Търси

Животите вървят един след друг, свързани помежду си с безпощадна закономерност

Още по темата ...
Перица Георгиев - Кану:

Перица Георгиев - Кану: Единството между хората е в Трансцеденталното, Божественото (ИНТЕРВЮ - видео+пълен текст)

Виж повече
Emanuel Swedenborg

Емануел Сведенборг: Всеки става изображение на своята Любов ( и в духовния и в материалния свят)

Виж повече
Beinsa Douno

Учителя: Новото учение, което сега иде, носи нов живот. Новото учение иде в света да пробуди съзнанието на хората

Виж повече
17.03.2022 г.
3794
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Вродените идеи, сами по себе си, доказват наличието на минало съществуване. Ние се раждаме с цял свят в себе си, съставен от смътни спомени, тайнствени импулси, Божествени предчувствия.

Понякога, дори и в живота на най-скромни хора, се проявява необяснима и възвишена преданост към дадено чувство, към дадена идея. В Душата има дълбок спомен за дадените клетви и цели, когато е била на Небето. В зависимост от това дали се привързва към този спомен, или пък го изоставя, Душата побеждава или се поддава на страстите. 

Животите вървят един след друг и не си приличат, но са свързани помежду си с безпощадна закономерност; и ако всеки от тях има свой собствен закон или съдба, то тяхната последователност се управлява от един всеобщ Закон, който би могъл да се нарече Ехото на животите. Според този закон, действията от един живот се отразяват съдбоносно като ехо върху следващия: човекът не само, че отново ще се роди с инстинктите, качествата и способностите, които е развил в предходното си прераждане, но и самата природа на съществуването му, в по-голямата си част, ще бъде определена от благотворното или злотворното използване на собствената му свобода в неговия предшестващ живот.

Привидните несправедливости на съдбата, безобразията, бедите, ударите на тежката участ, всевъзможните нещастия - всички намират своето обяснение във факта, че всеки живот е награда или наказание за предходния.

Едно престъпно съществувание поражда живот на изкупление; едно несъвършено прераждане - живот на изпитания. Един добър живот определея една мисия. Един още по-възвишен живот живот - една съзидателна мисия. 

Моралната санкция, приложена с привидно несъвършенство от гледна точка само на един живот, следователно се прилага с удивително съвършенство и акуратна справедливост в поредица от животи. В тази поредица може да има напредък към Духовното и към Разума, както може и да има упадък към грубо животинското и към материята.

Колкото повече стъпъла нагоре изкачва душата, толкова по-голямо участие придобива в избора на своите прераждания. Нисшата душа е подчинена на съдбата си. Висшата Душа, която има възложена мисия, сама избира тази мисия чрез своята преданост. На колкото по-високо стъпало се намира Душата, толкова повече съхранява, в своите въплащения - ясното, неизменното съзнание на Духовния живот, който царува отвъд нашия земен хоризонт, който го обгръща като сфера от Светлина и изпраща своите лъчи в мрака на нашето невежество.

Посветителите от първи ранг, Божествените пророци на човечеството, са си спомняли своите минали земни животи. Според Питагор, дължим спомена си за някои от своите предишни живот на едно специално благоволение на Боговете.

Във всички животи душата трябва да устоява в битки, да прави избори, да взима решения, последствията от които са неизброими. И по възходящия път на доброто, прекосяващ значителна поредица от прераждания, трябва да иам един живот..., една година..., един ден..., един час...когато Душата достигнала до пълното осъзнаване на доброто и злото, има възможност, с едно последно и върховно усилие, да се издигне до такава висота, от която няма повече да ѝ се налага да слиза надолу и от където започва Пътят към върховете...

По същия начин, и по пътя надолу към злото има една точка, от която покварената душа може да обърне посоката си нагоре. Ала щом премине оттатък тази точка, нейното огрубяване и вкореняване е вече окончателно. От съществуване на съществуване, тя ще пада стремглаво чак до дъното на Мрака - ще загуби човешкото в себе си, човекът ще стане демон, после животно...и тогава неговата неразрушима монада ще бъде принудена да започне отново мъчителната и ужасна еволюция през поредицата от възходящи царства и съществувания. Ето го същинския Ад.

Целта на Душата е да превъзмогне окончателно материята, да навлезе в Божественото състояние чрез пълното си Единение с Божествения Разум. Не губейки своята индивидуалност, станала чист Дух, Душата се слива със своя първообраз в Бога. Тя си припомня всички свои предишни съществувания, които и изглеждат като стъпъла към достигането на онова ниво, на което тя обгръща и прониква Всемира. В такова състояние човекът вече не е човек, а Неописуема Светлина, с която Бог изпълва Безкрая.

Препоръчани книги:

Спонсори на Портал 12