Търси

Елеазар Хараш: Чистата и истинска Любов е творение на Ефира, на финия свят, на Божествения свят

Още по темата ...
Времето е принцип

Елеазар Хараш: Времето е принцип на съзнанието, а не на Духа. В мощното Дърво на живота няма време

Виж повече
пелин (Artemisia Annua)

Лора Николова: Целебната сила на пелина остава неоценена, но той лекува много, дори и тежки болести (ПОКАНА за УЕБИНАР)

Виж повече
Какво ще стане ако се обърнат магнитните полюси на Земята?

Какво ще стане ако се обърнат магнитните полюси на Земята?

Виж повече
16.01.2023 г.
1868
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Пълен текст от интервю с Елеазар Хараш за Учителя, Тот - Древният и Древен Египет ( Декември 2022)


Здравейте, Елеазар Хараш.

Първо, искам да Ви благодаря за това, че изнасяте това допълнително интервю като, бих казал, един дар за всички наши зрители в края на годината.

Две части пак ще бъде. Първото - за Учителя някои важни неща ще кажем, после - мъдростта на Тот. Отделно книгата излезе.

 

Виж колко прости неща от Учителя, пък така важни:

 

“Отрицателната мисъл е куршум на някой разбойник от невидимия свят.”

“Ти не можеш да се справиш със Злото, ако нямаш приятелство с Бога.”

“Злото е колективно съзнание в света, което се е отделило от Бога.”

“Страдаме, за да не влезе по-голямо зло в нас.”

 

Почти всичко е от Учителя. Аз съм прибавил някои неща по-нататък.

 

“Критиката е от света на омразата и тъмнината.”

Библията казва: “Не съдете”. Ако го разбереш… Това го разбират само тези, които имат различаване. Много е важно - нищо не осъждай! Това е чистото съзнание.

Учителят казва: “Приемеш ли една лоша мисъл или едно лошо чувство дълбоко в себе си (не говорим продължително), те могат да те осакатят.” Затова Зикр формулите прекъсват и насичат.

“Злото се топи само от вибрациите на концентрираната Божия мисъл.”

“Лошият човек винаги ще бъде зависим, а добрия свободен.”

“Лошият човек не може да мисли. Той си въобразява, че мисли”. Щом в мисълта има грешка, оттам ще дойде Дявола. Ето защо трябва да бъдем внимателни. Не да ни е страх, просто да бъдем внимателни.

“Лошите мисли са врати на Дявола.”

“Доброто и Злото са два ключа в света с различни служби. Злото е ключ, който затваря вратата към развитието.”

“Кривите мисли нарушават вътрешния мир.”

“Лошите същества нападат човека с лоши мисли и те стават сродни.”

 

Правилно ли е да кажем, че всъщност лошите мисли са поради това, че човек е закотвен от гледна точка на времето? Докато Висшите същества… нали за Бог няма време. Понеже човек се спира в един много малък отрязък от времето, погледа му става стеснен и именно заради това е този лош подход, когато става въпрос за лоши мисли, за критика и т.н.?

Лошите мисли работят в този свят и в отвъдния - астралния, където са умрелите. Допълват се, помагат си, пречат си. “Въпросът е, казва Учителя, тя може да мине през умът ти”. Това не е никакъв проблем: “Добре дошла!” и “Довиждане!”, примерно. Може да й кажеш много неща. Както децата са ги учили в Атлантида: “черна котка - бял поздрав”. Още от деца съвсем друг подход. Искам да ти кажа, че “лошата мисъл, казва Учителя, не трябва да си прави гнездо в теб.”

 

Когато казвате, че същества влизат и внушават, много е важен този преломен момент да не обвиняваме, че някакви други същества са причина за нашите слабости.

Не. Те минават, проверяват, изпитват кой какво ще приеме, кой с какво е сроден. Бог трябва да проверява. Ако един човек не мине през многобройни такива неща, даже, казва Учителя, през “изкушения”, той няма да закали силен характер. Постепенно, когато минаваш осъзнато, всичко това го преборваш. Това не е лошо, но да знаем как действа. “После, казва Учителя, като умножаваме Бога в себе си, къде ще отидат тези лоши мисли?! Дето е Любовта, там злото не съществува”.

 

Причината за лошия живот са вашите лоши мисли и чувства, които продължително ги храниш и всъщност ти си ги избрал. Дяволът ще те допълни хубаво и ще си научиш уроците. Пак е за добро, само че друга система.
 

