Търси

Елеазар Хараш - 10 важни правила за ученика в Пътя към Истината (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Още по темата ...
Покоя е един от белезите на Истинската Любов

Истинската Любов няма насищане и няма край. Това е твоята изначална Пълнота

Виж повече

Елеазар Хараш: Ученик е този, който се събужда в Учителя, в своята Истина

Виж повече
Методът на пирамидата

Методът на пирамидата - Най-великото упражнение, давано някога от жреците в Египет

Виж повече
20.07.2022 г.
7971
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Здравейте, Елеазар Хараш! Радвам се, че ще споделите с нашите зрители десет от най-важните правила в Окултното Ученичество.

Да. Преди да започна - Десет важни неща за истинският ученик..., първо, Учителя казва, че: Пътя на Ученика е строго самоопределение.

 

И казва, че: Когато достигнеш до Истината, никога не ставаш знаещ, а дълбоко смирен. - С което ще започнем, защото…

 

Казва: Ако не победиш света, не можеш да бъдеш добър ученик.

 

И Учителя казва, че: Смиреният човек никога не осъжда! Ученикът няма право да осъжда и дявола!

 

Ще ти обясня: Защото отзад е Бог!

И ако ти си мислиш “еди какво си…”, няма да можеш да разбереш как действа Бог, защото не си приемствен. И самият ти, даже, можеш да станеш дявол.

 
Първото качество, първото важно нещо за истинският ученик е: дълбинното смирение.
 

Смирението е древен Храм на Бога.

Истински смиреният човек не принадлежи на света, а на Бога. Сам Бог си го е избрал, сам Бог си го е извисил в Себе Си, понеже иска да общува с него.

 

Смирението е образ на Безкрая. Това е първично отношение. Смирението е първично чувство към Бога. Смирението е изборът на новите възгледи.

 

Когато Бог иска да заживее в тебе, Той ти дава смирението. (Знака!)

Смирението е истинското Начало на пътя на развитието. То е това, което те довежда до Истината.

Само дълбокото смирение може да различи “двамата съветници”, защото смирението е Дълбина. Понеже много гласове има в Бога - и Дявола и неразумни, и разумни, но Неговият Глас е Абсолютен! И Той позволява на смиреният да го чуе. Така му го казва, че…

 

Да. Кое наричате “двамата съветници”?

Дявола и Бога! Защото Дявола също някой път може да шепне нещо разумно.

 

Истинската Преданост към Учителя започва със смирението. Който не е в смирението, не знае още какво е Любов към Бога и към Учителя. Смирението те прави Владетел на себе си.

Истински смиреният човек никога не е човешко същество.

Колкото повече се смиряваш, толкова повече Бог те извисява.

 
Второто: Истинският ученик не се обижда и не обижда другите. Изчезнал е този, който се обижда.
 

В Истинският Ученик е изчезнал този, който се обижда - няма го! Той се е разтворил в Бога - няма кого да обидиш. Няма его!

Бог в човека е никой - Нищото. Как ще обидиш Нищото…, или как Нищото ще те обиди?

За да те обидят, трябва да си его, трябва да си някой, но тогава ти и без обида си обиден…Той самият живот, нали? Тоест, ти си неустроен.

 

Казва Учителя: Плитката вода се обижда от едно камъче. Но хвърли едно камъче в морето и ще видиш, че

 

Тоест, Божественото Съзнание не можеш да го обидиш. То е…Егото е плитката вода - локвата. А Божественото е морето.

 

Чувал си? Една малка думичка - двама се скарват и може да се избият и…, щото думите са живи същества. И те се хващат, нали? - Това са неустроените хора, неустроеният свят - старият свят. Те са изоставили развитието си и няма как…

 

Третото: Истинският ученик има Чистота и Скрита Чистота.

 

Чистият има знака - мека светлина в себе си. Чистото Сърце е нещо като духовен мед - нектар.

 

Учителят казва: Чистене на съзнанието - това е задачата на ученика. (Най-много съзнанието!)

 

Когато особено се стараеш в своето пречистване, започваш да придобиваш Покоят - вървиш към Мярката: Изначалното Състояние.

