Интервю с Елеазар Хараш по темата за животните в света - (16.09.2016 г; Варна)
Здравейте господин Хараш! Да започнем днешната тема за животните с въпросът: Как така на Земята има толкова голямо разнообразие от животни? Толкова различни са те, а всеки вид е толкова перфектно обособен за нуждите на цялото. Сякаш никой не може да бъде изключение или случайност. Животните днес само резултат на еволюцията ли са или са привнесени така както човека от другаде?
Елеазар Хараш: Голямото разнообразие на животните произлиза от единството на Бога. Всичко туй са скрити Негови способности, качества. И Бог се грижи и за лошите и за добрите животни. И в тях израстват качества, които в бъдеще... Това са Неговия план, това е Неговия план. И в бъдеще тези качества ще служат пак на Бога, но те и сега служат на Бога. И затова Бог се грижи едновременно и за змията, и за вълка, и за агнето. Въобще ... Тези качества ще Му трябват на Бога, когато станат... Те са вид преданост, вид способности. Ние ги казваме, примерно котето го наричаме игра или кучето. Но то развива тайни способности, които в бъдеще ще влязат в плана на Бялото Братство. И туй многообразие е много красиво и няма нито едно излишно животно. Всичко е в този план.
Можем ли да разсъждаваме по темата, че устройството на самите органи на животните, както и на човека, е основната предпоставка, затова дали в тях и до каква степен може да се проникне Духа на Бога..?
Елеазар Хараш: Значи Духа на Бога е изначално проникнал. Той, човешкият Дух също има таз способност, когато се пречисти да прониква във всичко. Но тука искам да ти кажа, че животните не са създадени от Бога – само да ти уточня. Значи те са създадени от Боговете. Някой са успешен опит на Боговете. Пример: Делфините и китовете са успешен опит, русалки и кентаври – неуспешен. Обаче Боговете също се учат. Те имат творческа способност, дадена от Бога. Отзад пак е Бог, обаче не е целия Бог. Щото примерно Боговете не могат да създадат човешката Душа, висшата Душа. Но Бог създава висшата Душа. Те творят вторично и се учат, също умъдряват, също се чудят. Примерно те са искали с русалките нещо хубаво да направят, но се оказва, че русалката има проблеми. На сушата врагове, във водата врагове – после ще ти разкажа за русалките. И таз красота, с която са искали да покажат Боговете, се оказва че нещо... Но те после ще я усъвършенстват. Тя сега е във въздуха русалката.
Но за да не изпаднем в неразбиране на самата лексика, нека да дефинираме какво визирате под Богове и Бог – йерархично..?
Елеазар Хараш: Да, значи Бог е създал Боговете. Той не може да бъде създаден от нищо – Той е Създателя. Те имат част от Неговата творческа способност и могат да създават много неща, да правят опити. Но това, което Той създава, те не могат да пипнат там, нали. Като говорим висшата Душа, тайната на Духа, която е... Те си остават ограничени, но същевременно творчески.
Но в процеса на творчеството, те имат и възможността да правят грешки. И цената на тези грешки ...
Елеазар: Е поучение.
Щом е..., да какво е?
Елеазар Хараш: Цената е поучение. Те умъдряват постепенно и след време ще направят най-точните същества в най-точното време, които ще могат най-точно да служат на Бога. А сега е смесено. Но всичко е пак на мястото си, понеже обхвата е на скрития Бог. Той обхваща всичко.
Нека и още един така въвеждащ въпрос: Какво трябва да ни е схващането за животните като присъствие тук на Земята. Носят ли те Душа? Имат ли способността да развиват памет, още повече пък и мислене. Или пък от друга страна разсъдъчната дейност е привилегия само на човека?
Елеазар Хараш: Някои животни висша Душа нямат. Част от Душа имат някои животни, която е много близка до висшата, но е много скрита при тях. Но тука искам да ти кажа примерно нещо за делфините. Те си говорят по два различни начина много странно. Единият е бърз начин на говорене, което означава, че си говорят важни неща. Понеже скоростта е голяма, думите почти се губят. Остават тънкости на звуци – скоростта е голяма и си предават важни неща. Когато си говорят свръхбързо, тогава не са важни неща, а си предават тайни. И никой не може да разбера, защото прекалено голяма скорост. И те имат в себе си и част от Душата, но тя остава леко скрита настрани, висшата Душа. Но само да ти кажа нещо важно, което го изнесох скоро в последната лекция. Всичките тези удавници в морето, което водата ги изхвърля и хората казват: Сутринта отиват, умрелият там, нали, удавеният изхвърлен на брега. И те хората казват: Водата ги изхвърли. Не е водата, а делфините ги изхвърлят. Само ще ти кажа защо. Делфините изхвърлят умрелите, защото обичат човешката форма, обичат човешката Душа, искат хората да си ги погребат, щото много обичат човека. И туй отношение, те нямат информация за човека и знания, имат усет. Голяма тайна е усета, някой път мога да се спра подробно. Той е подобен на интуицията. Не на предчувствието, предчувствието е друго нещо. Предчувствието може да подвежда, интуицията не. Дълбок усет имат за човека и за човешката форма и затова го изхвърлят на брега. Те даже го пазят някой път от акули. И го изхвърлят на брега, за да може човекът да си го почетат и да си го... Отношение към Душата в човека.
Мозъкът на делфините прилича изключително много на мозъка на човека – малко по-голям е, по-развит чисто физиологично. Според някои хора, делфините са на по-високо еволюционно ниво от човека. Вие как мислите?
Елеазар Хараш: Значи и между много хора има такава разлика, и между хора и животни. В някои способности са по-развити, в други по не са. Оттам идва уважението на един към друг. И между хора и между животни, щото таз способност може да ти свърши нещо, да ти помогне в развитието. Примерно котката - способност на концентрация. Една позната каза: Канех се да се самоубия, така ме погледна котката, забравих всичко. Ето го помагача. Тя умее; концентрация значи сгъстяване на Духа, поглед – изтрива и мисълта. Виж какъв подход нали и то в точния момент, нали.
В тази логика на мисли могат ли....първоначално въпросът ми щеше да бъде всъщност дали могат хората да вливат мисли в животните. Но всъщност вливат ли мисли животните към хората?
Елеазар Хараш: Значи взаимно е. Учителят казва: Защо могат да си предават. – Защото животните са създадени чрез Слово. И затова чрез Слово им се въздейства. Ако искаш да почна да ти казвам какво казва Учителят и .... Значи, животинското царство е азбука и който разбере животните ще разбере и човешкия живот. И виж сега какво казва Учителят: Кога човека е пеперуда? – Когато дава място на Духа в себе си. Всяко животно си има своя специалност, дарба. А човекът казва: Това е инстинкт. Ще обясня: На окултен език инстинкт означава древен разум. Те сега животните, прекъсвам се малко, пътуват от инстинкт към този древен разум. И той си го има, нали. Примерно както пчелата. Това, което върши пчелата, ние казваме инстинкт. Това е древен разум. Значи мъдрецът и светецът не могат да направят мед – аз съм ти казвал. Могат само да го ядат.