Лошата мисъл е отрова от зъл дух. Трябва да осъзнаеш как се е промъкнал. Тези зли духове са се провалили в Словото и в Любовта. Това е тяхното минало и те сега търсят сродни, за да се хранят с енергия.
 

Всички лоши мисли творят вериги. И, Учителят казва: “За да стане човек силен, трябва да се освободи от всичко отрицателно в себе си, от всички заблуждения”. Постепенно. Ти като си го започнал процеса - не се притеснявай. Преданият на Бога ще бъде освободен от всяко сатанинско влияние. Всички, които се борят със злото се провалят.
 

“Когато се молим, казва Учителя, ние заключваме сатанинските влияния и внушения”. Злото завързва човека по закона на внушението и на вибрациите, но там, където работи Божието Слово, злото не може да прониква. Освен понякога, това аз съм го допълнил, за да се закалиш повече.

Злото винаги умира в Божието присъствие.
 

Злото се вселява в човека чрез раздвояването му и заради това се иска постоянна будност.

За да преодолееш злото, Бог трябва да ти даде Своята сила.

 

Ние в много интервюта сме говорили по темата за злото. Вие сте изяснявали дълбоките причини, но можем ли да обобщим, че злото идва с цел да изпили нещо в нас, да ни направи по-фини, по-меки? Изобщо да смени някаква закостеняла гледна точка?

Злото е допуснато да работи за усъвършенстването на истинското добро, не на човешкото. И то е замисъл на Бога. После ще видиш Тот казва за Сет, за Луцифер: “Той е могъщо прокълнат от Любовта, за да преобрази човека.”

 

В този случай, има ли зло, което да е наказание или не?

Няма зло. Древното зло е друго нещо. То е друга система, но то е вързано. След време и за него ще има шанс, но по много мъчителни начини. Ще трябва да жертва много неща.

 

Това, което хората масово наричат днес “наказание” по отношение на злото, всъщност едно неразбрано зло?

Да. Ти ако виждаш, Боре, Бог навсякъде, както суфите - тотално, - къде е злото?! Къде е втората религия?! Къде е двойствеността?! Къде са другите религии?! То се знае, че Христос не може да спаси мюсюлмани и будисти. Буда не може да спаси християни. Мохамед не може да спаси даоисти, защото Бог навсякъде е помислил за съзнанията. Той ги знае и знае кои учители да изпрати. Затова Бог е единствения спасител - няма втори. Той ще спаси всичко, но Той има план-замисъл и тези, които са загубили близки нека знаят, че и да са били лоши техните близки, пак ще бъдат спасени. Понеже това е голяма Любов. Ти можеш ли да спориш с Бога и със замисъла на Бога? И да не искаш да те спаси, ще те спаси. Това е друга тема.

 

“Когато насочиш Божието Слово към врага си, той променя своята посока.”

 

“Лошите мисли са внушения от тъмни същества. В света, казва Учителя, работят силни и могъщи внушения. Само Бог е над тях.”
 

“Злото всякога се бори да влезе в твоята мисъл”. Виж тука какво казва: “Да се настани там в тебе да вади енергия”. Но чистото и Божествено мислене, което човек си го изработва - това е началото на освобождението. Хем има трудност, хем е лесно.
 

Когато злото те напада, говори му вътрешно с чисти молитви и с Тишина. Ще обясня. Примерно, злото не обича молитвите и Тишината. Защо? - То е шумно. То е суетно. То не обича Тишината, защото Тишината е дълбок свят. Вторият Прастарец, се сещам, казва: “Голяма чест е за човека, ако му е позволено да навлиза в Тишината си все повече. Той влиза в своята нероденост, в дълбините си - там никакъв шум, никакво зло.”

 

Даже на дълбоко ниво човек като влезе в себе си, тези, които имат себепознание, няма и Бог - Великата Мистерия. Няма нищо. И там е абсолютно недокосваем.
 

Майстер Екхарт е казал: “Бог не е крайната цел на развитието.”

На едно място Учителят казва: “Бог не е Любов - Той превъзхожда Любовта”. Става въпрос за Праотеца. Той е по-дълбок и от Единство, и няма понятие - ние сме Мистерия. Даже не сме Богове, след време Вторият Старец като…

 

Вие казахте сега, че Вторият Старец казва, че сме недокосваеми…

Ако има изработена такава Тишина.

