Търси

Елеазар Хараш: Любовта към Истината е здравословие. Здравето е състояние на Любовта

Още по темата ...
тишина

Елеазар: Ние сме тук, за да създадем Тишината си - дълбинния се невидим Поглед (ВИДЕО)

Виж повече

Елеазар Хараш - Откровения за Тишината

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: Чрез Словото ние познаваме Учителя, чрез Словото ние познаваме живота и неговите тайни

Виж повече
смирените

Елеазар Хараш: Божествената Любов я познават смирените (ВИДЕО)

Виж повече
15.02.2021 г.
7733
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Здравословие - Елеазар Хараш


Здравето изисква да се грижиш много за своя невидим свят
.  Какво е здравето? Здравето в човека - това е целостта: ума, сърцето, волята, тялото, душата, духа - всичко в една посока, абсолютно единство - Цялост.

Здравето е живот в Бога, а болестта е живот в себе си. Целта на болестите е да излекуват хората. Главното, което трябва да се излекува в човека е начина на живот, начина на мислене. Няма болести, има слабости. Болестите сами по себе си са лечители, въпросът обаче е да осъзнаеш какво се иска от тебе. Същественото не е да излекуваш човека, а да му покажеш духовния път.

Здравето означава цялост - ние сме здрави, когато сме цели - цялостни. Белезите за болестта се намират в думите, в начина на мислене, в говоренето, има и белези в дясното око...

Когато Бог иска да те учи ти дава болест, когато иска да те накаже - те лишава от разум. За неразумния човек и здравето е гибел, и болестта е гибел. Знаете много хора какво са направили със здравето си - лоша съдба, посегателства най-различни и т.н. Здравето е дадено да си посветиш живота на Бога и на Истината, както и Любовта, както и Свободата е дадена. Свободата е дадена да изберем Бога. Древния Хермес казва, че Свободата е дадена, защото е богоподобна. 

Това, което храни здравето е древната и тънка енергия - фината енергия в човека. Това е тънкото мислене, дълбокото мислене, скритото мислене, чистото мислене. Човека е енергийно явление, а здравето е сияеща енергия. 

Еликсирът на живота е огромният запас от скрита и чиста енергия. Как става този запас? - Разумно говорене, разумно мълчание, молитвен дух и т.н. За да си здрав трябва да разбираш изречените думи. Не се ли ражда зло в тебе - ти вече си здрав. Тук говорим за най-малкото зло, микроскопичното зло. Ако няма повод, ако няма начин да се заражда - това е мярка. Ако няма и най-малкото зло в човека - няма и смърт. Поведението на Истината - това е Пътят към здравето.

Всички болести показват недостиг на енергия. Енергията е главният капитал, който може да помогне на човека за неговото развитие. Мълчанието е велик вътрешен ключ за будните, то групира силите на Словото. То повишава живота, т.е. жизнената сила. То е лечебен метод. Мълчание и молитва са две велики космически сили. Всички тревоги се лекуват със спокойствие и тишина, защото там работят висши сили.

Без енергия лекарствата нямат значение. Енергията е главният фактор за бързото оздравяване. Най-голямото разлагане на енергията идва от бездействието. 

На прицел за болести са всички безволеви хора. Безволевите хора умират за бъдещето. Всички болести са по-слаби от вас, защото мощният Дух е вътре, тайно във вас. Бавно и тихо развивайте волята, защото волята играе най-голямо значение. Постът и формулите разрушават всички видове болести. Бъдете будни, когато прониква болестта. Тя прониква незабелязано. Будността е Окото на Духа - тя може да улови този промъкващ се дух.

Който е изпуснал Бога, и здравето му е болест. Бог знае всичко явно и скрито. Той решава всичко. Негова е властта над всичко. Без любов към Бога, здравословното хранене и здравословния начин на живот са едно заблуждение. 
Не се страхувайте от болестите - те водят до вътрешно вглъбяване. Те изкореняват ваши стари дългове и повишават вътрешната дейност на Духа. Не говорете нищо лошо за болестта, за да не я потвърждавате!

Когато си болен, благодари и се лекувай, но благодарността ти да не е механична, защото болестта познава силата на Любовта. Чрез благодарността силата на Любовта се увеличава. Неблагодарността те разрушава и състарява. Отричането на Любовта винаги завършва с тежка болест.

Всяка болест се лекува с енергията на Любовта, т.е. с енергията на Бога. Всяка болест може да се разложи мисловно така, както се е образувала, но това изисква ново съзнание. Ако алчния и лъжеца не променят мисленето си, те не променят и пътят си. Най-тежките болести идват от лъжата, особено от съзнателната лъжа. Когато любите, привличате всички елементи на здравето, спокойствието и светлината.

Смиреният човек е в Любовта, в разбирането, и ще бъде възвисен, защото на смиреният човек Бог му дава възприятие за пътя си, за себе си и там е друг закон.

Здравето зависи от умението да видиш същественото в своя живот. Това умение е много важно. Който съумее да види същественото в своя живот, той ще оздравее.

Хората искат освобождение от страдания и болести, но законът гласи: Не искайте освобождение от страданията и болестите, а искайте осъзнаване.