Да но искам тук да вметна нещо. Тоест интуицията, за която по-рано стана въпрос, тя фактически е връзката с този древен разум..?
Елеазар Хараш: Значи точно интуицията – не е предчувствието. Интуицията се равнява на дълбокия усет при делфините, усет. Те не се нуждаят от информация, обаче имат тайно дълбоко разбиране. Подобно в човека това е, интуицията отговаря равнозначно на дълбокото чувство в човека. Учителят казва: Дълбокото чувство в човека винаги е вярно. Говорим за много дълбокото, особено на пречистения човек. Но даже и на другия човек, то някъде в дълбочината го има. А интуиция означава ин-тао, вътрешния Бог – няма грешка. Интуицията винаги те води по точния път, предчувствието не. Животните са велика идея на Бога и на боговете. Всички народи, животни и растения, казва Учителя, изпълняват божия план. И растенията - някой път ще говорим за растения и цветя, ако трябва. Бог се грижи едновременно и за змията и за гълъба, за вълка и за овцата. Животните, казва Учителят, аз ги наричам нашите малки братя. От много гледни точки, това са наши малки братя. И затуй посегателството е... То не е невежество. То е малко по-лошо от невежество, защото ти там посягаш на ... Животно произлиза от живот. Ти посягаш на самия живот. Преди години обяснявах на един пастор на адвентистите. Убиваше мухите с една палка, викам: Нямаш право! Викам: Първо, ако кухнята ти е чиста, какво ще прави мухата там. И второ, ти посягаш, обиваш самия живот. Не мухата, в мухата тече живот – ти посягаш. Не ме разбра, каза, ти.... Довиждане – довиждане, нали, няма проблем.
Един въпрос обаче, при убийството на животните, особено за да се използват за храна, те ли се саможертват или те са жертва на нашата неразумност?
Елеазар Хараш: Първо, една част от животните се жертват, други не искат да се жертват, а по принуда. Сега Учителят казва: За животните тази смърт, малко или много е добра, защото те ще израснат от тази жертва, но за хората е лошо. И затова туй примерно посегателство на делфините е голяма грешка. За делфина е леко, защото той не е привързан към тялото и много лесно се отделя. Той се връща на Сириус, той е същество високо, нали напреднало. За тях мога да ти разкажа много и после ще ти разкажа, но има много неща, които ще ги премълча, щото е дълга история. То тръгва от Атлантида. Когато за първи път са видели водата, водопадите, рмоахали, ако си чувал, това е първата подраса на Атлантида. И тогава са били тези хора, които после стават делфини. Като са видели водата са се смаяли. Казали: Това е нашето царство, не е сушата. И Той после Бог ги превръща, но ще ти разкажа други неща после за делфините. Значи, всички животни са, казва Учителят, забележи деградирали хора. Значи тука е много дълбок въпроса.
Без изключение?
Елеазар Хараш: Без изключение, щото Душата може да се смалява, може да стане мушица, може да заеме голямо широко пространство, нали. Сега хората няма, туй трудно ще го разберат, но ние го казваме, щото е дълбока Истина. И туй не означава, че Висшата Душа в човека е животно или расте. Тя пада назад, да си учи уроци. Тя не е човешка Душа, не е ангел. Значи Висшата Душа е богиня, обаче тя минава през уроци. И се преражда да научи тез уроци, които после ще и трябват, за да стане пълна... богиня, да стане служител на Бога. Туй хората ще смути. Аз има неща премълчавам ги щото съвсем ще ги смутим. Ще ги смутим малко, с мярка. Знам, че някои хора ще ми критикуват лекциите. Да са живи и здрави. Други ще ги хвалят. Не ме интересуват тези неща. За мене е важно да се запалят хората по Бог и Истината, пък след време... Но благославям ги тези, които ме критикуват. Обаче, които критикуват си правят карма. Знаеш ли какво означава критика Боре? – Неустроен свят. И колкото повече критика, то Бог е предупредил: Не съдете! Но дай да не се отклонявам, да ти продължа.
Но... извинявам се много. След като казахте, че всички животни са паднали хора, не мога да не попитам един от може би основните въпроси, които и в конвенционалното образование за митът и абсурдът, според мен, че човек е бил произлязъл от маймуната? Не е ли точно маймуната примерът, че е деградирал и обратно инволюирал човека?
Елеазар Хараш: Сега в Древността се е случило нещо, което някои души... Значи била е дадена Висша Душа, маймуните са се отказали да я ползват. И тогава Бог ги превръща в маймуни, а другите стават хора. А маймуните са деградирали понеже не са приели Висшата Душа. Но същевременно те са предпазени като маймуни да не слязат още по-надолу. И сега те се забавляват, играят си. Не се знае кой повече напредва, дали човека или маймуната. Нека ти кажа и туй, щото човек, който убива, който е жесток, който развива жестокост, а маймуната, която си играе,която е по-безобидна и научава неща и после ще стане човешка душа. Много е странен божия замисъл, но маймуните са пропаднали хора в известен смисъл, а в друг смисъл са предпазени и след време те ще си получат шанса. А всичко ще върви, понеже е в ръцете на божията Любов. И Бог наистина прави най-доброто. Туй, че ние не го разбираме, това е друга тема. Някои мислят, казва Учителят, че Господ не може да връща хората назад. Но ако Той е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога и да му израстнат копита, значи Бог може да изменя всяка форма и Той я изменя. Сега дали хората приемат, Учителят казва: Ако Бог те заключи в риба, ти ще живееш със съзнанието на риба – какъв избор имаш. И кой те пита дали вярваш – те нещата просто стават, нали. Това може да внесе, казва Учителят, смут в ума ви, но формата е самоограничение, което заставя съществата да мислят и да се развиват.
Сега чуй нещо за Душата. Тя може да се смалява и да се разширява, може да влезе във всяко животно и в животинка, в човек, в ангел. Но тя не е нито животно, нито човек, нито ангел. Тя е богиня, но тя има да учи уроци. И когато стане Висша Душа, тя вече ще има само желанията на Бога. Ще е извървяла този голям опит – през животните, през човека, през ангела. Душите на кои животни, казва Учителят, са най-близко до човешко въплъщение? Изрежда основните: Най-първо слона, вола, коня, овцата, маймуната и т. н. Ако затворите човешкото съзнание във формата на птица, казва Учителя, то ще живее и ще мисли като птицата – то няма избор. Просто там ще си учи уроците. Във всяко животно има по една човешка Душа, на която е определено да живее само кратко определено време. Не може цял живот. Тя влиза като хижа, като стаичка, като нещо, в което се успокоява. Понеже безкрайното пространство тя не го е заслужила, тя няма достъп до Безкрая и там за нея е ужас, смут. И като влезе в някоя животинка, тя се успокоява. Казва Учителя: Кой организира мравките, кой организира пчелите? Да не е така случайно те да са, нали? Играта на животни не е само игра, а придобиване на умения. Така животните трупат един скрит опит в света, за бъдещия замисъл на Бога. И в този смисъл няма лоши животни, няма добри. Всичко е замисъл на Бога. Лошо и добро е ....