 

...че сме напълно неуязвими.

Да.

 

...когато това е Същността…

За Същността говоря.

 

В такъв случай, защо са всички тези безпокойства на хората днес?

Да може да ги преодолеят. Да може да преодолеят себе си. Те са посегнали на себе си със свободни избори и сега се чудят защо така се случва. И да могат да се излекуват. Злото ще излекува погрешните избори, защото човекът не знае, че чрез свободни избори се самоубива, когато греши. И затова Дзен дето казва: внимание и три пъти внимание.

 

Пак ще се върна. Злото не обича молитвите и Тишината. То е шумно и суетно. То не обича Тишината. Защо? - Защото Тишината е дълбок свят и злото не може да вземе нищо от Тишината. Просто бърка и - празно. Злото иска да хване нещо. Както в Нищото, защото Тишината е част от Нищото - Висшата Тишина. Нашата Висша душа и нашият Дух са Тишина в дълбокото. То не може да я разбере. Няма какво да вземе от нея. Тук злото е парализирано. Злият човек е шумен, бъбрив. Той няма Тишина, няма покой в себе си.

 

Злото е тръгнало в света от нисшата душа. Във Висшата душа няма зло. Няма и материя, както и в Духа. Висшата душа ражда само Висша хармония. Във Висшата душа винаги звучи чист Разум. Висшата душа е без материя, без вещество, без тяло за разлика от нисшата. Ако човек няма Висша душа, той е мъртъв и в този свят и в онзи свят.

 

Материята е дъното на Вселената. В дълбокия смисъл материята не съществува. В Бог няма материя. В Ангелския свят няма материя. В Божествения свят няма материя - само Дух и Истина. Материята съществува само условно като Нищо. Бог е Силата, която може да прониква в материята. Материята няма качества, но Божият Дух може да я проникне и да създаде качества в нея. Например, в диаманта, в кокичето, във феникса, в лотоса - Той може да създаде определени качества, да покаже Пътя.

 

Злото е голяма сила, особено когато Бог му даде Своята сила. Затова дори и Боговете са разбрали, че не трябва да се борят с него, защото ще станат на прах - скрита Божия сила.

 

Във всички нисши светове злото работи усърдно, заради бъдещото благо на човечеството. Ако злото в света нямаше да донесе бъдещо благо, то нямаше да има никакъв шанс да съществува. То щеше да бъде поразено и погълнато от Бога. Но то е замисъл.
 

Злото е служител на бъдещото истинско Добро. Ако хората бяха в единство с Бога, те нямаше да творят зло. Злото ще бъде възмездие за всички хора, които са избрали пътят на злото.

Злото сега съществува чрез позволение от Бога, иначе няма никакъв шанс.
 

Със злото се воюва само чрез Бога. Вярвай, че си тотално в Бога и няма да си двойствен. Злото ще бъде лесно отстранено. Така злото просто ще умре за тебе, за който трябва ще съществува. Отделените от Бога злото ги очаква, защото те трябва да платят своето отделяне.

 

Това е първата част, Боре. Кратко.

 

...Но да го платят не като наказание, а като процес на осъзнаване?

За да си научат уроците, да. Те трябва да изстрадат, за да разберат, че Бог не е зло - Той е Любов. Да разберат, че Бог е Любов и те да се присъединят.

 

И тази промяна за Бог е по-ценна и заради това Той използва този инструмент?

Разбира се. Да.

 

Благодаря Ви!

 

Продължаваме с втора част: Мъдростта на Тот.

Да.

 

Казва: “О, Нетер, Боже, дай ми само това, което ме води към Теб” - ние не знаем какво искаме някой път.

“Невъзможно е да се изрази Бог, дори и когато Го преживееш.”

“За да се спаси Душата от Земята, тя трябва да е повикана отгоре. Повикът е постепенно изваждане от смъртта на сътвореността. Ако тези, които не са готови получат подтик, те не го разбират.”

“Словото е само изпълнител, повелителят е друг.”

“Има много хора обърнати към Бога, а не към Истината - те ще се провалят.”

“Освободете се от мрачната Светлина - черния разум.”

“Милиарди са служителите, извършителят е един.”

“Има фина скрита енергия в думите. Само тя обяснява смисъла. Тя принадлежи на Висше същество, което прониква в нас.”

