Търси

Защо Юда и Христос се разделят с целувка?

Още по темата ...
Юда

Юда е отнесъл в гроба си, в своята скрита част, една Велика Тайна – Тайната на своята Любов

Виж повече
Юда

На моменти Юда е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител

Виж повече
07.05.2022 г.
3463
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Целувката на Юда е троен евангелски сюжет на Евангелие от Матей, Евангелие от Марко и Евангелие от Лука. Единствено евангелието от Йоан не съдържа тази сцена. (Йоан я изключва от своето описание в евангелието си, той я избягва). Евангелията предават сцената на целувката на Юда в Гетсиманската градина, която указва „кой е човекът“ на римските стражи, след като Юда Искариотски е издал на Синедриона своя Учител Исус Христос уж "за тридесет сребърника."

***


И казано е в Матея: „И приближи се Юда до Иисуса и рече: - Радвай се, Рави! - и го целуна“. Защо Юда каза точно тези думи в библията? – Много просто, тук той изразява това, което Христос е искал. Тук Юда изразява Неговата повеля, един вид казано: - Рави (Учителю), изпълнено е според както е твоята воля и Тайната воля на нашия Бог. И разбира се – радвай се, защото това е Неговата воля, волята на Бог Отец. Няма по-голяма радост, да изпълниш тази тайна задача. Това са чудни думи, точни думи. Така могат да общуват и да се разделят само древни приятели.

В света има много съвършени Учители, но истинските ученици са рядкост.  Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

Христос много внимателно е планирал своята кръстна смърт, защото Той я знае предварително: съвместно с Юда и съвместно с волята на своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил също много необходим за Божия план. Тази целувка за учениците на Христос е някак си неудобна, несъвместима. Те нямат гносис, нямат откровение от Бога и за тях тя е някак си неразбираема. Така е, за тях е така – дори и Йоан я изключва от своето описание в евангелието си, той я избягва. Но тази целувка е жива легенда и тя е останала до днес, защото тя открива Божията воля.

Трагичната фигура на Юда е лицето му пред света. Така трябва да изглежда и в известен смисъл, така е. Но зад тази фигура е скрита изключителна любов, изключително голямо благородство. Това е лицето му пред Бога – не пред света – това е тайното му лице пред Бога. Така трябва да бъде: светът трябва да вижда едно, а насаме пред Бога е друго.

Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой на човека, включително и на човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.

На въпросът на Юда: Рави (обръща се към Христос), кажи ми за Тайната на Голгота! (в апокриф) Христос му казва: В страданието на Голгота, приятелю, е скрит вътрешният Храм на битието. А Голгота – това е позволението да Го видиш. Това е Голгота, позволение да видиш Великия Вътрешен храм и Самия Бог.

Юда е тайно свързан с Христос и Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик, безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящето и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе.

Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството и тука и Юда, и Христос правят огромна, изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат по своему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични същества, между които стои Самият Бог. И освен това и Бог в тях Се Прегръща, но това остава съвсем скрито. Тука двама велики посветени се жертват за великия замисъл на Бога и за Неговата истина, защото тази Истина за тях е всичко; не нещо донякъде – за тях тя е всичко.

Тези две велики и древни същества, действащи пред лицето на своя Отец, на Когото служат с цялата си любов, разбират, че това е грандиозен момент в окултната история. И тази мистична целувка, която е древното братство между тях, която още един път запечатва древното доверие завинаги и в други светове. Защото любовта им към живия Отец е безусловна, пък и затова те са избрани. Колко велико, колко ясно и колко е неразбрано това събитие и това евангелие, гностично евангелие. Но както казах, това е тайно евангелие, това е гносис.

Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в библията: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат откровение и поради това не знаят дълбокият замисъл на Бога.

Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време тайната вечеря, в един момент посочва кой ще го предаде. Разбира се че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.

Учениците на Христос разбрали кой е предателят и просто се съгласили. Ще обясня: те нямат избор, избора им е отнет, защото тук действа мощният невидим свят на Самия Бог, Самият Отец. Казвам: когато действа Отец, никой нищо не може да измени, защото тези дълбоки, окултни знания са били скрити в апокрифите. Те не са били за народа. Този въпрос дори и сега не е за народа и за света, хората все още не са подготвени.

