Жени Костадинова: Три дни в Раювци се случваха чудеса, мистерии и велики прояви на Божия Дух (СНИМКИ)

Три дни в Раювци се случваха чудеса, мистерии и велики прояви на Божия Дух. 
Три дни усещахме изключително силната енергия на заедността и единЕнието на нас - Българите! 
Три дни бяхме фокусирани в Паметта за рода ни, в традициите и обредите ни, в Словото Божие.
Три дни...
А сякаш безкрайно!
Безкрайно - защото без край е проявата на Божията любов, милост и благодат.
Безкрайно - защото вечното и истинното край няма.

...За втора година присъствам на форума, организиран от Портал 12 / Portal12.bg,  Фондация "Български център Просветление - Дамян Попхристов" и фондация "Звезди под звездите". За втори път преживявам този грандиозен духовен събор на българи - обединени от любовта ни към Бога и РОДината, от паметта ни за предците и великите българи, оставили ни велики завети и послания, от духа на Учителя. Изказвам от името на всички присъстващи огромна благодарност към организаторите на тези събития, които - както видяхме, са им коствали месеци труд, колосален труд, логистика, средства (те си знаят как са делили от залъка си в името на тази кауза) - и всичко това ние получихме наготово. И безплатно! Дано си даваме сметка какъв дар е за нас форумът в Раювци.

А преживяното там не може да се опише - то трябва да се усети. Със сърцето, с очите, с духа... с кожата. Енергията на единението струеше от всеки поглед, усмивка, жест. Бяхме дошли, жадни - да слушаме и попиваме истината за нашата древност, да събуждаме нашата приспана памет (много са силите, които се грижат за това от десетилетия...) и да се свързваме с Началото си. Слушахме в захлас за непознатия Захари Стоянов, за диарбекирците, потънали в забвение, за мъката на помохамеданчените българи, за кодовете в шевиците и тъканите ни, за символите в хляба и хората ни... Слушахме и си спомняхме! Защото цялото това знание е закодирано в нас: предадено ни е чрез гените на предците ни, на родовете ни. 
С огромна благодарност към всички лектори: Дамян Попхристов, Йорданка Хаджийска, Славян Стоянов, Веселин Фесчиев, Христо Нанев, Петко Колев, Аида Марковска, Светла Балтова, проф. Христо Смоленов, Мухарем Алиосманов...

Откриването на форума в петък (07.07.2023) по традиция се случи под ритъма на тъпаните, който пробужда и въздига душите - пет тъпана биха момчетата от Пловдивската формация "Тъпани", доката шествието бавно се носеше към поляните и Кромлеха. Там, до четирите дъба, чухме прочувственото слово на Райна, жената на Антон Дончев, след което Дамян Попхристов откри форума.

А как да намеря думи, с които да благодаря на Габриела Хаджикостова - нейният моноспектакъл по романа на Керана Ангелова "Елада Пиньо и Времето" с музиката на Николай Иванов ОМ, беше част от най-дълбоката мистерия, която преживяхме. Въпреки проливния дъжд и вятъра, които в крайна сметка прекъснаха представлението, много от нас усетиха дълбочината на повестованието и  изключителния актьорски транс на Габи: на откритата сцена, в сумрака, под дъжда и гръмотевиците, този спектакъл избухна с пълната си психологическа сила и емоционално въздействие - жалко, че нямаше възможност да го догледаме до края.

Рано сутринта на другия ден, в събота, по време на Паневритмията, на широката Раювска поляна две сърни се спряха да погледат танца на светлината - нищо не ги уплаши, защото тези бели хора не бяха заплаха за тях, а естествена част от величествената Майка Природа.

И като венец на Божията благословия за случващото се в Раювци - изгря БЯЛА ДЪГА в небето! Тази бяла дъга Господ сякаш изпрати, за да ни каже, че Духът му е с нас, че ако тъмни сили посегнат на 7-цветната дъга, той ще си прибере боите и ще ширне в Небето БЯЛОТО - като поздрав към белите братя, спазващи закона Му и танцуващи в прослава на Него и Любовта. 
Бяла дъга в простора - Бяла надежда за мир и Спасение... 
Бяла лястовица...

...И знаменията не спряха: розов гълъб се появи в небето над кромлеха, бял ангел прегърна с крилете си сцената, когато на нея се качиха хористите на Маестро Камджалов, а след като Йорданка Хаджийска меси хляб с дъждовна вода и ни призова всички заедно да изречем молитвата "Отче наш", облаците си тръгнаха и на поляните изгря Райчо - Слънцето.