Започвам с делфините. Имаш ли въпроси или ...защото... За няколко животни ще ти кажа някои неща определени. Да, делфините. По времето на рмоахали в Атлантида, делфините са били хора, така наречено символично хора в панталони, човеци. Но като видели чудото на водата обезумели. Направо се изумили, щото това е... Тогава водата е била по друг начин поставена. Много излъчваща, много жива и в сравнение със сушата, досещаш се – сушата си е суша. Те били смаяни и Великият Бог - те пожелали дълбоко живот в това царство на водата. И Великият Бог още оттогава Той ги преобразил, и още оттогава ги наричат морски хора. Те не възприемат слънцето примерно като светло тяло, а като велика енергия. Те не мислят с понятия, а с усет. За тях усетът е по-дълбок от понятия. Веднага ти казвам: Хорта имат понятие. Ако нямаш дълбок усет, какво ще правиш с туй понятие? Някакви определения, играеш си на игри. Усетът е по важен от понятие. Те обичат човека заради самия човек, и заради древния спомен, когато са били хора и души. Те имат радост от съществуването. Бог ги е преобразил, но те не са създадени от Бога, а от боговете. Той участва тайно, но те са творчество на Боговете – успешен опит, заедно с китовете. Но има неуспешни опити, примерно кентавъра и русалките. Ако трябва ще обясним защо, но не са се оказали годни за развитието в по-висш смисъл. Делфините нямат писменост, защото водата не я позволява. Те си предават Мъдростта устно, нямат външна библиотека. Имат вътрешна – това е тяхната памет, скрита памет.
Съзнанието на човека се опира на думи, съзнанието на делфина на звуци и на вибрации. За делфина водата е дом и къща. Той си живее там. Тези същества са разума на океана и има много точни предания за много удавени хора, което ти казах, че делфините ги носят на брега, а не водата ги е изхвърлила. Това е старата любов към тяхния спомен – човешкото тяло, човешката душа, човешката форма., за да си ги вземат хората и да си ги погребат. За делфините, те си говорят както ти казах по два начина: Бързо, така скриват думите си; не искат да ги чуят другите същества – единия начин. Тогава си говорят важни неща. Когато говорят свръхбързо, вече не е важни неща, а духовни тайни. Някой път може да се спрем на въпроса точно какви тайни крият от хората, но туй е друга тема. Сега ще ти разкажа някои неща за русалките, ако нямаш въпроси.
Имам въпрос за делфините относно вибрациите, този специфичен звук, който те издават. А всъщност понякога малките бебета сред хората издават такъв звук, когато са щастливи и се радват..?
Елеазар Хараш: Тези звуци са вибрации на душата. Те са насочени точно към близки и сродни същества, към делфините. И веднага разбират на голямо разстояние, щото водата е голям приемник. Водата е най-приемственото същество, тя е живо същество. И веднага звукът отива на далечно разстояние. И знае се веднага дали делфина иска помощ, или иска да предаде нещо, или скрива нещо, което само тоз точен делфин го знае. Много скоростно, много точно, нали и същевременно скрито.
И един по така приземен въпрос, но все пак в някои държави в света има много лоши практики за ритуали, убийства на делфини. Наблюдаваме в последните години особено в Япония, а и също и на други места се очертава, така и доста пророци говорят – Ще заплати ли човек за тези убийства?
Елеазар Хараш: Първо, няма нещо, за което човек няма да плати. Значи едно докосване, непознат човек да го докоснеш по ризата даже, не по ръката, следващото прераждане ще се случи обратното – той ще те докосне. Смятай значи до какво ... Никой не може да се измъкне. По време на войните в миналото американците са обучавали делфини и руснаците да пренасят бомби и да ги залепват на корабите. Жестока работа, също жестоко ще се плати. И използват ги като оръжия, нали. Да ти кажа още нещо за делфините. Има един случай, един рибар влязъл с лодката си дълбоко в морето. И с едно куче да хваща риба, но кучето лаело много нервно много недоволно. Той му писнало на рибарина и го хвърля във водата. Взима го един делфин и го избутва на брега, спасява го – кучето продължава да лае недоволно. Делфина го хваща обратно и го закарва надълбоко и го хвърля да се удави. Преведено, недоволството трябва да бъде удавено. Сега дали ще го одобрят хората, рядък случай, мисля че в Холандия ли се беше случило – забравих точно. Няма значение, но поуката е ....
За русалките да ти разкажа.
Да...
Елеазар Хараш: Русалката не е нито човек, нито риба, защото не е приела напълно нито човешкото, нито водното – по средата. Боговете са създали водната жена, като особен род красота, но се е оказало, че тя е в затруднение, има проблеми. На сушата врагове, във водата акули. И те са еднополови същества, винаги са женски. Раждат се по особен начин, зародиша е вътре в тях. Казвам туй, щото някои се чудят как се е родил Христос без родители. После във второто интервю ще говорим за туй. Това е много... Бог го образува направо, както Мелхиседек. Бог може да образува съществата, Той няма нужда от мъж и жена – то е смешно. Ами това е, раждането чрез жена – то е един от последните опити на човечеството и то е изостанал начин. Те мислят хората, че Бог няма други начини на раждане, а то има милиони начини на раждане – както и да е. Значи този метод Бог го е разкрил на Боговете, за русалките. Те са били много миролюбиви, не са обичали хищниците и въобще борбата. Те нямат... Русалката не може да плаче – едно от нещата за нея. И за това страданията и са големи. Освен това тя не може да осмисля страданието. Делфините може да научат нещо от страданието и да произведат разум там. Да произлезе нещо разумно. На русалките това е отнето, нямат истинска Душа. Затова търсят човека, щото искат да се докоснат до Душата му и получават нещо от Душата на човека.
А съществуват ли днес русалки?
Елеазар Хараш: Днеска живеят във въздуха. Иначе в четиринайсети век е погребана русалка. Живяли са много пъти, много случаи има. Даже някакъв ритуал е правен, даже един рибарин я взел в къщата си и я обучавал на някои неща. Но това е било в миналото. И понеже е неуспешен опит и не е благоразумно и богоразумно да живее. И сега те са във въздуха и чакат след време нови условия, благоприятни условия, щото не са били оценени и освен трудностите, които са имали. За пчелата е голям въпроса. Аз тука пак съкратено ти го изнасям.
За пчелите имам един въпрос, с който искам да започна още повече в контекста на това, че прочетох Вашата книга по Морис Метерлинк „Животът на пчелите“, която за мене е един от най-дълбоките философски, изобщо психологически духовни литературни произведения. Как така пчелата се подчинява в рамките на целия си живот, на ежедневния си труд, на една по-висша мъдрост. И безрезервно служи на тази мъдрост без, така да се каже да постави дори за миг под съмнение смисъла на това, което прави. И освен това, пчелата умира, когато извърши само един единствен грях, когато ужили. Защо, ако можете да направите паралел това не е така с осата?
