Елеазар Хараш: Смъртта е сливане с очарованието на Свободата (ВИДЕО ИНТЕРВЮ + пълен текст)

Интервю с Елеазар Хараш по темата “Тайната на смъртта”

(11.11.2016 г.; Варна)

Здравейте господин Хараш! В днешното интервю темата е за смъртта, тайната на смъртта. Да започнем с този въпрос: Възприемането ни, като индивидуалности в този свят, въпросът за аза, той ли е разковничето в страха ни от смъртта? Загубата на аза, на собствената идентичност, всъщност след смъртта запазва ли се тази идентичност?

Елеазар Хараш: Първо, има индивидуалност, има и личност; има висше аз и нисше аз. Нисшето аз винаги ще умира, личността винаги ще умира. Туй е красивото на смъртта, че тя постоянно погребва егото, докато изчезне. Но някога трябва да изчезне и висшето аз и да отстъпи на Бога, даже и то. Човекът, като се слее с Бога и изчезне в Него, той си запазва висшето аз, но вече по един специален начин; по божия начин, а не по друг начин. И макар, че висшето аз е висока летва, дълбока вода е, но то, но в сравнение с Бога, то пак е нисше. Един човек с висше аз, ако мисли, че е всичко, може да изпъди Бога. И според атлантите, трябва да се спаси човек и колкото и да е напреднал, трябва да се спаси от своето високо аз, за да може да отстъпи на Орела, който е, който като го погълне, ще му даде вече не вечен живот, а безкраен живот.

Може би страхът, при хората от смъртта е във връзка с това, че се загубват връзките с роднини, с хората, които обичаме. Има едно чувство, един елемент на тъга, че всичко може просто да изчезне и никъде да не бъде запазено, било то в отвъдния свят, било то вътре в Бог. Има ли такава опасност?

Елеазар Хараш: Няма изчезване, има скриване. А, някой като умре, може да се скрие за дълго време. Но хората, които много се обичат и които много се мразят все ще се срещат в животите, защото силна омраза и силна Любов означава връзка. Безразличие означава: няма да се срещнат и в тоз живот и в другия. Тез, които много се обичат, продължават да се срещат и от всяко прераждане, ако са много близки растат към съвършенство. Пре-ра, преработват миналото си и връзката става, обаче ако са търсачи на Истината, нали щото... За другите пътя е дълъг, нали.

А самите прераждания имат ли край. И ако е така този край също е своеобразна смърт. Всичко изживяно в тези хиляди опитности запазва ли се под някаква форма на съзнание или изживявания?

Елеазар Хараш: Сега, първо преражданията имат край, когато човек постигне сливането си с Бога на високо ниво. Когато изчезне в Него, Той вече е постигнал единството. Тъй наречено условно: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец, щото за едно прераждане не може да постигнеш дълбоко сливане. Даже и светците го нямат. И тогава вече човек може доброволно да се оттегли, да прекъсне, щото е постигнал. Но може доброволно, ако реши и да слезе заради определени души или заради душите. Но той вече е свободен. И той, ако слиза, няма раждане, той слиза и се връща. Той е осъзнат дълбоко, както Лао Дзъ, нали. Той е слязъл и се... Той не живей, и на земята не живей в тоз свят. Той живее в Дао, той живее в Истината.

А това е свързано и със следващия ми въпрос. За някои хора не им е дадено сами да избират прераждането си, т. е. биват спущани. А за други е в техни ръце, т. е. те имат волята да изберат кога, къде и при какви условия да се прераждат. Така ли е?

Елеазар Хараш: Сега… много малко хора имат право да избират родители, където си искат, която държава искат. Това са много напреднали духовно, окултни, съкровени хора. Понеже те слизат не да, да живуркат, да правят нещо, или да са някакви музиканти или нещо. Те слизат за да служат на Бога. Имат право да си изберат даже и богати родители, ако искат, защото да не работят за едното оцеляване , а да си посветят живота на по-дълбоко нещо от оцеляването, което е служене, жертва нали и в тоз смисъл те имат свобода. Но това са много напреднали хора, които си избират родителите. А другите хора нищо не избират, където ги изпратят. А пък има и такива, които ги изпращат при определени родители. И те усещат, че тези родители са стари врагове от минали прераждания. Тогава става аборта, щото душата бяга, не иска да влезе в туй семейство. Но втория път я натикват отгоре щото тя има отношение от миналото да се разрешават и не може да избяга – затова е така.

Преди няколко дни аз сънувах един сън, който може би е свързан по някакъв начин с това интервю, че когато душите напускат телата, не само на хората, изобщо на живите същества на нашата планета, има някакви пазачи. Какви са тези пазачи, които пазят Душите? Има ли такива пазачи?

Елеазар Хараш: Пазачи има. Сега първо самата Душа и Духът на човека е пазач, в чистия смисъл – говорим за висшата Душа. Пазачи са ангел – хранителите. Някой път самата Душа играе такава роля на напреднала Душа ангел – хранител. Пазачи са всички невидими, които ни обичат – напреднали братя, духовни, мъдреци с които имаме... Обаче ние може да имаме и силни врагове. Затова е, после може би ще споменем, че много лошо е да убиеш да кажем затворник, който ти е голям враг, щото той става в другия свят развързан звяр. Говоря за враг, който е с много силна воля. Той така може да прониква в хората и да те гони и да те мрази чрез хората. Даже, даже Боре той може да влезе в змия и змията да те ухапе. И змиите някой път хапят човека под тайно човешко въздействие със силна воля. Туй не го виждат хората, но който обича невидимия свят повече от видимия и който се е посветил вижда тез неща ясно. Не ги казвам обикновено, ама така споделям ти.

Възможно ли е при напускането на Душата от тялото, тя да бъде, така да се каже, заграбена от външни висши същества. Защото има и такива теории.

Елеазар Хараш: Заграбена от висши или нисши?

Да, от невидимия свят същества, които обаче имат така не чисти намерения. Може ли да бъде завзета Душата?

Елеазар Хараш: Разбира се, - престъпници, алкохолици. Значи първо, те пият много, защото изостанали същества от другия свят, които не могат да пият там, щото там няма, няма хранопровод, няма... Те пият чрез него, карат го да пие и Учителят казва: Той плаща сметката, те пият. След време целта е те да му вземат енергията, щото те се хранят с енергия. И в тоз смисъл, те го ограбват. Но най-тежкото ограбване, така заради Истината, то донякъде е за премълчаване, ама хайде ще го кажем: Най-тежките хора, жестока работа е там даже, комбинацията между лъжец и насилник, който много лъже и насилва хората. Тогава е по-дълбоко от ограбване. Освен че го грабят, той често е забит в ковчега, не може да мърда. Затова растат нокти, коси, дълго... Той просто е тежка обречена…. Един от най тежките – по-тежко е от самоубийци. И там е тежко, и престъпници е тежко, но това е свръхтежко. Той е, той е връщат го в килията му, в тялото му, в затвора - тежка работа. По-хубаво е да не чуват такива хора, но от друга страна искам да го чуят, щото някои може да се откажат от лъжа и насилие, щото наистина, ако разберат какво ги очаква – тежка работа.

А според някои така мислители, човек оставя части от Душата си в най-съществените мигове по време на живота си. Наистина ли е така, Душата остава ли разделена на части, на порции в миговете на нашия живот. И преди смъртта ние да имаме задачата да съберем отново Душата си, за да може да напуснем света.

Елеазар Хараш: Значи който умее да се концентрира и да се събира, щото концентрация значи сгъстяване на Духа и на Душата. И той си припомня всички ценни неща. И спомня си и грешките, така тънки, дълбоки грешки, които е допуснал, за да може да не ги допуска после. Говорим за пробудения човек, нали. И в другия свят се събира той, за да обмисли всичко и да може другото прераждане да изхожда от тез грешки и от тез положителни неща и да си усилва, да си усилва пътя.

Има ли ситуации, в които; има ли ситуации, в които човек да не успее да събере Душата си и до какво води това?

Елеазар Хараш: Ами значи разсеяния човек е разпръсната Душа. Нисшият човек, нали той мисли за толкоз много неща, че умът му в една посока, сърцето във втора, волята в трета, Душата. И той не знае, и той в другия свят продължава да е разпръснат. И затова е хубаво да се тренира концентрация, за да може като имаш важен проблем да се събереш, да се концентрираш в Бога, нали. - много е важно. Туй съм го правил даже с часове, като упражнение – аз ти говоря практика, нали. Трябва да се събереш, да събереш... Примерно като съм имал тежки атаки, да ги наречем кметски сили, полицаи, държавна сигурност – правил съм по 11 часа концентрации. И само, и аз никога не се боря с тях и никога не ги мразя, никога не ги критикувам. „Господи, покажи им правдата!“ – нищо друго не искам. И да не ти казвам какви неща се случват, нали защото....

Как е най-добре да умре човек: внезапно, в сън или в насочената мисъл за нещо?

Елеазар Хараш: Сега първо най-хубаво е да умре, казва се на японски кан-нагара, да е влязъл в потока на Бога. Значи там вече си в лекотата, в осъзнаването, в единството, и смъртта има нещо красиво, приятно, така вглъбено. Има друг красив начин, който хората не го разбират. Когато човек живее към края, последните години много мъчително и Бог може да го вземе, обаче две, три години той не може да ходи, не може да говори – тежко положение. Познавам такива, наблюдавах един път в един старчески дом около 61 човека с увреждания, без крака. Спомням си там, че там подарих им десетина чувала книги, щото те забравят тялото като четат и много се радваха така. И те е хубаво да живеят мъчително няколко години, за да обещаят на Бога, че в другия живот и то продължително да обещаят, че както и майка ми, че ще си посвети живота на Бога, ще стане монахиня, че няма вече да е глухоняма. Тя вярваше и така узряваше, щото ако умре за кратко време, тя няма да може да натрупа туй желание за Бога. И много е красиво туй мъчително. Накрая тя умря с молитва, в сън, спокойно, приятно – знаеше че ще умре, красива работа. Искам да ти кажа, различен подход има към това, различни гледни точки и те са... Да, да почваме.

Сега, преди да започна тайните на смъртта, искам да ти кажа нещо, което е дълбока Истина. Значи ние сме безсмъртни и нищо не може да направим по въпроса, ама нищо! То е предре... край! Свършен факт, при свършен факт, нали. Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме духове. Ние не сме умове, не сме сърца, ние сме духове. Ние сме дори Боре, преди безсмъртието. То е дошло много късно. Още по-късно е дошла смъртта, нали. Туй означава, ние сме духове, ние сме древни. Много древни сме, въпросът е дали го осъзнаваме, нали. Ние даже не сме от миналото, ние сме от Древността. Но така, главните неща, които ще ти кажа, са пак по Учителя, щото Той е моята мярка. И това е мярка, която е по-дълбока от света, от Вселената и от отвъдния свят. И затова тръгвам с Него , защото…

Учителят казва: Човек живее именно след смъртта. Значи преди бях ти казал, че думата умира означава У мира – отиваш в света на мира. Животът не умира, но временно спира своята дейност и се пренася на друго съзнание. Тоест, когато времето на човека изтекло, той е посял в предните си, колко ще живее, ако е направил някои големи бели, престъпления, глупости. Освен това, той умира, защото развитието му е изтекло. Той вече няма условия за развитие. Те даже между другото и затуй някои хора се развеждат, защото между тях няма развитие вече и търсят друг човек. Сега някои го наричат изневяра, такова, но той търси някакво друго развитие. Но има едно неразбиране, щото човек, който обича Бога, той се развива при всички условия и няма такъв момент, нали? Смъртта, казва Учителя е освобождаване от човешката природа, от егото, най-вече от егото.