Освен това Христос е нямал нужда от дълъг живот, за да проповядва, защото реалното обучение на хората е винаги отвътре, но когато се пречистят. Реалното обучение е отвътре! Христос обучава отвътре, а пък ако ти не си годен за развитие, все едно е дали Христос стои до тебе – може да се блъскаш в Него и да изоставаш. Подобно, както Учителят казва за своите ученици на Рила: 30-40 години вървят след мене, нищо не са разбрали. Питат го, блъскат се в Него, какви ли не въпроси и т.н. Не е мярка да си до физическия Учител: има благословение, но не е мярка, това е разликата.

Да отиде Христос на кръста, това не е никакъв проблем. Христос е Дух, а това е пълна осъзнатост, че тялото е илюзия. Тялото е дреха, която се изоставя лесно. Това лесно го правят даже и делфините. Тялото се изоставя лесно, тука няма мрачно събитие, няма никакво зло, а замисъл на Отец, замисъл на свободата. А Юда само е съдействал на чистата същност на Христос да излезе, да се отдели и да се освободи. От Божествена гледна точка тука няма никакво зло, а чисто освобождение, без примеси.

И така, животът си има свои дълбоки окултни гледни точки, които никога не зависят от мнението на хората и света. Юда беше избран да влезе в тайнството на Самия Бог, това е изключителен преход от чистота и духовност в Божественост. Забележете – преход! Може дълго време да си чист и да не си избран за духовността; дълго време може да си останеш чист – не иска Бог, има дълбоки причини, ако трябва друг път ще ги обясня. Може дълго време да си чист, да влезеш в духовността, но да не влезеш в Божествеността – всичко това си има много дълбоки причини.

Юда имаше голяма чистота, а тя означаваше едно: възприемчивост. Но тази чистота все още не познаваше неведомостта на окултната дълбина. Но тази чистота беше извикана, беше призована, защото без тази окултна дълбина, тази чистота щеше да си остане несъвършена. Както е например при ангелите: има чистота, но има много голямо несъвършенство.

За Юда е била разнесена идеята за самоубийство от висшия свят и това е било специално за народа, за земните хора, за обществото, за смъртните, за човечеството, защото те просто трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. На тях това им стига, няма нужда да знаят истината – истината не е за тях. Те нито са подготвени, нито са избрани – те трябва да знаят, че предателството се наказва. А другото предателство, тайната му, мистичното, то въобще не е за тях.
Всяко предателство е свързано с разрушителни сили, но тука при Юда случаят е съвсем друг. Юда е бил подготвен, защото при любов към Бога и Неговия замисъл, в него тайно се е вляла Божията енергия. Юда е бил възкресен и се освобождава от човечеството, и се завръща в Царството Божие; не в духовното царство – в Царството Божие, защото тази енергия, Божията енергия, която му е била дадена насаме, тя отстранява разрушението. Тя отстранява всичко разрушително, както е било и на самите клади – дава се допълнителна енергия, която е отстранител на разрушението.

За земните хора то си остава предателство – така трябва да е, те мислят дотук. За посветените това е друго – това е любов към Бога. Ако Юда беше извършил предателството по свое желание, той нямаше да издържи на тази разяждаща енергия, тя щеше да го съкруши. Той нямаше да издържи на това енергийно разрушение и нямаше да може да черпи сила и увереност отвътре. Но той не беше земен човек, а както казах, беше избран.
Минало е много време оттогава и Христос е влязъл в историята като Син на Бога, давайки на хората ново мислене и нова мъдрост за една още по-голяма любов към Бога. И тука Христос е възхваляван, а за Юда е останало презрението, поради бедното и влачещо се земно мислене.

Юда е наистина едно велико същество, неразбрано и от света, и от човечеството, и дори от учениците на Христос. Защо? – Защото Бог го е скрил в своята Тайна, както и много други неща.


из лекции на Елеазар Хараш

Спонсори на Портал 12