Учителят е казал нещо прекрасно: “Що е здраве?” И отговаря: “Когато ти отнемат всичко - здраве, приятели, къщи, блага, какво трябва да ти остане? Ако ти остане любовта, това е здраве.” Забележете мярката, диагнозата - истинска, чиста мярка.

Хората се разболяват и от многото видими и невидими врагове. Кое е най-голямата защита срещу тези врагове и опасности? Това е едно любящо вътрешно състояние към тях, към враговете и опасностите. Почнеш ли да заобичаш, това е все едно слънцето да обикне леда. Ледът няма никакъв избор, той почва просто да се топи, защото Любовта е просто Бог.

Който работи с лоши думи - паразити, той влиза в съдбата си и в стари разрушения и болестите идват върху него. Ако има стари, идват и нови, защото той ги вика - той е магнит. Овладяването на лошите думи е овладяване на зли същества, а те са прикрити паразити. Паразитите работят много тънко и незабележимо. Независимо дали човек нарича себе си “преуспял”, те работят тайно в него и го копаят. Друг опасен паразит е гордостта, защото той превръща и здравето, и щастието, и успеха в наказание. И гордият човек, и щастливият човек живеят съвместно със змия, но гордият човек по-бързо пострадва. При него страданието идва по-бързо, докато при щастливият човек змията спи много дълго време. Този паразит - гордостта, е много опасен - особено, когато е облечен и имитира смирение. Представя се за смирен, но това е коварство. Само, който е постигнал истинско смирение, може да го различи много лесно, за другите малко или много ще е трудно. Заради паразитите животът на много хора е построен на лъжливи понятия. 
Всяка болест е ограбена енергия, малко или много. Всеки орган с понижени вибрации, той трябва да започне да се зарежда със слово, с правилен подход, с правилни храни, с малко храни, за да може да се възстановява силата му. Само много силен и чист стремеж към Истината, може да бъде страж срещу паразитите. Значи не е просто желание силно - силен стремеж към Истината! Празните разговори, нечистите думи, това са пак болести, това са болните паразити, които подготвят... Всичко това е една много тънка древна война, тя е започнала в Лемурия, в Атлантида после и т.н. 
Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества.

Всяка изпусната нечиста дума създава събития в невидимия свят, което означава: създава условия за болести, защото всички думи са същества, които искат да се материализират. Всички думи - и хубавите и лошите, искат, те са същества, искат да се материализират. Нечистите думи са по-опасно и по-лошо нещо от болестта.

Нечистите думи ограбват и здравето, и радостта, и правилното разбиране. Те изкривяват намеренията. Ограбват Будността на човека и неговото осъзнаване – и човекът става външно същество: външно същество, оплетено в заблуждения... А има случаи, сам Бог не желае да говори на такива същества. Чудя се: има хора, тръгнали да ги спасяват, а Той, Бог, не иска! Такова „спасение“ ще настане, че не е за говорене!

Внушените думи атакуват ума, а представите атакуват въображението. Няма да слушаш какво ти говорят и внушават падналите духове. Ти сам ще избираш думите, няма да слушаш какво ти внушават, независимо че по някой път това са ваши приятели, лекари или каквито и да са. Няма да слушаш, ти ще избираш какво да слушаш, кое да възприемаш и кое не. Правилно подбраните думи са особен род лекарство. Защо? Защото тези думи са чиста енергия, целебна енергия, универсално лекарство. Затова Библията казва: “Ще плащате за всяка дума”. Значи ние трябва да изпреварваме думите, трябва да ги наблюдаваме, трябва да ги овладяваме и това става от една до две години с упражнения в контрол; не с мечтаене, не с четене на книги, а упражнения в контрол.

Любовта към Истината е здравословие, защото любовта към Истината ни дава най-много специална енергия.
Целта на болестите е да излекуват хората. Няма болести, има слабости и болестите са лечители - човек да стигне такова здраве, което вече да не се разболява, защото умът е голям майстор. Някой път може да участва в здравето в името на по-голямо разболяване. Той е стар хитрец. Така, че болестите сами по себе си са лечители. Въпросът обаче е да осъзнаеш какво се иска от тебе, защото целителят Бог го изпраща, ако той не го изпрати, никакъв шанс. А зад целителят стои Бог  - Той решава.

Светлите мисли са мостове към здравето. Винаги търси вътрешното лечение, а отвън каквото дойде. Може да дойде и външно, но то ще действа по правилата на вътрешното - правилата на Бога. Иначе ще дойде един специалист лекар и ще те обърка, ако Бог не е позволил. Обгърнеш ли болестта с любов, тя започва да изчезва. Лош знак е мястото където любовта не може да влезе, т.е. Бог.

Най-тежката болест - това е невежеството. Изцелението е свързано с голяма промяна в живота. Оздравяването е само подобрение, а изцелението означава нещо цялостно. Главното в изцелението се състои в един специален род енергия, сила, която идва от връзката с Истината и с Бога, да можеш да я привлечеш, да станеш магнит за тази Сила, но ти трябва да желаеш нещо, някакъв обет да дадеш на Бога – отказ от лъжата.., много варианти има.
Здравето, на което се радват обикновените хора, е болест. Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве, но трябва да ги разберем.