Какво е положението на умрелите? Учителят казва: Няма умрели, умрелите са живи. Задгробният живот не е живот на умрелите. Това е живот на свободата, но тука вече въпросът е, ако го тълкуваме, е относителен. Защото свободата на алкохолика, на престъпника, той пак е затворен в другия свят, нали и относителна свобода. Сега там не можеш да го убиеш, щото той няма физическо тяло. Но може да го нападат кошмари, както по време на сън. И той преживява едни напрежения, едни такива тежки състояния. Те не може да му навредят, но тормоз има. Което означава, че той не е свободен.Смъртта е един начин на пречистване на всички стари разбирания, с които ние трябва да ликвидираме. Живот след гроба няма, защото гроб няма. Хората ходят на гроба. Умрелите влизат в съзнанието на човека. Някои казват: Умрелите не говорят и не пишат писма. Учителят казва: Всеки ден пишат писма. Тоест влизат в съзнанието на човека; те не го пишат на ръка, защото то няма нужда. Те влизат в съзнанието, и аз знам хора, които не вярваха, като умря – мой познат учител. Като умря тя казва: Аз не вярвам в задгробния живот. Обаче някакви важни документи се губеха. И след време той влезе в главата и, каза къде са документите, тя ги откри. И тя дойде и каза: Ела, имаме да говорим, да ти разкажа нали че вече вярвам, нали. Както виждаш... Значи умрелите могат много да помагат, после ще говорим. Могат много да пречат, ако имат много силна воля и ако те мразят много.

Значи тогава могат, има такъв случай в Германия. Бащата вика духове, медиумизма е много опасен! Трябва да си много пречистен, за да не станат бели. И тогава даже рядко разговаряш с умрели. Знаеш точно какво да разбереш, какво да не разбереш. Но само да ти кажа: Той го призовава умрелия, умрелия идва при бащата. И говорят си нещо и после той не може да го изпъди, щото оня има силна воля. Първо полудява бащата, верижно полудяват още десет човека, негови близки и роднини – близките му. Щото той не може да го изпъди, оня е с по-силна воля. Искам да ти кажа колко е опасно за земните хора, които не са победили изкушенията, нали. Чистият може да призове Бога и да го изпъди с лекота. Призоваваш Бога, явява се силата, не енергията, силата и няма избор. Обаче обикновеният човек е, най-хубаво е да не пипа тез дълбоки въпроси, докато не се пречисти на едно много дълбоко духовно ниво. Не да постигне абсолютна чистота, защото то е много специално нещо. Става въпрос за духовна чистота.

Така, сега…, казва Учителят, вие мислите, че живеете. Това е под въпрос. Значи много живи има, които са умрели. Хората на лъжата, на омразата, на насилието. Те се движат и хората мислят, че като се движи, той живее. Един будист в медитация може да кажеш: Тоз нищо не прави, той е умрял. Нищо подобно – той е жив, онез са умрели, само че те се разхождат. И пълно е с умрели в тоз свят. Освен туй, че самите те са умрели, влизат и умрели в тях. И дълга история.

А самото мислене за починалите, най-вече за близки, то по какъв начин влияе на тях, на техните души, и на нас самите, самото мислене за тях.

Елеазар Хараш: Когато мислиш с хубаво, дълбоко чувство към умрелия, който си го обичал да кажем, дълбокото чувство, казва Учителя е винаги вярно. Второ, то е голяма стихия на природата, дълбокото чисто чувство, любящото без примеси. И тогава ти помагаш много, но ти помагаш така и на живия. И представи си, че имаш приятел в Египет. Ако ти го обичаш и ако вие се обичате, ти реално му изпращаш, щото Любовта е реална сила. Тя за нея време няма, разстояние няма. Изпращаш му таз сила и той расте. Представи си, Боре, двама човека ръка за ръка, обаче имат различни цели в живота, различни пътеки, различна духовност. Те са ръка за ръка, но са на голямо разстояние. Нищо общо нямат. Те и след време ще се разделят, ще се разделят, като отидат и в другия свят. И няма да се търсят повече, щото тайните им намерения, пътеките им са различни. Те нямат единство, имат различни пътища, нали.

Така. За човекът, който е свързан с Бога, смърт няма и сега, и после, и въобще няма смърт. Той слиза, заминава, пак се връща, той е осъзнат. Но обикновените хора, които са загубили част от съзнанието си още в Атлантида. Тука се сещам, атлантите казват, ще говорим за тях, аз сега подготвям едни лекции за атланското мислене: Хората умират, защото не познават Истината. Понеже нямат пълно съзнание за нея, те говорят, но винаги изпускат думи, не знаят какво искат да кажат. Като говорят правилно, много от хората, забележи, пак грешат, щото той не го е преживял. Цитира нещо, той не е преживял – означава че той пак е извън Истината. И въобще атланското мислене е нещо страхотно. Само да ти загатна какво казват атлантите за думата пътешествие. Хората пътешестват по света и мислят, че е пътешествие – нищо подобно. Думата пътешествие означава да тръгнеш от обикновения човек в себе си и да стигнеш до посветения човек в себе си. По друг начин казано: да тръгнеш от периферията и да стигнеш до центъра си. Това е пътешествие, всичко друго е някакви разходки. Страшно мислене, атланското мислене. Ще говорим за него, то ние предния път само това е предговор, въведение. Така.

Без тяло, казва Учителят може да се живее, както може да излезеш от свойта къща. Учителят казва: аз като изляза от къщата си умрял ли съм? Нали, смешно. То е ... нали. Дадена е власт на нечестивите да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора. Те имат право да обират (убиват) само зли хора и само изостанали в развитието, които са засякли. Първо, голяма илюзия е, когато убиеца мисли, че е убил. Духът и душата ти не можеш да ги убиеш никога, каквото и да направиш. Никаква бомба не важи там. Все едно да убиеш вятъра. Те толтеките наричат Духа Свободен вятър, между другото. Еекатъл означава Свободен вятър. Не можеш, все едно да се бориш с водата. Какво ще направиш на водата, какво ще направиш на Духа, какво ще направиш на слънцето, нали? Смъртта освобождава праведния, но не освобождава грешния. Той влиза от един затвор в друг, от една килия в друга. Той влиза в астралния свят, а не в духовния свят. И чака да се прероди. Но може да има 2000 години, казва Учителя, родители които не го искат и не искат да го приемат. Може да престои, обикновеното прераждане е на 45 години. Може да се случи, може да се случи, Боре и на шест месеца. Може да се случи и на три месеца, когато има условия, когато бързо трябва да се роди да изкупи и когато пак да попадне при близки хора. Да..?

А в случай, че имаме наши починали близки и те се преродят преди нашата собствена смърт, означава ли това, че ние няма да се срещнем?

Елеазар Хараш: Аз знам такива хора. На една позната, синчето и беше много тихичко, но беше наркоман. И така тихо си замина. После се прероди в дъщеря й. И сега го познавам момчето. Но те не трябва да знаят. И аз не съм им казал, няма да им кажа. Той не трябва да знае, че е бил наркоман. То за това се заличава на обикновените хора миналите прераждания, за да не тръгне пак по този път. Бог му дава нов шанс, чист лист, отново е дете, приятно момче, забравих му името. Но след време той, ако не търси Бога и Истината, пак ще се върне към подобни неща. Но това е Величието на Бога, Той е Любов и му дава нов шанс. Защото ако той продължеше така да живее дълго време, щеше да натрупа тежки състояния, тежки мисли. И хората не ги различават такива, не ги виждат. Даже някои ще кажат: Какви неща говори тоз човек, той е... Те тез, които не виждат в Невидимия свят, ще кажат, могат да ме изкарат луд. Аз ще им се радвам нали щото. Аз няма да му разправям, на всеки човек да му разправям Истината. То даже е забранено.

Но основното нещо, което вълнува хората е дали с хората, които обичат най-вече, ще бъдат отново заедно някога?

Елеазар Хараш: Значи всички, които се обичат по един по-духовен начин, винаги ще се срещат, винаги ще продължават отношенията си на все по-високо ниво. Условието е първо да обичат Бога и после Той ще бъде третият между тях. И той ще се развива и таз Любов ще расте. От пре-ра, да преработиш миналото си от прераждане в прераждане към все по-високо съвършенство, докато се слеят все повече с Бога. Неосъзнатите, има такива хора, които пак са заедно. Не могат да се търпят, мразят се, бият се почти през ден. Обаче не могат да се разделят, щото кармата не дава. Те са събрани стари врагове да си разрешат миналите животи. Обаче няма…, понеже няма Любов, хем се обичат, хем се мразят, хем се карат, хем не могат един без друг, знам такъв случай. Мъжът и почина, тя не можеше да живее с него, не може и без него. После идва да ме пита: Какво да правя? Какъв съвет ще дадеш на такъв човек? Както и да е.

А остава ли някъде нещо, може би най-същественото, което е било между хората в отделните им прераждания и животи? Съхранява ли се то някъде?

Елеазар Хараш: Значи в скритата монада, тайния атом в душата, където всичко е концентрирано, човек си носи там всички способности и качества. И там най-съкровените мигове, които са направили реалната връзка, кармичната връзка, продължението на старите отношения. Щото знаеш ли какво се случва, когато... Значи човек не може да си избира Боре приятели и казва: Тоз ще ми е приятел, тоз ще ми е жена, тоз ще ми е близък – няма такова нещо. Всичко е посято от миналото. Какво правят ангелите? Те влизат в хората, които имат карма – Бог позволява. Ангелите на съдбата влизат в хората и те се влюбват. И жената казва: Това е моя човек. Кармата иска без да се срещнат пак. И той казва: Много е красива, много е приятна. Учителя обяснява: Ангелите си изпълняват... И докато ангелите са вътре, той казва: Не мога да живея без нея. Когато ангелите излязат и минат една, две години, човекът казва: Туй е дявол, ще те... Обаче, ако се развиват духовно, честно, ако обичат Истината, щото при една духовна Любов, с всеки изминат ден става все по-хубаво. А там участва Бог, участва развитието, те са си посветили живота на Бога. И наистина такава душа, ти живееш с Бог в нея. И всеки ден става все по-хубав, защото връзката е духовна, съкровена, божествена или има и още едни по-високи връзки, да не говорим за тях.

И в ядрото на тази монада, всъщност се запазват най-съкровените, най-чистите и висши изживявания?

Елеазар Хараш: Всичко най-висше остава там като архива, никой не може да посегне.

От отделните прераждания..?

Елеазар Хараш: Да, обаче в следващия живот, ако човек тръгне по кривия път, неправилно, лъжата, насилието, измамата. Особено лъжата и насилието, там е... Тез неща остават замразени, Боре. Те не са, няма...

А Бог ли има единствен достъп до тях?

Елеазар Хараш: Ами човек, ако обича Истината, Бог постепенно ще му разкрие. Защото дарби, човек може да развие много силни дарби. Ако той няма особена Любов към Истината и към Бога, атлантите казват: Тези дарби са голямо зло.Човекът ще стане авторитет, ще злоупотреби, той няма да има високата честота на чистата духовна Мъдрост. И тез дарби са нещо като погребение. Те дарбите влизат в съществата, вселяват се и служат на Бога, те искат да служат на Бога. Но човек, който няма много висок морал, това е провал. И почти всички хора даровити са, някой път ще ти обясня, много зле като развитие. Те изглеждат гениални, примерно в тоз свят им се покланят. Казват: Айнщайн е голяма работа. Айнщайн като отиде в другия свят при Боговете, при Духовете, при Ангелите той даже не става за общ работник, може да носи само вода – носач. Не, не много е зле, мога да ти разкажа много неща, но... така.

Да живее човек или да умре, това не зависи от него, казва Учителя. Цял колектив решава този въпрос. Последната дума е на Бога и ако Бог даде съгласието си, тогава се изпълнява присъдата. И ангелите на съдбата устройват как да стане точно. Смъртта е резултат на неправилното приложение на Любовта. Отново думи на Учителя, златни думи, за който ги разбере. Сега виж какво казва: Нашите хубави мисли за заминалите хора, това е храна за тях, и молитвите. Това е енергия, ти му изпращаш енергия в подсъзнанието, в касата. Както в тоз свят на един, на любим човек му събираш пари. Даваш му пари малко по малко в касичката и го подхранваш да си купи разумни неща, ако .... В другия свят енергията е касата. Пълниш и това е, това помага; все едно умрелия, ти ...Душата е жива. Ти помагаш на живата Душа и натрупани мисли. И Бог ще реши кога да я видоизмени и да и покаже правия Път в другия свят.

А един такъв уточняващ въпрос: Ако наш близък е починал примерно преди двайсет години, ние изпращаме мисли към неговата Душа. Междувременно на него му е било отредено да се прероди, той вече е прероден. Всъщност тези мисли къде отиват, ако той се е преродил..?

Елеазар Хараш: Те са натрупани в Душата му, той си ги носи със себе си.

В централната…?

