Животът между двете граници: пътят на душата от смъртта до новото въплъщение

Задушница ни връща към голямата тема – какво се случва с човека след смъртта и как душата преминава през световете, за да се подготви за нов живот. Влад Пашов описва този път като закономерен и дълбоко морален процес, в който се пречиства, осмисля и преобразява целият земен опит. Смъртта се оказва не край, а врата към по-висш живот на съзнанието.

Световете и задачата на човека
Влад Пашов, един от Учениците на Учителя Беинса Дуно написва своята малка, но безценна книга: Живот след смърта на физическото тяло. В нея той синтезира познанието за този отвъден преход на душата както от словото на Учителя, така и от езотеричните школи.

Той започва с архитектурата на битието. „Причинният свят е най-високото проявление на духовния свят и най-ниското проявление на Божествения свят. Над него в безконечността се простират Божествените светове на Любовта, на Мъдростта и Истината.“

Тези висши светове се проектират в областта на човешкото съществуване: Истината – във физическия свят, Любовта – в астралния, Мъдростта – в менталния. Именно тук, в „четирите долни свята“, човек събира опит, който един ден ще се превърне в същината на неговото бъдещо духовно тяло.

„Развитието на човека… става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя,“ пише Влад Пашов, „където той събира материали за изграждане тялото на Любовта.“ Така поставена, смъртта се превръща в естествен етап от едно по-дълбоко ученичество във финните светове на Всемира.

След последния дъх: тридневието и тишината
Преходът има ред, а редът има смисъл. „При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата…“ и остава свързано с физическото тяло чрез „нежна сребърно-бяла нишка“, докато душата преглежда панорамата на живота си – „от момента на смъртта до момента на раждането“.

Влад Пашов пише: „Погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден,“ а близките да пазят тишина, защото „от това ясно виждане зависи и отпечатването… в астралното тяло“ и изводите, които ще водят душата напред.
Пазим три дни тишина и молитва край заминалия, без шум и драматизъм, „за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия живот.“ В тази тишина Задушница намира своя истински тон: не шумна скръб, а молитвено съпровождане.

След тишината започва пътят през огъня на пречистването – онзи невидим преход, който древните са наричали чистилище. Душата, освободена от земното тяло, влиза в областта на „горящите желания“, където изгарят нисшите страсти и тежки връзки, за да се роди в нея ново съзнание за Любовта.

Чистилището: огънят, който освобождава

След отделянето от етерната обвивка душата преминава през областта, където се разтварят нисшите желания. „Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище.“ Там „се унищожават и изгарят най-грубите, най-ниските и егоистични страсти, защото вече няма инструмент – тялото – който да ги задоволи.“

Това страдание е всъщност лечебно: „Страданията, които душата там преживява, не са наказание, а следствие от неизползваните възможности на земята.“ След като този огън премине, настъпва яснота. От пепелта на страстите се ражда свободата на духа. След чистилището започва възходът към първото небе, където съзнанието вече не страда, а възприема светлина.

Първото небе: мир и радост

Първото небе е мястото на отпочиване и възстановяване. Пашов го нарича „място на радост без никаква горчивина.“ Там душата преживява плодовете на своите добродетели – не като награда, а като естествен резултат на хармонията, която е внесла в живота.
„Резултатите от преживяните опитности се всаждат в семенния атом на астралното тяло,“ обяснява той, и именно това духовно семе става ядката, около която ще се изгради новото тяло в бъдещата инкарнация.

Така първото небе е не само покой, но и памет – светъл архив на всичко, което е било любов, благодарност и истина в земния живот.

Второто небе: работа и подготвяне на нов живот

Във второто небе (четирите долни области на умствения свят) духът започва творческа работа. „Човешкият дух асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване.“
Тук се зараждат идеите, които по-късно ще се проявят като открития, изкуство, социални промени. Душите, които се намират в това състояние, участват – според Влад Пашов – в „изменението на земните условия под водителството на висши същества“. Това е свят на причините, където мисълта е действена сила.
Когато тази работа приключи, душата се издига още по-нагоре, към областта на чистата интуиция.

Третото небе: прозрение и замисъл

Третото небе е областта на божествените намерения. Там „се разкрива панорамата на бъдещия живот на Земята – в главни контури от люлката до гроба.“ Душата прозира необходимостите на своето бъдещо въплъщение и свободно приема предстоящите задачи.

В тази висота се преживява неразделността между човека и духовния космос. Съзнанието разбира, че всеки живот е стъпка в дълъг процес на обучение, в който любовта е учител и съдник едновременно.

Възпитание на съвестта: да преминем чистилището още тук

В учението на Учителя Беинса Дуно смъртта е огледало на живота. Всичко, което душата преживява след прага, може да се извърши съзнателно още тук. „Всяка вечер ученикът… да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря.“

Така човек преживява чистилището в живота – изгаря заблужденията си с пламъка на съвестта, без да чака „оня свят“. Това е истинската духовна хигиена: постепенното освобождаване на душата, докато тя стане прозрачна за Любовта.

„Такъв е пътят на човека от смъртта до новото раждане,“ пише Влад Пашов. Между двете граници – смъртта и раждането – душата се учи, пречиства и узрява. Всичко преживяно се превръща в духовна субстанция, в зрънце любов, което ще се вложи в бъдещото съществуване.

Задушница ни напомня, че този път е реален и свещен. Тя е зов към тишина и благоговение, към светла памет и вътрешна отговорност. Да помним заминалите означава да осветим собствения си път – защото техният живот продължава в нашето съзнание, а нашата будност им отваря път към светлината.