Всеки орган показва къде си сгрешил:
  • Очите и челото – Истината, спрямо Истината; трябва да подобряваш Истината.
  • Носът е характера;
  • Устните са любовта;
  • Ушите са мъдростта, не чуваш мъдростта;
  • Сърцето – злоупотреба с чувствата;
  • Стомахът злоупотреба с постъпките;
  • Ръцете злоупотреба със справедливостта;
  • Краката злоупотреба с доброто – където ходиш не правиш добро, ти правиш някакво добро, но то не е мярка. И всичко е символи.

Отношението към Истината е пътят към здравето. Всяко лекарство се подобрява със Слово. Пиеш някакво лекарство, ти не знаеш вътре какво е. Бог е скрит във всеки атом, във всяка частица – „Господи дай ми най-хубавото от това лекарство“ и ти вече извличаш, защото Словото е преди лекарството. 

Вечер като си лягаш преди заспиване: „ Господи излекувай ме напълно докато спя от.... еди кое си…“ Сега ти напълно няма да оздравееш изцяло на другия ден, но идеята работи. Учителят казва, заповядай -  клетките искат да работят, но трябва да им е изречено, защото те иначе стоят безразлични. Когато го кажеш това, те започват да те подобряват и можеш да се окажеш напълно здрав. Може да е на третия ден, на петия месец, зависи от твоята любов към Истината, но: „ Излекувай ме напълно докато спя…“ ти си спиш, клетките вършат нещо тайно за тебе. Красота, който го усети. Болестите усещат силния дух на Истината и усещат, че трябва да избягат. 

Много болни говорят за вяра в Бога, но вярата не се доказва с думи, а с качества, т.е. с добродетели. Постоянните мисъл-форми проникват в болестта и я покоряват. За да има Божествено лекуване, Духът трябва да се сгъсти - това е законът на интензивност. Сгъстяването е образувател на здравето. Всяко нещо се сбъдва с предшестващо го сгъстяване. Чрез сгъстяване Духът разлага вътрешно болестта (чрез вибрации). Лекуването става от Господ, а не от хората. Вашето здраве зависи от вашите мисли. Всяка болест първо се оформя в душата чрез внушение.

Духовните атоми са се сгъстили във вид на една болест, сега се разпръскват с волята на Духа. Духът работи с основния принцип - Словото. Ето защо Словото е най-могъщият лекар, но за тези, които го познават като Бог. Всички видове лечения са по-слаби от лечението със Словото. Словото има Божествена природа. Срещу всяка болест - възвишено съзнание! Възвишеното съзнание произвежда особена обмяна на веществата и така се вселяват новите елементи.

Само натрупаното Слово има власт над болестите и злото. Изхабиш ли си енергията - пропадаш. Намери Бог в себе си и ще Го намериш навсякъде. Ще видиш, че болестта те предпазва от по-голямо зло. Болестта е един шанс за развитие на волята. Там, където има формули, болестите и трудностите се разтопяват. За да бъдеш здрав, трябва да се научиш никога да не допускаш злото. Всички отклонения на ума правят енергията да слиза долу, докато при контрола енергията се качва горе. Злото се разрушава чрез контрол. Чрез чистото Слово Духът дава методите срещу всяка опасност, срещу злото. Волята, за да постигне своята цел, трябва да получи сила и условия отвътре. Анемията е липса на динамика - слаба воля. Динамиката движи елементите на всяко ниво. 

Вселявай все повече Истината в себе си - и Злото ще те отбягва.
Ако не ти стига сила да се излекуваш, значи не ти достига разумност (там работят висшите сили). Волята въплъщава в себе си великите космически сили на природата. Знакът на волята е безсмъртие. Волята лекува - представяйте си слънчеви лъчи. Идеята на Слънцето е първична - тя се справя с всяка лоша мисъл. Главното е, изградената представа за болестта да се разруши. Словото е универсалното средство. 

Чистото Слово е над всички лекари и лекарства - То работи по вътрешен път за тези, които вярват. Болестта е нисше и слабо слово (нечисто слово). Тези, които искат да се излекуват, без да променят живота си, са на крив път.
Има хора, които са наказани с болест; има хора, които са наказани със здраве; има хора, които са наказани с богатство…
Бог е помагащият и Бог е, който те лишава от помощ. Той мъдро знае защо. От Бог зависи дали лекарствоо да действа, или да не действа. Можещото действие е в ръцете на Единствения Бог.

Болестите се лекуват по три начина: с бавни и постоянни вибрации на Словото, със силни вибрации на Словото, с Огън. Болният оздравява, когато натрупа огън. Опасно е, когато не вярва, когато е обсебен.
Има болести, на които Господ налага забрана да бъдат излекувани, защото Господ вижда, че болестта е по-нужна за спасението на Душата, отколкото здравето. Хората може да не мислят така, но казвам: това е без значение! Ако си влязал в зряла карма, тогава цялата ти хигиена и човешкото здравеопазване, и правилата - са прах!

Правилните действия - от там започва изцеляването! Самият ад, в т.ч. и болестите означават падение в словото, падение в мисленето, това е грехопадението.