Толкова много знаци, знамения, кодове и СВЕТЛИНА изпълваха тези красиви дни, че съм сигурна: Бог ни дава благословията си! Той се радва, когато ние, Българите, сме ЗАЕДНО и вървим по отредения ни от Него път! А дошлите в Раювци бяха все светли души, търсещи своите дълбини, безсмъртен дух и божествена принадлежност.

Хиляди бяхме...
Хиляди будни, пробудени, търсещи Светлината...
Хиляди, милеещи за Отечеството си.
Хиляди, дирещи дълбоките си корени и връзката с предците, с Рода. И народа.
Хиляди благодарни, че сме българи - по дух, призвание и съдба!

И колко хубаво беше, че имаше специален кът и за ДЕЦАТА. Децата - нашето бъдеще и продължители на Делото, на мисията ни като българи. Децата играха чудесно Паневритмия и през трите утрини, после бяха наобиколили Данчето и жадно питаха за фигурките от тесто - коя какво символизира... А тя щедро раздаваше питите, които бе месила две седмици... После с нея и сестра й, с Иренка, под вещото ръководство на тъкач-майстора Веселин Фесчиев заедно седнаха на стана и тъкаха черга... А с Таня Атанасова писаха на Глаголица и се свързваха с древната ни свещена азбука. С Данчо Камджалов пяха - с неговия хор всички пяхме и изговаряхме заедно като молитви думите "радост", "мир", "любов", "родина"...

Магично беше присъствието и на Славян Стоянов, който близо два часа разказваше за шевиците ни и вплетените в тях кодове и  наричания, Аида Марковска ни показа как се прави Родословно дърво и как можем да се свържем с предците си, защо това е толкова важно за нас, за нашата карма. Горан Горанов пък ни говори за исихазма и великата сила на вярата...

Всичко преливаше от едно в друго: от тишина в слово, от слово в песен и танц, от  песен в молитва, от молитва в хляб и слънце, от слънце в любов и радост...
ЗАЕДНО!

В може би най-срамната седмица в най-новата история на България... тези ТРИ ДЕНА В РАЮВЦИ, изпълнени с толкова много благодарност към земята и предците ни, с толкова много светлина и взаимна обич, с духа на братството и в радост от заедността, бяха равновесната точка, необходима за опазването на Родината ни. Да, светлите сили бяха с нас и ни подкрепяха изцяло! Помагаха ни да случим тази магия наречена БЪЛГАРИЯ (БОГ-АРИЯ) и да пренесем енергията на нейната цялост и единение (както Бог ни е повелил)  по цялата българска земя. От всички краища на страната имаше дошли хора...
И всеки е отнесъл благодатта на Раювци в своя край...

Изказвам думи на благодарност и към Чичо Веско и екипа, направил филма за него - режисьора Николай Василев и Портал 12. Трогателни бяха миговете, когато той излезе на сцената с родното си семейство и се обърна към всички нас - духовното му семейство. Благ и естествен, както винаги, но... този път разчувстван повече от когато и да било.

Както казах, и децата имаха свое специално място и участваха активно в програмата. Чудесен беше спектакъла "Аз съм българче" на детския ансамбъл "Творецът в мен". Децата представиха народни танци от различни фолклорни области на България и помагаха на Славян и Явор в онагледяването на стъпките на "специалните хора", които предците ни са играели някога и за които тези двама будни млади мъже ни разказаха така увлекателно. Освен, че минаха занятия свързани с четерите елемента (огън, земя, въздух и вода), дечицата в Раювци (към 700...) гледаха с жив интерес представлението на Джими "О писменех" и се запознаха с древните ни букви и различните ни писмености. 

Финал на тридневната среща на Българите в Раювци постави концерта на Братята и Сестрите - Емрах и Реджи Якъбови, Боряна и Йоана Апостолови и Константин Кучев. Техните богоозарени песни разнесоха из ефира призива на всички ни за мир, сговор и братство между българите и между народите, за искрено, човешко, топло общуване и обич. Светлината се разнесе под формата на песен и молитва...
...и освети мрака...
...и го трансформира...

Не, моята приказка не свършва тук.
Тук само прекъсва - защото няма край Любовта и Благодатта Божия. Защото всички ние: организатори, лектори, творци и участници във Форум Българският дух през вековете 2023 - Епопея на забравеното продължаваме да пръскаме искрите на тази светлина, която ни озари, на тази земя, която ни обгърна нежно и приюти като майчин скут, на дъха и духа на Хляба, Словото, Водата (дъжда), Хорото и песента.

От името на всички участници във форума:
БЛАГОДАРИМ ВИ ОТ СЪРЦЕ, ПОРТАЛ 12!

С вас съпреживя тази чудна приказка
Жени Костадинова