“Всичко произхожда от Бога, но Той превъзхожда всичко.”

“Бог не е дал разумът на всички, защото разумът трябва да се заслужи. Който е осветил своя разум, ще разбере защо е роден. Който има само разсъдък без разум, не знае защо е сътворен.”

“Бог е поискал светът да бъде. Абсолютът съществува без Живота, защото е съвършен.”

“Истината не се изучава, Сине мой. Тя само се припомня. Бог я припомня.”

“Неизразимото видение е нематериално. Сам Бог ти го дава, за да излезеш от своите предели. Великото видение на Нетера е непознаваемо чрез Слово. Същността или Бог не може да се види с очите, защото тя е родена преди очите.”

“Човек става Син Божий само по воля Божия”. Никой не може да избере, да реши да стане Син. Може да искаш, но кога ще стане, в кой живот - това го решава Той.

“Истинно е само това, което е чисто. Истинното е лъчезарно. То умее да постига самото себе си.”

 

Гледай. Смятай преди хиляди години какви неща са казани!

 

Искам само да Ви помоля да кажете, може да има зрители, които не са навлизали толкова надълбоко в темата: Тот е бил Божество сред хората?

Той не спада към расата на Боговете, а на Божествата. Божества и Старци са единни на дълбокото ниво. Боговете са по-ниска степен. Някога, когато Боговете са пропаднали (Божествата никога не са пропадали)... Има 200, които Енох ги изрежда - Богове. И имената им казва даже, защото той е от тези, които… Както и да е.

 

Тот се въплътява - слиза във физическо тяло?

Те са живели на Земята много. И Старци са слизали. Само и само да помогнат на хората. Те оставят знанието си на атлантските жреци, на египетските жреци - дълбоките жреци. “Дълбоката държава” се е наричало някога.

 

Това означава, че една голяма Божия милост слиза на Земята. Но искам да Ви попитам, понеже конвенционалния поглед върху нещата е да се гледа, че едва ли не ние вървим постоянно в един процес на еволюция, който се усъвършенства, но всъщност преди всички тези хиляди години е била на лице една цивилизация, която е била по-напред от настоящата, нали така?

Не само по-напред. Тя е нещо тотално, единно. На това му викаш “цивилизация”, нали? - Няма. То сега няма цивилизация. Отделни хора - да.

 

За да слезе Божество тогава каква е била заслугата? Защото сега пак имаме определена Божия милост, която слиза, но за да слезе Божество от йерархията на Тот, тогава каква е била?

Имало е условия. Ако сега слезе ще го изкарат, че не е добре. Имало е Богове. Имало е жреци на високо ниво. Имало е кой да възприема. Имало е голяма Любов. Говорим за стотици хиляди години в Атлантида и в Египет. Това е било нещо дълбоко. После постепенно се оттеглят и те като се оттеглят… сега виждаш какво става.

 

Можем да кажем, че е имало толкова жадни, че те просто са извикали от висшите нива това Божество?

То е Закон за необходимост. Просто Бог го прави. Слизат, за да ръководят. Божествата да ръководят Боговете, учителите - жреците. После те пък да препредават.

 

Вие по-рано в интервюто казахте за злото, че всъщност, когато хората на злото желаят самото зло, злото слиза. Тогава като са желали Любовта и Мъдростта, е слизал Тот?

Да, трябва да се изпълни…

 

“Словото е Учение за Божеството.”

“Всичко се движи от замисъла на Бога, заради неговия промисъл.”

“Възприятието за Бога съществува само вътре в Бога.”

“Само на правилното възприятие се разкрива истинския смисъл на нещата.”

 

Нетер Нетеро (или Абсолюта) е създал Бог, Който да бъде достъпен, възприеман, почувстван, защото Мистерията е над Единство, над Любовта. Трябва да има достъпност. Той е пожелал. Създал е Любовта като необходимост. Създал е Духа. Мистерията е над тези неща. Но как ще го познаеш, как ще имаш посока, как ще имаш развитие, ако не е дадено нещо достъпно?! Така Абсолютът е извлякъл Бога от Себе Си за Своите бъдещи цели.

 

“Истинското Учение е само за свещени умове.” - казва Тот.

“Смъртната природа на човека е земя, вода, въздух и огън, а безсмъртната е Етер.”
“Тези, които са живели без Бога ще се прераждат във все по-тежки тела.”

