие. Трябва да постигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи той във вътрешния живот, когато търсиш съкровеното.

Когато душата се отдава, тя никога не търси полза, тя живее от самото отдаване (безкористие) -  няма полза, няма изгода, тя се отдава на Истината и това е решено. Няма търсене на полза и на изгода. Отдаването е именно силата на Любовта, силата на Доверието. Знанието, което идва от душата, е истинско, знанието, което идва от Любовта, е истинско. Знанието, което идва от ума, е много далече от Истината. 

Бог е Любов, а не знание, не интелигентност или интелект

Не живей със знанията си, защото ще бъдеш разочарован. Живей с Любовта си и тя е всичко, тя ще те научи на всичко.

Човек е тук на земята, за да реши великия въпрос – коя реалност да избере. Едната е Дървото на знанието, изкуствената, а другата е чистата реалност – Любовта. Това е и загадката на Сфинкса, а отговорът е скрит в сърцето на човека. Луцифер използва знанията и интелекта си, но без Любов. Резултатите на това са бавна смърт – понякога бърза, понякога бавна. Значи всеки, който използва знанията си, интелекта си без Любов, резултатите му са бавна смърт. Всеки, който няма Любов, ще има същите резултати.

Интелектуалният метод не може да разсее мрака отвътре


Учителят казва: „В змията има известен интелект, но тя няма разбиране, няма разум“. Затова змеят е паднал на земята, защото умът му е изопачен. Той не вижда новото, а новото идва безусловно. Новото - това е пробуждането, това е влизането в новия живот. Животът на ученика е надрастване на историята със змията, но има едно дълбоко окултно преживяване в живота на ученика - това, че той трябва да бъде изоставен в самота, за да може да се роди изново. Само тогава той може да познае истинската реалност. Този изпит на самотата идва, за да се разбере дълбоката окултна същност на Словото.

Когато Словото не е разбрано правилно, то се губи, защото Духът си отива, а който губи Духа, губи и живота. Самотата е един страшен и силен изпит, но ученикът го побеждава. Тук се крие Новораждане (не най-високите степени). При този изпит никаква светлина няма да има за ученика и тогава, в дълбоката самота на душата си, той ще призове Реалността, скрития Бог. И тогава ученикът ще види Реалността и ще я признае дълбоко в своята душа. Тогава настава „ден първи“ на твоя живот. Досега твоята земя беше неустроена и пуста и Духът се носеше над бездната. Бездната - това са неустроените земни елементи. „И разлъчи Бог вода от вода“ означава: Бог отдели Божествения живот от човешкия живот. И в скръбен час на самотата ученикът ще пие Водата, която е горе.

Там, където няма висок идеал, енергията на живота не може да се възстановява. Така животът изтича навън. Външният живот е смърт за енергията - това е живот на ума (интелекта), той бяга винаги навън. Ако интелектът е истински, той трябва да разруши себе си и да даде път на Духа (своето почитание към Духа). Така умът се връща в Духа. Когато сърцето се пречисти, то влиза в душата. Учителят казва: Умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на душата. Чрез пречистване те се връщат в по-висшата степен на енергията. Тези, които са познали висшата степен на енергията, се познават по закона на вътрешната светлина - те живеят в Духа. Оттук произлизат свещените отношения. Подобните се познават по една вътрешна степен на енергията, която им се разкрива като светлина. Там, където се събират сродните, се повишава тяхната енергия, тяхната светлина. Там те растат в Духа, защото светлината се ръководи от Духа.

Не случайно в Упанишадите се казва: "Плодовете на интелекта са тъжни" , а дзен учителя  Тит Нат Хан казва : "Интелектуалното познание е просто един погрешен път". 

Да побеждаваш хората – това е болест. Затова в Даосизма няма герои, както в Гърция. В Гърция е имало много герои и това е помогнало егото да се развие много. Тези фалшиви герои много рядко са истински и много рядко се домогват до дълбоката Мъдрост. Затова в Дао няма победи, а има живот в Духа, живот в Истината. Преди Потопа, по времето на Атлантида, развитието на интелекта се оказало развитие на безумието. Потопът е поразил всички земни съзнания, но не е докоснал чистия Дух на Мъдреците. 

Въобще, интелектът никога не е бил мярка, той не е Духовност – едно спомагало, което може да го ползваш, ако го владееш. Докато търсиш Духа с ума си, ти винаги ще го търсиш и никога няма да го намериш, защото Духът се разкрива само на Духа, т.е. на себе си. Интуицията не е интелектуална, тя не е от умствено вещество. Тя е висша духовна субстанция, затова само тя може да покаже пътя към Духа.

Който търси личното, той се слива с интелекта си и става зависим и обременен. Който не търси личното, той се настройва на своята Интуиция и тя го ръководи постоянно към Тайната на Бога. Има огромна разлика в Пътя, защото всичко зависи от това дали си се отдал на Бога, или си се отдал на интелекта. Само Бог  те води към твоята собствена Свобода, докато интелектът те води към робство.

Мислите и мненията създават бариери между нас и света и често изкривяват възприятията ни, докато Незнанието ни сближава с нашия собствен опит. Сравнени с Бога, всички знания на хората са едно голямо невежество. По средата на мистичния път интелектът претърпява поражение, а Любовта е тази, която довършва пътуването.

Непознаваемото Божествено Същество може да се доближи само чрез Незнание – чрез систематичното надминаване на всяко ограничено знание.

Човек трябва да остави интелекта и ума си да се разбият в стената на Нищото, а след това от Нищото ще се зароди Мъдростта.




 
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12