Елеазар Хараш: Преди всичко Бог е въпрос на Любов и на смиреномъдрие (ИНТЕРВЮ - 29.07.2016 )

Интервю с Елеазар Хараш - Тайната на Бог през призмата на Учителя Беинса Дуно ( 29.07.2016 ; Варна )


Здравейте отново г-н Хараш. Интересът към вашите лекции нараства с всеки изминал епизод. Днешната тема е свързана с може би един от най-важните въпроси в човешкия живот, въпроса за Бог. Но в самото начало искам да започнем с едно събитие, което ще се случи през август месец – то е традиционно: на Рила ще се съберат много хора, които са последователи на учението на Учителя Беинса Дуно. И в тази връзка искам да ви попитам: Успяхме ли ние българите да съхраним в автентичен вид и до каква степен да приложим оставеното от Него познание?
Елеазар Хараш: Това е винаги много личен въпрос, защото всеки се отдава на Учителя - лично е. Но това, което ни свързва всички, и което сме в единство, е че обичаме Учителя. И това е..., затова нямаме право нито да се критикуваме, нито да се разделяме – трябва просто да си подадем ръка. Е, ако ме питаш мене е по-хубаво невидимо, без много показ, но няма значение. Но да съхраниш Учителя трябва да влезеш в тотални практики и да забравиш какво е теории, какво е книги, какво е други дейности. Значи то трябва да стане начин на живот. Не само формули. Самото мислене, да мислиш както Учителя мисли, както Бог мисли. Защото това е същественото и за това ще говорим. Нарекъл съм го най-важния въпрос на живота.

Нека да започнем най-важния въпрос на живота с един прост въпрос. Начинът по който човек трябва да възприема Бог. Една част от нас, когато говорят за Бог или разсъждават по темата, говорят за някакво външно същество, което има някаква форма. Други пък от нас тълкуват Бог като нещо, което е всепроникващо навсякъде. Да започнем от този въпрос: Бог има ли един образ или всъщност има много образи?
Елеазар Хараш: Значи хората могат да искат да възприемат Бога, но няма възприятия. Значи Той трябва да ти даде специално преживяване за себе си, като откровение и тогава изчезва всичко. Това преживяване е много условно, защото т. е...., значи там няма дишане, няма мислене. Това е нещо ... и думата преживяване е слаба. Но когато Той ти позволи и ти разкрие нещо от себе си, тогава вече придобиваш истинска представа – посвещаваш си живота напълно. Ако до тогава си бил стремящ, ставаш вдъхновен. Всичко се променя. Защото това преживяване може да се нарече главната цел на живота. Който го е преживял вече той не може да мрази, не може да критикува, не може да завижда, не може да прави зло. Говоря ти и за микроскопично зло. Там вече будността е друга – променя се всичко.

Но кое е било причината Бог в крайна сметка да ни постави в ситуация и среда, в която ние трябва да извървим този може би твърде дълъг еволюционен и съзнателен Път на развитие, за да се върнем към нещо, което както много хора казват сме го имали, но сме го изгубили. Кое е причината да сме поставени в тази среда?
Елеазар Хараш: Главната причина е, че ние сме поискали да си направим някакъв самостоятелен хубав живот без Бога. Само че той никога не може да е хубав, т. е. когато си правиш живот независим от Бога, няма какво да устройваш. Каквото и да устройваш, нищо не е устроено. Значи, а само който си посвети... Даже и ако правиш добро, нали извън Бога, то ще бъде наказано. После ще говорим по този въпрос. Каквото и да правиш, ако се пречистваш и говориш за морал без Бога, след време ще се окаже, че е фалшив морал. Значи, което означава, че каквото искаш да устройваш, трябва да е заедно с Бога. Иначе ще бъдеш разочарован. Той е мярката.