Елеазар Хараш: Първо, пчелите са от слънчев род и те са разбрали дълбоко един въпрос, въпроса за жертвата. Тоз въпрос при тях е решен, той не се обмисля, което е качество на висшата Душа. Ние го наричаме инстинкт, обаче ако ти нямаш този инстинкт – древен разум да се пожертваш... Не казвам, че жертвата е най- високата степен. Има по-високи степени от жертвата. Но в случая за света това е доста дълбок въпрос и важен. Значи след като е разбрала тоз въпрос, тя вече е подчинена на законите на жертвата и върви по таз пътека. Сега ще ти разкажа. Първо, цветята са деца на ангелите. Значи те са ги създали. И затова късането на цветя означава посегателство на ангелите, които тайно участват. И всеки, който къса цвете, казва Учителя, е престъпник. Няма значение дали го разбира. И казва Учителят: Той ще прилича след време на скъсано цвете. И казва Учителя: В пчелите е скрита мистична идея за живота на човечеството. Пчелите разказват древна история. Те разказват пътя, а пътят е завръщане в блаженството, по друг начин казано – в меда, медът е блаженство. Медът е формална формирана чиста енергия, истинско знание. Само по себе си истинското знание е мед – всеки трябва да открие меда в себе си. Всеки трябва да намери истинското знание в себе си. Пчелите са разбрали, че само чрез жертвата има развитие в духовни светове. Виж какъв важен, какъв дълбок разум. Ние го наричаме инстинкт – ми айде постигни. И Учителят казва, че пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години, за да може да се домогне и произвежда тайната наука наречена мед. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Това е изкуство с голяма точност, голямо духовно изкуство. Пчелата и цветята образуват заедно цялост – андрогинна изначална основа. Пчелите летят по повеля на бархишадите. Бархишадите знаеш ли кой е? Това е първата слънчева раса – Предците, Боговете. Тяхна повеля е, те са създали пчелите, те работят в тях, съвместно – Боговете от първата слънчева раса. Пчелите правят меда чрез тайнство, чрез Неговата скрита Божия Воля. А обикновените хора говорят само за някакъв инстинкт, без да знаят какво е то. Не само разум, а това е възвишен разум. Казвал съм ви златната мисъл от Учителя, пак ще я повторя, щото... Обичам много да я повтарям тази мисъл, щото това е дзен – простота пък... Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умния? – казвал съм ти го. И така, пчелите в Египет са били наричани събирачи на Слънцето. Освен това, пчелите са хранители и пазители на тайно знание. Медът е духовно дело. На друго ниво това е блаженството. Медът се предава от пчелите като традиция, една древна скрита мъдрост. А самите пчели са само носители на тази древна слънчева мъдрост. Значи в миналото те са имали едно събрание, и са се... като души, като в известен смисъл висши души. И имали тайно учение и се чудили как да го предадат на хората. И са го, това учение са го превърнали в мед.
Да но в животът на пчелите в техния кошер живеят и търтеи, а и други зловредни насекоми. Каква е логиката и причината за това?
Елеазар Хараш: Търтеите са подобни на мързеливите хора. Те нищо не объркват, това е техния характер. Това е тез, които не са разбрали жертвата. Но туй че не са я разбрали, това е техния застой. Някога и те ще я разберат, щото всичко подлежи на развитие. Докато това не обърква работата на пчелите или работата на работливите хора – те си продължават, нали. За меда трябва да ти кажа, че това е меден хляб, пчелен хляб. Медът е светлина и това е лъчиста енергия, с която ние се храним, първична енергия. Пчелите се молят пред всяко цвете, като пред храм от светлина. Забележи за какъв подход. Мухата има ли такъв подход? Бръмбара... Какво ще изкара мухата от..., нали. Нито подход, нито престава, нито идея. Някой път ще ти обясня защо мухите са ..., и за тях ще говорим. Това са изоставени, нахални души. Заключени са там, но и от тях има полза, има и разум, нали. Значи пчелите си имат своя мистичен танц, който е скрит култ към живота, към аромата, към уханието, което е еволюция. В древния Египет и в Индия пчелите, пчелата не е насекомо, забележи, за биолога е насекомо. Тя е свещенно същество – забележи подхода. И затуй, който смята, че е насекомо, биологът ще научи ... То е една ограничена гледна точка. Нали докато мъдреца, мистика – той вижда съвсем друго.
Оказва се така, че покрай меда има много очевидно струпано съвършенство. От една страна пчелите, от друга страна цветята. От трета страна аромата на цветята, който вие в един предходен разговор казахте, че не принадлежи на самите цветя, а е на по-висши същества. Оказва се, че покрай самото производство на меда всъщност е концентрирана доста Божествена Енергия..?
Елеазар Хараш: Ами аз ти казах: Това е духовно изкуство, скрито изкуство, концентрирана слънчева светлина подобно... И Душата е такова нещо – Висшата Душа. Много лесно се създава света, но да създадеш една Душа, това е разбира се само творчество на Бога. Там Боговете нямат думата. И този концентрат, нали говори за дълбоко умение. Но а Мохамед на едно място казва, че Бог е научил пчелите на това изкуство. Всъщност Бог чрез Боговете. Но самите Богове имат таз способност, дадена от Бога, за едно висше творчество, но не за съвършено творчество – това е тънката разлика. Пчелите са част от тайния план на Битието. Те са духовна цивилизация, духовен народ, много труден за разбиране, както Богомилите. Те са се домогнали до чисто духовно знание, без примеси. Разбира се то им е било позволено. Както ти казах, мухата нищо не може да извади от цветето. За нея цветето е затворена врата. Мухи, бръмбари, пеперуди отиват при цветята с енергия, пчелата отива с Любов, Боре. Разбираш ли разликата – едното отиваш с енергия, нали, другото е с Любов. Но от едното научаваш нещо, от другото действаш дълбоко.
Древните казват: Пчелите са спътници на висши същества. За жреците в Египет меда не е бил земна храна. Медът е бил храна за неземния, скрития живот в човека. Тоест несътвореният човек се храни с меда. Другите ядат свинско месо, това е шега от мене. Пак така е. Нали къде е меда, къде е.... Жреците казват: Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни, щото там има единство. Пчелите се упоявали от мистиката на цветето. Те разбирали живота, като жертва и мистика. За учените пчелите са зоология, биология и загадка. За мъдреците това е тайна, защото пчелите са от духовен род. Те си имат тайнствен живот. И те не са загадка, а тайна. Загадката може да бъде разгадана, тайната не – то за това е тайна. Там имаше някакъв въпрос, после ще говорим за яйцето. И то е ясен въпрос и пак неразбран. Ще ти отговоря после. Тайната не е нещо познато, да тайната си остава тайна. Да.
Като говорим за пчелите, може би заради това Морис Метерлинк, един от най-големите мистици на миналия век, е посветил над 12 години от живота си именно в изследване на пчелния кошер.
Елеазар Хараш: Да, струва си да си посветиш живота на... Аз харесвам учените в тоз смисъл, значи учените и религиозните хора има нещо много хубаво в тях, ще ти обясня. Иначе те са изостанали. И туй мога да ти обясня, тъй като Бог не е наука, Бог не е религия – Бог е Любов, Мъдрост и Истина. И затова аз ти казвам, че изхвърлил съм науката и религията настрани. Но тука допускаме компромисно, нали. Ученият, който 20 – 30 години наблюдава пчелите, мравки, става въпрос като постоянство, като Любов към животинките, като Любов към науката. Това постоянно издирване, копаене в себе си, в наблюдения, след време, когато този човек бъде повикан за Истината Боре, той ще има изработени качества, не като мързеливия човек. Щото Учителят казва: Природата се е видяла в чудо да накара мързеливия човек да работи. Има мързеливи, при пожар не стават. Разбираш ли, то е голяма болест. Дължи се на изключително натрупани многобройни грехове, мързела – голям застой. Някога ще го изпратят да се прероди в Африка, където няма избор, ще го гонят животни, от комари нагоре. Ми той трябва да започне да работи нещо, нали разбираш.
