Елеазар Хараш: Търсачът на Истината си залага живота. Той е Цялостен (ИНТЕРВЮ)

Интервю с Елеазар Хараш по темата за Търсенето на Истината
(20.03.2016г. Варна)

Борислав Борисов: През последните няколко години като че ли наблюдаваме едно засилено търсене на хората към Духовното. Как си го обяснявате?
Елеазар Хараш: Търсенето е неизбежно. Търсачи на Истината е едно, търсачи на нещо друго е, друго. Търсачът на Истината си залага живота. По туй се отличава – той е Цялостен, т.е. търси умът, сърцето и волята заедно, и Душата, и Духът. А този, който донякъде търси: той умът му в една посока, сърцето в друга, волята в трета. Значи, но който разбере, че е много важна Истината, той става Цялостен – ум, сърце, воля, Душа и Дух.

Борислав Борисов: Според Вас възможно ли е в съвременния начин на живот – забързано ежедневие, особено в градовете – човек да намери Истината?
Елеазар Хараш: Значи, ежедневието е без значение, то е въпрос на Преданост на човека, на Отдаденост на Истината. И тя вече го привлича, тя го отделя от света, тя му създава условия.

Борислав Борисов: Съвременното ежедневие не е ли бариера пред чувствителността на човек да бъде отворен и да развива духовните неща?
Елеазар Хараш: То е бариера за тез, които са влезли в ежедневието и ако са го направили земно много. Но ако те държат на свободното си време, в което да проучват Истината и духовните неща, тогава ежедневието онова намалява, духовното се увеличава – ежедневието става духовно. И после става Божествено, след време. Ние сме в ежедневието и не сме в него. Ако искаме да сме в него, то може да ни погуби. Обаче, ако знаем как да се отделим, постепенно. Постепенното е метод на Бялото Братство. Както Слънцето изгрява не изведнъж, и така можем бавно да излезем, нали. Зависи от волята.

Борислав Борисов: До колко се е запазил автентичният вид на Учението на Беинса Дуно?
Елеазар Хараш: Ами то е много трудно, щото той е казал, че „Вие ще ме разберете така както трябва, след пет хиляди години“. И малко са хората, които са отдадени концентрирано на Любовта, Мъдростта и Истината. Значи цитатаджии има много, четящи много, знаещи много... Но тез, които са тръгнали на война срещу себе си, срещу слабостите си, срещу изкушенията, те са малко и затова процесът е бавен. Това забавя.

Борислав Борисов: Аз лично наблюдавам един процес на капсуловане на това Учение, което според мен много рязко се разграничава от идеята, концепцията и философията на Беинса Дуно.
Елеазар Хараш: Ами щото изискванията са страхотни. Значи: Любов, която не се изкушава, Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава Свобода и на другите, и на себе си. И оттука, понеже това е висока летва, нали, и оттука изискванията – ти трябва да си Душа и Дух, и то овладял ума и сърцето, за да имаш позволение да вървиш по тоз Път. Което много... извоюва се, всеки може, всеки го има. Но трябва много години, аз го наричам Жестока Преданост.

Борислав Борисов: Да, но това капсуловане, което хората, които следват, са последователи на философията, която безспорно е едно от големите духовни богатства на България, която е оставил Учителя след себе си. Това капсуловане не Ви ли се струва, че противоречи на тази философия?
Елеазар Хараш: Значи, понеже те не са готови за Истината, щото ако я видят и се сблъскат с нея, няма да могат да оцелеят. И те са задържани, как да кажа като резерва, като изчакване... Да може, когато тя се яви, да може да оцелеят. Щото тя е нещо безпощадно. Там не може, там няма деветдесет и девет процента. Там е... Там трябва да си Цял.

Борислав Борисов: Според Вас, няма ли всеки един човек, независимо от степента на своето духовно, личностно развитие, право да пие от Извора, така да се каже?
Елеазар Хараш: Зависи как иска да пие, дали е достоен, щото може да посегне, може да няма мярката. А когато влезеш в Истината, тя ти дава мярка. Когато имаш мярката, няма проблем – всичко ти е дадено. Представи си, че ти е дадена много храна, а ти нямаш мярката, нали. Но ако ти си самият контрол над себе си, всичко е овладяно вече.

