Елеазар Хараш: Човек не е създаден да измисля реалност, а да я открие в себе си (ЛЕКЦИЯ за Сама и Танцът при суфите)

„Сама“ (سماع). Това е арабският термин, използван за духовния ритуал на въртящите се дервиши и означава „слушане“, но най-вече: вътрешно преживяване и осъзнаване на Божественото присъствие. Много хора днес казват „сема“, но „Сама“ е правилният термин.


Елеазар Хараш:
Сама означава Тайната на танца. Ще го разгледаме така, както го разбират мистиците, посветените, а не учените, за да не се объркаме. Какво е танцът? Танцът е послание. Тука смятам, разбирате, че става въпрос, че няма нищо общо с кючека и с другите подобни. Тука говорим за танца в най-дълбокия смисъл, който води към посвещение. Лично Руми е танцувал 36 часа без прекъсване с Аллах на уста. Учениците му се изморили да стоят на крака, седнали, ставали, разхождали се, връщали се. Той 36 часа е танцувал с изобилната си радост и благодарност от живота. Накрая е припаднал, получил е посвещение и написал 2 книги, които се водят за персийския коран – Мас Нави и една друга. Това е друг въпрос, след време може да говорим и за неговите книги, но в случая ще говорим за танца. Това е танц, който произлиза от твоята искреност, от твоята радост, от твоята душа. Не танцът на ума, не танцът, където има пари, печалба, говорим за съвсем друг танц. Танцът е послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. А Учителят казва, че клетките на сърцето са изработени от Серафимите. Става въпрос за нещо много велико, за една любов, която е жива святост и която е нещо повече. Значи послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. В танца се разцъфтяват енергиите на човека. Аз ви го препоръчвам насаме, защото могат да ви сметнат, че не сте добре пред хората. Насаме, аз съм ви го дал насаме, само че не като Руми. Разцъфтяват енергиите, танцът разкрива твоето вътрешно съществувание, твоя съкровен център. Това е домогване до собствения ти съкровен център, разкрива твоето вътрешно съществувание. Танцът на суфи – т.е. на мистика, на искрения човек – разкрива радостта от съществуването.

Танцът показва дали човек пие чисто вино, или пие развалено вино. Дали в човека има Божествена любов, или има човешки движения, които са свързани с човешката любов. Танцът извиква вътрешния изгрев, тука говорим за посрещане на вътрешния изгрев, а не оня, за който там някои ходят на Рила, на морето и т.н. Нека пак да ходят, но човек трябва да се домогне до своя вътрешен изгрев. Танцът обременява всички демони и всички духове в тебе. Абсолютно всички астрални същества танцът ги обременява. Защото в танца се разгръща вътрешната светлина на човека, неговата собствена светлина, която излиза от душата му. Това означава, че чрез танца човек призовава рая отвътре. Раят е бил скрит, сега почва да излиза навън. Танцът е призоваване на рая отвътре.

Другият важен момент е, че танцът воюва с мрака, който е скрит в тебе. Танцът е оръжие. Да воюваш със злото, което е скрито вътре в тебе, означава да се приведеш в бойна готовност. Това е радостта. Това е бойната готовност на този, който е буден.

Казва Руми: "Танцът е прозорец към твоята розова градина." Някой път мистиците наричат рая, райската градина – розова градина, розово сърце и т.н. А радостта е оръжие на изначалната светлина, това е природата на петото тяло, на твоята душа. Говорим за истинската радост, не радостта на ума, а радостта на душата. Радостта е оръжие на изначалната светлина, това е радостта на душата.

Вие сте чували, има много случаи за смеещия Буда, има 5-6 различни случая, даже и много повече. Единият случай е следният. Той се случил с един японски будист, посветен в учението на Буда, той се казвал Хотей. Когато влязъл в посвещение, настанал голям смях, огромна радост, такъв голям смях, защото той видял, че нямало какво да се постига, това просто си ти. Ти си раят, ти си всичко, ти си Царството Божие – толкоз голям смях, че той умрял по пътя. Има такива, които са умирали, защото радостта е неизчерпаемо голяма. Разбира се, такава смърт е голямо благословение.
Другият случай с един друг такъв смеещ се Буда също се е случил в Индия и в Тибет. След като е получил посвещение, той е видял естеството си. Също разбрал, че няма способности, няма дарби, че това просто си ти. И не е важно да имаш даже и характер.