Покоят, това е море от Спокойствие и то сред тревогите, защото си вече приятел с Бога в себе си и с Учителя.

 

Чистото Сърце се движи в Бога, а не в света. То е свързано с финият, тънкият свят. Чистото Сърце може да сгъстява Бога в себе си, защото е част от Изначалното Безвремие, когато човека още не е бил.

 

Ако има нещо, което очите не могат да видят, Сърцето го вижда! И очите и сърцето са степени на Светлината и на Чистотата.

Тайната стаичка е съкровеното място в Сърцето. Тука не се говори с думи, а особени свещени Излъчвания. Те са по-дълбоки и по-вярни от Словото. Тези Излъчвания са древен език, който е отвъд всяко Слово.

Те са изначалната…Самата тази Съкровена Стаичка е абсолютно непристъпна за злото. То тогава е нямало и Слово. Тя е нещо…Тя никога не е била позната за злото, защото живее в недосегаема Прасветлина.

 

Казва Египет: Чистото Сърце не живее в тялото на човека, а в това, което то Люби!

 

Това Сърце е велико Божие Дело! Само тука, в това Сърце се случва Истинската Молитва.

 

Казва Учителя: Тука въздуха е разтърсен, защото тука сам Бог се вселява.

 

Тука мъдрият е създал Безкраят Си! (В тази Чистота!)

Тайната на Живота се нарича чисто Сърце! И няма значение през каква религия, през каква карма си минал, защото това е вътрешен процес. Тоест, въпросът е: Как си съхранил Бога в себе си? Как си Го търсил?

 

Бог не гледа твоето богословие (мога да кажа и “смешно”), а имаш ли чисто Сърце? Той слуша Шепота на Сърцето ти, а не какво говориш.

Чистото Сърце е светлинно тяло в човека. И само чистото Сърце умее да Прегръща човека, а не ръцете. Ръцете са последствие. Царство е когато Бог е в Сърцето ти.

 

Египет казва:

Наблюдавай Сърцето си и ще видиш, че Сърцето ти иска да те разбере.”

 

Както казват египтяните (се сещам):

Като говориш Истината, наблюдавай вибрациите на Истината.

И туй ще те съхранява все повече и ще те прави все по-дълбок.

 

Разбираш нещата ако имаш Сърце, ако имаш Любов. Защото Любовта е първичното Чувство на Сърцето и това е Тайнство.

Чистото Сърце е преди света, преди вселената - то ги предхожда. Това Сърце е светилище на Душата. Душата пък е светилище на Любовта. Любовта пък е светилище на Бога.

 

Тот казва:

Твоето Сърце те познава преди да си се родил.

 

Чистото Сърце е Храм, а не църква и религия.

 

И пак Тот казва:

Сърцето е специално Същество в тялото на човека. То е Скритият Храм - Храм преди света.

 

А погледът на това Чисто Сърце, е Поглед на Самият Бог?!

То е Поглед на Душата, която е част от…Висшата Душа - тя е есенция на Бога.

 

Именно! То може да вижда неизречените неща…

Да. То е дълбок невидим свят в човека и скрит все още даже и за човека. Има “чисти”, от които даже Сърцето пак е скрито, щото чистият още не е Истинен - то е само подготовка.

 

Именно..., Чистото Сърце ли е пряката връзка с интуицията?

Да. Да. Но трябва да има особена Любов към Истината. (Не просто към Чистотата.) Аз съм казвал: Чистотата е важна, Любовта и Истината са съществени! Обаче важна подготовка е Чистотата.

 

Четвъртото: Умение за дълбоко Вглъбяване (Важно неща за Истината!)

 

Дълбокото Вглъбяване е дълбоко навлизане в Словото и в Неизреченото.

Това означава да си създал чиста вътрешна пътека към Учителя и висшите Същества.

 

Дълбокото Вглъбяване се домогва до Етера (Акаша) - до несътвореното Слово, което е запечатано в Тишината.

Защото има много хора живеят в Тишината, но не го четат - не им се дава.

 

Пътят навътре е безпределен и ако ученика е неподготвен, той може да се изгуби и да полудее. Вътрешният Космос е страхотен! Външният е навънка - той е беден.