Борислав Борисов: Самият Учител дали би подкрепил такъв тип капсулованост?
Елеазар Хараш: Той не би го одобрил, обаче понеже знае, че Пътят е бавен и Духът трябва да се освободи от много минали прераждания, натрупвания, наслоения... Умът обременен, сърцето, волята в друга посока, умът в една... И затуй бавен е тоз процес на очистването, за да ти е позволено да тръгнеш така усилено към Духа, нали. Трябва да ти е позволено.

Борислав Борисов: От кого?
Елеазар Хараш: От Духа, от Бог. Ако Той не ти позволява да вървиш нагоре към Истината, значи Той те предпазва. Защото ти, ако се сблъскаш с нея, няма да оцелееш. Тя е страшно нещо, ако я видиш пряко.

Борислав Борисов: Възможно ли е тази Истина да е въпрос на гледна точка?
Елеазар Хараш: Не. Това е самият Бог в действие, това е така нареченото Самадхи, това е Прасветлина и трябва да си готов да се слееш с нея, да си я обичал, да си се подготвил, за да може при срещата да оцелееш. И после пък ставаш задължително скромен и смирен, защото тя е високата летва.

Борислав Борисов: Преди няколко години планетата ни и всички хора и нашите Души сме под влиянието на нови Космически сили от чисто физична, астрономична гледна точка. Какви са Ви очакванията на Вас, като човек, който се занимава с тези неща? Каква промяна да очакваме?
Елеазар Хараш: Човешкият път е много бавен и там за промяна е трудно да се говори, щото Учителят казва, че много хора са кандидати за животни. Други са кандидати за хора – ей така, смесено е. И малко са тези, които ще направят Скок, защото са се посяли в това, в Божественото. Те са Духове и Души, те не са умове и сърца. Те са Душа и Дух, не нисша душа... Има две Души: нисшата е смъртна, висшата... Висшата трябва да се освободи от всички окови, от желанията. Тя няма желания, тя има Любов, тя има Мъдрост. И това е трудното, и това е бавният процес. Така че, повечето хора ги чака разочарование, но пък в бъдеще ще имат шанс, щото изискванията на Истината са много високи. Там няма, няма компромиси.

Борислав Борисов: През последните години виждаме, че Европа, особено западните държави са в едно тотално духовно падение. Материалните желания, технологизирането на живота взема превес. Какво е мястото на България в този контекст? Как могат българите да намерят правилния Път към Истината?
Елеазар Хараш: Значи, първо, то не се отнася до България, а тези, които са паднали и имат проблеми със себе си, са около една трета, около двайсет милиарда. Въпросът е не само до България, а до определени хора, които са избрали твърдо Истината. Те са във всички народи ги има. Те са Търсачите на Истината, които умират за Истината; не – които я цитират. Които са готови да заложат живота си, те надрастват ума, надрастват сърцето, надрастват нисшата душа и влизат в Духа, в чистия Дух. Те са Търсачите, те са... И особено, когато им е позволено, те вече имат мярката за нещата, имат тънкостта, нали. Различават кое е Истина, кое е полуистина. Щото там стават големите...

Борислав Борисов: Кое човек трябва да слуша повече – интуицията си, сърцето си, разума си?
Елеазар Хараш: Значи, интуицията е по-дълбока от тез неща, които изреди. Интуицията слиза от Духа, влиза в Душата. По-надолу за нея материята е гъста. Даже Чистото Сърце... Чистото Сърце работи с, да кажем, чисти предчувствия. Разумът, той толкоз много трябва да се пречисти, но пак не е мярка, нали. Умът също. Интуицията е преведено – Вътрешният Бог. Тъй се превежда – Ин Тао, Вътрешният Бог. Тя е мярката, но тя трябва..., не трябва да се смесва с ума и неговите хитрости. Тя слиза от Духа. Когато човек се пречисти, тя слиза от Духа и предава правилно на Чистата Душа, Висшата. Душата пък предава на сърцето правилно. Такъв е Пътят.