Елеазар Хараш: Точно така. Но дали ще ги разгърне, пак зависи от така наречено Маат – Правилността. Ако той влезе в правилността, в Истината, в Истинността, тез неща постепенно се събуждат, както Слънцето не изгрява изведнъж, постепенно. Той почва да ги осъзнава, нали и при Любов към Бога, той вече, те се събуждат и те ще служат на Бога.

А добре, ако Душата на отдавна починалия вече се е реинкарнирала в ново тяло, при нови условия, то всъщност остава част от тази Душа и в невидимия свят ли?

Елеазар Хараш: Сега има два момента, виж каква е Истината. Първо, когато човек умре, той остава със същия характер горе без тяло. И обработва натрупаните си опити от, от преживявания, от събития – той там ги асимилира. Там няма такова развитие, както тука на земята. Значи Учителят казва, че в тоз свят една грешка може да я оправиш за двайсет години – тежък навик. В другия свят отнема двеста години, нали освен, ако си много развит нали и по някаква причина си отишъл, но тука е мястото, където да се събереш и да се освободиш от ... Даден ти е шанс. Но исках да ти кажа, че част от душата му тя вече е в тялото, обаче не цялата. – Защо? Кога белега е, че цялата Душа е в тялото? Ако той има изключително силен и могъщ стремеж към Бога. Това е белег, стремежът е Душата, вдъхновението е от Духа. Аз обясних преди: амбицията е ума, то е беля; копнежът е сърцето, донякъде е хубаво, донякъде е приятно, нали. Силният стремеж, казват атлантите може да пробие Вселената. Той е много силно нещо – тогава Душата действа, Висшата Душа.

Преди малко дадохте пример, че човек, Душата му като излезе е все едно да си излязъл от къщата, и нали продължаваш да живееш. Обаче ...

Елеазар Хараш: Влизаш и излизаш, в къщата влизаш.

...възможно ли е, възможно ли е Душата да живее едновременно в много къщи, в паралелни светове, така да се каже? И по този начин да е едно наистина предизвикателство човек да събира отделните си души от различните места, където съществува. Изобщо подкрепяте ли тази теория?

Елеазар Хараш: Сега ще ти кажа. Значи няма теории тука. С теории се занимават знаеш кои…

Просто импровизирах с въпроса, това ми дойде като мисъл.

Елеазар Хараш: Да. В истинското знание няма теории, туй исках да ти кажа. Значи, Висшата Душа в човека е нещо много широко, много просторно, много дълбоко. Тя може да влиза в много души. Всички души, които обичаме, са част от таз наша висша Душа. Като умре близък човек, част от нашата Душа е. И ние може да влизаме да помагаме. Може да влизаме в себе си, може да влизаме в него, може да влизаме във великата Душа на Бога, която пък обхвата там е, нали толкоз е дълбок, че чак Боговете се смайват, нали. Боговете още не знаят още напълно тайната на Душата. Да не говорим за ангелите. Другият път, като ще говорим там имаме за жената, мъжа, отношенията – ще видиш какви неща и Боговете не знаят. Какво велико нещо е жената, такава мистерия. Мъдреците, посветените не я знаят дълбоко, обикновените хора хабер нямат, Боговете не я знаят напълно. Но ще говорим.

Да приемем ли, че след смъртта на наш близък, до известна степен той раздава част от душата си на близките?

Елеазар Хараш: С всички, които е свързан, той ги подкрепя, както в тоз свят, така и в другия, щото той е свободна душа, свободен вятър. Той не е ограничен. Той и в тоз свят е свободен. Той може да помага и на живи и на умрели. Нали, въпроса е кой колко е жив, колко е умрял – въпрос на осъзнаване. Ти ако си осъзнат, ти общуваш с умрелите естествено. Но осъзнаването, пълното осъзнаване, то е свръхсъзнание, то е Духа. Сега, умрелите не само живеят, но те живеят много по-интензивно, отколкото по-рано. И те имат големи възможности или да помагат, казва Учителя, или много да пакостят. Ако те са били ваши големи врагове, значи той е много по-хубаво да е в затвора. Там не може да ти направи голяма беля, щото той му е тясно. Хем е в килия външно, хем е в своята килия, в тялото. И хем няма простор, щото той не е осъзнат да пътува в други светове. Частично може да излиза, но той.... Но ако той бъде убит, както ти казах, той може да стане освободен звяр, ако, ако е с тежка воля, мрачна. Тогава може да направи, както ти казах големи. Той може да влезе в куче, да направи кучето бясно. Кучето може да не иска, но силната воля.... И само и само да ухапе човека, да го, да си изрази омразата по много начини. Може да влиза в хора, които въобще не ги познаваш и оня действа като враг. Но ако имаш силна концентрация и молитва, ще дойде до тебе и ще избяга.

А за душите на починалите времето по различен начин ли тече?

Елеазар Хараш: Значи там време няма, защото няма го ума. Умът е сътворението, времето, илюзията. Там умът е отстранен. Той даже по време на сън е отстранен, защото сънят е, ааа, частична смърт. И затуй много е хубаво да се помага на хора, които ..., твой близък син, който искаш много да му помогнеш, има някакви проблеми. Когато спи, когато е заспал, понеже умът го няма, той е, умът пречи на възприемането, той е противоречие. И когато му изпращаш мисли: Ще успееш сине, ще оздравееш, ще намериш пътя в живота си. Една майка й казах, и тя така прави и той, промени се много момчето и сега стана един работник. Щото по време на сън Душата възприема и той става вдъхновен. Не знае откъде му е дошло съвета, но тя много си го обичаше и естествено – майка да обича детето си. Така.

Ако в този свят не си имал любов към Истината, в онзи свят ще бъдеш затворен. Ако Любовта е само до гроба, това показва слабост на характера. Ако ти не можеш да обичаш един човек след гроба, нали.... Когато смъртта действа, няма случайност. Значи раждането и смъртта се ръководят от Бога и от ангелите на съдбата съвместно. Няма, случайностите са предопределени. Няма такова нещо като случайност. Човекът умира, не като отиде още в другия свят, а като греши и лъже в този свят. Както ти казах, той се движи, хората мислят, че той е умрял. Преди време казах, на един, понеже голяма лъжа, аз пак го обичам тайно, като нямам омраза, но ... А ти знаеш ли, викам, че си от умрелите? Той така ма гледа, нали. Не знам, каза, нали. Викам: Мога да ти обясня, че си умрял, но няма да ти обяснявам. Ти си живееш като, ти живееш, но ти си умрял. След време, като отидеш, ще разбереш, но ... Той не може да разбере, нали щото той се движи и мисли, че движението е живот. Покоят е живот, Дълбините са живот, Любовта е живот – както и да е. Това са елементарни, в окултната наука са... Нали, казва: Ако убиеш врагът си, това не означава да си се освободил от него. Той може да ти се качи на главата по десетки начини.

Който живее в Бога, той заминава точно навреме, и той не умира, а заминава. Заминава осъзнато, взима си сбогом с близките хора. Има такива ученици на Учителя, има такива дзен Учители и будисти. Прощават се с близките си и след половин час навлизат в медитация и наистина заминават. И е естествено, красиво. Нали някой път, Учителят е казал на един ученик, точно кога ще умре. Стегна си багажа, даже влязъл в ковчега и след малко умира, но не искал да го казва на други, защото пак не е правилно. Умрял е ученикът, заминал е нали, както по правилата. Други са го питали, казал: Не. Има изключения – иска да даде пример, нали. Който не живее по Бога, заминава преждевременно. И Учителят, казва: В този свят мога да се усъмня по-лесно, отколкото в онзи другия свят. Другият свят е по-реален от физическия свят. Ние, Боре мислим, че това е Реалността, нали. И казва: Тоз град, тез хора утре могат да изчезнат. Това, което не изчезва, то е реално. Духът никога не изчезва. И ако познаваш Духа, както ти казах, : Ти, ние сме безсмъртни, нищо не може.... Ние не можем да изчезнем и да искаме. Не могат, никой не може да ни убие. Обаче тоз, който убива, той мисли, че е убил. Голяма илюзия, но той си е направил карма. Или пък е убил, щото бил убит от предния живот. Разрешил е, изравнил е правдата. И затуй невидимата полиция, ангелите на съдбата, не позволяват тоз убиец да бъде открит, понеже правдата е изравнена. И таз невидима полиция и те казват: Няма правда. Земните хора, те за тях все ще има. Те и правда да има, те пак няма да я разберат, щото ... На всяка крачка има правда. След време може да говорим за Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата по Учителя, по дълбоките закони. Щото земния човек, той и да види правдата, не може да я види. Не може да я осмисли, той няма...

А то така се оказва в това интервю до момента, че си говорим за смъртта, а всъщност най-често употребяваната дума в този разговор за смъртта е Любовта. Какво става с Любовта при смъртта?

Елеазар Хараш: Значи духовната Любов, съкровената Любов, Божествената Любов, има три степени по-високи, да не говорим за тях, тя е недокосната от нищо. Значи тя и като умре живее, и като живее живее. Тя всякога е живот, щото Любовта, Любовта дава живота. Нали знанието няма живот, знаещите хора .... Голямото бедствие в тоз свят са знаещите хора, учените хора, казва Учителя. И щото те са..., те не са Любов, те не са Мъдрост – те са знаещи хора. И познавам много знаещи хора, които иначе претенции има, нали. Ако му ги обясня ще стане лошо, ако не му ги обясня, пак е лошо. Но някъде... Сега имам такива хора, които... Има такива знаещи, които ги така... стана хубава връзка. Те са от Академия на науките, идваха на лекциите ми, така ядрен физик, много хубаво момче. Той разбра Мъдростта на Учителя. Другата жената, от много години, хубава Душа, красива Душа, идва на лекциите - тя също разбра. Обикна молитвите, обикна Истинолюбието. Това са хора, които надраснаха туй елементарно знание. Академия на науките, то е необятно невежество. Те го знаят, те ми го казаха. Не, не то е, не вечно, по-скоро вечно, но не безкрайно – да се уточня, нали. Но те разбраха и се спасиха от тоз капан. И той единия, той ми каза: Ако знаеш какво его, не мога да търпя повече да работя тука. Даже ма пита: Кажи ми, само на тебе вярвам, казва, да напусна ли, щото то е такива хора, нали. И той, знаеш ли какво му казах аз Боре. Много приятно момче, наистина даже мисля, че и той се казва Борко, адаш ти е, няма значение, забравих му името, ма май така се казаваше. Каза: Кажи ми честно, не мога с тез хора повече, да напусна ли академията и какво да правя? Казах му едно две изречения: Ти за кой искаш да живееш? Като, като умреш къде искаш да отидеш; при академията или при Учителя? Веднага разбра разликата. Че ти ако живееш за обществото, Христос ако живееше за обществото ще отиде при обществото – от туй по-голямо наказание няма. Той живее за Бога, не за обществото. Той първо служи на Бога. Атлантите, те не са същества на народа, на обществото. Те са същества на Истината. И по тоз начин те помагат на народа правилно. Разбираш ли мярката? Те първо са в Бога – разбра какво исках да ти кажа. Така.

Умрелите, казва Учителят, влизат в живите така лесно, както вятърът влиза. Сега дали ще осъзнаеш... Аз съм имал случай, на една майка и казах в стаята; сина й беше са самоубил, понеже не ме послуша там. Както и да е така имаше много приятно момче, но имаше голямо его. Така изглежда християнин, така почти като Христос, като излъчване. Вътрешно аз видях, че е пукната стомна, но го обичах като, така като момче, като приятел. И той ми се довери. Казах му пред туй; като върви по улиците мисли, че всички него гледат. Викам, първо не те гледат всички, щото някой си имат такива проблеми. Второ няма, и като те гледат може да не те виждат. Трето, щото зависи за какво мисли човек. И трето, туй не трябва да те вълнува и... Много неща му казах, но след време той се удави с тежести. На тринайстия ден го откриха, както и да е. И майка му вярваше в прераждането, после отиде в църквите, взе да не вярва в прераждането, то.... както и да е. Един път бяхме в стаята и викам: В момента той е тука до завесата. Виждаш ли го? Не, каза. Там е, е къде е. Той наистина беше там и искаше да я успокои, но тя дълги години нямаше успокояване, както и да е. Те умрелите хора, те абе той и като види факт или нещо явно, той пак не може да го разбере. Да не говорим за духовните факти. Така е устроен земния човек, той наистина не вижда. Гледа упорито, даже може, ще кажеш, че наистина вижда, но той не може да различава. Нали, различаването е вече, то е духовност, нали. На най-ниската степен е духовност.