Преди да постигнем това чуство на просвещение, за което говорите, докато стигнем до там, пътя по който вървим, коя да е светлината или надеждите, които да го проправят този път?
Елеазар Хараш: Пътят е постоянни малки усилия, ежедневни – няма прекъсване. И то е такова постоянство, което... То е дадено от Бога и след време Бог израства чрез него. Всъщност Той се развива в нас, в нас няма развитие. Първо да ти кажа. Значи днеска ще говорим за тайната на Бога по Учителя – най-важния въпрос в живота. Защото казва Учителя: Ако този въпрос го разрешиш, всички други въпроси са последствия. Там вече тероризма, че отпада и злото отпада, туй е друг въпрос. Става въпрос, че всичко друго вече се развива правилно. Вече е в мярката, а иначе не си. Виж какво казва Учителя: Любовта към Бога превъзхожда всички методи. Някои дишат, правят някакви неща – дишай колкото искаш. Имаш ли дълбока, дълбинна Любов истинска към Бога? Това е мярка, а иначе упражнения има много. Живота, казва Учителя, е течение на Бога. Живот има, докато Бог тече в тебе. Значи някои говорят за произход на живота, как е възникнал. Значи в дълбокия смисъл, казва Учителя, тука се прекъсвам сам, в дълбокия смисъл живота няма произход и няма..., не е възникнал. Той винаги е бил. Той само слиза, Бог потича и Бог си го връща. Но туй, ако трябва след време ще говорим специално. Бог е присъствие, дяволът е влияние. Там където Бог присъства, дявол няма. Но Бог използва туй влияние, както после ще говорим за злото във второто интервю. Бог не разкрива напълно своята дълбочина. И Учителят казва: Защо? Защото, ако я разкрие, хората няма да могат да го обикнат. Прекалено дълбоко е, прекалено неразбираемо е. Няма да понесат таз дълбочина.

Заблужденията, казва Учителят, са отделени сили от Бога и затова те са слепи сили. Те са живи сили. Тези, които не са слушали, не са слушали Бога се заблуждават. Значи от това послушание тръгва. Тези заблуждения са слепи сили. И Учителят казва: Те са останки от паднали цивилизации, от паднали светове – руини. Отделени са от Бога, за да разберат какво е живота без Бога. Нали, за туй Бог е дал свобода, ако някой се отрече от Бога, да види какво става. Няма значение, дали ще го разбере след хиляди години. Той ще види, че това не е живот. Всяко нещо, което е изоставено от Бога, казва Учителят, подлежи на застой и е лишено от развитие. Може въображаемо такъв човек примерно да работи върху себе си. Нищо не работи. И след време и той сам го разбира, но обикновено е късно. Бог е явлвнието, всичко друго е само събития. И Учителят казва: Живей в Бога и няма нужда да устройваш живота си. То е Негова работа, работа на Висшия свят. Те го устройват – ние нищо не устройваме. Основата на живота не е образованието, а Любовта към Бога. Любовта е завръщане в Бога, а образованието е отделяне. Виж, колко прости неща – както винаги.

С какво може да я подхранваме тази Любов? Така както примерно едно цвете се нуждае от вода и от почва – с какво..?
Елеазар Хараш: От поливане, да. Значи Любовта първо трябва да се проучва. Трябва да се молиш Бог да ти помага да я разбереш. Трябва да я проявяваш, за да може след време да я разбереш. Ако само я цитираш и я търсиш като понятие, няма да стане. Но когато я проявяваш, Бог ще те научи по вътрешен път какво е тя и туй малко надминава понятията. Що е Бог? Учителят казва – едно от определенията, макар че, Той няма определение. Бог е светлина без сенки, живот без ограничения, Любов без промени, знание без погрешки, свобода без ограничения. Свободната воля е дар от Бога за единство с Него. Тя за туй е дадена, не да тръгнеш по пътя на своеволието. Според древния Тот, тя е дадена свободата, защото е богоподобна. Иначе трябва да бъдем роботи. Да кажем както ангелите – те нямат свобода. Те искат, но не им е дадено. Не питай, казва Учителят, какво е Бог, а какво си ти, ти какво представляваш.