“Трябва да се постигне Божия замисъл, вместо да се презират нещата.”

 

Тука нека ти кажа нещо. Скоро една тънка случка ми се случи. Имах много добро намерение да помогна на една майка и дете - да й дам формула, снимка-пазител. Чисто намерение. И видях, че направих грешка. Защо? - Не трябва аз да го искам. Трябва Бог да го иска. Освен това, тя даже се уплаши леко. То си има точен момент. Има си тънкост. И разбрах, че Божията воля е много по-важна от нашите добри намерения. Чисто намерение, защото всяко дете се нуждае от пазител, обаче… не посягай! Виж колко е деликатно.

 

Т.е. това дете трябва да мине през страдание, което ще е по-полезно за Душата му ли?

Тя даже леко се уплаши и аз си казах: “Къде отивам аз? Какво правя?”. И разбрах, че - “не се меси”. Ако ти искат или ако има условия, тогава Бог ще го каже в точен момент. Тя ще го възприеме - Той ще бъде в нея да го възприеме. В случая Той… Много изводи си направих. Обаче много ми хареса случката, за да я запомня. Това между другото.

 

“Тежък става всеки свят, който се отдели от Бога, защото зли ангели ще се смесят с него - с цялото човечество.”

“Бог постепенно помага на предания, за да се освободи от мрака на своите грешки”. Няма тука бърз процес. Въпросът е да си го почнал - свърши.

“Тези, които почитат Бога, ще видят смисъла на нещата.”

“Безконечно непостижимото не може да се изследва. То винаги се изплъзва от нашите усещания. То е неоценимото, неизразимото.”

“В Слънцето трябва да видиш втория Бог, скрития Бог”. Защото ако Бог не грее… това Слънце… Но учените те си го наричат “газове”, “смеси” и т.н. Голяма, огромна трагедия. Племената знаят по-дълбоки истини.

“Във вечно живото Същество няма смърт, защото Бог е в Него - Бог е в Себе Си”. Значи, Бог е в Себе Си чрез Себе Си и така Той е пълен и съвършен в Себе Си. Както е в Мелхиседек. Както е в Лао Дзъ.

“Великият Разум е нетленен, свещен. Той се състои от съвършената Истина. Природата на Божия Разум е чиста Истина”. Човешкият разум се състои от памет за миналото.

 

Съдбата и необходимостта са силно свързани помежду си. Необходимостта те кара да действаш по законите на съдбата. Тази необходимост те води обаче към друг скрит Божествен порядък, защото там изплащаш и растеш. Съдба, необходимост и порядък идват от Божията воля. На нас ни е дадено толкова, колкото Бог е позволил.

 

“Единственото наслаждение е истинското знание за Бога”. Затова при суфи… той вижда Бог навсякъде. Няма го този свят, няма я Вселената, няма зло, няма добро, няма разделение - той тотално е погълнат. Той всъщност не живее на Земята. Той няма Земя в себе си… условно, някакво тяло формално.

 

“Бог е този, Който създава мъдреци, посветени, учители. Той ги образува в Себе Си. Той ги изпраща. Той говори чрез тях. Той действа.”

 

“Святото Слово е спуснато от Прасветлината, казва Тот, а не от Светлината.”

 

“Слухът пронизва Безкрая”. Има нещо в слуха, което надминава, според толтеките, надминава Вселената. Знаеш за индианците дето като следят, отиват отвъд следата, влизат надълбоко в Духа и започват да тълкуват.

 

“Най-дълбоката сила се черпи от вглъбяването.”

 

“Учи се от Неизговоримото.”
 

“Човекът като Мистерия никога не е бил уязвим, но като е влязъл в живота е станал уязвим”. Животът е хем дар, хем наказание.

 

“Сътворението е уязвимост, защото е изпуснало Бога, Нетера, Същността.”

 

“Абсолютът е поискал да излъчи от Себе Си Бог, за да стане по-близък и достъпен за съзнанията. И от Мистерия Той е слязъл в живот, сътвореност, ограниченост. А ние чрез живота трябва да прогледнем за Мистерията. Животът трябва да ни води към Мистерията.”

 

“Бедствията са откровения. Те искат да ни извадят от сътвореността, от живота и да ни поведат към Истината и Свободата, към произхода - там няма никога бедствия.”

 

Тот казва: “Видях съвършенството на Древният и узнах, че то е завинаги непостижимо.”