В крайна сметка обаче Метерлинк след толкова много години на изследване на пчелите, той е получил откровение за тях..?
Елеазар Хараш: Когато си посветиш, особено ако заложиш живота си на една тайна, част от тайната ще ти се разкрие и явно, и нещо насаме ще остане, щото все пак всичко не може да се каже. Даже и за животните има неща, които ще засегнат много хора. Учителят отива още по-дълбоко и казва: Пчелата не е направила меда. Тука отиваме на по-дълбоко ниво. Цветята го направиха, но има нещо в скритата природа, което е по-дълбоко пък от цветята. А медът съществуваше извън цветята, казва – забележи. Учителят е много дълбок и затуй по малко ги изнасяме тез неща. Медът дойде от едно скрито духовно ухание. Това е предшестващо цветята, а по-късно слязоха цветята и оттам меда. Но първо е било духовното дихание, духовното ухание. То се намира в ръцете на ангелите. И чак после то слиза в цветята, слиза в пчелите, слиза обучението. И както разбираш след малко ще ти говоря за пеперудата, но имаш май нещо да питаш?
Само с едно изречение да направим паралелът с осата. Защо пчелата умира, след като направи дори едно ужилване, т. е. един вид тя веднага изкупува своя грях. Докато осата не..?
Елеазар Хараш: Понеже пчелата държи много на жертвата и тя, то жилото е като куршум, като метод за предпазване. Да не допуска да и посегнеш на това свещено изкуство. Осата няма нужда, то там няма изкуство, нали. Тя дали ще живее, дали ще умре – там живота е без жертвата.
Защо Бог е създал осите, обаче?
Елеазар Хараш: Защото противоположното усилва нашето по-дълбоко качество за жертвата, за Любовта. Това качество трябва да израстне до своята степен на съвършенство. Не съвършенство, подобно на Бога, а както ти казах, да стигне една висока степен, която е единство с Бога. А Бог знае как да използва после това за свои цели, нали. Противоположностите увеличават дълбочината. Примерно, ако ние имаме дълбок враг, много силен враг, можем да станем много дълбока вода. И когато станем в единство с Бога, Бог ще махне врага. Той просто само ще му каже: Ти си свърши работата, довиждане! Той няма избор, разбираш? Учителя казва: Гъсеницата е религия, пеперудата е духовност. Пеперудата е изтъкала своята духовност. Нека и човека да я изтъче. Пашкулът е тайнство, в него е посято развитието. Гъсеницата, това са земните желания, робството. Знаеш гъсеницата е много гладно, много и се яде. Това е робство. А пеперудата, това е освобождението от капана. Наричат пеперудите летящи цветя – те са такива. Толтеките наричат пеперудите, атлантите лекия вятър. Дзен ги нарича финия свят, освобождението, лекотата. Учителят казва: Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда. Тоест земния човек, ако не се откаже от земните си желания... Пеперудата показва, че човек трябва да превсътвори себе си. Пашкулът е тайната стаичка, особения вид храм. Тука се трупа светлина, истинолюбие и т. н. , което чака раждане. Пеперудата е метода, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат пътуващите леко. А Учителят казва: Някой път има ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората. Те използват пеперудата като аеропланче. Влиза в нея и се разхожда и наблюдава. Сега пеперудата какво разбира, какво не разбира, това е друга тема. Но ангела вътре работи и даже аз съм имал случай – пет пеперуди кацнаха на ... Те иначе бягат от мене. Кацнаха на ръката ми, стояха дълго време. Дълго, дълго, заради точността около три, четири минути плюс, минус. Щото дълго време ги наблюдавах, чудех се. И накрая викам някакви пет души, особени има, нали. Както и да е.
Възможно ли е, защото в моето съзнание изникна един много особен спомен за един починал близък човек. На неговото погребение една пеперуда кацна на най-близкия му човек на ръката му и седя там доста време – много голяма красива пеперуда. Възможно ли е душа на починал да се въплъти в пеперуда временно..?
Елеазар Хараш: Душа, значи не всяка душа висша, душа на любим починал. Значи душите имат финни нишки и финни връзки. Всички, които много си обичал и които много си мразил ще те намерят. Всички, които ти са безразлични няма да те намерят. Той може да ти е комшия безразличния е така ще си мине живота. А тези които много се обичат и много се мразят, те имат друга. Значи влиза душа временно, щото няма право да живее дълго време в пеперудата душата. Но от време на време има право да навлезе, да наблюдава. Някой път, когато не владеят това нещо висшите души ангелите им помагат нали и става.... Става връзка, става спомен, става подхранване на ... – красиво е, ако го видиш, нали. Той невидимият свят е въобще красив. Значи пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелът се качва в него и ходи от цвят в цвят и разхожда се. Значи разхождат се двама – и пеперудата и ангела. И всеки наблюдава свои си неща. Пеперудата е като ангелско дете. Гъсеницата, това е кармата, пеперудата е освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното, в мъртвото. Аз говоря, казва Учителя, на онези, които съзнават, които имат душа. Ще кажете, че спасяването на човека е в църквата. Не, казва Учителя. Спасяването е в пашкула, спасяването е в пеперудата. Пеперудата, това е способност за преобразяване: от земен човек да станеш духовен. В това послание е скрита надеждата на човечеството, способността за преобразяване и завръщане у дома. Стигнах до орела, което е кратко. Кажи нещо, ако...
Просто бих добавил коментар по отношение на пеперудите, че те са поредният пример сред хиляди, милиони примери за това човек да вижда посланията на божественото в света. Защото и пеперудата, и житното зърно, сега се сещам - на практика ние сме заобиколени от постоянни примери за действието на Бог навсякъде в живота.
Елеазар Хараш: Точно така. Толкоз много послания, че в един момент вече толкоз е ясно, че няма нужда и пак продължават посланията. Но нека ти разкажа малко за орела, с което ще завърша и после така.... Учителя казва: Идейни орли трябва да бъдете, орли на високата мисъл. Орелът е стар и древен войн. Той се опиянява от полета, от устрема. Той е скачал много пъти в Бездната за да изработи. Да скочиш в Бездната с доверие също е тайна наука. Много хора, ако скочат в една пропаст голяма ще умрат. Малкото орелче веднага скача и изработва, има го вродено, но. Водещ: Първият си полет. Елеазар Хараш: Да, да – така се ражда. Орелът владее духовни неща: сила, концентрация, изненада. Това е свързано с нещо недостижимо. Някога в миналото си, той е поискал да достигне до нивото на боговете – не е успял. Също неуспешен опит на боговете, ще обясня. Но нещо не му е достигнало. Но нещо е останало от този устрем и от неговата осанка. Това е остатък от боговете, но не е влязъл в таз раса, защото не му е позволено. Защо? – Допуснал е хищническа енергия, не сила. Той вече от сила е паднал в енергия. Има разлика между енергия и сила, аз ти обясних преди. И той е станал енергия на убиец. Няма какво да прави при боговете, изпуснал е Любовта, нали. Но има нещо от изначалното и затова той изглежда още царствена птица. Това е остатък и с това той се подхранва. Бог не му я отнема и боговете за да не се отчая, щото може да заприлича на кокошка. Шегувам се.