Здраве, означава цялост - ум, дух, сърце и воля в една посока - съзнателно към Бога.
Човекът на истинското знание и здравето има няколко белега - лек, течащ, ефирен; енергиите му са освободени.
За да си здрав трябва да разбираш изречените думи. Здравето също може да поразява човека ако неразумно ползваш енергията. Болестта има какво да даде на разумния и какво да отнеме на безумния. Здравето в духовен смисъл означава натрупана чистота.

Не е трудно да лекуваш човека: достатъчно е да го обгърнеш с Любовта си и да проникнеш в него. Тогава болестта, която е живо същество, ще усети тази Любов и ще отстъпи. Превърни болния в нещо много важно за тебе и пусни Любовта си да тече към него. Забравѝ останалия свят и изпращай лъчите на Любовта си върху болния. Силата, която лекува, това е любящата Сила в тебе. Излъчващата Любов е най-действащата целебна Сила. Това, което прониква във всичко, е Любовта; лъчите ѝ не признават прегради. Болестта е маскиран дух, който бяга от любящата Сила. Дълбокото любящо чувство винаги тече като Чист поток, като чиста радост. Истинската Любов е преливане на Чиста Вода от единия в другия човек. 

Който може да се потопи в себе си, по-лесно се лекува от болестта. Болестта е грабител. Ако можеш да се потапяш навътре, да търсиш Източника си, и тя ще научи някои уроци, и ти ще научиш. Който може да се поправи наистина, той може да вярва в своето Изцеление.

Истинските витамини са: Истина, Съвест, Правилно поведение, Свещен дълг, Спокойствие, Любов, Ненасилие. Приемете ги и ще оздравеете!

Техника:
Да вкараме образа на Слънцето в ръцете си и да лекуваме с думата “минава” - казваме я мислено поне 10 пъти, може и 1000, но без да се отчайваме и спираме.

В Любовта е всяко решение, защото тя е абсолютен свят.
Учителят казва: “Само при Истинската Любов човек може да бъде здрав”. Когато хората търсят Истинската Любов, те са прави, но ако целта е само здравето, те грешат. Любовта е най-активната сила на Природата, но тя не носи само здраве. И ако човек има здравето за цел в живота си, това е нисша цел. И когато той оздравее, го очаква нова болест. Такъв е пътят на обикновените хора: все се лекуват и така умират, защото живеят извън Любовта. Да живееш в Любовта - това значи да живееш в свят на голяма отговорност. Тук всичко е важно и отговорно: всеки поглед, всеки жест, всяка дума се регистрират.

В присъствието на Любовта атмосферата е изключителна. Това е така, защото това е аурата на Бога. Болните духове не могат да живеят в тази наситена аура (тук става въпрос за самото присъствие на Бога) и точно затова Той Се е отдалечил.

Да живееш в здраве, сигурност и спокойствие - значи да живееш в Любовта.
Начинът на мислене се превръща в болест или в лекарство. Търсенето на Истината създава правилното мислене, а това създава и главното въздействие върху самия човек. Така в човека се заражда устойчиво съзнание, а здравето се намира в това устойчиво съзнание. Въобще здравето означава устойчиво съзнание. Не устойчиво тяло, не да си културист, а устойчиво съзнание.

Ако човек не започне да мисли при болестта, тя завършва със смърт. Които не мислят - боледуват. Има болести, които могат да се излекуват само чрез дълбока изповед.
Учителят казва: “Всички болести се дължат на преяждането. Който мисли с лоши мисли, удрят го в главата.” Болестта показва, че мисълта на човека е пропукана.

Здравето е едно разумно, живо същество и ти трябва да го отгледаш в себе си. Хората имат да лекуват не болестта си, която е последствие, а своя начин на мислене, своята съдба. Когато човек мисли, че всичко е безсмислено, тогава идва болестта да го научи да цени живота. Болестта разкрива подсъзнанието на човека, неговото скрито мислене, неговият скрит разум. Болестите са блага. Те искат да предпазят човека от пътя на неговото разрушително поведение. Какво е болестта? Натрупано погрешно мислене и неправилно използвана воля и енергия. Толтеките казват, че най-точната стратегия срещу болестта е откровеността. Оттам трябва да започнеш, това, което казахме и преди: безпощадна честност към себе си. Тази откровеност освобождава запушената енергия.
Що се отнася до болестта, всичко започва с една малка отрицателна мисъл. Всяка отрицателна мисъл си има свой път - тя се превръща в химически вещества, в реакции, в болест и в събития. 

