Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Интелектът е единственото успешно творение на дявола
в тази Божествена Вселена
Човешкият интелект е свързан с гъстата материя. Гъстата материя от своя страна е свързана със злото, а злото със звяра. Истинският човек не се интересува от интелектуални въпроси, а от Същността.
В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшето аз. Това се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на интелекта и нисшето аз, са мъртви - това се нарича в Библията „варосан гроб“. Тези мисли са сенки и хвърлят петна върху бялата дреха на човека, която е етерното тяло. Тук няма жизнерадост (става въпрос за гъстата материя), защото никаква нечистота не може да живее в Бога. Може да има привиден живот, но ние трябва да различаваме същественото от привидното.
За да имаш бъдеще трябва напълно да се освободиш от звяра, от злото в себе си - от втвърденият интелект, втвърденото зло. Всички интелектуални умеят да спорят и разсъждават и да водят най-тънките преговори. Те имат много висок интелект, но тяхната воля е фатална - и тя, макар и силна, е нагласена към злото.
Умът няма Мъдрост. Той има само мнения. Учените търсят знания, а Посветените - Мъдрост. В главния план и задачите на твоя живот умът ти не трябва да се бърка, само така ще намериш своя път. Пътят не е нещо външно, пътят трябва да се намери отвътре. Жертвата трябва да стане твоят път, но ти трябва да узрееш за нея. Всички съчетания около теб са дадени за твоето развитие. Трябва да постигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи той във вътрешния живот, когато търсиш съкровеното.
Когато душата се отдава, тя никога не търси полза, тя живее от самото отдаване (безкористие) - няма полза, няма изгода, тя се отдава на Истината и това е решено. Няма търсене на полза и на изгода. Отдаването е именно силата на Любовта, силата на Доверието. Знанието, което идва от душата, е истинско, знанието, което идва от Любовта, е истинско. Знанието, което идва от ума, е много далече от Истината.
Не живей със знанията си, защото ще бъдеш разочарован. Живей с Любовта си и тя е всичко, тя ще те научи на всичко.Бог е Любов, а не знание, не интелигентност или интелект
Човек е тук на земята, за да реши великия въпрос – коя реалност да избере. Едната е Дървото на знанието, изкуствената, а другата е чистата реалност – Любовта. Това е и загадката на Сфинкса, а отговорът е скрит в сърцето на човека. Луцифер използва знанията и интелекта си, но без Любов. Резултатите на това са бавна смърт – понякога бърза, понякога бавна. Значи всеки, който използва знанията си, интелекта си без Любов, резултатите му са бавна смърт. Всеки, който няма Любов, ще има същите резултати.
Интелектуалният метод не може да разсее мрака отвътре
Учителят казва: „В змията има известен интелект, но тя няма разбиране, няма разум“. Затова змеят е паднал на земята, защото умът му е изопачен. Той не вижда новото, а новото идва безусловно. Новото - това е пробуждането, това е влизането в новия живот. Животът на ученика е надрастване на историята със змията, но има едно дълбоко окултно преживяване в живота на ученика - това, че той трябва да бъде изоставен в самота, за да може да се роди изново. Само тогава той може да познае истинската реалност. Този изпит на самотата идва, за да се разбере дълбоката окултна същност на Словото.
Когато Словото не е разбрано правилно, то се губи, защото Духът си отива, а който губи Духа, губи и живота. Самотата е един страшен и силен изпит, но ученикът го побеждава. Тук се крие Новораждане (не най-високите степени). При този изпит никаква светлина няма да има за ученика и тогава, в дълбоката самота на душата си, той ще призове Реалността, скрития Бог. И тогава ученикът ще види Реалността и ще я признае дълбоко в своята душа. Тогава настава „ден първи“ на твоя живот. Досега твоята земя беше неустроена и пуста и Духът се носеше над бездната. Бездната - това са неустроените земни елементи. „И разлъчи Бог вода от вода“ означава: Бог отдели Божествения живот от човешкия живот. И в скръбен час на самотата ученикът ще пие Водата, която е горе.
Там, където няма висок идеал, енергията на живота не може да се възстановява. Така животът изтича навън. Външният живот е смърт за енергията - това е живот на ума (интелекта), той бяга винаги навън. Ако интелектът е истински, той трябва да разруши себе си и да даде път на Духа (своето почитание към Духа). Така умът се връща в Духа. Когато сърцето се пречисти, то влиза в душата. Учителят казва: Умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на душата. Чрез пречистване те се връщат в по-висшата степен на енергията. Тези, които са познали висшата степен на енергията, се познават по закона на вътрешната светлина - те живеят в Духа. Оттук произлизат свещените отношения. Подобните се познават по една вътрешна степен на енергията, която им се разкрива като светлина. Там, където се събират сродните, се повишава тяхната енергия, тяхната светлина. Там те растат в Духа, защото светлината се ръководи от Духа.
Не случайно в Упанишадите се казва: "Плодовете на интелекта са тъжни" , а дзен учителя Тит Нат Хан казва : "Интелектуалното познание е просто един погрешен път".
Да побеждаваш хората – това е болест. Затова в Даосизма няма герои, както в Гърция. В Гърция е имало много герои и това е помогнало егото да се развие много. Тези фалшиви герои много рядко са истински и много рядко се домогват до дълбоката Мъдрост. Затова в Дао няма победи, а има живот в Духа, живот в Истината. Преди Потопа, по времето на Атлантида, развитието на интелекта се оказало развитие на безумието. Потопът е поразил всички земни съзнания, но не е докоснал чистия Дух на Мъдреците.
Въобще, интелектът никога не е бил мярка, той не е Духовност – едно спомагало, което може да го ползваш, ако го владееш. Докато търсиш Духа с ума си, ти винаги ще го търсиш и никога няма да го намериш, защото Духът се разкрива само на Духа, т.е. на себе си. Интуицията не е интелектуална, тя не е от умствено вещество. Тя е висша духовна субстанция, затова само тя може да покаже пътя към Духа.
Който търси личното, той се слива с интелекта си и става зависим и обременен. Който не търси личното, той се настройва на своята Интуиция и тя го ръководи постоянно към Тайната на Бога. Има огромна разлика в Пътя, защото всичко зависи от това дали си се отдал на Бога, или си се отдал на интелекта. Само Бог те води към твоята собствена Свобода, докато интелектът те води към робство.
Мислите и мненията създават бариери между нас и света и често изкривяват възприятията ни, докато Незнанието ни сближава с нашия собствен опит. Сравнени с Бога, всички знания на хората са едно голямо невежество. По средата на мистичния път интелектът претърпява поражение, а Любовта е тази, която довършва пътуването.
Непознаваемото Божествено Същество може да се доближи само чрез Незнание – чрез систематичното надминаване на всяко ограничено знание.
Човек трябва да остави интелекта и ума си да се разбият в стената на Нищото, а след това от Нищото ще се зароди Мъдростта.