Борислав Борисов: Тоест, да приемаме, че умът, като символ на интелекта, е по-скоро дяволската страна на живота?
Елеазар Хараш: Той е опасен, обаче ако бъде овладян, пречистен, той вече не може да пречи – става слуга. Целта е той да стане слуга, да не е господар на Духа и на Душата.

Борислав Борисов: Най-просто казано: Как?
Елеазар Хараш: Ами дълъг процес на пречистване, понеже той няма контрол. Това е, Учителят казва, това е падналият Сатана всъщност. И всички умствени игри, даже игри на духовност може да е – той може да играе всичко. Обаче, когато го пречистиш, той залязва и изчезва. Когато го овладееш. Той трябва да е овладян, да не му даваш да говори. Висшата Душа да говори, Любовта, Мъдростта да говори, Духът, но не и той. Ако той говори, той трупа точки и след време може да те отклони.

Борислав Борисов: Според Вас, как ще реагира широката общественост, не само в България, в глобален мащаб, след няколко години, когато официално се заговори и чрез доказателства, и документи за съществуването на извънземни цивилизации?
Елеазар Хараш: Значи извънземните, те винаги са съществували, но те не са човечета и такова... Това са Висши Същества, Ангелите даже са ниска степен – говорим за Серафими, говорим за Богове, говорим за Старци... Хората ще ги приемат постепенно, според това, доколко са изчистили съзнанието си. Ако съзнанието е много тренирано и пречистено, ще има правилна връзка с тях. А иначе ще има една въображаема връзка, която разваля всичко. Значи, човек почне ли да си въобразява, че е чист, че е добър, че е..., става опасно. И затова има една Школа на пречистване, освобождение от изкушенията, където Учителят ти позволява правилно да виждаш, да различаваш Ангел от дявол. Даже може да се обърка Ангел и дявол – знам и такива случаи. До такава степен, нали, мислят, че разбират, а тя разликата е голяма все пак.

Борислав Борисов: В края на 19 век в Европа идват Учители като Беинса Дуно, като..., личности като Айнщайн, Рудолф Щайнер, Морис Метерлинк. Изобщо едни години наистина на специални хора, които като че ли идват да помогнат за въздигането на човешкия Дух и познание. Задава ли се някакъв нов такъв цикъл в следващите години, или... как мислите?
Елеазар Хараш: Значи, Бог винаги изпраща свои напреднали, според Душите. Но помощта, тя ще дойде, когато човек направи личните си усилия в пречистването, за да може да получи. Защото Мъдрецът може да е до тебе и да не го познаеш. Може да ти е комшия, може да ти е съсед и да се разминавате. Но когато е дошъл часът, става сближаване отгоре и вече той става разбираем. И той ще ти каже нещата, които трябва да ти каже; иначе ще ги премълчи. Аз имам брат, който не знае с какво се занимавам – няма и да разбере. Туй между другото. Нямаме връзка – моите уважения, роден брат. Той не знае с какво се..., няма и да знае.

Борислав Борисов: Самото, Пътят за духовното и личностно израстване, как..., на модерния човек, как може да мине основно, чрез промяна в начина на хранене, спортуване, практикуване на медитации, йога, четене на книги. Каква е формулата, има ли формула?
Елеазар Хараш: Всички тези неща не помагат. Всички тез неща, които ти ги каза, те са външни. Мярката е победа на изкушенията. Човек, който се изкушава, Бог не може да живее в него и той не може... Няма значение, дали женски въпрос, дали с пари се изкушава, дали в професии, дали в нещо, в храни, в... Той трябва да надрастне изкушенията, за да... Много е трудно. Но това е мярката, за да ти е позволено да влизаш във Висши светове.