Болестта има много лица. Ще изредя някои намерения, някои болни, да видите защо боледуват. Има много причини и необичайни...Списъкът е много дълъг, но аз съм се спрял да няколко:
  1. Болестта може да бъде натрупана жажда за почивка.
  2. Болестта може да бъде оправдание за бездействието, за мързела.
  3. Тя може да бъде оправдание за лоши постъпки: “Понеже съм болен, затова постъпих така.” Във Великия Живот няма оправдания. 
  4. Може да бъде метод за организиране, за мобилизация на себе си. Разпръснал си се в много неща, разпиляваш се, тези желания ще те унищожат още повече от болестта. Това е един начин да се събереш, ако усетиш, че трябва да се събираш вътре в себе си.
  5. Болестта може да бъде средство да разиграваш другите: “Иди, донеси ми това….- не го искам…” Това е егото. Значи - средство на егото да разиграваш хората, защото започваш да се чувстваш господар. Ти си болен, ти си нещо като генерал и трябва да ти се покоряват и да те слушат.
  6. Болестта може да бъде призив за помощ, една жажда за помощ, това е вече нещо много хубаво. И вие трябва да различавате кое какво е, за да може да помагате по съответния начин.
  7. Болестта може да бъде желание за споделяне. Има такива хора, които няма къде, какво да споделят. Търсят начин, когато се разболеят, това е един от начините да им се обръща внимание и да искат да споделят. Разбира се, ако започнат да искат повече споделяне, отколкото трябва, тук само ще загатна, това е по-опасно от болестта. Това е натрапчив дух, натрапчиви желания, тук вече става опасно. Трябва да се помага със съответни формули. 
  8. Болестта може да бъде бягство от трудната действителност. Това е пак вид почивка, но по друг начин. Просто искаш да избягаш, да си поболедуваш малко, един вид да си починеш. Това може да е разумно и неразумно, всичко зависи от човека. 
  9. Болестта може да бъде желание да ти се отделя много внимание. Понеже се чувстваш като генерал, защото си болен и сякаш хората са ти длъжни да ти отделят голямо внимание. Но голямо внимание означава и голяма енергия. Но ако това желание за внимание превишава мярката, тогава вече това желание е по-опасно от болестта.

Що е болестта? Отражение на твоите мисли и отношения към живота. И понеже отношенията са много и болестите са много, и спецификата е голяма. Болестта показва, че отношенията ти към нещата и живота са вредни за тебе. Това е един знак - в случая болестта е приятел. И болестта идва за да ти помогне. Даже някой път има хора, които могат да ти дадат точна диагноза. Болестта е приятел ако я разбереш правилно, защото след нея има много по-лоши неща ако не я разбереш. От друга страна болестта е особен разговор на Бога и Вселенския Разум с тебе, с твоята душа. Те искат да говорят за тебе, за твоята душа, за твоята разумност, за твоя път. Болестта е един повод. Болестта е особен глас в тялото. Тя те учи да разбереш все повече своя Път.

Болестта е много важен, ценен променител на съзнанието. Тя идва да те поведе в чистия Път. В този смисъл, болестта е по-ценна от здравето. Тя е по-здравословна от здравето. Ал Халладж казва: “Здравето е голям враг на човека.” Чрез него човекът си е направил голяма карма. Болестта е много тънък механизъм за изцеление и оздравяване на съзнанието.

Да победиш болестта означава да победиш едно по-нисше съзнание в себе си. Болестта е закон, който иска вътрешна промяна в човека. Болестта е просветителка или разрушителка. Човек, който не слуша гласа на Любовта се разболява. Обикновените хора са спънати от мисли, от болести и несполуки, които изтощават силите. Злото се храни с невежество.

Който е изгубил Любовта, той боледува винаги. Болестите са живи същества - хранят се с невежество, омраза, недостатъци. Болестта е крадец на енергия, която си отнел от другите и трябва да я върнеш отново на болестта. Всяко оплакване и отчайване е падане на човека във все по-гъста мрежа. Болестта е падане в по-нисша степен на вибрации и при продължителна молитва се връщаш в основния тон. Болестта никога не може да проникне във висшия живот. да се отдаваш на Словото - означава да се отдаваш на Бога. Словото се грижи за нас, пази и закриля.

Здравето не е смисълът на живота - смисълът на живота е връзката с Бога. 
Този, който обвинява другите за своята болест, ще се намери в много тежко положение. Значи, който обвинява приятели, врагове, държава, система, окръжаващата среда, той ще попадне в още по-тежко положение. Защо? Ще обясня: това е един механизъм на ума, който е напълно фалшив, погрешен…, защото този, който обвинява близки, родители, света, държавата, средата, разни икономически условия, то е, защото не иска да се променя. Обаче умът е много хитър, той може да говори някой път, че иска, даже може да го каже, и то много хубаво, звучно, но той не иска. Има си белег, кога той иска. Много по-лесно е да обвиняваш, отколкото да се променяш. Да не искаш да се променяш - това значи да искаш, преведено, да увеличаваш страданията си, трудностите си и съдбата си. Всичко това се усложнява все повече и повече. И това произлиза от този закон, да не искаш да се променяш. Но Невидимия свят е много строг: щом не искаш да се променяш, очакват те много скъпоструващи лекарства. Но без промяна на себе си тези скъпоструващи лекарства са почти 100% безрезултатни.

Понеже не си търсач на Истината, толкова сили, толкова разходи, родителски грижи, за да може след време пак да се разболееш. Защото такъв е пътят на тези, които не са избрали Истината. Щом не искаш да се променяш, тогава болестта ще те ограбва все повече и все повече, отделно парите, разходите и лекарствата. Болестта вече се настройва към тебе. Щом не искаш да се променяш, тогава болестта ще те ограбва все повече и повече. Дори ще ти стане враг. Тя няма такива намерения, не е такава, но ти я превръщаш във враг поради своя подход, поради своето неразбиране. Най-накрая за такива казват: “Болестта го завлече.” Чували сте този израз, в света е много популярен.