 

Тот казва: “Аз съм този, който е видял тайната на живота. Никой не може да опише Древния. Той е скрит в мистериозна бездна и абсолютна непостижимост.”

 

Първият Прастарец казва: “Той няма даже дълбина”. После ще завършим с Него. “Той няма даже дълбина”. Мистерията е дълбина, макар че е наречен “последната дълбина”. Просто няма понятие за Него. Той превъзхожда всичко. Той е слязъл надолу като Бог и е създал Живота, но Той е скрит в Своята бездънна Мистерия. Нищо общо с живота и смъртта. Животът е само капка от Неговия бездънен океан.

Този Велик Древен се храни само с една храна - вечно увеличаващата се Любов. И затова е казано: “Любовта вечно ще твори Бог в нас.”

 

Тот казва: “Аз дойдох на Земята, за да изрека Божествени слова”. Тогава Вселената е кънтяла с тази Мъдрост. После са се опитали да заличат тъмните сили. Нищо не могат да заличат.

 

“Великият път е Пътят на Единственият към Себе Си”. Има два Пътя - Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен. По Пътя към Единствения вървят и хората и Боговете. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви само Той към Самият Себе Си.

 

“Древни слова позволяват на мъртвия да се движи във Висши светове”. Древните думи… ще говорим специално за “хекау”.

 

Не астрални, а Висши светове?

Не, не.

 

Мъртвите се страхуват от Безкрая, от Древния живот на Несъществуванието и затова те не искат да оживеят в Него - в Бога. И затова те се влачат на Земята и в нисшето отвъдно. Играят си на “тоз свят - оня свят”.

“Има врата към задгробния живот, но има - казва Тот - и врата към Древния.”

 

“Да отидеш съзнателно в отвъдното и да царуваш блажено - това не е още истинското постижение. Но да се завърнеш в Древния и да заживееш в Мистерията на Нищото, на Несъществуванието, където е Единственият - това е”. Това вече е нещо от Неизречеността.

 

“Да се посветиш на Бога е най-големият дар от Бога. Това е призоваване, а не твое желание.”

 

“Да разчетеш Древно писание означава само едно - да познаеш себе си, а не писанието”. Ти отиваш отвъд писанието.

 

“Да разчетеш себе си означава да откриеш своя Древен произход”. Не да проповядваш неща, които нито ти ги разбираш, нито другия.

 

“Само този, който познава Древния като Неизразим е чист. Само в чистото сърце ще откриеш своя Древен път. Чистото сърце има власт да принадлежи на себе си” - никой не може да го обсеби. “Моето истинско тяло, казва Тот, е Сърцето ми” - сърцевината на нещата, в този смисъл.

 

“Който прочете себе си, става изгряващо Слънце в себе си, в своята изначалност.”

 

“Боговете са били първичен народ, излязъл от Нетера и от Бога.”

 

“Тот: космогонията на Ефира - слушайте Ефира и ще имате Божествена съдба.”

 

Жреците казват, че Тот е усилил и обогатил Ефира - Акаша. Забележи за какво говорим! Има някои неща, които не ги казваме, защото и без това…

 

Тези, които са съсредоточени в Ефира ще създават все повече Бог в себе си и в света.

 

Вие в предходни наши интервюта сте казвали, че на Голгота Христос е увеличил Светлината на Земята - става въпрос за едно и също нещо?

Да. И Мелхиседек, и Дао… Лао Дзъ.

 

Тези, които слушат Ефира стават същества от сияещ род.

Тот е изглеждал като сътворен от Древния Бог, но Той не е бил сътворен, а само излъчен. Той е бил чист Ефир в тяло.

Древният народ - Боговете - са живели в Ефира, в чистата си Същност, и в тялото и извън тялото.

Жреците казват, че нито Луна е имало, нито Слънце е имало, когато самият Тот е бил. Т.е. чиста същност, преди нещата, чисто Божество. Слънцето късно се ражда.

Изначалното Слово е също Ефир - естествено безсмъртие. Ролята на Словото е завръщане в Ефира.

Нетер е Ефир, а ние сме образ и подобие на Ефира. Нашата Висша душа е Ефир. Нашият чист Дух е Ефир. Нашата сърцевина е Ефир.

Словото също е слязло от Ефира, за да се върнем в Бога и в Ефира. Съвършеното Слово е най-чистия Ефир - това е спасителя на световете.

