Търси

Емануел Сведенборг: Всеки става изображение на своята Любов ( и в духовния и в материалния свят)

Още по темата ...
Емануел Сведенборг

Сведенборг: ​Всички, които са в ада, имат силно развити лични чувства

Виж повече
Сведенборг

Сведенборг: Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата и влиянията

Виж повече
мистерия - фатализъм - духовно развитие

Всички събития в живота се движат в сиянието на Бог и в една Божествена атмосфера

Виж повече
16.03.2022 г.
2352
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
След смъртта човекът е своята любов или своята воля. Убедих се в това чрез множество преживявания. Цялото небе е разделено на общества съгласно разликите в блага­та на Любовта; щом се възнесем на Небето и стане ангел, всеки дух се присъединява към обществото, в което е не­говата любов и там той е като в своя роден дом, сред своите близки; усещайки това, свързва се със себеподоб­ни; когато се отдели, отивайки на друго място, усеща силно противене и изгарящо желание да се свърже отно­во със своите себеподобни, следователно, със своята гос­подстваща любов; така се извършват събиранията в об­щества на Небето, а също и в Ада, обаче там духовете се съединяват според любови, противоположни на небесни­те.

Емануел Сведенборг към Елеазар Хараш: 5 отговора на 5 въпроса за Небесните тайни

След смъртта човекът остава завинаги такъв, какъвто е бил според своята властваща любов или воля. Убедих се в това от множество преживявания. Можах да говоря с някои, живели преди 2000 години, чийто живот, понеже е описан в книгите на историята, е известен. Открих, че бяха съвсем същите, каквито ги описваха, именно относно любовта, от която и според която бяха живели. Имаше и други, живели преди 17 века и също познати от историята, както и такива, които бяха живели преди 4 или 3 века и т. н.; можах да разговарям с почти всички и се оказа, че при тях властва същото чувство, с разликата, че удоволствията на тяхната любов се бяха обърнали в онова, на което съответстват. Ангелите казаха, че животът на властващата любов никога не се изменя във вечността, понеже всеки е своята любов; да се промени тя при Духа би значело той да бъде лишен от живот или да загине. Ка­заха ми, че е така, понеже след смъртта човекът не може повече да се променя чрез обучение, както в света, поне­же последната външна основа, която се състои в природ­ните мисли и чувства, тогава вече се намира в покой и не може да бъде отворена, тъй като не е духовна

Всеки става сво­ята любов не само предвид на вътрешното, или Духа, но и предвид на външното - лицето, тялото, говора - поне­же всеки става изображение на своята любов дори и във външното: онези, които са отдадени на плътската лю­бов изглеждат груби, мрачни, черни и грозни, докато онези, които са в небесната любов, изглеждат жизнени, сияещи, блестящи и красиви. Освен това, те са съвсем различни относно душата и мислите: онези, които са живели в небесна любов, са разумни и мъдри; онези обаче, които са живели в плътска любов. са глупави, че дори и безумни. Когато могат да бъдат видени вътрешното и външното в мислите и чувствата на онези, които са в небесната любов, вътрешното изглежда като от светлина, понякога дори огнена, а външното се явява в разно­образни красиви цветове, както при дъгата. От друга страна, живелите в плътска любов вътрешно изглеждат като черни, тъй като са били затворени за светлина­та, понякога обаче са сякаш тъмен огън, понеже са били коварни и злостни. 

Външно те изглеждат противни на цвят и тъжни на вид (вътрешното и външното, присъ­щи на ума и душата, са видими в света на духовете, кога­то това е угодно на Господ). Онези, които са отдадени на плътската любов, не виждат нищо в небесната свет­лина, понеже за тях тя е мрак, а светлината от ада, която е досущ като онази на горящи въглища, за тях е ясна дневна светлина.

Обратно: колко­то повече онези, които са в небесната любов, влизат в небесната светлина, толкова по-ясно и по-красиво виж­дат всичко, т.е. толкова по-разумно и по-мъдро възприе­мат истините. Онези, които са в плътската любов, съв­сем не биха могли да живеят в небесната топлина, която е небесната любов, ами обитават в топлината на ада, която е любов към жестокостта спрямо онези, които не им се покоряват; презрение към другите, вражда, омраза, отмъщения са насладите на тяхната любов; когато ги изпитват, те живеят, без да знаят какво е да правиш добро другиму поради и заради самото добро, знаят само да правят добро заради злото. Онези, които са в плътската любов, дори не могат да дишат на Небето, и кога­то някой зъл дух проникне там, той се задъхва, сякаш умиращ в агония; онези обаче, които пребивават в небес­ната любов, дишат толкова по-свободно и живеят тол­кова по-пълно, колкото по-навътре в Небето навлизат. От тук би могло да се установи, че небесната и духовна­та любов е Небето при човека, доколкото в тази любов е писано всичко небесно; също че плътската и светска­та любов, без небесното и духовното, е Адът при чове­ка, доколкото в тази любов е вписано всичко адско. Така става ясно, че на Небето отива онзи, чиято любов е не­бесна и духовна, и обратното, в Ада отива онзи, чиято любов е плътска и светска, без да има в себе си нищо ду­ховно или небесно.

Емануел Сведенборг из Небе и Ад

Препоръчани книги:

Спонсори на Портал 12