Пълно ли е, пълно ли е в момента тук в това помещение с духове?

Елеазар Хараш: Винаги има, винаги има същества. Учителя казва на една от лекциите. Питали са го, имал ли е, познавал ли е Щайнер така отблизо, Сведенборг. Той казва: Те постоянно присъстват на лекциите. Защо? Защото Щайнер и Сведенборг, Щайнер много неща знае, много неща хабер няма, макар че е Мъдрец и Посветен. Той казва: Той е преродения Питагор, знае много неща. Това е Посветен, но това не означава, че знае дълбоки тънкости, но да не се спирам на тоз въпрос. Учителят казва: Той присъства. Защо? Защото Учителят, той се възхищава на Учителя, че Учителят говори дълбоки небесни неща, казани много просто. А той някой път пише цели книги и страници, говори, говори. И аз му викам: Бе човек, кажи едно изречение Мъдрост, не информация. Пак го обичам, обичам го, ценя го. Сведенборг общува с ангели, с напреднали същества, с архангели. Пише дълбоки книги, тълкува дълбоко Библията, много дълбоко. Но той някой път, Боре, бърка възвишените неща и виденията с а ... Мисли, че някой път му ги е казал Архангел, а това е неговата Душа. И някой път бърка висши неща, не може да ги различи. Даже пророк Исая има грешка в едно от виденията. Казва, че ангел огнен му е проговорил, а то е серафим. И това го казва истински мъдрец, Дионисий Ареопагит, който различава нещата. Искам да ти кажа, има много степени на Мъдрост, много степени. Аз проучвам към 800 Мъдреци и Учители и такива разлики има, че даже има Мъдреци, които не са в правия път. Ако трябва след време, но даден им кредит да помагат на хората, щото имат Любов към хората, имат някакво смирение. И Бог им е дал да помагат, избрал ги е щото намерението им е много сърдечно, чисто е. Както и да е, но туй са други ..., така.

Значи, умрелите влизат в живите. Някои от вашите скърби и страдания се дължат на умрелите. Значи, ако влязат много умрели и отчаяни в тебе, понеже имат връзка с тебе, обичали са те, и човек може да се натовари, и да почне да иска да.... Може да влязат, като дълбоко отчаяние. Ти мислиш, че отчаянието е твое. И то е тежко. Да.

А психичните заболявания, свързани ли са с влизането на тези духове?

Елеазар Хараш: Значи всички психични заболявания, никакви лекарства не помагат, защото това са Духове. Колкото повече лекарства по-лошо. Колкото повече моливи, пречистване на живота и по-такива лекарства – билки. Има много красиви билки, има много чисти билки, туй е друга дълга тема. Те могат да облекчат човека, но човекът все пак трябва да има някакво отношение към Истината. Ние сме отказвали някои наркомани от пътя. На други не можахме да помогнем, щото зависи как идва, какво ме пита, как ме пита.

В един от предните разговори споменахте, че постоянно в човек вътре се бият различни Духове. Едни влизат, побеждават други, други излизат и т. н. А това духове на починали ли са или друг тип същества?

Елеазар Хараш: Значи те може да са на живи от тоз свят, които се излъчват и имат връзка с тоз човек и му влизат в съзнанието. Както примерно ти мислиш много за някой човек, който ти е комшия, той или за много за някой умрял. И казваш: Сънувах един умрял.То не е сънуване. То е среща там на душите. Ние го наричаме сънуване щото...

На практика човешкото тяло и Душата са терен на една борба..?

Елеазар Хараш: Точно така Боре. Значи първо влизат много умрели, които самите умрели са тежки същества, тежки болести. Някои от тях носят неизлечимото и го предават на сроден човек. И някой път ти говориш с човека. И ако си буден ще видиш, че ти говориш с Дух, който се е настанил в него. И самата болест е жива и тя говори с тебе. И той казва: Аз не искам да ме лекуваш. Човешката Душа, ако е разумна, тя иска. Но тоз човек се е настанил. Казва: Какво ще ми говориш! Аз, казва искам да съм болен – има и такива; искам да съм нервен, нали щото той не е осъзнат. И ти говориш с болестта, която не иска да се махне. Но нека тоз човек да обикне Истината и Бога и тогава ние се обединяваме с молитви, да не ти говоря за тайни молитви. И тогава тоз.., болестта, таз жива тежка болест, живо съзнание. Той ще бяга като луд. Ще каже: Защо ме изгониха. Обаче трябва да има насреща едно желание за чистота, едно желание за промяна.

Значи Учителят казва: Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, се превръща в животно. По-точно има два момента: единият се преражда в животно, щото посегнал на дара на живота. Животът ти е даден да се развиваш, как ще посягаш. Второ, малко по-хубав вариант, пак тежък – преражда се изроден. Нали изкривен, изкривена уста, означава изкривена, изкривена Любов. Изкривена брада означава изкривена воля. Погрешни уши изкривени, означава ... слуха нали – дълга история, нали. Много варианти има, но става въпрос, че посегнал си и вече трябва да изплатиш, нали. Този, който ... Всъщност човек живее в съзнанието си, а не в тялото си. Но изкривеното съзнание живее в изкривено ..., в изкривен..., изкривено пътуване, изкривено мислене. Има такива на земята, които не го искат, на Небето не го приемат. Такъв човек значи земята не го иска, и Небето не го иска. И Учителят казва: Той обаче трябва да умре. Къде отива? И казва Учителя: Виси като, много смешно е то.

А това ли са призраците? Това ли са призраците?

Елеазар Хараш: Много смешно е то. Не като удавник. Да призрачните. Той значи нито е в рая, нито е в духовния свят, нито е на земята. Виси във въздуха и нещо жалко е, щото никой не го иска. И в тоя свят има такива хора. Нали където и да отиде не е желан, щото той, подхода му изпъжда хората. Той няма подход всъщност, нали но начина му, нали. А, тежко е положението, казва Учителя, на такъв човек, който никъде не е, нали. Нашите тела, казва Учителя, това са гробищата, с които ние сме свързани. Мъчим се, живеем в тях, пъшкаш някой път, щото си в килията и казваш, нали: Има ли друг свят, нали? То има, ама дали; в кой свят ще отидеш? В онзи свят нито мъже, нито жени има. Само души, там пол няма, нали. По скоро ще се усъмня, казва Учителя, в съществуването на хората, които ни окръжават, отколкото в съществуването на Бога и в другия свят, нали. Но понеже тука илюзията е силна и ти мислиш, че окръжаващите около тебе, че всичко е нали. Мъдрецът вижда извън окръжаващата среда. Той приема и таз среда, където може помага, където няма условия – щото какво ще обясняваш на човек, който Учителя казва, който е затворено шише. Не може да налееш вода в затворено шише, няма, няма връзка. Когато човекът е в затвор, той не може да направи много престъпления, макар и да е със силна воля, което говорихме. Но ако той е горе в отвъдното, той е много опасен. Защото той може да улови посредници със слаба воля, да се всели в тях и да направи големи бели. Убитият и екзекутиран човек, който е със силна воля, горе може да прави още по-усърдно пъклените си планове. Там, където е определено да стане масово бедствие – земетресение, цунами, там действат ангелите на съдбата. Събират хората от много краища на света, и а, защото е написана тяхната участ. Освен тези, които са променили хода на своето развитие и събрали Истината. Сега, да ти обясня какво се случва, Боре. Ангелите на съдбата ги изпращат пак при бомбата, при катастрофата, но на разстояние. Те трябва да участват, да си направят някакви поуки, и да обещаят нещо на Бога и да тръгнат. Другите ги изпращат по-близко да бъдат ранени, защото нито са избрали – е такива нали. И които трябва вече са в застоя тайно в душата си, те вече бомбата е за тях, нали. Пак е скритата Любов на Бога, шанс в другия свят, нали щото вече си... Ако живееш застоял живот, нали дълъг, ти ще направиш такава тежка карма в следващите прераждания, че по-хубаво да не се раждаш и Бог ти подава ръка. Ще ти обясня един случай от Учителя, преди да продължа. Има случаи, когато Учителят може да излекува всякакви болести – неизлечими, излечими - Той е лекувал. Даже такива случаи, че лекарите казват: Какво направи? Но туй е друга тема, няма да се отклонявам. Лекарите се смаяли – парализиран човек и той тръгва, щото Учителят го развързал. Какво ти каза, какво направи? – Няма да разберете, щото не знаете как да питате. Но има един случай, един тежко болен ученик на Учителя, на смъртно легло. И майката каза: Учителю, помогни! Учителят казал: Добре – отива. Това е единствения случай изключение. Помага му, тръгва оня и почва да прави много глупости и бели. Нова карма, след време пак на смъртно легло. Учителят пак отива. Майката каза: Учителю помогни! – Не, тоз път идвам да го изпратим в другия свят. Идвам да му помогнем, нали щото няма смисъл да живее. Единствения случай изключение Учителят иска да даде пример, нали как, как не трябва да лекуваш определени хора. Примерът е толкоз ясен, че... Така.

Ангелите на съдбата знаят кой е определен за божия гняв. Те знаят мястото, деня и часа, всичко знаят. Катастрофата, как трябва да стане, как невидимият свят я подготвя, как изпраща човека. Оня казва: Имам работа в София. Ще пътувам с колата да видя един приятел. И той има някаква работа отложена, но става съвсем друго. Ангелите на съдбата имат голяма власт да влияят и да поведат хората на определеното място на съдбата, на смъртта. Хората си мислят, че могат да вършат тука долу на земята каквото си искат, но горе се пише всичко, абсолютно всичко се записва. И невинните, имат Учителят казва, стара вина. Светците също имат вина. Те затуй искат да станат светци да изкупят. Много малко от тях изкупват. Значи на десет човека един светец изкупва. Някой път ще ти кажа разликата – другите не могат да изкупят, нали. Но те не са и светци на високо ниво, по-скоро друга пътека.

Само искам да ти кажа, че всички тези теми, дет ги почваме са с много продължения. Всичко туй дето сме го направили е въведение. Хубаво е така... и приятно ми е, че има хора, които оценяват и аз... Те ма карат да... Е сега чух за таксиджии в Лондон. То някаква група, и на екран, и гледали много лекциите. Ако няма лекции, гледали старите. Така поздравявам ги много сърдечно, в смисъл, че събрали се и ценят. Те ме карат да работя за тях. Аз, аз ти казах, аз интервютата за мене са не нещо забранено, ама аз ги отричам. Обаче ти така подходи и отгоре така подходиха, че сега не мога да мръдна, нали… но както и да е, в хубавия смисъл. Така. Значи, има хора, които не трябва да умрат, но трябва да са близко до катастрофата, което ти казах. За всичко е помислено от ангелите на съдбата. Има други, които трябва да са възпрепятствани от ангелите на съдбата да отидат, но ангелите имат много начини да ги отстранят. Както оня случай, много методи, даже странни. Оня случай с жената, която иска да се качи в самолета. Кученцето й избягва и тя тръгва да го гони. Самолета тръгва, самолета катастрофира. Жената е спасена и благодари. Тя благодари на кученцето. Ангелите на съдбата са го подгонили. И то няма избор, то като влезе ангела и то бяга. Нали, искам да ти кажа многобройни....