Точно това щях да попитам. На практика това, че той е станал хищник е неговото падение..?
Елеазар Хараш: Там е неговото падение. В момента, в който е решил да напада, щото Любовта е друг подход, нали. Иначе той е поискал да проникне в неизследимото, където са боговете. Той знае, че там има тайна, нали. Но не му е било позволено да се взира в Бога, макар и голяма концентрация, голяма съсредоточеност, дух. Обаче не му е позволено. Той е същество, докоснато от древното време. Даже епично същество. И даже той е повече дух, отколкото птица. Изглежда на птица, но повече е Дух, подобно на котката. В него има древна мълниеносна енергия. Енергията му е като стрела. Но е допуснал голяма грешка – не е могъл да осмисли енергията на Любовта. И да я превърне в чиста сила на Любовта – тогава щял да се върне в Боговете, но някога ще се върне. Щото той както славея има спомен за висшия свят, нали. Станал е хищна птица, разрушителна и бил изпъден. И сега има само полет на високо, но не там където трябва. Древно предание казва, че който посегне на орел или на гнездото му, ще осакатее с тежка участ. А орелът никога не прави излишни полети, никога не прави лов без предвидливост. Има могъщо зрение, в очите му има над един милион зрителни клетки. Кажи?
Може би е добре да вметнем и един коментар за това, че орелът е единственото животно на планетата, което може да гледа слънцето по пладне, бе това да увреди зрението му..?
Елеазар Хараш: Това е така, защото вътре в него има слънце. И той може да устои, защото ако нямаше... Обаче той няма цялото слънце в себе си, за което говорихме, нали. Толтеките го наричат своя Бог, Орела, на техния език Куаотли. Говорил съм други неща много по-дълбоки за Орела от атланска гледна... Тука не съм ги предвидил, щото повече говорим за достъпния Орел. След време, ако кажеш ще говорим за ... Значи голямо е учението за Орела. Даже в лекциите съм говорил за третото крило на Орела – друга голяма тайна. То там е, ще ти кажа какво означава. Това не е известното и не е неизвестното, а това е Неведомото, това, което не се води с нищо. Известното може да бъде познато, неизвестното донякъде, Неведомото няма никакъв шанс. Бог, т. е. не се води с никой. Бог, там е много дълбока идеята за Бога. Туй беше първата лекция, Боре. Ако имаш някакви въпроси, ще минем на тях и после ще минем на второто интервю, което е...
Ами аз имам още един от така да се каже общите въпроси. След това ще задам въпроси на зрителите на Портал 12, тъй като очевидно... да и също на моите деца.
Елеазар Хараш: Някакво животно каза, че. – Кое е твоето любимо? Искаше нещо да разбереш или?
Ами аз чувствам близко така любимо животно вълка. Какво ще кажете за вълка?
Елеазар Хараш: Да, аз също много го харесвам. Както се досещаш той също е изпуснал нещо. Той е убиец – може да удави много овце и без да ги яде. Допуснал е жестокост, но има... Едно от хубавите неща в него е, че той има нещо недостъпно в него. Той не е избрал да бъде покорен на хората, нали. Древен род куче, което обича независимостта за разлика от кучето. Кучето допуска да стане приятел на хората и сега от една гледна точка да си приятел с човека е тежка работа. Вълкът не прави тази грешка, щото приятел, приятел ма той така може да те използва. Така може да ти развали и способностите. От друга страна може... Кучетата и котките са спасили много хора от самота, от.... помагачи са. Но вълкът, има случаи, когато вълк е помагал на хора. Значи отива в пещерата, носи храна на една жена. Отделя се от стадото, глутницата. Глутницата го вика с древен зов, но той отделя се. Но Бог прави такива неща, защото подготвя вълка в бъдеще за свой служител по друга пътека. Но и понеже вълкът е изпуснал нещо съществено, има един вой към луната. Древен вой, който е много мощна мъка заради това изпуснатото. В Древността това е било зов към Великия Дух, към Великата Свобода. Но понеже е изпуснал свободата и сега голяма мъка, голяма тъга, много мистично същество. Ако искаш следващия път така аз включвам по няколко животни, защото това е тема океан. Ще продължим, нали..?
Добре. Искам един последен общ въпрос преди въпросите на зрителите. Коя е основната причина дадена душа да приеме конкретна животинска или пък човешка форма?
Елеазар Хараш: Значи един изключително недоволен човек, защото Учителят казва: Едно от най-лошите неща в света е недоволния човек. Цялата вселена да му дадеш, той не е доволен. Както крокодила, както и да го храниш, ти виждал ли си нахранен крокодил? Значи той е символ на алчността. Значи той като умрял е гладен, като жив е гладен, като спи е гладен, както и да е. За кой говорехме?
За в каква форма...
Елеазар Хараш: Да, да. Значи недоволния човек ще се прероди и болен на тема, сексуален маниак. И недоволен човек, обикновено се прераждат в блатото – жаби. Събират се, крякат, говорят си, нали. Старо недоволство и стар застоял живот. Това е големия, говоря ти за маниашки такива качества. Значи те се раждат, за да научат там ... Има и нещо хубаво в туй, и нещо лошо – след време ще ти говоря и за жабата. Всеки човек се ражда там, където може да научи уроци, които ще го спасят след време. И затова попада в такава роля, в такова животно, в такава способност. Обаче може да не си научи уроците. Учителят казва: Един кон, ако го чака, примерно определено е последно прераждане и после да стане човек. Обаче, ако той нещо не израстне в себе си, в съзнанието си, в скритото съзнание, пак може да остане кон. Има и, виж колко е ...
И един болезнен въпрос, може би за всички, които се хранят много с месо. А те ще се преродят ли в животни, за да изстрадат смъртта на животното?
Елеазар Хараш: Не е задължително, защото в един момент те могат да се откажат, за кратко време може да пречистят живота си, може да... При някои хора става голяма промяна, голямо осъзнаване. Но Учителят казва: Всички, които ядат месо, трябва да знаят: Бог не е с вас. Край! Някакво разумно същество може малко да ти помага – не е Бог. И Бог няма да дойде там, щото има посегателство на идеята на Бога, на замисъла на Боговете. Ще има наказание при... И много са хубави тези наказания, защото те ще научат хората, щото иначе... Въобще да посегнеш на животно, даже аз ще ти кажа честно, когато вървя по улиците, често се моля: Господи, научи ме така да стъпвам, да не нараня тези мои малки братя мравките. Щото Бог знае точно как да стъпя. И те хем да стъпя и да останат живи, нали имам грайфери. Не туй е между другото, обаче то е идея. По скоро споделям идея, не е щото това са наши малки братя. То е родено, има си семейство, има си път, има си... Има си близки и ти го настъпваш. Ами ти за Боговете не си ли мравка и за Бога. И те ще те настъпят в един момент при една катастрофа. Споделям ти бегли идеи, така ти подхвърлям...