Ако имаш Любов, ти ще имаш будност. Да имаш будност и Любов, това надминава всички способности, това е живот в Бога. И при него настанал огромен смях. От време на време посещавал някои села. Понеже той не можел да говори, не бил проповедник, смехът бил неговата проповед. Събирал няколко човека и почвал да се смее, такъв голям смях, че всички почвали да се смеят. Някои частично били посвещавани, озарявани, припадали от радост и той си отивал, влизал в друго село и пак същото. Понеже радостта не може да се изхарчи, това е някакъв океан от радост, самият живот е такъв, той е океан от радост, това е Бог, но хората като не го разбират, го превръщат в мъка, превръщат Бог в знание, превръщат Го в логика, превръщат Го в онова вино и т.н. При големия смях океанът се отприщва, всички енергии потичат, това се нарича на мистичен език пълноводната река, така са наричали и реката Нил. Океанът се отприщва в човека, реката потича изобилно, защото тези посветени са видели, че в посвещението няма никакво постижение. Понеже много хора ме питат: Какво да постигна, какво ще постигна, какво ще се случи? – Няма никакво постижение. Това просто си ти, самият ти, просто си стигнал до своя си център.

Посвещението – ще обясня няколко неща за посвещението, преди време на предната лекция пак говорихме – е прозрение за собственото ти естество, това е посвещението, просто прозрение за естеството ти, за собственото ти естество. И ти изведнъж виждаш, че райската градина е тук. Ти си райската градина, твоята съкровена природа, твоята душа е райската градина, изведнъж я откриваш. Тя всякога е била тук, даже и спящият е в райската градина, но той просто не знае. Както казах, цялото съществувание е Божествено. То е Божествен рай. Цялата Вселена е градина на Бога. Но човекът на ума – аз го наричам жив съновник, така съм го нарекъл човека на ума, жив съновник – той сега започва да търси рая в Библията. Като не го намери там, започва да го търси в други книги. Почва да си измисля някакъв рай, почва там, май в Тигър беше или в Ефрат, почва да го търси по картата и все го изпуска. Всъщност раят е в тебе. Но който го намери, който намери съкровения си център, изведнъж разбира, че той винаги е бил в райската градина и винаги Бог е до него тука и сега е тука Бог, и змията е тука, всичко е тука. Просто няма някъде да ходиш и да търсиш някакъв рай. Тези, които го измислят, попадат в капани. Както казах, човекът на ума е жив съновник. Хем му казаха: Не яж от дървото на познанието, т.е. не бъди ум. Не бъди много логичен, ако искаш да познаеш Бога, не бъди ум, не бъди много умствен, просто не яж от дървото. Той каза обаче: Ще бъда умен – и стана много умен, обаче изгуби живота. Бог искаше да му каже: Бъди буден, бъди любов, не се превръщай в знание. Не превръщай любовта в знание, не превръщай живота в знание, защото животът не е знание, не е логика, той е тайнство, той е мистерия, няма произход, винаги е бил. Не е нещо, което е създадено, както извора, винаги е бил. А когато станеш умен, той каза: Ще стана умен – и сега сънува райската градина. Всичките умни хора сега я сънуват и я търсят някъде и почват да измислят реалност. Човек не е създаден да измисля реалност, а да я открие в себе си. Вече я има реалността, само че тебе те няма, трябва да я откриеш. Никакви проучвания няма да стигнат до райската градина. Защото будният не проучва нещата, а себе си. Това е посоката на будния и тя е правилна. Той проучва не нещата, не Библията, а себе си. Това е по-дълбоко от всички свещени писания. Душата на човека е толкова дълбока, че Библията ако можеше да разбере, щеше да занемее.

Всичките живи същества, които участвуват в нея, те не могат да изразят дълбоките състояния на душата. Това означава, че посвещението е живот извън ума, умът го има, той е слуга, пречистен, но той няма думата. Посветеният живее извън ума. Това е разбиране отвъд ума. Защото посвещението е пълна отдаденост на Бога, това не е 90% отдаденост или 99%, това е пълна отдаденост на Бога. Този, който иска да Го постигне, не може с уговорки. Посвещението, от друга страна, е пълно възприемане на Бога. Щом има пълно отдаване, следва пълно възприемане. Това означава велико участие в Бога, в Неговия живот. А той, според мене, е нещо много повече от рай, от райска градина, но понеже няма много думи, с които да се опише, ще го оставим така – райска градина или рай. Посвещението е океанът от радостта на Бога. Посветеният влиза в този океан. Капката влиза в този океан от радост и наистина има много смеещи Буди, които не могат да спрат да се смеят и в другия свят, понеже това е непрестанна радост. Посветеният е просто препълнен с тази радост и затова той търси да я споделя. Иска да я сподели, да предаде нещо ценно на другите, не да им даде знания. Той дава нещо неизразимо. Всеки, който е минал през това, освен думите, той предава нещо от личния си преживян опит. Той е преживял Истината, преживял е съкровеното и освен, че говори с думите, той предава нещо незримо. Посветеният е просто отворен прозорец. Прозорецът е отворен, Слънцето влиза и си тече. И така Слънцето превръща посветения в райска градина. Докато спящият расте в логика, в знания, в информация и т.н.