Истинското здраве не означава никога да не бъдеш болен. Там не си застрахован, че всякога си здрав. Но то означава винаги едно нещо - да имаш правилен подход към нещата, да запазиш благородството си, да запазиш любовта си към хората, към нещата, към животните, към всичко. Запазваш правилния подход - това означава, че вече не само си здрав, а и по-нататък ще надминеш здравето, защото няма цял живот да се занимаваме със здраве. Здравето е едно, а чистото състояние на съзнанието е нещо още по-дълбоко.

Болестта е състояние, в което човек е лишен от светлина и духовно съдържание. Там материята постоянно взема надмощие и след време болестта става явна. Здравето показва, че човек има духовно съдържание, но ако не се използва разумно, ще бъде обсебено от духовните сили на мрака.

Универсалното лекарство срещу всички болести е когато човек избере съзнателно пътя на своето усъвършенстване. За да има усъвършенстване човекът и Духът трябва да се слеят. На този свят най-хубавото лекарство е да се радваш на всичко! Без изключение, без разделение - на всичко. 
Болестта е част от Учението за Смирението.

Човекът не е притиснат от болестите си, нито от трудностите си, а от своето его. Да умееш да боледуваш е голямо изкуство, защото да умееш да боледуваш, значи да намериш Бога. 

Болестите са особен род лекарства. Те премахват слабости в човека. Те воюват с тези слабости и ги премахват. Някога успяват, някога не успяват - човекът е упорито същество. Те премахват паразити.

Боледувай за да откриеш смисъла на живота, а не за да оздравееш. Ако Бог ти даде здраве - добре; ако не ти го даде - пак е добре, но да откриеш смисъла на живота.

ДУХОВНО-ЕМОЦИОНАЛНИ ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ НА ФИЗИЧЕСКО НИВО:
  • Който не познава постоянството, той се радва и гневи - това е болест. Който познава постоянството, той живее в покой - нито радост, нито гняв.
  • Да желаеш на някого смъртта, това е болест.
  • Да побеждаваш хората - това е болест. В Бога няма победи, а има живот в Духа, живот в Истината.
  • Да приемаш илюзията за реалност - това е болест.
  • Да се радваш на грешките на другите - това е болест.
  • Когато в тежки ситуации постъпваш лекомислено - това е болест. 
  • Нечистите думи в твоята реч - това е болест.
  • Да бъдеш много разговорчив - това е болест. Този въпрос е много по-дълбок, отколкото изглежда. Това отклонение постепенно води до бъбривост и оттам вече болестта е вкоренена. После лечението е много трудно.
  • Да се оплакваш от лошия вятър и дъжд, от лошото време - това е болест
  • Да помагаш на хората, разчитайки на въздаяние - това е болест.
  • Да се възвръщаш в мислите си към стари обиди - това е болест.
  • Да се заканваш на хора, които са ти казали лоша дума - това е болест.
  • Когато времето се мени, а ти оставаш същия, това е болест.
  • Когато в разговорите се стремиш да господстваш, това е болест.
  • Когато вземаш дълг и не помниш връщането, това е болест.
  • Когато се ползваш с власт и вършиш произвол, това е болест.
  • Прямота или искреност, която вреди на хората, това е болест. Обяснение: Става дума за прямота, която изхожда от ума, а не от любовта. Любовта никога не засяга хората.
  • Нямайки разположение към хората, а само към себе си, това е болест.
  • Да считаш другите за глупави, а себе си за мъдрец или особено същество, това е болест.
  • Да си беден и да завиждаш на богатите, това е болест.
  • Когато клеветиш и добиваш разположение, радостно настроение, това е болест.
  • Когато с користни подбуди нарушаваш справедливостта, това е болест.
  • Да се съхраниш в безопасност за сметка на други хора, които са в опасност, това е болест.
  • От избухливост да встъпиш в противоречие с другите, това е болест.
  • Постоянно да обсъждаш кое е правда и кое неправда, това е болест.
  • Да отхвърляш същността и да се привързваш към външни неща, това е болест.
  • Да порицаваш човека, защото той не те е облагодетелствал, това е болест.
  • Да причиниш с магически способи вреда на когото и да е, дори на животни, това е болест.
  • Да не обичаш хората за това, че те те превъзхождат, това е една от най-фините болести.
  • Да се пристрастиш към определени билки и растения, това е болест.
  • Да обичаш хората, за да те считат прав - една от най-фините болести.
  • Да се съмняваш - това е болест.
  • Да бъдеш привързан към веселието и шегите, много хора не подозират, че това е болест.
  • Любов към резки думи и откази - много опасна и фина болест.
  • Настойчиво да се прилепваш към жена, това е болест.
  • От старите заблуждения да правиш нови, това е болест.
  • Да разваляш птичи гнезда и да чупиш яйца, това е болест.
  • Да убиваш зародиши и да режеш плът, каквато и да е тя, това е болест.
  • Да подбуждаш хора към встъпване в брак (намеса в карма, която не познаваш), това е болест.
  • Да отнемаш от хора и приятели хубави предмети под предлог, че ти харесват, това е болест - не знаеш последствията.
  • Да изменяш своите отношения към човека попаднал в беда, това е болест.
  • Да желаеш нещастието и да призоваваш беда, това е болест.