Ще ти дам един пример, който се сещам от Учителя. След време ще говорим пак за животните – тя друга дълга тема. Какви неща има за колибрите, за лястовичката, не можеш да си представиш – Учителя е страшно нещо. Но за силфите, духовете на въздуха, как си играят някой път с хората красиво, казва Учителя. Понеже има вятър, те живеят във вятъра и събарят шапката на човека и той започва да я гони. Те са, те танцуват от радост, радват се, смеят се. Човекът казва: Вятърът ми събори шапката. Нищо не виждат земните хора. Аз ти говоря; туй са елементарни неща в окултната, разбирай окултната наука – съкровената наука. Нищо общо, с което казват църквите: окултната наука забранена, скрита за истинските хора, за които... Щото и в окултната наука има много изостанали хора, непречистени. И бъркат понятията и излагат окултната наука, както навсякъде ги има. Да са живи и здрави, нали, но окултната наука е, Учителя казва, изпреварила бъдещето с милиони години. Нали, окултната наука на Атлантида и на Египет. Ще говорим за, какво означава, след време, учен човек, атлант – понятието за учен. Примерно ще говорим, само за малко се отклонявам, какво е свобода на атлански език. Хабер нямат земните и религиозни, нали. Свобода на техен език означава мястото извън Вселената. Никакво устройване, никакво осигуряване, никакви ... Както и да е, тя страшна разлика, нали. Атланското мислене, ще говорим за него. Така, да продължа. Значи, не всички, които са с тежка и зряла карма, зряла карма, тежка съдба означава – Бог не може да ти помогне. Никой не може да ти помогне. Записано е смъртта, всичко – това означава, че Бог се е оттеглил. То затуй, то е, затуй не може да ти помогне Бог, самия той се оттегля. И ангелите на съдбата знаят какво да правят и вече поразяват, нали. Те ще бъдат заведени да загинат, за да не трупат още по-тежка карма за следващия живот. Виж наистина такава Любов на Бога, аз съм се смаял. Не мога да ти опиша за.... И затова на всяка крачка действа той, защото е величествена Любов. Любовта е част от Бездната, от Безкрая – нещо грандиозно. Тя е безкрайност, нали. Невидими същества наблюдават всяко човешко действие и го записват. Ти може да си в пустинята да ... Примерно преди години ме преследваха, бръмбари подслушват. Може да ме подслушват колкото искат. Аз знам, че те няма да чуят какво искам да кажа. Могат да увеличат бръмбарите, нали – аз се радвам. Аз знам какво говоря пред Бога . И знам, че от Учителя, че ангел и дявол записват всичко и го казват на Бога. Туй, което мълча вътрешно и го мисля, аз говоря пред Бога. Те пак го записват и всеки го предава. И ако сгреша, аз знам какво говоря пред Бога и бръмбарите, което не са го чули и някъде ги няма, Бог ма е чул вече. За мен е важно какво Бог чува и как говоря пред Бога. Хиляда бръмбара…

Макар че, малко се отделихме от темата, искам тук, в този контекст да задам следния въпрос: Делата, нещата които човек прави се записват, за това е ясно, или и мислите, които мисли и разсъждава, защото понякога човек преди да извърши, да реализира дадена мисъл в действие, той мисли. Понякога допуска, че е възможно да мисли погрешно. Понякога не го осъзнава, но самите мисли могат ли да бъдат акумулирани в това място, където всичко се записва, като грях, който да определя също кармата и смъртта?

Елеазар Хараш: Сега, виж, главно две неща ще ти кажа. Първо, мислите са дела, словото е дело вътре в тебе. То от там тръгват постъпките ти. Когато направиш погрешна постъпка, тя е плод на мислите ти и на чувствата, тя е резултат. Ти вече постъпката означава, че съвсем си се изложил – говоря за лошата.

Имах предвид за мисли, които обаче реално са само в съзнанието на човека.

Елеазар Хараш: Пак са дело. Ти го мислиш, значи ти го правиш във вътрешния свят, мисловния свят. Ще го плащаш там, нали. А постъпката ще я плащаш и на физическия свят вече като тежки здравословни проблеми, нарушения в кръвта, особено лъжата. В момента, в който излъжеш, ти вече, ти си го мислел преди. И това е вече, нарушава се химическия състав на кръвта. Ще имаш здравословни психически проблеми. Не може да избягаш. Плащаш и външно, и вътрешно. Въобще все плащаш при погрешните мисли и при погрешните.... При хубавите мисли, при чистите мисли, при чистото слово, няма какво да плащаш. И затуй, човек, който говори чисто, няма нужда да помни какво говори. Няма какво, щото той говори пред Бога, той е буден, и няма какво да си записва грешките. Но тези, които не са тренирани в Истината, Истината не ги е обучила. Те трябва да записват, ама някои път може по цял ден да записват, щото тя е... Така. Защото изпускат думи, изпускат критика. Не знаят кое е критика, кое е забележка. Както и да е. Така.

По всяко време всичко се наблюдава и записва. Няма значение дали има камери, дали има ...., нали. Всички земни хора, след смъртта са скитащи сенки, призраци без дом в себе си. Щото не познават себе си, не познават Висшата Душа. Те нямат уют в себе си. Без любов са, без дълбочина, огромна жалка история. Не знаеш къде отиваш, къде ще отидеш, какво ще стане. Не знаеш произхода си. Нали то тогава естествено да мислиш, че си произхода маймуни. Други мислят, че произхода е от папагали. Дълга история, туй друга, нали. Значи за тях духовната земя е като пустиня, нали. Докато атлантите са изпреварили не само света, Боре. Те са изпреварили бъдещето. Виж само се сещам. А вярата в бъдещето според атланските мъдреци – голяма грешка, голяма болест, голямо отклонение. Понеже ти като вярваш в бъдещето, ти си в капан, ти си преместваш енергията в бъдещето, тя трябва да работи в настоящето. Ти си изпуснал настоящето, тя вече част от енергия отива да работи за бъдещето. Още повече изпускаш настоящето. Иначе говориш, че настоящия миг е важен. Ти си, това умът те е излъгал. Той или те праща в бъдещето, или в миналото. И ти нямаш настояще, щото нямаш правилна Любов към Бога или църквите – чака възкресение. Той не е възкръснал в себе си, Христос го няма, той го чака отвънка. „Ще бъде поразен, щото Христос идва като светлина в човека, като чистота голяма, като подход, не отношение, вътре в Душата. Той работи, той за много хора отдавна е дошъл. Един Мъдрец чака ли спасение, чака ли възкресение. Че той живее в Бога, Учителя, то ... Има нещо срамно да чакаш възкресение, нещо болно, това е тежка болест – друга тема. Така, да продължа.

Значи, Чуан Дзъ казва, когато жена му умира: „Много се радвам, че жена ми умря!“ – гледай подход на Мъдрец! Той е Даоски Мъдрец, след Лао Дзъ – това е вторият най-голям Мъдрец. „Жена ми отиде да си почива в другия свят.“ Гледай каква… тя отива на почивка, Боре, разумна жена! Той е рядък Мъдрец, предлагали са му министър. „Какъв министър! – казва – Аз имам свой уют и не искам“, нали… То е, то е наказание, нали?. Защо хората избират някой голям политик, Боре? Да бъде наказан от съдбата, защото той..голямо его и иска… И те ще го накажат после. Той ще влезе в системата на един голям паразит, който идва от Атлантида, защото властта е голяма зараза. Там и светците не могат да устоят. Има само някои Мъдреци, но и те не искат (забележи), те не искат, защото кого, кого ще учиш, то там… Те са препълнени чаши – тез умствените хора, ти няма…, те не искат даже да учат Мъдрост- та. Те, ако бяха достойни, нали. Само да ти, ще се отклоня още малко. Представи си, че…, чисти хора донякъде – Кирил и Методий, Иван Рилски, Учителя, Мъдреци, Светци станат министри, президенти и ръководят. Кой ще ги слуша? Какво ще обещае един такъв министър? Ще ти кажа моята гледна точка. Първо – няма да има повишение на заплатите, а намаление, защото вие не умеете да живеете правилно. Второ – никакви обещания няма да има.

Знаеш ли, какво невежество е обещанието! Единственият, който може да дава обещания, Боре, е Бог, и да ги изпълнява. Второ, даваш обещания, ти не знаеш, че до утре дали ще си жив. Това е в Ръцете на Бога. Той обещава – страшна простотия! Извинявай за думата. Мога да ти го докажа, ако тръгна по таз посока, не се занимавам с политика. Обичам ги. На тях, те са на тяхното ниво, много ниско ниво. Но, да… Второ, повечето, искам да отидете в манастир да си посветите живота на Бога, не на света, не на калта, не на ума. Ще ви водя по Пътя на Бога, за да станете първо Истински хора, и после ще дой- дат такива блага, но вие ще можете да ги управлявате. И египетската поговорка казва: Изобилието е проклятие за неподготвените хора. Е така, ако ти говоря един час, ще настръхнат много хора, но няма да ти говоря, защото… Разбираш посоката, само ти давам посока – страшна работа! Така.

Смъртта присъства в ядрото на живота, в Истината, за да може всеки, който посегне на Истината, да получи смърт, нали. (Ти как ще посягаш на… нали.) И да получи смърт, и таз смърт да го учи, и да го обучава много прераждания, докато човек се завърне в Духа. Отново говорим за Любовта на Бога. Завръщането в Духа е завръщане в състоянието без смърт. Духът и да иска да умре, той не може, Боре, няма условия, нали. Умът и да е жив, е умрял, и да е умрял, пак е умрял. Смъртта не се побеждава със знания, а с Мъдрост и с Безупречност. За Толтеките тука някои неща (към края съм), за Толтеките смъртта е сливане с очарованието на Свободата. Както и Христос, както и Орфей, както Заратустра, Лао Дзъ. Той, защото той живее повече в другия свят и като дойде смъртта, той става още по-свободен и още повече може да помага на хората, които са го обичали правилно, нали. Те казват, Толтеките: Безупречността е скокът над Тескатлипока. Тескатлипока, това е вселената, илюзията, хаоса, човечеството, нали: скок.

Само Безупречността, води до безсмъртие и само безсмъртният човек може да създава истински отношения. (Другите може да искат, може да си въобразяват – те не могат да създадат!)

Какво казва Учителя, виж: За любещия смъртта е потаен Храм. Ако повярваш, че в смъртта е Бог, ти ще се разцъфтиш. Смъртта е извора на Свободата. И нещо кратко според Атлантите, те казват: Човек, който няма правилно понятие за Истината, той е смъртен човек. Тяхното възприятие за Свобода е велико, изключително. Казах ти: Свободата я има само отвъд вселената; в света, всичко е ограничено и смъртно. В отвъдния свят всичко е ограничено. Но за Безупречния човек, влязъл в Истинската Свобода, не в астралния свят, нали, където се чудят какво да правят. Примерно алкохоликът иска да пие, обаче не може да пие, казва Учителя.

Той гони бъчвата до него, той иска да я хване, не може да я хване и няма… Той иска да слезе на Земята да се напие.Това беше, защото исках да бъда по-кратък. Да, Боре?

Присъщо, като в съня, когато искаме да хванем… Както в сънищата, когато искаме да хванем, примерно едно шише, или някакъв предмет, и ръката ни минава през него и не може да го вдигнем..?

Елеазар Хараш: Да, да, хващат го – то го няма.

Дойде време, за въпросите на зрителите и започвам с тях:

Добре ли е да се кремира тялото и ако да, то след колко време е нужно да се направи, след като човек е починал?

Елеазар Хараш: Така, кремирането, изгарянето е голяма награда. А огънят, който е част от Духа, той така е създаден, част от Духа е слязла и огънят е създаден. Нестинарите могат да вървят защото, да вървят в огъня, защото те са стари Богомили. Те обичат огъня, имат специална любов към огъня, умирали са в огъня. И той, Духът може да влезе и да направи огъня да гори без да изгаря. За грешникът е друго или за невярващия. Да?

Защо Учителя казва: „Вие след като умрете или много дълго време червеите ще ви ядат, или огънят ще ви изгори“, а на практика той одобрява и двата типа (как да го кажа) решения: едното е конвенционалното погребване в ковчег, и кремацията?

Елеазар Хараш: Ще ти кажа, Боре. Значи, ще ти кажа какво иска да каже Учителя. Значи, първо, червеите са съмненията в човека. В случая говорим за психически червеи. И няма значение, нали… Те ще те ядат; съмнения, колебания са психически червеи. Значи, какво исках да ти кажа.:. Духът, ако влезе в огъня, и го укроти, ще гори без да изгаря. А, ако усили огъня, защото има случаи един нестинар е повел другите, казва: „Няма опасност!“ – и Духът ги изгорил, даже изгорил тоз нестинар, защото някакво его, той искал да покаже на хората… Има и такъв случай. Аз за нестинарите още не съм изнасял лекции, но … Но част от Духа е в… Голяма награда е, защото огънят е най-големият очистител и прекъсва връзката с привързания, привързаност. Най-хубавата смърт аз съм я имал от личен опит в минали животи. И в края на живота си, като си изпълня задачите, да не казвам мисия, защото е голяма дума, и така да се…, в края на живота от любов към огъня да се хвърля във вулкан. Имам два такива случая. Малкият огън отива при големия огън. Малкото синче, малкото дете отива при Бащата – но голяма красота! Имам приятел, който живее в Еквадор на тридесет метра до един вулкан. И бях го питал един път: „А бе, не искаш ли в края на живота си така да се хвърлиш във вулкана?“. Казва: „Не съм мислил“. Тя сега държавата не му позволява да живее до… Както и да е. Исках да ти кажа, че голяма награда е, нали!