 

Чистата и истинска Любов е творение на Ефира, на финия свят, на Божествения свят и затова всички разумни и пробудени търсят тази Любов.
 

Когато Любовта е насочена към един човек, Тя иска да му напомни за Ефира, за Древната родина, когато Душата е била свободна и без тяло, без сътворение, без ограничение. В Древността Любовта е била майката-земя, чистия Ефир, абсолютната родина, единното човечество без народи.
 

Смъртта е завръщане в лекото, но това още не е завръщане в Ефира, защото за да се върнеш в Ефира трябва да имаш Любов към Бога и Любов, която отива отвъд Бога.
 

Истината (Маат) е също Ефир и затова Истината освобождава от бремето на гъстата материя.

Древен Египет е живял по законите на Истината. Ще добавя само, че сегашният Египет няма нищо общо - той е някаква география, спомени, туризъм. Скоро наши хора ходеха там.
 

“Познай себе си” в Древен Египет е означавало “завърни се в Ефира, в Древния свят”. В този Ефир няма съдба, а Свобода. Тук чувството е “осветяващ Ефир” - дълбокото чувство на човека на Любов. Учителят го нарича “стихия на Природата”. Значи - “осветяващ Ефир”, “чисто сияние”, “изначална обмяна”.

Първата заповед е: Любов към Нетера, завръщане в Ефира, в неродеността. Само чрез тази Любов можем да осъзнаем своята нероденост. После тя ще стане Път към Мистерията.

Ефирът е съкровения смисъл на Любовта и затова е казано: “Любовта към Нетера е всичко необходимо”. Тази Любов ще даде откровението за Ефира и за Древния Път.
 

Тези, които са изгубили съкровената Любов, са изгубили лекотата на Ефира и са станали сътворени - обременени с тела и с форма. Сътворението е отделяне от Ефира. Тот казва: “Не тъгувайте за физическото тяло - то не е чист Ефир. Само тайната на Сърцето в това тяло е чистия изначален Ефир. Пазете Сърцето си чисто за Ефира.
 

Тот казва, че Древната Любов е океан от сияещ Ефир, сияеща енергия, неограничена красота.

Истинските любящи Души си обменят Ефира - те си говорят чрез излъчвания, излияния, тънки излияния. Това е спомен от Древния свят. Тогава така е било.

“Когато обичаш истински в теб се отваря един извор, казва Тот, и ти вече пиеш Нетера, пиеш Ефир - тайната на Живота”.
 

Любовта може да се храни само с Ефира - с фини, тънки излъчвания и енергии.

Учителят казва: “Да любиш означава да съграждаш в себе си Храм, в който Бог да обитава.”

 

Онова Слънце, за което Учителят казва: “Има едно друго Слънце освен нашето Слънце”, то в този Ефир ли е?

Дълбоко в това Слънце има същества, които са Древни Слънца, сами по себе си сияещи и Бог в тях сияе. Но има друго Слънце, още по-дълбоко, така нареченото от Учителя “Синьото Слънце”, “Сини Слънца”. Те са много по-напреднали. Там вече ще сияят Божествата, но това е за други епохи, други времена.

 

Те са над Ефира, така ли?

Могат да се нарекат по-изящен, по-тънък Ефир, по-дълбок.

 

А това Единство, за което споменахте и сега в началото на интервюто, това Единство къде се осъществява? В Ефира ли?

Това Единство тръгва от Любовта към Бога и към Ефира и после върви… след време ще изоставим Единството и вече ще вървим не към Единство с Бога, а към съвършенство в Абсолюта. Затова ти бях казал, че развитието е безконечно.

 

Тук ще се върна пак… Учителят казва: “Да любиш означава да съграждаш в себе си Храм, в който Бог да обитава”. Ще обясня: за да разбереш тайната на Любовта трябва да си станал част от Ефира, трябва да си придобил една изключителна тънкост на Божествената духовност. Без съкровена Любов, ти не можеш да разбереш Ефира и своя Древен път.

 

Любовта е по-дълбока от съдбата. Любовта е съвършено творение, но ние не сме - ние вървим към това. И Учителят казва: ”Нашите въпроси се решават, когато ни посети Любов с по-голяма интензивност”. Ще обясня: тази наситеност е Бог, ако го осъзнаем. В Любовта като Ефир има интензивност и това може да се изучава само чрез Бога.

 

Истинската Любов ще те заведе в Бога, в Ефира, а заблудената, казва Учителя, на друго място. Ефирът е единствения обединител, чистото Единство. Той е край на Мрака, в смисъл “празнота”.

 

Завършвам с Първия Прастарец. Няколко неща. Сега правим за Него книга… изключителна.

 

“В Твоята дълбока реалност Мракът е бял.”

“Избраните от Бога ще вървят към Мистерията на Абсолюта.”

“Абсолютът има триединна сърцевина - Бездната, Мистерията и Самият Той.”

“Абсолютът винаги е бил Мистерия без име.”

“Световете имат само енергия. Той е бездънна сила.”

“Ако Мистерията те е погледнала само за миг, ти ще се откажеш и от своето безсмъртие.” То също е сиромашия, но тук няма да го обяснявам.

“Ако Абсолютът те е докоснал, ти вече не си Бог, а Мистерия”. Тръгваш в друга… Бог ти е позволил.

“Има една скрита дълбока част в Любовта, която е тайна и мистерия дори и за Бога.”

“Любовта е свят в себе си, а не свят в света.”

“Истинската Любов твори несътвореното в човека”. След това има още по-дълбок замисъл.

 

Това е. Не исках да изнасям много за Него, защото правим книга и Той смущава. Обаче това са чисти Прасветлини и откровения.

 

Но за да се докосне човек до тази Мистерия на Абсолюта, той трябва да се е преобразил всъщност от човек в Бог?

Може и да не е преобразен, защото Бог някой път просто дава Гносис на предани - като Любов, като Милост. Гледа усилията, твоите старания. Твоите малки усилия са страхотно нещо.

 

Казахте, че Тот, когато слиза в Древен Египет, нали… това е една велика милост, защото голяма е била жаждата за Любов, за Мъдрост, а от позицията на Бога, понеже няма време, за нас нали има - минало, бъдеще - хората условно говорят, но от позицията на Бога няма време. Ако погледнем нещата и ги възприемем от тази позиция, то Тот и днес излъчва?

Той винаги си е имал ученици.

Всъщност канали винаги е имало. Бог винаги е слизал - във всяка държава, във всеки свят. Някъде по-насаме, някъде по-интимно. Но тогава, по Него време, когато е бил, Той е разтърсил въздуха във Вселената. Нещо друго е внесъл, някакъв Дух, който го е нямало във въздуха. Даже на едно място се казва, че Бог му позволява… светът е създаден от една дума и Бог я изрича чрез Тот. Смятай за какви нива говорим, какво Божество!

 

Всички тези велики мъдрости и премъдрости и тази Любов, която е излъчена, те винаги обаче някак странно и навярно, както казвате по Божий замисъл, са съпътствани с тъмни сили или “сили на злото”, така да се каже, защото когато говорихме за Древен Египет Вие споменахте тъмните сили, че те винаги присъстват. Защо присъстват те винаги?

Те присъстват, за да стане благословението по-голямо и те да имат едно на ум за своето бъдеще. И при тях ще дойде някога благодатта. Едно наум имат, но не им е дадено възприятие, понеже им е отнета Любовта. Обаче те знаят, че там има нещо дълбоко. Случвало се е, някой път един такъв тъмен, казва Учителя, на Черното братство да тръгне рязко в Бялото братство. Прави голяма жертва. Прави промяна.

 

Можем ли да кажем, че по един особен начин се предохранява да няма злоупотреба с изконните Принципи Божии по този начин?

То не може да има, защото Бог така бди, наблюдава всичко, че ако е допуснато да наруши, Той Бог го допуска, за да го накаже после и да го върне. Така че, каквото и да се случва Бог е и закона и над закона. Бог е и закона и Любовта. Разликата е, че законът те ограничава, а Любовта те освобождава.

 

Искам да Ви помоля да кажете, защото останах с такова усещане, че премълчахте нещо за войната. Нямам предвид само тази външната война сега. За тази война, която е хилядолетната, даже и отвъд времето.

Прав си - премълчах....................

............................

 

............Всички тези неща - допуснал ги е - и всички, които са ги създали като избори, Той ще ги обърне срещу тях. Бог създава Злото, защото е господар на Злото. Много неща още могат да се кажат, но няма да ги казвам, защото навлизаме в…

 
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12