Всички хора на земята са фокус на този велик опит. Кой какво ще избере – знанието, т.е. изкуствената, въображаемата реалност или Любовта, наречена още Дървото на живота. Затова хората се питат какъв е този свят, що за свят и т.н. Разбира се, има и още едно дърво, трето дърво, още по-дълбоко, но това е друга тема. Тази древна битка между дърветата и досега продължава на земята. Но вътре в човека има сила, която може да създаде в човека трета реалност – това е Искрата; тя може да създаде трета реалност, която да надмине и Луцифер, и архангел Михаил. Тази сила надминава и доброто и злото. Тя е едно от най-великите прониквания в тайнството на Бога, говоря специално за Искрата – именно Искрата може да проникне в Тайнството на Бога.
Почти цялото човечество отдавна е избрало пътя на знанията. И не случайно, както казах, сега хората се чудят, що за свят е това, що за реалност. Но пробуденият следва пътя на Любовта и постепенно, неуловимо видоизменя Дървото на познанието. Той видоизменя земята и окръжаващата среда, видоизменя даже и хората.
Истинската Меркаба принадлежи само на Любовта, на чистия Дух. Това означава, че само Дървото на живота твори чиста светлина, не смесена, докато Дървото за познание на доброто и злото твори смесена светлина. Луцифер избрал смесената светлина. Той е избрал знанията вместо Любовта, за да може да контролира съществата и хората. Луцифер увлякъл много ангели, защото ги убедил, (той иначе можел да убеждава), че системата на знанията води до много опит. Тук ще обясня заблуждението, защото милиони ангели се увлякли,става въпрос за фалшив опит, опит без любов. Това е нещастният опит. В света има много такива хора, които все говорят за опит от хиляди години и още са далече от Божия път и от Истината; все опитват едно, опитват друго, но опитът нищо не им помага. Това е нереалният опит, опит без любов. Учителят казва: “Всички тези, които са влюбени в знанията, са подведените още от древността от Луцифер и все още го следват” – следват знанията и следват него, защото щом следваш знанията, ти следваш него.
Злото е една илюзия без реалност. Ако приписваме реалност на злото, то започва да съществува чрез своята нереалност. Злото не може да бъде там, където пространството е свещено, т.е. където е пълно с Бога, с Любовта. Именно постоянната молитва съгражда това свещено пространство, затова хората обичат да ходят на свещени места, защото могат да получат нещо от това намагнетизирано, надарено пространство.
Защо злото е нереално? Защото дяволът може да загуби своята реалност в един само миг, чрез силата на Бога. Ако той беше реален, нямаше да губи тази реалност. Както и този град, абсолютно нереален – хубав, любимият ми град, най-любимия ми, обаче нереален, защото при един потоп утре изчезва. Учителят казва: “Всяко нещо, което изчезва, е нереално”. Но Духът, нашите духове, защото тук си говорим като духове и души, ако има някои изключения от ума и те са добре дошли, реалността е в Духа.
Злото е нещо дадено, за него няма обяснения. Защо е дадено? Защото и злото е любов, защото в дълбочина зло няма – на повърхността има, стават много неща, но в дълбочина зло няма. Съществува само един Тотален Бог. Бездната и Абсолютът не можем да ги наречеме тотални, защото там нещо ще унижим, тук няма да се отклонявам. Съществува само един Тотален Бог, само една велика воля, която движи всичко без изключение, включително дава сила на злото, злото няма собствена сила. Тя му дава и то чрез своите методи има право да я вади и от хората, и отвсякъде. Само една велика воля! В своята дълбочина злото няма избор, защото Бог е Любов, а това означава, че и злото е любов, само че прикрита, прикрит замисъл на Бога. Ето защо никой не може да го унищожи – нито Христос, нито Учителя, нито който и да е от Старците. Злото е част от силата на Бога и Бог има план – никой не може да го унищожи или да го изкорени. Но всеки човек в себе си може да го преобрази и да го заведе при светлината, там, където злото не иска да отиде, но може да бъде заведено; в краен случай човек може да заведе себе си. Прикрит замисъл на Бога в името на едно скрито и много по-голямо добро. Затова съществува злото.
из лекция на Елеазар Хараш