Благодаря за което и започвам с, първо с няколко детски въпроса. Душите на животните и душите на хората от едно място ли идват?
Елеазар Хараш: Душата на човека е едно нещо, идва от Бога, душите на животните идват от Боговете. И всички се учат и не се знае кой е по-напреднал, щото някой път животните имат способности, от които ние трябва да се преклоним, както е било в Египет, особено пред котката. Тя има някой път една поза, Древно Божество. Аз съм говорил ... Някой път може да говорим от гледна точка на Египет и Атлантида котките. Там е много високо. Щото говорили сме и по-външно за котките. Но туй е, туй май ще продължат тез интервюта за животни щото той е дълга....
Вие предния път казахте, че котките са се борили дори срещу адепти на черната магия..?
Елеазар Хараш: Да, в Атлантида те са били едри, мощни, страшни помагачи на човека. И там казахме, че са го спасили от народа на мишките – нямало е друг. Значи само да ти кажа: Мишката не се страхува от лъва и от тигъра. Обаче види ли малко котенце, край – страхът е голям, разбираш ... То е вродено щото, нали....
Продължавам с детските въпроси: Кое е първо, яйцето или кокошката?
Елеазар Хараш: Сега, първо ако говорим и така трябва да говорим, от света на принципа и на идеята, първа е кокошката, защото яйцето не може да кудкудяка, разбираш ли? Идеята, идеята – тя после влиза в яйце, но първична е кокошката. Освен туй яйцето може нищо да не роди, нали туй е друга тема. Да..?
Следващият въпрос е: Колко прераждания; може ли да се определи колко прераждания има едно животно?
Елеазар Хараш: Ами докато научи уроците си. То може за едно прераждане ако се концентрира. Както един човек може да сгъсти кармата си и да я разреши. И може да каже като много индийци: А има време, много прераждания – ще станем Буда след време. Значи едно животно също може да сгъстява съзнанието си, може да е много работливо и да се прероди само няколко прераждания да си научи уроците, като си усъвършенства уменията и да стане по-висше. А в другия случаи може да отлага, ако е мързеливо, нали.
И още два от детските въпроси: Защо кучето е определено като животното приятел на човека?
Елеазар Хараш: След като в Древността (котките са си) ... Котките са по-древен приятел на човека, след време ще го разберем, като продължим там. И когато котките са се оттеглили и са заминали, а някои котки са отказали да служат на човека – затуй са смалени. Впоследствие идват кучетата да ги заместват. Сега не могат напълно, защото Древните котки, ще видиш там владеят тайни, които кучетата... И затова в Древен Египет е храм. Там, ако убиеш котка няма съд, веднага те убиват с камъни – няма разтакаване, няма... Това е същество, свещен приятел на човека. Кучетата донякъде заместват. Човек се нуждае от приятел, щото понеже е изпуснал Бога и самотата му е голяма и на моменти огромна. И трябва, хубаво е да се върнеш в къщи и да имаш някаква опашка, която подскача, която те радва. Аз срещнах едно такова, един приятел имах в София, много хубав приятел – Лещански, един астролог. Даже астролог на Бойко Борисов го водеха, ама бяхме приятели. Даже му бях дал книгата, на Лео Шая издадахме –той ми я даде, щото нещо там не можеше да я издаде. Нещо му пречеха – както и да е. Имаше едно кученце, само като го видиш. Ма то такава поле създава на радост, че не един ден, а няколко дена нямаш избор. То – рядко скачаща опашка, опашка. То малко, беличко беше и излъчваше... Няма значение познат, непознат влиза, дали има някой. От време на време прави едни завъртвания, които смайващо. Такъв характер е – значи в него живее... Някой път може да влиза и ангел и такава душа радостна. Но радостта беше рядка, не бях срещал такова нещо.
И последният от детските въпроси: Възможно ли е животните да правят чудеса?
Елеазар Хараш: Ами тоз случай, примерно една позната, точно пред самоубийство, така сериозно. И каза: Така ма погледна котката, забравих всичко. Значи Бог може да използва; и се отказа от самоубийство, имахме разговори. Бог може да използва мухи, има един случай един пак човек се е канел да се самоубие. И едно бръмбарче минава рязко покрай ушите му и така изсвирва, и мисълта за самоубийство изчезва. Значи Бог може да използва – то всичко е инструменти негови. И Той в точния момент, всичко му е под ръка, всичко му е служители. И човекът казва: Забравих си мисълта. Това са малки чудеса. Те са всъщност ежедневни, ако можеш да наблюдаваш, но си остават и скрити. Но ние сме изумени, ежедневно стават тънки финни неща, ако обичаме повече невидимия свят. Ако се откажем да гледаме така външно пълно е с чудеса. Правят ги по много начини. По..., това са способности, нали.
И сега дойде ред и на въпросите на зрителите на Портал 12. Започвам с първия: Каква е емоционалната връзка между човека и животното и след смъртта ни продължава ли тази връзка с домашния любимец и в отвъдното? А също така остават ли духовете на животните на земята, ако са били много привързани към стопаните си? Това малко така доста ограничаващо за тях, но все пак.
Елеазар Хараш: Да. Първо зависи как си напълваш емоцията, доколко си привързан. Но познавам от един град дойде една жена, която и умря котката. И каза: Не мога да живея без нея. Отказвам се от живота. Каза: Ти си имал някои методи да се свържа с духа на котката. Викам: Имам. Почнах да и разказвам за тайни молитви, които да прокопае пътека до духа на котката. Но тя като чу за молитви каза: Аз не се моля и не вярвам. Довиждане – довиждане! Няма разговор повече, защото той тогава отнема време. После щях да и дам и други правила. Но един човек, който не може да разбере, че оттука тръгват нещата, щото Учителя казва: Това е първичния език на висшия свят, молитвата. И после вече ти се разкриват други по-дълбоки неща, както и да е. Но искам да ти кажа, че тя имаше голяма емоционална връзка, допуснала е, създала е, това е тайна.., защото там живее човешка душа, която влиза в таз котка. И щях да и покажа постепенно да направи връзка и с духа на котката, и с душата на близки умрели. Но понеже не се получи разговор... Всичко е много лично и зависи колко много си вложил, колко дълбоко чувство си вложил. Някой път е прекалено опасна таз голяма привързаност, щото може да отидеш преждевременно в другия свят, а да имаш тука задачи. Някой път може да говорим отделно за тайните на смъртта, щото там е друг малък океан, хайде море да го наречем.
Следващият въпрос от наш зрител е следния: Когато брадва отдели главата на кокошката от тялото и, то продължава да тича до няколко минути. Защо?