Сега, нека ти кажа нещо за Ал Хадир. На конференцията казах нещо, може би ти не си бил там. Значи той е известен в света като, както и Золайра. По скоро той е скрит. Много малко съм говорил за него и за нея. Която казва, Золайра казва: Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му. Ето ти един метод. Това са методи на Любовта. Нейните книги са изгорени, но както и да е – изнасял съм малко за нея. Иначе не ме питай как съм ги изнасял – ще стане разговора много дълъг. Сега да ти кажа за Ал Хадир. Той видял Зун Нун Мисри и се вселил в един старец, който спрял Зун Нун Мисри. Зун Нун Мисри е египетски суфи, младеж. Този Ал Хадир, старецът на суфите, познава преданите от минали животи и им казва нещо. И виж какво му казва, като влиза в един стар човек и го спира. Казва: Зун Нун, знаеш ли, какво дава Бог на истински предания човек на Бога? Четири дара, изнасял съм ги, щото е много красиво, пак ги казвам. Първо: Нещо, което не е необходимо другите да знаят. Става въпрос за велика Пълнота. Няма тука победи, успехи, светлина, туй е странични работи. Велика Пълнота, нещо, което надминава всичко. Второ, знание без обучение. Трето, богатство без пари. И четвърто – веселие, без компания. Ти, ако останеш сам в една заключена стая, ще имаш ли туй веселие? Примерно, то е мярка за висока духовност. Не, аз та питам условно. Но то е важно, щото някой казва: Ще ми е хубаво в стая, ако имам книги. Не, без книги, сам – ще имаш ли Пълнотата? Да.

Но някои мислители казват, че едно от съществените призвания на всеки човек по пътя му към Бог е именно да трансформира негативните енергии, изобщо страданието в блаженство..?
Елеазар Хараш: Да, успява да трансформира обикновено само мъдреца. Тука нека да ти кажа, че мъдрецът, така между другото, не е добър човек, ако хората бъркат тез понятия. Значи той не е добър, не е лош, той е Любов – разликата разбираш. Ако той беше добър, нали щеше нещо да му куца. Но мъдрецът е надраснал. Истински мъдреци има също суфи, даоси, които са надраснали и святост и грях. Тез неща са много странични. За Ал Хадир и суфи друг път може да говорим, щото е голяма тема.

Учителят казва: Бог е Първият, който трябва да любим. Няма друг по-пръв от Него. Примерно, ако някой човек обича нещо друго и постави Бог на второ място. Ако обича семейство, родина, да не говорим за партия, народ, той ще изостане в развитието си. Щото тоз, който е дал живота, дара на живота, развитието, това е единствен Бог. И ние трябва да си посветим, преди всичко първо живота на Бога, и чак после... Тука пак ще ти кажа нещо, което се сещам. Преди време ме питаха: Ти за коя партия ще гласуваш? Аз гласуване не гласувам въобще. Много смешно е да гласуваш за партия. Аз не гласувам за хора. Аз съм гласувал отдавна за Бог и за Истината и тез неща съм ги погребал тотално. Не могат да ме накарат по никакъв начин. Но искам да ти кажа, да видиш колко е просто. Представи си, че си в една лодка в морето и лодката е пробита и ти потъваш. Ще кажеш ли: ГЕРБ, елате ми помогнете или Атака, или нали – много е смешно. Единственият Бог, който ще ти помогне. И смешно е при туй положение да гласуваш за нещо вторично, третостепенно и т. н. Това може да го разберат и деца.

Един въпрос обаче: За голяма част от хората самото понятие Бог, тъй като не са постигнали това познание, за което стана въпрос в началото, е много абстрактно. И по какъв начин те да осъществяват този път на вътрешно усъвършенстване, търсене на Истината, на Любовта. Изобщо на постигането на това духовно просвещение, след като самото им понятие за Бог е абстрактно..?
Елеазар Хараш: Сега сещам се, какво казва един голям суфи, Ибн Араби се казва. Персиец, персииците са нещо много дълбоко. Казва: Хората говорят за Бог като някаква сила, природа. Това са общи приказки, което означава, че не го познават. Който познава Бога истински, той го познава в подробностите. Не в общи неща. Той се намира в подробностите. Щото тя една подробност, една случайност може да ти измени ... И затуй казва Учителят: Бог ръководи и случайностите. И ако ти наблюдаваш, ако ти се посветиш на Истинолюбието и на Бога, тя постепенно будността ти почва да вижда повече в невидимия свят. Ние обичаме повече невидимия свят. Видимия...