Списък на лекарствата:
  • Ако искаш истинско лекарство срещу болестите, когато те атакува злото, трябва да проявиш Любовта.
  • Да желаеш на хората винаги Доброто.
  • Да се стараеш да оправиш и най-малките си грешки и постъпки. Оттук започва голямото лечение. Това означава да вземеш най-важното лекарство в духовен, вътрешен смисъл, защото по този път ти се приближаваш до еликсира на живота.

Лекарства:
  • Да имаш широко поведение и доброта в сърцето - много важно лекарство.
  • Да се откажеш от изгода заради Истината.
  • Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки съблазните на живота.
  • Когато злото те атакува, да проявиш Любовта.
  • Да желаеш на хората добро и щастие. Вътрешно да си даваш сметка дали си искрен или е имитация.
  • Да използваш силата си само за помощ.
  • Да бъдеш скромен и отстъпчив в речта, в разговорите, не само приятелските.
  • Да съхраняваш искреност и доверие винаги; дори когато те лъжат, продължавай да вярваш. Ако запазиш доверието, ще има един непрекъснат поток светлина към теб.
  • При среща с мъдрия да ставаш критичен само към себе си.
  • Когато си насаме със себе си, да се наблюдаваш (движения, мисли)
  • Злоупотребата с Любовта е едно от най-фаталните неща.
 
  1. Серафими - братя на Любовта - свързани с нервната система.
  2. Херувими - братя на Мъдростта - свързани с белите дробове.
  3. Престоли - свързани със сърцето. Представят провидението.
  4. Господства - свързани със стомаха. Същества на благородството.
  5. Сили - свързани с доброто и жлъчката.
  6. Власти - свързани с красотата, Слънцето и черния дроб. Черният дроб е сгъстител на астралния свят.
  7. Началства - свързани с правдата и управляват далака.
  8. Архангели - свързани с бъбреците. Ако човек започне да благодари - ще оздравее.
  9. Ангели - свързани с чистите мисли. Когато се нарушат законите на ангелите идват отчаяния и песимизъм.

Формули за здравето:

"Господи, научи ме да придобия мекота"
"Господи, освободи ме от егото!" ( срещу рака)
"Господи, нека моята Любов към Истината бъде моето единствено здравословно състояние"


Най-важното лекарство за всички болести е стремежът към пречистване. Стремежът към пречистване е лекарство от най-висока степен. То наистина може да изкорени всички болести. Но не всеки може да разбере това.
Казвам: Здравето е състояние на любовта. Нито на ума, нито на сърцето, нито на нещо друго - състояние на Любовта, състояние на Дървото на живота. Когато човек намери своя път, той намира и здравето си. Когато обичаш Истината, тя ще открие пътя ти.

Има нещо много по-важно от оздравяването. Това е завръщането в истинската си същност, защото да оздравееш и отново да оглупееш, това е игра на четвъртото тяло. 

Медицината като цяло, проучвам я, и най-съвременната, няма представа от думата здраве. Определението на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е пълна глупост. Това е изказване на четвъртото тяло, чуйте какво означава, просто чуйте глупостта: “Здраве е състоянието на пълно физическо, психическо и социално благополучие.” Сякаш тези хора, които са успели социално, сякаш са здрави? Забележете каква глупост. Тука липсва великото и съкровеното отношение към Бога, откъдето ако ти нямаш това, ти вече нямаш основа, просто няма как да бъдеш здрав. Може да бъдеш силен, тази сила може да те направи още по-глупав, но никога няма да бъдеш здрав.

Никога няма да имаш здраве без чисто съзнание, колкото и да си преуспял. А какво означава чисто съзнание? То е свързано с чистата духовност. Отново говорим за пътя към петото тяло.
Казвам: Главното условие за оздравяването е приемането на Бога. Колко да го приемем? Ами ако искате, може и 5%, може и 99%, аз казвам от 100 нагоре. Всеки сам ще избере и когато приеме така Бога, държавата, системата, светът, вселената...малко или много се обезличават. Разбира се, може да действаш в тях, може да оперираш, може да помагаш, но това е вече по друг закон. Значи приемането на Бога, това е пряко приемане на чистата Божествена любов, в която е самата жизнена енергия. Това е жизнената енергия на здравето. Тя не може да дойде от ума или от някакъв човек - тя идва от самата Любов. Това означава, че лечението на всяка болест е лечение на заблуждения. Заблуждения, които са изгубили любовта си към Бога.

Болестите показват, че Бог иска да се завърнеш.
Да се излекуват всички заблуждения, има само един начин - любов към Бога. Никакво физическо, психическо и социално преуспяване - любов към Бога - законът е тотален! Който не го е разбрал, много прераждания ще гони себе си.
Лечението само на физическото тяло никога не дава истински резултати. Най-реалното изцеление на човека се извършва по пътя на истинолюбието, което означава по пътя на себепознанието. Истинската цел на изцелението е не само оздравяване, а нещо повече - освобождаване от Дървото за познанието на доброто и злото. 

