Емануел Сведенборг: Човекът се е отдалечил от Небето поради любов към себе си и към света

"Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това небе? — Учителят отговорил: Небето, това е древното име на нашата душа. Това е било, когато нашата душа е живяла в извънвремието, в собствения си простор, в свободата" <> Елеазар Хараш

На китайски йероглифите за Пустота и небе се изписват еднакво. Образът на света е като този на празното небе. Светът е видим, но „образът“ му се разтваря в безкрайната невидима шир.

Какъв е материалният човек, в когото е отворена духовната степен? Материалният човек, в когото е отворена духовна степен, не знае, че той пребивава в Небето чрез своя духовен човек (своята духовна проекция-близнак), който в действителност пребивава сред ангелите и понякога дори те го виждат, но изчезва от погледа им, когато за известно време отклони вниманието си към материалното си съответствие. Също така материалният човек, в когото е отворена духовна степен, не знае, че неговото съзнание само по себе си е изцяло духовно и се преизпълва с хиляди тайни на Мъдростта и с хиляди блаженства на Любовта, които идват от Господ и че в тях той навлиза след смъртта си.

Днес хората не знаят какво е съответствие. За това има много причини, а първата е, че човекът се е отдалечил от небето поради любов към себе си и към света. Онзи, който обича преди всичко себе си и света, не се взира в нищо друго освен в светското, защото то ласкае външните сетива и съблазнява склонностите; такъв човек не обръща внимание на духовното, защото то ласкае вътрешните сетива и съблазнява ума; ето защо той го отблъсква от себе си, казвайки, че духовното надвишава възможностите на неговото мислене.

Другояче постъпвали древните, за които науката за съответствията е била същността на цялото знание: от нея извличали разумността и мъдростта и чрез нея принадлежащите към църквата общували с небето; затова науката за съответствията е ангелска наука. Най-древните, които били небесни хора, мислели из самото съответствие както ангелите, затова разговаряли с тях, затова Господ често им се явявал и ги наставлявал. Но днес тази наука е съвсем изгубена, та никой човек не знае какво е съответствие.

Има съответствие между всичко на Небето и всичко в човека. Има съответствие между Небето и всичко земно. На Небето Божественото, произтичащо от Господ, се нарича, по причина, за която ще се говори подробно по­ нататък, Божия Истина. Тази Божия истина се излива в небесата от Божията любов на Господ. Божията любов и значи Божията Истина са сравними с лъчите на слънцето и светлината, идваща от там в света: лъчите на слънце­то означават любовта, произлизащата от тях светлина означава Истината от Любовта.

Поради съответствие­то, огънят означава любовта, а светлината означава произтичащата от нея Истина. От това може да се види каква е онази Истина, която произтича от Божията любов на Господа: по своята същност тя е Божието благо, съединено с Божията Истина, и чрез тази връзка дарява живот на всичко небесно - също, както напролет и лете топлината на слънцето, свързана със светлината на зе­мята, кара всичко да дава плод. Съвсем иначе стоят неща­та, когато топлината не е съединена със светлината, т.е. когато светлината е студена - тогава всичко е вцепенено и изглежда мъртво. Онова Божие благо, което бе сравнено с топлината, представлява благото на любовта сред ангелите, докато Божията Истина, която бе сравнена със светлината, е онова, за което и от което същества благото на любовта.

Божественото, което създава Небето, е любов, защото любовта е духовно единение, обвързващо ангелите с Господ и помежду им; любовта ги съединява така, че всички те да изглеждат като едно цяло пред очите на Господ. Освен това, любовта е самата същност на всеки живот; ето защо, от нея идва както животът на ангела, така и този на човека. Всеки, който се замисли, би разбрал, че тя е вътрешното жизнено ядро на човека: когато любовта присъства, се възпламеняваш; когато любовта отсъства, изстиваш, а когато изобщо я няма, умираш. Значи, живо­тът на всеки е такъв, каквато е неговата любов.

Без схващане на това, какво е съответствие, изобщо не може да има ясно знание нито за духовния свят, нито за неговото въздействие върху природния свят, нито за това, какво е духовното спрямо природното; нито дори би имало ясно знание за човешкия дух, който се нарича душа, и за неговото действие в тялото, нито също за състоянието на човека след смъртта. Затова трябва да се каже какво е съответствие и какви са неговите качес­тва. така ще се прокара път към всичко онова, което ще следва.

Първо трябва да се каже какво е съответствие: целият природен свят съответства на духовния свят не само в общото, но също в единичното; значи всичко, което съ­ществува в природния свят вследствие на духовния, се нарича съответстващо. Нека се знае, че природният свят съществува и пребъдва вследствие на духовния свят, както следствието из своята действаща причи­на. Природен свят се нарича цялото пространство под слънцето — всичко, което получава от него топлина и светлина; всичко, съществуващо по такъв начин, принад­лежи на природния свят, а духовният свят е Небето и на този свят принадлежи всичко в небесата.