Борислав Борисов: В този контекст, не е ли същата логика и за всичките видове Духовни Учения? Човек да ги използва, като някакво стъпало за развитие, но в един определен момент да скъса с всички тях, и самият той да е пример и модел за такова развитие.
Елеазар Хараш: Да и ако се насочи цялостно към Истината, не донякъде, тогава вече той излиза от тоз кръг и спасява се. Тоест той вече е повикан, призован отгоре. Има право да практикува по-висши Истини и да ги научи, щото той е станал неспособен да злоупотребява, нали, което е много важно.

Борислав Борисов: Доколко сериозен е рискът на търсещите хора, които следват, учат едно или друго Духовно Учение и практики да станат зависими?
Елеазар Хараш: Значи, всички търсещи, които търсят с ума, ще се провалят. Значи умът не е търсачът. Висшата Душа в човека е Търсачът и Чистият Дух. Ако човек овладее ума си, умът става вече приятен слуга. Той не се меси в Божествените работи и в Духовните, и не може да се меси. Тогава вече Душата, която... Висшата Душа, тя обича Чистия Дух. В ума и сърцето тя е робиня. Обаче влезе ли в чистия Дух – това е царство. И тя се стреми нататъка, а Духът пък вече към самия Бог. Например Душата не може да живее в Безкрая. Тя може да живее във Вечността, тя не може да понесе Безкрая. Обаче, ако се съедини с човешкия Дух, тя може да издържи на Безкрая. И тогава вече става Единно Цяло и е позволено да влезе...

Борислав Борисов: Един последен въпрос. Какво казва Учителят и какво е Вашето виждане по въпроса за времето и пространството?
Елеазар Хараш: И времето не съществува, и пространството не съществува. Това, което съществува, е чистият Дух. Но понеже трудно се домогваме до него, щото въпросът е дали сме победили изкушенията. Те позволяват да виждаш в другия свят по правилния начин. Не да си въобразяваш, а да виждаш. Те са позволението.

Борислав Борисов: Ако времето и пространството не съществуват, ние къде сме?
Елеазар Хараш: Ние в момента сме в Духовния свят, зависи от съзнанието. Значи, ние сме тука, но не сме тука. Ако сме в ума, сме тука, ако сме в Душата, сме в Духовния свят, ако сме в Духа, сме в Божествения свят. Зависи, ние в момента сме Духове, ако го осъзнаваш. Не говорим, тя устата не може да говори и тялото. Това, което говори е Духът и Душата. А при умствения човек говори умът. Той си е тука, той е външен.

Борислав Борисов: В тази логика с един учен разговарях наскоро. И той каза, че като цяло, било то на нашата планета, изобщо в целия Космос, трябва да променим възгледа си, тоест да не гледаме на нещата чисто физически. Защото, ако щете и звездите, планетите, слънцата имат и друга форма.
Елеазар Хараш: Значи, тоз град го гледаме, мой любим град е, от тука съм – той не е реален, щото утре може да изчезне. Обаче Духът никога не може... Трябва да гледаме с гледната точка на Духа.

Борислав Борисов: Имат ли материалните обекти, говоря материалните, чисто материалните обекти, като планети и така нататък, според Вас и духовен елемент, съпътстващ физическите елементи?
Елеазар Хараш: Те са една подготовка, една така, една пътека, която... Значи Ал Халладж казва: Кое е важното, да кажем, по време на корабокрушение? Това, което можеш да вземеш със себе си. Какво можеш да вземеш със себе си? Духа си. Всичко друго... И ако ти осъзнаваш Духа си, ти си предварително спасен. Вече то земетресението, наводнението не важи за тебе. Но ако ти си ум, ти си останал там, в падението си. Трябва да станем Духове и Души, каквито сме, за да живеем правилно в тялото, в ума и сърцето и да ги ръководим. Не те да ни ръководят, щото сърцето е отражение на Душата, а умът е отражение на Духа. И можем да се спасим от ума и сърцето само ако ги пречистим. Тогава вече Душата и Духът явяват се и така освобождават ни. Разбираме ги, виждаме ги, живеем в тях.

Борислав Борисов: Благодаря Ви!
Елеазар Хараш: И аз!