Има болести, на които Бог налага забрана да бъдат излекувани. Защо? Защото Бог вижда, че болестта е по-нужна за спасението, отколкото здравето. Със здравето хората са направили много бели, привлекли са много болести - умеят да го развалят, както умеят да остаряват, умеят да боледуват, умеят да... Какво ли не, докато обратното е изкуството! Ако страданията не облагородяват, тогава те се превръщат в двойно зло. Страданието е изпратено, за да придобиеш разум, то произвежда разум.

Който не владее желанията си, не може да бъде владетел на здравето си. Каква полза от вяра, от църква и от свещи, ако ти нямаш чистота? За някои хора болестта е здраве, а за други хора здравето е болест. Чрез търпение временната болест те избавя от други вечни болести. Затова някои хора изглеждат праведни, но страдат, за да изкупят нещо и в бъдещето и после да бъдат свободни.

Всеки човек поотделно ще дава отчет какво е направил със своето здраве и със своето свободно време.
Събуди Бог в себе си - и ще оздравееш! Това е Тайната на всяко лекуване. Хората мислят, че лекарствата лекуват - няма такива лекарства! Бог е лекарството, Божието Име е лекарството - и колкото повече го повтаряш, Бог може да докосне лекарството или да те излекува без лекарството. Но какво се случва с болния? Не оздравява болният. Оздравява нещо в мисълта му. Това е важното: нещо се подобрява в мисълта му - и после, естествено, и нещо в здравето му се подобрява, дава му се.

Кой е истински здрав?
Който изпитва приятност при мъчнотиите.

Защо идват болестите?
За да предпазят човека от по-голямо зло.

Как се побеждават болестите?
Чрез пречистване или чрез Любов към поуката.

Как може да оздравее болният?
Когато силно пожелае да стане нов човек.

Кое е най-силното лекарство?
Повторението на Чистото Слово, защото Словото е Бог.

От какво се нуждае най-много човекът?
От вътрешно преобразяване.

Защо е важна постоянната светла мисъл?
Защото в тази мисъл ще се роди Бог.

Какво нещо е силната и правилна мисъл?
Огън, който всичко разтопява. Няма крепост в света, която да устои на този Огън.

Какво значи да живееш с Любов?
Това значи да видиш Реалността. Не питай какво е Любов, не питай и какво е Бог, приятелю. Попитай себе си какво си ти.

Защо е важна Любовта към Истината?
Защото Любовта към Истината събужда твоята дълбочина. Твоята дълбочина е твоят Учител.

Истината знае кой трябва да бъде изцелен и от какво, защото не болестта е най-тежкото. Някой трябва да бъде изцелен от невежеството си, някой друг от голямата си упоритост, някой друг трябва да бъде изцелен от знанията си, има такива хора, които са много знаещи, всъщност те създават най-многото проблеми и те всъщност вървят по пътя на болестите, защото знанията са свързани с Дървото на скръбта, Дървото за познанието на доброто и злото. Докато Любовта е свързана с Дървото на живота.

Бог е изцелението, и когато Бог те изцелява, Той възстановява твоята енергия, за да Му служиш. Не да си живееш някакъв собствен личен живот, а за да му служиш. Този болен трябва да е жадувал служене на Бога и Бог го наблюдава отвътре, и когато е дошъл моментът, той ще бъде изцелен, защото той е жадувал Промяната и Служенето.
Излъчващата Любов е най-действащата целебна Сила. 

Всяка болест, казва Учителят, е излечима чрез енергията на Любовта. Това е енергията на Бога, но Бог трябва да реши. Чрез кого няма значение, стига Бог да реши. 

Енергията на Любовта е истинският имунитет. Оттам започва имунитетът, после са храните. Боян (Мага) казва: „Любовта е, която става здраве“. 

Бог е Лечителя. Единственият Лекар. Всичко друго е негови асистенти, помощници, ако Той влезе в тях. Духът е, Който дава здравето и живота. Чистото Слово е над всички лекари и лекарства.

Само Истината има право да знае тайните на чуждия живот. И само Тя знае кой трябва да бъде изцелен. Най-здравословният живот е близост с Бога. Стремежът към Истината е източникът на здраве. 
 
АУМ
 
Елеазар Хараш

 

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Свързани публикации

знаещите хора
19.01.2021 г.
5271

Елеазар: Знанието няма връзка с дълбочината на човека. Сатана дава знание, Бог дава Любов

Човек много късно разбира, че знанието е слепота, след много страдания, понеже човек е привързан, самият ум, това е качество на ума, умът се привързва към знанията. Това е целта на страданията...Учителят казва: "Философията не може да помогне"..., страданията работят много по-точно, те ще изместят знанията, но много трудно. Много страдания, мнгоо страдания, докато накрая човек стане смирен и каже: "Аз нищо не знам".
Виж повече
Елеазар Здравето
22.11.2020 г.
3517
1

Елеазар Хараш: Излъчващата Любов е най-действащата целебна Сила (ВИДЕО)

Не е трудно да лекуваш човека: достатъчно е да го обгърнеш с Любовта си и да проникнеш в него. Тогава болестта, която е живо съществи, ще усети тази Любов и ще отстъпи.
Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12