Денят, срока – точно на четвъртия ден, точно на четвъртия ден. Забрави какво казват Писания…

В момента хората, които не искат да погребват близките си в гробища, а поради това, че няма достатъчно камери за изгаряне, ги държат в хладилници починалите по петнадесет дни; петнадесет, двадесет дни…

Елеазар Хараш: Значи, четвъртият ден е, значи, ще говорим след време за Тайната на числата, защото това са трепети на Древния – те са преди буквите. По-дълбоки са от буквите. След време, когато говорим за Гносиса, Тайното Християнство, там ще… Значи, 4 е свързано с Тайното име на Бога, то е от четири букви. И точно четвъртият ден, свързан е с Вечността и Мистерията. И на четвъртия ден трябва да бъдат изгорени – тогава е, има тайно увеличено благословение. Иначе пак има, заради огъня, но то вече не е толкоз силно.

А, ако бъде оставено тялото на починалия в хладилна камера прекалено дълго време, това тормози ли по някакъв начин душата му?

Елеазар Хараш: Значи, зависи от съзнанието и осъзнаването. Той, земният човек все едно къде е сложен, той все ще се тревожи. Той, ако си разреши въпроса, понеже умът е в него, а умът е нещо като вечна тревога. И тъй че тревоженето, то е почти непрестанен процес при земните хора. И няма значение дали е в гроба, или не, дали е в камера…Той в другия свят пак се тревожи, Боре, само че там го нападат кошмари, но те също го тревожат.

Продължавам със следващия въпрос. Защо египетските жреци са запазвали мумиите на покойните, ако са знаели, че има прераждане и че тази Душа може отново да се върне в друго тяло? След като може да се ражда неограничен брой пъти на Земята, защо им е било необходимо същото тяло?

Елеазар Хараш: Да, ще ти кажа. Сега, те примерно вземат сърцето на човека, кристализират го, очистват го с молитви, и го правят като…, нещо като паметник, защото човекът на сърцето, може пак да влиза в сърцето. Примерно да кажем направят му статуя – мумия. (Това при тях е голямо изкуство и светът хабер няма, за какво става въпрос, нали. Ще ти обясня. Примерно и Тот има такава статуя, нали.) И сега те правят двойник на тялото да прилича подобно. Обаче с голяма Любов, отношение към Душата и вкарват, с такава Любов изкуството е било тогава правено, те вкарват част от душата на този, който е починал във фигурата. И тези, които го обичат, като гледат фигурата имат голяма Любов към фигурата. Част от Душата влиза и общува с тез, които го обичат. И това е живо изкуство, няма ни… Тоест умрелият, особено ако е напреднал, може да помага на тези, които го обичат чрез фигурата. Това е – говорим за Тайно изкуство, което не е някакви си картинки, снимки или какво беше там едни…, както и да е. А и след време, той може, този напредналият или полунапредналият да се отдели от сърцето си и да помага на тези в другия свят. Но той може и да влиза, и да излиза, както в къщата – не му пречи. Но ако… Ти не можеш да направиш статуя на един глупак. Представи си Древният Тот Хермес, Божество, или Лао Дзъ и ти… Той ти напомня Великия Път, Великата Истина. Имам Лао Дзъ статуя, нали, имам на Поп Богомил статуйка, имам на египетски… Точно зарад туй изкуство – вкарана е част от Душата поради Любовта към тоз човек. Имам на Мелхиседек една рядка… Нямам статуя и така… Страшен Учител, Старец, нали, какви неща… Само да ти кажа, Боре, какво казва той: „Има десет божи заповеди – те са дадени за умрели хора“. Ще ти обясня. Умрели на много нива. Защо? „Не убивай, не кради, не лъжи!“ Ти на един Ангел, на Архангел ще кажеш ли „не убивай“, на чистите? Туй е за паднали, паднали и пропаднали. Има Истински Заповеди, Боре, в Атлантида. Тез заповеди са бедна работа. Как, първата заповед на Атлантите, казва я Мелхиседек и тогава е бил царят на Атлантида – Жрецът, Жрецът Атлант се казва. Една заповед само ще ти кажа. Някой път, като говорим за Атлантите – страшна заповед: (Няма такова нещо в света, както Учителя оназ заповед…) Никога не нарушавай Безкрая в себе си – страшна работа, т.е. никаква грешка за нищо, никаква лоша мисъл, никаква постъпка; Безупречност на високо ниво, осма степен. Никак… ти, ако направиш една погрешна постъпка, изгубваш Безкрая. Учителя казва за Праезика, Ватанския език, Ватанан (Тоз език е изгубен от хората.), той не е правен от някакви светци, беден език. Той е правен от Боговете, Боре, Боговете. Праезикът – Чиста Светлина без приме- си, не светлина някаква. На тоз език – казва Учи- теля – ако произнесеш една лъжа, изгубваш тоз език завинаги. Вече той не е твоя. Учителя е говорил много за…, дал е молитви на този език. Той не се знае. Има два езика в света, които учените нямат ги в списъците и ако знаят нещо, то е едно, две изречения, които са смешни. Това е висок Праезик…, Богове. И на този език, на другите езици може да лъжеш, нали те са и…

Да, ще говорим някога за силата на Словото и за езиците. Да продължа със зрителските въпроси. Има ли белези, по които можем да съдим като какви и къде ще се преродим в следващия си живот?

Елеазар Хараш: Обикновените хора, както ти казах, примерно да кажем, много мързелив човек, живял в България, много често такива ги изпращат в джунглата, в пустинята – той трябва да се размърда, да го гонят буболечки, мравки да работи нещо. Природата се е видяла в чудо – казва Учителя – да накара мързеливия да работи. Има такива примери, дето той при пожар не става – голям мързел. Но има знаци примерно, ако много обичаш един човек от една държава и ти го… Настройваш са да се преродиш пак там. Значи, къде сме се прераждали ние, като знаци и белези и къде не: всички държави, които ги обичаме много, Боре. Ти да кажем обичаш няколко държави. Аз много обичам Египет, руснаците, нали. Ако ходя някъде в чужбина, ще бъде само в Москва, Египет той е вътре в мене. И обичам въобще народите, но Мъдростта на народите. Като цяло обичам всички народи, защото видях и турската мъдрост – голяма, дълбока; и албанската, руската – руският народ има нещо страшно, нали, като Мъдрост там. Към 200 000 афоризма там проучвам – голяма красота! И Древна Индия обичам, и Тибет обичам – дълга история. Но искам да ти кажа: Народи, които по-дълбоко ги обичаме от другите народи, това са нашите успешни прераждания от миналото. Както тоз руснак, тя знае В., той все ходи в Тибет най-вече. Стара любов, стара връзка, но трябва да отиде и в себе си, в своя Тибет, във вътрешния Тибет. А всички, които ги мразиш, не искаш да ходиш там, защото имаш неуспешни прераждания. Но в края на краищата може да те изпратят, ако не си научил уроците и ако любовта ти към определен народ не е много силна, защото ти нямаш избор. И може да те изпратят, родители- те ти може да се преродят, които трябва да те приемат по карма, в друга държава. Ще отидеш там, но после ще пътуваш до таз държава, както много хора от чужбина идват тука на Златни Пясъци. И се срещат народи, хора и се запознават. Изведнъж стават близки. И има такива хора, Боре, срещаш го за първи път (и аз имам такива случаи, сигурно и ти.), веднага му имаш доверие, а живееш с човек двайсет години, му нямаш доверие, защото то за един живот не може да се образува истинското Доверие. А на оня човек му имаш доверие завинаги, защото то е старо Доверие от много животи. И там слушаш каквото и да ти каже, а близките си хора не искаш и да ги чуеш.

Един от най-често задаваните въпроси, които получих във връзка с днешното интервю е: Имаме ли връзка с хората от сегашния ни живот – семейство, приятели в следващо прераждане? И търсим ли по някакъв начин някакви знаци, гаранция в това, че отново ще бъдем заедно? Това е най-фундаменталният въпрос по отношението на смъртта. Всеки може би е малко егоистичен, така, и всеки го гледа от гледна точка на собствения си аз, но… ще бъдем ли заедно?

Елеазар Хараш: Това, което си обичал, както египтяните – при мумията поставят всички предмети, които е обичал, защото той продължава да живее в другия свят с тях, както и на Земята. Но там горе то не е предмети, а излъчвания, фини, духовни неща. И те са си при него, те са в Душата му. Но примерно сега да кажем аз имам брат, който си го уважавам, но той няма нищо, не знае с какво се занимавам, няма да разбере, докато е жив. И аз за какво ми е да се прераждам с него, като, нали, ако Бог реши, но аз пробвах да му помогна. Няма уши, да е жив и здрав пак, обичам си го тайно, за други животи ще му помогна. Хората, които много обичаме, ще бъдем около тях, но може кармата да е такава, че той да се роди в друга държава. Пак ще се срещнете, Боре. Ще пътува, ще дойде на екскурзия тука, ще се видите. Изведнъж – сближаване, защо- то то ще стане естествено, нали, защото влизат Ангелите и напомнят кармата. Така че, всички които си ги обичал, ще ги срещнеш, които си ги мразел, щеш – не щеш, ще трябва да ги срещнеш за да им простиш, или да кажеш: „Абе, враг мой, да си жив и здрав, желая ти успех!“ – примерно.

Има ли чести преплитания между съпруг, съпруга, деца, хората, които са най-близки в родствените кръгове?

Елеазар Хараш: Ще ти обясня. Сега виж какво казва Учителя. В едно семейство се раждат много близки хора помежду и древни врагове. И някой от тях е опасен враг. Има такива, които забраняват, да кажем братът, сестрата тръгнал много да обича лекциите ми, Учителя, Словото, Майката и бащата: „Не, това е секта!“ – те ще изкарат и слънцето секта, и Истината, но нямаш право да четеш. На едната не и дават даже да чете примерно „Синовете на великата мечка“ – индиански. Те трябва да проверят дали това е секта и тогава да ii дадат. Тя… Но много мои хора тайно четат и крият книгите. Ако четат любовни романи, няма да има проблем, но ако четат моите лекции и Учителя – става опасно, защото… Обаче един човек, който обича Истината, той ще разбере какво говоря и ще разбере, даже може и да си помогне сам, ако, ако въобще разбере за какво говорим.

Макар преди малко да засегнахме темата за самоубийството, какво става с Душите на тези, които са посегнали в живота си? Вие казахте, че се прераждат в животни. Има ли и други обременяващи неща?

Елеазар Хараш: Не винаги, не винаги. Значи: първо – се прераждат в животни понеже са посегнали на Дара на Живота; второ – се прераждат изродени, понеже са посегнали; трето – може да се преродят без дефекти, като хора, но с тежка психика. Понеже прераждането е голяма обремененост и тез духове те продължават да гонят човека. Но самият той е условия и макар че, като дете е странно, егоцентрично, те навлизат постепенно в него. Защото до седмата година Душата е много силна и те не могат да го хванат много като дете, то обича игрите и те, те какво ще играят. Те са… там им тежат детските игри. Обаче след време, нали, вече и училищата са много опасни след седмата година, защото стават много смесвания и влияния. И понеже образованието е далече от Истината, нали, и тогава вече те нахлуват постепенно, и след…

Да, някога ще говорим и за темата за алтернативните форми на образование, но сега със следващия въпрос: В Библията се казва: Любовта е крепка като смъртта. Може ли да повдигнете завесата над тази метафора?

Елеазар Хараш: Значи, Любовта е силна, знам, че е крепка, иначе. Любовта е силна като Свобода- та – друг превод. И понеже смъртта дава Свобода, Любовта (говорим за висшия смисъл на Любовта) дава Свобода. Тя е силна като Свободата и силна като Великата Отговорност. И затова тя е… Любов- та трябва да бъде устойчива в нас, за да изпълним този стих, неизменна. Тогава вече тя се равнява на смъртта, защото смъртта е, смъртта е много висок Ангел, който, ако го видиш, както Толтеките, когато са побеждавали смъртта с Безупречност и те се поздравяват, нали. Смъртта не може да го хване. Тя вижда, че тука е застанал… една светлина. Как ще хванеш светлината? Нали?

