Паневритмията спада към големите мистерии на Слънцето и на космическия живот, но сегашната раса е много далече от тази наука - тя е наука за движение на Светлината.
Паневритмията ще се играе в бъдеще, а сега може само да се упражнява. Тя е свързана с тайната на Адам Кадмон. Сега не може да се говори за такава наука, защото с тъмнина не се строи живот. Тя е свързана с Първичния човек и неговия космически подход към малките неща.
Учителят казва: "Паневритмията в своята универсална същност е танц на сто милиона слънчеви системи." За този танц не е достатъчна дори и святост.
Учителят може да я играе, защото е минал през Универсалния живот на тези слънчеви системи. Първо трябва да се придобие един съвършен и Универсален живот и после ще бъдат разкрити великите мистерии, които са мистерии на Слънцето.
Паневритмията е контакт с Универсалния живот, но този живот е скрит в невидимите Слънца. Святост не е достатъчна, будност също не е достатъчна. Този, който иска да имитира или да се упражнява нека го прави, защото и това е полезно.
Движенията на Христос също спадат към големите мистерии на Слънцето. Понякога Универсалният живот е много прост, изглежда като приказка.
Когато Учителят е обикалял България, обикновените хора са го спирали и са го питали:
- Ти откъде идваш? Кой си? Какво правиш?
Учителят отговарял:
- Дойдох от Слънцето да правя наблюдения в България.
Хората питат:
- А може ли да ни ги разкриеш на нас?
Учителят:
- Засега не ги давам.
Хората:
- Какво правиш?
Учителят:
- Беседвам.
Хората:
- Пари вземаш ли?
Учителят:
- Не.
Хората:
- Ами нямаш ли жена, деца и т.н. Българин ли си?
Учителят:
- Засега съм българин.
Един брат занесъм на Учителя кошница с круши и му ги подарил. Учителят излязъл навън и ги раздал на братята. После този брат отишъл при Учителя и се усъмнил, защото Учителят раздал крушите.
Учителят казал:
- Аз имам много уста.
из лекция на Елеазар Хараш, държана през 1994-а година