Да разбирам, че щом Бог е в подробностите и случайностите, на практика Той е там, където са най-съвършените неща.
Елеазар Хараш: Точно така. Той е, Той е в детайлите, в тънкостта на нещата. Правим книга за тънкостите на учението. Цяла книга така, тя .... Сега, някои казват: Бог е навсякъде. Но казвам, Учителя казва, Бог е навсякъде, но само в абсолютно разумния живот. Там където има престъпления, Бог го няма, щото Бог се е оттеглил. Той пак е там и наблюдава, но силата му е оттеглена.

Каква е логиката Той изобщо да позволява и да оставя възможността за съществува лоша среда, в която да има тези престъпления, грехопадение и т. н.?
Елеазар Хараш: Значи лошата среда и тежките събития са поучения, за упорити духове, за изостанали същества, за което после ще говорим в тайната на злото във втората, защото там е много дълбок въпроса. Там самият Бог казва: Аз творя зло, в Исая ще стане въпрос за туй и ще го коментираме. И казва Учителят: Неразбраният Бог е твоето разрушение. Цялата Вселена, казва, е вътре в Бога, а Бог е извън нея. Тя е ограничена, Той не е. Той е ... Бог е отвъд всички раси и религии. Той не е ограничен нито в Корана, нито в Библията, нито в Зенд Авеста. Той там... Те за Него са нещо дребно. Той не можеш да Го ограничиш и да кажеш: Само Библията е важна. Аз пък не казвам, че Библията е важна или Корана. Аз казвам: Чистотата е важна. Не казвам, че е съществена. Любовта е съществена. Но чистотата е важна като основа, да можеш да ти е позволено да обичаш Бога по дълбокия начин. Ще обясня: Бог дава истинско разбиране само на чистотата. И ако трябва друг път ще ти говоря за Неизвестната Библия, ако искаш ще посветим, щото това е голям въпрос. Известната Библия, тя е за деца – там да се упражняват, да цитират. Неизвестната Библия има неизвестни изречения на Христос, които са мярка, те са .... Всичко туй, което ти говоря тука е за начинаещи е учението. Туй всичко за Бога, което го изнасяме, но все пак е важно. И така, Учителят казва: За да отидеш при Реалността, трябва да си я образувал в себе си. Виж отново просто изказване и дълбоко. За да отидеш при Реалността, ти трябва да си я образувал при себе си.

Да си я образувал или да си създал минимално нужната почва, така да се каже.
Елеазар Хараш: Създал си условията, значи колкото повече ставаш Бог, толкова повече отиваш при Него – туй Тот го казва. Значи, ако искаш да познаеш Бога, трябва да станеш Бог. Човекът е Бог в развитие. Сега дали го осъзнава, но то е така. Бог не е, казва Учителят, нито между вярващите, забележи – някои мислят, че е там. Нито между неверниците, Той е между любящите души. Отново просто, конкретно, ясно. Искаш да питаш нещо.

След като е между любящите души, след като е в детайла, в случайностите, Той като един свързващ енергиен, не само енергиен елемент. Може би това, което търсят учените в последните години. В фадронните колайдери правят сблъсъци на атомни частици, за да търсят частицата Бог. Възможно ли е на физическо ниво да бъде намерена частицата Бог?
Елеазар Хараш: Значи Бог трябва да позволи, но според мене те все ще го търсят. Това е тяхна задача. Кое е хубавото? Самото търсене е хубаво. Няма да намерят щото Той е и извън частицата.Но нека да ти кажа. Когато Го откриеш, казва Учителя, Бог, когато ти даде туй върховно преживяване, за което говорим, Той пак си остава скрит – забележи. Той си остава ... И Учителят казва: Бог се проявява чрез Любовта, но тя не е най-великото нещо в живота. Забележи какво казва – ще ти обясня. Бог е по-дълбок от Любовта, но Той я е създал, защото тя е достъпна за световете и съществата. Понеже Той е толкова дълбок, трябвало да стане достъпен. Създава Любовта, за да може да се сближи със съществата, защото иначе няма да Го разберат. Тя е достъпна и разбираема. И Бог казва, Учителят казва: Бог има два принципа: Бог и Господ. Туй са две тънко различни неща – Той ги обяснява. Въобще Учителят е майстор да обяснява.