Кое е това същественото, което смъртта отнема, и кое е това същественото, което животът дава? Понятието смърт го разбираме, че е все едно нещо, което вече не съществува. Кое е най-същественото, което престава да съществува?

Елеазар Хараш: Най-хубавото на смъртта – то е голяма красота – че ти отнема кармата, за да не правиш по-голяма карма и че ти отнема егото. Самото его е смъртта на човека, самият ум е смъртта на човека. Но ако умът бъде пречистен и овладян, той вече ще стане един хубав слуга, но това е тежка задача. Това е задача за тези, които тренират Брахмачария – едно от най-великите Учения в света е Брахмачария – въздържание, това е истинският пост. Ти там постиш (става въпрос за обикновения пост, бел.ред.) от храна примерно, пък не постиш от лоши мисли, чувства и постъпки. Какъв пост правиш? Това е голяма заблуда. Значи, истинското въздържание е пост от лоши мисли, от лоши чувства, от лоши постъпки, нали, да не говорим за лъжа и критика, и от храна.

А следващият зрителски въпрос е: Има ли начин човек да разбере кои са точните, или поне приблизителни причини, за да се роди в този си живот и да следва хода на живота си; респективно и който ще го доведе до конкретен тип завършек, смърт?

Елеазар Хараш: Да. Познавах една позната, не мога да я нарека сестра, но така все пак обичаше Учителя, но така малко от разстояние. Тя се беше оженила за негър. И казва пред хората, пред света, аз видях, че не е тъй, но тя така го: „Ожених се за негър да покажа на българите, че нямам предразсъдъци!“ – Нищо подобно! Видях и проверих (вътреш- но, дълбоко), че този негър се е пожертвал за нея в предния живот и тя сега има психически дълг. И тя се оженва за него, и живеят с него. Те отидоха в чужбина в последствие, както и да е. Нали, значи, има… Когато някой човек се е пожертвал за тебе, вече има дълг. Това може да е пожертване в хубав смисъл, може да е в среден смисъл, може да е в лош смисъл, но това е кармичен дълг, който те обвързва. Трябва да сте заедно, или на близко. Може да не ти е точно дете, в семейството, може да е комшия. Може да е някакъв роднина по-далечен, нали, макар че обикновените хора казват: „Някой път роднините не са приятели, приятелите са приятели. Обичаме роднините си, ама да живеем на голямо разстояние от тях“.

С риск да задам един личен въпрос, обаче ще си го позволя. В едно от най- първите интервюта, казахте че два пъти сте се жертвали и сте умирали за Учителя?

Елеазар Хараш: Ами, трудно се говори по такъв въпрос. Все едно, ако ме питаш: Кой съм аз? Няма да… няма да се получи разговор.

Добре, ако искате няма да.., ще го прескоча…

Елеазар Хараш: Ами то е лично между мене и Него. Нали и физическа смърт, и Духовна смърт, и Мистична смърт – на всякакви нива. Защото на Него си посветих живота, на Него и на Бога, то е и на Истината, нали? Но долу-горе дотука свършваме, защото… Да…?

Добре, благодаря! Продължавам със следващия въпрос от зрители: Запазват ли се семейните връзки след смъртта? Явяването във всеки нов живот обвързано ли е със семейните връзки от предходните животи? И човек изкупува ли чрез смъртта си грехове и на негови предшественици? Тоест примерно на баба, на дядо, на прабаба, на прадядо, ние чрез нашата собствена смърт да им изкупуваме техни грехове?

Елеазар Хараш: Така. Тука по този въпрос има много заблуждения и хубаво, че ме питаш. Нищо подобно – никой не носи грехове на друг човек, ама никой! Всеки носи свои собствени грехове, но понеже понякога, Боре, има съвпад – греховете си приличат. Както един музикант, прероден при голям музикант, гениален. И двамата са гениални музиканти и хората казват: „По наследство!“. Купи- ща други музиканти синовете им са некадърници. Няма тука наследство, няма кръв, няма баби и дядовци! Тез, които са се обичали искрено, любящата душа в другия свят, при истинска връзка… Значи чел ли си романа „Безсмъртна любов“ (бел.ред.: Дюк Де Помар)?

Не съм.

Елеазар Хараш: Окултен роман, много красив френски роман. Значи, жена му умира. Той се оженва за друга, обаче там няма пълнота. Излиза на терасата и общува с Душата на умрялата си, има голяма пълнота. Той продължава живота… Аз имам точен човек от Братството, който по тоз начин живее със съпругата си. Тя замина; чете и моите лекции, Учителя, вдъхновява я, както тя се радваше като беше жива, нали. Нещата продължават, красивите неща. Тез които много се обичат, майката да кажем, майката е напуснала семейството, по някакви причини е карма, отишла е в другия свят. Тя продължава тайно да обича душата и мъжът си, ако ги е обичала духовно и някак си пречистено. Даже на по-ниско ниво, религиозно все пак го обича. И тя им изпраща лъчи захранва, и ги чака. Но тя, понеже, да кажем много обича децата, на физическия свят не може да го гледа чисто, но Ангелите правят така, че тя отглежда духовни деца, защото децата са Духовни Същества, Души. Тя продължава да гледа деца в другия свят в духовен смисъл. Там човек, който е обичал много книгите, също продължава да чете в другия свят книги. И аз ги чета, аз съм антиквар и туй ми е професия от хиляди и милиони години се занимавам с антикварни, редки книги, специални книги. Как чета, Боре, в другия свят, защото съм чел. Помня ставам и чета духовни книги - буквално. Даже изкупувам книги по време на..., като сънувам – уж сънуване. Ще ти кажа как чета. Там не отваряш страници така, Боре. Там проникваш в книгата и на която страница искаш да спреш - искам на 33 страница, спирам и чета. Но който прекалено много е обичал книгите, но в името на Любовта, на Вдъхновението, а не който. И чета такива книги, които ги няма в света, даже изгорени книги. Това е специална Любов към книгите, която не мога да ти я опиша. Всички приятели, които са ми помагали с пари, защото ми помагат много, аз все книги купувам. Преди години имах към 180 000 книги. Сега са към 60 000 може би вече. Но аз чета и Духовни книги. Специална Любов към книгите – няма спиране за хиляди години и занапред. Това е професия, която не може да ми омръзне милиони години. Това е нещо страшно!

Да, Вие казахте в едно от интервютата: Книгите са живи Същества.

Елеазар Хараш: То е такъв “бизнес”, така… смешен, обаче тръпка. Тази тръпка Боре…е такава храна. Човек трябва да работи това, което има тръпка. Аз така ще си отида, нали, защото книгите, никой не може да ме спре.

Възможно ли е починал близък или познат, или враг най-вече да вреди на човек, който е жив в нашия материалния свят?

Елеазар Хараш: Ами, ако много го мрази и ако отиде горе, може да му направи такива бели, дето като е жив не може да му ги направи. Защо? Ще ти кажа защо. Защото в тоз свят, той: „Абе негови- те хора може да ме убият; обществото какво ще каже?“ – някакъв полуморал. Той е далече от Чистотата, ама, т.е. от опасения, тука няма да му направи. Но горе като отиде, нали, той мисли че никой не го вижда. То е така ясно, той е такъв буквар, ама той не го знае, защото не е осъзнат. И може да му направи големи бели, може даже и да го парализира. Но пак, ако позволи Бог. Защото, ако тоз човек, ако е тръгнал в Пътя на развитието, Бог и Ангелите на Съдбата, ще кажат: „Чакай, тука нямаш власт!“ – вече (нали, виж) зависи от…

Да, а следващият въпрос е свързан с така дългогодишни традиции, обреди и култове. И може би много хора ги интересува: Как трябва да постъпваме с дрехите и принадлежностите на заминалите? Следва ли да се употребяват, изгарят, изхвърлят, перат, подаряват? Първо този, а също има още и няколко по отношение на обредите, но нека с дрехите и принадлежностите, първо.

Елеазар Хараш: То е елементарен въпрос, Боре, ама… Да, ще ти отговоря. Дрехите трябва да се горят. Огънят ги освобождава от психизма и от напоените същества. Но трябва да подаряваш на хората само чисто нови дрехи, по изключение дреха, която е хубава и която си я носил само един, два пъти човека и още не е напоена. И ако се изпере, и така е хубава дрехата, тогава можеш. Но носени дълго дрехи, заразени, особено от психическо, тежки болни хора, от неизлечими болести. Обаче пък да носиш… аз имам ризата на Учителя, нали, страшна работа е, значи! То е да ме извинят музеите и изкуствата…

Имате истинска негова риза?

Елеазар Хараш: Да, да, той я е носил. И даже часовникът подарен от баща му, там един косъм, и шалчето. Така се случи, дойдоха при мене. Но то е нещо, което … няма коментари. Няма пари, няма цена, няма продажба там, няма… няма цена, няма… Но то тука не говорим за дреха. Тука говорим за Дух, който е Космическа връзка, Космическо Съзнание. И ако знаеш как да докоснеш…

По отношение на обредите, като периодичните помени, четене, заупокой, раздаване на храна, всички тези неща помагат ли на мъртвите?

Елеазар Хараш: Огромна илюзия, необятна, нали! Помага на умрелия единствено човек, който има специална Духовна Любов към него. Любовта не признава разстояние, както оня, стотникът казва на Христос: „Кажи само реч!“. Няма какво да идваш в къщи, какво ще си губиш времето, ще пътуваш. Значи, Чисто Слово помага. Той е в съзнание, той не е в ковчега. Не говоря за наказаните, те на тях и да искаш не можеш да помогнеш, нали. Защото те трябва Ангелите на Съдбата да ги раз- товарят от веригите. Какво се случва такъв човек като умре, среден човек, на средно ниво? Той дълго време, Боре, не знае, че е умрял. Той продължава да говори с живите, влиза в стаята, влиза в къщата. Някой път говори и мисли, че го чуват, защото те до- някъде го чуват, донякъде. Изпълняват нещо и той помисли, че го чуват. Друг път говори и не го чуват, и се чуди защо не го чуват. И Ангелът, Ангелите на Съдбата дълго време го убеждават, че е умрял – той не вярва. Защото той е Душа в Другия свят, както тука е бил Душа в тялото. Знаеш ли какво се случва? След няколко месеца той казва: „Абе, май наистина съм умрял“ – виж. Защото вече разбира, че не го чуват. И вече в един подходящ момент, той разбира, че тука става нещо. И както и да е, защото то няма смърт, както ти казах.

А по отношение на сънищата, има ли някакъв код за поведение, който трябва да съблюдаваме ние живите с оглед еволюцията на Душите на мъртвите? И например има поверие, че не е хубаво да се прегръщаш, целуваш, или докосваш с мъртви на сън. А, аз тука бих добавил и елемент от моя въпрос. Аз лично много често сънувам починали близки приятели и т. н. Какво трябва да ни е отношението по време на сън. Трябва ли да се мъчим да се събудим, или нещо да им предадем, да им кажем?

Елеазар Хараш: Понякога се случва събуждане в неподходящо време, да го наречем, 03.00 часа. Учителя казва: Това е психическо докосване от Душа от Другия свят. Може да е твоя близка Душа. След време, като различаваш, ще знаеш точно кой е той. Но може да не знаеш кой е той. Но таз Душа се нуждае от помощ. Прочети и – казва Учителя – нещо от Словото, нещо от Библията, светли мисли. Ти ще се успокоиш, той ще се успокои. Защото той търси, ти си му близък. Той търси (или може да са няколко умрели)… Те не могат да влизат във всеки човек, защото кармата не позволява, не могат да отидат при непознати, няма какво да получат. Тебе те обичат, обичат твоята Душа; и те влизат в твоята Душа, докосват я, прегръщат я, защото получават утеха. Понеже Висшият свят не ги приема – високите светове от Ангелите нагоре; в нисшия свят се чувстват зле, и търсят, Учителя го нарича хижичка, къщичка. (Човешката душа е като малка хижичка, къщичка – човешко тяло.) Влизат в него, успокояват се, после те ще си заминат успокоени. Трябва да ги приемеш с Любов. Ако е кошмарно, пак почети някои мисли на Учителя на таз душа – няма значение дали ти е враг, пак подходи с Любов – Подход. И тя ще се успокои.