Сега имах една лекция в неделя в София, една така хубава сестричка, бабичка, така много приятна, тя ми е от бисерите. "– Кога ще отворя третото око? И защо ми крадат парите?" – Понеже от братството я изхвърлиха, не могат да я търпят, тя създава такава атмосфера, при мене е много доволна, защото говорим на един език и много така е приятна. И продължава да пита: "Кога ще стана като Учителя? Готова ли съм?" И т.н. и т.н., но важното е, че е искрена и понеже е искрена, споделя и така се получава атмосфера. По-хубаво е човек да е искрен, отколкото да се прави на знаещ и на дълбок, да имитира, да има лицемерие. Това ще го отведе много по-надалеч. Затова обичам такива хора, защото има нещо естествено в тях. Казах ви: тя един път ми подари увехнали цветя, много увехнали, те въобще не знам дали цветя бяха. Каза: Много исках да ти дам нещо и тука ги взех от едни казани. – Казвам: Много ти се радвам – защото това е душа, която просто иска да даде нещо. Тя разбира, че няма какво да ми даде, макар че има нещо. Когато се стреми към Учителя и към Истината, това е вече даване, но тя по свой начин го разбира.

Спящият рови Библията и търси Твореца. Това е другата голяма илюзия, както райската градина, защото творец няма. Пак ще ви повторя: творец няма. Бог не е творец. Някъде се нарича така условно, символично, но Той не е творец. Той е самият свят. Това е преобразяване. Той се е преобразил в свят, не е създал, не твори, просто е преобразен. Той е навсякъде във всички светове. Той е нещо преобразено. Това означава, че Бог не съществува, за да разсъждаваш за Него, както и Любовта, а да Го реализираш в себе си. Бог съществува не за да разсъждаваш какъв е, откъде е дошъл, а за да Го реализираш в себе си. Това е твоята съкровена природа.

Да се върна на Сама – на танца. Това е танцът на твоя вътрешен рай. Говорим за искрения танц, танца на радостта, който всеки от вас може да си прави насаме. Танцът е отдаване на Аллах. Танцът е отдаване на Бога, отдаване на Аллах. Това не е на себе си, не на ума си и на знанията си, а отдаване на нещо съкровено, нещо на вътре в тебе, това е твоят център. Това означава просто: да се замаеш от Аллах. Това е пиянството. В танца трябва да строшиш, казва Руми, своето его, своята личност, това е едно от ценните неща на танца. И казва: Танцувай в собствената си светлина – това е танц на душата. После казва: Танцът е чистото вино на радостта. Една книга имаме подготвена, след време ще я издадем за Руми, цялата книга е посветена на Руми, казва се “В търсене на скрития смисъл”. Той говори по много въпроси, тука се спрях специално на танца. Казва: Танцът е изоставяне на глината – това е тялото, наричат го глина още. Танцът е изоставяне на глината, на тялото и влизане в градината на сърцето – розовата градина, т.е. райската градина. После казва: Танцът заставя твоята светлина да осветява глината. Подобрява тялото, здравето, всичко. Който има тук-там някои неврози, тука има някои хора, може да ги освети малко и това ще му помогне, вместо да се занимава с лекарства и т.н. Някои казват: Танцът унижава достойнството. Руми казва: Достойнството е само в Бога. Без Него ти си достатъчно унижен. Достойнство има само в Бога. Защо танцът е много важен? Защото танцът е опустошаване на злото. Достъпен метод за всички, има и животни, които танцуват. Там ако гледате този по телевизията – най-смешните животни – ще видите много животни танцуват. Танцът е опустошаване на злото, защото той е постижение на собствената ти съкровена същност. Казва Руми: Аллах, донеси ми вино, за да пожертвам безумната си глава заедно с тюрбана. Донеси ми вино – понеже Той е виночерпецът, Любовта, Възлюбеният. И казва: Не можеш да останеш трезвен пред Аллах. Когато си пред величието на такава любов, твоята трезвеност и будност е много безсмислена. Там просто трябва да си опиянен. Ако си буден, ще бъдеш опиянен, ако не си буден, ще бъдеш трезвен. Както умните са трезви. Всичко, което става в света, го виждат и изпускат Бога. Будният вижда само Бога в света, а трезвените виждат само света, което става в света. Да си трезвен, това е много по-лошо от пиянството.

Руми казва: Само една капка от Твоето вино и безплодната ми земя се превръща в розова градина. И обяснява. Аллах е, който черпи с вино, т.е. с любов, Той черпи всички. Който пие от съкровеното вино на Аллах, за него има изход от видимия свят към невидимия. И така: Каквото и да каже Любовта, това е истинско, а когато безлюбието говори вярно, това е шум и безсмислица. Каквото и да каже Любовта, това е истинско, тя си има своя дълбока позиция. А когато безлюбието говори вярно, това е шум и безсмислица. Затова Учителят говори много за любовта. А Руми казва: Любовта е влюбена в танца. Защо? – Защото танцът превръща смъртта в рай, превръща глината в рай.

Елеазар Хараш - из лекция изнесена на 4-и Декември 2001-а година.