Що е съответствие, може да се види в човека на неговото лице. Всички чувства на духа се появяват в своя естествен вид, каквито са, върху лице, което не е научено да се прес­трува. Ето защо лицето се нарича издайник на душата. Така духовният свят на човека се представя в природния му свят; по подобен начин интелектът се представя в говоре­нето, а желанията - в действията на тялото. Значи всич­ко, което се проявява в човешкото тяло, било на лицето, било в речта, било в движенията, се нарича съответствие.

Значи обществата, които се намират в някоя част на Небето, съответстват на същата част в човека: общностите в главата на Небето съответстват на главата в човека; онези в гърдите на Небето съответстват на гърдите в човека; онези, които там са в ръцете, съответстват на ръцете в човека, и така във всичко ос­танало. Именно из това съответствие човекът продъл­жава да съществува; понеже той не пребъдва от другаде, освен от Небето.

Поради това на съответното място се видя, че Небето е разделено на две царства, едното от които се нарича небесно, а другото се нарича духовно. Общо, небесното царство съответства на сърцето и на всичко, свърза­но с него в тялото. докато духовното царство съответства на белите дробове и на всичко, свързано с тях в тялото. Поради това сърцето и белите дробове образу­ват две царства при човека, като сърцето управлява чрез артериите и вените, а дробовете чрез нервите и муску­лите; двете царства участвуват във всяко усилие и във всяко деяние. Във всеки човек, в неговия духовен свят, които се нарича духовен човек, също има две царства - на волята и на разума; волята управлява чрез любовта към благото, а разумът управлява чрез любовта към истина­та. Тези царства съответстват на царствата на сър­цето и белите дробове в тялото. така е и на Небето: небесното царство е Волята, като там царува благото на любовта; духовното царство е Разумът, и там царува Истината; на това съответстват функциите, които имат сърцето и белите дробове в човека. Именно поради това съответствие, сърцето в Словото означава волята, а също благото на любовта, докато диханието на дробовете означава разума и истината на вярата. Ето защо чувствата се приписват на сърцето, независимо че те нито идват от него, нито му принадлежат.

Това съответствие на двете небесни царства със сърце­то и белите дробове е общото съответствие на Небето с човека; по-малко общо съответствие е онова с отдел­ните членове, органи и вътрешности на тялото. Обаче трябва да се помни, че духовете, които са в главата на пределно големия човек, тоест Небето, повече от оста­налите пребивават във всяко благо, понеже живеят в лю­бов, мир, невинност, мъдрост, разумност, а значи в ра­дост и щастие; така те оказват влияние върху главата и върху онова при човека, което идва от главата, съответствайки на всичките й части. Онези, които са в гърдите на пределно големия човек, това ще рече, Небето, обита­ват в благото на обичта и вярата и значи въздействат в гърдите на човека и им съответстват. Обитаващите пък хълбоците и органите за възпроизводство на предел­но големия човек, или Небето, пребивават в съпружеска­та любов. Онези духове, които са в краката, живеят в благото на крайното Небе, наричано природо-духовно благо. Онези от ръцете и китите пребивават в силата за истина, идваща от благото. Онези духове, които оби­тават очите, са в разума. Духовете от ушите са в послу­шанието и подчинението. Онези пък, които обитават ноздрите, живеят във възприятието. Духовете от уста­та и езика обитават говора, който се дължи на разума и усещането. Онези от бъбреците пребивават при очист­ващата, изобличаващата, наказващата истина. Духовете от черния дроб, жлъчката и далака обитават в различни очиствания на благото и истинното. Това важи и за ос­таналите части на Небето, които въздействат върху същите части в човешкото тяло и им съответстват. Въздействието на Небето се проявява в деянията и служ­бата на органите; тяхната служба, която произтича от духовния свят, добива облик чрез качества, присъщи на природния свят, като именно така се проявяват; ето оттук произлиза съответствието.

Ангелите се изумяват, когато чуват, че има хора, които приписват всичко на природата, и нищо не отреждат за Божественото; както и такива, които вярват, че тялото, в което са събрани толкова чудеса на Небето, е създадено
от природата, като дори твърдят, че разумът човешки произлиза също от природата. Но ако мъничко се издигнат умствено, могат да видят, че тези неща идват от Божествеността, а не от природата; че тя е сътворена, за да облече духовното и съответно да го изобразява в последната степен на порядъка. Такива умове ангелите уподобяват на совите, които виждат в тъмата и никога на светло.

Емануел Сведенборг