Трябва да има Учител за навътре - Пазител!

 

Човек, който няма контрол над себе си и над Словото, не може да се вглъбява дълбоко. (Това е Мярка!) Дълбокото Вглъбяване е дълбоко сливане с Учителя. Вглъбяването е умението да проникваш в Безмълвното Слово и да Го изнасяш ако е позволено!

 

Вглъбяването е умение на Чистотата и на Истината.

Вглъбяването отстранява тотално ума, света и сътворението. То е Уединение - У Единният. Влизаш в Единният.

 

Във Вглъбяването Чистото трябва да е Водач (Чистотата), а не медитацията! Много хора медитират, но не е важна медитацията. Бог е Важен, Истината е Важна и Чистотата!

 

И вглъбяването съвсем не е практика, а едно вътрешно утихване, което всъщност е Водач?!

Една Древна Необходимост. Едно Естество и който си го носи - да кажем Буда, будистите и т.н. - той естествено се вглъбява, защото това си е неговият свят, а не външният.

 

Петото: Тайна Любов при всички условия (Важното за ученика!)

 

Любовта е Метод над всички знания - всеприсъстващ Бог. Тя е повече от самият живот, защото Любовта е Бог.

 

Любовта е всепроникващ Ефир, чист Дух, Есенцията на живота!

 

Само с Любовта си над света, защото тогава Бог е с тебе и то е естествено.

 

От Любовта блика Еликсирът на Живота.

Когато се молиш за другите, ти им изпращаш Любов, изпращаш им Бог! Тази Любов работи тихо, фино и когато трябва - могъщо!

 

Любовта е ефирът на Сърцето. Това е финият свят - най-тънкият свят. Тази Любов се движи в Бога, а не в света. Той я изпраща и знае къде. Тази Любов е много над доброто. Тази Любов излива Бог върху другите.

Тази дълбока Съкровена Любов е създала Душата и Душата може да диша само в тази Любов, която е Бог.

 

И затова върховната Заповед на Учителя е:

ЛЮБИ БОГА ПОВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ.”

 

Тази Любов е Изначалната ПраМатерия, Обетованата земя.

Който има тази Любов отваря най-тънките врати. (И Акаша също.) Това означава, че твоята Любов и това твое Сърце-Дълбоко е Твоята Свещена Книга! (Преди Библии, преди Корани…)

Тази Любов е Учение извън Писанията. Тя ги предхожда.

 

Шестото: Различаване на Божията Воля от своята.

 

Само тука в Различаването може да виждаш нещата Ясно.

Чистотата е Помнене на Бога! Постоянното Помнене на Бога означава Първична Любов - Върховният Принцип на Духовният свят.

Ще обясня:Да помниш Бога, означава да навлизаш все повече в Божията Воля!

 

Даже, Золайра, като питала за Чистотата как да я придобие - Няма нужда да придобиваш Чистота, само Помни Моето Име. - Всичко друго идва след това. Тоест - “Постоянно Мисли за Мене!”

 

Как ще се пречистиш? - Не е твоя работа. Как ще станат нещата? Как ще станеш истински човек…? Номер едно Върховна Практика!

Тука няма медитации и умувания.

 

И да помниш Бога, това е все повече навлизане в Божията Воля. Това помнене е преди световете. Щом постоянно Го помниш, Той все повече ще върши Божествената Си Воля в тебе.

Неговата Воля е Постоянно да Го помним, а това е преодоляване на света.

Когато повтаряме Божието Име, оживяваме в Него. А когато оживеем в Него, Той ще върши Своята Воля в нас и ще ни дарява все повече Себе Си.

 

Божието Име е Споделена Любов на Бога с човека. Нищо не ни очиства повече от Божието Име! Щом постоянно помним Неговото Име, То става нашият Насъщен Хляб.

Когато постоянно Го помним, вкусваме Неговият Живот и Неговата Воля.

За да Го помним, Той трябва да Го е пожелал!

Когато Бог Иска да Му служиш, Той те кара постоянно да Го помниш. Тогава Той Иска и да Изпълняваш Неговата Воля!

