Самото грехопадение не е истинско зло, когато то се намира и съдържа в намеренията и мотивите на човека.
Най-големият човешки грях е забравата на Бога, а не падението. Значи, забравата на Бога е истинският грях, а не това, че има падение.
За суфи изкушенията само показват кой търси своите духовните сили и кой търси духовната си същност, защото без нея няма дружба с Бога. Защото за суфи да бъдеш без Бога, това е грях.
Суфи казва: Пазете се от искрените съвети на Сатана. Сатана също може да дава, да имитира много искрени съвети.
Грехопадението е забравяне и отделяне от Бога и когато човек е забравил Бога и се е отделил от Него, тогава Бог позволява на Иблис, т.е. на Сатана, да вземе контрол над човека. А Сатана може да приема и човешки облик и да разговаря с хората, и такива хора не знаят с кого разговарят и от кого получават съвети.
Сатана работи с всички неразумни желания в човека и много умело ги използва срещу самия човек, използва неговите желания срещу самия човек. Когато например някой път забравииш част от своята молитва, това е защото Сатана или паразитите ти крадат част от думите. Ти казваш: Аз ги забравих! Това не е просто така. В случая, понеже не си съсредоточен, не си отдаден, не си искрен, не си буден, в момента те ти крадат не само част от думите, част от енергията, част от тебе, защото нарушават ритъма и цялостта на формулата. Защо крадат? За да намалят силата на формулата и защото Сатана знае, че усърдните молитви ще го ограничават все повече и все повече, и той там няма да има власт.
Когато едно сърце се е отказало от истината и е избрало греха, тогава тук Сатана си строи свой дом, свои планове. Човек мисли, че желанията са негови. Не! Сатана почва да строи свой дом, свои планове и свои желания, докато в чистото сърце никакъв дявол не може да се промъкне, защото чистото сърце е крепост на Бога и то е под Божия закрила.
В Корана е казано, Аллах казва: Аз Съм в сърцето на верния, който е оставил всичко друго, освен Мене.
Сатана обожава нечистото сърце и там той си строи своята църква.
В Сатана има мъдрост, която може да се разбере само и единствено чрез Бога, защото Сам Бог е Мъдростта и в Сатана, и в Мъдростта, която е над него. Поради съществуването на Сатана хората се страхуват от своите грехове, и така трябва да бъде.
из лекция на Елеазар Хараш, държана през 2012-а година.