А има ли значение дали наум трябва да изпращаме мисли към Душата на починалия, или трябва да изричаме някои думи чрез Слово, на глас?

Елеазар Хараш: Значи, ти като го изричаш на глас, ти вкарваш и Душата си. (И пак е… То е на глас и на ум.) Важно е да вкараш красиво дълбоко чувство, съкровено, фино чувство, душевно. И душата ще го приеме с Любов и ще ii олекне. И тя идва затуй в таз хижичка, при тебе да се успокои. Нуждае се, защото не може да си намери място в Другия свят.

Знаем, че след смъртта на тялото някои осъзнават какво е станало, други (както говорихте преди малко) го осъзнават по-късно. С нас ли обаче носим отговорите, или Бог ще ни отговори за невежеството, в което сме израствали и изкушенията, чрез които сме напътствани?

Елеазар Хараш: Значи: Дълбокото Знание, Дълбокото Царство Божие е в нас. Но трябва да… С големи усилия, човек трябва да е предизвикал Бога и Бог да му е казал: „Позволявам ти да вървиш в себепознанието и в пътя към Мене!“. И когато човек е познал себе си, като Дух и Душа (Душа е на едно ниво, Дух е на по-високо ниво – Свръхсъзнание.); и ако си познал себе си, ти вече знаеш Подхода си към нещата. Ако не си познал, трябва да се молиш, нали. И пак е вид помощ или поне светли мисли, ако няма молитви, поне светли мисли…

Преди малко споменахте, че не е добре хората да практикуват медиумството. Но все пак тука има въпрос: Има ли начин да се свързваме с нашите близки, без да сме медиуми? И това чрез специални молитви ли става, или изобщо човек трябва ли да се занимава с… да има такъв подход?

Елеазар Хараш: Хората трябва да бягат от този въпрос. Нещо като подобно, както при пожар, как- то при чума. Дълбоко пречистените и които са победили изкушенията имат право, но те също избягват, освен ако някакво голямо изключение. Те ще усетят дали Бог иска, и тогава няма проблеми.

Но… какво исках да ти кажа? А, в медиумизма, при медиумите има една опасност, че в медиума може покрай умрелите да влезе умрял, който имитира умрелия (защото оня е със слаба воля, а пък тоз е със силна) и така може бавно да обсеби, да предаде подобни знания сродни, да каже частични истини, и после може да подведе хората, и става нещо опасно. И Учителя казва: Другият свят е пълен с капани във вид на цветя. И само Мъдреци (не светци), тез, които са минали през Любовта, надраснали са Светостта, Бог им е дал Тайна Мъдрост, те могат, но обикновено те не искат или пък поне знаят тай- но как да помогнат, или знаят тайните молитви, не обичайните. Но те са друга Мярка! Но не трябва да се занимават хората, но могат да изпращат молит- ви, нали, каквито и да е, които им идват от сърце и спонтанно, защото молитвата тя е винаги помощ, дори и когато е много бавна. Но поне да натрупват, бавна помощ с молитви.

А по отношение на внезапно починалите, има ли начин за получаване на послание от тях, както и обратно, от нас към тях, предвид, че са починали внезапно и ако трябва да им се предаде някаква информация, или пък да се изпълни някакво тяхно последно желание?

Елеазар Хараш: На такъв човек близките трябва да се молят, аз го наричам Усърдие – много силна дума е тя, но тука сега ще отидем много надалече, ако ти кажа, че има едно Усърдие… в пречистването, което може даже да смае и Бога. То… Учителя го препоръчва – голяма Чистота. Но да кажем, хайде, хората не вървят много по тоз път, да кажем по- обикновени са. Значи, трябва много усърдна молитва да поискаш от Бог, примерно формула, която е точна: Господи, пази всемогъщо тази Душа (или брат еди-кой си, или сестра еди-коя си) и направи най-доброто за нея, според както е Твоята Воля – това е чиста формула, без примеси. Означава: Бог знае кое е най-доброто, защото може да няма нужда от никакво послание. Някой път, ако е много важно, Ангелите ще влязат в тоз, внезапно умрелия; ще отидат при техни близки хора, ще покажат, че това е той и ще внесат точното желание на умрелия. Той не може да го прави, защото не е осъзнат. Обаче Ангелите, но това коства на умрелия много енергия и се случва рядко, защото е изморително. И той не е осъзнат и те като изключение имат право. Ангелите нямат много право да го правят. Но по изключение да покажат, че той се явява, че той е някак си жив, и все пак да помогнат на – така да ги наречем земните или бедните съзнания или пък добрите съзнания.

Има някои хора, които се уговарят приживе със своите близки, когато почине, който първи почине от тях да даде някакъв знак, че реално съществува отвъдният свят.

Елеазар Хараш: Да..?

Възможно ли е на практика да се дадат такива знаци?

Елеазар Хараш: Да, има такива случаи. Да.

Може ли някакъв пример?

Елеазар Хараш: Знакът е такъв: правиш между силна и могъща Концентрация на приятеля си, с който си дал като обет, така, и си го представяш него. И той получава (говоря за Свръхконцентрация, или поне много силна Концентрация. То е нещо като изчезване, излъчване, сгъстяване) и той ще усети, защото имат между тях… има поначало стара връзка; има врата отворена, канал има.

А под каква форма от Отвъдния свят към нашия материалния може да се получи знак?

Елеазар Хараш: Ако е напреднал духовно, той може да се сгъсти, да се яви и да му каже точните думи и той ще ги попие. Но ако не е напреднал, трябва да се моли усърдно и докато се натрупа нещо и след време да се случи чрез Бог и Ангелите на съдбата те да го уредят. Ако трябва да има такава помощ.

Какво ви е мнението за практиките за свързване с Акашовите записи и прилагане на Атлантско лечение? Вредят ли опитите на нас живите за проникване в Акаша?

Елеазар Хараш: Ами, щом по-нисшият свят на умрелите астралния има много опасности, Акашовите имат още по-големи опасности. Защото може да се домогнеш до знание, с което да злоупотребиш и да не си достоен за него. И затова примерно да кажем Древният Тот – Божеството, Неговите книги - Свещена Наука! Значи, много малко хора в света са влезли в тази Тайна библиотека на Атлантида под Сфинкса дълбоко. Той е направил могъщо заклинание, никой да не влиза при тези книги… – само достойните! Само няколко човека са успели да проникнат. Няма да изреждам имена, но едното ще ти кажа – истински Учител, още оттогава е бил Учител в Атлантида – Аполоний Тиански се казва. Това е върха на Древногръцката Мъдрост – подобен е на Христос като съзнание. Той е влязъл в тези библиотеки и е прочел неща, които са му трябвали, за да вдъхнови Душите. При туй положение, нали, можеш да влезеш, имаш право да влезеш, нали. Няма да казвам за себе си, да не кажат хората…

В края на разговора ни за Тайната на смъртта, дайте практически съвет, когато някой от нас, човек, загуби близък и почине, първите дни след смъртта на близкия какви мисли, като послания трябва да му изпращаме? Елеазар Хараш: От рода: Господи, Ти бъди Покоя на тази Душа. Ти бъди защитата на тази Душа. Ти бъди Водачът на тази Душа – туй е напълно достатъчно. И накрая само с прибавката – според както е Твоята Воля. И той вече знае Мярката и в случая нямаш карма, защото е чисто. Като прибавиш „според както е Твоята Воля“… допълнение. Според както е Твоята Воля или за да Ти служа, но в случая не е, за да Ти служа, а според както е Твоята Воля.

Погрешно ли е да изпращаме молитва: „Помогни му за следващо прераждане“ и т. н.?

Елеазар Хараш: Значи, тя всяка молитва е такъв вид помощ, че тя след време образува главната помощ. Всички родове молитва, но когато кажеш: Господи, Ти ръководи тази Душа в Другия свят, ти и да не го кажеш, Бог е грижата за Душите в другия свят, защото ние там много неща не ги знаеме. Но Той понеже е Велика Любов, Той продължава да се грижи, даже и без ние да искаме. Но по-хубаво е да искаме, защото така е казано: Искайте! – нали. Но става въпрос за искайте разумно, нали…?...., защото безумното…

До каква степен спазването на различните практики и обичаи за 40-ия ден има важност за починалите?

Елеазар Хараш: Туй е друго невежество за четиридесетия ден, няма да го коментираме много, но… Има хора, които се отделят от тялото си на четиридесетия ден, други още на първия ден. И какво ще правиш на гроба, и ще ходиш… Други се отделят след две години, три, защото са били натрапчиви в лъжата и насилието. Може да стоят и много по-дълго – те са наказани, жестоко наказание. Дано да го чуят тези хората на лъжата и на насилието, защото наистина, ако ме разберат какво казвам, ще им побелее косата. Днеска, не утре, ако разберат. По-хубаво е някои много да не ми вярват, защото да не им побелее косата за един ден или в мига. И така бавно да ми вярват, нали, защото аз съм смутител. Нали, ако си забелязал, макар че Истината помага, обаче не можеш да помогнеш, както ти казах, на затворено шише да налееш вода.

Има ли шанс, или по-скоро не за невежите хора, точно в мига преди физическата си смърт да получат някакво просветление свише? Защото доста хора го казват, че независимо как си живял, абсолютно последният миг преди смъртта, можеш да получиш някакво проясняване на картината на живота?

Елеазар Хараш: Значи, Боре, има няколко вида невежи хора. Има туй което го наричаме кръгъл идиот. Цял живот така, няма поуки, няма… Нищо не можеш да предадеш там. Бог ще се погрижи за него след време, в други прераждания, защото той е слязъл да изкупува, както преди обясних. Това е човек, който целият живот така му минава, понеже в минали прераждания отнемал Вярата и Надежда- та на хората. Не е знаел какво говори, нападал ги е, агресия и т. н. Няма там… Ако му се изпрати прозрение, той ще го приеме за халюцинация, защото той е в тъмнината. Невежество – значи тъмнина. Най-големият враг на човека е невежеството. Но има по-голям враг – да не искаш да се учиш. Това е вече пък съвсем, нали. Но такъв невежа, който иска да се учи може да му бъде дадено прозрение, като успокоение, като отношение на Божията Любов към Душата му. Той малко ще се успокои, дали ще разберат близките му, туй няма значение, нали. Но той ще получи да го наречем, Атлантите го наричат Дарът на Орела – малък подарък, Духовен подарък.

Всеки ли, в мига преди смъртта вижда като на филм изтеклия си живот?

Елеазар Хараш: Някой са вцепенени и почти нищо не виждат. И няма полза да виждат, нали, защото той не може да осмисля. Но в другия свят малко по малко ще го събуждат Ангелите на Съдбата, и ще му дават тези неща, които е изпуснал. Друг вижда нещо, а един осъзнат човек вижда много неща, защото той иска да ги подобри. Иска като слезе, нали, да… наистина да ги подобри. Степени на съзнание, Боре, много…

В мига преди смъртта, човек дали вижда Помагачи, вече починали свои близки, които идват да го поемат?

Елеазар Хараш: Значи, средният човек вижда Помагачи, обикновеният човек – той все едно заспива и няма сънища, няма виждане. Напредналият човек вижда своя Учител и Бога, той е посветил живота си на Тях, отива при Тях, Те му дават да ги осъзнае и той го осъзнава, и Те го осъзнават. И става едно направо прехвърляне в Потока. Той заминава съзнателно и после докъдето е стигнал, в следващото прераждане продължава на още по-високо ниво. А другите трябва да си припомнят, те даже умуват има ли прераждане, няма ли прераждане. То в Библията има повече от десет стиха, нали..?..., които… Но който не иска да го разбере и да ги тълкува – няма значение. Пак е степени на съзнание, степени на Мъдрост.

И ако трябва да завършим този разговор с метафора и даже бих казал, известна доза Мистерия, смъртта повече Светлина ли е, или повече Мрак?

Елеазар Хараш: За Мъдреца – тя е скок в Свободата; за разумния човек – е скок в Светлината; за Премъдрия човек, Учителя – е скок в Бога и в Мистерията; за обикновения човек – е скок в астралния свят, в нови ограничения, но малко по-разхлабени, т.е. от железни окови и вериги отиваш в златни и пак чакаш. И това, и таз тема, Боре, ще има продължения, защото усещам го, както за животните, за всичко…

Благодаря Ви много за интервюто!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!