За да не изпаднем в неразбиране на терминологията: Каква е рзликата?
Елеазар Хараш: Да знаем и двете неща, казва: Господ е нещо, което съдържа в себе си Любовта, Бог е онова, което съдържа в себе си Мъдростта. Но ако ме питаш, най-хубавата молитва е: О, Господи, Боже мой, като обръщение – двете заедно. Аз понеже, аз правя всеки ден над осемстотин молитви плюс много други неща. Но аз обичам най-много туй обръщение и отделно някои тайни. Бог изпълва всички светове и всички слънчеви системи и пак остава една непроявена част от Него, казва Учителят. Никой не може да се освободи от погледа на Бога. Ще обясня. Представи си, че ако сега наоколо десет километра, казва Учителят, една мравка завие надясно, Учителят казва: Бог знае защо завива надясно, а не наляво. Питам та: Кой може да се скрие от това око, кое престъпление, кой престъпник може да се скрие някъде?

Аз обаче искам да питам друго: Това, че мравката завива надясно или наляво израз на нейната собствена воля ли е или на Божията Воля..?
Елеазар Хараш: Бог и е дал свобода и ако тя завие надясно и избере надясно, това е символ. Това означава, че тя се движи по умствен път. Ако завие наляво е по сърдечен път. Но и в двата случая, Той знае скритите и намерения, щото отвътре Той е ръководител на всичко – абсолютен.

Но в крайна сметка сме свители на нейния собствен личен избор, т. е....
Елеазар Хараш: Тя си го има. Тя може даже и да греши в посоките – след време Той ще я намести. Нали щото Той е коригиращия. Кога познавате, казва Учителят, че Бог се е вселил в човека? Има разни признаци. Един от признаците за вселяването е, че човек става пълен господар на своите мисли, чувства и постъпки. Друг признак да ти кажа ли? – Обича враговете си – няма коментари. Тайно вижда красивото в тях. Мога да ти разкажа и личен опит- имам пет, шест тежки врагове, но дай да не се отклонявам, щото предпочитам да следвам. Ако не ги обичаш, нямаш право да говориш за Бога. Аз ти говоря. Няма нужда от показ, да ги обичаш или да се хвалиш или пък... Трябва да ги обичаш, бе – това е.

Все пак, понеже това е важна тема. За да обичаш врага си, това означава да имаш едно по-дълбоко разбиране за логиката на нещата и последователността, която се случват. И причинността им ли или единствено за да се спести този енергиен обмен да не се самоотровиш, примерно мразейки го или воювайки с него.
Елеазар Хараш: Значи, причината не е в разбирането, а да имаш Любов към Бога. Ако ти имаш любов към Бога, ти виждаш врагът като скрит приятел и като скрит Бог. Врагът е скрит Бог. Врагът те изпитва, изпитва дълбините ти.

А врагът ни, хората, с които воюваме или ни поставят в тежки ситуации, те всъщност в такъв случай, не се ли явяват някаква жертва в ръцете на Бог, за да послужат на нас за някакво израстване..?
Елеазар Хараш: Точно така! Много точно го каза. Значи те правят жертва за нас, за да станем дълбока вода, и да станем... А пък Бог ни изпитва, чрез тях по много деликатен, даже мъчителен начин, за да станем Синове на Бога. Не християни, християнин – забрави християнството.

Което означава, че всъщност, ако не разбираме тази логика, че трябва да обичаме враговете си, ние всъщност изменяме на волята и на разбирането на Бога..?
Елеазар Хараш: Разбира се, ти се отдалечаваш от Бога. Приятелят всеки може да го обича, врагът е трудно. Обаче врагът е скрит приятел. И ако ... А Бог има ли врагове? За Бог въобще, ако ти си в единство с Бога?

Може би, единствения враг на Бог, ако смея да съм по-краен е самият човек и безкрайните разочарования, които ние предизвикваме у Бог...
Елеазар Хараш: По-точното е не самия човек, а невежеството на човека. Щото разумният човек, той си е ... Значи Мойсей е дал десет заповеди, Христос е дал две, Учителят дава една. Есенция на всичко, най-гъстата. Забележи с едно изречение какво..., страшен е Учителя: Люби Бога повече от себе си! Край! Всички други въпроси са последствия. Това е номер едно, това е есенцията. Според Учителят това означава, че Любовта към Бога е Абсолютната Реалност. Любовта към ближния е относителна – не трябва да се смесват. Ако обичаш първо човека повече от Бога, ще бъдеш разочарован по много правила, нали. Никой няма право, казва Учителят, да обича, докато първо не е обикнал Бога. Щото Той е, който те научава как да обичаш с мярка. Иначе ще обичаш по някакъв начин, туй не е божия начин и ще се провалиш. Ал Халадж казва: Ако Бог премахне злото от Вселената, ти мислиш ли, че ще останеш в нея? Защото ние критикуваме дявола, ама постъпваме като него често. Тогава как искаш да се махне злото – разбираш нали? Когато живееш с Бога, казва Учителят, тежките времена са без значение. Бог ги прави леки – Той е лекотата. Да видиш лицето на Бога, това означава да придобиеш вдъхноение за цял живот и всичко да се осмисли за тебе, не само някои неща. Мъдрецът осмисля всичко, глупакът обезсмисля и разумните неща – такъв е Пътят. Виждането на Бога подразбира знание от пето измерение. Накратко пето измерение, това не е духовност. Това е съкровено измерение, това е съкровеното. Шесто е по-висока степен – Божествено и нататък има три степени страшни. Разрешаването на въпросите, казва Учителят, се заключава, във вселяването на Бога в човешката Душа. Ако Той се е вселил, ти имаш най-дълбокият отговор на живота – няма какво да питаш вече. Милиони въпроси увисват – ти имаш откровението. А иначе да питаш, ако Бог го няма в тебе може да питаш, колкото си искаш, пак няма да имаш отговор, щото отговорът е откровение. Най-дълбоката необходимост в живота, както ти казах е преживяването на Бога. Но това Той Самият Го прави. Ти си работил много, кога ще се случи, това е Негова работа. Един е господарят в света. Нищо в света не става без Неговата Воля – нищо. Не е достатъчно да обичаш, казва Учителя. Трябва да станеш Любов. Ето виж тука една разлика. Ако ти не станеш Любов, Бог не може да те спаси. Може да си към някаква религия – етикети. Примерно аз съм дъновист, аз съм християнин, аз съм мохамеданин – общи приказки. Виж какво казва Учителят: Когато отидеш в другия свят, никой не те пита какъв си, а имаш ли Любов, Мъдрост и Истина – това е мярката. Ама аз съм такъв – отиваш в ада по всички правила. Нали ако отидеш в Рая, то е друга беля. Нали, някой път ще ти разкажа.

Метафорично, казвате.
Елеазар Хараш: Да, да – те са състояния на съзнанието; и двете са излишни. Ние не трябва да търсим нито рая, нито ада. Двете са беля по раличен начин – беди. Трябва да търсим Царството Божие – ясно е.

Няма ли някакво противоречие в това, че проявлението, усещането за Бог се проявява много често в съзнанието, душата на човек в неочаквани, критични, даже катастрофални моменти. Примерно случи му се нещо изключително тежко, катастрофа, болест, загуба на близък човек и т. н. И чак тогата той не да започне да търси, а да види в нещата, които се случват, около него всъщност това съзнателно присъствие на Бог, което движи всичко..?
Елеазар Хараш: Значи противоречия никога няма за разумния човек, нали говорим за пробудения. Противоречията са в ума, ума е двойствен. А когато говорим за Любовта, за Душата, за Духа, значи Любовта ги поглъща. Те си идват пак, човек израства, но става въпрос, че Любовта ги поглъща, а ума не може. Умът е краен и противоречията са негови задачи, нали. Но когато говорим за истинския път на ученика, значи там те, те помагат, но не са съществени. Бог е съществен. Виж сега нещо дълбоко, което казва Учителят: Не се стремете към съвършенство. Това е погрешна цел, защото ще се разрушите. Само Бог е съвършен, целта е единство с Бога. Не съвършенство, единство, което означава, така ще го приведа приближаване към Бога. Все повече се приближаваш, но пълно познаване, пълно съвършенство, това е забранена... И който иска се разрушава. Който иска напълно да познае Бога, казва Учителя, както навремето Боговете, които са паднали, и злото и сатана – те са се разрушили. Понеже там няма достъп. Съвършенството, казва Учителят, е затворена врата. Стремежът трябва да е насочен към единство с Бога. Който не познава Бога, не може да мисли правилно. Значи той може да си въобразява, че мисли без Бога и даже да има нещо благородно. Но той вече не е в тънкостта на мярката. Аз съм към края иначе, така че можеш да питаш. В света има само една воля – Божията, няма друга воля. Някои мислят, че сатана, дявола... Няма в нито един миг във вселената, в света, в ада, в пъкъла няма друга воля, няма как да има. Щото, ако другата воля действа, Той е позволил – тя означава Негова скрита Воля, за което после ще говорим. Което означава, че навсякъде действа само Той. И ако ти критикуваш таз Воля, нещо не одобряваш, ти ще попаднеш в Неговия Мрак след време. Защото Той е предупредил в Евангелие на Матея: Не съдете, да не бъдете съдени, т. е. не познавате дълбините. Не се произнасяйте за Мене, за самия Бог. Какви мнения? Мнението не е Мъдрост. Самата дума „мнение“ означава с мнение. Значи съмнение, подобна е на съмнение.

Само Бог е в сила да заповяда и на злите и на добрите да действат. Бог не се нуждае, казва Учителят от правоверни и от кривоверни, но от хора, които да носят Неговата Любов. Ето отново просто казано. Който люби Бога, изгубва човешките си разбирания. Значи иска да каже: Не може да имаш човешки разбирания и да искаш да познаеш Бога. Значи трябва да се разделиш с тях: човешки, логически, философски, умствени, учени – забрави. Да.

Един такъв въпрос: Как да разсъждаваме върху това, каква е била нуждата на Бог да създаде материалния свят?
Елеазар Хараш: Значи Бог е създал условно един друг свят, който Той го обхваща. Както допуснал злото, щото Той Го ръководи. Той го е създал, за да може тоз контраст човек да види своите мисли, да знае кои са негови мисли. Хората не знаят, казват: Аз мисля така, имам желания така. Той не знае, че тез мисли може да са на дяволи, на ангели, на демони, на животни и след време като стане... За да може човек да познае своите мисли от дяволските, нали щото аз съм срещал християни. При мен са идвали да се изповядват и християни, даже и свещеници, ама да не та занимавам. Значи те не знаят някой път дявол ли им говори, ангел ли говори или въобще не могат да различат. Въобразяват си нещо, щото тънко е различаването.

Да, но основният въпрос за повечето хора е как да погледнат на понятието Бог. Като нещо извън световете или като нещо всепропиващо всичко, включително материалните светове, т. е. като някакъв външен обект, субект.
Елеазар Хараш: Значи, ако гледаш Бог външно, никога няма да Го познаеш. Първо дълбоко трябва да го търсиш в себе си, дълбоко трябва да копаеш – няма нищо общо с лопати. Дълбоко трябва да копаеш, дълбоко да проникнеш в центъра си, да Го познаеш първо отвътре. После ще Го вишдаш правилно отвън – говоря ти навсякъде. Сега, ако взема да ти разказвам, че съм бил на Луната, на Марс и на ... Спомня си, преди време, като споделях – там съм разговарял с мъдреци; там живеят същества. Учителят знае точно, светците хабер нямат. Учителят - точно какви са, какво правят на Луната, колко са мъдреците, колко са обикновените жители. Спомням си навремето, като казах на един, той съмнение, голямо. Всички други ми вярваха, той.... Духът може да пътува, но аз се отказах отдавна, щото Учителят ми каза: Хората около тебе умират, не ти трябва да откриваш друга Мъдрост. Както и да е, туй е между другото.

Можем ли да кажем , че Бог е не толкова въпрос на вяра, а на знание..?
Елеазар Хараш: Значи, първо, преди всичко Бог е въпрос на Любов и на смиреномъдрие. И чак тогава, Той става в човека исинска вяра, която произхожда от Любовта и от Душата, не от ума, не умствена. И чак тогава той става истинно знание, дълбинно знанние, но след като човекът е извървял пътя на Любовта. Тогава вече знанието му става истинско, а иначе остава умствено в предположения, цитати, учени неща, теории и т. н. Ако познаваш Бога, казва Учителят, ти не можеш да бъдеш обикновен човек.