 

Суфи казва:

В началото ти полагаш усилия да повтаряш, да Го помниш - ЗИКР. После Той влиза в тебе и усилията стават Негови. А после, се ражда Единството и то става естествено. И накрая, просто Естествено, си в Неговата Воля.

 

Седмото: Истинският ученик никога не спори - той е вкусил Истината и Бога.

 

Не можеш да го въведеш никога в спор…, и малък спор - просто…Той знае, че Истината е безспорна. Той е навлязъл в Мъдростта. Той е отвъд ума, където стават споровете. Той е извън умствените игри - менталните. Той е Дух, който е чул Звука на Истината. Който е чул това, всички спорове вече са погребани по каквато и да е тема.

 

Знаещият спори, но той е провален.

Истината никога не се ражда в спора, а в дълбоката Приемственост и Съгласие. При Бог се отива за Истината, но не като знаещ, а дълбоко смирен.

 

Знаещият изучава. Ще обясня:Това е невежество - да изучаваш нещата, защото Мъдростта не идва от изучаване, а от Пречистване.

 

Мъдростта не е знание, а Състояние на висша Пробуденост и Осъзнатост.

Там, където няма Любов и Мъдрост, знанията са опасност за човека. Те са неговото опустошение. Знанията са бреме…- наблюдавай знаещи хора в света - учените…

 

Мъдростта е Лекота! Мъдрецът е лек. Той даже няма избор. Знаещият е осведомен, а мъдрият има Покой. Заблежи разликата! - Оня е енциклопедия.

Да…

 

И освен пилеенето на енергията в спора, всъщност чистият човек, той, няма нужда да се доказва.

Няма. То..не е. Той ако има такава идея, значи е его.

 

Мъдрият има Център (освен Покой)!

И знанието и невежеството са спънка към Мъдростта, защото Мъдростта е Любов.

Успехът на Мъдреца, зависи от едно качество: Търпението!

(После ще говорим за туй.)

 

Осмото: Истинският Ученик винаги помага - тайно или явно.

 

Тука мога да добавя - защото, той е познал Любовта!

Разбира се има…Аз имах някои тежки врагове - те така се водят - тежки бяха…Скоро единият дойде да ме моли да се моля за него, защото ще го убият. Знаех, че не мога да се моля силно, щото той наруши много правила и…Както и да е…Мисля, че скоро го убиха, но това е друга тема. Просто наруши много правила и аз го предупреждавах. Даже му казах: “Не ме спирай, не говори с мене. Само Благославяй, продължавай!”...Както и да е…, няма значение.

Тайно, нямах критика към него - той го знаеше, но туй е друга тема.

При такъв човек, исках да направя силни молитви, не може - Бог те спира, защото просто…

 

Истинският ученик винаги помага тайно и явно. Той е познал Любовта! А който е познал Любовта, Боре, това е Посвещение. Той е познал себе си, Духа си, Душата си.

 

Който е Познал себе си има увереност по-дълбока от всички резултати и от света. Тя е скрита увереност, не е такава…

 

Ще си позволя една скоба да отворим тук. Понеже казахте “посвещение” в пряка връзка с Любовта, много хора говорят за това - да имат Посвещение. Ходят на някакви ритуали, церемонии и т.н. за посвещение, очаквайки от Посвещението да придобият знание.

Да.

 

Нека да го кажете ясно, че това е…

Значи, който търси Посвещение вече е загазил. Който работи с Любов, Мъдрост и Истина и с постоянство, той въобще няма такава мисъл. Идва Посвещението, случва се според Божията Воля и това е толкова естествено…Това е неговото естество. Даже не може да се каже, че нещо важно се е случило. Това е просто твоето Естество. И ти просто живееш в Него. Там вдъхновението е естествено, Любовта е естествена…

 

Какво да ти кажа…Той, един брат преди години: “До края на годината ще стана посветен.” И тя една му каза: “То да не е да отваряш консерви.

 

Мисълта ми е - Посвещението няма нищо общо със знанието?!

Няма нищо…Да, да, да. Това си е…

Ако си го подготвил от миналото ще стане естествено, ако не си го подготвил - стремиш се, но то не е цел!