Елеазар Хараш: Сега, ще ти отговоря. Първо да ти кажа какво казва Учителя. Той го казва за овцата. Когато ножа, казва Учителя, минава през врата на овцата, вие казвате: Добре е! А когато минава през вашия врат казва: Чакай малко! Сега, когато е отрязана главата на кокошката, живота още... душата не излиза бързо там. Кокошката е привързано животно, както свинята. Още живее, понеже голяма... То затуй свинята много квичи и вика като луда, щото; ай да не е луда. Така вика яко, щото тя е голяма привързаност към живота и тя го губи. Докато делфина много лесно се отделя, той с лекота. Той не е привързан, той е по-висше същество. Подобно е при кокошката. Тя е такава птица, изгубила си е крилата, поради туй че е загубила възвишената мисъл. По необходимост и тя трябва да си учи своите уроци. Те са пак друга дълга тема, но живота още бавно изтича там поради таз привързаност. И трябва да мине малко време и таз душа трепти още, нисшата душа трепти поради старата връзка и стария спомен с тялото. И после успокоява се и тя. И в един момент отива в света на... умира. Умира значи у-мира, в света на мира, казва Учителя. Така, че той е много хубав свят, оня свят, ама не е разбран и той.
Казахте Учителя. С това е свързан и следващия въпрос. Защо Учителя Дънов казва, че ако убивате или се храните със зайци, то не създавате карма?
Елеазар Хараш: Ами заека няма, казва Учителя, винаги бяга и все ще бяга и от хиляди години бяга – защо? Защото няма Любов. Няма Любов вътре, има страх. Когато Любовта влезе след време в него, ако я приеме той, няма да бяга. И страхът бяга в него. И може би в тази връзка, аз точно тази мисъл не я помня от Учителя или съм я забравил, но ... Как беше точно въпроса?
Учителя казва, че ако човек убива и се храни със зайци или гризачи не създава карма.
Елеазар Хараш: Да, щото туй същество няма дълбока връзка с човека, подобно както и комара. И Учителя на едно място казва: Може да убивате и комари и там няма карма, щото това е един крадец на кръв, нали. Стар убиец, нали смален такъв. Обаче той... Нямаме дълбока връзка с тез същества. Ние пак ги обичаме. Обичаме нещо приятно в тях, но ...
Следващия ми въпрос е по-отношение на това за пропорцията между животните в света, които се хранят с месо и тези, които се хранят с растения. Какво значение има това съотношение в природата?
Елеазар Хараш: Ами то пак е един такъв допуснат божии план. Тези, които се хранят с животните вярват, че оттам ще им дойде енергията, което е подвеждащо, щото много силните животни слона, носорога, който събаря дървета са си вегетарианци. И в миналото гълъба е бил вегетарианец, но сега не е. Съществата се хранят със съответна храна, която те вярват, че тя усилва съответната им способност. Дали ще се окаже тъй след време, не се знае, щото човек, който яде месо, специално хората, там е; може да се окаже, че той ще развие жестокост и други неща и ще се спъне повече в развитието си. Но хайде да кажем при животните е по-простимо, нали макар че вълкът, който дави овцете, пък не ги яде, пак много странен е тоз отговор.
Следващият въпрос е кратък: Животните могат ли да четат и да разбират мислите ни?
Елеазар Хараш: Пример: делфинът и котката още като ни погледнат, много бързо ни преценяват и забравят даже, докато човекът още гледа, размишлява, докато има ... Мравката, колкото и да ни гледа, казва Учителя, нищо няма да разбере. Значи пак е различно, пак е въпрос на скорост, но при делфина и при котката е.... Има нещо древно в тях, част от Дух, който много бързо преценява, вижда, претегля и после забравя, докато човекът е бавен. Той си мисли, че е видял, нали но туй, което те са видели...
Какво ще кажете и какво символизира според вас ленивеца? Това е животно, което предимно спи, виси надолу с тялото и пести енергия от всичко.
Елеазар Хараш: Първо това същество е, отдавна обича мързела, разчита на него и казва един вид самостоятелност – неправилната зависимост. То казва: Ще живея както си мисля. И след време ще бъде поставено при условие, че няма да бъде мързеливо, щото няма да му хареса мързела. Щото мързелът е лоша наука. И след време, ще не ще, ще го подгонят някои същества, така наречени противоположности. Както имаше, нали говорихме …. Ще измисли Бог някое същество, което така ще го гони, че мързелът ще отпадне.
Между другото, смъртността при ленивците е най-вече от хората. Доста бракониери ги убиват.
Елеазар Хараш: Да, да те, да човек е доста опасен за животните, но има и животни, опасни за хората.
Какво означава бръмченето на котките и полезно ли е да ги слагаме на гърдите си?
Елеазар Хараш: По скоро мъркането или... Водещ: Мъркането, да. Елеазар Хараш: Да, ами мъркането означава, че котката ти дава нещо от своята интимност. Не външната си енергия, а означава, че има някакво сродство с Душата ти, споделя нещо по тоз начин. И по тоз начин го предава. По-фин интимен момент, не само да се погали. Там е частично, тука ти дава нещо повече от таз интимност. Оценява те повече. Но пак не трябва да я задържаш по-дълго отколкото трябва, щото то си има мярка, тя си има мярка.
И последен въпрос от наш читател, който е от Италия. Той казва, че на италиански, всъщност както и на английски думата животно е animale, както animal на английски. Но думата анимал означава Душа на италиански. На български животно съдържа ключовата дума живот в себе си. Как ще го коментирате това?
Елеазар Хараш: Да, животно произлиза от живот. И точно за туй нямаш право на посегателство към което и да е същество, щото един вид ти посягаш на живота, който Бог, Боговете и всичко е създадено. И затуй нямаш право да посегнеш на ... Даже и билки когато се берат, трябва да искаш разрешение от висши същества. Иначе, ако счупиш един клон от едно дърво, ами ти посягаш на цялостната енергия, която работи вътре. И след време, някой твой клон, твоя ръка, а пък да не говорим за животно; да не говорим пък да посегнеш на човек. И даже и кармата да е такава, той да те е убил в минал живот и ти сега да убиваш. Ако ти се развиваш правилно, ще го срещнеш, малко може да ти стане неприятно, но ще кажеш: Заради Бога аз продължавам. И Учителя казва: Не можете да се оправдавате с кармата си.
И в края на това интервю, ще ви дам един пример от моето детство. Когато живеех на едното ми село, баба ми си спомням, тя не беше учен или религиозен човек, но беше доста свързана с природата. Когато се налагаше да заколи кокошка или някакво животно, тя преди това се отделяше в усамотение и отправяше някаква молитва или някакви мисли. Възможно ли е това да изчисти кармата или просто я намалява до известна степен?
Елеазар Хараш: Да, тя може би се моли, може би преживява нещо от туй, може би осъзнава частично, че това е някаква грешка. Но Истината е много строга – няма прошка. Просто законът е строг, защото всеки трябва да научи уроците в дълбок смисъл. И след време да стане неспособен да посяга и на най-малкото същество. Защото както казва Учителя: Те са нашите малки братя. Няма; таз способност за убиване на каквото и да е трябва да изчезне, включително след време и на хищни животни. Даже и на комара и на заека на по-дълбоко ниво след време и това трябва да отпадне.
Много Ви благодаря за това интервю!
Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!
