Седемте културни епохи на нашия пети период са:
1. Староиндийска - преди повече от 10 000 години
2. Староперсийска - преди повече от 5000-6000 години
3. Египетско халдейска - преди повече от 4000 - 5000 години
4. Гръко-римска - позната от историята
5. Западноевропейска културна епоха - тази, в която сега живеем
6. Шестата културна епоха ще се зароди в славянството
7. Седмата културна епоха се губи в далечното бъдеще
Тя ще продължи до края на нашия голям период и ще завърши със символа всеки против всички и с голяма катастрофа, която ще сложи край на нашата отклонила се цивилизация...Тази катастрофа ще бъде разбрана от малко индивиди - това ще бъдат тези, които са приложили Духовните принципи. Те ще бъдат спасени от общата разруха, причинена от егоизма.
Ще кажа нещо за егоизма. Егоизмът не позволява да разбираш нещата Духовно. Егоизмът е религия на Черното братство. Егоизмът е дошъл от грехопадението, т.е. от нарушаването на Божията заповед, защото Той беше забранил да се яде от Дървото на смъртта. В егоизма съществата умират. И въпреки това Библията казва, че Бог изпрати Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него... Всичко това означава, че няма човек, който да е предопределен за зла участ. Злата участ това е лично дело; това е отделянето от Цялото, от Христос.
От староиндийската култура до нашата пета култура човешкият Дух е слизал все по-дълбоко в материята.
В староиндийската култура Духовният свят е бил реалност, с която хората са живеели, а материалния свят са считали за илюзия.
В древноперсийската култура Духът слиза по-надолу в материята, но все още една запазена част хора живеят с Реалността на Духовния свят и имат стремеж да организират материята.
В третата култура - египетско-халдейската - Духът слиза още по-дълбоко в материята, но и тук има една част хора, за които връзката с Духовния свят е все още реална...Тук по движението на звездите се е разгадавала мисълта на Духовния свят и на Боговете.
В четвъртата култура - гръко-римската - Духът вече е потънал много дълбоко в материята.
Същото е и в петата културна епоха. Тук дори има опасност много човешки същества да се обезличат напълно в своето слизане надолу. Днес човекът се е превърнал в роб на физическия свят и на механичните сили...Човекът стана роб и дори стигна дотам да се бори за насъщния хляб - това е пътят на падането.
Трябва да се знае, че когато човек постави второстепенните неща в живота си на първо място, той бавно и сигурно се проваля. За да може човек да се предпази, необходимо е пробуждане, за да се предотврати едно цялостно слизане в злото и материята, в която се губи не само Божественият образ, но и човешкият...
Точно затова беше необходим мощен импулс, който трябваше да слезе на земята и да ориентира човечеството към един нов живот. Този импулс беше даден от Христос са спасението на човечеството, което беше слязло много ниско в материята.
Слизането в материята е процес на падане от високото съзнание. Това слизане е пряко свързано със страданията...Но Библията има някои случаи, когато Бог не е Своите предсказания. Единият случай е в Йон - глава 3, където се говори за града Ниневия, който е трябвало да бъде разрушен, но хората се разкаяли и Бог отменил разрушението; има и друг случай в Иезикил. Значи: дори и когато съзнанието е паднало, пак има шанс то да се изкупи.
В страданията има един важен момент. Човек ще се блъска в страданията, докато открие своя път. Но Христос слезе, за да покаже пътя на хората и да даде един нов импулс към Духовен живот. И когато човек се пречисти, той ще направи връзка с Христос, т.е. с един неизтощим Източник на Живот и точно затова Христос казва:
Този Живот е свързан с много изтънчени сили и елементи, които работят много динамично. Казвам това, защото истинският Живот е всиша динамика."Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно."
Христос се явява в света като Принцип, който означава разрешаване на космическата трагедия. Той е лъч от най-съкровената Същност на Абсолютния Дух. Знае се, че само Съкровеното и Свещеното могат да дадат отговор на най-дълбоките въпроси на живота...
Окултната наука казва, че целият древен свят е едно преддверие за явяването на Христос. Христос е символ, чрез който се разрешава мировата и личната трагедия..., но ученикът трябва да е много буден, за да не измени на Съкровеното в себе си.
За символа на пробождането на Христос: Христос беше прободен, за да може Неговата кръв да направи контакт със земята и така в земята се вля Неговата Космическа сила, която е решаваща за развитието на човечеството. Благодарение на слизането на Христос ние днес притежаваме известни Духовни сили, които дължим на Неговата Жертва.
Ще кажа нещо за Висшия живот. Ученикът трябва да знае, че Висшият живот, или Висшата небесна енергия се извлича от трансформацията на нисшия живот. Тази трансформация става чрез съединение с Христос, защото Христос е силата, която слезе от света на Истината. Той е притежавал Великата космическа мъдрост в нейната пълнота.
Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико космическо същество, което е Принцип в цялата вселена; а Христос е Принципът и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.
Висшият живот е свързан с Големите мистерии, а земния живот - с Малките мистерии. На евреите Христос каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете Небесните работи". Под небесни работи Христос разбира Великите мистерии на Слънцето, от което Той е слязъл на земята. Той обаче е разбирал и земните неща. Това означава, че е познавал и владеел и Малките мистерии. Ще обясня: Малките мистерии се занимават с проучването на всички земни тайни и развиващия се живот на земята.
Христос е познавал основно кабалата и всички мистерии на Изтока, защото Той ги е ръководил, но Той не преповтаря тяхната мъдрост. Словото на Христос е ново слизане на Великата космическа мъдрост. Тази Мъдрост е всеобхващаща и за първи път слиза на земята в своята пълнота...Затова се казва, че когато Той е бил на кръста, завесата на Храма се е раздрала.
***
Всички лекции от Космическия език на Библията - вижте тук