 

Целта е Любовта и т.н.

 

Посветеният никога не се изгубва в света на влиянията! Каквито и сили да му влияят…(От държавна сигурност нагоре - каквото се сетиш, нали…няма значение.)

 

Някой път, ако Бог е Рекъл, ще разкажа дълбоки неща специално за Посвещението, като интервю, ако искаш. Защото направи на въпрос така - имам, имам за едно интервю. Както и да е.

Тук ще кажем сега, че Посвещението е разрушение на злото.

 

Посветеният казва: Само Твоята Воля е Воля!

 

И затова той само помага, но не винаги явно.

Посветените са създадени от Любов и Воля, Боре.

 

Деветото: Истинският ученик има голямо търпение и цени нещата изключително.

 

Търпението е Любов!

 

Ти може да си въздържан, но да не си търпелив.

Някой път си въздържан (сега се сещам) примерно: искаш да убиеш някой човек, обаче - какво ще каже обществото, съвестта ти нещо, нали? Ти не си, нали, ти се въздържаш. Обаче, ти в себе си си убиец. Няма нищо общо с търпението.

 

Търпеливият ще получи Усмивката на Бога, защото то е свързано с постоянството.

Усмивката на Бога, според Учителя, е най-Скъпоценният Дар - един път да Я видиш в живота!

 

Търпението привлича Висшите Същества и правилните събития в твоят живот, защото (вчера говорихме) там узряват. А нетърпението вика лошите условия (падналите духове).

 

В търпението се изгражда Истинското Виждане и Оценяване на нещата.

Както казахме - правиш малки планове.

Големите планове са за Бога - не се бъркай…! Малко, скромно…

 

И е важно да кажем, че търпението изключва всякакво очакване..?

Няма очакване и затова започват да се случват нещата.

Просто няма очакване…

 

Очакването е форма на блокаж.

Да. Да. Почваш да пречиш.

 

Ти си посял семето (житото в земята), Боре, и почваш да човъркаш - да питаш: Кога? Ама утре ли ще се роди? Чакай да видя? - Какво ще проверяваш? - Пълно Доверие!

 

Когато казахте тази метафора за “човек може да иска да убие някой”, то това е валидно не само на физическо ниво, но дори…

Да, да.

 

..и със Слово,

Да, да.

 

…или с Мисли?

Да.

 

То от Мислите тръгва, нали?!

В търпението се изработва еликсирът на живота, тоест Любовта.

И търпението и смирението са Жезъл, защото Любовта ги е съграждала.

 

Въздържанието е много хитра имитация. Някой път даже и контрола - уж имаш контрол…А Той Бога в тебе е Контрола.

 

Търпението съгражда хора - Храмове.

 

Мярката за търпеливият човек е в това, че той има тайна Усмивка, когато дойдат трудностите. Той не я показва.

Щом изтърпяваш злото или една трудност, това означава, че Дълбока Тайна ръководи живота ти.

Освен туй ти преодоляваш и стара карма като изтърпяваш такива трудности.

 

Търпението овладява разрушителните сили - казва Учителя.

 

Злото се развива чрез нетърпението.

Духът се изгражда в човека с търпение и постоянство.

 

Търпението освен това е Воля, Любов.

 

Учителя казва:

Само любящият може да е търпелив.

 

Нетърпението е нечистота.

Истинското Търпение преодолява съдбата и ума.

(Тоест ума, сътворението.)

Търпението цени Любовта. Така то доказва Божественото Знание.

В Търпението се вселяват Висши Същества.

Търпението е Господар на злите духове.

(Те често духовете в него казват: Докога ще търпиш бе? - Щото, той човека, за него е естествено.) Нисшите духове обичат нетърпеливият човек, а търпеливият е спокоен. В този човек нисшите духове се задушават. Казват: Тоз докога ще търпи? Какво е туй спокойствие? Какъв е този идиот? И даже какво ли не, нали, защото те не му понасят.

 

Търпение и Молитва овладяват всяко лошо състояние и настроение.

Имаш ли лошо настроение - почваш да се молиш, за кратко време е овладяно.

  
И последното: Истинският Ученик е Истинен в Дълбините си.
 

Той знае, че Любовта към Истината премахва предопределението. Това е египетски закон от жреците.

Любовта към Истината премахва предопределението. Няма вяра и религия тука. Вяра и религия - ще си останеш същият в другият живот и ще си мислиш, че вярата те е спасила. Голяма заблуда!

Само Любовта към Истината…!

 

Търсачът на Истината ще открие Безмълвието, а в него истинският опит, който е отвъд Словото.

 

Цялата история на света е голяма бедност пред Истината.

 

Казва Тот: Всяко изричане на Истината усилва нашата Същност, нашият чист духовен път.

 

Когато любиш Истината, Истината те пази!

 

Истински любящият живее в Бога, а не в света - той е осъзнат.

Истинският съюз е Съюз на души, а не на тела. Ще обясня: Ние живеем духовно, а не физически, както изглеждаме. Ние сме си духове и сега. Някой пита: Виждал ли си духове? - На всяка крачка ги има, и видими и невидими.

 

Значи, изглежда, че живеем физически. Нещата между нас се случват в духовният свят, а не в материалният. Ние разрешаваме духовни неща. Слезли сме с тях, носим си ги и пак се връщаме. Материалният свят е само външният израз на духовният свят.

 

Например, Истината казва, че: Смъртта е Изворът на живота, но това не е лесно за разбиране. То е скрито в Истината, в Дълбините. Бог говори на човека в Дълбините му, но на физическият човек - на земният, не говори в Дълбините му и затова той не знае къде отива.

 

Новото Мислене се ражда само от Дълбините - разбира се, ако ги имаш.

 

Ако нямаш дълбока Любов към Бога и Истината, всичките ти техники и медитация са илюзия. Истината е Глас, който идва от Дълбините. Ако Бог ти е дал Истинска Любов, Той ти е дал Себе Си.

 

Човекът на Истината вярва на Бог, а не на звездите. Вярва на Бог в себе си, защото е осъзнат. Например, в Лао Дзъ няма история, няма вселена, няма свят. Само Дао, само Дълбина и Бездна.

И затова той казва: Няма път, има само Правилност.

 

Той вече няма нужда от развитие, той проявява Дао. Бог го е избрал да проявява самата…За какво му е история, вселена на Лао Дзъ?

Той е част от древната Истина, част от Дълбините.

 

На Голгота Христос придоби Истината - Дълбината на Бога, Царството Божие. Това е изобилният Живот! За какво му е този беден свят? Или да става…(хайде да не казвам) министър председател и т.н., което е…- тоест, пожелал си да станеш невежество.

 

На нашата Безкрайна Благодарност към Христос е, че все пак показа и този Път.

Показа Пътят на истинската Преданост безусловно. Не показа ритуали и палене…Ти представяш ли си той да пали тамян и свещи? Той показа Правилният живот, чистата Истина.

Да.

 

И датата, в която публикуваме това видео е, така все пак, Рождената дата на Учителя. Макар че, вие в много книги казвате, че Учителя е Нероден...

Да.

 

Значи, връзката с Учителя е винаги вътрешна, независимо дали е в този свят или в оня. Той си е винаги Нероден. Ще си остане Нероден. Като се ражда е Нероден. Така че, близостта с Него не е физическа, а…Той го е казал: Само който изпълнява Божията Воля.

 

Велико нещо е Слизането на Учителя, защото е без рождение, защото е от нашата Древност, защото Сме Едно! Защото ни Обича, затова ни е призовал!

 

Да пожелаем и Честит Рожден Ден и на Пепсито - наш много добър приятел Суфи.

 

Да, днес, в деня, в който снимаме…

Един красив Суфи. Аз, така…само като си помисля за него и все едно светва Слънце.

 

Да. Привнася винаги една Лекота.Благодаря ви безкрайно за тези Слова, които споделихте.

Простички неща.

 

И наистина да бъдат пътепоказатели за Търсещите Души....

Да, да. И аз съм Благодарен!

 

Благодаря!

Да!...







 

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спомоществуватели на Портал 12: